Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Напълно се присъединявам към написаните до тук коментари, като ще добавя още една група лекари - тези от системата на МО, работещи извън болниците, в т.ч. в полеви условия, където връзката с интернет е просто илюзия, но те са задължени да изпълняват служебните си задължения, влючително да изписват рецепти на прегледаните болни лица. 

Другият абсурд, който вероятно ще бъде постигнат, е дипломиран лекар да не може да изпише сам на себе си рецепта, ако не е изпълнил всички административни условия, въвеждани от здравното министерство.

Желанието за пълна електронизация е похвално, но тя така или иначе няма да е всеобхватна - при преглед в болница, не работеща с НЗОК или в чужбина пак няма пациентските данни да влязат в НЗИС, а там може да са извършени радикални оперативни интервенции или изписани екзотични лекарства.

Интересно е как може да бъде спряно изписването на хартиени рецепти, които се изпълняват в аптеки, несвързани с НЗИС? Може би Министерството на здравеопазването ще си назначи и "здравна жандармерия"? А Ако пациента иска да си купи лекарството по-евтино от съседна държава - как без хартиена рецепта?

Изписването на лекарства само по електронен път ще затрудни лекарите и особено тези, които нямат договор с НЗОК и не разполагат с електронни устройства (лаптоп, десктоп, смартфон). За да имат възможност да изписват лекарства всички лекари трябва да закупят тези скъпи устройства, както и ежемесечно да заплащат абонаменти за електронен подпис, софтуер за достъп до Националната здравно- информационна система (НЗИС) и пакет с неограничен обем данни на мобилна мрежа. Посоченото се отнася и до редица аптеки, които нямат сключен договор с НЗОК.

Изписването на рецепти само по електронен път налага наличие на постоянна и сигурна Интернет свързаност, както и непрекъсваемо електрозахранване във всяка точка на страната. Следва да се има предвид, че в малките населени места спирането на електрозахранването и/или мобилната интернет връзка е доста често явление, което възпрепятства достъпа до НЗИС за неопределен период от време и може да се окаже критично за пациента при спешни или неотложни случаи. Тези обстоятелства осуетяват както изготвянето на рецепта, така и нейното изпълнение.

Забраната на рецептите върху хартиен носител, освен ограничаване на достъпа на пациентите до лекарства нарушава и правата на лекарите, които имат право да лекуват и съответно да изписват лекарства, без да им бъдат налагани ограничения, административни пречки, както и да им се вменяват допълнителни разходи за упражняване на професията. Тези административни ограничения представляват нарушение на разпоредбата на чл.190, ал.1 от  Закона за здравето.

Уважаеми Госпожи и Господа,

Относно предлагания Параграф 3 от поставения Проект за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2009г., предлагам предвид на ситуацията в България относно възрастова структура и географски особености касаещи достъпът до интернет да даде възможност за запазване на хартиените рецептурни бланки.

Би могло да бъде записано, че при първичен преглед извън лекарски кабинет, както и в случайте когато прегледът не се извършва от личен лекар или лекар-специалист към който е насочен пациента от ОПЛ е допустимо издаване на рецепта на хартиен носител. При последващ преглед е препоръчително лекар да нанесе информацията в НЗИС, че терапията и лечението на пациента е включвало съответно лекарство/а/, в съответни дози.

Извън случая, че тук се извършва обществено обсъждане на подзаконов нормативен акт и може би не е мястото за чисто технически предложения, но е възможно в НЗИС да бъде обособено поле, което да уточнява, че лечението на пациента е запачнало с преглед от лекар, който го е назначил с хартиена рецептурна бланка.

С уважение: Асен Михалков

Здравейте,

В предложената от вас промяна на чл. 50 ал. 3 се предлага замяна на стария текст с нов. Старият текст гласи:

"(3) След изпълнение на предписанията по лекарствения лист първият екземпляр от него се съхранява в болничната аптека, а вторият се предава в отделението заедно с отпуснатите лекарствени продукти"

предложенията от вас текст е:

"(3) Двата екземпляра на лекарствения лист в съвкупност, независимо дали са съставени на хартиен носител и/или в електронна форма, съставляват лекарствен лист съгласно приложение 5а "

Не мисля, че стария текст трябва да бъде променян, доколкото воденето на лекарствени листи на хартиен носител остава валиден метод на отчетност. Този текст определя броя на копията и мястото на тяхното съхранение.

Предложеният от вас текст може да бъде допълнителна алинея 6, но с малки корекции. Навсякъде в наредбата под "екземпляр" се разбира копие на даден документ с всички негови реквизити, а всъщност промяната в чл. 49а определя електронния лекарствен лист да има две части - част със заявеното и част с отпуснатото, като двете части има различни реквизити в частта подписи и номер на документа. Затова предлагам в текста "Двата екзепляра" да се замени с "Двете части" .

Добре е да се прецизира как да се отразява отказа на магистър-фармацевта от изпълнение на цял лекарствен лист. В момента в наредбата в чл. 50г има следни текст:

"(3) При невъзможност за изпълнение на предписанието след консултацията по ал. 2 рецептата/лекарственият лист се връща на лекаря за анулиране"

В света на хартията това е ясно - бланката се връща на лекаря, като върху нея може да бъде записана причината за отказа и тази причина да бъде подписана от магистър-фармацевта, който отказва.

При електронно водене с две части на лекарствения лист как това да бъде отразено? Трябва ли да се създава "празна" втора част с подписа само на магистър-фармацевта /подписите на предал и приел стават незадължителни?/, за да може двете части в съвкупност да съставляват лекарствения лист или ще се предвиди друг начин за документиране на този случай?

В мотивите към предложението за промяна сте записали, че предложените промени няма да укажат финансово въздействие върху бюджета на държават  и бъджета на лечебните заведения, но не споделяте за чия сметка ще бъде променен "специализирания софтуер", който трябва да извършва новата функция заложена в първия параграф от предложението. Поради този ви пропуск оценката ви финансово въздействие е непълна и подвеждаща.

Паздрави!

Георги