Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Уважаеми дами и господа,

С настоящото SDSN Bulgaria изразява своето становище относно предложения проект на постановление.

В доклада и частичната оценка към проекта на постановление се посочва, че „към настоящия момент в нормативната рамка на страната не е институционализиран координационен механизъм за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението“ на Целите за устойчиво развитие (ЦУР)“. Необходимо е да се подчертае, че координационният механизъм за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на ЦУР, който се предлага в проекта на постановление, вече е изпробван в България и към момента не е дал резултати:

Първо, в Решение № 598 на МС от 8 август 2006 г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕН КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ (допълнено от: Решение N 901 на МС от 27.12.2006 г. и изменено от: Решение N 751 на МС от 22.11.2007 г.) също се предлага подобен списък с институции (и техни представители) с което е създаден Междуведомствен консултативен съвет по устойчиво развитие. Не е известно дали това Решение на МС е отменено, но то не е произвело ефективен резултат и не е довело до ефективна координация.

Второ, в България има 42 специализирани подсъвета към МС, чиито основни отговорности се отнасят до решаването на проблеми, тематично свързани с ЦУР. През 2016 г. Министерството на външните работи на България картографира отговорностите на отделни национални институции, които са пряко свързани с ЦУР. По този начин стана ясно каква е секторната подредба на отделните министерства във всичките 17 цели. Това показа, че съвкупност от институции, координиран от МС, не работи ефективно. Съгласно Закона за българската администрация (чл. 21) „специализираните съвети” се определят като консултативни органи с второстепенни функции. Техните функции и ефективност на дейността не могат да се сравняват с функциите, дейностите и отговорностите на министерствата и държавните агенции. Служителите, които участват в тези специализирани съвети, представляват държавната институция, в която работят. В резултат на това има случаи, в които се създават парадокси. Например, представител на Министерството на енергетиката настоява да се продължи използването на замърсяващи въглища в енергетиката, като се позовава на застраховката за енергийна сигурност. В същото време представител на екоминистерството настоява да се премахне използването на замърсяващи въглища в енергетиката. Накрая и двете цели се изпълняват в политиката, но в различни части на стратегията, независимо че се изключват една друга. В резултат на това повечето от стратегическите документи на българското правителство са механична смесица от цитати на отделни секторни стратегии. В повечето случаи тази смесица от цитати не е прецизно представена, като целта ѝ да бъде докладвана на международни организации, а не на българската общественост. Пример в това отношение е Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2020 (НПР БГ 2020).

Трето, през 2010 г. Министерският съвет прие Постановление № 110, с което се създаде Съвет за развитие към Министерския съвет. Десет години по-късно функционирането на такъв Съвет за развитие не е ефективно (още повече с изпълнението на НПР БГ 2020), тъй като през 2020 г. България е страната с най-висока смъртност в света. България е с най-висока смъртност в света (Световен преглед на населението, 2020 г.). Тези данни са потвърдени от Световната здравна организация. Смъртността е един от унифицираните показатели, които измерват качеството на живот във всяка страна. Незавидното място на България в това отношение означава, че политиката на страната ни за устойчиво развитие не е добър пример за другите страни. Точно обратното. През 2016 г. Световната здравна организация постави България на второ място в световната класация заради мръсния въздух и броя на причинените респираторни заболявания. През 2017 г. Съдът на ЕС осъди България по същата причина (дело C-488/15). През 2019 г. Европейската комисия отново заяви, че качеството на атмосферния въздух е опасно за човешкото здраве в България.

Институционален проблем на Република България е, че не беше създадено отделно министерство, което да отговаря за политиката за устойчиво развитие на страната. Единствено силна държавна институция би могла да приеме ЦУР и да контролира тяхното изпълнение.

От името на сдружение "Дружество за Обединените нации" изказваме категоричното си одобрение на подготвяния  Проект на Постановление на Министерския съвет за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации. Позоваваме се и на препоръката, направена в Първия доброволен национален преглед за изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие, представен през 2020 година пред ООН. Считаме, че именно Съветът за развитие трябва да приеме координиращата и подпомагаща роля. Приветстваме включването на Цел 17 в отчитането и разпределението по ведомства, за разлика от отсъствието й в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.