Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Наредбата в този и вид опорочава самата идея за въвеждане на специфични правила към традиционно установени градски пространства с цел запазване или установяване на техен единен визуално въздействащ облик.Наредбата трябва да определи процедури по въвеждане и спазване на такива правила, вместо това тя въвежда общи ограничения не съотнесени към конкретните, много разнообразни по своята същност градски пространства. В Наредбата се говори за стандарти, но липсват процедури по тяхното изготвяне, обществено приемане и въвеждане в действие. Вместо това те се заместват със специфични технически изисквания привнесени от други нормативни актове на Общината или с цел едностранчиво решение на възникнали практически проблеми. С тази наредба за първи път се цели масово въвеждане на критерии за целесъобразност и естетика за разлика от досегашната практика на единствено законосъобразни и икономическо-обосновани решения. Проблемът ѝ е в липсата на критерии и процедури гарантиращи избягването на административен произвол при взимане на субективни решения. До сега единствената законова възможност за взимане на субективно решение на база естетически критерии беше конкурсът за проект, където експертно жури подбира решение измежду конкурентни варианти на база предварително заложени изисквания. В Наредбата липсва дори намек за заместваща процедура гарантираща минимален обществен контрол, експертност и прогнозируемост на решенията. Предложения за промяна: 3.1. В Наредбата пространствата в града са класифицирани спрямо устройствените зони в които попадат без да са отчетени специфичните им черти отличаващи ги едно от друго и съответно изискващи според важността си за града различна степен на намеса в защита на обществения интерес. Необходимо е в приложение/стандарт да бъдат отделени процедурата и критериите за извършването на такова групиране за да може да се планира развитие на тези критерии във времето без да се засягат, при тези промени, основните норми на Наредбата. Границите на зоните трябва да бъдат недвусмислено определени но и да се изясни възможността да се променят съобразно развитието на градската среда; 3.2. В Наредбата не е отчетена принципната разлика която въвежда нормата на чл.13а от ЗУТ, а именно възможността за въвеждане на естетически критерии за оценка на градската среда и намесите в нея. Според важността на конкретната зона в йерархията на градските пространства, определена по предложението от т. 3.1, ще зависи степента на естетическа намеса която ще наложи определения за зоната стандарт. От това ще зависи важността на решенията които ще приема административния орган който ще съблюдава съответствието на изискванията на стандарта с конкретната среда и предложенията за нейната промяна. С оглед обществената значимост на тези решения е необходимо този орган да притежава административен, експертен и обществен потенциал и да разпределя отговорността на своите решения върху екип от участници с предвидено ежегодно процентно обновяване, за да бъдат неговите решения обществено приемливи. Концентрирането на тези правомощия еднолично във фигурата на Главния архитект на Общината неминуемо ще доведе до обвинения в субективизъм и ще компрометира неговите административни функции, независимо от потенциала на конкретното физическо лице заемащо тази длъжност; 3.3. Всички технически изисквания записани в момента в Наредбата е необходимо да бъдат отделени в приложения/стандарти където да бъдат доразвити добрите идеи заложени в тях. Това ще даде възможност за по всеобхватно тяхно разработване и по точното им прилагане с конкретната сила в конкретните зони където те са необходими. Наредбата трябва да изясни начина на изработване на стандартите и процедурата по тяхното приемане както и възможността им за бъдещо доразвиване, за да бъдат те обществено приети; С уважение към положените усилия по нейното изготвяне, арх. Костадин Христов