Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Предвидените  за изменение такси са неоправдано високи, което ще доведе до допълнителна финансова тежест за множество кредитополучатели, особено за малките такива като земеделски производители и дребни търговци. Таксите не съответстват на действителните разходи, направени за услугата и са в нарушение на принципа за осигуряване на реална достъпност на гражданите и бизнеса до публични услуги. Възможността за прилагане на по-ниската такса зависи от възможността за наемане на адвокат или заплащане на услуга по предоставяне на КЕП, която за обикновените потребители води до нови ненужни разходи.

Като обща бележка следва да се посочи, че таксата за всички електронни услуги следва да бъде фиксирана, тъй като разходите за предоставянето им са едни и същи. Нещо повече, разходите за автоматизираното издаване на електронен документ от системата са практически близки до нула. Ако таксата е разходоориентирана трябва да е много ниска и независеща от обема на файла.

Предлаганите нови правила за публичност, съдържащи се в чл. 16о от Тарифата попадат в противоречие с нормите на ЗОЗ, предвиждащи публичност на ЦРОЗ. В чл. 24, ал. 2 от закона е предвидено, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистъра, и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията и заличаванията. Тази формулировка е достатъчно точна и ясна. Същевременно, в чл. 16о определя като „специализирани услуги“ търсенето на данни по определени характеристики и серия от справки и визуализирането на самите партиди, които по своето същество съставляват видове справки. Понятието „специализирани услуги“ се споменава в чл. 25, ал. 5 ЗОЗ като основание за събиране на държавни такси, но не е определено в закона. Опит за такова определяне е направен в чл. 74, ал. 2-4 от Наредба № Н-3, но следва да се има предвид, че тези разпоредби на наредбата излизат извън обхвата на нормотворческата компетентност, определен изчерпателно в чл. 23 от закона. Ето защо, разпоредбите на чл. 16о трябва да отпаднат на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове поради противоречие с чл. 24, ал. 2 от ЗОЗ. Като цяло, номенклатурата на описаните в Тарифата и Наредба № Н-3 услуги трябва да съответства точно на номенклатурата на услугите по Закона за особените залози, или алтернативно да бъде предвидена законова разпоредба, делегираща това правомощие на министъра на правосъдието.

Също така неясен е и текстът на предлагания чл. 16м, ал. 2 от Тарифата, който урежда хипотезата на предоставяне на „оригинални електронни документи“. Съгласно   чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУ, съответно § 1, т. 3 ДР на ГПК) „електронен документ“ е  „всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис“. Ключов въпрос за разбирането на понятието е машинно четимият формат на електронния документ. В тази насока в чл. 184, ал. 1 ГПК се предвижда, че електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. По аналогичен начин, в чл. 141 АПК е предвидено, че пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, като не се уточнява конкретната форма, в която могат да бъдат възпроизведени.

Тъй като по своята правна природа регистърното производство по ЗОЗ е административно, издаването на електронни документи в случая се уреждат от АПК, за което е предвиден обмен чрез Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Това обхваща и предпоставките и правната форма на изявленията. Тъй като не съществува понятие „оригинален електронен документ“, целият текст остава неясен, което налага намерението да бъде точно определено: дали става въпрос за представяне на копие на електронния документ „възпроизведен на хартиен носител като препис“, или за представяне на копие от самия електронен документ на технически носител.

Становище

по проекта за ПМС за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 г.

1. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, издадена от министъра на правосъдието (oбн., ДВ, бр. 71 от 11.08.2020 г., в сила от 1.01.2022 г.) удостоверенията се издават на хартиен носител или в електронна форма. С новия чл. 16м, ал. 1 от Тарифата се предлага за издаване на удостоверение на хартиен носител се заплаща такса в размер 10 лв. за първа страница и по 2 лв. за всяка следваща страница. Аналогично се предлага същата такса и за заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него, както и за извършване на писмена справка. Това създава съществена неяснота. Следва да се има предвид, че в чл. 71, ал. 1 от Наредба № Н-3 справките в ЦРОЗ са безплатни. Наредбата не предвижда издаване на писмени справки на традиционен (хартиен) носител. При това положение или в предлаганата норма на чл. 16м, ал. 1 Тарифата думите „както и за извършване на писмена справка“ трябва да отпаднат, или алтернативно – да се видоизменят текстовете на чл. 71 и 73 от Наредба № Н-3, като се уточнят видовете справки и се предвиди изрично, че писмена справка означава както такава в електронна форма, така и такава на традиционен носител.