3) Младежки пространства 

Отново, и тук съжаляваме да видим, че са отпаднали текстовете, които разпознават младежките пространства като ценен ресурс за подкрепа на развитието на младите хора. Наред с младежките центрове, чиято роля вече се разпознава у нас и разполагаме с налични стандарти, ние считаме за ключово да подкрепяме и алтернативни младежки пространства. У нас има достатъчно добри примери за такива, които играят огромна роля в подкрепата на развитието на младите хора на местно ниво, по същество са доставчици на младежка работа и пространство за реализация на младежки дейности и инициативи в полза на местната общност - пространството на сдружение “Млади изследователи за младежко развитие” в Смолян, Хале 3 във Варна, Младежката сфера в Шумен, Hub-a в Самоков. Голяма част от тях се поддържат от младежки организации и организации работещи в полза на младите хора. Наскоро младежко пространство бе открито и с подкрепата на община Бургас - павилион “Чайка”. Вземайки предвид изброените добри практики, както и цел 9 от Европейските младежки цели, отбелязваме като ключово дефинирането на младежките пространства в Допълнителните разпоредби на Закона за младежта със следния текста, съгласуван с 120 представители на младежки организации по време на VIII Национална младежка среща на тема „Младежки пространства“: „Младежко пространство” е физическа инфраструктура за младежка работа, неформално обучение и информално учене, физическа активност и оползотворяване на свободното време от и за младите хора".

 

2) Младежки организации 

 

В дефиницията за младежка организация на Съвета на Европа присъства критерия “ръководена от млади хора”, което се свързва пряко с критериите за качество на младежкото участие и овластяване на младите хора. В тази връзка, считаме за необходимо включване на втори критерий и изменение на текста на член 19 със следния текст:

 

Чл. 19. (1) Младежка организация е доброволно сдружаване на лица, което отговаря на един от следните критерии за осъществяване на младежки дейности:

1. не по-малко от 70 на сто са на възраст от 15 до 29 години включително;

2. Поне 50% от членовете в управителния орган са младежи на възраст от 18 до 29 години включително.

 

Законодателната рамка следва да се гради на база на нуждите и спецификите на средата. Политиката за младежта следва да подкрепя развитието и дейността на всички организации, които работят в интерес и полза на младите хора. В тази връзка, дефиницията следва да бъде гъвкава, включваща и съобразена с целите на младежките политики, като взема предвид реалностите у нас - в състава на нашите организации членове и партньорски организации разпознаваме такива, които работят качествено в полза на младежите (НЧ Бъдеще сега, Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, Организация на българските скаути), имат изключително активна младежка структура (Съюза на глухите в България, Дружество за ООН в България) и доказано ефективни процедури за споделено вземане на решения и осигуряване на качествено младежко участие, които не отговарят изцяло на горното определение. По тази причина, ние подкрепяме обсъжданата през юли месец дефиниция и за организация работеща в полза на млади хора, която бе предмет на обхвата на Допълнителните разпоредби на проекта: “Организация работеща в полза на младите хора” е организация с предмет на дейността осъществяване на младежки дейности, която не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1

 

Наред с това, ние отново изразяваме подкрепа и за разширените критерии за национално представителна младежка организация, които бяха част от предложението и съблюдават не само нейния обхват по отношение на брой хора и представителство, а и качеството и прозрачността на нейната работа:

 

“Чл. 23. Национално представителна младежка организация е младежка организация, която отговаря едновременно на следните критерии:

1. да бъде регистрирана не по-скоро от три години преди подаване на документите по чл. 28;

2. да поддържа актуална страница в интернет, създадена поне шест месеца преди подаването на документите, където предоставя изчерпателна и коректна информация за: контакт с организацията; имената на членовете на управителните органи; целите и дейностите на организацията; дейностите през предходните години – годишни финансови отчети и доклади за дейността;

3. да поддържа актуален профил в социалните медии, създаден поне шест месеца преди подаването на документите, където да представя дейността си;

4. да има дейност, клонове, организации-членове и/или клубове в минимум шест административно-териториални области, като всяка от шестте области следва да е в различен район от ниво 2 по смисъла на ЗРР;

5. да има изпълнени най-малко 5 дейности с национален обхват на година , реализирани в страната.”

 

Становище на Национален младежки форум

Относно: Проект на Закона за младежта

 

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си 46 младежки организации от цялата страна.

Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката работа в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България.

 

Следвайки своята основна мисия, Национален младежки форум е активен, устойчив и последователен партньор при формулирането и приложението на младежката политика в България. Младежката политика се изпълнява от публичните власти с целта да осигури на младите хора възможности и опит, които да подобрят тяхната успешна интеграция в обществото и да ги превърнат в активни и отговорни членове на същото това общество, както и да станат посланици на промяна (Council of Europe CM/REC(2015)3). 

 

Национален младежки форум приветства принципно инициативата за промени в Закона за младежта. Напълно одобряване предложението за регулиране на съществуването на Обществения съвет съвет по въпросите за младежта в законовата рамка Въпреки това сме обезпокоени и изненадани, че в предложените текстове отсъстват редица от дискутираните през месец юли и всъщност по-значими според нас промени, а именно тези в частта за критериите за младежка организация, механизмите за децентрализация на младежката политика, включването на младежката работа и младежките пространства като дефиниция. 

 

Вземайки предвид направените предложения за промени, отчитайки експертизата на своите организации-членове и нуждата от по-качественото актуализиране и синхронизиране на законодателството на национално ниво с вече изградените стандарти и добри практики от европейската политика за младежта, считаме, че е необходимо инициираната законодателна промяна да обхване описаните в следващите части на становището три области.

 

Становище относно Закона за изменение и допълнение на Закона за младежта

 

от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, гр. Пловдив

 

Ние от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите приветстваме процедурата за изменение и допълнение на Закона за младежта и я приемаме за належаща, за да може той да бъде актуален на днешните стратегически усилия в посока справяне с предизвикателствата пред младите хора в България и Европа.

Считаме че e необходимо в Закона за младета да бъдат включени темите за:

„Младежка работа“;

„Младежки работник“

„Младежки пространства“. 

Тези термини са все още недефинирани (официално) на национално ниво, което възпрепятства синхронизацията между европейските и национални политики за младежта. В предходната и в настояща Национална стратегия за младежта те се споменават като нещо значимо, но все още остават недостатъчно добре описани и разбрани.

 

Липсата им в Закона за младежта води до объркване и неразбиране от страна на някои институции, местни и национални власти в процесите на формулиране, прилагане и отчитане на младежките политики и дейностите насочени към подкрепа на младите хора.

 

Основен фокус на нашата организация е развитието и утвърждаването на младежката работа в България, като основен инструмент за провеждане на младежката политика. До момента сме провели няколко национални срещи с над 120 участника (представители на институции, младежки организации, млади хора и експерти от страната и чужбина), на които сме разисквали Младежкия работник и младежките пространства и сме отправяли своите препоръки към съответните заинтересовани страни. В докладите от тези срещи са описани ролята, приноса и значението на Младежката работа, младежкия работник и младежките пространства. Може да се запознаете с тях от следните връзки:

-          Декларация от Национална среща „Младежки работник“ 2015 г. - https://youthwork.yspdb.org/wp-content/uploads/2020/10/Declaration_National_meeting-YouthWorker.pdf

-          Доклад млажки пространства 2017 г. - https://youthwork.yspdb.org/wp-content/uploads/2020/10/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0.pdf

-          Декларация от Национална среща „Младежки пространства“ 2017 г. - https://youthwork.yspdb.org/wp-content/uploads/2020/10/Declaration-Youth_Spaces_2017.pdf  

През април 2022 г. в гр. Перник, планираме да проведем Национална среща „Младежка работа от А до Я“ (www.youthwork.yspdb.org ), на която си поставяме за цел да изведем общоприети дефиниции за Младежка работа и нейните елементи – форми, пространства, работник.  

 

Считаме за необходимо, изведените дефиниции да намерят своето място в Закона за младежта тъй като те ще бъдат изработени в процес въвличащ всички заинтересовани страни и ще бъдат консенсусни. По този начин от една страна ще се приближим към европейската рамка и разбирания по отношение младежките политики, а от друга страна ще се улесни работата и диалога между младежките организации и местните и национални власти, чрез използването на общоприети дефиниции и разбирания.

Включването на текстове по темата младежка работа в Закона, ще затвърдят заявката за задълбочаването на работата на национално ниво в посока на развитие на младежката работа, като основен инструмент за достигане до и ангажиране на по-голям брой младежи от различни групи.