Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Като сте почнали да тествате, направо може да изчислите и новото на емпатия, коравосърдечност, както и описване на познати ИМ методики, развити и използвани умения за повишаването нивото на колегиалност.

Има ли някаква връзка между горното и вероятността за проява на дезадаптивно поведение на работното място и или извън работното място.

Бърнаут приена ли се за дезадаптивно поведение и как работната среда и условия на труд могат да допренесат до дезадаптивно поведение и непригодност за изпълняване на друдова дейност?

Идеята е обнадеждаваща на теория, но изпълнението по нея има слаб потенциал за успех. Ако е възможно човек да бъде изпратен в психиатрична клиника след един единствен преглед от специалист, и то- без заявка, то доколко е възможно да бъде злоупотребено с подобна власт? Нещо повече, ако при даден д-вен служител реално е налична симптоматика, подобна на ирационален страх или подозрителност, то дали би бил склонен да е честен в разговора си със специалист? В днешно време, поради лесния достъп до обширна, но сравнително неясна информация по въпроса, е все по-лесно да се поставят диагнози за всьо и вся, немалко от които са първоначално грешни, а оттам се процедира на принцип: проба- грешка. Това далеч не се свежда до България, световен феномен е. Чувствата на умопомраченост и "суицидност"(?), както е представено в документа, са заложени в човешката природа. Неизбежно е понякога да търсим смисъла в съществуването си и понякога вярата ни да се пречупва. Това не означава, че всеки, преживял трагична ситуация, трябва да бъде хвърлен в психодиспансер. Да не говорим, че е спорно дали в нашите клиники пациентите се лекуват или се влошават. В проложение- първо към проекта, описващо симптомите, индикиращи дезадаптивно поведение, липсва информация за времетраенето на активното проявление на специфичните поведенчески белези, което е необходимо, за да бъдат възприети като застрашаващи индивида и околните. Това е сериозен пропуск. Ако дадено лице загуби член на семейството си, например, и му отнеме не повече от 14 дена, за да се възстанови от шока, но през този двуседмичен период изпитва интензивни емоции, той за клиника ли е или за отпуск? Ами ако има двата нужни по приложение 1 симптома, но нито един от тях не е вредящ на околните и работната среда, като цяло? Къде се намира границата?

Тази наредба е писана от някой с виШУ.Много ми харесва чл.7 ал. 3 и бих искал да видя как ще се бъркате в личният ми живот. Давате ли си сметка, че това е едно недоносче и всиико ще бъде оборене в съда?

Ако сега това бива въвеждано, как е функционирал подбора досега?