Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Национален алианс за социална отговорност изразява своето задоволство от проекта на предложената Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, като член на Междуведомствената работна група към МТСП. В процеса на разработване и обсъждане на проекта, алианса подготви свое становище от името на всички членове и експерти, като изложи своите аргументи и голяма част от тях бяха приети и включени при изготвянето на настоящия текст.

В изпратеното ни становище на етап разработване и обсъждане на ниво междуведомствена работна група едно от основните ни предложения беше свързано отпадане на определянето на максималните размери на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по ръководството на социалните услуги, а именно с чл. 16, ал. 1 текстът „не могат да надвишават с повече от 30 на сто“. Същото предложение не бе прието и ние отново продължаваме да считаме, че този текст е необоснован, имайки предвид отговорностите на ръководителите на социални услуги, които в много от случаите са разпоредители с бюджетни средства, носят материална  и управленска отговорност, ръководят и отговарят за организацията на цялата услуга, с огромни ангажименти и отговорности спрямо останалите членове в екипа. Всичко това изисква добра квалификация и ресурс от компетентности, които следва да бъдат обезпечени. Ще изложим и факта, че при липсата на професионален опит се получава на практика парадоксът, че специалистите получават по-високо трудово възнаграждение от ръководителите в посочените параметри на разлика. Допълнителен мотив по предложението е и обстоятелството, че това е единствения ограничителен текст в законопроекта имайки в предвид, че философията на наредбата е да определя преди всичко минимални нива, и не следва да включва ограничителен режим, който на практика силно контрастира.

В този ред настояваме това ограничение да отпадне и да се даде възможност на доставчиците на социални услуги да определят заплащането на ръководителите.

3. Съгласно чл. 11, “Размерите на възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, са с минимум 30 на сто по-високи от размерите на възнагражденията по чл. 9 и чл. 10.” Не става ясно как тази разпоредба ще се прилага на практика. Към момента в една услуга за резидентна грижа един служител обслужва всички потребители, като грижата е организирана на смени. В хипотеза на резидентна услуга, в която само 1 или няколко потребители, но не всички, отговарят на профила “в невъзможност за самообслужване”, “с агресивно и проблемно поведение” и/или “с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа”, как ще се взема решение кои служители да са с по-високи възнаграждения, след като грижата е организирана по начин, по който всички служители обслужват всички потребители, така че да се осигури достатъчно персонал и да се отговори на изискванията на Кодекса на труда? Смятаме, че екипът на МТСП следва да прецизира прилагането на тази разпоредба, така че да се предотврати евентуално напрежение между служителите на социалните услуги, които могат да се окажат в ситуация да получават различно възнаграждение за един и същи труд в една и съща услуга. 

С уважение,

Александрина Димитрова

Изпълнителен директор

Фондация “Сийдър”

26.10.2020 г.

2.  В чл. 16, ал. 1 текстът „не могат да надвишават с повече от 30 на сто“ считаме, че е необоснован, имайки предвид отговорностите на ръководителите на социални услуги, които в много от случаите са разпоредители с бюджетни средства, носят материална отговорност, управляват екипи и следва да са с висока квалификация и професионален опит. Заплащането на ръководните кадри следва да се определя на база на нуждата и преценката на доставчика, който взима предвид редица фактори, като образование, квалификация, опит и отговорности. Поради това смятаме, че това изискване следва да отпадне. Допълнителен аргумент в подкрепа на нашето предложение е фактът, че това е единственият ограничителен текст, като философията на наредбата е да определя минимални нива, което беше изтъкнато и на проведеното заседание на работната група за обсъждане на проекта на Наредба на 17.09.2020 г, а не да включва максимални прагове на заплащането. На същото заседание екипът на МТСП посочи, че “не следва да се допуска ръководителите на социални услуги да получават в пъти по-високи заплати от специалистите”, без да предостави данни и/или анализи, че подобно ограничение е необходимо да бъде въведено с подзаконов нормативен акт, нито обосновка как е взето решение процентът да е 30 %. Настояваме ограничението в чл. 16 (1) да отпадне и да се даде възможност на доставчиците на социални услуги да определят заплащането на ръководителите.

Фондация “Сийдър” изразява удовлетворение от факта, че екипът на Министерството на труда и социалната политика полага усилия да осигури по-добри условия за заплащане на заетите в социалните услуги и да направи този труд привлекателен за хората, които биха искали да се развиват в тази сфера. Същевременно сме на мнение, че някои от разпоредбите на проекта за Наредба биха могли да бъдат подобрени и предоставяме нашите предложения в тази посока с надежда да бъдат взети предвид, с оглед на 15-годишния ни опит като участник в процеса на деинституционализация в България и доставчик на социални услуги за деца и възрастни.   

1. Заложените в Проекта на Наредба стандарти за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са чувствително по-ниски от определените такива в образователната сфера, което на практика означава, че Наредбата няма да постигне една от целите на Закона за социалните услуги, а именно да се осигури достойно заплащане и адекватно функциониране на системата на социалните услуги. Само един пример в това отношение е фактът, че към момента стартовата заплата за учител възлиза на 1450 лева. Това се равнява на най-високото планирано възнаграждение в проекта на Наредба - това на основен специалист, осъществяващ дейности по ръководство на резидентни социални услуги за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания и то към момента на влизане в сила на Наредбата през 2022 г. Опасението ни е, че при това положение, текучеството от социалната сфера към сферата на образованието, което наблюдаваме в последните години, ще продължи и ще е за сметка на обезпечеността на социалните услуги с квалифицирани кадри и тяхното качество. Предложението ни е определените минимални възнаграждения да бъдат преосмислени с цел тяхното доближаване до заложените такива в сферата на образованието.