Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Същият безсмислен отговор е даден и по т. 1.3. от ЧПОВ (изискваща посочване но причините, поради които действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема): „Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото е необходима промяна на административния орган, който да представлява държавата, а именно министъра на финансите да бъде заменен с министъра на правосъдието, което предполага изрично законодателно решение в разпоредбите на чл. 31 и 32 ГПК“).                    

В т. 2 от ЧПОВ – „Цели“, изискването е да бъдат посочени  определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане, като при това е необходимо целите да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. Вместо това, отговорът е непълен: „С проект на Закон за изменение и допълнени на Гражданския процесуален кодекс се цели осъществяването на процесуалното представителство на държавата да бъде възложено на министъра на правосъдието. Това ще доведе до оптимизиране на процесите на държавно управление и концентрация на еднородни функции в един орган“. 

От посочените в т. 4 от ЧПОВ – „Варианти на действие. Анализ на въздействията“, като най-подходящ е предложен Вариант 2 - „Нормативни промени, чрез които осъществяването на процесуалното представителство на държавата да бъде възложено на министъра на правосъдието.“

В описанието на този вариант е изрично е посочено, че преминаването на функциите на дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите към Министерството на правосъдието налага да бъдат извършени законодателни промени в разпоредбите на чл. 31 aл. 1 и чл. 32 т. 4 ГПК. Т.е., като предпоставка за промяната на чл. 31 ал. 1 и чл. 32 т. 4 ГПК се посочва преминаването на дирекция „Съдебна защита“от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието.

Като положителни (икономически/социални/екологични) въздействия е посочено

нормативното основание за преминаването на функциите на дирекция „Съдебна защита“ от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието и постигането по този начин заложената цел в изпълнение на Решение № 892 на Министерския съвет от 30 декември 2021 г. за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт. Всъщност, след като е поставен акцент върху преместването на една специализирана дирекция от едно министерство в друго, без да са посочени конкретните ползи за държавата от това, трудно може да се приеме, че посоченото нормативно основание обосновава извод за положителни (икономически/социални/екологични) въздействия от преминаването на една дирекция от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието.

Посочените няколко примера показват липсата на мотивирана обосновка, както и на ясно формулирана цел за предлаганата промяна в представителството на държавата. Отсъствието на доводи какъв ще е положителният ефект от тази промяна пораждат основателни съмнения за необходимостта й, както и съмнения за наличие на партийни и други интереси, различни от интересите на държавата.

Очевидно се налага така направеното предложение за изменение на ГПК да бъде преосмислено и детайлно анализирано, както от Комисията по конституционни и правни въпроси към 47-то Народно събрание, така и от максимален брой юристи (в т.ч. съдебни магистрати, специалисти в областта на законодателството и изявени представители на академичната общност) в срок поне още един месец, в какъвто смисъл Асоциацията на адвокатите за реформа в съдебната система – Русе прави конкретно предложение

3. Необоснованост на приложената към проекта частична предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ).

Проектът на мотиви към проекта на ЗИД на ГПК и приложената ЧПОВ, не са съобразени с  основни принципи, касаещи законодателните промени. В тях не са изложени и мотиви, от които да може да бъде направен обоснован извод за необходимостта от преминаване представителството на държавата от министъра на финансите към министъра на правосъдието.

Въпреки че т. 1.1. ЧПОВ изисква в отговора да се съдържа кратко описание на проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване, всъщност в отговора не е идентифициран нито един проблем при сегашното осъществяване на процесуалното представителство на държавата от министъра на финансите.

Вместо това, подробно (но излищно) са посочени само визираните в чл. 34 от Устройствения правилник на Министерството на финансите функции на дирекция „Съдебна защита“, като част от специализираната администрация на Министерството на финансите.

Изискването по т. 1.2. ЧПОВ е да бъде посочена възможността проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, но даденият отговор е: „Преминаването на функциите на дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите към Министерството на правосъдието налага да бъдат извършени законодателни промени в ГПК, и по специално в разпоредбите на чл. 31, aл. 1, която ycтaнoвявa пpинципa, чe пpeдcтaвитeлcтвoтo нa дъpжaвaтa ce ocъщecтвявa oт миниcтъpa нa финaнcитe, ocвeн ĸoгaтo в зaĸoн e пpeдвидeнo дpyгo“. От този витиеват и несъответстващ на зададения въпрос отговор следва, че законодателните промени в ГПК, и по-специално в разпоредбите на чл. 31 aл. 1, се налагат заради преместването на посочената дирекция, а преместването й се налага заради законодателните промени, което е nonsense.

2. Предпоставки за възникване на правни и организационни проблеми.

За предлаганата с новата точка 5 към чл. 32 ГПК възможност министърът на правосъдието да упълномощава ръководителите на държавните учреждения и кметовете на общините да представляват държавата, не са изложени съображения и аргументи, подкрепени с доказателства, в чия полза ще е тази промяна в представителството на държавата. Не е показана обоснована необходимост и рационална причина от създаването на такава нормативна уредба.

Освен това, ако действително има разумна причина, която да налага разширяване правомощията за преупълномощаване на посочените органи, то тогава не е необходимо да се прехвърля представителството на държавата от министъра на финансите към министъра на правосъдието, а е достатъчно да се предвиди възможността министърът на финансите, като представляващ държавата, да преупълномощава всеки един от органите, посочени в новата т. 5 към чл. 32 ГПК.

Така предложеният проект крие сериозни правни рискове и проблеми от организационен характер, от които по-съществени са:

1. Колизия между правомощията на министъра на правосъдието в сферата на съдебната власт и евентуалното му качество на процесуален представител на държавата.

С проекта се поставя под съмнение гарантирането на безпристрастност на съдиите, ЧСИ и синдиците при разрешаване на съдебни спорове, в които държавата е страна, както и възможността за обективно реализиране правата на гражданите и организациите при търсене отговорността на държавата по смисъла на чл. 7 КРБ по съдебен ред. Налице е конфликт на функции и правомощия, който би могъл да доведе до нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в процеса и да компрометира независимостта на съда по делата с участие на държавата като страна.

Компрометирането независимостта на съда може да обоснове нарушаване на правото на справедлив съдебен процес на насрещните страни в съдебните производства срещу държавата, гарантирано в чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото разглеждането на делата от независим и безпристрастен съд представлява елемент на гарантираното от конвенцията право.

С Т А Н О В И Щ Е

           ОТ АСОЦИАЦИЯТА НА АДВОКАТИ ЗА СЪДЕБНИ РЕФОРМИ – РУСЕ

                                              в процес на учредяване)

по проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), проекта на мотиви към него и частичната предварителна оценка на въздействието, качени на портала за обществено обсъждане.

Предложените промени са ненужни и козметични.

Аз предлагам следните промени:

В чл.519 се правят следните изменения и допълнения:

В ал.1 думите "на парични вземания срещу" се заменят с "върху средствата по банковитке сметки на".

Създава се нова ал.3

(3) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.

Твърдението в мотивите, че в малко държави процесуалното представителство се осъществява от министъра на финансите не съответства на фактическата действителност.                  В проекта на мотиви и в оценката на въздействието е посочено, че тези държави са Гърция, Белгия и Франция, но при по-обстойно проучване към тях се добавят Унгария, Румъния , Чехия , Словакия. Съставителят на проекта сам посочва, че само в две държави министърът на правосъдието представлява държавата в съдебните производства – Испания и Латвия.

Мотивите към предложението за законодателни промени възпроизвеждат дословно части от статията на тема „Предложение: Министерството на правосъдието да поеме защитата на държавата по международните арбитражни дела“, публикувана на 31 май 2021 г. в интернет сайта дефакто.бгСтатията е неподписана и няма данни, че това представлява становище на Асоциацията по европейско право. Голяма част от изложените в статията твърдения не отговарят на истината и фактът, че мотивите на предлаганите законодателни промени съвпадат с мотиви в тенденциозна неподписана публикация будят притеснение.

Текстът на § 3 от ПЗР към проекта на ЗИД на ГПК визира „висящи съдебни дела по чл. 31, ал. 1“. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ГПК урежда не категории и статус на съдебните дела, а само правила за представителство на държавата по съдебни дела.

По отношение на мотивите следва да се отбележи, ченяма анализ и не се посочва какво не е ефективно в осъществяването на процесуалното представителство на държавата, съгласно действащата редакция на чл. 31, ал. 1 от ГПК. Липсва каквато и да е конкретика относно необходимостта от оптимизация на процеса по процесуалното представителство на държавата. Не е изложена обосновка защо и как възлагането на процесуалното представителство на държавата по чл. 31, ал. 1 от ГПК, като правомощие и задължение на министъра на правосъдието, би довело до оптимизиране на процесите и концентрация на еднородни функции в един орган.

На следващо място, предложено е министърът на правосъдието да упълномощава ръководители на държавни учреждения да осъществяват процесуалнотопредставителство на държавата. Що се отнася до предложението министърът на правосъдието да може да упълномощава кметовете на общини да представляват държавата, в тази му част то не е съобразено с конституционната уредба на местното самоуправление съгласно Глава седма от Конституцията.

Новата т. 5, с която се предвижда възможността представителството на държавата по пълномощие да се осъществява от ръководителите на държавните учреждения и кметовете на общините, упълномощени от министъра на правосъдието в случаите на чл. 31, ал. 1 от ГПК, поставя няколко правни проблема. Съществува неяснота какво се има предвид под твърде общото и подлежащо на разширително тълкуване „ръководител на държавно учреждение“. Посоченото понятие не е легално дефинирано и създава предпоставки за противоречива практика на съдилищата по прилагането му.

На следващо място предложението за възлагане на министъра на правосъдието на качеството процесуален представител на държавата по чл. 31, ал. 1 от ГПК следва да се прецени и в контекста на правомощията му в сферата на съдебната власт, съгласно чл. 130в и чл. 130б, ал. 1 от Конституцията, доразвити съответно в Закона за съдебната власт и Устройствения правилник на МП. В тази връзка следва да се направи анализ относно потенциалните последици върху принципа за равенството на страните в гражданското производство, както и принципа за независимостта на съда. Компрометирането на независимостта на съда може да обоснове нарушаване на правото на справедлив съдебен процес на насрещните страни в съдебните производства срещу държавата, гарантирано в чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Принципното правило на чл. 31, ал. 1 от ГПК, че държавата се представлява от министъра на финансите, освен ако в закон е предвидено друго, е исторически закрепено. От Освобождението на България през 1878 г. до настоящия момент процесуален представител на българската държава винаги е бил министърът на финансите. Това законодателно решение е напълно логично и се дължи на обстоятелството, че присъдените срещу държавата суми се заплащат от държавния бюджет, и съвсем естествено Министерството на финансите е най-заинтересованото ведомство по отношение защитата на публичните финансови интереси. Доколкото държавата се конституира като ответник в производства с различен предмет, сред които и неизпълнение на договорни задължения от страна на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет, министърът на финансите не само осъществява процесуално представителство на държавата в съдебния/арбитражен процес, но на практика осъществява контрол върху законосъобразното разходване на средства от държавния бюджет. 

Направеното предложение за законодателни промени в процесуалното представителство на държавата по чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е необосновано. В представения проект на мотиви не са съобразени принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, установени в чл. 26 от ЗНА.

...