Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Приемането на измененията на ЗВО вече доведоха до преориентация на академичния състав, желаещ да се възползва от слабости в нормативната база и институционален контрол по отношение на възможността за втори договор/афилиация и двойно отчитане на научната продукция към ССА и БАН. Валидно е както за хабилитирания, така и  за нехабилитирания състав. Уви, ако това не се прекрати, ще доведе до още по-сериозни последствия от настоящите. В определени отношения този проблем е по-сериозен отколкото с лицата в пенсионна възраст, които ползват също остовената "порта в полето". Наред с това университетските преподаватели на до 4 часа са средство за крепене на статуквото, задържане на ръководни длъжности на лица в пенсионна възраст и оставане максимално дълго на щат в системата на БАН и ССА. Каква ли част от публикациите, цитатите и академичната преподавателска заетост в отчетите са споменатите научни звена се дублира с тази на ВУЗ-овете!? А с акредитацията!? Правилникът трябва да прекрати всички тези практики на ръба на закона или отвъд границите му!

В Чл. 13. ал. (7) се добавя "както и представители на студентите, номинирани от Националното представителство на студентските съвети";

Чл. 14, ал. (3), точка 2 се променя "студенти и докторанти, предложени от Студентските съвети на Висшите училища".

МОТИВИ: Следва да се прекъсне порочната практика от нагласяне на едни и същи студенти (свързани пряко и непряко с членове на Акредитационния съвет и/или Постоянните комисии). В ЗВО ясно са регламентирани органите за студентско самоуправление!

След въведения моратоирум за откриване на нови висши училища остава не особено обосновано кога ще бъде възможно откриването на нови, тъй като към момента само сливането е разрешено. Определен е 12-месечен срок за програмна акредитация на висшите заведения, защо са само толкова - това поражда въпроси доколко 1 година е достатъчна за определяне дали има смисъл от нова специалност на фона на това, че се предвижда изготвяне на Национална карта за висшето образование, която превижда да се сложи край на необоснованото разкриване на нови висши училища. 

Според Чл. 22. (16) "При провеждане на институционалната акредитация и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище."

това обаче оставя серия възможности същият този академичен състав да участва в програмната акредитация на структури като институтите на БАН, ССА и пр., което компрометира предприетата реформа. В крайна сметка те също подготвят ОНС доктор и се създава условие за неравноправно третиране.

Друг актуален въпрос, който остава нерешен в този правилник е възможността за двойна афилиация в рамките на академичните институции в ЕС. Нищо не пречи един учен да работи в два университета от двете страни на Дунав или в два института в България и Словакия или Полша например. С последната държава НАОА даже има споразумение за сътрудничество. Няма текстове, които ефективно да ограничат или контролират това явление, въпреки че НАОА има амбиция да извършва дейности извън пределите на българската образователна система. И ако подобни прецеденти се открият по коя нормативна уредба следва да се вземат мерки и изобщо възможни ли са такива?