Срок за коментари: 07.06.2024

Институция: Агенция за публичните предприятия и контрол

Вид акт: Акт на орган извън изпълнителната власт

Описание: описание пак и пак

Предлагам: чл. 156 да не се променя.

Мотиви: Насилственото преназначаване би накърнило значително интересите на военнослужещите. В създадената промяна изцяло липсва интереса на военнослужещите.

При евентуално приемане на предложената промяна, се създават условия за демотивиране на лични състав и отлив от военната служба.

Като пример може да се даде въвеждането на чл. 33а от ППЗОВСРБ:

„Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Военнослужещите, сключили допълнително споразумение в изпълнение на чл. 145 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, могат да бъдат преназначавани на длъжност в по-високо длъжностно ниво при условията на чл. 156, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) За преназначаване на военнослужещите по ал. 1 не се изисква съгласието им.

(3) Преназначаването се извършва в периода на сключеното допълнително споразумение след завършване на обучението за сметка на Министерството на отбраната.“

Въвеждането на гореизложената разпоредба, доведе до значително намаляване броя на кандидатите за слушатели във ВА, именно поради тази причина на принудително преназначаване.

При съвременната високо конкурентна среда на пазара на труда, системата на отбраната е значително изостанала в конкурентно способността и то не само във възнагражденията, но и в другите социални придобивки.

Въвеждането на такава принуда за военнослужещите, би довело до значително увеличаване броя на напускащите системата.

Предлагам: чл. 33, ал. 1 да не се променя.

Мотиви: Отпадането на командира на Съвместното командване на специалните операции, директора на Служба "Военно разузнаване" и началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ от състава на Съвета по отбрана е нецелесъобразно от гледна точка на смисъла изразен в ал. 3:

"Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната, като в него се внасят за обсъждане:

5. предложенията за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания."

1. Чл. 95, ал. 3 да се измени по следния начин:

„(3) Учебните планове по специалностите от професионално направление „Военно дело“ във военните академии и висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.“

Мотиви: С тази промяна текстът ще се прецизира и ще се синхронизира с Решението по чл. 93, ал. 1 и 2 от този закон, във връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование.

2. В чл. 97а, ал. 1 да отпадне текстът „въз основа на които началниците на военните академии и висшите военни училища, съответно ръководителите на научни организации, издават заповед за състава на научното жури“.

Мотиви: В момента в първата част на чл. 97а, ал. 1 се казва, че Академичните съвети утвърждават решенията на съветите на основните звена относно съставите на научни журита и избора на кандидати за заемане на академични длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, а във втората част на алинеята се казва само, че началниците на военните академии въз основа на тези решения издават заповед за състава на научното жури, не се казва какво правят началниците на военните академии въз основа на тези решения, по отношение на избора на кандидатите.

Процесите по определяне на състава на журитата и по избора на кандидат за заемане на академични длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ протичат в различни периоди от време и не може техният резултат да бъде една единствена заповед (за състава на научното жури).

Същевременно, щом има решение на съответния Академичен/научен съвет то се последва от издаване на заповед от съответния началник/ръководител.

3. В чл. 98 да се направят следните изменения:

1) ал. 2 да се измени по следния начин:

„(2) Обучаваните във висшите военни училища за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в редовна форма на обучение са курсанти.“

Мотиви: С тази промяна текстът ще се прецизира.

2) в досегашната алинея 5 след думата „курсантите“ да се постави запетая и да се добави „военнослужещите, обучавани за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма“.

Мотиви: По този начин ще се регламентират правата и задълженията за времето на обучението и на военнослужещите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма.

4. Предложената промяна в чл. 142, ал. 5 да отпадне.

Мотиви: Предложената промяна се дублира с предложената промяна в чл. 145, ал. 1, т. 3

5. В така предложения чл. 260 да се направят следните изменения и допълнения:

1) в ал. 1 да отпадне текстът „както и в случаите по чл. 152“.

Мотиви: В случаите по чл. 152 не е възникнало правоотношение и тази хипотеза не е приложима за чл. 260, ал. 1.

2) в ал. 2 да отпадне текстът „и военнослужещите по чл. 142, ал. 5“.

3) ал. 3 да се измени по следния начин:

„(3) Военнослужещите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма или в курс за придобиване на професионална квалификация по военно дело, отстранени от обучение по ред, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.“

4) в ал. 6 да отпадне текстът „2 (относно военнослужещите по чл. 142, ал. 5),“.

5) ал. 7 да се измени по следния начин:

„(7) В случай че сумата по ал. 1, 3 и 4 не може да се събере по реда на ал. 6, както и в случаите по ал. 2 вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 5.“

Мотиви: Предложените промени в ал. 2, 3, 6 и 7 са свързани с моето предложение да отпадне предложената промяна в чл. 142, ал. 5. По този начин ал. 2, 3, 6 и 7 ще станат коректни.

Предлаганата промяна е смешна. Никой против волята си, няма да изпълнява назначени му задължения. Освен това, има много въпросителни, с добър адвокат всеки преместен ще осъди армията. Вместо заложените  промени и с цел минимизиране на шуробадженащината, ограничаване развитието на мързеливите военнослужещи и най-важно, попълването на т.н. непривлекателни длъжности,  предлагам:

-Разделяне на формированията на класове и заплащането да е  различно за всеки клас.Трудно осъщствимо, чисто правно. . Пример- Клас "А" формирования заплатите да са с 20% по високи за съответните званияе и длъжност от Формированията от Клас "Б". Сами знаете, кои формирования са за Клас "А". 

- По-приемлив вариант. Във всеки един вид въоръжена сила, формированията да се разделят на Клас "А" и Клас"Б".

Клас "А" са т.н. непривлекателни формирования, само във тях да се приемат новоназначени и след прослужване на 15 г, в тях, да имаш право да се преместиш във формирование от Клас "Б". Само така ще запълните некомплекта . 

Отделно от това за всяка длъжност, трябва да се изготви алгоритъм за развитие. всеки военнослужещ, трябва да знае , започвайки на определена длъжност до къде може да стигне. Примери няма да давам.

Предлагам промяната да отпадне в този и вид.

Аргументи- от никой който е назначен против волята му на определена длъжност, не може да се очаква да я изпълнява с желание и мотивация. Единственото което ще се получи, е че набеденият ще „тиктака“ до изтичане на минималния срок за престой в длъжност, изпълнявайки максимата „не прави нищо, за да не сбъркаш‘.  

Така определено не се защитава „интересът на военната служба“( каквото и да значи това). Защитава се интереса на кадровия орган , който бодро ще докладва, че е изпълнил задачата да затули едно място, овакантявайки друго.

Явно след канибализиране на техниката, вече се минава и в канибализиране на л. с.

Само да не забравят да го споменат в рекламните брошури за военните училища, иначе ще е некоректно към младите хора, които на 18 се разписват под ангажимент за следващите 15 г. от живота си.

Вместо това предлагам:

1. Да се мотивират военнослужещите да заемат длъжностите, като им се разреши да кандидатстват за длъжности с едно звание по-високо от притежаваното.
2. Да се върне възможността за предсрочно повишаване в звание след прослужване на ½ от минималният срок за престой.
3. В стратегическият курс да се влиза с кандидатстване, а не по удостояване.

Предлагам в § 9 от проекта да се коригира т. 3 от ал. 1 на чл. 145, като същата придобие следния вид:

3. десет години – след придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“, от които не по-малко от пет години по придобитата специализация.

Мотиви: Масовата миграция на придобилите висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело към „по-леки“ длъжности в други военни формирования нямащи нищо общо с придобитата от тях специализация. По този начин ще се защити интереса на МО и специалностите за които са обучавани тези военнослужещите (по поръчка на видовете въоръжени сили) ще останат заети поне пет години.

По същата аналогия предлагам сходна промяна и в чл. 142, ал. 5, независимо, че не е обект на настоящото обществено обсъждане.

Не споделям мнението на юристите в МО, че цитирам: “ Въвеждане на подобни ограничения ще затруднят комплектуването на военните формирования, съобразно потребностите на командирите, които се изразяват с подадени вакантни длъжности за включване в регистрите за вакантните длъжности“ край на цитата.

Напротив, липсата на такъв текст защитаващ интересите на МО, води до некомплекта на военните формирования с младши офицерски състав и постоянно отварящите се нови вакантни длъжности, особено в „по-непривлекателните“ военни формирования.