Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

чл. 4, чл. 5 и чл. 6 да придобият следното съдържание:

Чл. 4. (1) Правото на допълнителен платен годишен отпуск имат военнослужещите, които са служили в условията на чл. 2 не по-малко от половината от нормалната продължителност на установеното служебно време, с изключение на военнослужещите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.

         (2) Правото на допълнителен платен годишен отпуск в пълен размер възниква, при условие че военнослужещият е служил при условията на        ал. 1 в рамките на една календарна година.

(3) Когато военнослужещият служи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на прослуженото време.

(4) Военнослужещите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата и конкретния размер на допълнителния платен годишен отпуск се определят ежегодно със заповед на съответния командир (началник) на военно формирование или ръководител на структура, в зависимост от времето, прослужено в специфични условия на труд и рискове за живота и здравето през предходната календарна година.

Чл. 5. Военнослужещите могат да ползват допълнителен платен годишен отпуск само по една от горепосочените групи, която е най-благоприятна за тях.

По този начин условията и реда за определяне размера на допълнителен платен годишен отпуск на военнослужещи в определени области и дейности от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в максимална степен ще се уеднакви с този на работниците и служителите по  Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, приета с ПМС № 267 от 12.12.2005 г.

Ще се избегнат спорните и противоречиви моменти в предложения проект като:

• Ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в ППЗОВС

и не е нужно в чл. 4, ал. 1 от Наредбата да се уточнява отново реда за ползването му.

• чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 3 са в колизия помежду си, а освен това чл. 5,  

ал. 3 от Наредбата въвежда незнайно откъде и защо термина „прехвърля“ (вместо отлага) и изцяло е в противоречие на чл. 198, ал. 2, изр. второ от ЗОВСРБ, и с принцип в правото, че се допуска отлагане на платения годишен отпуск за следващата календарна година без да се прави разграничение на това дали е основен или допълнителен.

• чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 също са в противоречие помеджу си или най-

малкото създават неяснота и объркване.

В предложената за обсъждане Наредба липсва текст, който да определи размер на допълнителен платен годишен отпуск на военнослужещите от Централен артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП), които работят в условия на повишени рискове за здравето и живота, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

В Наредба № Н-3 от 8.02.2010 год. производствения риск за военнослужещите в ЦАТИП е регламентиран като риск, трета и четвърта степен, група А и Б, а в чл. 3 от проекто наредбата производствения риск е изключен като основание за допълнителен годишен отпуск

Във връзка с горното, предлагам:

1. Към чл. 2, ал. 1 да се добави нова т. 5 със следния текст:

„на военнослужещи в ЦАТИП, работещи под въздействие на рискови фактори Производствен риск трета и четвърта степен, група А и Б от Наредба № Н-3 от 08.02.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (обн. ДВ, бр. 17 от 25.02.2011 г.) - от  5 до 14 работни дни.“.

2. В чл. 3, ал.1 след думите „производствен риск“ да се добави текста:

„с изключение на военнослужещите по чл.2 (1), т.5“.

3. В случай, че е необходимо, да се прецизират и текстове в останалите членове на Наредбата, които биха били повлияни от горното предложение.

В така предложения текст на Наредбата, не се включени две, макар и може би малобройни, но важни, групи от военнослужещи - тези служещи в подземни съоръжения или на голяма надморска височина.

В обхвата на чл. 2, т. 1 от Приложение № 2 към ПМС № 267 от 12.12.2005 г. не попадат първата група военнослужещи, а от втората няма и следа.

Във връзка с горното, предлагам:

1. Досегашната т. 4 на чл. 2, ал. 1, да стане т. 5;

2. Да се добави т. 4 на чл. 2, ал. 1, с текст "военнослужещи, служещи в подземни съоръжения или съоръжения с надморска височина над 1500 м. {или друга} - от 5 до 8 работни дни" или нещо подобно.

3. В случай, че е необходимо, да се прецизират и текстове в останалите членове на Наредбата, които биха били повлияни от горното предложение.