Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Изчетох внимателно мотивите на вносителя, но не успях да разбера конкретно кое налага масовите дежурства в армията оценени още в далечната 2010 г. на и тогава скромните 11 лв. да се повишат със „силно мотивиращата“ сума от 2 лв. и в същото време дежурство на летците по "Air Polising", което в момента е нескромните (прямо останалите други дежурства) 100 лв. да се повиши на 150 лв.

Четейки наредбата човек може да остане с впечатлението, че в Българската армия се полагат бойни дежурства и по-бойни дежурства – тези на летците по "Air Polising".

Трудно е да си обясня защо за дежурство на един патрулен, например, който е навън на пост в студ, жега дъжд сняг, кал и когото го хапят кърлежи напролет и комари лятото, се предлага допълнително възнаграждение от 13 лв. а на един летец  по "Air Polising", на когото дежурството е лишено от гореспоменатите „екстри“ се предлага допълнително възнаграждение от 150 лв, при положение, че в 99% от дежурствата и патрулният и летецът летят еднакво – т.е. не летят.

Затова предлагам:

1. Да се премахне дискриминационното отношение и дежурство на летците по "Air Polising" да се заплаща само като бойно дежурство, като в дните в които летците извършват реално излитания по мисия "Air Polising" да им се заплащат като добавки определение от вас 150 лв, а защо не и повече. Все пак трудът им е опасен.
2. Допълнителните възнаграждения по чл. 10 ал. 1 т.1, 2 и 5 които не са променяни от 2010 г. да се увеличат двойно т.е. съответно на 36 лв, 30 лв. и 22 лв.
3. Допълнителното възнаграждения по чл. 10 ал. 1 т.4, да се промени по аналогия с това на летците – т.е да се заплаща като бойно дежурство и само в дните когато има реални излитания по мисия "Air Polising" да се получава и определената от вас добавка от 36 лв.
4. Допълнителното възнаграждения по чл. 6 ал. 1, което също не е пипано от 2010 г. да се увеличи двойно – т.е на 72 лв.
5. Допълнителните възнаграждения по чл. 15а ал. 1, т,1, т.2, и т.3 също непипани от 2010 г. да се увеличат двойно – т.е. съответно на 80 лв., 60 лв. и 40 лв. Обидно е да се предлага допълнително възнаграждение класна специалност „майстор“ символичните 40 лв., като срещу тях за се изискват задълбочени експертни познания по няколко системи въоръжение, което се постигат след много години служба и опит и то малко хора.
6. Помислете и за това, че в армията има и много друг инженерно-технически състав, а не само авиационен. Техният труд традиционно не се оценява и заплаща и затова съществуват така наречените „непривлекателни“ длъжности.

§ 1. В чл. 29, ал. 2 след думите „военните формирования на Военноморските сили“ да се постави запетая и да се добави „на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, а в края на изречението да се добави „и началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

§ 2. В чл. 30 да се направят следните изменения и допълнения:

1. Да се създаде нова ал. 2:

„(2) При плавания в зоната на пролива Дрейк, Антарктическата зона и Арктическите води допълнителното възнаграждение по ал. 1 се завишава със 100 на сто за времето на плаването.“

2. Досегашните ал. 2 и 3 да станат съответно 3 и 4, като в новите ал. 3 и 4 след думите „по ал. 1“ да се добави „и 2“.

§ 3. В параграф § 1 от Допълнителните разпоредби да се направят следните изменения и допълнения:

1. В т. 5 след думите „военните формирования на Военноморските сили“ да се добави „ и на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, а в края на изречението да се добави „и началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

2. Да се създаде нова т. 15:

„15. „Пролива Дрейк“ включва акваторията от паралела на нос Хорн до Южните Шетландски острови.

„Антарктическата зона“ включва морските пространства, намиращи се на юг от паралела 60° южна ширина, а „Арктическите води“ включват морските пространства, намиращи се на север от паралела 60° северна ширина, както са определени в правилата на Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS) и Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78).“

Мотиви

Предложенията за промени в чл. 29, ал. 2 и в т. 5 на параграф § 1 от Допълнителните разпоредби са продиктувани от факта, че ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ не е част от Военноморските сили, а е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и като такава притежава собствен кораб с военнослужещи, назначени в екипажа на кораба по длъжностното разписание на училището.

Предложенията за промени в чл. 30 са свързани със задачите, които се възлагат на научно-изследователския кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за оказване на логистична поддръжка и подпомагане на научноизследователската дейност на Българската антарктическа база на остров Ливингстън, Антарктида. Тези задачи са залегнали в Националната програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“ 2022 – 2025, одобрена с решение на Министерския съвет № 391 от 16.06.2022 г. и партньорско споразумение между СУ „Св. Кл. Охридски“, Български антарктически институт, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Институт за гората към БАН и Национален природонаучен музей към БАН.

За изпълнение на тези задачи корабът плава в южни ширини под петдесет и петия паралел, където времето се обуславя с екстремни хидрометеорологични условия, които се изразяват в наличие на силно вълнение с височина на вълната над 3-4 метра за продължителен период от време, постоянен силен вятър от запад/югозапад със скорост, достигаща до 25-30 m/s, зони с ниско атмосферно налягане на малка площ, които предизвикват силни щормове в районите на плаване, ниски температури на работа и изпълнение на задачи, висока концентрация на морски лед, изразена в ледени полета с високо налягане и плаващи айсберги, с различни размери и произход, а също така и т. нар „ледена супа“ при извършване на товаро-разтоварните операции на необорудван бряг, дълги периоди на намалена и почти нулева видимост, плаване в зони, които не са осигурени в достатъчна степен в навигационно отношение.

Тези условия на работа, допълнени с продължителното над четири месеца откъсване от дом и семейство, както и невъзможността да се ползват почивки допринасят за постоянното натоварване на личния състав, преминаване в режим на усилена вахта и достигане на високи нива на умора и стрес.

Предложението за създаване на нова т. 15 на параграф § 1 от Допълнителните разпоредби е свързан с предложените промени в чл. 30 и необходимостта от дефиниране на понятията „пролив Дрейк, Антарктическа зона и Арктически води“.

Предлагам чл. 5 да бъде измемен така:

Чл. 5. (1) Допълнително месечно възнаграждение за работа във височинни райони се изплаща на военнослужещите и цивилните служители, на които постоянните им работни места се намират във военни формирования или обекти, разположени във височинни райони извън населени места при надморска височина, както следва:

1. от 1500 м. до 2000 м. или ако денивелацията между населеното място, в което те живеят, и района на военното формирование или обекта, в който те служат/работят, е по-голяма от 1000 м, в размер 170 лв.

2. над 2000 м., в размер 200 лв.

(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 се изплаща за всеки фактически отработен ден. За такъв се счита работният ден, в който поне половината от работното време е отработено при условията на ал. 1.

(3) На военнослужещите и цивилните служители служещи/работещи при условията на сумирано изчисляване на служебното/работното време, допълнителното възнаграждение по ал. 1 се изплаща и за всеки фактически отработен ден над нормална продължителност на служебното/работното време за месеца.

Мотиви:

При приемането на Наредбата през 2010 г. чл. 5, включва само една категория военнослужещи и цивилни служители - служещи/работещи на надморска височина над 1500 м. Никой не оспорва това им право тогава, защото придвижването и работата на тази, а да не говорим и на по-голяма височина носи своите трудности. През 2011 г. някой чисто лобистки успява да вкара и своята категория военнослужещи/цивилни служители – служещи/работещи на надморска височина 1200 м. а и по-малка вземайки в предвид денивелацията от 800 м. Да но възниква въпроса защо тези военнослужещи/цивилни служители, служещи/работещи на надморска височина 1000-1400 м., да вземат допълнително възнаграждение за това, какво специфично има в работата там, имайки в предвид на това, че на тази височина има дори и населени места, където хората там си живеят и работят нормално (например гр. Доспат – 1358 м.), на тази височина се намират най-апетитните и спокойни местенца за служба, сред горичката, далеч от занятия и учения в калта на Корен и Ново село. Защо те да вземат допълнително възнаграждение за това спокойствие? Та то и зимните ни курорти са на по-голяма височина. Безспорно над 1500 м. ситуацията се променя, над 2000 м. вече влизаме в т.н. алпийската част там момчетата да вземат някой лев допълнително!

Относно ал. 2, ясно проличава, че Наредбата е събирана на парче, както ни е изпратена от изготвящите я с Copy-Paste, едните членове при отработен не пълен работен месец ги пишем, че:

- Допълнителното възнаграждение по ал. 1 се изплаща за всеки фактически отработен ден. За такъв се счита работният ден, в който поне половината от работното време е отработено при условията на ал. 1.

а другите:

- При отработен непълен работен месец допълнителното възнаграждение по ал. 1 се изплаща пропорционално на отработеното време.

Ами то си е едно и също, защо да не бъде изписан по един и същ начин, все пак е един нормативен документ.

Новата ал. 3, би премахнала дискриминацията в заплащането на това допълнително възнаграждение между тези които работят ежедневно при тези условия и тези които са на сумирано изчисляване на работното време и в рамките на месеца надхвърлят нормалната продължителност на служебното/работното време за месеца за сметка на следващите. В крайна сметка в края на периода, било то 3, 4 или 6 месеца отработват едно и също време, но вземат по-малко.

Тъй като предложените промени по чл.10 ал.1, т.3 и новата т.6 , както се вижда  не са съобразени с ИНСТРУКЦИЯ № И-1 ОТ 2011, предлагам т.3 и т.6  да отпаднат   и носенето на бойно дежурство по "Air policing"  за летците  и авиационния инженерно -технически състав и да се запише в основните функционални задължения на тези от тях, които са допуснати до такива дежурства..Така беше направено и с инженерно-техническия състав на РТВ, които не получават допълнителни възнаграждения и до ден днешен  продължават да си носят дежуството по " Air policing" въпреки огромните предизвикателства и трудности, които срещат всеки ден.

Поне запишете, че в бойно дежурство по Airpolicing застъпват САМО И ЕДИНСТВЕНО летателен и авиационен инженерно технически състав от една АВИОБАЗА от най-близкото обкръжение на някого,  както твърдеше проф. Тагарев в Нова телевизия през м. Март. Също така променете и инструкцията си И-1. Ако обичате обърнете внимание и оценете труда на хората за носене на бойно дежурство от едни ЗРВ, някакво си ОКВО, някакви центрове за управление и т.н. и запишете, че тези хора не заслужават, нито допълнително възнаграждение за нощен труд, нито допълнително възнаграждение за труд по време на официални и национални празници и т.н. Както е било винаги досега... 

Изчетох много внимателно предложенията и "мотивите" към тях. От мотивите не става ясно как положеният труд в различни типове дежурства е оценен с различен процент на "МОТИВАЦИЯ" и как с "около 15%" увеличение за редови дежурства, които са единствените, които биват давани със старта на службата ще се попълни некомплекта... Най-масовото дежурство носи 2 лева брутно увеличение , за седем дежурства в месеца ( максимално допустимите за месец) се получават 14 лева бруто - с това ще мотивирате и попълвате масовия некомплект? 

Предложенията за изменение допълнително генерират несправедливост и неравенство между военнослужещите, четейки всичко това оставам с впечатлението, че в дежурство по Air Policin застъпват единствено летателен и авиационен ИТС... Дали генериралите това предложение имат идея, че до тях неотлъчно има и друг осигуряващ и ръководящ състав? 

Предложените промени в ч.35 са насочени към частично решаване на конкретен проблем на едно единствено формирование, докато същият този проблем в останалите формирования по чл.35 не се разглежда изобщо. Това създава усещане за липса на обективна оценка на състоянието и спецификите на тези формирования.

„Политиките“, който в момента са приложени да адресират същите проблеми в останалите формирования по чл.35 (назначаване по списък без съгласието на военнослужещите и без да се взимат предвид  техните интереси съгласно чл.153 от ЗОВСРБ), създават илюзия за работещо решение, но всъщност задълбочават проблема съществено.

Най-осезаемо този проблем се усеща във формированията по ал.3 от чл.35, където изключително високите изисквания от страна на НАТО по отношение на служителите и техните отговорности, професионални квалификации, образование, опит и постоянна служебна ангажираност в страната и извън нея, изобщо не са адресирани от национална страна – нито при подбора, нито при заплащането.

Редно е да бъдат потърсени механизми за такова компенсиране, и считам, че именно разпоредбите на чл.35 от Наредба № Н-15 са един от начините.

Предлагам, актуализациите по т.3 от предложените промени да бъдат приложени и за формированията по останалите алинеи от чл.35.

Предлагам също така, в допълнителните разпоредби към Наредбата изрично да се упоменат служителите на формированията по чл. 35, ал.3, като служители по чл.15б от Наредбата.

В кръга на шегата:

„Търси се тираджия с опит в сателитните комуникации и с доказана висока експертиза в компютърните системи и мрежи, който да владее английски език на професионално ниво и да е съгласен да прекара 2/3 от времето си далеч от семейството…

 Успех!!! (Добре, че е шегата…..)

Безспорно е, че всяка квалификация, допълнителен труд, риск и вредност трябва да бъде възмездена по някакъв начин.

    Също така очевидно е, че предлаганите суми са по-скоро с морално значение, и по никакъв начин не са това, което ще мотивира някой да приеме конкретна длъжност. 

    Именно по тази причина, по-голяма тежест има въпроса – „Защо за едни 15%, за други 50%, за други нищо?!?!“. Има ли право в този случай получилият нищо да се чувства пренебрегнат? В каква посока ще поеме мотивацията му?

    Недостига на хора е общ навсякъде, инфлацията също.

Предлагам – в чл. 35, сумите от 300 лв. по алинеи 1, 2, 3 да бъдат увеличени на 450. Считам, че това би било справедливо и разумно. От влизането в сила на този член (22.12.2015 г.) това увеличение би компенсирало размера на инфлацията. 

Предлагам повишаването на мотивацията да се приложи и за военнослужещите и цивилните служители, изпълняващи функционалните си  задължения като IT специалисти.

Предвид възнагражденията на тези специалисти на пазара на труда, този стимул би довел до прекратяване текучеството на IT специалисти, които в момента са на критичния минимум като брой. Липсата им обрича на провал поддържането и развитието на информационните системи и платформи, на компютърните мрежи и системи за киберотбрана.

В тази връзка предлагам да се актуализира с 50 процента допълнителното месечно възнаграждение за присвоена/потвърдена класна специалност на военнослужещите и цивилните служители, които при изпълнение на основните си функционални задължения участват непосредствено в администрирането и развитието на информационни системи и платформи, компютърни мрежи и системи за киберотбрана.

Това би довело до частично подобряване на мотивацията на тази категория военнослужещи и цивилни служители - IT специалисти с доказани положителни резултати от изпити специфични познания за поддържаните информационни системи.

 Предлагам изменение в чл.15б, както следва:

В чл. 15б, ал. 1:

а) в т. 1 думите „300 лв.“ да се заменят с „450 лв.“;

б) в т. 2 думите „200 лв.“ да се заменят със „300 лв.“;

в) в т. 3 думите „100 лв.“ да се заменят със „150 лв.“.

Митко, страхотна лобистка промяна. А са земи прочети и наредба И-1 , тая дето ти си я утвърдил, виж кой ти прави ОКВ ото, и намери място в обсъжданата наредба поне за пеесе стинки добавка. Не сичко е масло и бензин при АР исинга.

Аман от шафиори на самалйоти

Добър ден, мотивите за изменение са ясни, но смятам, че в чл. 35, освен ал. 4, промяната трябва да касае също и останалите алинеи. По ал.3 заплащането силно контрастира на изискванията за заемане на длъжностите. Отдалечеността на локацията, както и изискванията за подготовка на военнослужещите при постъпване и по време на службата, също възпрепятстват попълването с кадри.

Отговорностите, които носят военнослужещите, надвишават сериозно кореспондиращите такива в другите формирования за същото звание.

Тъй като в частния сектор такива кадри са високо ценени, съществува сериозен риск от загуба на още квалифицирани кадри. Това би довело до още по голям некомплект и невъзможност за изпълнение на задачите.

Отново се работи по стария български принцип "На парче". 

По-конкретно, военнослужещите от селата, в които има военни формирования вече ще получават по 35, вместо по 30лв. Служителите от съседните села отново няма да получат нищо. Защо?

Защо толкова грубо се дискриминират различните многонационални формирования на територията на страната? Чл. 35, ал. 1-3 са без увеличение, а ал. 4 се увеличава двойно! Защо?

От всички многонационални формирование на територията на страната, само DCM-F са всеки ден на работа: на празниците на НАТО не почиват, защото са българи, а на българските празници не почиват, защото са на учение. За тези празници не получават нито възнаграждение, нито компенсации. Не знам за друго формирование от БА или по света, което да е 9м на учения и 2 месеца в годината на мисия. Не знам за друго формирование, където трябва да си с минимум 3г опит по специалността, да знаеш добър английски и да притежаваш професионална шофьорска книжка.

Но батальонната група трябва да се попълни с личен състав и някой някъде е решил, че само на тях трябва да се дадат тези 600лв.

Ефектът от подобна мярка ще е следния - ще се изпразнят едни формирования, за да се напълнят други и пак преливаме от пусто в празно и пак няма да има кандидати за военна служба, а малкото налични - ще напускат.