Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Една от основните причини за състоянието на съдебната власт, е тоталната липса на контрол върху дейността над съдиите и прокурорите вън от контрола на по- горната инстанция. Официално заявяваната причина е, че съдебната власт е независима.

Независимостта на съдията, прокурора и следователя всъщност се изразява в това, че друг орган или по- висшестоящ в служебната йерархия няма право да се вмешава в работата им, но не и независимост от закона.

Модерното неолиберално разбиране за независимост е, че съдии, прокурори и следователи са напълно неотговорни за своите актове, като се подчиняват ръководят от съвестта си, каквото и да означава това. Предвид вътрешните обвързаности и зависимости, контролът на по- горната инстанция не е достатъчен. Независимостта в сегашния ѝ вид, всъщност е зависимост, но не от закона.

Докато не се въведе поне някакъв вид контрол, кой ще е главния прокурор, какъв ще е статутът му, ще има ли специализирани съд и прокуратура и пр., де факто е без никакво значение, а цялата т.нар. „съдебна реформа“, е само отвличане на общественото внимание и прикриване на истинския проблем.

Конституцията на Република България, чл. 132а, ал. 6, вменява на Инспектората към Висшия съдебен съвет определени задължения, а именно: „Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите“.

В изпълнение на Конституцията на Република България, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, специално трябва да се даде възможност поне да изисква обяснения от съдии, прокурори и следователи, при явно противоречие на актовете им със закона, задължителната съдебна практика, а дори и на противоречащи си актове на един и същи съдия, прокурор или следовател при аналогични казуси.

По този начин, Инспекторатът към ВСС ще проверява дейността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните функции, но няма да се засяга тяхната независимост. Контролът ще е след постановяването на съответните актове, а не преди това, т.е. няма да влияе върху съдържанието им.

Конкретно ми предложение е, в Закона за съдебната власт, в чл. 54, ал. 1 се добавя нова точка 16, а именно: „Извършва проверки и изисква обяснения от съдии, прокурори и следователи при явно противоречие на актовете им със закона, задължителната съдебна практика, както и в случаи на противоречащи си актове на един и същи съдия, прокурор или следовател при аналогични казуси.“.

Без контрол, дори в да е в рамките на гилдията, за рИформата в съдебната власт ще си говорим нине, присно и во веки веков.

Е, грантовете ще си текат.

Предлагам да се закрие Инспектората към ВСС.

Намираме предложеният от законодателя подход за крайно неуместен. На първо време той заличава близо 10 години специализация на десетки съдии, прокурори и следоветели. Ето заощ считаме, че законодателният поход следва да се ограничи до изменение на материалната компететност на Специализираните съд, а именно:



 В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г. и бр. 7, 16 и 83 от 2019 г. изм. и доп., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г.; изм., бр. 9, 16, 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:



1 В чл. 411а. се изменя така:

1. На специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по: чл. 349, ал. 1, чл. 343б, чл. 345, ал. 2, чл. 364, чл. 243, ал. 2, т. 1 (пр. 1) от Наказателния кодекс.

Изразявам положителната си оценка относно отмяната на кариерните бонуси и премахването на специалните привилегии на членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС и административните ръководители и техните заместници.  Крайно време е да се премахне несправедливото преимуществото за кариерно развитие на изредените лица спрямо останалите магистрати.

Предложените промени в ЗИД на ЗСВ ще бъдат едно много добро начало на съдебната реформа в рамките на компетенциите на обикновено НС.

Предлагам и изменение на чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗСВ, който не е засегнат от така предложения ЗИД на ЗСВ.

Сега действащите разпоредби на чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗСВ са:

„Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.“

1. Правомощията на главния прокурор са посочени в чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България:

„Чл. 126. (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.“

Смисълът на разпоредбата на чл. 126, ал. 2 е, че Конституцията дава тези правомощия само на главния прокурор и липсва разпоредба, че той може да възлага тези свои конституционни правомощия на свои заместници, които освен това изобщо не се споменават в Конституцията.

Ако се направи аналогия с правомощията на президента и вицепрезидента, ще се констатира, че вицепрезидентът е изрично посочен в Конституцията и има отделна изрична разпоредба в чл. 104, точно кои правомощия на президента може да се възлагат на вицепрезидента. По тази аналогия, щом няма такава разпоредба за главния прокурор, следователно тези правомощия са само негови и няма право да ги възлага на своите заместници.

Следователно, с разпоредбите на чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗСВ на практика се дописва Конституцията.

Трябва е да се отбележи, че в ЗСВ липсва аналогична възможност за председателите на ВКС и ВАС, да могат да възлагат всички свои правомощия на своите заместници, а само могат, на основание чл. 114, ал. 1, т. 3, съответно чл. 122, ал. 1, т. 3, да им възлагат да свикват и ръководят заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на съответния върховен съд.

Разпоредбите на чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗСВ не могат да се оправдаят и обосноват с разпоредбата на чл. 133 от Конституцията.

Във връзка с гореизложеното, предлагам следната редакция на чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗСВ:

„Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.

(2) Главният прокурор може писмено да отменя или изменя прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.“

2. Ако се прецени, че предложението в т. 1 няма основание и не се приеме, предлагам да се добави думата „писмено“ след думата „възлага“ в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗСВ, за да се изключи възможността за устно оправомощаване.