Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 04.04.2026
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.В „Държавен вестник“, бр. 77 от 2024 г. беше обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37. С посочената наредба бяха направени редица изменения и допълнения на условията за провеждането на теоретичното и практическото обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Основната цел на тези изменения и допълнения беше дигитализацията на учебния процес. В тази връзка беше предвидено учебният дневник и учебният картон да се водят в електронна форма, като беше регламентирано тяхното съдържание и редът за воденето им. Целта на тези изменения и допълнения беше да се осигури прозрачност на теоретичното и практическото обучение и да се гарантира, че то се провежда в пълен обем, съгласно изискванията на нормативната уредба и учебната документация по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Практиката по прилагането на електронното водене на документите, използвани по време на обучението, натрупана през изминалия период, показа някои проблеми при прилагането на текстовете. С част от настоящите предложения за изменение и допълнение на Наредба № 37 се цели тяхното отстраняване и осигуряването на лесното й практическо изпълнение.
С § 6, т. 1, б. „б“ относно чл. 18, ал. 2, т. 9 и § 8, т. 3 относно чл. 19б, ал. 5 се предлага въвеждане на изискването кандидатите да полагат подпис в учебния картон в началото и в края на всеки учебен час. Целта е да се извършва пълноценно обучение и кандидатът да бъде ангажиран в доказване на проведените учебни часове. Изменението ще улесни контролната дейност от страна на ИААА и ще възпрепятства порочни практики в извършването и отразяването на преминатото обучение, предвидено в учебната документация.
Съгласно чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа информационна система, обслужваща дейността по обучението и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) и проверочните изпити. С § 6, т. 2 относно чл. 18, ал. 3 се допълва съдържанието на регистъра, администриран от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в системата по чл. 27, ал. 7, с информация за положените от кандидата теоретични и/или практически изпити, като по този начин се постига по-пълно и детайлно отразяване на действителното състояние на процесите, свързани с обучението и положените от кандидатите изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
С § 3 относно чл. 14, ал. 4 и 5, § 6, т. 3 относно чл. 18, ал. 6-8, § 8, т. 6 относно чл. 19б, ал. 9 и 10 и § 13, т. 4 относно чл. 27, ал. 14 и 15 се предлага да се допълни редът за обработване на личните данни на участниците в учебния процес (преподавател и кандидат), както и срокът за съхраняване на тези данни. Предложението е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).
С цел да се минимизират възможностите за манипулация на ръчно въвежданата информация, когато поради технически причини, независещи от учебния център, не може да се осъществи връзка с информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37, се предлага с § 7, т. 3 относно чл. 19, ал. 7 и § 8, т. 4 относно чл. 19б, ал. 6 да се регламентира начинът за въвеждане на информацията за преминатото обучение от преподавателя в информационната система, като се ограничи ръчното въвеждане до три пъти в рамките на обучението за съответната група/кандидат.
С § 7, т. 3 относно чл. 19, ал. 6 се предлага информацията за местоположението на преподавателя при провеждане на теоретичното обучение със съответната група да се отразява автоматично в учебния дневник чрез информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37. Предложението цели осигуряване на ясна и обективна информация за това кога и къде са проведени учебните часове по теория, които задължително се провеждат в учебен кабинет, съгласно учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства по чл. 153, т. 1 от ЗДвП, както и ще гарантира изпълнението на учебната документация от страна на учебните центрове. Ще се осигури възможност контролните органи на ИААА да осъществяват по-ефективен контрол, като се предотврати за в бъдеще извършването на вече установени от контролните органи нарушения от страна на учебните центрове, които чрез информационната система са изпълнявали задължението за отразяване на присъствията на кандидатите, но същевременно не са провеждали занятията в учебен кабинет.
С § 8, т. 1 относно чл. 19б, ал. 1 се създава задължение, с което да се гарантира провеждане от учебните центове на задължително практическо обучение в тъмната част от денонощието. Също така това ще доведе и до синхронизиране с изискванията и съдържанието на учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП.
С цел правилно и еднозначно прилагане на изискванията за провеждане на практическо обучение в тъмната част на денонощието с § 8, т. 2 относно чл. 19б, ал. 1а се предлага да бъдат указани конкретните часови диапазони за провеждането му. С предложението ще се постигне правилно прилагане и спазване на учебната документация, както и коректното отчитане на учебните часове, проведени през тези периоди. Това ще гарантира, че по време на практическото си обучение кандидатите са усвоили и придобили знания за управление на МПС и в тъмната част на денонощието, което е от решаващо значение за пътната безопасност.
Другата група предложения за изменение са свързани с изискванията за издаване или промяна в разрешение за обучение по реда на Наредба № 37 и с последните изменения на Закона за движението по пътищата.
Към настоящия момент годността на учебните площадки се удостоверява с протокол по реда на чл. 10. С промените в § 2 относно чл. 10 се предлага такъв протокол да се съставя само за учебните площадки, на които ще се провежда практическо обучение за категории АM, А1, А2, А, ВЕ, С1Е, СЕ, D1Е и DЕ. Предложението е съобразено с обстоятелството, че в учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП е предвидено голямата по обем, специфична и разнообразна по съдържание практическа подготовка на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории АM, А1, А2, А, ВЕ, С1Е, СЕ, D1Е и DЕ да изисква практическото обучение да се провежда на учебна площадка, одобрена с протокол за годност за провеждане на обучение и изпит на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. За площадките, на които ще се провежда практическо обучение за останалите категории се предвижда лицата по чл. 2, ал. 1 да декларират в заявленията си по чл. 26 и 28, че имат осигурена учебна площадка, която отговаря на изискванията по чл. 7. Във връзка с посочените промени са предложени и съответните изменения в Приложение № 9 към чл. 26, ал. 1 и в Приложение № 16 към чл. 28, ал. 1, с които се предлага със заявленията по чл. 26 и чл. 28 заявителите да декларират осигурена учебна площадка или да посочват номера на протокола за годност по чл. 10 за категории АM, А1, А2, А, ВЕ, С1Е, СЕ, D1Е и DЕ.
С § 1 относно чл. 8, ал. 6, § 11, т. 1 и 2 относно чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и § 14 относно чл. 34, т. 3 се предлага абревиатурата „МПС“ да се замени с „ППС“, тъй като по време на практическото обучение се използват не само моторни превозни средства, но и пътни превозни средства, каквото средство е това от категория Ттм. Съгласно § 6, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП към пътните превозни средства се приравняват трамваите (Ттм). Предложението е с цел привеждане в съответствие на разпоредбите на Наредба № 37 с определенията, дефинирани в закона.
С промените в § 12, т. 1 и 2 относно чл. 26, ал. 2, т. 6 и 7, § 20, т. 2, б. „а“ относно приложение № 9 към чл. 26, ал. 1 и § 24, т. 2 относно приложение № 16 към чл. 28, ал. 1 се предвижда Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл. 11а, ал. 2, т. 3 и 4 относно изискванията ръководителят на учебната дейност да има необходимия стаж като преподавател, както и ръководителят на учебната дейност да е назначен по трудов договор на тази длъжност в регистъра на заетостта, воден в Националната агенция за приходите след 2001 г. в електронна форма. За стажът, придобит преди 2001 г., с предложените промени е предвидено заявителите да представят трудова или осигурителна книжка на лицето, предложено за ръководител на учебната дейност. Предложенията целят ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за учебните центрове, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Нормативните промени целят въвеждане на принципа за еднократно събиране и създаване на данни, заложен в чл. 2 от Закона за електронното управление. От 31 март 2024 г. влезе в сила промяна в Закона за електронното управление, съгласно която отпада възможността административните органи да изискват от лицата представянето на удостоверителни документи за доказване на факти и обстоятелства, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път.
Съгласно приетите промени в чл. 150а, ал. 2, т. 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 64 от 2025 г.) в категория Т - трамвайна мотриса (Ттм) вече не се включват колесните трактори (Ткт). Във връзка с посочената промяна с проекта (§ 4 относно чл. 15, ал. 2) се предвижда да отпадне обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория Ткт, тъй като тази категория вече не попада в приложното поле на наредбата.
С цел осигуряване на пълно и ефективно реализиране на учебните планове в професионалното образование, преодоляване на пречки, свързани с нормативно определената минимална възраст и създаване на нормативна възможност за по-ранно включване в обучението и по инициатива на Министерството на образованието на науката са предложените промени в § 5, т. 1 относно чл. 16, ал. 1. В системата на предучилищното и училищното образование е регламентирано обучение с продължителност пет години, водещо до придобиване на степен на професионална квалификация. В рамките на това обучение е предвидена възможност учениците да придобият правоспособност, включително такава за управление на моторно превозно средство от категория В. Изучаваните от учениците в училище предмети, с които се покрива целия учебен план за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, са разпределени в рамките на две учебни години, съответно XI и XII клас. Съгласно настоящата редакция на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 37 обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС може да започне най-рано три месеца, а за категория АМ - един месец преди обучаваният да навърши необходимата възраст съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗДвП. За обучаваните по държавен прием в системата на средното образование е предвидено този срок да е една година. Въпреки посоченото изключение ученици, обучаващи се по професионални направления, не могат да бъдат включени в задължителните часове за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, въпреки че тези часове са част от задължителната им квалификация, тъй като една не малка част от тях не са достигнали нормативно регламентираната възраст от 17 години към началото на учебната година, в която са записани за XI клас.
За преодоляване на посочения проблем се предлага обучението за управление на моторно превозно средство в училищата за придобиване на средно професионално образование с придобиване на професионална квалификация и на правоспособност за управление на МПС да може да започне една година преди навършване на необходимата възраст съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗДвП, като в този случай обучението може да започне дори когато към началото на учебната година ученикът не е навършил 17 години, при условие, че посочените години ще бъдат навършени до края на учебната година. Предложеното изменение на чл. 16, ал. 1, изречение второ, ще доведе до безпрепятствено изпълнение на учебните планове, както и повишаване на ефективността на професионалното обучение, като ще се подобри достъпът до професионална квалификация. С промяната се синхронизира нормативната база с образователната практика и ще се осигури пълноценно и равнопоставено обучение на учениците по професионални направления.
В чл. 16, ал. 4 от Наредба № 37 е регламентирано изискването при записване в курс за обучение, кандидатите да представят декларация в учебния център, че отговарят на изискванията за придобиване на правоспособност за управление на МПС, ведно с карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС. Цитираният документ е необходим и при подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Поради изложеното с § 5, т. 2 относно чл. 16, ал. 4 се предлага да се регламентира предоставянето на заверено копие на картата, като по този начин ще се намали административната тежест за кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
С § 5, т. 3 относно чл. 16, ал. 7 се предлага когато теоретичното и/или практическото обучение не са приключили в рамките на две години от тяхното започване, кандидатът да преминава ново обучение. Предложението е с цел до теоретичен и/или практически изпит да се допускат лица, които към датата на явяване на съответния изпит притежават актуални знания, умения и поведение за безопасно управление на МПС. Справка в информационната система, администрирана от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ показва, че има регистрирани лица, които са започнали обучение преди повече от две години и към настоящия момент все още не са го приключили или не са се явили за първи път на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. През последните две години нормативната уредба, регламентираща правилата за безопасност на движението по пътищата, многократно се е изменяла, поради което е необходимо да се познава актуалната уредба. Предвидено е изключение за учениците, обучавани в училищата за придобиване на средно професионално образование с придобиване на професионална квалификация и на правоспособност за управление на моторно превозно средство, тъй като в тези случаи обучението за придобиване на правоспособност е неразделна част от утвърдени учебни планове, разпределено е в рамките на определени учебни години и е организирано съобразно структурата на образователния процес. Неприключването на теоретичното и/или практическото обучение в рамките на двугодишния срок може да се дължи на обективни причини, свързани с организацията на учебното време, провеждането на учебни практики, държавни зрелостни изпити или други обстоятелства, независещи от поведението на ученика. Текстът на разпоредбата е съобразен с хипотезата на чл. 123 от Закона за предучилищното и училищното образование, съгласно която ученик, който има годишна оценка „слаб (2)“ по учебен предмет и не се е явил или не е положил успешно изпита за промяна на оценката, повтаря класа.
Понастоящем по време на провеждане на практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории АМ, А1, А2 и А кандидатите трябва да са с предпазна каска и ръкавици, но не и по време на практическо обучение. С цел осигуряване на безопасността на кандидатите с § 9 относно чл. 23, ал. 3 се въвежда изискването те да бъдат с предпазна каска и ръкавици и по време на практическото обучение.
С § 10 относно чл. 24а, ал. 3, т. 3 се конкретизира информацията, която преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на ППС е длъжен своевременно да въвежда в информационната система по чл. 27, ал. 7 от наредбата. С предложението се гарантира изпълнението на учебната документация от страна на учебните центрове, както и се осигурява възможност контролните органи на ИААА да осъществяват ефективен контрол, при извършване на проверки в учебните центрове за спазване на нормативната уредба.
С § 13, т. 1 относно чл. 27, ал. 2 и § 23 относно приложение № 13 към чл. 27, ал. 2 се предлага да отпадне задължението ръководителят на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да издава удостоверение на преподавателя, както и образеца на удостоверението. Предложението е във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 64 от 2025 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 152, ал. 17, т. 6 от закона.
С § 13, т. 2 относно чл. 27, ал. 10 се предлага допълнение на разпоредбата, като се регламентира целта за предоставяне на достъпа на ръководителя на учебна дейност, преподавателите и техническия сътрудник до информационната система, обслужваща дейността по обучението и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и проверочните изпити. Тази промяна е свързана с влезлите в сила на 12.02.2025 г. изисквания на Наредба № 37 от 2002 г., които регламентират, че чрез съществуващата информационна система за обучение и изпити по чл. 27, ал. 7 от същата Наредба (информационната система) се водят документите (график на занятията, учебен дневник и учебен картон), както и записването на кандидатите за теоретичен и/или практически изпити.
С § 13, т. 3 относно чл. 27, ал. 11 се предлага редакция на действащия текст на разпоредбата с цел регламентиране на отговорността на учебния център по осигуряване чрез изпращане на телефонен номер или електронна поща код за потвърждение на персоналния код за достъп на кандидатите до информационната система при записването им в курс за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В тази връзка е и предложението в § 18, т. 1 относно приложение № 6а към чл. 16, ал. 4. Съгласно разпоредбата Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС до информационната система по ал. 7, за да се информират за етапа на проведеното обучение, преподадените и оставащи теми за преподаване, взетите и оставащи часове по теория и практика. На практика учебният център, в който кандидатите са записани в курс за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, предоставят персонален код на кандидатите за достъп до информационната система. С предложението се цели да се гарантира, че кандидатите по всяко време могат да се информират за етапа на проведеното обучение, преподадените и оставащи теми за преподаване, взетите и оставащи часове по теория и практика.
С § 13, т. 4 относно чл. 27, ал. 14 се регламентират условията и срокът за издаване на дубликат на разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като с § 22 се създава и образец на заявление. Понастоящем ред за издаване на дубликат на разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС не е предвиден в наредбата. С регламентирането на такъв ред се осигурява възможността за лесно и бързо получаване на нов документ в случай на загуба, кражба или унищожаване, без да е необходимо да се представят отново документи за издаване на разрешение за теоретично и практическо обучение. Дубликатът запазва действието на оригиналния документ, което гарантира, че лицето по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 37 може да продължи да организира и извършва обучение при условията и по реда, предвидени в тази наредба, в съответствие с изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства по чл. 153, т. 1 от ЗДвП.
С § 15 относно чл. 36 е предложена процедура, при която при установяване на нарушения на Наредба № 37 и учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП от страна на учебен център, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощени от него длъжности лица със заповед да прилагат мярката „временно спиране на дейността“ до отстраняване на нарушението чрез спиране на достъпите на ръководителя на учебната дейност, на преподавателите по теоретично и практическо обучение и на техническия сътрудник до информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37. С предложените изменения се цели да се осигури по-голяма яснота и ефективност при прилагане на мярката „временно спиране на дейността на учебния център“. Предложението цели конкретизиране на обхвата на временната мярка по чл. 171, т. 6 от ЗДвП, както и да гарантира точното й прилагане от контролните органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Предложението с § 17 относно приложение № 6 към чл. 12, ал. 3, § 21, т. 1 относно приложение № 10 към чл. 26, ал. 2, т. 9 и § 25, т. 2 относно приложение № 16а към чл. 28, ал. 1 е с цел привеждане на приложенията в съответствие с учебните програми за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, регламентирани в учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП.
С § 18, т. 2 относно приложение № 6а към чл. 16, ал. 4, § 20, т. 3 относно приложение № 9 към чл. 26, ал. 1 и § 24, т. 4 относно приложение № 16 към чл. 28, ал. 1 се предлага заличаване на думите „Съгласен съм моите лични данни да бъдат събирани, обработвани и съхранявани за целите на предоставянето на заявената от мен административна услуга“. Обработването на лични данни на физически лица, заявители на административни услуги, се осъществява от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за целите на спазване на законовите ѝ задължения или за упражняване на официалните ѝ правомощия. Именно поради това съгласието на лицата не е приложимото правно основание за обработване на личните им данни, събирани чрез посочените образци на документи.
С § 16 относно приложение № 2 към чл. 10, ал. 1, § 20, т. 1 относно приложение № 9 към чл. 26, ал. 1, § 21, т. 2 относно приложение № 10 към чл. 26, ал. 2, т. 9 и § 24, т. 1 относно приложение № 16 към чл. 28, ал. 1 се прецизира съдържанието на заявленията за извършване на административни услуги в съответствие с определеното съдържание в чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуален кодекс.
С § 19 относно създаване на приложение № 6б към чл. 18, ал. 8 се регламентират изискванията, на които трябва да отговарят техническите устройства, чрез които преподавателите отразяват преминатите теоретични или практически учебни часове на кандидатите в изпълнение на чл. 19, ал. 5 и чл. 19б, ал. 2 от Наредба № 37. Предложените минимални версии на операционните системи на техническите устройства в момента са с най-разпространено използване. С оглед използването на актуални методи и технологии е необходимо да се сложи граница, която да посочва минималните изисквания за използване на мобилното приложение за отразяване на преминатите теоретични или практически учебни часове.
За прилагането на новата уредба, предвиждаща електронно водене на документи – учебен дневник и учебен картон, ще е необходимо лицата да разполагат с технически устройства, отговарящи на изискванията, посочени в § 19 относно създаване на приложение № 6б към чл. 18, ал. 8. Във връзка с необходимостта от наличието на мобилни устройства, с които да разполагат преподавателите, е възможно цената на курсовете за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство да бъде увеличена. Предвид обстоятелството, че всеки учебен център сам определя цената на курса за обучение на пазарен принцип и тя не е нормативно регламентирана, не могат да бъдат посочени конкретни размери на евентуалното увеличение на цената на курса, респективно допълнителната финансова тежест за кандидатите. Достъпът до информационната система на ръководителя на учебната дейност, преподавателите, техническия сътрудник и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, ще бъде безплатен.
За подобряването на функционалностите на информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ няма да бъдат необходими допълнителни финансови или други средства и приемането на наредбата няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, тъй като в сключения договор за поддръжка на системата по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37, е включена клауза, че при промяна в нормативната база ще бъде направено подобрение на функционалностите на информационната система, което ще се осъществи в рамките на финансовия ресурс на договора и утвърдения бюджет на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за годината.
Очакваните резултати от приемане на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 са постигането на общозначима за обществото цел – подобряване на безопасността на движението по пътищата, както и гарантиране на извършване на пълно и качествено обучение, така че на пътя да излизат подготвени водачи, поради което общественият интерес за приемането на измененията надделява над частния интерес.
За прилагането на наредбата в останалата й част няма да бъдат необходими допълнителни финансови и други средства, като приемането й не оказва въздействие и върху държавния бюджет.
С проекта на наредба не се въвеждат разпоредби от актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага таблица на съответствието с европейското право.
Проектът на наредба и проектът на доклад към него, съдържащ мотивите за направените предложения за промяна, са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 08.03.2026
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.1. Причини, които налагат издаването на предложения проект на наредба:
Необходимостта от изготвянето на проекта произтича както от промени в стандартите и препоръчителните практики, съдържащи се в Приложение № 14, Том I и Том II към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Конвенцията), така и от нормативната уредба в областта на летищата в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
В проекта са включени две групи изменения и допълнения:
Първата група промени произтичат от измененията в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-17 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията. Промените се отнасят до вида на пожарогасителните средства, включително допълнителните такива, които следва да се осигуряват на летищата. Премахнати са пожарогасителни вещества като халони и въглероден диоксид. Извършена е изрична категоризация на пенообразувателите, като основно пожарогасително вещество. Друга немалка част от измененията са свързани с конкретизирането на изискванията за аварийно-спасително и противопожарно оборудване на вертолетни летища. Не на последно място, като съществено изменение, което следва да бъде отбелязано, е отпадането на задължението за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, които не обслужват операции за търговски въздушен превоз.
Втората група промени на Наредба № 3 е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата и използването на единен термин „летища“, съответно отпадане на понятието „площадки“.
Основните причини за приемането на предложения проект са постигане на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с международните стандарти и националните законови изисквания в областта на летищната дейност, както и адаптиране на процедурите и изискванията към съвременните практики в безопасността и управлението на летищата.
Мотивите за предложените изменения и допълнения са както следва:
С промяната в § 1 относно чл. 10, ал. 4 се посочва коректната абревиатура на наименованието на органа, отговорен за противопожарното и аварийно-спасителното осигуряване.
С предложените нови ал. 3-6 на чл. 21 (§ 2 от проекта) се регламентират изискванията към осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, времето за реакция и аварийните изходи на вертолетните летища, като се въвежда и задължението за разполагане на персонала на аварийно-спасителната и противопожарна служба на или в близост до вертолетното летище при активни полети. С предложението се постига съответствие с изискванията в раздел 6.2.4. и 6.2.8 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията.
Предлаганата промяна в § 3 относно чл. 22, ал. 1 е с цел постигане на съответствие с раздел 9.2.1 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията. С промяната се въвежда изричното условие за осигуряване на аварийно-спасително и противопожарно оборудване само на летищата, обслужващи операции за търговски въздушен превоз. Предложението е в съответствие с актуализираните международни изисквания и реалните експлоатационни нужди на летищата, като се прави ясно разграничаване между големите летища за извършване на търговски въздушни превози и малките летища, които обикновено са за лично ползване, за спортни или развлекателни цели или за извършване на специализирани авиационни работи. Предпоставка за това изключение е фактът, че на тези летища обикновено кацат въздухоплавателни средства, които не са големи, т.е. са с по-малко излетно тегло - под 5 700 кг. На борда им могат да са малко на брой лица, което предопределя по-ниско ниво на риск на полетните операции. Чрез предложената промяна се избягва въвеждането на допълнителни изисквания за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване по отношение на летищата, на които не се извършват търговски полети.
С новия чл. 23а (§ 5 от проекта) се въвеждат изисквания за евакуационни маршрути и изходи на вертолетни летища над земната повърхност и палубни летища, съгласно посоченото в Приложение № 14, Том II към Конвенцията и Наредба № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Определят се параметрите на евакуация според броя пътници, включително при специализирани операции (HEMS) с цел гарантирането на по-висока безопасност при евентуален пожар или авария.
С § 6 относно чл. 25, ал. 2 се посочват критериите за определяне на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната защита на вертолетните летища, а именно: на база най-дългия вертолет, използващ летището и в съответствие с определената категория на вертолетното летище. С предложената промяна се осигурява съразмерност между размера на вертолета и нивото на осигуряване, като се гарантира адекватна безопасност при аварийно-спасителни и противопожарни операции, без да се създават допълнителни изисквания за летища, ползвани само от по-малки вертолети.
С § 7 относно чл. 25а се определят изискванията към собственика или ползвателя на летището по отношение на предоставяне на аеронавигационни данни/информация на доставчика на аеронавигационно обслужване и ползвателите на летището с публикация в AIP или при поискване информация за категорията, осигурявана на летището по отношение на аварийно-спасителната защита и гасене на пожари. Предложението е в съответствие със стандартите и правилата в Приложение № 14, Том I и II към Конвенцията.
Промените с § 8 относно чл. 26 целят хармонизиране на разпоредбите с европейските стандарти, съгласно които се изисква пожарните автомобили да подават пяна, отговаряща на стандартите за реакция ≤ 60 секунди. С предложената промяна се гарантира както навременна реакция, така и ефективност при гасенето.
С § 10 относно чл. 28 се извършват промени относно изискванията към пожарогасителните вещества. Въвеждат се нови изисквания за основни вещества (пенообразуватели с нива А, B, C съгласно ICAO) и правила за комбинираното им използване. Предложените промени осигуряват както съответствие с изискванията в раздел 9.2.9. от том I на Приложение № 14 към Конвенцията, така и надеждност на пожарогасителната защита.
Предложената с § 11 на отмяна на чл. 29, ал. 3, т. 3 е съобразена с отмяната на посочения в разпоредбата стандарт.
С предложените с § 12 нови алинеи в чл. 30 се предвиждат мерки за допълнителни резерви от огнегасящи вещества, съобразно които да се осигури готовност за продължаване на гасителните действия при продължителни или последователни инциденти.
С предложените с § 14 промени в чл. 32 се въвеждат изисквания относно осигуряването на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и аварийни служби на вертолетните летища. Диференцират се изискванията за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на вертолетните летища, съобразени с тяхното местоположение, конструктивни характеристики и нивото на риск. Разграничават се обектите с повишен риск, за които осигуряването е задължително, от тези, при които то се определя въз основа на оценка на риска, в съответствие с препоръките на ICAO (Doc 9261). Определят се минимални изисквания за оборудване, правила за разполагането му и изисквания за аварийна комуникация и лични предпазни средства.
С § 15-17 относно чл. 32а-32в се определят изискванията към минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни летища и начина на определяне на разходните норми на допълнителните пожарогасителни вещества.
С предложената с §18 нова алинея в чл. 36 се създава възможност за разполагане на противопожарно депо и извън територията на летището, при условие, че за максимално определеното време от 3 минути противопожарните аварийно-спасителните автомобили могат да достигнат до всяка точка на ПИК и работната площ на летището. Предложението е с оглед обстоятелството, че съгласно действащите разпоредби на наредбата противопожарното депо може да бъде разположено единствено на територията на летището, което в определени хипотези създава затруднения.
С § 19 се предлага изменение в чл. 69, ал. 1, като целта е коректно изписване на всички изменения и допълнения, които са настъпили в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, от момента на нейното обнародване до настоящия момент. В сегашния текст на цитираната разпоредба е отбелязано последното изменение в Наредба № 20 от 24.11.2006 г. от 2007 г., като след него са настъпили още общо седем изменения и допълнения, които следва да бъдат коректно отбелязани.
С § 20 относно чл. 70, ал. 5 и 6 се предвижда въвеждането на изисквания за оценка на подходните зони при летища до водоеми и за определяне на отговорни служби при аварийно приводняване. С допълненията се отчитат международните стандарти относно изискванията за аварийно-спасителни действия в специфични терени.
С предложените промени в § 21 относно чл. 79 подзаконовият нормативен акт се привежда в съответствие с чл. 128 и чл. 129 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Разширява се възможността за участие на частни и чуждестранни търговци, регистрирани в ЕС/ЕИП/Швейцария, при осигуряване на пожарната безопасност. Промяната цели по-голяма конкуренция и ефективност при аварийно-спасителни дейности.
С § 22 от проекта се създават т. 23 и 24 в § 1 от Допълнителните разпоредби, като се добавят дефиниции за „търговски въздушен превоз“ и „система за аварийно оповестяване“, с цел уеднаквяване на терминологията и избягване на различни тълкувания.
С § 23 и § 27 се предлагат промени на Приложение № 3 и Приложение № 8 към наредбата, които определят категорията на противопожарна защита и минималните необходими количества пожарогасителни вещества на вертолетно летище. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези, предвидени в раздел 6.2.2.2., 6.2.3.2. и 6.2.3.2 от том II на Приложение № 14 към Конвенцията.
С § 24 се предлагат промени на Приложение № 5 към наредбата, в което се определя минималното количество на огнегасящи вещества, в зависимост от категорията на летището. С измененията се постига съответствие между националните изисквания и тези предвидени в раздел 9.2.11 от том I на Приложение № 14 към Конвенцията.
С § 25 се предлагат промени в Приложение № 6, представляващо таблица за Еквивалентни количества за замяна на основни с помощни пожарогасителни вещества, като се премахва използването на СО2 съобразно с промените в Приложение № 14 към Конвенцията и се правят терминологични поправки съгласно препоръките на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН).
С § 26 се предлагат терминологични поправки в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 3, Таблица № 7 съгласно препоръките на ГДПБЗН.
Втората група промени в проекта е свързана с промените чл. 43 от ЗГВ, обнародвани в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“, касаещи обществените отношения в областта на летищата. Във връзка с посочените по-горе изменения в закона, с § 22-26 в проекта на наредбата са променени редица термини. С въвеждането в ЗГВ на единен термин „летище“ отпадна категорията „летателна площадка“, „палубна вертолетна площадка“ и др., с оглед на което в проекта на наредбата са направени промени в използваната терминология. В тази връзка са и предложените изменения в § 28, съгласно който се предлага навсякъде в наредбата думите „вертолетната площадка“, „вертолетни площадки“ и „вертолетните площадки“ да се заменят съответно с „вертолетно летище“, „вертолетното летище“, „вертолетни летища“ и вертолетните летища“.
С § 29 се предлагат терминологични поправки съгласно препоръките на ГДПБЗН, за да се постигне съответствие с БДС EN 1846-1 “Автомобили за пожарогасителни и спасителни дейности. Част 1: Номенклатура и означения“.
Не на последно място, с § 30 се предвижда отложено влизане в сила на наредбата, след обнародването ѝ в „Държавен вестник“, което е обусловено от необходимостта заинтересованите субекти да разполагат с достатъчен срок за привеждане на дейността си в съответствие с новите и изменени изисквания. Предвиденият шестмесечен период ще даде възможност да бъдат планирани и реализирани организационни, технически и финансови мерки, включително осигуряване и/или подмяна на аварийно-спасително и противопожарно оборудване, пожарогасителни вещества, системи за подаване на пяна, както и обучение и разположение на персонала. Отлагането на влизането в сила гарантира плавно и ефективно прилагане на наредбата.
2. Цел.
Целта на проекта е да се постигне пълно съответствие на националната подзаконова нормативна уредба в областта на аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища с актуалните международни стандарти и препоръчвани практики, съдържащи се в Том I „Проектиране и експлоатация на летища“, с включени поправки 1-15 и Том II „Вертолетни летища“, с включени поправки 1-9 от Приложение № 14 към Конвенцията, както и в съответствие с действащите относими разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване.
Основната насока е да се гарантира повишаване на авиационната безопасност чрез актуализиране на правилата за аварийно-спасително, противопожарно и медицинско осигуряване на летищата, като същевременно се отчита спецификата на различните видове летища и се създават по-гъвкави условия за тяхната експлоатация. Чрез предложените промени се цели и намаляване на административната и финансовата тежест върху по-малките летища, които не обслужват търговски въздушен превоз, без това да компрометира сигурността на полетите.
3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.
Предложеният проект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички, регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година.
4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на наредбата.
Приемането и прилагането на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 ще доведе до осигуряване на прилагането на международните стандарти и добри практики при проектирането, експлоатацията и аварийно-спасителното осигуряване на гражданските и вертолетните летища в Република България, което ще гарантира устойчиво развитие и безопасна експлоатация на гражданските летища в Република България. Промените подобряване на аварийната готовност и реакция, чрез конкретизираните изискванията за оборудване, персонал, време за реакция и евакуационни маршрути, което ще се повиши ефективността на действията при авиационни произшествия и извънредни ситуации.
На следващо място, би се постигнало ясно разграничаване на изискванията за големи летища, обслужващи търговски въздушен превоз, и малки летища с ограничен риск, като се намалява административната и финансова тежест за последните. Предвидена е адаптация към специфични експлоатационни условия, чрез въвеждане на правила за аварийно-спасителни действия при летища, разположени в близост до водоеми или със специфични конструктивни характеристики, което ще осигури адекватна защита в различни експлоатационни сценарии.
Не на последно място, с предложените промени ще се постигне уеднаквяване на терминологията относно летищата, което ще ограничи възможността за противоречиво тълкуване и ще улесни прилагането на разпоредбите.
5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз.
На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба и докладът към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по проекта.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 07.03.2026
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.I. Причини, които налагат приемането на предложения проект на наредба, цел и очаквани резултати:
Към настоящия момент метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване е уредено в Наредба № 3 от 7.03.2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване, чиято последната актуализация е от 2014 г. Същевременно голяма част от нормите, които регламентират предоставянето на метеорологично осигуряване на гражданското въздухоплаване са установени на международно ниво, включително с регламенти на Европейския съюз (ЕС). В периода от издаването на наредбата до момента в приложимото законодателство в областта настъпиха съществени промени с влизането в сила на Регламент (ЕС) 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (Регламент (ЕС) 2024/2803) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 година за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение, за отмяна на Регламент (ЕО) № 482/2008 и на регламенти за изпълнение (ЕС) № 1034/2011, (ЕС) № 1035/2011 и (ЕС) 2016/1377, както и за изменение на Регламент (ЕС) № 677/2011 (Регламент (ЕС) № 2017/373). Така например, в приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 подробно и изчерпателно е регламентирана значителна част от конкретните дейности, формáтите и периодичността на предоставяне на метеорологичната информация, както и са посочени подробни изисквания към лицата, които извършват метеорологично обслужване за нуждите на гражданското въздухоплаване. С Регламент (ЕС) 2024/2803 г. се предвиди възможност за предоставяне на метеорологично обслужване в условия на конкурентност. Също така след първоначалното приемане на наредбата и актуализацията ѝ през 2014 г. настъпиха и пет изменения в Приложение 3 „Метеорологично осигуряване на международната аеронавигация“ на ICAO, с които се въведоха значителни промени в областта, регулираща предоставянето на метеорологично осигуряване.
Видно от изложеното в правната материя, отнасяща се до посочените обществени отношения, както на международно ниво, така и на ниво ЕС, са настъпили многобройни и съществени изменения, които не са отразени в Наредба № 3 от 7.03.2012 г. Посоченото обуславя необходимостта от привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС, както и със стандартите и препоръчителните практики на ICAO с цел актуализиране на националната подзаконова нормативна уредба и осигуряване на мерки по прилагането на посочените регламенти и стандарти. Предвид множеството промени, които следва да бъдат отразени, се предлага издаването на изцяло нова наредба, с която да се отмени действащата.
Предлага се новата наредба да регламентира метеорологичното осигуряване на въздушната навигация, като по този начин се прецизира обхвата и ясно се определят обществените отношения, които ще се регулират с подзаконовия нормативен акт. За разлика от метереологичното обслужване, което по дефиниция представлява „съоръжения и услуги, които осигуряват на въздухоплавателното средство метеорологични прогнози, кратки сведения и наблюдения, както и друга метеорологична информация и данни“, метеорологичното осигуряване е понятие с по-широко значение, което обхваща в съдържанието си, както метеорологичното обслужване като вид услуга, предоставяна от конкретен доставчик, така и функциите и отговорностите на националния компетентен орган – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА), по отношение на надзора и правоприлагането при предоставянето на тази специфична услуга. Съгласно чл. 1, т. 4 от Регламент (ЕС) 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (Регламент (ЕС) 2024/2803) „държавите членки са отговорни за осигуряването на обслужване на въздушното движение“, като метеорологичното обслужване по смисъла на чл. 2, т. 44 от Регламент (ЕС) 2024/2803 означава съоръженията и услугите, които предоставят метеорологични прогнози, предупреждения, кратки сведения и наблюдения за целите на въздухоплаването, както и друга метеорологична информация и данни, предоставени от страните за аеронавигационно използване. Аналогично е смисловото диференциране на тези две понятия (осигуряване и обслужване) от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), като от договарящите държави се изисква да „осигуряват“ съответствие с изискванията, предоставяне на информация и ефикасна организация на обслужването. Очаква се приемането на предложения нормативен акт да има положително въздействие върху ефективността на дейностите по прилагането му. В резултат приемането на подзаконовия нормативен акт в националното ни законодателство ще бъдат отразени настъпилите промени в областта на метеорологично осигуряване на гражданското въздухоплаване в правото на ЕС и стандартите и препоръчителните практики на ICAO.
II. Обхват и съдържание на проекта:
С проекта на нова наредба се регламентират специфичните изисквания относно предоставянето на метеорологична информация от доставчиците на метеорологично обслужване, които съгласно посоченото в MET.OR.100 на Регламент (ЕС) № 2017/373 се определят от националните компетентни органи. Проектът е структуриран в четири глави, както следва:
В глава първа „Общи разпоредби“ са посочени приложимите актове в съответствие с които се предоставя метеорологично осигуряване за въздушна навигация на гражданското въздухоплаване. Определени са и ползвателите на метеорологичното обслужване, като е въведена възможността метеорологичната информация да се предоставя и органите, използващи държавни въздухоплавателни средства. Регламентирано е предоставянето на метеорологична информация за гражданското въздухоплаване да се осъществява от доставчици, притежаващи свидетелство за предоставяне на метеорологично обслужване.
В Глава втора „Организация на метеорологичното обслужване“ се съдържа уредбата относно сертифицирането, надзора и контрола на националните доставчиците на метеорологично обслужване за нуждите на гражданското въздухоплаване от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, която е национален компетентен орган за сертифициране и надзор на доставчика съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/373 и на национален надзорен орган по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчика на аеронавигационно обслужване, съгласно чл. 16в, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 4 от Регламент (ЕС) 2024/2803. Предвидена е възможността доставчикът на метеорологично обслужване да е сертифициран от компетентен орган от ЕС. Определени са изискванията към доставчиците на метеорологично обслужване, включително изискванията към квалификацията и професионалната компетентност на метеорологичните специалисти, установени чрез схема за компетентност, която се одобрявана от ГД ГВА.
В Глава трета „Взаимодействие с другите доставчици на аеронавигационно обслужване“ е уредено задължителното сключване на споразумения между доставчиците на метеорологично обслужване и доставчика на обслужване на въздушното движение, както и между доставчиците на метеорологично обслужване и доставчика на аеронавигационна информация. Изискванията към съдържанието на самото споразумение са посочени в ICAO Doc. 9377, Приложение № 2.
С Глава четвърта „Изисквания към формáта на данните, качеството и обмена на метеорологичната информация“ са определени изискванията към предоставяните метеорологични услуги и информация, като се възлага на ГД ГВА да конкретизира начина на контрол върху качеството на данните и времевите интервали за издаване на регулярните метеорологични сведения. Определят се също формáта на метеорологичните бюлетини, тяхното изготвяне и разпространение чрез установяване на типизирани данни и кодови форми на метеорологичната информация. За управление на качеството на предоставяното метеорологично обслужване се въвеждат изисквания относно своевременност, пълнота, актуалност на данните и информацията за съществуващите и прогнозните метеорологични условия, които се позовават на изискванията в Приложение V на Регламент (ЕС) № 2017/373. От доставчиците на метеорологично обслужване се изисква да притежават система за управление на качеството в съответствие с ISO 9000, потвърдена чрез сертификат от акредитирана организация. Въвежда се задължението за доставчиците на метеорологично обслужване да поддържат регулярни контакти с ползвателите относно съдържанието и качеството на предоставяното обслужване, както и изискването към екипажите на въздухоплавателните средства да предоставят доклади за наблюдавани метеорологични явления, съгласно изискванията на Глава 12 от Регламент (ЕС) № 2012/923.
В проекта на наредбата са включени две приложения: Приложение № 1, което съдържа описание на прогноза за авиацията с общо предназначение в кодова форма GAMET, съответстваща на стандартите и препоръчителните практики на ICAO; Приложение № 2, определящо минималните изисквания за компетентност, на които е необходимо да отговаря персоналът на доставчика на метеорологично обслужване.
Голяма част от изискванията за метеорологичното обслужване, които се съдържат в действащата наредба, а именно – относно метеорологичните наблюдения и сведения, аеронавигационните метеорологични прогнози, информациите SIGMET и AIRMET, летищни предупреждения и предупреждения и сигнали за срез на вятъра, аеронавигационната климатологична информация, обслужването на операторите и екипажите на ВС и част от приложенията не са включени в настоящия проект. Същите са подробно уредени с Регламент (ЕС) № 2017/373, поради което и отпада необходимостта от тяхното въвеждане в подзаконовия нормативен акт.
III. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
Предложеният проект на наредба не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като регламентираните в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите на ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година, както и във финансовия план на ДП РВД и/или финансиране от потенциални доставчици на метеорологично обслужване.
IV. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз. Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група № 9 „Транспортна политика“, тъй като с него се осигуряват мерки по прилагането на посочените в доклада регламенти.
V. Провеждане на обществени консултации:
В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредбата заедно с доклада към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за провеждането на обществени консултации за срок от 30 дни. Постъпилите предложения и бележки са отразени в справка към настоящия доклад.
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 17.01.2026
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм., бр. 56 от 2007 г., бр. 2 от 2008 г., бр. 38 от 2010 г., изм. и доп., бр. 72 от 2014 г., изм., бр. 30 от 2015 г., бр. 9 от 2016 г., изм. и доп., бр. 76 от 2016 г.) e издадена на основание чл. 103в, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), в редакцията му до 12 декември 2020 г.
С изменението на чл. 103в, ал. 4 от ЗМПВВППРБ (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) правното основание за издаване на Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е отменено. Съгласно разпоредбата на § 55, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗИД на ЗМПВВППРБ) (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) структурата и размерът на пристанищните такси следва да се определят с решение на управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ).
В тази връзка са влезли в сила и се прилагат следните тарифи на ДППИ, предназначението на които е да заменят Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г.:
- Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в пристанище по смисъла на чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – пристанище Варна, приета с решение на Управителния съвет на ДППИ съгласно Протокол № 188/15.11.2023 г.;
- Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в пристанище по смисъла на чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – пристанище Бургас, приета с решение на Управителния съвет на ДППИ съгласно Протокол № 188/15.11.2023 г.;
- Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в речните пристанищни терминали за обществен транспорт, приета с решение на Управителния съвет на ДППИ съгласно Протокол № 188/15.11.2023 г.;
- Тарифа за пристанищните такси за събиране и обработване на отпадъци, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, приета с решение на Управителния съвет на ДППИ съгласно Протокол № 203/14.10.2024 г.
Основната цел на предлагания проект на постановление е създаването на ясна и непротиворечива правна уредба на обществените отношения, свързани с определянето на пристанищните такси по прозрачен, обективен и недискриминационен начин. В съответствие със действащото изискване на ЗМПВВППРБ структурата и размерът на пристанищните такси се определят с решение на управителния съвет на ДППИ. Съответно поради отпадане на правното основание за издаване на Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДППИ, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г., същата следва да бъде изрично отменена.
Редът за определяне на пристанищните такси в чл. 103в, ал. 4 от ЗМПВВППРБ е променен с оглед осигуряване на правилното прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ, L 57 от 3 март 2017 г.) ( „Регламент (ЕС) 2017/352“).
Регламент (ЕС) 2017/352 поставя задължителни минимални изисквания относно въвеждане на механизми, които да гарантират, че таксите за ползване на пристанищната инфраструктура и цените на пристанищните услуги се определят по прозрачен, обективен и недискриминационен начин и са пропорционални на себестойността на предоставяната услуга, както и за създаване на механизми за участие на ползвателите на пристанищата и на другите заинтересувани страни в консултации по съществените въпроси, свързани със стабилното развитие и функциониране на пристанището, прилаганата в него система от такси и способността му да привлича и поражда икономически дейности.
Предлаганият проект на постановление е свързан с осигуряване на правилното прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, който се прилага пряко, поради което не е необходимо да бъде изготвена и към този доклад не се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право.
Очакваните резултати от предлагания проект на акт са:
постигане на правна сигурност във връзка с прилагане на непротиворечива правна уредба в съответствие с изискването на § 55, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗМПВВППРБ (ДВ, бр. 104 от 2020 г.);
осигуряване на правилното прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352.
Приемането на предлагания проект на Постановление няма да окаже въздействие върху държавния бюджет.
В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на Постановление на Министерския съвет, мотивите за приемането му и частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на акт са публикувани за провеждане на обществени консултации на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 16.01.2026
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за обществения транспорт е в изпълнение на заложена реформа в Националния план за възстановяване и устойчивост – С8.R4: „Осигуряване на ефективен достъп до интегриран обществен транспорт“.
Целта е създаването на законова уредба, която да уредни трайно важни обществени отношения, а именно – планирането, управлението, възлагането, финансирането, цифровизацията и контрола на обществения транспорт.
Целта е:
• интегриране на пътническите превози (с железопътен, автомобилен, по вътрешни водни пътища и въздушен транспорт) в страната чрез създаване на механизми за подобряване на транспортната свързаност и достъпност;
• изграждане на транспортна система, която намалява въздействието на транспорта върху околната среда, осигурява по-здравословни и по-чисти алтернативи на мобилността;
• превръщане на железопътния транспорт в предпочитан вид транспорт чрез повишаване на качеството на предоставяните превозни услуги;
• защита на правата на пътниците и достъпност за лицата с увреждания;
• повишаване на качеството на обществената услуга за пътнически превоз;
• въвеждане на технологии и интелигентни системи в обществения транспорт.
1. Общи положения
Законопроектът урежда обществените отношения, свързани с планирането, управлението, възлагането, финансирането и контрола на обществения транспорт, както и правата и задълженията на пътниците. В обхвата на законопроекта попадат различните видове обществен транспорт в страната – железопътен, автомобилен, по вътрешни водни пътища и морски каботаж и въздушен.
Въвежда се понятието обществен транспорт, като превоз на пътници, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага по линии с определен маршрут и разписание и превоз на пътници по заявка, които обслужват територията на цялата страна и се предоставят като услуга от общ икономически или от търговски интерес и отговарят на определени минимални стандарти за качество. Обществен транспорт е и превозът на пътници по заявка. Регламентира се механизъм превозвачи, които желаят да предоставят услуги за превоз на пътници от търговски интерес, да ги предоставят като превози по линии с определен маршрут и разписание без договор за обществена услуга по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и Регламент (ЕО) № 1008/2008 и без субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници и компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници.
Предвижда се законопроектът да не се прилага за таксиметров, случаен и специализиран превоз на пътници, които остават в предмета на Закона за автомобилните превози, както и за сезонен превоз на пътници, уреден в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и въздушен превоз, извършван извън обхвата на вътрешните редовни линии, определени като обществен транспорт, както и чартърни, бизнес и международни полети.
В законопроекта са изведени основните принципи при планирането, управлението и финансирането на обществения транспорт, както и при възлагането на задължение за извършване на обществена услуга за превоз на пътници: равнопоставеност, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност; недопускане на дискриминация между пътниците по отношение на условията за превоз и предоставянето на превозни документи, включително спрямо лица с увреждания и лица с намалена подвижност, безопасност и гарантиране на личната сигурност на пътниците, цифрова и оперативна съвместимост на информационните системи, стандарти за качество на превозите и достъпност до инфраструктурата за предоставяне на обществен транспорт.
Предвижда се министърът на транспорта и съобщенията да провежда държавната политика в областта на обществения транспорт и да координира взаимодействието между видовете транспорт като утвърждава Националната транспортна схема, издава или предлага за приемане от Министерския съвет актовете по прилагане на проекта на закон, създава и поддържа националните информационни системи за планиране и управление на обществения транспорт. Общините организират обществения транспорт на своята територия и си сътрудничат при организирането на интегрирани обществени услуги за превоз на пътници.
Координацията и контролът на дейността при осъществяването на автомобилните превози на пътници ще се извършва от ИА „Автомобилна администрация“, на железопътните превози на пътници – от ИА „Железопътна администрация“, на превозите на пътници по вътрешни водни пътища и морският каботаж – от ИА „Морска администрация“, а на въздушните превози на пътници – от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
2. Планиране на обществения транспорт
Законопроектът въвежда общи правила за транспортно планиране на национално, междуобщинско и общинско ниво. За целите на планирането министърът на транспорта и съобщенията създава и поддържа информационни системи за планиране и управление на обществения транспорт, както следва:
• Национална точка за достъп до информационни услуги за мултимодални пътувания – за събиране и предоставяне на статични данни, динамични данни, данни от предходни периоди, наблюдавани данни за пътувания и за трафик, включително актуализации на данните, предоставяни от държателите на данни.
• Интелигентна система за управление на транспорта, която включва Национален транспортен модел и Национална система за единен превозен документ – за централизирано управление и контрол на обществения транспорт чрез създаване и управление на националната транспортна схема, мониторинг в реално време на превозите, осигуряване на данните и алгоритмите за дейността на клиринговия оператор и за изчисляването на субсидиите за компенсиране на задължението за превоз на пътници и компенсации за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници. Чрез националния транспортен модел ще се измерва транспортното предлагане с цел разработване на краткосрочни и дългосрочни сценарии за прогнозиране на транспортното търсене чрез употреба на методи за измерване на предлагането, моделиране и симулиране на пътуванията. Националната система за единен превозен документ ще служи за издаване, продажба и контрол на единните превозни документи за пътувания, независимо от тяхната последователност и от броя и вида на транспортните оператори, участващи в изпълнението им.
Законопроектът предвижда министърът на транспорта и съобщенията да утвърждава националната транспортна схема, която включва координирани помежду им разписания по редовни линии за превоз на пътници с четирите вида транспорт от основната транспортна схема и от междуобщинските и градските транспортни схеми. Основната транспортна схема осигурява свързаността от национално значение и се извършва приоритетно с железопътен транспорт, а автобусният транспорт, транспортът по вътрешни водни пътища и морският каботаж и въздушният транспорт осигуряват довеждащи и допълващи транспортни връзки, когато по маршрута липсва директна железопътна връзка или капацитетът на наличните връзки не могат да покрият транспортните нужди, или когато времето за пътуване с най-бързата железопътна услуга по даден маршрут е с най-малко 50 на сто по-дълго от времето за пътуване с автобусната услуга. Разписанията от основната транспортна схема служат за основа на планирането и изготвянето на междуобщинските и градските транспортни схеми, за да се осигури възможност за прекачване на пътници с време за престой не повече от 15 минути в точките за прекачване.
С въвеждането на превоз на пътници по заявка като форма на обществен транспорт в слабо населени райони се цели подобряване на транспортната свързаност, повишаване ефективността на обслужването и оптимизиране на разходите за обществен превоз. В тези населени места традиционните автобусни линии често са неефективни поради ограничен брой пътници, непостоянен пътникопоток и високи оперативни разходи при ниска заетост на превозните средства. Предвижда се при превоза по заявка маршрутът и времето на пътуване да бъдат определяни динамично, в зависимост от реалните потребности на жителите.
3. Сътрудничество между общините и интегриран транспорт
Законопроектът предвижда възможност общините да си сътрудничат на доброволен принцип за съвместно планиране, възлагане, финансиране и управление на интегрирани обществени услуги за превоз на пътници. За целта общините сключват споразумение, с което определят водеща община, която изпълнява функциите на орган за предоставяне на интегрираните услуги и възлага превозите от името и за сметка на всички участващи общини. Общините изготвят и прилагат единна тарифна политика и видове превозни документи, валидни за превозите в междуобщинската транспортна схема.
Предвижда се междуобщинската транспортна схема да се разработва от водещата община и да се приема с решение на общинските съвети на всяка община, страна по споразумението. Градската транспортна схема се разработва от кмета на общината и се приема от съответния общинския съвет. Регламентира се ред за проверка на съответствието на междуобщинската транспортна схема и градската транспортна схема с националната транспортна схема, от страна на министъра на транспорта и съобщенията.
Въведената възможност на общините да създават общи междуобщински транспортни схеми с единна тарифна политика и общо управление, предоставя необходимия правен инструмент за преодоляване на административните граници, които често възпрепятстват ефективното планиране на транспорта и е конкретно решение на проблема с институционалната фрагментация на местно ниво.
4. Достъпност до инфраструктура и услуги за предоставяне на обществен транспорт
Законопроектът урежда изискванията за осигуряване на достъпна инфраструктура и услуги при всички видове обществен транспорт – автомобилен, железопътен, превозите по вътрешни водни пътища и морски каботаж и въздушните превози. За всеки транспортен сектор се прилагат специалните закони, подзаконовите актове по тяхното прилагане, Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги и съответните приложими актове на правото на Европейския съюз.
При автомобилния транспорт превозвачите са задължени да използват определени автогари и автоспирки, да спазват разписанията и да гарантират равнопоставен достъп до инфраструктурата. Автогарите подлежат на категоризация, осигуряване на помощ за хора с увреждания и мерки за сигурност. В населени места с железопътна гара се осигурява свързана автобусна инфраструктура.
Останалите видове транспорт – железопътен, превозите по вътрешни водни пътища и морския каботаж и въздушният транспорт следват своите специални нормативни изисквания за достъпност, гарантирайки безопасен и равнопоставен достъп до инфраструктура за всички пътници.
5. Възлагане на задължения за извършване на обществени услуги за превоз на пътници
Законопроектът цели да регулира отношенията, произтичащи при възлагането на задължения за извършване на обществени услуги за пътнически превоз с железопътен, автомобилен транспорт, превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж и въздушен транспорт, при спазване на приложимите актове на правото на Европейския съюз – Регламент 1370 и Регламент 1008.
Задълженията за извършване на обществена превозна услуга с железопътен транспорт се възлагат с договор между министъра на транспорта и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет. В договора се определят видовете услуги, редът за отчитане, обемът, периодичността и минималните стандарти за качество на превозните услуги, цените и свързаните с тях компенсационни механизми.
Създава се възможност общинските съвети и други юридически лица да финансират и възлагат обществени железопътни услуги на регионално ниво, което насърчава децентрализация и по-добро съобразяване с местните потребности.
Законопроектът предвижда процедурата за възлагане на обществени превозни услуги с автомобилния транспорт да се извършва по Закона за обществените поръчки, когато оперативният риск не се прехвърля на оператора или по Закона за концесиите, когато рискът се прехвърля върху икономическия оператор. Възложители на превозите по автомобилния транспорт са кметовете на общините поотделно или в сътрудничество, в случаите когато предоставят интегрирана обществена услуга.
Със законопроекта се предвижда въвеждането на изискване за спазване на стандарти за качество при възлагането и изпълнението на договорите за обществени превози на пътници с автомобилен транспорт. Целта е да се гарантира безопасно, надеждно и достъпно обслужване за всички граждани. Въвеждането на ясни показатели за качество на превозната услуга ще осигури прозрачност и контрол при избора на превозвачи и последващото изпълнение на обществените услуги.
Задължение за извършване на обществена превозна услуга по вътрешни водни пътища или морски каботаж се възлага чрез договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. В договора се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.
Включването на въздушния транспорт в уредбата на възлагането на обществени услуги е необходимо за осигуряване на пълна нормативна съгласуваност с Регламент (ЕО) № 1008/2008, който урежда възможността държавите членки да налагат задължения за обществена услуга върху въздушни линии, от съществено значение за регионалната свързаност. Уредбата създава правна основа за възлагане на обществени въздушни услуги чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура, в съответствие с чл. 16 и 17 от Регламент (ЕО) № 1008/2008, както и механизъм за сключване на договори между министъра на транспорта и въздушните превозвачи, включително определяне на стандартите на обществените услуги, реда за тяхното извършване и отчитане, срок на действие на договора, правилата за неговото изменение и прекратяване, периодичността, качеството и обема на превозите, санкциите при неизпълнение, както и обективните и прозрачни параметри за изчисляване на компенсациите, когато такива се предоставят. По този начин се създава възможност за възстановяване и развитие на вътрешни въздушни връзки, особено към отдалечени региони или места с ограничена наземна свързаност, както и за интегриране на летищата за обществено ползване като ключови елементи от националната транспортна система, в съответствие с националната транспортна схема.
В законопроекта се предвижда при възлагане на задължение за извършване на обществени услуги за превоз на пътници с железопътен транспорт, автомобилен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, както и при превоз на пътници по заявка, да се определят ключови показатели за ефективност. Те обхващат точност, редовност, достъпност за хора с увреждания, комфорт, удовлетвореност на пътниците, безопасност, енергийна ефективност, въглеродни емисии и жалби. Тези показатели се включват в договорите за възлагане на задължение за извършване на обществени услуги за превоз на пътници и служат за обективна оценка на изпълнението. За измерване на показателите за ефективност възложителите определят и прилагат система „бонус-малус“, която се използва за коригиране на размера на изплащаните субсидии.
Въвеждането на система „бонус-малус“ мотивира превозвачите да повишават качеството, като обвързва финансовото им стимулиране със степента на изпълнение на договорените стандарти. Използването на данни от Интелигентната система за управление на обществения транспорт гарантира обективност, автоматизирано наблюдение и ограничаване на субективния фактор. Чрез тези механизми се повишава ефективността на разходваните публични средства и се осигурява по-добра услуга за гражданите.
6. Субсидия за компенсиране на задължението за превоз на пътници и компенсация за изпълнението на тарифното задължение за превоз на пътници
Със законопроекта се уреждат условията за предоставяне на субсидии и компенсации за обществени превозни услуги, възложени от компетентните органи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 и Регламент (ЕО) № 1008/2008. Обхванати са обществените превозни услуги, включени в основната, междуобщинските, включително превозите по заявка и градските транспортни схеми.
Ключова промяна е въвеждането на система „бонус-малус“, която ще мотивира превозвачите да повишават качеството на превозните услуги посредством обвързване на финансовото им стимулиране със степента на изпълнение на договорените минимални стандарти за качество. Използването на данни за реално извършена транспортна дейност и превозени пътници от Интелигентната система за управление на обществения транспорт за целите на разпределението на средствата за субсидии и компенсации ще гарантира, че публичните средства се разходват ефективно, и ще предотврати риска от свръхкомпенсация, в съответствие с изискванията на европейското право.
За компенсиране на задължението за извършване на обществени услуги за превоз на пътници и за тарифното задължение, както и за превозите по заявка ще могат да се предвиждат средства и от други източници, извън предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
7. Услуги за превоз на пътници от търговски интерес
Със законопроекта се създава регулаторен режим за превозвачи, които желаят да оперират на изцяло търговски принцип, без договор за обществена услуга и без да получават публични средства, т. е. на собствен търговски риск. Това ще стимулира конкуренцията и достъпа до пазара, което е в полза както за пътниците, така също и за бизнеса.
Права на пътниците
В законопроекта са регламентирани правата и задължения на пътниците, използващи автомобилен, железопътен, транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж и въздушен транспорт, както и отговорността на превозвача и случаите на освобождаване от отговорност в съответствие с Регламент (ЕС) № 181/2011, Регламент (ЕС) 2021/782, Регламент (ЕО) № 392/2009 , Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (ЕО) № 1107/2006.
Определени са компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011 – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/782 – Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 1177/2010 – Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (ЕО) № 1107/2006 – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Разпоредбите относно правата на пътниците, използващи въздушен транспорт, възпроизвеждат действащата нормативна рамка, уредена в Закона за гражданското въздухоплаване и приложимите европейски актове – Регламент (ЕО) № 261/2004, Регламент (ЕО) № 1107/2006, Регламент (ЕО) № 2027/97 и Монреалската конвенция от 1999 г. Целта на включването им в проекта на Закон за обществения превоз е да се осигури систематична и единна уредба на правата на пътниците за всички видове обществен транспорт в рамките на един общ закон. Това улеснява прилагането и контрола, осигурява яснота за пътниците и въздушните превозвачи и подчертава ролята на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ като компетентен орган по прилагането на съответните регламенти. По този начин се гарантира хармонизиране на правилата и защитата на правата на пътниците във всички видове транспорт, без да се дублира или изменя действащата специална уредба в Закона за гражданското въздухоплаване.
9. Жалби на пътници. Компетентни органи и производства по разглеждане на жалбите
В законопроекта е предвидено Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ да разглеждат подадените жалби от пътници за превозите с железопътен транспорт, автомобилен транспорт, превозите по вътрешни водни пътища и морски каботаж и превозите с въздушен транспорт. Регламентирано е, че компетентните органи изграждат и поддържат информационни системи за подаване на жалби, които включват и решенията по жалбите. Тези системи са публично достъпни и се изграждат и като модули в Интелигентната система за управление на обществения транспорт.
10. Тарифиране, превозни документи
В законопроекта се предвижда създаването на единна и справедлива рамка за тарифиране на обществените услуги за превоз на пътници, както и цялостна дигитализация на превозните документи.
Предложените принципи за тарифни политики гарантират недискриминационно третиране на всички пътници, ясни и публично достъпни цени и насърчаване използването на обществен транспорт като устойчива алтернатива на личния автомобил. В същото време се предвижда тарифите да покриват разумен дял от разходите, като се отчита необходимостта от публично финансиране за поддържане на достъпни и качествени услуги.
Предвижда се водещите общини да определят правилата за тарифите и ценообразуване за всички услуги, включени в междуобщинските транспортни схеми на тяхната територия, а общинските съвети, по предложение на кметовете – правилата за тарифите и ценообразуване за услугите, включени в градските транспортни схеми.
Разпоредбите относно превозните документи въвеждат електронен единен превозен документ и цифров портфейл, които улесняват покупката, валидирането и съхранението на документи за пътуване. Същевременно се гарантира правото на пътника да получи физически носител без допълнително заплащане. Интегрирането на цифровия портфейл в Националната система за единен превозен документ ще осигури стандартизация, сигурност и удобство при използването на услугите в национален мащаб.
11. Контрол
Въвежда се ясно разграничение на контролните правомощия между компетентните органи и се осигурява ефективен механизъм за наблюдение, превенция и санкциониране на нарушенията.
Създава се възможност компетентните органи да използват данни от Националната интелигентна система за управление на транспорта и от системите за продажба на превозни документи, което повишава прозрачността и ефективността на контрола.
Регламентират се контролните функции на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ като специализирани органи за контрол в съответните видове транспорт. Чрез извършване на проверки, регулаторен контрол и налагане на административни мерки, агенциите и дирекцията гарантират спазването на изискванията за безопасност, достъпност и качество на транспортните услуги, както и законосъобразното прилагане на националното и европейското законодателство. По този начин се осигурява ефективен държавен контрол и защита на обществения интерес в сектора на обществените превози.
12. Административнонаказателни разпоредби
За нарушения на закона и на актовете по прилагането му, както и на посочените в него регламенти на Европейския съюз, виновните лица се наказват с глоби или имуществени санкции. Целта на административнонаказателна уредба е да осигури ефективно прилагане на закона и съответните регламенти на Европейския съюз, като се въведат пропорционални, възпиращи и приложими санкции за всяко нарушение. Размерът на предвидените глоби и имуществени санкции е определен при отчитане на степента на обществена значимост на нарушението, както и при отчитане на характера и тежестта на нарушението.
13. Допълнителни разпоредби
В Допълнителни разпоредби на законопроекта са уредени легалните дефиниции на думи или изрази, които се употребяват многократно в законопроекта или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния текст от нормативния акт.
14. Преходни и заключителни разпоредби
В тази част от законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в действащи закони, свързани с уредбата на обществения превоз на пътници, а именно Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт и Кодекса на търговското корабоплаване.
Регламентиран е срок, до който в утвърдените транспортни схеми не се включват нови автобусни линии, с изключение на основните вътрешноградски линии. Урежда се приложението на законопроекта спрямо сключените преди влизането му в сила договори за възлагане на обществен превоз на пътници по междуселищни автобусни линии.
Предвиден е отлагателен срок от 36 месеца за влизане в сила на закона, за да се осигури достатъчно време на всички заинтересовани страни да се адаптират към новите обществени отношения и да бъдат изградени информационните системи за планиране на обществения транспорт.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 10.12.2025
.Институция: Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"
.Вид акт: Ненормативен акт (на МС или на министър)
.Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 е приета с Решение №775 от 26 октомври 2020 г. на МС.
С този акт е възложено изпълнението и отчитането на мерки по план за действие за БДП на компетентните органи на национално, областно и общинско ниво, а на ДАБДП - координацията, наблюдението, контролът и годишното докладване. През първите години от работата по Стратегия 2021-2030 фокусът е поставен върху създаване на подходяща среда, която да повлияе едновременно работата на държавната администрация и отношението на цялото общество. За периода 2021-2025 г. са приети, изпълнявани и оценявани пет годишни планови документа по БДП (плюс одобрена от МС през 2025 г. Работна програма към Оперативен план за действие за 2025 г.). Най-напред са планирани базови цели и мерки за реорганизация в работата, мобилизиране на администрациите и канализиране на процеси, които в съвкупност да осигурят плавен преход към постепенната реализация на широк спектър от мерки за БДП. Пет години по-късно (в средата на плановия период
2021-2030) се отчита целесъобразността на актуализация на Стратегия 2021-2030 поради:
• установени продължителни слабости в различните управленски нива и предвид това, че данните за пътния травматизъм все още сочат към тежък здравен проблем. Въпреки усилията статистиката остава тревожна. В същото време дълго продължилата политическа нестабилност възпрепятства устойчивостта на работата. Така в контекста на налична стратегия и планове за действие срещнатите трудности, в една или друга степен, са попречили на желания напредък и оттам на ефективната реализация на политиката;
• необходимост от надграждане на вече осигурени предпоставки с отчитане на напредъка;
• съобразяване с актуални специфики на средата, в т.ч.: статически тенденции; технологични промени, особено свързани с микромобилността (например индивидуалните електрически превозни средства и велосипедите, задвижвани от електричество, особено в сферата на куриерските услуги и доставката на храни, чието нарастващо движение в споделените пространства с другите участници в движението генерира допълнителен риск); вече налични данни, които дават нови познания и основа за анализ; поведенчески характеристики на участниците в движението и адресиране на БДП като общокултурен проблем с по-широки измерения; капитализиране на натрупания опит и изградените партньорства; адаптиране на координационните механизми; своевременно регулиране на променящите се обществени отношения с навременни законодателни реформи.
Ето защо е необходим редизайн на усилията по отношение на изпълнение и резултат, които да направляват действията занапред, да надградят постигнатото до момента и да отговорят адекватно на нуждите днес.
Настоящият документ включва:
• Анализ на ситуацията: описва състоянието на пътнотранспортния травматизъм за периода 2019 г. (базова) - 2024 г. (последно отчетена), представя преглед на изпълнението на стратегията до 2024 г. и установява слабости в развитието на политиката, които обуславят бъдещите усилия с необходима намеса на държавата.
• Визия като реалистична насока за бъдещото развитие: представя определената през 2020 г. картина на БДП към 2030 г., която да вдъхновява, предизвиква, фокусира, ориентира и насочва.
• Стратегическа цел: отразява крайния ефект за обществото в резултат от провежданата политика. Показателите за изпълнение на целта на свой ред отразяват аспектите с най-голяма тежест, които допринасят за постигането ѝ.
• Приоритети по тематични направления: въвеждат се до 2030 г. и които да бъдат изпълнявани в конкретика чрез годишни мерки в оперативните планове за действие по БДП. Те дават основни насоки за постигане на визията, за да се подредят дейностите и ресурсите така, че усилията да са концентрирани върху най-същественото.
В глобален план стратегията допринася за изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие - Цел 3: Добро здраве и благополучие, Цел 11: Устойчиви градове и общности.
На европейско равнище стратегията е съгласувана с Европейската рамка за БДП 2021-2030, визията „Нулева смъртност до 2050 г.“ (Vision Zero), Европейската зелена сделка и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност, както и с изискванията на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) за безопасна и устойчива инфраструктура.
Актуализираната стратегия се прилага в рамките на националната система за стратегическо планиране и е в съответствие с Националната програма за развитие „България 2030“. Допълнително стратегията отчита връзките с Националната стратегия за детето, Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, Националната програма за превенция и защита от домашното насилие.
Чрез тази интеграция стратегията гарантира, че предприетите мерки не само отговарят на националните нужди, но допринасят за постигането на глобални и общоевропейски цели за устойчивост.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 05.12.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Към проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България
Действащият подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на транспорта и съобщенията през 2021 г. на основание чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
С Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (Наредба № 6) са определени минималните изисквания и националните стандарти: 1) за компетентност на морските лица, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителната подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица, с цел повишаване безопасността и здравето при работа, опазването на морската и речната среда и имущество на море и река; 2) към учебните заведения и центровете за професионална квалификация, извършващи подготовка и обучение по морски и речни специалности, за достигане на нормите за подготовка и компетентност на морските лица, по отношение на учебните програми, наличието и прилагането на система за управление на качеството на учебния процес, материалната база, квалификацията на преподавателите, инструкторите и оценителите и учебната практика; 3) към корабопритежателите. С наредбата е регламентиран и редът за комплектуване на кораба с екипаж, носене на вахтената служба на кораба от морските правоспособни лица, признаване на правото на граждани на държави – членки на Европейския съюз да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме, когато това право е придобито в държава - членка, както и правото на граждани на трети страни да заемат длъжност на кораб, плаващ под българско знаме.
Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 обхваща четири групи нормативни промени, както следва:
1) нормативни промени, предложени с оглед въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (OB, L от 169 от 2022 г.) (Директива (ЕС) 2022/993). Към обособената първа група нормативни промени се включват § 1, § 4-5, § 12, § 29, § 30, § 32 и § 34 от проекта.
2) създаване на две нови правоспособности със специфични изисквания в морското корабоплаване: „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, както и изменение на изискванията за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Изискванията, които се предвиждат по отношение на двете нови правоспособности, са съобразени със спецификата на съответния плавателен съд и се въвеждат с оглед опазване на живота и здравето на лицата и осигуряване на безопасността на корабоплаването. На лицата, придобили правоспособност „капитан на риболовен кораб местно плаване“ се предоставя възможност да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, а правоспособността „капитан на риболовен кораб местно плаване“ се заличава поради отпаднала необходимост. Към обособената втора група нормативни промени се включват § 3, § 6 - 10, § 13, § 24 - 28, § 35, § 36 и 37 от проекта.
3) допълнение на изискванията за специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. С предложената промяна в § 11 се уреждат изискванията за специална и допълнителна подготовка: „оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония“ и „експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища“.
4) промени в организацията на провеждане и документиране на изпитите на морските лица. Измененията се предлагат във връзка с дигитализацията на провеждането на изпити и отпадналата необходимост от съхраняване на изпитни протоколи на хартиен носител. Във връзка с провеждането на изпити чрез компютърни тестове се предоставя възможност такива изпити да бъдат провеждани под наблюдението на отговорни служители от дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ (ДМНРК) или съответната дирекция „Морска администрация“ (ДМА)/дирекция „Речен надзор“ (ДРН) на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която провежда изпита. Към обособената четвърта група нормативни промени се включват § 2, § 14 - 23, § 13, § 24, т. 2, буква „б“, § 31 и § 33 от проекта.
Към първата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993. С § 1 от проекта се предлага промяна в чл. 3, във връзка с позоваване на изискванията на Директива (ЕС) 2022/993, които заменят изискванията на отменената Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 2008 г.) (Директива 2008/106/ЕО), изменена с Директива 2012/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. (ОВ, L 343 от 2012 г.), изменена с Директива 2019/1159/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 188 от 2019 г.).
С § 4 - 5 от проекта се предлагат нормативни промени, с които се отразяват забележки от проведената през 2022 г. независима оценка на Европейската агенция за морска безопасност за прилагане на Директива (ЕС) 2022/993. С предложените допълнения на разпоредбите на чл. 33 и чл. 35 се прецизират изискванията, на които следва да отговарят подготвителните курсове за квалифициран моряк машинна команда, корабен рулеви, квалифициран моряк машинна команда и корабен моторист съгласно изискванията на Кодекс за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта (Кодекс SТСW) (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 33 от 2014 г., бр. 90 от 2018 г., попр., бр. 107 от 2018г., изм., бр. 84 от 2022 г.).
С § 32 от проекта се предлага нова редакцията на разпоредба на чл. 134, ал. 5, с оглед на въвеждане на изискванията на чл. 13, т. 8 и чл. 15, т. 1, букви „д“ и „е“, т. 2 и т. 4 от Директива (ЕС) 2022/993. С предложената промяна се допълват изискванията по отношение на системата за управление на безопасността на кораба/вътрешните правила, във връзка с въвеждане политики и процедури за опресняване и осъвременяване на знанията на морските лица, организиране система от учебни тревоги, тренировки и обучения, както и осигуряване на подходящи мерки, които да гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на ро-ро пътнически кораби, са преминали съответното обучение за запознаване.
С промените позоваването на Директива 2008/106/ЕО се заменя с позоваване на Директива (ЕС) 2022/993 в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, чл. 112, ал. 6, чл. 113, ал. 3, § 8, ал. 2 и § 10, т. 6 от наредбата (§ 12, § 29- 30, § 34 от проекта). С предложеното допълнение на § 11 от допълнителните разпоредби на наредбата се осигурява въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2022/993 (§ 34, т. 3 от проекта).
Във връзка с втората група нормативни промени, свързани със създаване на две нови правоспособности и съответни длъжности със специфични изисквания в морското корабоплаване: „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, са предложени допълнения на разпоредбите на чл. 30 и чл. 40 (§ 3 и § 6 от проекта). Предложението за въвеждане на новите правоспособности цели да уреди нормативно изискванията за придобиване на същите, с оглед опазване на живота и здравето на лицата и осигуряване на безопасността на корабоплаването. С въвеждането на новите правоспособности се преодолява съществуваща непълнота по отношение на изискванията за минимална възраст, подготовка и плавателен стаж на кандидатите за придобиване на правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. Регламентирането на задължителни изисквания за премината подготовка и плавателен стаж цели да осигури превенция на инциденти, които е възможно да бъдат предизвикани от неопитни водачи.
С § 7, т. 2 от проекта се предлага допълнение на чл. 41, т. 8, с което се определят изисквания за придобиване на правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“, както следва: 1) навършена възраст 20 години; 2) придобита правоспособност по чл. 32, т. 6, 7, 8 или 9; 3) образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Корабоводене“, придобита в признато от ИАМА учебно заведение, или завършен ИМО моделен курс 7.01 или завършен курс за капитан на търговска яхта, одобрен от ИАМА; 4) допълнителна подготовка: Начална подготовка по морска безопасност“, „Водач на спасително средство и дежурна лодка, различна от бързоходна лодка“, „Обучение за борба с пожари по разширена програма“, „Оказване на медицински грижи на борда“, „Оказване на първа медицинска помощ“, „Познания по опазване на морската среда“; наличие на валидно свидетелство за корабен радиооператор обща категория за СМСББ; 5) плавателен стаж от 12 месеца след придобиването на правоспособност по буква „б“ като капитан на кораб за спорт и развлечение с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ или член на палубна команда на търговска яхта с дължина не по-малко от 15 m или 80 БТ; и 6) успешно положен изпит пред ИАМА по функциите „Корабоводене“ и „Управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда“.
Със същия параграф § 7, т. 2 от проекта се предлага и допълнение на чл. 41, т. 9, с което се определят изисквания за придобиване на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“, както следва: 1) навършени 18 години; 2) основно образование и завършен подготвителен курс, одобрен от ИАМА и проведен от инструктори, които са преминали курс за инструктори в Българска федерация по водомоторен спорт; и 3) успешно положен изпит в рамките на курса.“
С предложената промяна в чл. 62, ал. 2 от наредбата се допуска курсовете за придобиване на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“ да се организират и провеждат и от българско физическо или юридическо лице - търговци, както и лице от държава - членка на Европейския съюз, регистрирано като търговец по националното му законодателство, включително и кооперации, сдружения и фондации (§ 13 от проекта).
С § 24 от проекта се предлага допълнение на чл. 100 във връзка с издаване на съответни свидетелства за правоспособност на „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“ съгласно образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАМА. В тази връзка е предложено и съответно допълнение в чл. 104, във връзка с реда за подписване и подпечатване на свидетелствата (§ 25 от проекта).
С § 26 от проекта се предлагат допълнения в чл. 105 във връзка с определяне на срок на валидност до 5 години на свидетелството за правоспособност на „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и 10 години за свидетелството за „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“.
С § 27 от проекта се предлага допълнение на чл. 106, ал. 2, т. 2 във връзка с въвеждане на изискване за продължаваща компетентност за правоспособност „капитан на търговска яхта до 500 БТ“.
С § 28 от проекта се предлага допълнение на чл. 108 във връзка с въвеждане на изискване за здравословна годност за придобиване на правоспособности „капитан на търговска яхта до 500 БТ“ и „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)“. Изискването за здравословна годност се въвежда с оглед опазване живота и здравето на лицата.
С § 34, т. 2 от проекта се предлага допълнение на § 10 от Допълнителните разпоредби на наредбата във връзка с въвеждане на определения за „търговска яхта“ и „плавателен съд за лично ползване (джет)“. Определението на понятието „търговска яхта“ е взаимствано от дефиницията в Кодекса за търговските яхти, 2025 г. на Малта (Commercial Yacht Code, 2025). Определението на понятието „плавателен съд за лично ползване“ използва дефиницията в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на плавателните съдове за отдих и на плавателните съдове за лично ползване, приета с Постановление № 388 на Министерския съвет от 30.12.2015 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2016 г.).
С преходната разпоредба на § 36 от проекта се предоставя правна възможност на лицата, придобили правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“, „шкипер на кораб за спорт и развлечение до 300 БТ“ или „водач на малък кораб“, отговарящи на изискванията за здравословна годност, да могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)". По този начин се допуска придобиването на правоспособност „водач на плавателен съд за лично ползване (джет)" от лица, които вече са придобили друга правоспособност за управление на плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, и следователно имат необходимата подготовка за управление и на по-малък плавателен съд за лично ползване (джет).
На следващо място, с § 7, т. 1 от проекта са предложени изменения в изискванията на чл. 41, т. 4 за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“. Промените са насочени към разширяване на кръга от лицата, които могат да придобият правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, с оглед осигуряване на надлежното комплектоване на риболовните кораби с екипаж. В зависимост от квалификацията на кандидатите за придобиване на правоспособността се допуска същите да са преминали един от няколко алтернативни варианта на плавателен стаж, което разширява възможностите им за отчитане на натрупан плавателен стаж. С промените се определят изисквания за придобиване на правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“, както следва: 1) навършени 20 години; 2) средно образование; 3) плавателен стаж: а) 6 месеца плавателен стаж като член на палубна команда след придобиване на правоспособност по чл. 32, т. 6, 7 или 8, от които 1 месец като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, или б) 12 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 3 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, когато има средно образование с трета образователна степен специалност „Корабоводене-морско“, или в) 24 месеца плавателен стаж като член на палубна команда, от които 6 месеца като стажант-капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване над 40 БТ, изпълнен след успешно завършване на курса, когато има средно образование и правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“; 4) наличие на валидно свидетелство за корабен радиооператор ограничена категория за СМСББ; 5) допълнителна подготовка: Начална подготовка по морска безопасност“ и „Познания по опазване на морската среда“; и 6) успешно преминат тест пред ИАМА.
С оглед на предложените промени в чл. 41, т. 4 се отчита отпаднала необходимост от правоспособността „капитан на риболовен кораб местно плаване“, която се заличава с § 8 от проекта с предложеното изменение на чл. 43, т. 4. В същата връзка се заличават и изискванията на чл. 44, т. 4 и чл. 45, ал. 4, т. 3, които са с отпаднала необходимост (§ 9-10 от проекта).
С § 35 от проекта се предлага във връзка с промените в чл. 41 съответно прецизиране на изискванията по буква „А. Щурмански състав“ на Приложение № 5 към чл. 15, ал. 2, като се изменят изискванията по отношение на численост на екипажа на кораби до 200 БТ, до 100 БТ и риболовни кораби до 200 БТ, в зависимост от продължителността на плаване.
С преходната разпоредба на § 37 от проекта се предоставя правна възможност на лицата, придобили правоспособност по чл. 32, т. 1-5 или „капитан на риболовен кораб местно плаване“ и отговарящи на изискванията за здравословна годност, да могат да заявят издаване на свидетелство за правоспособност „капитан на риболовен кораб крайбрежно плаване до 200 БТ“.
Към третата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с уреждане на изискванията за специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Предложените промени в чл. 50 са насочени към преодоляване на непълнота в нормативната уредба и уреждат изискванията за специална и допълнителна подготовка на: 1) оператор на корабна радиостанция, работеща в режим на радиотелефония; 2) експерт при превоза на опасни товари по вътрешните водни пътища. Предвижда се провеждането на специална и допълнителна подготовка за работа на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища да се извършва съгласно изискванията на национални стандарти за компетентност.
Към четвъртата група нормативни промени се отнасят предложените промени, свързани с промени в организацията на провеждане и документиране на изпитите на морските лица. С § 2 от проекта се предлага промяна в чл. 6, т. 7, във връзка с дигитализацията на провеждането на изпити и отпадналата необходимост от представяне на съответни изпитни протоколи. В тази връзка са предложени и съответни промени в чл. 93, ал. 1, чл. 100, ал. 8, т. 2 и чл. 105, ал. 1, свързани с отпадането на изискването за представяне на одобрени изпитни протоколи (§ 23, § 24, т. 2, буква „б“ и § 26 от проекта). Предвижда се изготвяне на протокол само за проведени практически изпити (§ 20 от проекта).
Във връзка с изложеното с § 14 от проекта се предлага промяна в чл. 67, ал. 6, с която се предвижда, че учебното заведение отразява електронно завършването на всеки курс от участниците.
С оглед провеждането на изпити чрез компютърни тестове е предложена промяна в реда за провеждане на изпити на морски лица по чл. 74 (§ 15 от проекта). С предложената промяна се предвижда, че изпитите за придобиване на правоспособност, придобиване на права, отмяна на ограничение или за потвърждаване на правоспособност се провеждат: 1) чрез компютърни тестове под наблюдението на отговорни служители от дирекция ДМНРК или съответната ДМА/ДРН на ИАМА, която провежда теоретичния изпит, и/или; 2) пред комисия от компетентни лица, определени от директора на съответната ДМА/ДРН, която провежда практическия/устен изпит. С оглед на предложеното изменение на чл. 74 са предложени и съответни промени в чл. 75 (§ 16 от проекта), чл. 81 (§ 18 от проекта), чл. 84 (§ 19 от проекта) и § 33 от проекта.
С § 21 от проекта се предлага промяна в чл. 91, с която се предвижда, че данните за придобиване на правоспособност и права се отразяват по електронен път в регистрите на морските лица, като следва да се съхраняват по реда на чл. 99, ал. 2 в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и подзаконовите актове по прилагането му. При установяване на нарушения, свързани с придобиване на правоспособността, придобитата правоспособност на лицето, за което са установени нарушенията, се предвижда да се отмени със заповед на изпълнителния директор на ИАМА.
С § 22 от проекта се предлага прецизиране на разпоредбата в чл. 92, във връзка с предвиденото изменение на чл. 74. С предложената промяна се посочва, че един и същ служител не може едновременно да участва в провеждането на изпит по чл. 74 и да бъде член на комисията по чл. 92, ал. 2, извършваща проверка по възраженията на участвалите в същия изпит кандидати. Промяната цели да обезпечи обективното и безпристрастно разглеждане на възраженията на кандидатите, участвали в изпита.
С § 17 и § 31 от проекта се предлага прецизиране на разпоредбите на чл. 80 и чл. 120, ал. 4, във връзка с промяна в наименованието на подзаконов нормативен акт, а именно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията (загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.), приета с Постановление № 81 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.).
Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, защото не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
С предлагания проект на наредба се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2022/993, поради което се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 18.11.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет е изготвен във връзка с постъпило мотивирано становище № C(2021)4366 final от 15.07.2021 г. на Европейската комисия по процедура за нарушение (infringement) № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси (Директива 2009/12/ЕО) и на Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и изпратена позиция на Република България по процедура за нарушение № 2014/4241 по описа на Европейската комисия, с писмо с изх. № 02.17-102/20.09.2021 г. от директора на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към Администрацията на Министерския съвет на Република България.С предложението се създава възможността жалба срещу решение на летищен оператор за определяне на летищни такси да могат да подават ползвателите на летището или представители или сдружения на ползватели на летища по чл. 122е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Предложението се прави в изпълнение на указанията на Европейската комисия, съдържащи се в посоченото по-горе мотивирано становище. Според Европейската комисия страната ни е нарушила разпоредбите на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта относно възможността за обжалване на решенията на летищния оператор на летище по чл. 1, параграф 2 от директивата. Комисията е счела, че законодателството ни и по-конкретно, предвиденото в чл. 122к, ал. 3 от ЗГВ и чл. 1, ал. 4 от наредбата, не е съобразено с чл. 6, пар. 3 и чл. 11, пар. 6 от директивата, тъй като не е ясно дали сдружения на ползватели на летища, извън тези на летище София, могат да подават такива жалби пред независимия надзорен орган. В тази връзка с последните промени, обнародвани в бр. 87 от 2025 г. на „Държавен вестник“, беше прието изменение в чл. 122к, ал. 3 от ЗГВ, с което се разширява кръгът от субекти, имащи право да подават жалба срещу решение на летищния оператор за определяне на летищни такси. С цел постигане на съответствие със законовата разпоредба и избягване на евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на Европейския съюз, с настоящия проект на постановление се предлага съответната редакция и на чл. 1, ал. 4 от наредбата. С предлаганото изменение изрично се предвижда право да подават жалба срещу решението на летищния оператор по чл. 122к, ал. 1 от ЗГВ да имат ползвателите на летището или представители или сдружения на ползватели на летища по чл.122е, ал. 1 от ЗГВ, както и упълномощени от тях лица. Предложеното изменение няма да окаже финансово въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 от чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на постановление е съгласуван в рамките на Работна група № 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейски въпроси, в резултат на което е изразено положително становище по него. С приемането на проекта се цели привеждане на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от наредбата в съответствие с изискванията на чл. 6, параграф 3 от Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси. С предлаганото изменение се отстранява установеното от Европейската комисия несъответствие в рамките на процедура по нарушение № 2014/4241 срещу Република България. Изготвена е таблица за съответствие между разпоредбите на националното законодателство и изискванията на правото на Европейския съюз, която се прилага към този доклад. В съответствие с чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове проектът на акт е публикуван за обществено обсъждане в срок от 14 дни. Съкратеният срок се обосновава с необходимостта от своевременно изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от мотивирано становище № C (2021)4366 final от 15.07.2021 г. на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2014/4241. С оглед избягване на сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на Съюза и предвид напредналата фаза на процедурата по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е необходимо спешно приемане на предлаганите изменения в подзаконовата нормативна уредба. Определянето на 14-дневен срок цели да осигури навременното приемане на измененията и предотвратяване на негативен резултат от процедурата по нарушение. В допълнение, следва да бъдат отчетени ограниченият обхват и техническият характер на изменението, засягащо единствено чл. 1, ал. 4 от наредбата и имащо за цел да осигури съответствие с вече приетото изменение на чл. 122к, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (обн. ДВ, бр. 87 от 2025 г.). Проектът не въвежда нови административни задължения, не променя размера на таксите и не създава допълнителни финансови или организационни ангажименти за заинтересованите страни, а разширява кръгът от субекти, имащи право да подават жалба срещу решение на летищния оператор за определяне на летищни такси. С оглед посоченото, общественият интерес се гарантира чрез провеждане на обсъждане в съкратен срок. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, са отразени в приложените към този доклад справки. ]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 29.11.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване (наричана по-нататък за краткост „Наредбата“), е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 101, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и регламентира обществените отношения, възникващи във връзка с осъществяване на граничен контрол в българските пристанища.
В края на 2020 г. беше създадена разпоредбата на чл. 115м, ал. 1, т. 20 ЗМПВВППРБ, с която на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се вмени задължението да изгради, поддържа и администрира Национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт (Port Community System – PCS). Това е отворена електронна платформа, осигуряваща интелигентен и сигурен обмен на информация между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистичните процеси чрез еднократно подаване на данни и свързване на транспортните и логистичните вериги.
Внедряването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт е предвидено като мярка по Приоритет П7 „Транспортна свързаност“, подприоритет 7.3 „Воден и въздушен транспорт“, област на въздействието 7.3.в „Интелигентни информационни системи“ на Националната програма за развитие „България 2030“, приета с решение по т. 25 от Протокол № 67 на Министерския съвет от 2 декември 2020 г.
Към настоящия момент със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. е изградена частта от платформата, която ще обслужва морските ни пристанища.
Основната цел, която се преследва с представения проект на Постановление на Министерския съвет, е да бъде създадена правна уредба на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт.
На реализирането ѝ са посветени разпоредбите на § 1, т. 1, § 20, § 21 и заключителната разпоредба § 25 от проекта на постановление.
С първата от тях (§ 1, т. 1 от проекта на постановление) се предлага доуточняване на обхвата и предмета на Наредбата, за да се акцентира върху ролята на новата цифрова платформа (Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт) за обслужването и опростяването на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите стоки в българските морски пристанища за обществен транспорт.
Разпоредбата на § 20 от проекта на постановление предвижда създаването в Наредбата на глава четвърта „б“ със заглавие „Национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт“, включваща чл. 41г – 41м. С текстовете в новото подразделение на нормативния акт се регламентират:
Ø същността и функциите на новата цифрова платформа;
Ø съотношението и начина на взаимодействието ѝ с други съществуващи информационни системи, в това число: Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, информационните системи на Агенция „Митници“ и Системата за информационно осигуряване на планирането на маневрите в морските пристанища;
Ø кръга от лица (административни структури и икономически оператори), които ще имат достъп до информацията, създавана, съхранявана и обменяна чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт и начина на определяне на нивата на достъп на различните участници;
Ø принципните изисквания за постигане сигурност на информацията и защита на личните данни, фактите и обстоятелствата, съставляващи търговска или друга чувствителна информация;
Ø функциите на всеки от основните ползватели на системата.
Предлаганите разпоредби на чл. 41г – 41м не съдържат подробна инструкция за работа с новата цифрова платформа, а очертават нейното място и роля в процеса на митническата обработка на товарите и другите стоки, превозвани с кораби от и до българските морски пристанища за обществен транспорт, както и в цялостния процес на осъществявания в тези пристанища граничен контрол.
С разпоредбата на § 21 от проекта на постановление се предлага Допълнителната разпоредба на § 1 от Наредбата да бъде допълнена с 4 нови точки (т. 10 – 13), съдържащи определения на използваните нови понятия – „стоки“, „държател на стоките“ и „пристанищна общност“, както и на вече използвания термин „товари“. Използването на първите две понятия е продиктувано изцяло от по-детайлното уреждане на дейността, извършвана от митническите органи на територията на българските морски пристанища за обществен транспорт. По тази причина при дефинирането им е съблюдаван смисълът, който те имат в митническото законодателство. Създаването на определение за понятието „товари“ се налага, за да се очертае разликата в съдържанието и съотношението между него и термина „стоки“. Понятието „пристанищна общност“ е въведено като обобщаващ термин за обозначаване на всички участници в пристанищните и логистични процеси на едно пристанище за обществен транспорт, с цел разпоредбите да бъдат формулирани кратко, но достатъчно точно и ясно, както изисква чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Предвиденото със заключителната разпоредба на § 25 отлагане на влизането в сила (vacatio legis) на разпоредбите, свързани с използването на Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, е продиктувано от необходимостта да бъде постигната пълна техническа готовност и синхрон между всички участници в процеса преди въвеждането на платформата в редовна експлоатация.
С останалите текстове, включени в проекта на постановление на Министерския съвет, се цели усъвършенстване на действащите разпоредби на Наредбата, така че:
Ø използваните в тях термини да бъдат приведени в пълно съответствие с понятийния апарат на ЗМПВВППРБ (§ 1, т. 3 от проекта на постановление относно изменението на чл. 1, ал. 6 от Наредбата; § 11, т. 1, буква „а“ и т. 2 от проекта на постановление относно изменението съответно на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата; § 15 от проекта на постановление относно изменението на чл. 36д, ал. 1, т. 6 и § 16 от проекта на постановление относно изменението на чл. 36е, ал. 1, т. 10 от Наредбата) или на пряко приложимите актове на вторичното право на Европейския съюз (§ 3, т. 2 от проекта на постановление относно изменението на чл. 17, ал. 3 от Наредбата);
Ø да се постигне максимално точно изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно вида и последователността на посочване на данните за акта от вторичното право на Европейския съюз или за акта на международното право, при първо препращане. В тази група попадат разпоредбите на: § 3, т. 3 от проекта на постановление относно изменение на чл. 17, ал. 4 от Наредбата; § 5 от проекта на постановление относно изменение на чл. 23 от Наредбата; § 9 от проекта на постановление относно допълване на чл. 29, ал. 2, т. 6; § 10, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 30, ал. 1 от Наредбата; § 11, т. 1, букви „б“ и „в“ от проекта на постановление относно изменение съответно на чл. 31, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредбата; § 12, т. 2 от проекта на постановление относно изменение на чл. 32, ал. 3, т. 1 от Наредбата; § 17 от проекта на постановление относно изменение на чл. 37, ал. 4 от Наредбата и § 18, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 41, ал. 1 от Наредбата);
Ø да бъде прецизирано препращането към други текстове на същия акт или към други нормативни актове – § 4 от проекта на постановление относно изменение на чл. 22, ал. 2, т. 2 от Наредбата; § 6 от проекта на постановление относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 1 от Наредбата; § 7 от проекта на постановление относно изменение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от Наредбата и § 8 от проекта на постановление относно изменение на чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредбата;
Ø да бъде постигната по-голяма яснота и точност във формулировката на правните норми, за да се избегне опасността от неправилно тълкуване и прилагане – § 1, т. 2 от проекта на постановление относно нова редакция на чл. 1, ал. 3 от Наредбата; § 2 от проекта на постановление относно допълване на чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредбата; § 3, т. 1 от проекта на постановление относно нова редакция на чл. 17, ал. 2 от Наредбата; § 10, т. 2 от проекта на постановление относно допълване на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредбата; § 12, т. 1 от проекта на постановление относно допълване на чл. 32, ал. 2, т. 1 от Наредбата; § 14 от проекта на постановление относно допълване на чл. 36г, ал. 3, т. 1 от Наредбата и § 18, т. 2 и 3 от проекта на постановление относно допълване съответно на чл. 41, ал. 3 и 4 от Наредбата;
Ø да бъде изпълнено точно изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми чрез премахване на излишното повтаряне на всички данни за пряко приложимите актове на вторичното право на Европейския съюз при второ и следващо позоваване – § 19 от проекта на постановление относно изменение на чл. 41в от Наредбата;
Ø да се отмени поради отпаднала необходимост приложение № 8 към чл. 36, ал. 1, съдържащо образец на Декларация за предадените в пристанището отпадъци от кораби – § 13 от проекта на постановление относно изменение на чл. 36 от Наредбата и § 24 от проекта на постановление относно отмяна на приложение № 8 към чл. 36, ал. 1 от Наредбата. Тези промени са необходими с оглед на обстоятелството, че Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (OB, L 151, 7 юни 2019 г.), чиито изисквания са въведени в националното ни законодателство, изисква вида и количеството на предадените в пристанището отпадъци от корабите да се удостоверяват по различен начин – не с декларация на корабопритежателя, подадена чрез капитана на кораба или корабния агент, а с разписка, издадена от пристанищния оператор, предоставящ морско-техническата пристанищна услуга „приемане и обработване на отпадъци от кораби“, чийто образец се съдържа в приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване, а именно – Наредба № 15 от 2024 г. за предаване и приемане на отпадъци от кораби (обн., ДВ. бр. 8 от 2024 г.);
Ø да се актуализира наименованието на Министерството на транспорта и съобщенията в приложение № 1 към чл. 22, ал. 1 и в приложение № 1а към чл. 22а, ал. 3 от Наредбата – § 22 и § 23 от проекта на постановление.
За изграждане на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт, в частта за морските пристанища за обществен транспорт, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изпълни проект № BG16M1OP001-4.002-0001 „Разработване и внедряване на система за електронен обмен информация в българските пристанища (Port Community System – PCS)“, финансиран със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“, в съответствие с Административен договор № ДОПТТИ-4/01.06.2023 г. Общата стойност на проекта възлиза на 9 214 059 лева. Решението за верификация на окончателното плащане по проекта е с № ИП-16/12.03.2024 г. В рамките на изпълнението на проекта е извършено и първоначално обучение за работа със системата на отговорните служители от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и на длъжностните лица от съответните териториални структури на органите за граничен контрол и на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
За поддържането и развитието на цифровата платформа Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще разходва собствени средства, като по предварителни разчети годишният разход за поддържане в извънгаранционния период (след 1 януари 2026 г.) няма да надхвърля 250 000 лева, а необходимият бюджет за развитието на системата се определя на 10 % от този за изграждането ѝ.
За използване на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт икономическите оператори – членове на пристанищната общност, ще сключват споразумения с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и всеки оператор сам ще финансира дейностите по интегриране на собствената си информационна система с нея, като по предварителни разчети размерът на необходимите средства няма да надхвърли 150 000 лева.
От изложеното се налага изводът, че за изпълнението на предложения проект на акт не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията или на други бюджетни организации, поради което е изготвена и приложена към доклада одобрена финансова обосновка съгласно Приложение 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Очакваните резултати от предлагания проект на акт са:
Ø създаване на ясна и непротиворечива правна уредба на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт;
Ø опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите стоки в българските морски пристанища за обществен транспорт, чрез прилагане на принципа на еднократното подаване на данни от заинтересованите лица и чрез електронен обмен на информацията между компетентните административни органи и икономическите оператори.
Предлаганият проект на постановление няма за цел въвеждане в националното законодателство на изисквания на вторичното право на Европейския съюз, поради което не е необходимо да бъде изготвена и към този доклад не се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право.
Изготвени са: частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието.
В изпълнение на изискването на чл. 7, ал. 2, изречение второ от Закона за електронното управление проектът на постановление е съгласуван с министъра на електронното управление.
В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на Постановление на Министерския съвет и мотивите за приемането му, частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани за провеждане на обществени консултации на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакти:
Павлинка Ковачева
Главен експерт в отдел „МРС“, дирекция „МНРК“
Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Тел. 0700 10 145
E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 04.11.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проекта на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност
Законопроектът е изготвен поради необходимостта от систематизирана законодателна уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на обща нормативна уредба при предоставянето на тези услуги, създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите.
Законопроектът е със социална значимост, тъй като дейностите, свързани с атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност са с масов характер и пряко засягат безопасността на гражданите. Целта е на наболелите проблеми в обществото, които предполагат бърза намеса на държавата, да бъде своевременно отговаряно.
Законопроектът урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване, специфични изисквания за част от посочените услуги и контролът спрямо доставчиците на тези услуги. Проектът е първата стъпка към обединена правна регламентация на този тип услуги, като процесът на правоприлагане ще посочи и необходимостта от по-нататъшна уредба.
Законопроектът цели:
1. въвеждане на общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (наречени в законопроекта доставчици на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност); гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите чрез въвеждане на задължителна застраховка и независим контрол. Задължителната застраховка „Злополука“ осигурява реална защита на ползвателите на услугата.
2. осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за проверка на съответствието;
3. създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса.
Основните моменти в законопроекта са:
Дефинират се атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане.
Водещото в определението е тези услуги да са източник на повишена опасност или да биха могли да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и да се предоставят срещу заплащане.
От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта.
Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност преди започване на дейността си, е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра.
Въвежда се изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги. Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 от проекта сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6 от законопроекта или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка. Обект на застраховане по задължителната застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Поради факта, че в големия си брой потребители на атракционните услути, представляващи източник на повишена опасност, са деца, за задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се предвижда да не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Със законопроекта се предлага размерът на минималната застрахователна сума да се определя от Министерския съвет и се изключва приложното поле на чл. 476 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ за всяко събитие за всеки пътник (разпоредбата се прилага съответно за настоящия законопроект), е 50 000 лв. Поради големия брой потребители на услуги, предмет на законопроекта, подобен минимален размер на застрахователна сума, би довел до невъзможност услугите да бъдат предлагани въобще.
Ползването на услуги по този закон от лица под 14 години ще се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея.
Доставчиците на такива услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят отговорно лице за безопасността.
Доставчиците ще имат също и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата.
Въвежда се изискване към доставчиците ежедневно преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност, в т. ч. за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол в наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията.
Министърът на транспорта и съобщенията ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за предоставяне на водноатракционните услуги представляващи източник на повишена опасност в наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Предвижда се изискванията по отношение на предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, за безопасност при предоставянето им и изискванията по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката да се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се извършва от акредитирани органи за проверка от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Акредитираните органи ще извършват първоначален и периодичен контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услугите.
Предвидени са принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения.
Посочени са контролните органи и контролните им функции по прилагането на закона – кметът на общината или на района, където има такъв, или оправомощени от тях длъжностни лица по местонахождение на предоставянето на атракционната услуга, представляваща източник на повишена опасност; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Комисията за защита на потребителите, или оправомощени от тях длъжностни лица.
Законопроектът прави и полезна привръзка между услугите, предмет на неговата уредба, когато с действия или бездействия са нарушени изискванията за безопасност при тяхното предоставяне и текста на чл. 123 от НК, като ясно се посочва, че за да бъде приложен законът към съответната услуга, освен изброените други елементи, е необходимо последната да е източник на повишена опасност.
Проектът предвижда съответните срокове за издаване и приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона, както и привеждането в съответствие с разпоредбите на закона на издадени или приети подзаконови нормативни актове. Лицата, които предоставят услуги, посочени в законопроекта следва да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 6-месечен срок от влизане му в сила.
В Преходните и заключителни разпоредби са предложени промени, касаещи тази дейност, в други закони: Кодекса за търговското корабоплаването, Кодекса за застраховането, Закона за автомобилните превози и Закона за гражданското въздухоплаване.
Лице за контакт:
Бисер Петров
Държавен експерт, дирекция „Правна“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел: 02/9409470
Е-mail: bpetrov@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 14.11.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.С предлаганото изменение се цели ограничението в чл. 1, ал. 2 от постановлението да не се прилага за изпълнение на дейностите, необходими за приемане, опазване и съхраняване на мощностите за военновременна дейност, предоставени на Министерството на транспорта и съобщенията съгласно Решение № 590 на Министерския съвет от 2021 г. за срока на изпълнение на посочените дейности (до 31.12.2025 г.). Осигуряването на възможността за увеличаване на нещатната численост на персонала на Министерство на транспорта и съобщенията се налага от следните обстоятелства:
Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн. ДВ, бр. 57 от 2000 г.) (ЗПСВВМТВКПД, отменен), се образуват държавни предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“ (ДП „ТСВ“) и „Съобщително строителство и възстановяване“ (ДП „ССВ“) по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридически лица със седалище в гр. София. В основния предмет на дейност на предприятията е включено поддържането на готовност и изпълнението на дейности и задачи по държавния военновременен план и изпълнението на задачи по териториалната отбрана на страната.
В изпълнение на законовите изисквания (§ 2 от Заключителните разпоредби на Закона за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия), Министерският съвет с Решение № 256 от 3 май 2019 г. преобразува ДП „ТСВ“ и ДП „ССВ“ в еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала, съответно „ТСВ“ ЕАД и „ССВ“ ЕАД. С приетото решение е предвидено дружествата да поемат активите, пасивите, другите права и задължения и архива на държавните предприятия, като капиталът на дружествата се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имотите – частна държавна собственост, подробно описани за „ТСВ“ ЕАД в приложение № 1, определена по реда на чл. 92, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), и стойността на движимото имущество, подробно описано в приложение № 2, определена по реда на чл. 92, ал. 2 от ППЗДС, а по отношение на „ССВ“ ЕАД капиталът на дружеството се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имотите – частна държавна собственост, подробно описани в приложение № 4, определена по реда на чл. 92, ал. 1 от ППЗДС, и стойността на движимото имущество, подробно описано в приложение № 5, определена по реда на чл. 92, ал. 2 от ППЗДС.
С Решение № 590 от 9 август 2021 г. Министерският съвет предостави безвъзмездно за управление на Министерство на транспорта и съобщенията имоти – публична държавна собственост и имущество – мощности за военновременна дейност, подробно описани в приложенията на решението.
Характерът на тези активи (най-вече движимите вещи) е строго специфичен и пряко кореспондира с военното им предназначение – военна автотракторна техника, високопроходима и понтонна военна техника и мостови съоръжения за армейска комуникация, военна свързочна техника и оборудване – радиостанции, мобилни апаратни и мобилни уплътнителни системи, вещево-хранително оборудване – полеви кухни, мобилни водоноски и др. Тези активи са с изцяло отпаднала необходимост. Опазването и съхраняването на това имущество, както и поддържането и застраховането на районите, в които са разположени съответните складове, е свързано с разходването на сериозен финансов ресурс. Въпреки че тези активи са с отпаднала необходимост, те са заведени в баланса на Министерство на транспорта и съобщенията. Това определя ангажимента на министерството да организира всички мероприятия по тяхното съхраняване и поддържане в състоянието, в което са приети. Тази отговорност предполага не само осигуряването на „жива“ денонощна охрана на 10 – те войскови района, разположени на територията на страната, но и регулярно техническо обслужване на имуществото в складовите помещения, за да не погине същото. Опазването на активите изисква и определена поддръжка на сградите (покривни покрития, прозорци, врати и други).
Имайки предвид характера и възможното бъдещо приложение на горното имущество, бяха проведени множество разговори от ръководството на Министерството на транспорта и съобщенията с представители на различни организации (най-вече Министерството на отбраната) за предаването на целите войскови райони, ведно с намиращите се в тях активи.
На работни срещи между представители на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на отбраната са разгледани въпроси, свързани с активите, които могат да бъдат предоставени безвъзмездно в управление на структури от Българската армия с цел обезпечаване изпълнението на техните функции.
Министерството на отбраната информира Министерството на транспорта и съобщенията за запитвания от Сухопътни войски и Военноморските сили, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на отбраната, за предоставяне за безвъзмездно управление на поземлени имоти, земя и сгради в областите Варна и Стара Загора.
С Решение № 107 от 15 февруари 2024 г. Министерският съвет предостави безвъзмездно за управление на Сухопътните войски и на Военноморските сили имоти – публична държавна собственост, в областите Варна и Стара Загора. В края на 2024 г. бе завършено фактическото предаване на имотите в с. Новаково, община Аксаково, област Варна и на имотите в с. Калояновец, община Стара Загора, област Стара Загора.
Към настоящия момент е проявен интерес към 5 от останалите 8 броя поземлени имоти и е в ход процедура по тяхното прехвърляне. Все още се уточняват детайлите, изготвят се документи и няма определен краен срок за завършване на процеса.
С предложения проект на акт се цели единствено удължаване на срока на изпълнение на дейностите, определен в §1б от Допълнителните и заключителните разпоредби на акта, а именно: от 31.12.2025 г. до 31.12.2026 г. По този начин ще бъде удължен срока на трудовите договори с вече назначените през 2021 г. служители, които изпълняват дейностите по опазване и съхраняване на мощностите за военновременна дейност, предоставени на Министерството на транспорта и съобщенията съгласно Решение № 590 на Министерския съвет от 2021 г. Увеличение на персонала, ангажиран с изпълнение на дейностите, не се предвижда.
Разходите, необходими за изплащане на възнагражденията и свързаните с тях осигурителни вноски на служителите (по Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г.), временно назначени за управление и съхраняване на активите, както и за издръжката (консумативи, застраховки и данъци) за 2026 г. ще бъдат в рамките на бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и в тази връзка не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания.
Предложеният проект на акт няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2 на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
По проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съобразена с бележките и предложенията, съдържащи се в становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет.
С проекта на постановление не се предвижда въвеждане на законодателство на Европейския съюз, поради което по него не е изготвена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакт:
Васил Невенов
Директор на дирекция „Финанси“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел. 02/ 9409 451
Е-mail: vnevenov@mtc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 09.11.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Съгласно редакцията на чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 80 от 2020 г., когато пътното превозно средство е технически изправно, председателят на комисията, извършила периодичния преглед на пътното превозно средство, издава удостоверение за техническа изправност и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство, в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи моторното превозно средство по чл. 1, т. 8 от наредбата. С Решение № 6673/19.06.2025 г. по адм. дело 4418/2025 г. Върховният административен съд окончателно е отменил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 в частта „и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8“. В резултат на постановената отмяна в съдебното решение при периодичните технически прегледи на превозните средства не следва да се издават знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Понастоящем в Наредба № Н-32, освен отменената от съда част на чл. 38, ал. 1 (обн., ДВ, бр. 68 от 2025 г.), се съдържат разпоредби, свързани с издаването на знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, които не са отменени със съдебното решение, но тъй като са действащи създават затруднения при прилагането им. Така например в чл. 39 от Наредба № Н-32 е предвидено изискване министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице да утвърждава образеца на знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Предвид обстоятелството, че след влизането в сила на съдебното решение задължението за издаване на такъв знак е отменено, с § 15 от проекта на наредба се предвижда и отмяната на чл. 39 от Наредба № Н-32. Действащата уредба до влизане в сила на съдебното решение предвижда знакът за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства да е с вграден UHF RFID идентификатор (Class 1 Gen 2), позволяващ четене и запис на информация от голяма дистанция. Предвидено е също в UHF RFID идентификатора на знака да се записва персонализирана информация относно пътното превозно средство и данните от извършения периодичен технически преглед, определени в приложение № 1в на Наредба № Н-32. Също така в чл. 11, ал. 3, т. 12 от Наредба № Н-32 са разписани функции на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (информационната система) относно персонализирането на знаците за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. След влизането в сила на съдебното решение и отмяната на знака за периодичен преглед, съответно отпада и необходимостта от неговото персонализиране. В тази връзка с § 2, т. 1, б. „ж“ и § 29 от проекта на наредба се предвижда отмяната на чл. 11, ал. 3, т. 12 и приложение № 1в на Наредба № Н-32.
Към момента за персонализиране на знаците за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е налице изискване за използване на техническото средство, определено в чл. 9, ал. 1, т. 1, б. „м“ от Наредба № Н-32. Освен за персонализиране на знаците за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства техническото средство по чл. 9, ал. 1, т. 1, б. „м“ от Наредба № Н-32 се използва и за прочитане на данните от знака, заснемане на VIN/рама на превозното средство, на поставената задължителна табела на производителя и на километропоказателя и прилагане на цифрово-графични изображения към протокола от съответния преглед и визуализиране на показанието на километропоказателя, регистриран от предишния периодичен технически преглед на пътното превозно средство. В резултат на отмяната на знака за периодичен преглед, съответно отпадането на необходимостта от неговото персонализиране, отпада и необходимостта от използването на техническото средство по чл. 9, ал. 1, т. 1, б. „м“ от Наредба № Н-32 за персонализиране на този знак. Предлага се това техническо средство да продължи да се използва за заснемане и запазване на цифрово-графични изображения за идентификация на проверяваното превозно средство, включващо заснемане на VIN номера или номера на рамата на превозното средство, на поставената задължителна табела на производителя и на километропоказателя и прилагане на цифрово-графични изображения към протокола от съответния преглед и визуализиране на показанието на километропоказателя, регистриран от предишния периодичен технически преглед на пътното превозно средство. Предложението цели осигуряване на непрекъсваемостта на цялостния процес в информационната система, както и гарантиране, че ППС, представено на преглед, действително се намира на линията за извършване на преглед в контролно-техническия пункт. Във връзка с изложеното с § 1, т. 1, § 2, т. 2 и 3 от проекта на наредба са предвидени съответните промени в чл. 9, ал. 1, т. 1, б. „м“, чл. 11, ал. 4 и ал. 5, т. 2 от Наредба № Н-32.
Съгласно чл. 42, т. 6 от Наредба № Н-32 лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, са задължени да уведомяват Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за липсващи знаци. Предвид обстоятелството, че след влизането в сила на съдебното решение задължението за издаване на такъв знак е отменено, с § 18, т. 2 от проекта на наредба се предлага и отмяната на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н-32.
Също така с цел уреждане на обществените отношения, които са били предмет на отменената част от чл. 38, ал. 1 или са свързани с издаването на знака за периодичен преглед с § 10, т. 3 и 4, § 14, т. 4, 6, 8 - 10, § 20, т. 1, б. „в“, б. „ж“, подбуква „бб“, подбуква „гг“, подбуква „ее“, т. 4, б. „б“ и „в“, т. 7, б. „б“, т. 8, б. „д“, подбукви „аа“ - „вв“, б. „е“, подбуква „бб“ и т. 9, б. „г“, подбукви „аа“ и „вв“ - „дд“, § 24, § 27 от проекта на наредба са предложени съответните промени в чл. 28, ал. 4 и 5, чл. 38, ал. 4, 6, 9 - 11, чл. 43а, ал. 1, т. 3а, т. 7, б. „а“, б. „д“, б. „ж“, ал. 4, т. 5 и 6, ал. 7, т. 1, ал. 8, т. 7, б. „а“ - „в“, т. 8, б. „а“ и ал. 9, т. 4, б. „а“ и „в“ - „д“, чл. 47 и чл. 53 от Наредба № Н-32.
Понастоящем при периодичните технически прегледи на превозните средства се издават на хартиен носител различни протоколи, удостоверения и сертификати, които се подписват и подпечатват от председателя на комисията и техническия специалист, извършили прегледа на превозното средство. Оптимизирането на административните процеси и процедури е във фокуса на редица инициативи, свързани с подобряване обслужването на гражданите и бизнеса, по-добро управление на ресурсите и по-малка административна и финансова тежест. С цел оптимизиране на процесите при извършване на периодичните технически прегледи с § 2, т. 1, б. „а“ - „е“ и „и“, § 14, т. 1 - 3, 6 - 11, § 16, , § 22, § 23, § 24 и § 27 от проекта на наредба са предложени промени съответно в чл. 11, ал. 3, т. 3, 5, 6, 8, 10, 11, 14 и 15, чл. 38, ал. 1 - 3, 6, 7, 9 - 12, чл. 40, ал. 4, чл. 44а, чл. 45, т. 3, чл. 47, чл. 53 от Наредба № Н-32, с които се предвижда документите от периодичните технически прегледи на превозните средства да се издават в електронен формат. Във връзка с издаването на документите от периодичните технически прегледи в електронен формат с § 20, т. 1, б. „а“, „б“, „г“ - „е“, „ж“, подбукви „аа“, „вв“, гг“ и „дд“, „з“, „и“ и „й“, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, б. „а“ - „г“, б. „д“, подбукви „аа“ и „гг“, б. „е“, т. 9, б. „а“ - „в“, б. „г“, подбукви „бб“, „вв“ и „ее“ и б. „д“ и § 21 от проекта на наредба са предложени съответно промени в чл. 43а, ал. 1, т. 2, т. 3, б. „а“, т. 4 – 6, т. 7, основен текст, б. „б“, „д“ и „е“, т. 8, б. „а“, „в“ и „г“, т. 9, б. „а“, „в“ и „г“ и т. 10, ал. 2, ал. 3, т. 1 – 3, ал. 4, т. 2, 5 и 6, ал. 5, т. 1 - 3, т. 4, б. „а“ - „в“ и „д“, т. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8, т. 1 - 4, т. 7, б. „а“ и „г“, т. 8, ал. 9, т. 1 – 3, т. 4, б. „б“, „в“ и „е“ и т. 5, б. „а“, „в“ и „г“ и чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“, т. 2, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 2, б. „а“ и „в“, ал. 5, ал. 6, т. 3 и ал. 7, с които се променят задълженията на председателите на комисии и техническите специалисти при извършването на периодични технически прегледи на превозни средства, на леки таксиметрови автомобили, на автобуси за превоз на пътници, на автобуси за превоз на деца и/или ученици, на превозни средства за превоз на опасни товари, на проверки на допълнително монтираните уредби, позволяващи работата на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ) и на проверки за определяне на екологичната група на моторните превозни средства. Издавеното на електронни удостоверения за техническа изправност на ППС от гледна точка на пътната безопасност носи значителни предимства, като улеснява по-конкретно трансграничните проверки и повишава удобството за потребителите. След влизането в сила на предложените промени ще отпадне необходимостта председателите на комисии да разпечатват протоколите от прегледите и последствие да ги сканират в информационната система, което ще доведе до избягването на неволни технически грешки, съкращаване на времето за извършване на периодичния технически преглед и като цяло оптимизиране на процеса по извършване на прегледите. С § 25 от проекта на наредба са предложени промени в чл. 48 от Наредба № Н-32, с които за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства ще отпадне задължение да съхраняват документите от извършените периодични технически прегледи на хартиен носител, с което ще се намали административната и финансовата тежест за тях.
Предвижда се председателите на комисии и техническите специалисти да подписват електронните документи от периодичните технически прегледи на превозните средства с електронни устройства, за което с § 5, § 6, т. 2, § 8, § 10, т. 2, § 14, т. 5, § 21, т. 2, б. „б“, т. 3, б. „а“ от проекта на наредба са предвидени и съответните промени в чл. 21, ал. 1, т. 3 и ал. 3, чл. 24, ал. 4, чл. 26, ал. 1, т. 4, чл. 28, ал. 3, чл. 38, ал. 5, чл. 44, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-32. Въвеждането на електронни документи, свързани с извършването на технически прегледи на пътните превозни средства, ще доведе до по-голяма прозрачност на процеса, като гарантира, че прегледите ще се извършват в пълен обем съгласно изискванията на нормативната уредба, което от своя страна ще подобри техническата изправност на пътните превозни средства, а от там целта за подобряване на пътната безопасност ще бъде постигната. Ще се осигури възможност контролните органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да осъществяват по-ефективен контрол на дейността на контролно-техническите пунктова. С електронните документи ще се облекчи дейността на контролно-техническите пунктове при извършването на технически прегледи на пътните превозни средства.
С § 2, т. 1, б. „л“, подбуква „гг“ от проекта се предвижда при извършване на периодичните технически прегледи на пътните превозни средства да се извършва автоматична проверка за липсата на задължения на собственика или вписания в свидетелството за регистрация ползвател, както и на лицето, което представя пътното превозно средство за проверка на техническата изправност към датата на извършване на прегледа, за заплащане на глоба или имуществена санкция за извършено със същото превозно средство нарушение по закона за движението по пътищата, наложена с влязло в сила наказателно постановление, фиш или електронен фиш. Предлаганата промяна е във връзка с изискването на чл. 147, ал. 9а от Закона за движението по пътищата обнародван в бр. 64 от 2025 г. на „Държавен вестник“. Предвид необходимостта от осигуряване на технологично време за свързване на системите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и съответно на Министерството на вътрешните работи в § 36, т. 1 е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на разпоредбата до 7.05.2026 г.
С § 11 от проекта на наредба са предвидени промени в чл. 29, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № Н-32 относно периодите за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на автобусите от категории М2 и М3. Съгласно предложената промяна автобусите от категории М2 и М3 от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години ще подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност всяка година, след което на всеки 6 (шест) месеца. Предлаганата промяна е във връзка с приетите промени в чл. 147, ал. 3, т. 2 и 4 от Закона за движението по пътищата, обнародвани в бр. 64 от 2025 г. на „Държавен вестник“.
С § 14, т. 9 от проекта относно чл. 38, ал. 10 са предвидени разпоредби относно запазването на валидността на удостоверението и знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство при промяна на табелите с регистрационни номера. Предлаганата промяна е във връзка с изискването на чл. 147, ал. 10 от Закона за движението по пътищата обнародван в „Държавен вестник“, бр. 64 от 2025 г. В § 36, т. 2 от проекта е предвиден отлагателен срок по отношение на валидността на знаците за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, като е предвидено същите да важат до 1.01.2026 г.
С § 28, § 30, § 31, § 32, § 33 и § 34 от проекта на наредба са предвидени и съответните изменения в приложение № 1а към чл. 14, ал. 3, приложение № 5 към чл. 31, ал. 1, приложение № 9 към чл. 43а, ал. 1, т. 4, приложение № 10 към чл. 43а, ал. 1, т. 4, приложение № 11 към чл. 43а, ал. 1, т. 4 и приложение № 11а към чл. 43а, ал. 9, т. 1, с които се регламентира проверката на пожарогасителите при периодичните технически прегледи на ППС. Предложените промени са във връзка с изискването на чл. 139, ал. 8-11 от Закона за движението по пътищата, обнародван в бр. 64 от 5.08.2025 г. на „Държавен вестник“. За разпоредбите относно пожарогасителите е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на разпоредбите от 7.02.2026 г. в съответствие с предвидения такъв относно разпоредбите на чл. 139, ал. 8-11 от Закона за движението по пътищата, обнародвани в бр. 64 от 5.08.2025 г. на „Държавен вестник“, както и предвид необходимостта от осигуряване на технологично време за привеждане на информационната система по чл. 11, ал 3 от Наредба № Н-32 в съответствие с предложените промени относно пожарогасителите.
Съгласно чл. 43а, ал. 1, т. 14 от Наредба № Н-32 председателят на комисията, извършила прегледа на превозното средство, има задължение да запазва в информационната система по чл. 11, ал. 3 от наредбата цифрово графично изображение на превозното средство, на което е извършен прегледа, с ясно различим регистрационен номер. По наличното в информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 цифрово графично изображение на превозното средства, на което е извършен прегледа, не може да се извършва ефективен контрол дали прегледът е извършен съгласно методиката по приложение № 5 от Наредба № Н-32. Предвид изложеното, както и с цел подобряване ефективността на контрола на дейността на контролно-техническите пунктове с § 18, т. 1 от проекта на наредба са предложени промени в чл. 42, т. 3 от Наредба № Н-32, съгласно които на лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, се вменяват задължения да осигуряват правилното функциониране на камерите., както и промени в чл. 43, т. 1 от Наредба № Н-32 (§ 19 от проекта), с които председателите на комисиите, извършващи периодичните прегледи на превозни средства, се задължават да не започват периодичен преглед на превозно средство, когато камерите за видеонаблюдението не осигуряват пълно покритие на линията, на която се извършва прегледа, за което уведомяват съответното регионално звено на агенцията.
За извършване на съответните периодични прегледи и проверки на пътни превозни средства по Наредба № Н-32 техническите специалисти преминават допълнително обучение, провеждано във висши училища. След провеждане на допълнителното обучение и успешното полагане на изпит висшите училища издават удостоверения за допълнително първоначално или периодично обучение и свидетелства за професионална квалификация. Съгласно чл. 14, ал. 10 от Наредба № Н-32 в 14-дневен срок след провеждането на всеки изпит висшите училища изпращат чрез информационната система по чл. 11, ал. 3 от наредбата до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ информация за издадените документи от проведеното допълнително обучение на техническите специалисти, в резултат на което в агенцията е налична информация за лицата, преминали допълнително обучение за извършване на съответните периодични прегледи и проверки на пътни превозни средства и издадените им документи за това. Предвид изложеното, както и с цел намаляване на административната тежест, свързана с отпадане на необходимостта от представяне на документи на хартиен носител, с § 4, т. 2, б. „а“ от проекта на наредба е предложена отмяната на чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „б“ от Наредба № Н-32, в следствие на която ще отпадне изискването за представянето на копие на свидетелството за професионална квалификация или на удостоверението за допълнително първоначално обучение при подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
С предложените с § 4, т. 2, б. „б“ промени относно чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „д“ от Наредба № Н-32 се актуализира наименованието на регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомленията за промяна на работодател, воден в Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 от наредбата лицето, притежаващо разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, следва писмено да уведоми изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършването на промяната и да приложи документите, които я удостоверяват.
С Решение № 5518 от 29.05.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело 11876/2022 г. и Решение № 12387 от 12.12.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело 7801/2023 г. е отменена т. 6 на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32, която е изисквала към заявлението за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства да се прилага копие на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството. С промените в § 6, т. 1 и 3 относно чл. 24, ал. 1 и 6 от наредбата се предлага преиздаването или изтичането на валидността на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството да не се считат за обстоятелства, водещи до промяна в издаденото разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като по този начин текстовете се съобразят с отмяната чл. 18, ал. 1, т. 6.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 12 от Наредба № Н-32 при подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства заявителят трябва да представи документ за платена държавна такса за извършване на оглед за установяване на съответствието на контролно-техническия пункт с изискванията на наредбата и за издаване на разрешение. В множество случаи заявителите заплащат необходимите такси по електронен път, но независимо от това за тях остава задължението на представят документа за платена държавна такса на хартиен носител, с което за тях се създава допълнителна административна тежест. С цел намаляване на административната тежест, свързана с отпадане на необходимостта от представяне на документи на хартиен носител, с § 4, т. 3 от проекта на наредба са предложени промени в чл. 18, ал. 1, т. 12 от Наредба № Н-32, съгласно които документът за платена държавна такса няма да се представя, когато таксата е платена по електронен път.
От 28.05.2024 г. е в сила Регламент (ЕС) 2024/1257, с който се определят изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства с екологична категория Euro 7. Съгласно Регламент (ЕС) 2024/1257 от 29.11.2026 г. всички нови типове превозни средства от категории М1 и N1 и от 29.11.2027 г. всички нови превозни средства от посочените категории трябва да отговарят на екологична категория Euro 7, за да могат се пускат на пазара, продават и регистрират на територията на Европейския съюз. В чл. 37а от Наредба № Н-32 са определени изискванията за класифициране на превозните средства от категории М1 и N1 в екологични групи. Един от факторите, който се взема предвид при класифицирането на превозните средства от категории М1 и N1 в екологични групи е екологичната им категория (Euro). Понастоящем съгласно чл. 37а от Наредба № Н-32 е възможно класифицирането в екологични групи на превозни средства от категории M1 и N1, които отговарят на екологична категория до Euro 6, включително, но не и на превозни средства с екологична категория Euro 7, което може да доведе до затруднения за собствениците на такива превозни средства при движение в зони с ниски емисии. С цел избягване на изложените проблеми и привеждане на Наредба № Н-32 в съответствие с промените в законодателството за одобряване типа на превозните средства по отношение на емисиите с § 13 от проекта на наредба са предложени промени в чл. 37а от Наредба № Н-32, с които да се създаде възможност за класифициране в екологични групи на превозните средства от категории M1 и N1 с екологична категория Euro 7.
Приемането на проекта на наредба няма да окаже негативно финансово въздействие, както за водачите и собствениците на превозни средства, така и за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. За прилагането на промените в Наредба № Н-32 ще е необходимо актуализиране на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътните превозни средства с цел дигитализация на процесите по извършване на периодичните прегледи и проверките на превозните средства, свързана с намалява на документите, издавани на хартиен носител и подобряване на контрола на дейността на контролно-техническите пунктове.
С предложените изменения на Наредба № Н-32 се цели постигане на следните резултати:
- дигитализация на процесите по извършване на периодичните прегледи и проверките на превозните средства, свързана с намалява на документите, издавани на хартиен носител и подобряване на контрола на дейността на контролно-техническите пунктове;
- подобряване на контрола на дейността на контролно-техническите пунктове чрез гарантиране извършването на пълен видеозапис на процеса по извършване на периодичните прегледи и проверките на пътните превозни средства;
- намаляване на административната тежест, свързана с отпадане на необходимостта от представяне на документи на хартиен носител;
- актуализиране на изискванията за класифициране на превозните средства от категории М1 и N1 в екологични групи съобразно промените в законодателството за одобряване типа на моторните превозни средства по отношение на емисиите;
- актуализиране текстовете на наредбата в съответствие с влезли в сила промени в законодателството.
Предложеният проект на наредба не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба. Приемането на наредбата няма да окаже негативно въздействие върху заинтересованите лица, а ще доведе до намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, както и оптимизиране на административното обслужване.
С проекта на наредба не се въвеждат разпоредби от актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага таблица на съответствието с европейското право.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакт:
Михаела Атанасова
Директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел: 02/930 88 29
Е-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 09.11.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Причините, които налагат приемането на предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 27, са следните:
В контекста на динамично променящата се международна нормативна уредба в областта на гражданската авиация се налага актуализиране на Наредба № 27. Част от препращащите разпоредби насочват към вече отменени или изменени нормативни актове от националното законодателство. Това създава затруднения при прилагането на наредбата от страна на авиационните учебни центрове и контролиращите органи.
Действащата Наредба № 27 не отразява в достатъчна степен концептуалните и процедурните насоки, заложени в третото издание на Документ 9841 на ИКАО – „Ръководство за одобрение на организации за обучение“, издание 3 (2018 г.). В частност, липсва ясно интегриране на добрите практики, свързани с управлението на качеството в обучителния процес, както и с оценката на компетентността на инструкторския състав. Документът поставя акцент върху въвеждането на стандартизирани процедури за одобрение и контрол на обучаващите организации, системен подход към безопасността и ефективни механизми за вътрешен одит и непрекъснато усъвършенстване на обучението — елементи, които следва да намерят пряко отражение в националната нормативна уредба. Също така, следва да се отменят остарели препратки към стандарти и препоръки, тъй като част от терминологията и процедурите в наредбата са свързани с актове и практики на институции, които са преустановили своето съществуване. В тази връзка е необходимо текстовете, които препращат към издадените от вече несъществуващата Общоевропейска авиационна администрация (JAA) препоръки и стандарти (JAR стандарти в различните им разновидности) да бъдат премахнати или заменени с позовавания на актуалната регулаторна рамка на Европейския съюз и на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA). Общоевропейската авиационна администрация е окончателно закрита през 2009 г. като всички препоръки и стандарти за сертифициране, които са издадени от нея, не действат в момента и отношенията, които са уреждали, се регламентират понастоящем от стандартите на EASA и регламентите на Европейския съюз.
Предложенията за изменение и допълнение в Наредба № 27, посочени в чл. 23а, са свързани с обучението по авиационна сигурност и целят да отразят новите изисквания на европейското законодателство, като се предлагат мерки на национално ниво за прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998), както и Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване (Регламент (ЕС) № 1178/2011), който установява изискванията за пилотите и кабинните екипажи. Целта е да се постигне хармонизиране на националната нормативна уредба с изискванията на ЕС в областта на обучението на авиационен персонал по сигурността и на кабинните екипажи и пилотите.
В чл. 3, ал. 2 се предлага да бъде заменен приетия от ИКАО, но вече отменен, Документ 9401 „Ръководство за създаване и работа на авиационни учебни центрове“ с действащия и уреждащ същите взаимоотношения Документ 9841 „Ръководство за одобрение на организации за обучение“, приет от ИКАО. С предложеното изменение се цели националната уредба да бъде синхронизирана с действащите международни стандарти в посочения документ.
В чл. 7, ал. 1, т. 4 се предлага думите „Закона за лицата и семейството“ да бъдат заменени със „Закона за юридическите лица с нестопанска цел“, тъй като частта, която урежда възникването и функционирането на различните видове сдружения и фондации (наименована „Юридически лица с нестопанска цел“) в Закона за лицата и семейството е отменена през 2001 г. Правоотношенията по отменения закон, включително и изискванията към сдруженията с нестопанска цел и фондациите, които могат да бъдат регистрирани като авиационни учебни центрове по смисъла на Наредба № 27, са уредени понастоящем в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В чл. 16, ал. 2 се предлага осъвременяване на изказа чрез терминологична промяна, като думата „зачита“ да бъде заменена с думата „признава“.
Предлаганото изменение на ал. 1 на чл. 20 ще приведе наредбата в съответствие с Регламент (ЕС) № 1178/2011, който определя техническите изисквания и административните процедури за авиационния персонал, включително пилоти и кабинни екипажи. С предложеното изменение се предвижда в АУЦ да се извършва теоретично, практическо и, когато е приложимо, летателно обучение за авиационен персонал, различен от пилоти, съгласно Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал. Така в националния нормативен акт ще бъде указано, че изискванията към пилотите и кабинния екипаж вече са уредени на европейско ниво – в Регламент (ЕС) № 1178/2011, и ще се премахне дублирането на разпоредби. Допълнението относно професионалното обучение и квалификационната подготовка осигурява правна яснота за обхвата на учебния процес в АУЦ и съответства на практиката и изискванията за обучение на авиационен персонал, различен от пилотите.
С § 5 се предлагат изменения и допълнения в чл. 23а, ал. 1, с които се постига синхронизация между националното законодателство, включително и на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 по отношение на лицата, които задължително следва да са преминали обучение по авиационна сигурност, за да изпълняват служебните си задължения. В чл. 11, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване е посочено, че условията и редът за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване се определят чрез мерки и процедури, подробно описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ). Програмата се утвърждава от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ след съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване. В Глава 11 „Наемане и обучение“ от НПСГВ, съответно в Глава 11 от Регламент (ЕС) № 2015/1998, са посочени конкретните категории персонал, подлежащи на задълбочена цялостна проверка, за които се изисква да са преминали обучение по авиационна сигурност. С предложеното изменение се разширяват видовете курсове, които може да предоставя съответният обучителен център, като същите обхващат всички лица и категории служители, които подлежат на задълбочена цялостна проверка по смисъла на НПСГВ и Регламент (ЕС) № 2015/1998.
В чл. 25, ал. 2 са посочени различните видове методически материали и средства, които спомагат за точни и достоверни възприятия при усвояване на преподавания теоретичен материал и изпълнение на практически занятия, когато такива са предвидени в съответната учебна програма. Описаните в чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредба № 27 плаки, диапозитиви, учебни филми, видеокасети, магнетофонни записи и др. представляват морално остарели и практически неприложими помощни средства за обучение, поради което се предлага разпоредбата, в която същите са посочени, да бъде отменена.
В чл. 41, ал. 4 от наредбата думите „(плакати, схеми, плаки, диапозитиви, албуми, диаграми, учебни филми, записи и др., утвърдени методически пособия)“ се заменят с „посочени в чл. 25, ал. 2“. С предложеното изменение се унифицират помощните средства и способи в преподаването и същевременно се избягват излишни повторения в текстове на наредбата, които предвиждат едни и същи изисквания.
С предложеното изменение в чл. 42, ал. 10 от Наредба № 27 отмененият Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията от 4 март 2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването се заменя с действащия Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998.
Отмяната на чл. 51 от Наредба № 27 е необходимо, тъй като професионалното обучение на летци-пилоти е регламентирано на ниво европейско законодателство – в Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕС) № 1178/2011), а редът за придобиването за съответните свидетелства – в Наредба № 39 от 23.04.2015 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за летателна правоспособност на пилоти, свидетелства за организации за обучение, обучаващи пилоти и кабинен екипаж, както и декларирани организации за обучение, и свидетелства за медицинска годност на авиационен персонал - пилоти и кабинен екипаж, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011. Действащата разпоредба на чл. 51, която определя унифицирания характер на програмите, видовете обучения и тяхното съответствие със системата за лицензиране, се явява дублираща и извън предметния обхват на Наредба № 27, предназначена да регламентира организацията и функционирането на авиационните учебни центрове. С оглед избягване на дублиране и за постигане на яснота, правна сигурност и систематичност на нормативната уредба, чл. 51 следва да бъде отменен.
В чл. 55, ал. 3 се предлага лицето, което провежда изпита, да притежава ниво на квалификация, която по степен е поне равна на квалификацията, която кандидатът получава вследствие на успешно издържания изпит. В досегашния текст на наредбата изискването е изпитващият да притежава, като минимум, по-висока степен на квалификация. С предложеното изменение ще се разшири кръгът на субектите, които провеждат изпита, без това да се отрази отрицателно на необходимите нива на компетентност, които следва да притежава самият изпитващ.
С предложеното изменение в чл. 58, ал. 2, т. 1 се предоставя възможност в регистрите, които се поддържат от всеки един авиационен учебен център да бъдат вписвани данни и на обучаеми лица, които са установени в трети държави и по своето национално законодателство не притежават единен граждански номер (ЕГН). С предложеното изменение ще бъде предоставена възможност за вписването освен на ЕГН, също и на личен номер на чужденец или на дата на раждане на тези лица, които не притежават ЕГН.
Предложението за изменение в чл. 58, ал. 2, т. 3 и 4, а именно: вписването на информация за наличието на първоначален опит, подготовка или притежавани свидетелства за правоспособност на лицето, което се обучава, се мотивира с обстоятелството, че не за всички предлагани от авиационните учебни центрове курсове и обучения се изисква съответният обучаем да притежава първоначален опит, да е преминал предварителна подготовка и съответно да притежава свидетелства за правоспособност или професионална компетентност, преди започване на обучението си в учебния център. Сегашната редакция на посочените две разпоредби се тълкува в смисъл, че независимо от това дали съществува или не изискване за наличие на предходен опит, подготовка, придобито свидетелство или квалификация, те са част от задължението на съответния АУЦ да бъдат записани. С предложеното изменение това несъответствие ще бъде преодоляно като такива данни ще бъдат вписвани не за всеки един обучаем и без изключение, а само за обучаемите, за чието обучение се изисква наличие на предходен опит, подготовка, вече придобито свидетелство или квалификация.
Предложеният проект за изменение и допълнение на Наредба № 27 не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в ГД „ГВА“ в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година.
Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз. Проектът на наредбата е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“.
В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредбата заедно с доклада към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за провеждането на обществени консултации за срок от 30 дни. Постъпилите предложения и бележки са отразени в справка към настоящия доклад.
Лице за контакт:
Светлин Начков
Главен юрисконсулт
ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“
Дирекция “Административни, правни и финансови дейности”
Телефон: 02/937 1029
Мейл: snachkov@caa.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 23.10.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.С предлагания проект за изменение и допълнение на Тарифа № 5 се цели постигане на обективно съотношение между размера на таксите и разходите на административния орган при остойностяване на съответните административни и технически услуги, съобразено с актуалните икономически условия в страната и с реално извършените преки и непреки разходи за тяхното предоставяне.
В допълнение, с предложения проект се осигурява съответствие на подзаконовия акт с действащата национална правна уредба и приложимото право на Европейския съюз (ЕС). Към настоящия момент част от административните услуги, предвидени в националното и европейското законодателство, се извършват безвъзмездно от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА), без да се събират съответните такси за административно обслужване. Проектът обхваща дейности, за които понастоящем не са определени такси, но по които ГД ГВА осъществява конкретно административно обслужване и понася свързаните с това разходи. По този начин ще бъде завършен цялостният процес по администриране на дейностите от компетентния орган в областта на гражданското въздухоплаване.
Предложена е отмяна на чл. 69 и 70 и изменения в чл. 99 от Тарифа № 5 с оглед § 6, ал. 1, т. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Съгласно законовия текст държавните органи и органите на местното самоуправление приемат в 6-месечен срок от влизането в сила на закона изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за изпълнението на този закон във връзка с въвеждане на еврото като парична единица на Република България. Предвидено е тази група промени да влезе в сила от датата, определена в Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Предложените изменения с § 4 и § 5, касаещи чл. 113 и чл. 114 от Тарифа № 5, са предимно редакционни по характер и имат за цел да приведат използваната терминология, свързана с предназначението и класификацията на различните видове граждански летища, в пълно съответствие с актуалната нормативна уредба, установена в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата ( обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. и доп., бр. 49 от 2007 г., бр. 38 от 2012 г., доп., бр. 26 от 2015 г., изм., бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 40 от 2018 г., бр. 53 от 2018 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 62 от 2023 г.).
Съгласно последните изменения в чл. 43 от ЗГВ терминът „летателни площадки“ отпада и на негово място се въвежда единният термин „летища“. Това налага и съответните промени в Тарифа № 5, като в частност в ал. 2 на чл. 113 се регламентира разграничение относно регистрацията и годишната проверка за съответствие на летищата по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗГВ, които обслужват полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане, включително вертолетните летища.
В допълнение, предвид обстоятелството, че действащите разпоредби са актуализирани за последно през 2008 г., включването на нови летища в чл. 113 и чл. 114 се налага с оглед осигуряване на съответствие с действащата редакция на чл. 43, ал. 2 от ЗГВ.
С предложения проект се въвеждат нов вид такси за одобрение на ново издание или ревизия на ръководства, правилници, програми, курсове и процедури, които се прилагат за вече регистрираните летища и лицензирани летищни оператори. Предложението цели остойностяване на административни услуги, които досега са предоставяни безвъзмездно, като предвидените такси отразяват реалните административни разходи, свързани с актуализацията и поддържането на документацията в съответствие с нормативните изисквания. Правното основание за събиране на таксите се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 22 от ЗГВ, доколкото предоставяните административни услуги включват извършване на проверка за съответствие и последващо одобрение на документация, необходима за осъществяването на надзор и регулация върху дейността на съответния оператор.
С § 6 се създава чл. 114а, с който на основание чл. 120, ал. 4, т. 1а от ЗГВ се предвижда събирането на такси за издаване на единен сертификат за летище и летищен оператор, както и за извършване на годишна проверка за доказване на продължаващо съответствие с издадения сертификат. Новите такси по чл. 114а ще се прилагат по отношение на летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка, с предложения проект се предвижда въвеждането на нов вид такси за одобрение на ново издание или ревизия на ръководства, правилници, програми, курсове и процедури за вече сертифицирани летища и летищни оператори. Основанието за събиране на тези такси е предвидено в чл. 120, ал. 4, т. 22 от ЗГВ, доколкото предоставяните административни услуги включват извършване на проверка за съответствие и последващо одобрение на документация, необходима за осъществяването на надзор и регулация върху дейността на съответното летище или летищен оператор.
С § 7 от проекта на постановление се предлага създаването на чл. 114б, с който се въвежда такса за съгласуване на устройствени планове, включващи терени на летища, и инвестиционни проекти за изграждане на обекти в района на летищата и тяхната околност в обхвата на нормативно определените сервитутни зони и зоните на влияние, както и на въздушните трасета във връзка с осигуряване на сигурността и безопасността на въздухоплаването. Предложението произтича от правомощието на ГД ГВА, регламентирано в чл. 16б, ал. 1, т. 6 от ЗГВ, а основанието за събиране на таксата е изрично предвидено в чл. 120, ал. 4, т. 25 от същия закон.
С § 8-10 се предлагат изменения в чл. 115 от Тарифа № 5, както и отмяна на чл. 115а и чл. 115б. Промените в действащия чл. 115 са изцяло редакционни и целят прецизиране на терминологията, свързана със съответната административна услуга. Съществуващият текст на чл. 115а се предвижда да стане ал. 2 на чл. 115, предвид неговата логическа и функционална свързаност с чл. 115, тъй като урежда начина на определяне на броя обслужени самолети годишно за съответните летища.
Отмяната на чл. 120, ал. 4, т. 13 от ЗГВ води до отпадане на правното основание за събиране на такси за издаване на удостоверения за експлоатационна годност на системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателните средства, товаренето и разтоварването на багажи, товари и поща. С оглед на това се предлага и отмяната на чл. 115б от действащата тарифа.
Размерът на таксите за издаване и годишна проверка за съответствие с условията, при които е издаден лицензът за оператор по наземно обслужване, остава непроменен и съответства на действащите към момента размери, предвидени в чл. 115.
Същевременно се предвижда въвеждането на два нови вида такси – за одобрение на ново издание или ревизия на ръководства, правилници, програми, курсове и процедури на вече лицензирани оператори по наземно обслужване, като основанието за събирането им се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 22 от ЗГВ, доколкото предоставяните административни услуги включват извършване на проверка за съответствие и последващо одобрение на документация, необходима за осъществяването на надзор и регулация върху дейността на съответния оператор.
С § 11 се предлага изменение на чл. 116 от Тарифа № 5, с което се предвижда събиране на такса за издаване на удостоверение за експлоатационна годност единствено за светотехнически системи за кацане, съответстващи на т. 13 от действащата разпоредба. Отмяната на таксите за останалите навигационни съоръжения се обосновава с изменението на чл. 120, ал. 4, т. 12 от ЗГВ (обн., ДВ, бр. 99 от 2011 г.), с което е въведено събиране на такса единствено за издаване на удостоверения за експлоатационна годност на „визуални аеронавигационни средства“, а терминът „навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане“ е премахнат.
С § 12 се изменя и допълва чл. 117 от тарифата. С предвидените промени се увеличават размерите на таксите по ал. 1–3, като това се обосновава със значителното нарастване на разходите за предоставяне на съответните административни услуги. Последното изменение на разпоредбата е извършено през 2015 г., а за периода до настоящия момент са налице съществени икономически изменения. По данни на Националния статистически институт индексът на потребителските цени за месец април 2025 г. спрямо месец януари 2015 г. възлиза на 150.8%, което представлява кумулативна инфлация от 49.3%. Наред с това, в посочения период е налице многократно увеличение на минималната работна заплата – от 360 лв. през 2015 г. до 1077 лв. през 2025 г., което представлява почти трикратен ръст. Значителен е и ръстът на средната работна заплата, която през третото тримесечие на 2015 г. е възлизала на 874 лв., докато през първото тримесечие на 2025 г. достига 2 443 лв. Налице е и значително увеличение в цените на консумативите, необходими за предоставяне на административните услуги. Като пример може да се посочи услугата по чл. 117, ал. 1 – издаване на идентификационни карти и пропуски за достъп до зоните за сигурност. През 2021 г. цената на лента за отпечатване на 300 карти е била 225 лв., докато към настоящия момент лента за 150 карти струва 190 лв. Посочените фактори обосновават необходимостта от актуализация на таксите, така че да се осигури необходимото финансиране на административните дейности и да се поддържа качеството на предоставяните услуги.
Предвидени са редакционни изменения в ал. 2 и ал. 3 на чл. 117 с цел осигуряване на съответствие с изискванията и терминологията, установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998).
В новата ал. 2, т. 8 е направена конкретизация на модулите за обучение, включени в Националната програма за обучение и сертифициране в гражданското въздухоплаване, които са свързани с издаването на сертификат за компетентност на лица (инструктори), провеждащи обучение по сигурността.
В чл. 117 се създадат ал. 5-7, с които на основание чл. 120, ал. 4, т. 30 и 31 от ЗГВ се предвижда събирането на такси за:
С въвеждането на тези такси се осигурява съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 и Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002.
С § 13 се предлагат изменения в чл. 117а:
В ал. 1 изрично се обособяват услугите, свързани с издаването на свидетелства за правоспособност и/или атестации на членовете на кабинния екипаж, за предоставянето на които ГД ГВА събира такси на основание чл. 120, ал. 4, т. 3 от ЗГВ. С изменението се предвижда такса да се заплаща за всяка отделна услуга. Таксите за предоставяните услуги съществуват и в действащата тарифа, като с предложеното изменение се цели тяхното прецизиране и съобразяване с конкретния вид свидетелство съгласно нормативните изисквания. Промените са продиктувани от необходимостта да се осигури съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕС) № 1178/2011), съгласно който ГД ГВА издава, потвърждава и преобразува свидетелства за летателна правоспособност на пилоти и атестации на членовете на кабинния екипаж.
В ал. 2 се предлагат изменения с цел съобразяване на разпоредбата с изискванията на Част-66 от действащия Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията от 26 ноември 2014 г. относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи (Регламент (ЕС) № 1321/2014) и с чл. 358 от Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал (Наредба № 1). Необходимостта от предложените изменения е обусловена от отмяната на Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 година относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи (Регламент (ЕО) № 2042/2003) и приемането на Регламент (ЕС) № 1321/2014, който към настоящия момент урежда материята в областта на поддържането на летателната годност. Свидетелствата за правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателни средства, издадени в съответствие с Част-66 и/или Наредба № 1, предоставят права за извършване на техническо обслужване във всички организации за техническо обслужване, одобрени в държавите членки на ЕС, в организации за техническо обслужване, одобрени съгласно Част-145 и Част-М, Подчаст Е на Регламент (ЕС) № 1321/2014, както и дават възможност за самостоятелно сертифициране и допускане до експлоатация на въздухоплавателни средства.
Отмяната на чл. 117а, ал. 3 относно таксата за явяване на теоретичен изпит се предлага, тъй като дублира чл. 128а от действащата тарифа.
Също така, с проекта се предвижда отмяната на чл. 117а, ал. 4 относно заплащането на стойността на използваните книжки за свидетелства за правоспособност, тъй като същата не намира практическо приложение и е излишна.
Таксите, предвидени в тарифата, покриват разходите, свързани с предоставянето на административните услуги – включително възнаграждения на служителите, поддръжка на инфраструктурата и оборудването, както и други оперативни разходи. С оглед на необходимостта от обезпечаване на тези разходи, както и от осигуряване на ресурси за автоматизация и дигитализация на административните процеси, се предлага актуализация на таксите.
С § 14 се предвижда изменение в чл. 117б, като промените са основно редакционни и произтичат от отмяната на Регламент (ЕО) № 2042/2003 и приемането на Регламент (ЕС) № 1321/2014. Целта на изменението е осигуряване на съответствие с действащото европейско законодателство в областта на гражданското въздухоплаване чрез посочване на актуалния приложим нормативен акт.
С § 15 се предвижда изменение в чл. 117в, с което се актуализира препращането към релевантния действащ европейски акт – Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (Регламент (ЕС) № 2018/1139).
Създава се т. 8 в б. „Б“ в таблицата за определяне на размера на таксата, която се събира при издаване на специално разрешение за извършване на полет за летателни апарати без съответствие със сертификат за тип. Основанието за събирането на таксата се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 24 от ЗГВ.
С § 16 се изменя чл. 117г с оглед актуализиране на препратката към приложимото европейско законодателство вследствие на отмяната на Регламент (ЕО) № 2042/2003 и неговата замяна с действащия към момента Регламент (ЕС) № 1321/2014. В допълнение, таблицата по ал. 1 се привежда в съответствие с действащата Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори, предвид отмяната на Наредба № 24 от 2000 г. за издаване свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи, както и на част от изискуемата документацията за одобрение.
С § 17 в чл. 117е се създава нова ал. 2, с която се актуализира размерът на таксата за издаване на разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти, като вместо досегашната обща такса, се предвижда заплащане за всяка отделно монтирана радиостанция в зависимост от вида на въздухоплавателните средства. Новият подход е разходно ориентиран и отчита наличното на борда радиооборудване на всяко въздухоплавателно средство. В леката авиация, както и при въздухоплавателните средства, които се използват за лични нужди, без права за извършване на търговски операции и непопадащи в категория „въздухоплавателни средства със сложна моторна тяга“, това оборудване е значително по-малко на брой в сравнение с въздухоплавателните средства със сложна моторна тяга. Това обуславя необходимостта от въвеждане на по-ниски административни такси при издаването на разрешенията за тях.
С § 18 в чл. 117ж, ал. 2 се извършват редакционни изменения, свързани с актуализиране на приложимото европейско законодателство. Промените произтичат от отмяната на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО и приемането на действащия понастоящем Регламент (ЕС) 2018/1139.
С § 19 се създава чл. 117з с оглед необходимостта от регламентиране на такси за административните услуги, въведени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 година относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни летателни системи (Регламент (ЕС) № 2019/947).
С новосъздадения чл. 117з се дефинират размерите на таксите, които се събират за регистрация на оператор на безпилотна летателна система съгласно чл. 14, пар. 5 от Регламент (ЕС) № 2019/947, издаване на удостоверение за оператор на лека безпилотна летателна система („LUC“), разрешение за експлоатация в специфична категория; разрешение за експлоатация на безпилотна летателна система в клубове и сдружения за авиомоделизъм, разглеждане на декларации при условия и по ред, определени с Наредба № Н-6 от 11 април 2023 г. за условията и реда за експлоатацията на безпилотни летателни системи и надзора над техните оператори, за явяване на теоретични изпити от кандидатите за дистанционно управляващи пилоти и признаване на оправомощаващи документи, издадени от други държави членки на ЕС. Основанието за събирането на тези такси се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 21, 22, 28 и 32 от ЗГВ.
В допълнение, с чл. 117з се определят такси за издаване на удостоверения за регистрация и за летателна годност на безпилотно въздухоплавателно средство, като основанието за събирането им се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 6 и т. 10 от ЗГВ.
С § 20 се предвиждат изменения и допълнения на чл. 124 от тарифата:
С предлаганите изменения по ал. 1 се конкретизира и допълва обхватът на таксите, събирани във връзка с дейността на авиационните учебни центрове. В т. 1 изрично се предвижда, че в изпълнение на изискванията на Наредба № 27 от 01.03.2000 г. за авиационните учебни центрове, ГД ГВА издава, продължава и изменя свидетелствата на авиационни учебни центрове.
Във връзка с изменението на чл. 120, ал. 4, т. 8 от ЗГВ в тарифата се въвеждат нови такси за издаване на сертификати на одобрени организации за обучение, сертификати на одобрени организации за оценяване на езикова компетентност за нуждите на гражданското въздухоплаване, както и за разглеждане на декларации по Регламент (ЕС) 2018/1119 на Комисията от 31 юли 2018 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1178/2011 по отношение на декларираните организации за обучение и Регламент (ЕС) 2018/1139.
Също така се предвижда събиране на нов вид такси за одобрение на ново издание или ревизия на ръководства, правилници, програми, курсове и процедури на вече сертифицирани авиационни учебни центрове, одобрени организации за обучение, одобрени организации за обучение на кабинен екипаж, както и одобрени организации за оценяване на езикова компетентност. Основанието за събиране на тези такси, предвидени в новосъздадените т. 6 и 7, се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 22 от ЗГВ, доколкото предоставяните административни услуги включват извършване на проверка за съответствие и последващо одобрение на документация, необходима за осъществяването на надзор и регулация върху дейността на съответния субект.
Създаването на нова ал. 2 в чл. 124 има за цел да въведе яснота относно събирането на таксите при изменения в одобренията, сертификатите и удостоверенията. С нея се конкретизира, че заплащането на такси се дължи за всяко отделно въздухоплавателно средство или всяко отделно действие по промяна на данни, включително при смяна на номиниран ръководител. По този начин се избягва нееднозначно тълкуване и се осигурява съответствие между извършената административна услуга и дължимата такса.
Предлага се създаването на ал. 3 с оглед въведената нова т. 27 в чл. 120, ал. 4 от ЗГВ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.), с която се регламентира събирането на такси за издаване на удостоверение за авиомедицински центрове или упълномощени преглеждащи лекари (АМЕ), одобрение на организация, провеждаща курсове по авиационна медицина и преглед на декларация на специалисти по трудова медицина (OHMP).
В допълнение, се предлага въвеждането на нов вид такси за одобрение на ново издание или ревизия на ръководства, програми, курсове, процедури, правилници на вече сертифицирани авиомедицински центрове и одобрени организации, провеждащи курсове по авиационна медицина. Правното основание за събиране на таксите се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 22 от ЗГВ, доколкото предоставяните административни услуги включват извършване на проверка за съответствие и последващо одобрение на документация, необходима за осъществяването на надзор и регулация върху дейността на съответния субект.
В новосъздадената ал. 4 се регламентира нов вид такса за издаване на свидетелство за медицинска годност на авиационния персонал само в случаите при налагане или отмяна на ограничения в медицинските свидетелства и заключения, при насочване от упълномощен преглеждащ лекар или авиомедицински център, както и при обжалване на медицинската оценка/годност. В тези конкретни хипотези правомощие за издаване на свидетелството има ГД ГВА съгласно чл. 2, т. 1 и т. 10 и Глава трета, Част-MED от Наредба № 39 от 23.04.2015 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за летателна правоспособност на пилоти, свидетелства за организации за обучение, обучаващи пилоти и кабинен екипаж, както и декларирани организации за обучение, и свидетелства за медицинска годност на авиационен персонал - пилоти и кабинен екипаж, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и контрола върху тях. Към настоящия момент тази административна услуга се предоставя безвъзмездно. Предложението има за цел нейното остойностяване, като основанието за събиране на таксата се съдържа в чл. 120, ал. 4, т. 3 от ЗГВ, в чийто обхват попадат и свидетелствата за медицинска годност на авиационния персонал, издавани от ГД ГВА в горепосочените случаи.
С предвидените нови такси по чл. 124 се цели остойностяване на административни услуги, които към момента се предоставят безвъзмездно от ГД ГВА, като по този начин се постига по-голяма финансова обоснованост и съответствие с принципа на разходоориентираност при административното обслужване.
С § 21 се предлагат изменения и допълнения в чл. 125:
С предвидените изменения на ал. 1 и 2 се въвежда заплащането на такса за издаване на свидетелства за авиационен оператор за търговски въздушен превоз, свидетелства за авиационни оператори, извършващи специализирани авиационни операции по смисъла на Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори и/или в съответствие с Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕС) № 965/2012), както и приемането на декларации. Събирането на такси за предоставяните услуги е предвидено в чл. 120, ал. 4, т. 9 и т. 21 от ЗГВ, като съответните такси са предвидени и в действащата тарифа. С предлаганото изменение се цели тяхното прецизиране чрез съобразяването с конкретния вид свидетелство и извършваните действия съгласно приложимите нормативни изисквания.
Изменението се предлага в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 965/2012, съгласно който ГД ГВА е компетентният орган по издаване, изменение и приемане на декларации във връзка със свидетелствата за авиационни оператори.
В допълнение се предлага въвеждането на нов вид такси за одобрение на ново издание или ревизия на ръководства, правилници, програми, курсове, процедури за вече сертифицирани авиационни оператори. Основанието за събиране на тези такси е предвидено в чл. 120, ал. 4, т. 22 от ЗГВ, доколкото предоставяните административни услуги включват извършване на проверка за съответствие и последващо одобрение на документация, необходима за осъществяването на надзор и регулация върху дейността на съответния оператор.
В ал. 4 се предвижда събиране на такси за издаване и удължаване на одобрение за ползване на тренажор. Предложението е свързано с привеждане на разпоредбата в съответствие с новосъздадената т. 29 в чл. 120, ал. 4 от ЗГВ (обн., ДВ, бр. 16 от 2021 г.), с която се въвежда събирането на тази такса.
С § 22 се предлага изменение на чл. 128а с оглед привеждането му в съответствие с новосъздадената т. 28 в чл. 120, ал. 4 от ЗГВ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.), с която се регламентира основанието за събиране на такса за провеждане на теоретични изпити на авиационния персонал и издаване на сертификати за успешно издържани теоретични изпити. Изменението е съобразено с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011, съгласно който преди издаване, потвърждаване, признаване и/или преиздаване на свидетелства за летателна правоспособност, кандидатите следва да положат успешно пълния обхват от теоретични изпити, приложим за съответното свидетелство или квалификация.
С приемането на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията, се цели да бъде постигнато съответствие между законовата и подзаконовата нормативна уредба, включително с актовете на Европейския съюз, относно административните услуги, предоставяни от ГД ГВА, част от които към момента се извършват безвъзмездно. Наред с това, друга основна цел е размерът на таксите да бъде съобразен с актуалните икономически условия и реалните разходи на ГД ГВА за предоставянето на услугите, в това число материално-техническите и административните разходи, свързани с изпълнението на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и изразходвано работно време.
Приемането на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа № 5 не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта дейности/услуги се извършват в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година.
В резултат на извършеното прецизиране и преструктуриране на текстовете на Тарифа № 5, таксите ще бъдат ясно определени и обвързани с конкретните административни услуги, което ще гарантира предвидимост на разходите за всички заинтересовани страни. Въвеждането на нови такси и актуализирането на съществуващите ще осигури равнопоставени условия за обслужване на различните категории ползватели – търговски, учебни, медицински и частни, като всеки от тях ще заплаща справедлива и пропорционална цена за реално получената услуга. Това ще допринесе за повишаване на ефективността и устойчивостта при администриране на таксите в областта на гражданското въздухоплаване.
С предлаганите изменения размерът на таксите ще е приведен в съответствие с Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с Постановление № 1 на Министерския съвет от 2012 г. В тази връзка и предвид липсата на определени такси за част от предоставяните към настоящия момент от ГД ГВА услуги, за които се ангажира административен ресурс – човешки и финансов, прилагането на акта значително ще намали системния и задълбочаващ се дефицит при финансирането им.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите, разходите се калкулират на базата на разходите, извършени от административния орган през предходната година. Прилагането на акта ще има следното прогнозно финансово въздействие в стойностно изражение по години:
• За 2025 г.
• За 2026 г.
• За 2027 г.
• За 2028 г.
В обобщение, изчислено е финансовото въздействие върху държавния бюджет на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията, като очакваният размер на приходите, които ще постъпват годишно в държавния бюджет, е 1 186 600 лв.
Очакваният резултат от предложените изменения е изграждане на балансирана и финансово обоснована тарифа, която да гарантира законосъобразното и ефективно администриране на услугите в гражданското въздухоплаване и същевременно да осигури по-голяма предвидимост за ползвателите на услугите.
Предложеният проект на акт оказва въздействие върху държавния бюджет по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с оглед на което е изготвена и приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от правилника.
Проектът на постановление не е свързан с въвеждане на актове от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага към настоящия доклад справка за съответствието с правото на Европейския съюз.
В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, проектът на постановление, докладът, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.
Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, са отразени в приложените към този доклад справки.
Лице за контакт:
Александър Семерджиев
Главен юрисконсулт
Отдел „Правни дейности“
Дирекция „Административни, правни и финансови дейности“
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
Телефон: 02/9371073
Е-mail: asemerdzhiev@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 19.10.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (УПИААА), приет с Постановление № 272 на Министерския съвет от 2013 г.
След изготвен функционален анализ на администрацията на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и във връзка идентифицирани потребности от оптимизация на работният процес в общата и специализирана администрация с проекта на постановление се предлагат следните изменения и допълнения в УПИААА:
С § 1, т. 1-4 от проекта относно чл. 16, ал. 1-4 се предлага преструктуриране на общата администрация, като броят на дирекциите се редуцира от четири на две – дирекция „Административно-правно обслужване и финансово-стопански дейности“ и дирекция „Човешки ресурси“.
Предложената промяна в общата администрация ще се постигне чрез обединяването на три дирекции (дирекция „Правна и обществени поръчки“, дирекция „Административно и информационно обслужване“ и дирекция „Финансово-счетоводно обслужване и управление на собствеността“) в една дирекция – „Административно-правно обслужване и финансово-стопански дейности“ с обща численост 40 щатни бройки.
Обединяването на структурните звена от общата администрация е с цел оптимизиране на дейностите, които се изпълняват от тях. В резултат на промяната ще бъде намален броят на дирекциите в общата администрация на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като се събере изпълнението на функционално свързани дейности в рамките на един процес в една административна структура. Предложението за тази промяна е продиктувано от обстоятелството, че функциите на трите дирекции са обединени в един общ процес по управление на собствеността и възлагането на дейности за доставка на стоки, услуги и строителство по реда на Закона за обществените поръчки, правното и финансовото им обезпечаване, както и реализирането на по-добър обмен на данни помежду им и с другите структурни звена на агенцията. В рамките на една дирекция ще бъде осъществено оптимизиране на процеси и реализирането на по-добър обмен на данни и с другите структурни звена на агенцията, подобряване на резултатността и същевременно подобряване на разпределението на работата и натоварването на служителите от новата структурна единица.
Административните звена, които имат хоризонтални функции – финансови, правни и обслужващи, са ключови за нормалното функциониране на всяка институция. За да бъдат максимално ефективни, тези звена трябва да работят в тясна координация, с ясно разпределени отговорности и без излишни дублирания на дейности. Понастоящем дирекция „Финансово-счетоводно обслужване и управление на собствеността“, дирекция „Правна и обществени поръчки“ и дирекция „Административно и информационно обслужване“ изпълняват важни, но взаимосвързани задачи. Независимото им функциониране води до удължени съгласувателни процедури и затруднена координация при реализиране на общи политики. Именно затова обединяването им в една дирекция е стратегическо решение за повишаване на ефективността, прозрачността и бързината на управленските процеси.
Отделните структурни звена функционират с относително малки екипи, които често дублират усилия по административни, правни и финансово-счетоводни въпроси. Част от ръководителите и служителите от трите дирекции участват в общи вътрешни групи и комисии (напр. при провеждане на търгове, договори, контрол на разходи), което отново показва потенциал за обединение на функции. Настоящата структура затруднява ефективното изпълнение на процесите, води до удължени срокове на обработка документооборота и понижава капацитета за вземане на бързи и координирани управленски решения.
Дейностите, свързани с обработката на информация, поддръжката на електронни системи, правното обслужване и финансовото планиране са административно свързани, но разпределени в различни дирекции, което води до увеличаване на вътрешните административни разходи (време, ресурси, комуникация).
Предложеното обединяване на трите дирекции е необходима и навременна стъпка в посока към по-ефективна, прозрачна и модерна администрация. Това решение ще допринесе за оптимално използване на ресурсите, за съкращаване на времето за вземане на решения и за по-добра координация на дейностите. Обединяването ще позволи намаляване на броя управленски нива, като новосъздадената дирекция ще има един ръководител и организатор по отношение на финансово-правните и административните въпроси. Това ще доведе до по-бързо вземане на решения, избягване на противоречиви указания от различни дирекции, намаляване на дублиращите се дейности и по-рационално използване на ресурсите. Единната структура ще съкрати времето за съгласуване и ще повиши качеството на изготвяните документи и решения. Чрез съвместно планиране и вътрешно преразпределение на задачи ще се разпредели равномерно натовареността на служителите в съответствие с техния капацитет и компетентности. Това ще доведе до по-рационално използване на бюджета за персонал и по-голяма гъвкавост при изпълнение на дейностите, както и изграждането на силна и гъвкава дирекция, която ще осигурява комплексна подкрепа на институцията и ще повиши доверието към нейната дейност. Също така едно структурно звено ще улесни процеса на вътрешен контрол, тъй като ще има обща отчетност и един отговорник. Когато служителите работят в интегрирана среда, те развиват по-широка визия, усъвършенстват уменията си и натрупват по-богат професионален опит. Това ще повиши мотивацията, ще създаде по-добър климат на сътрудничество и ще насърчи иновациите. Създаването на една обща дирекция ще може да предложи повече възможности за развитие и обучение, което ще повиши институционалният капацитет.
С обединяването на три дирекции в една ще се оптимизира организацията на работа, качеството и времето при изпълнение на поставените задачи, както и отчетността и контрола върху дейността им. Оптимизирането на организацията на дейността на агенцията, ще конкретизира отговорностите, което несъмнено ще повиши и доверието на гражданите в държавните институции и тяхната дейност. Финансовите решения са неразривно свързани с правните изисквания и с административното обслужване. Например:
Очакваните резултати от сливането на трите дирекции от общата администрация са повишаване на ефективността на управлението, а именно по-кратки срокове за подготовка и одобряване на документи, решения и процедури, както и по-добра комуникация на ръководството и основните звена – чрез предоставяне на комплексна и навременна подкрепа. При така предложената структура ще бъде оптимизиран експертния капацитет – чрез премахване на дублиращи се функции и оптимизация на персонала и по този начин ще се подобри качеството на правната и финансова експертиза – чрез обединяване на знания и опит в една структура.
С § 2 относно чл. 17, § 3 относно чл. 19 и § 4 относно чл. 19а се предвижда специализираната администрация да е организирана в три дирекции (дирекция „Автомобилни превози“, дирекция „Международна дейност и разрешителни“, дирекция „Пътни превозни средства и водачи“), една главна дирекция, в структурата на която се включват и 27 областни отдела „Автомобилна администрация“ – по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град. В тази връзка се предвижда сливането на функциите на дирекция „Пътни превозни средства“ и дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ в една дирекция – „Пътни превозни средства и водачи“.
С обособяването на една дирекция ще се постигне оптимизация на дейности чрез преразпределяне на функции в рамките на дирекцията, като това ще позволи по-ефективно разпределяне на отговорностите между служителите и ще доведе до по-бързи и видими резултати в работата във всички направления. Ще бъдат създадени съответните организационни условия и контролна среда за осъществяване на приоритетни дейности, като ще се постигне по-добра ефикасност и ефективност във функционирането на администрацията на агенцията. В рамките на една дирекция ще бъде осъществено оптимизиране на процеси и реализирането на по-добър обмен на данни както в рамките на новосформираната административна структура, така и с другите структурни звена на агенцията, подобряване на резултатността и същевременно подобряване на разпределение на работата и натоварването на служителите от новата структурна единица.
Обединяването на специализираните дирекции „Пътни превозни средства“ и „Водачи на моторни превозни средства“ не следва да бъде разглеждано единствено като структурна промяна. То е преди всичко стратегически избор, който изразява стремеж към модернизация на управлението и утвърждаване на принципите на добра администрация.
Същевременно в числеността на дирекция „Пътни превозни средства“ и дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ има служители, които биха допринесли за постигане на по-добра ефективност на работните процеси. Ще може да се използва капацитета на служителите при провеждане на изпитите за ръководител на транспортна дейност, които се провеждат на четири сесии годишно на всеки три месеца и на всяка сесия се явяват около 500 кандидати. Сливането на двете дирекции ще оптимизира методическото ръководство на областните отдели „Автомобилна администрация“ и респективно ръководството на контролната дейност, осъществявана от тях. Обединяването на двете звена в една дирекция ще даде възможност за по-добро администриране на процеса по планиране, провеждане и възлагане на задачите и ще осигури засилен контрол на всички нива в него.
Разпокъсаното управление на информация за превозни средства и водачи изисква отделни документообороти, системи и процедурни действия, води до забавяния и в някои случаи дублиране на дейности. Например, за изпитите за АДР водачи и консултанти, издадени свидетелства за водачи на МПС за превоз на опасни товари и удостоверения за консултанти по безопасността, отговорната дирекция е „Водачи на моторни превозни средства“, а за регистъра на фирмите, превозващи опасни товари, което е неразривно свързано с условието във фирмата да има назначени водач/и и консултант, притежаващи АДР карта/удостоверение, отговорната дирекция е „Пътни превозни средства“. От друга страна, въвеждането на дигитализация във все повече вътрешни процеси и административни услуги, предоставяни от страна на ИААА, налага преосмислянето доколко е ефективно използването на наличния административен капацитет. Настоящата организационна структура не позволява пълноценно използване на капацитета на служителите. Двете структурни звена изпълняват взаимосвързани и дублиращи се функции. При изпълнение на функциите им липсва централизирано административно управление. По този начин се затруднява оперативното управление и синхронизация между административни и оперативни звена.
От управленска гледна точка, обединението на структурните звена ще даде възможност за по-ясно формулиране на приоритетите и за балансиране на ресурсите. Вместо да се планират отделни бюджети и да се разработват паралелни програми, новата структура ще може да създава съгласувани планове, които съчетават техническите и човешките фактори. Това ще позволи по-добро разходване на публичните средства, по-висока ефективност на проектите и по-видими резултати за обществото. С предлаганите промени вместо два отделни ръководни екипа, ще има единно ръководство, което ще обединява стратегическите и оперативните решения. Това ще доведе до по-бързо вземане на решения, по-малък административен апарат и по-ясно разпределение на отговорности и отчетност.
С обединяване на двете дирекции „Пътни превозни средства“ и „Водачи на моторни превозни средства“ ще се постигне единна политика за пътна безопасност, обхващаща както техническите, така и човешките фактори. Ще бъдат съкратени административните процедури и ще се намалят дублиращите дейности, както и ще може да се осъществява по-ефективен контрол върху пунктовете за технически прегледи и върху водачите на МПС чрез единна база данни и координирани проверки. Ще бъде постигната икономия от разходи за управление и администрация. И не на последно място ще бъде постигнато по-добро обслужване на гражданите и бизнеса, чрез обединени информационни услуги и комплексно административно обслужване. Това ще намали административната тежест и ще повиши доверието към администрацията.
С обединяването на две дирекции в една ще се реализира:
• Взаимна свързаност на предмета на дейност – техническо състояние на превозните средства и квалификация на водачите;
• Подобряване на информационния обмен и аналитичната отчетност;
• Повишаване на координацията при контролната дейност;
• Създаване на възможност за интегрирано наблюдение на пътната безопасност и управление на риска.
Вместо два отделни ръководни екипа, ще има единно ръководство, което ще обединява стратегическите и оперативните решения. Това ще доведе до по-бързо вземане на решения, по-малък административен апарат и по-ясно разпределение на отговорности и отчетност.
Гражданите и организациите ще получават по-бърза и координирана услуга, когато процедурите по регистрация, предоставяне на административни услуги и обучение се извършват от единна дирекция. Това ще намали бюрократичната тежест и ще повиши доверието към администрацията.
В редица държави от ЕС звената, които отговарят за техническия контрол и водачите на МПС, са интегрирани в единна структура. Това осигурява по-добър обмен на информация, ефективни превантивни програми и намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Всички структурни изменения са предвидени в рамките на утвърдената щатна численост на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Изпълнението на проекта на акт не води до изменение в целевите стойности на показателите за изпълнение, в т.ч. ключовите индикатори.
Приемането на постановлението не изисква финансови или други средства, необходими за прилагането му и няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, което е отразено в приложената финансова обосновка.
Проектът на постановление не въвежда разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което не се прилага справка за съответствие с правото на Европейския съюз.
В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на постановление, докладът, частичната предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Модернизация на администрацията“ към Администрацията на Министерския съвет, както и становището на дирекцията, са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.
Лице за контакт:
Михаела Атанасова
Директор
Дирекция „Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел: 02/9308829
Емайл: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 12.10.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта се въвеждат в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/2661 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, като се предлагат следните основни промени:
1.Дефинират се нови приоритетни области, за които се прилагат спецификациите за ИТС услуги и стандартите, приети от органите по стандартизация;
2.Въвежда се задължително изискване за събиране на специализирани данни в стандартизиран цифров формат, както и предоставяне на услуги в областта на ИТС, с което ще се повиши многократно информираността на всички участници в движението относно пътната обстановка, безопасността и инцидентите, възможностите за осъществяване на мултимодални пътувания и ще се стимулира развитието на голям спектър от нови ИТС услуги.
3.Въвежда се изискването за достъпността на тези данни, която достъпност да се осигурява чрез националните точки за достъп. Предвидени са крайни срокове за осигуряване на наличността на данните. С предложените разпоредби се цели хармонизация и хомогенизиране на процесите по внедряване на ИТС услуги, особено в областта на трансграничните преходи;
4.Определят се отговорните органи за събирането, обработването и предоставянето към заинтересованите лица на специализираните данни и др.
Лице за контакт:
Милен Минчев
Главен експерт
Дирекция „Национална транспортна политика“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел: 02/9409806
Е-mail: mminchev@mtc.government.bg.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 23.09.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Законопроектът е изготвен поради необходимостта от създаване на систематизирана законодателна уредба относно атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на цялостна нормативна уредба относно предоставянето на тези услуги, създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите.
Законопроектът е с голяма социална значимост, тъй като дейностите по атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност имат масов характер и пряко засягат безопасността на гражданите, включително деца и младежи.
Законопроектът следва най-добрите практики в ЕС, като адаптира принципите на превенция и независим технически контрол.
Законопроектът урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване и контролът спрямо доставчиците на тези услуги. Неговите цели са:
- въвеждане на ясни общи изисквания към лицата, които предоставят атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност;
- гарантиране на високо ниво на безопасност при ползването на съоръженията, оборудването и екипировката, необходими за предоставянето на услугите чрез въвеждане на задължителна застраховка и независим контрол. Задължителната застраховка „Злополука“ осигурява реална защита на ползвателите на услугата.
- осигуряване на прозрачност и доверие чрез създаването на публичен регистър за лицата, предоставящи атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност и акредитирани органи за контрол;
- създаване на баланс между защита на обществения интерес и стимулиране на бизнеса.
Основните моменти в законопроекта са:
- Дефинират се атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане.
Водещото в определението е тези услуги да са източник на повишена опасност или да биха могли да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и да се предоставят срещу заплащане.
От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта.
- Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност преди започване на дейността си, е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма.
Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра.
- Въвежда се изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги.
- Доставчиците на такива услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят отговорно лице за безопасността.
- Доставчиците ще имат също и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата.
- Ползването на атракционни услуги от лица под 14 г. се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, което е декларирало информирано съгласие.
- Въвежда се изискване към доставчиците ежедневно преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка.
- Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност, в т. ч. за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол в наредбата по чл. 56, ал.6 от Закона за устройство на територията.
- Министърът на транспорта и съобщенията ще следва да адаптира към изискванията на закона условията и реда за предоставяне на водноатракционните услуги представляващи източник на повишена опасност в наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
- Предвижда се изискванията по отношение на предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, за безопасност при предоставянето им и изискванията по отношение на съоръженията, оборудването и екипировката да се уреждат с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на икономиката и индустрията.
- Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ще се извършва от акредитирани органи за контрол от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Акредитираните органи за контрол ще извършват първоначален и периодичен контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услугите.
- Предвидени са и принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения.
- Посочени са контролните органи и контролните им функции по прилагането на закона - кметът на общината по местонахождение на предоставянето на атракционната услуга, представляваща източник на повишена опасност; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Комисията за защита на потребителите.
- Законопроектът прави и полезна привръзка между услугите, предмет на неговата уредба, когато с действия или бездействия са нарушени изискванията за безопасност при тяхното предоставяне и текста на чл. 123 от НК, като ясно се посочва, че за да бъде приложен законът към съответната услуга, освен изброените други елементи, е необходимо последната да е източник на повишена опасност.
- В Преходните и заключителни разпоредби са предложени и промени, касаещи тази дейност, в други закони: Кодекса за търговското корабоплаването, Кодекса за застраховането, Закона за автомобилните превози и Закона за гражданското въздухоплаване.
Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите за приемането му са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, като в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове срокът за обществено обсъждане е съкратен на 14 дни. Целта е на наболелите проблеми в обществото, които предполагат бърза намеса на държавата, да бъде своевременно отговаряно. Обществените отношения, свързани с предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност са с голяма социална значимост и имат масов характер, поради което е необходимо неотложно да бъдат регламентирани. С публикуването на проекта на закон на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, общественото обсъждане ще върви паралелно и с други форми на обществени консултации. При необходимост срокът на обществено обсъждане ще бъде удължен.
Лице за контакт:
Бисер Петров
Държавен експерт
Дирекция „Правна“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел: 02/9409470
E-mail: bpetrov@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 18.09.2025
.Институция: Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"
.Вид акт: Закон
.През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13 % спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9 % спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките пътнотранспортни произшествия (ПТП) се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9 % и с 9 % спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70 % от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г.
С предложението за допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към безопасността на движението във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за осъществяване на наказателна интервенция. Независимо от това, председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че, в оперативен план, да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост - ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет (МС), а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата.
Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така че да се осигури съответното техническо изпълнение на функцията.
Предлага се също така и създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани във водения регистър по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден съществен капацитет от одитори и към момента техният брой е 93.
Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови).
При спазване на процедурата по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и проведената обществена консултация на проекта на закон, постъпи целесъобразно предложение за допълнение на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата от Българската браншова асоциация по пътна безопасност (ББАПБ). Във връзка с направения анализ на предложението на ББАПБ и включването му в проекта на Закон за допълнение на ЗДвП, беше допълнена съответно частичната оценка на въздействие на първоначално подготвения проект и беше изпратена за изразяване на становище от дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на МС. Също така беше проведена отново обществена консултация на проекта на закон, като срока за предоставяне на предложения бе определен на 14 дни. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, срокът за обществени консултации може да бъде по-кратък от 30 дни, когато има наложителност поради изключителни обстоятелства или спешност, които изискват бързо приемане на нормативния акт. Мотивите за това са, че в процедурата на вече преминалото обществено обсъждане на първоначално подготвения проект на закон и на включените в него разпоредби, са постъпили само 2 становища, без в тях да се правят конкретни предложения за изменение или за допълнение, свързани с предмета на проекта на акт. От друга страна направеното допълнение е свързано с наличието на висок обществен интерес и рискове за здравето, живота или сигурността на гражданите, като се цели предотвратяване на пътнотранспортни инциденти, подобряване на пътната безопасност, защита на участниците в движението, чрез осигуряването на една безопасна и сигурна пътна инфраструктура. Направеното допълнително предложение създава една правна възможност, като това няма съществено въздействие върху права и интереси на заинтересованите страни.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 28.09.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С § 1 се предлагат промени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 141 с цел прецизиране на използваната терминология относно наименованията на системите за кацане и спътниковите системи, за които се издава удостоверение за експлоатационна годност. Измененията са във връзка с настъпили промени в действащото законодателство и приемането на нови актове на ЕС, промени в международни стандарти и документи, издадени от Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA), като Регламент (ЕС) 2017/373, Регламент (ЕС) 2023/1768, ICAO Annex10, ICAO Doc 8071, EASA DS-GE.CER/DEC и EASA DS-GE.SoC. С измененията се постига съответствие и с терминологията, използвана в Наредба № 10 от 21.12.2006 г. за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване (Наредба № 10). С новите т. 22 и 23 се допълват съоръженията, за които се издава удостоверение за експлоатационна годност, като в обхвата на разпоредбата се включват метеорологичните системи за детекция на срез на вятъра и информационните системи, подпомагащи управлението на въздушното движение.
Промяната в § 2 относно чл. 4, ал. 3, т. 2 е във връзка с отмяна на посочените в действащата разпоредба регламенти и влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373, като с предложението се указват действащите европейски правила относно изискванията за доставчиците на комуникационно, навигационно или обзорно обслужване.
С § 3 относно чл. 5 се предлага прецизиране на терминологията по отношение на понятието „проверки за облитане“, което се заменя с „летателни проверки“ в съответствие с терминологията, използвана в приетите международни стандарти, установени в Приложение 10, том I на ICAO (Annex 10, Vol. I) и в Doc 8071 на ICAO.
Предложените промени в § 5 относно чл. 7, ал. 1, т. 8 произтичат от въведените с Делегиран регламент (ЕС) 2023/1768 нови изисквания за оценка на съответствието на оборудването и издаването/предоставянето на „сертификат“, „декларация“ или „изявление за съответствие“ при извършването на тази оценка. В съответствие с посоченото с промяната се предвижда при подаването на заявление за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на дадено съоръжение, заявителят да представи и сертификат, декларация или изявление за съответствие на оборудването за управление на въздушното движение/аеронавигационно обслужване съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2023/1768.
С § 6 относно чл. 9 се предлага проверките на съоръженията по чл. 1, ал. 2 да се извършват от постоянна комисия от инспектори, назначена със заповед на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“), включваща председател и членове. С предложението се цели оптимизиране на вътрешните административни процедури по издаване на актовете, във връзка с извършваните проверки на съоръженията, с оглед техните срокове и ефективност, като се избягва необходимостта от назначаване на комисия за всяко постъпило заявление. Същевременно се създава възможност докладът от съответната проверка да се представя освен на главния директор на ГД „ГВА“ и на оправомощено от него лице, с цел по-бързото и ефективно администриране на процедурите.
С промените в § 7 се предлагат изменения в чл. 11 с цел уеднаквяване на терминологията в наредбата с използваната в регламенти на Европейския съюз, документи на ICAO (Регламент (ЕС) 2023/1768, Annex 10, Doc 8071 на ICAO), както и в Наредба № 10. Предлага се също срокът за валидност на удостоверението по чл. 11, ал. 1, в т. 2 да се промени от 4 на 6 месеца, с цел постигане на съответствие с препоръките на ICAO Doc 8071 Volume I и намаляване на административната тежест.
С промените в § 8 относно чл. 16, ал. 1 се разширява обхвата на съоръженията, на които се извършват летателни проверки, като се включват и системите, работещи по иновативни MLAT/ABS-B обзорни технологии. Допълнението е с цел изпълнение на препоръките на документи на ICAO Doc 9924 и Doc 8071 относно обзорните съоръжения.
Предложените с § 9 промени в чл. 17 по отношение лицата, които имат право да извършват летателни проверки на съоръженията са съобразени с изискванията на Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (Регламент (ЕС) 2024/2803), Регламент (ЕС) 2018/1139 и Регламент (ЕС) 2017/373 и с отмяната на Регламент (ЕО) № 216/2008 и Регламент (ЕО) № 550/2004 г. С предложените промени се посочват субектите, които имат право да участват в извършването на летателни проверки, както и необходимите за това изисквания за професионална квалификация и компетентност. Предвижда се освен от ГД „ГВА“ летателните проверки на съоръжения да могат да се извършват и от доставчика на аеронавигационно обслужване предвид задълженията му по чл. 14 от наредбата да осъществява контрол на експлоатационната годност на съоръженията. В съответствие с пазарните принципи, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2024/2803 с разпоредбата се дава възможност летателните проверки да се извършват и от организация доставчик на услуги за летателни проверки по Регламент (ЕС) 2017/373, с който се определят изискванията към доставчици на услуги, различни от УВД/АНО. В съответствие с чл. 6 на същия регламент, тази организация (доставчик на услуги за летателни проверки) подлежи на сертифициране от ГД „ГВА“ в качеството й на национален компетентен орган. Предвидено е също летателните проверки, провеждани от доставчика на аеронавигационно обслужване или от доставчика на услуги за летателни проверки, да се извършват от инженери, експерти по летателни инспекции, с квалификация съответстваща на изискванията на ICAO Doc 8071 Volume I. Когато летателните проверки се извършват от доставчика на аеронавигационно обслужване или от доставчика на услуги за летателни проверки, същите ще се извършват в присъствието на инспектор от ГД „ГВА“, съответно на служител на доставчика на аеронавигационно обслужване и на инспектор от ГД „ГВА“. С цел гарантиране осъществяването на контрол от ГД „ГВА“ с новата ал. 2 се предвижда лицата, извършили проверките да предоставят в ГД „ГВА“ пълния набор с необработени данни от проведените измервания, наблюдения, оценки и всички други относими материали, когато инспекторите са били възпрепятствани да участват по време на проверките. С допълнението в ал. 3 се създава възможност конкретни измервания или наблюдения, част от обхвата на летателната проверка, да се извършват чрез използване на безпилотно въздухоплавателно средство (БВС). Предложението е с оглед развитието на технологиите и способите за извършване на летателни проверки, които предоставят възможност за осъществяване на част от наблюденията и радиочестотните измервания посредством БВС като по-икономичен способ. В новото Приложение № 2 към чл. 17, ал. 3а се посочват минималните изисквания към самолета-лаборатория, БВС и специализираното бордно оборудване, използвани при летателни проверки с цел осигуряване изпълнението на дейността в съответствие с изискванията на ICAO Doc 8071.
С § 10 се предлага нов чл. 17а, регламентиращ редът и условията за сертифициране на организация доставчик на услуги за летателни проверки. Предложената нова разпоредба произтича пряко от изискванията на Регламент (ЕС) 2017/373, който установява изискванията за доставчиците на услуги, различни от доставчиците на обслужване на въздушното движение, както и за тяхното сертифициране. Съгласно изискване ATM/ANS.OR.A.005, буква а) от регламента, заявлението за сертификат се подава във форма и по начин, установени от националния компетентен орган. Към настоящия момент в действащата национална нормативна уредба липсва процедура и условия за сертифициране на такъв вид доставчици на услуги, предвид което в разпоредбата са разписани специфичните условия, при наличието на които организациите ще бъдат сертифицирани, като са отчетени периодичността на извършваните проверки съгласно стандартите на ICAO, сроковете за валидност на удостоверенията за експлоатационна годност, с цел да се гарантира непрекъснатостта и безопасността на аеронавигационните услуги, осигурявани от съоръженията. Предвижда се процедурата да се извърши след подаване заявление със съдържание, посочено в Приложение № 3, в т.ч. необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението за сертифициране на организация доставчик на услуги за летателни проверки.
Промените с § 11 относно чл. 18 са с редакционен характер и са вследствие от предложената редакция на чл. 17, ал. 1. В ал. 4 текстът се прецизира съгласно процедурите за извършване на летателни проверки.
Предложените промени в § 13 относно чл. 20, ал. 1, в който думата „инженерът - борден оператор“ се заменя с „експертът по летателна инспекция“, са в резултат на редакцията на чл. 17. Предвижда се в протокола от извършената летателна проверка да отпадне посочването на датата, до която важи тя (чл. 20, ал. 1, т. 12), тъй като подобна информация е неотносима към констативен акт, какъвто е протоколът.
С § 14 относно чл. 21 се създава изречение второ, с което се регламентира предприемането на спешни действия след констатиране на несъответствия при извършването на проверка без присъствието на инспектор от ГД „ГВА“. Предложението е във връзка с изискване AIS.OR.330 NOTAM от Регламент (ЕС) 2017/373, установяващо задължения на собственика или ползвателя на съоръжението, в случай на констатирана неработоспособност или отклонения в параметрите незабавно да информира ползвателите му.
С § 15 в Допълнителните разпоредби на наредбата се създава § 2а, с който се въвеждат дефиниции на понятията „навигационно съоръжение за въздушна навигация и кацане“, както и „летателна проверка“ в съответствие с определенията, въведени с международни документи (ICAO Doc 8071) и Регламент (ЕС) 2023/1768.
В Преходните и заключителните разпоредби (§ 20) се предвижда да се запази действието на правата за извършване на летателни проверки, придобити от лицата въз основа на издадени свидетелства за правоспособност, посочени в чл. 312 от Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал. С предложението се цели да не се накърняват вече придобити права, като се избегне ненужно административно натоварване на авиационния персонал. Предвиден е и 6-месечен период от влизане в сила на наредбата (§ 21), необходим за извършване на дейностите и актуализиране на документите, свързани с квалификацията на пилотите и експертите по летателни инспекции.
Лице за контакт:
Aлександър Семерджиев
Старши юрисконсулт
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“,
Тел. 02/937 10 73
Е-mail: asemerdzhiev@caa.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 17.09.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.Правното основание за издаването на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредба № 40) е чл. 14, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, в който е предвидено, че превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.
Проектът на наредба има за цел въвеждането на изискванията относно превозите на опасни товари по шосе на Делегирана директива (ЕС) 2025/149 на Комисията от 15 ноември 2024 година за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес (OВ L, 2025/149, 24.01.2025 г.) – Делегирана директива (ЕС) 2025/149.
С член 1 от Делегирана директива (ЕС) 2025/149 е направено изменение в приложение І, раздел І.1 от Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.09.2008 г.) – Директива 2008/68/ЕО, като е уточнено, че в Приложения А и Б на ADR, приложими към 1 януари 2025 г., думите „договаряща страна“ се заменят с „държава членка“. Понастоящем в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 40 е предвидено, че терминът „договаряща страна“ в приложения А и Б на ADR, приложими от 1 януари 2023 г., трябва да се разбира като „държава – член на Европейския съюз“. В тази връзка с § 1 от проекта на наредба се предвижда текстът на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 40 да бъде приведен в съответствие с цитираното изменение на Директива 2008/68/ЕО, като числото „2023“ се замени с „2025“.
За прилагането на новата уредба няма да бъдат необходими финансови и други средства, като приемането ѝ не оказва въздействие върху държавния бюджет.
С проекта на Наредба за изменение на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари ще се постигне съответствие с правото на Европейския съюз, като с предложените промени ще се въведат изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/149 относно превозите на опасни товари по шосе.
С проекта на наредба се въвеждат в националното законодателство изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/149 по отношение на превозите на опасни товари по шосе, поради което е изготвена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на интернет страниците на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакт:
Ивайло Славейков
Главен експерт в дирекция „Пътни превозни средства“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел.: 02/ 930 88 65
Е-mail: islaveikov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 05.09.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Действащият подзаконов нормативен акт е издаден през 2010 г. в изпълнение на законовата делегация по чл. 362а, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и в предметния му обхват са включени обществените отношения, които възникват във връзка с осъществяването на държавен пристанищен контрол в българските морски пристанища по отношение на плаващите под чуждо знаме кораби, които ги посещават. Целта на този контрол е да бъде установено съответствието на корабите с изискванията на международните договори, по които Република България е страна, относно морската безопасност, морската сигурност, опазването на морската среда и условията на живот и работа на борда.
С разпоредбите на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол (Наредба № 12) са въведени изискванията на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ, L 131, 28 май 2009 г.), както е изменена и допълнена с Директива 2013/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. (ОВ, L 218, 14 август 2013 г.), Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ, L 330, 10 декември 2013 г.), Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. (ОВ, L 123, 19 май 2015 г.) и Директива (ЕС) 2017/2110 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. (ОВ, L 315, 30 ноември 2017 г.), поправена – ОВ, L 032, 1 февруари 2013 г. (по нататък за краткост „Директива 2009/16/ЕО“).
На 12 октомври 2023 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ, L 234, 22 септември 2023 г.) (по-нататък за краткост „Регламент (ЕС) 2023/1805“), който (с изключение на чл. 8 и 9) се прилага от 1 януари 2025 г.
С чл. 31 от регламента се създава т. 51 в приложение IV на Директива 2009/16/ЕО (приложението, в което са изброени корабните документи – обект на първоначална проверка по реда на държавния пристанищен контрол). Последното означава, че в бъдеще инспекторите по държавен пристанищен контрол ще следят за наличието на борда на плаващите под чуждо знаме кораби, които посещават българските морски пристанища, и на Документ за съответствие FuelEU. Последният удостоверява съответствието на кораба с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1805. Съгласно чл. 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1805 Документът за съответствие FuelEU се издава до 30 юни от периода на проверка. Определение на понятието „период на проверка“ се съдържа в чл. 3, т. 42 от Регламент (ЕС) 2023/1805 – това е календарната година, непосредствено следваща периода на докладване. От своя страна, понятието „период на докладване“ е дефинирано в разпоредбата на член 3, т. 41 от Регламент (ЕС) 2023/1805 и представлява период от 1 януари до 31 декември на годината, през която се извършва мониторинг и записване на информацията, посочена в регламента. Първият период на докладване е от 1 януари до 31 декември 2025 г. Описаното обстоятелство налага да бъде съответно допълнено приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12, в което са въведени изискванията на приложение IV на Директива 2009/16/ЕО.
Наред с това, в чл. 25, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/1805 е уредена възможността компетентните органи на държавата на пристанището от държава членка да „експулсират“ кораб, плаващ под чуждо знаме (различно от това на държавата на пристанището). Тази възможност се прилага, ако са изпълнени едновременно следните условия: 1) при проверка по реда на държавния пристанищен контрол компетентните органи на държавата на пристанището са установили, че плаващият под чуждо знаме кораб не разполага с валиден Документ за съответствие FuelEU; 2) това несъответствие продължава в рамките на два или повече последователни периода на докладване и 3) чрез други мерки за изпълнение не е осигурено съответствието на кораба с Регламент (ЕС) 2023/1805. Преди да бъде издадена заповедта за напускане на пристанището компетентните органи на държавата на пристанището са длъжни да дадат на съответното дружество, експлоатиращо кораба, възможност да представи своите бележки по случая. Издадената заповед за напускане на пристанището има за последица забрана корабът да влиза в което и да е пристанище в Европейския съюз. Забраната се прилага до момента, в който компетентният орган, постановил заповедта за напускане на пристанището, я отмени. Забраната не се прилага само в случаите, когато въпросният кораб трябва, в съответствие с изискванията на международните конвенции в областта на корабоплаването, да бъде допуснат в пристанище, защото търпи бедствие или търси укритие. Заповедта за напускане на пристанището се отменя при отпадане на основанието за издаването ѝ – когато дружеството, експлоатиращо кораба, докаже, че задължението за наличие на валиден Документ за съответствие FuelEU е изпълнено.
По подобен начин е въведен институтът на „експулсиране“ на кораб от пристанище на държава членка и в член 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за мониторинга, докладването и проверката на емисиите на парникови газове от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ, L 123 от 19 май 2015 г.), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2016/2071 на Комисията от 22 септември 2016 г. (ОВ, L 320 от 26 ноември 2016 г.), Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. (ОВ, L 130 от 16 май 2023 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2023/2776 на Комисията от 12 октомври 2023 г. (ОВ, L 2023/2776 от 14 декември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/757“, в редакцията му след влизане в сила на член 1, т. 18 от Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби.
Доколкото издаването на заповед за напускане на българско пристанище от плаващ под чуждо знаме кораб представлява последица от извършена проверка по реда на държавния пристанищен контрол, въвеждането на национални мерки за прилагане на посочените по-горе разпоредби от вторичното право на Европейския съюз следва да бъде извършено посредством промени в Наредба № 12.
Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол е изготвен в изпълнение на мярка № 89 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 63 на Министерския съвет от 12 февруари 2025 г. и има за цел:
Ø да бъдат въведени национални мерки за прилагане на разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805 и Регламент (ЕС) 2015/757;
Ø да бъдат поправени установените в действащия подзаконов нормативен акт недостатъци, заключаващи се в това, че в резултат от извършените през годините промени понастоящем Наредба № 12 не отговаря в пълна степен на изискванията на Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, формулировката на някои от разпоредбите ѝ е изгубила своята яснота или вече не отразява точно смисъла на изискванията на Директива 2009/16/ЕО, а при други текстове (по-специално в приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12) е нарушен синхронът с нормите на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (по-нататък за краткост „Наредба № 5“) или се прави позоваване на актове, които са отменени или чието заглавие е променено.
На постигането на първата от поставените цели са посветени разпоредбите на: § 15 от проекта на наредба (относно допълване заглавието на раздел VIII от Наредба № 12), § 17 от проекта на наредба (относно създаване на чл. 21а в раздел VIII от Наредба № 12), § 19 от проекта на наредба (относно изменение на чл. 23 от Наредба № 12), § 28, т. 3 от проекта на наредба (относно изменение на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 12), § 30, т. 33 от проекта на наредба (относно създаване на т. 52 в Приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12) и заключителните разпоредби на § 39, т. 1 и 5 от проекта на наредба, с които съответно се създава чл. 36г в Наредба № 5 и се допълва чл. 85в от същата наредба.
От изброените норми най-съществено внимание заслужава § 17, който предвижда в раздел VIII от Наредба № 12 да бъде създаден чл. 21а. С този текст се определят: 1) органа, компетентен да постанови заповед за напускане на българско пристанище спрямо плаващ под чуждо знаме кораб; 2) случаите, в които такава заповед може да бъде издадена; 3) реда и условията за съобщаването на заповедта и 4) обстоятелствата, при които заповедта може да бъде отменена от издалия я орган. Предлага се правомощието да разпореди напускането на българско пристанище да бъде предоставено на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с възможност той да го делегира на друго длъжностно лице от агенцията. Следвано е съществуващото нормативно разрешение относно случаите на постановяване на забрана за посещение на българско пристанище по чл. 362б, ал. 2 от КТК и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12. Хипотезите, в които е допустимо издаване на заповед за напускане на българско пристанище, редът и условията за съобщаването ѝ на заинтересованите лица и основанията за отмяната ѝ са уредени като е използван трайно установения в българската нормативна практика похват – чрез препращане към съответните разпоредби на посочените по-горе актове на вторичното право на Европейския съюз, които имат пряко действие. В последните две алинеи на предлагания чл. 21а, в съответствие с правилата на чл. 25, параграф 3, изречение трето от Регламент (ЕС) 2023/1805 или чл. 20, параграф 3, ал. 1, изречение второ от Регламент (ЕС) 2015/757, се въвежда забрана за посещаване на българско пристанище или рейд от плаващ под чуждо знаме кораб (чужд кораб), по отношение на който компетентен орган на друга държава членка е издал заповед за напускане на пристанище, и се регламентират изключенията при прилагане на тази забрана.
Създаването на чл. 21а, от своя страна, налага: 1) да бъде допълнено заглавието на раздел VIII от Наредба № 12, така че да отразява вярно и точно предмета на разпоредбите, включени в подразделението и 2) да бъдат извършени промени в текста на чл. 23 от Наредба № 12, уреждащ въпроси, свързани с правото на оспорване на индивидуалните административни актове, издавани по реда и при условията на наредбата. С предложената нова редакция (§ 19, т. 2 от проекта на наредба) разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 12 се привежда в съответствие с общите правила за оспорване на индивидуални административни актове. Единственото предвидено изключение – определянето на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за компетентен орган при оспорване по административен ред на заповед за задържане на кораб, съобразява правилата на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., относно статута на инспекторите по държавен пристанищен контрол, оправомощени да издават тези заповеди съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 12.
Предлаганото допълване на Наредба № 5, която регламентира вида и формата, издателя и сроковете на валидност и съхранение на корабните документи, издавани за плаващите под българско знаме кораби в съответствие с изискванията на международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство, има пряко и непосредствено отношение към точното реализиране на първата цел – въвеждане на национални мерки за прилагане на разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805. Фактът, че двата подзаконови нормативни акта (Наредба № 12 и Наредба № 5) са издадени от един и същ орган, както и необходимостта от прилагане на принципа за процесуална икономия обосновават съответствието с изискването на чл. 35, ал. 2, предложения трето и четвърто от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.
Предложението по § 39, т. 1 от проекта на наредба е в Наредба № 5 да бъде създаден чл. 36г, който добавя Документа за съответствие FuelEU в „списъка“ на корабните документи, издавани за плаващи под българско знаме кораби, и урежда неговото предназначение, форма, ред и условия за издаване и срок на валидност. И в този случай за определяне реда и условията за издаване на корабния документ, неговата форма и срока на валидността му е използвана правната техника на препращане към относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805, които имат пряко действие. Допълването на чл. 85в от Наредба № 5 (§ 40, т. 5 от проекта на наредба) е необходимо, за да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1805, съгласно която актът на вторичното право на Европейския съюз се прилага само за кораби, чийто тонаж е над 5 000 БТ и които служат за превоз на пътници или товари с търговска цел.
Всички останали текстове от проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 са създадени с оглед постигане на втората набелязана цел – усъвършенстване на част от действащите разпоредби чрез поправяне на установените в тях недостатъци. Според задачите, които изпълняват, те може да бъдат обособени в следните основни групи:
Ø разпоредби, чиято задача е да бъде приведена Наредба № 12 в пълно съответствие с изискванията на Директива 2009/16/ЕО.
Подзаконовият нормативен акт е в сила вече почти 15 години. За този период е претърпял 4 изменения и допълнения, с оглед въвеждане в националното законодателство на изменените изисквания на Директива 2009/16/ЕО. В резултат от неколкократните промени формулировката на някои от текстовете е изгубила своята яснота или вече не отразява достатъчно точно и вярно смисъла на разпоредбите на Директива 2009/16/ЕО. Това обстоятелство би могло да доведе до неправилно прилагане на изискванията на акта на вторичното право на Европейския съюз, поради което е наложително да бъде отстранено.
Към тази група следва да бъдат отнесени: § 1, т. 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 12; § 3 от проекта на наредба относно допълване на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 12; § 9, т. 1, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12; § 10, т. 1, 2 и 3, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 12; § 12 от проекта на наредба относно изменение на чл. 17а, ал. 6 от Наредба № 12; § 13, т. 2 от проекта на наредба относно отмяната на ал. 4 – 6 на чл. 19 от Наред9ба № 12; § 14, т. 2 от проекта на наредба относно допълване на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 12; § 16, т. 1 – 5, т. 6, буква „а“ и т. 7 от проекта на наредба съответно относно изменение на ал. 1 и 2, допълване на ал. 3, 4 и 5, изменение на ал. 6, т. 1 и създаване на ал. 10 в чл. 21 от Наредба № 12; § 18, т. 1 и 3 от проекта на наредба съответно относно допълване на ал. 4 и изменение и допълнение на ал. 14 на чл. 22 от Наредба № 12; § 20, т. 4 от проекта на наредба относно изменение и допълнение на чл. 24, ал. 9 от Наредба № 12; § 22 от проекта на наредба относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 2 от Наредба № 12; § 23, т. 3, буква „б“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 27, ал. 5, т. 1 от Наредба № 12; § 26 от проекта на наредба относно изменение на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 12; § 27 от проекта на наредба относно изменение на чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредба № 12, § 28, т. 1, букви „а“, „в“, „е“ и „к“ и т. 2 от проекта на наредба относно изменение съответно на § 1, т. 11, 13, 20 и 32 и § 1б от Допълнителните разпоредби на Наредба № 12 и § 33, т. 1 от проекта на наредба относно изменение и допълнение на т. 1 от приложение № 9 към чл. 21, ал. 4, т. 2 от Наредба № 12;
Ø разпоредби, чиято задача е да бъде отстранено установеното непълно съответствие на някои от действащите разпоредби на Наредба № 12 с изискванията на чл. 36, ал. 2, чл. 37, ал. 1, чл. 40, ал. 2, т. 2, 3 и 4 и чл. 41 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.
Директива 2009/16/ЕО има специфична структура и организация на правните норми. При създаването на Наредба № 12 и при извършените през годините промени в нея са били следвани различни подходи за формулиране на правните норми. В някои от случаите стремежът да се предаде максимално точно конкретното изискване на акта на вторичното право на Европейския съюз се е превръщал в буквално възпроизвеждане на текста, като често това възпроизвеждане е било повлиявано и от публикувания в „Официален вестник“ вариант на български език на европейския правен акт. В други случаи извършваните промени в текстовете на българския нормативен акт са налагали да се правят препратки към международни договори, по които Република България е страна, в текстове, в които по-рано такива не са били нужни и това позоваване да се превърне в „първо“ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Съществуват и случаи, при които в момента на позоваване на международния правен акт същият не е бил обнародван в „Държавен вестник“, както изискват чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и Законът за международните договори на Република България, но сега обнародването е факт. В резултат понастоящем Наредба № 12 съдържа: 1) разпоредби, в които са използвани чужди думи и изрази, вместо съответните български с аналогично значение и с трайно установена употреба в правната ни система – например: думата „акостират“ вместо „посещават“ (когато става дума за влизане на кораб в пристанище), думата „релацията“ вместо „пътуването“; 2) разпоредби, в които за обозначаване на един и същ обект, орган или акт са използвани различни правни понятия – например: терминът с утвърдено правно значение „рейд“ и терминът „място за заставане на котва“, терминът с утвърдено правно значение „забрана за посещение на пристанище“ и терминът „отказ на достъп до пристанище“, терминът с утвърдено правно значение „администрация на държавата на знамето“ и терминът „администрация на знамето“; 3) повече от една препращащи норми, в които за акта на вторичното право на Европейския съюз или за международния договор са посочени всички обстоятелства, изброени съответно в чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове; 4) препращащи норми, които не изпълняват изцяло или не изпълняват точно изискванията чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, защото са били създадени по-късно, но систематичното им място ги превръща в „първо позоваване“; 5) препращащи норми, в които се използва наименование на акт на международното право, различно от установеното по-късно, при обнародването на този акт в „Държавен вестник“, наименование на български език.
В тази най-голяма група разпоредби влизат: § 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 12; § 4 от проекта на наредба относно изменение на чл. 4 от Наредба № 12; § 5, т. 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 5а, ал. 3 от Наредба № 12; § 6 от проекта на наредба относно изменение на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12; § 7 от проекта на наредба относно изменение на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 12; § 8 относно допълване на чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 3 от Наредба № 12; § 10, т. 4 и 6 от проекта на наредба съответно относно допълване на чл. 16, ал. 4 и изменение на чл. 16, ал. 8 от Наредба № 12; § 11 от проекта на наредба относно изменение на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12; § 12 относно допълване на чл. 17а, ал. 6 от Наредба № 12; § 14, т. 1 от проекта на наредба относно допълване на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 12; § 16, т. 6, буква „б“ от проекта на наредба относно допълване на чл. 21, ал. 6, т. 2 от Наредба № 12; § 18, т. 2 от проекта на наредба относно допълване на чл. 22, ал. 12 от Наредба № 12; § 20, т. 1 – 3 от проекта на наредба относно допълнение на чл. 24, ал. 2 и ал. 8, съответно относно изменение на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 12; § 21 от проекта на наредба относно допълване на чл. 25, ал. 9 и 10 от Наредба № 12; § 22 от проекта на наредба относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 2 от Наредба № 12; § 23 от проекта на наредба относно допълване на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 и относно изменение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 12; § 28, т. 1, букви „б“, „г“, „д“, „ж“, „з“ и „и“ от проекта на наредба съответно относно изменение на § 1, т. 12, 17, 21 и 24 и допълване на § 1, т. 19 и 29 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 12; § 29, т. 1 и т. 2, буква „а“ и буква „б“, подбуква „бб“ от проекта на наредба относно изменение и допълнение на т. 1, буква „в“, трето тире от част I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № 12 и допълване на т. 2 и т. 2Б, последно тире от същото приложение; § 30, т. 8, 25, 31 и 32 от проекта на наредба съответно относно изменение или допълнение на т. 13, 40, 49 и 50 от приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12; § 31, т. 2, букви „б“ и „в“ от проекта на наредба относно изменение съответно на т. 1.8 и т. 2 от част Б на приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12; § 32 от проекта на наредба относно изменения в приложение № 7 към чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12; § 34, т. 1 – 6 от проекта на наредба относно изменения съответно на въведението и в т. 3.2 – 3.6 от приложение № 10 към чл. 22, ал. 3 от Наредба № 12; § 35 от проекта на наредба относно промяна в т. 2, буква „а“ и т. 6 на приложение № 11 към чл. 27, ал. 1 от Наредба № 12; § 36 от проекта на наредба относно промени в приложение № 13 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 12, § 37 относно промени в приложение № 14 към чл. 17а, ал. 1 от Наредба № 12 и допълнителната разпоредба на § 38 от проекта на наредба;
Ø разпоредби, чиято задача е да бъде отстранено съществуващото в момента несъответствие между наименованията на корабните документи, така както са установени в националното законодателство с нормите на Наредба № 5, и наименованията на същите документи, използвани в Наредба № 12.
Подобна липса на синхрон между двата подзаконови нормативни акта не само е нежелана от гледна точка на правилата на нормотворчеството, но и нерядко създава затруднения в процеса на правоприлагането, което налага да бъде отстранена.
В тази група попадат: § 9, т. 1, буква „б“ от проекта на наредба относно изменение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12; § 10, т. 3, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на основния текст на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 12; § 30, т. 1 – 32 от проекта на наредба относно промени съответно в т. 1, 3 – 6, 9, 11, 13, 18, 20, 21, 24 – 28, 31, 32, 34 – 40, 42, 43 и 46 – 50 от приложение № 3 към чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 и § 31, т. 2, буква „а“ от проекта на наредба относно изменение на т. 1.1 в част Б на приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12;
Ø разпоредби, чиято задача е част от препращащите норми на Наредба № 12 да бъдат съобразени с настъпилата промяна на наименованието на акта, на който се прави позоваване, съответно с настъпилата отмяна на акта на вторичното право на Европейския съюз, на който се прави позоваване, и замяната му с нов.
Тази група норми включва: § 13, т. 1 от проекта на наредба относно изменение на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 12; § 29, т. 1 и т. 2, буква „б“, подбуква „аа“ от проекта на наредба съответно относно изменение и допълнение на т. 1, буква „в“, трето тире от част I и на т. 2Б, четвърто тире от част II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № 12; § 31, т. 1 от проекта на наредба относно изменение на т. 4 в част „А“ на приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 12; § 34, т. 7 от проекта на наредба относно изменение на т. 3.9 от Приложение № 10 към чл. 22, ал. 3 на Наредба № 12 и заключителната разпоредба на § 39, т. 2 от проекта на наредба относно изменение на чл. 61 от Наредба № 5.
Първата и последната от изброените разпоредби (§ 13, т. 1 и § 39, т. 2 от проекта на наредба) съобразяват извършената с § 1 от Постановление № 354 от 17 октомври 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 99 от 2014 г.) промяна в наименованието на подзаконовия нормативен акт. С правилото на § 29, т. 1 от проекта на наредба наименованието на приетия с Резолюция А.1070(28) на Асамблеята на Международната морска организация от 4 декември 2013 г. кодекс се привежда в съответствие със заглавието, с което същият е обнародван в „Държавен вестник“ и е станал част от българската правна система. Останалите изброени правни норми се предлагат предвид обстоятелството, че Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ, L 332 от 28 декември 2000 г.) и Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 323 от 3 декември 2008 г.), на които се прави позоваване в текстове на Наредба № 12, към настоящия момент са отменени и заменени съответно с Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ, L 151 от 7 юни 2019 г.) и Директива (ЕС) 2022/993 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (ОВ, L 169 от 27 юни 2022 г.).
Ø разпоредбите на § 24 и § 25 от проекта на наредба съответно относно изменение на заглавието на раздел ХIV и за отмяна на чл. 29 от Наредба № 12.
При наличието на правилото на чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 12, което в предложената с § 19, т. 1 и 2 от проекта на наредба редакция регламентира реда и условията за оспорване на заповедта за задържане на кораб, на заповедта за преустановяване на операцията, на заповедта за забрана за посещение на българско пристанище и на заповедта за напускане на българско пристанище, по-нататъшното съществуване на чл. 29 от Наредба № 12 е необосновано. Предвид това се предлага неговата отмяна. Последното, от своя страна, налага изменение на заглавието на раздел ХIV, в който се намира въпросната разпоредба, така че в бъдеще то да отразява вярно и точно предмета на включените в подразделението разпоредби.
Очакваните резултати от прилагането на предлагания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 16.12.2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол са:
Ø въвеждане на национални правни мерки за прилагане на разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1805 и Регламент (ЕС) 2015/757;
Ø отстраняване на установените в някои от разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недостатъци и привеждането им в пълно съответствие с изискванията на Директива 2009/16/ЕО и Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, както и в синхрон с другите относими актове от националната правна система.
Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Същият не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в това число и нови административни услуги, поради което не се налагат промени в утвърдения бюджет за настоящата бюджетна година, нито промяна в утвърдената щатна численост на администрацията.
С предлагания проект на наредба се въвеждат национални правни норми за прилагане на актове на вторичното право на Европейския съюз с пряко действие (Регламент (ЕС) 2023/1805 и Регламент (ЕС) 2015/757), което не налага изработване на таблица за съответствие с нормите на европейското право. Но с оглед на обстоятелството, че проектът съдържа редица текстове за изменение на действащи разпоредби на Наредба № 12, чрез които в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2009/16/ЕО, е изготвена и към този доклад се прилага таблица за съответствие с изискванията на директивата.
На основание чл. 26, ал. 2 – 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет.
Лице за контакт:
Павлинка Ковачева
Главен експерт в дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“
Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Тел. 0700 10 145
E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 11.08.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Закон
.С част от предлаганите промени в Закона за автомобилните превози (ЗАП) се цели засилване на контрола с оглед недопускането на движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на натоварени пътни превозни средства (ППС), с маса, която надвишава допустимата максимална маса на пътното превозно средство, посочена в наредбата по чл. 139 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Надвишаването на допустимата максимална маса на ППС води до неговата влошена управляемост, намалена стабилност (поради променения център на тежестта), удължен спирачен път (дори при изправни спирачки, по-голямата маса изисква по-голямо спирачно усилие), повишен риск от спукването на гума, а оттам до загубата на контрол върху превозното средство. Управлението на ППС, чието натоварване надвишава максималната маса, определена в наредбата по чл. 139 от ЗДвП, представлява не само нарушение на правилата за движение по пътищата, но създава пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата и възникването на пътнотранспортни произшествия с тежки последици.
С § 10, т. 1 относно чл. 56, ал. 2 от ЗАП се предлага да се разшири кръга на лицата, които носят отговорност ППС да не бъде претоварено, като към товародателя и лицето, което извършва товаренето, се добавя и лицето, извършващо измерването на ППС. Предвижда се посочените лица да отговарят солидарно при неизпълнение на задължението. Въвеждането на солидарна отговорност между товародателя, лицето, което извършва товаренето и лицето, извършващо измерването, ще обезпечи в пълна степен наличието на субект, спрямо когото да бъде повдигната административнонаказателна отговорност, който субект да търпи държавна принуда чрез налагане на санкция за допуснатото неправомерно действие.
С § 10, т. 2 относно чл. 56, ал. 3 от ЗАП се предлага да се създаде задължение средствата за измерване, използвани за определяне на масата на натоварените ППС, да осигуряват предаване на резултатите от измерванията в реално време към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националната агенция за приходите. Резултатът от измерването ще се изпраща в електронна информационна система, която издава автоматично генериран документ, който съдържа информация за регистрационния номер на ППС, допустимата максимална маса на ППС, отразена в свидетелството му за регистрация, масата на натовареното ППС, данни за лицето, извършващо измерването и уникален регистрационен идентификатор на документа. Автоматично генерираният документ ще се предоставя на водача на хартиен носител и ще се съхранява от него. С предложената норма ще се постигне превенция на незаконосъобразното претоварване на ППС, което води до настъпване на общественоопасни последици, а именно причиняване на пътно-транспортни произшествия. Електронната информационна система ще дава възможност контролните органи да получават своевременно информация и да не допускат започване на действие по управление на едно претоварено ППС, като се очаква да се преустановят в значителна степен нарушенията, свързани с претоварването на ППС. Електронната информационна система се предлага да се изгради и поддържа от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (§ 11 относно чл. 92а).
В съответствие с предложените изменения в § 10 и 11, с § 14 се предлага изменение на санкционната разпоредбата на чл. 98б от закона – нормата на ал. 1 се привежда в съответствие с промяната в чл. 56, ал. 2, като към лицата, подлежащи на санкция с случай на претоварване на ППС − товародателя или лицето, което извършва товаренето е добавено и лицето, което извършва измерването на ППС.
В чл. 98б, ал. 2 (§ 14) се предлага товародателят, лицето, извършващо товаренето и лицето, извършващо измерването, които разпоредят или допуснат масата на ППС да надвиши допустимата максимална маса на ППС да отговарят солидарно за заплащането на глобите, съответно имуществените санкции по ал. 1.
С чл. 98б, ал. 3 (§ 14) се предлага създаването на санкция за лице, извършващо измерване на масата на натоварено ППС, което не изпрати резултата от измерването в реално време в електронната информационна система. Предлаганата норма цели да се осигури изпълнението на задължението за изпращане на данни в реално време.
С цел осигуряване на технологично време за изграждане на електронната информационна система по чл. 92а от проекта, с § 17, ал. 1, т. 1 се предлага разпоредбата на § 11 относно чл. 92а да влезе в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
С § 17, ал. 1, т. 2 се предлага разпоредбите на § 10 относно чл. 56, ал. 3 и § 12 относно чл. 98б, ал. 3 да влизат в сила 9 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. Този отлагателен срок цели средствата за измерване, използвани за определяне на масата на натоварените пътни превозни средства по чл. 56, ал. 3, да бъдат приведени в съответствие с изискванията на § 11 относно чл. 92а от закона.
С § 17, ал. 2 се предлага в шестмесечния срок от влизане в сила на закона Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ освен да изгради електронната информационна система по чл. 92а, ал. 1 и да приеме правила за достъп и работа със системата, които да послужат на потенциалните потребители за свързване със системата.
С предвидените изменения се цели ясното и точно определяне на отговорността за правилното натоварване на ППС на лицата, които имат отношение към дейностите по натоварване на ППС – досега определените: товародатели и лица, извършващи натоварването на ППС, а също и предлаганите понастоящем: лица, извършващи измервания на ППС.
Статистиката в тази сфера показва, че за 2023 г. са констатирани 30 случая претоварване, като са съставени 30 бр. актове за установени административни нарушения, издадени са 23 бр. наказателни постановления (от тях 3 бр. са обжалвани и са в съдебна фаза, 3 бр. са отменени и 17 бр. са влезли в сила). За 2024 г. са констатирани 45 случая, при които е установено, че товародателят или лицето, извършило товаренето, са допуснали масата на натовареното ППС да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. За констатираните нарушения са съставени 45 бр. актове за установени административни нарушения, издадени са 36 бр. наказателни постановления (от тях 10 бр. са обжалвани и са в съдебна фаза, 1 бр. е отменено и 25 бр. са влезли в сила).
Очакваните резултати от прилагането на закона са подобряване на безопасността на движението по пътищата, намаляване на травматизма, причинен от пътнотранспортните произшествия, както и намаляването на разрушителното въздействие на претоварените ППС върху пътната настилка.
На следващо място с предлаганите промени с § 1, 3-8 от законопроекта се добавя изискване за лицата по чл. 7, ал. 2 – търговци, кандидатстващи за лиценз на Общността или за лиценз за превоз на пътници и товари на територията на Република България, по чл. 7в, ал. 1 – търговци, юридически лица с нестопанска цел, професионални гимназии, професионални колежи, средни училища с професионални паралелки и висши училища, организиращи курсове за обучение на водачи, по чл. 12, ал. 1 – търговци, извършващи таксиметров превоз на пътници, притежаващи удостоверение за регистрация, както и водачи, извършващи превоз от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация, по чл. 14а, ал. 1 – търговци и юридически лица с нестопанска цел, които организират курсове за обучение на водачи на МПС за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари, по чл. 24а, ал. 2 – търговци, притежаващи разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници, чл. 24в, ал. 2 – превозвачи, общини, юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и търговци, извършващи превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни или ранени лица, по чл. 24г, ал. 1 – търговци, регистрирани по Търговския закон, които извършват превози с атракционна цел и по чл. 24е, ал. 1 – физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра за извършване на пътна помощ и притежаващи поне едно собствено или наето превозно средство с българска регистрация, да бъдат регистрирани, в системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление. Системата за сигурно електронно връчване е важна стъпка към дигитализацията и улесняването на административната комуникация между административните органи, гражданите и бизнеса. Чрез ССЕВ всички заинтересовани лица ще могат да получават документи по електронен път, без забава или риск от загуба. По този начин ще се осигури безплатен електронен обмен на съобщения и електронно връчване на документи, чрез посочен от лицата електронен адрес за връчване чрез системата за сигурно електронно връчване. Също така ще се осигури протичането на административнонаказателното производство в най-кратки срокове. С предложените промени ще се постигне съответствие на Закона за автомобилните превози със Закона за електронното управление и ще бъде намалена административната тежест за гражданите и бизнеса.
С предложените промени ще бъде осъществяван по-добър контрол и отчетност, тъй като всички съобщения и документи ще се съхраняват в системата с отбелязани дата и час на изпращане и получаване. Също така ще бъде улеснен контролът, архивирането и проследимостта на всички административни комуникации между администрацията, гражданите и бизнеса. Това защитава физическите и юридическите лица и осигурява доказуемост при административни и съдебни спорове.
С предвидените изменения ще бъде постигнато и по-ефективно управление на документооборота, както и намаляване на разходите за хартия, пратки и личен транспорт. Няма да се налага заинтересованите лица да ходят до офиси, пощи или центровете за административно обслужване в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С § 15 относно §2а от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози се предлага всички заявления, подавани по закона, да се регистрират и обработват в Единната информационна система, която е официален документен регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С предложението се цели въвеждането на изцяло електронен документооборот чрез обмен на данни и комуникация с необходимите регистри и информационни системи за целите на издаване на резултата от заявена административна услуга. По този начин ще се избегне и дублирането на регистрация на заявленията в две системи – специализирана информационна система, която ще обработва по същество информацията от подадените заявления и обикновена документооборотна информационна система.
С цел осигуряване на технологично време на лицата, вписани в регистрите по чл. 6, ал. 1, чл. 7в, ал. 2, чл. 12, ал. 4, чл. 24в, ал. 5 и чл. 24е, ал. 4, лицата, вписани в базите данни по чл. 24г, ал. 1, и лицата, получили разрешение по чл. 14а, ал. 1 и чл. 24а, ал. 2, в случай че нямат регистрация в системата за сигурно електронно връчване, като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление, се предвижда с § 15 регистрацията в горепосочената система да бъде направена в едномесечен срок от влизане в сила на закона.
С § 2, т. 1 относно чл. 7а, ал. 3 се предлага промяна в разпоредбата, като се предвижда предпътните медицински прегледи да се заменят с предпътни проверки, а с § 2, т. 2 относно чл. 7а, ал. 3а се предлага да се създаде задължение за лицензираните превозвачи да осигуряват задължителни периодични медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка като сключват договор с лечебно заведение за извършването им. Условията и реда за извършването на проверките и прегледите ще бъдат определени в наредба (по чл. 7а, ал. 3 от ЗАП).
Предложението за промяна се прави, тъй като разпоредбата на чл. 7а, ал. 3 от ЗАП задължава водачите да минават медицински преглед преди всяко пътуване, което е практически неизпълнимо, като се има предвид, че на територията на страната има над 19 000 лицензирани превозвачи за извършване на обществен превоз на пътници или товари, които разполагат с над 100 000 превозни средства, а някои от лицензираните превозвачи имат по над 1000 превозни средства. Извършването на ефективен контрол на състоянието на водачите преди пътуване е от изключителна важност за намаляване на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, но параметрите на този предпътен контрол могат да бъдат сведени до ясно определими физически характеристики, за установяването на които не е необходимо медицинско образование.
С § 12 относно чл. 93, ал. 8 и § 13 относно чл. 96, ал. 5, т. 3 се предлага промяна, която произтича от направеното по-горе предложение, като се предвижда думите „предпътни медицински прегледи“ да се заменят с „предпътни проверки“ в съответствие с предложението за промяна в § 2, т. 1 относно чл. 7а, ал. 3.
За прилагане на новата правна уредба е необходимо да се осигури финансиране за изграждане и поддържане на електронната информационна система, както и интеграцията й с електронните системи на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Национална агенция за приходите. Анализ за осигуряване на необходимите средства за изграждането и поддържането на системата е извършен и е описан във финансовата обосновка към законопроекта. Приемането на законопроекта ще окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Проектът на акт не трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Законопроектът не е свързан с прилагането на актове от правото на Европейския съюз и не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Към законопроекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет за провеждане на обществени консултации в 30-дневен срок първоначално. Законопроектът е повторно публикуван за обществено обсъждане за срок от 14 дни, предвид приети предложения, постъпили при първоначалното обсъждане. Справката за направените предложения и за тяхното отразяване е приложена към пакета от документи.
Лице за контакт:
Михаела Атанасова
Директор на дирекция "Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел. 02/930 88 29
Е-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 24.08.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.
С проекта на наредба се цели да бъдат въведени в националното законодателство изисквания на Делегирана директива (ЕС) 2021/1716 на Комисията от 29 юни 2021 година за изменение на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на промените в определянето на категориите превозни средства, произтичащи от изменения в законодателството за одобряване на типа (Делегирана директива (ЕС) 2021/1716).
С Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства е отменена Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО. Регламентът определя по нов начин категориите превозни средства, което обусловя промени в чл. 2, пар. 1 и т. 6 от Приложение IV от Директива 2014/47/ЕС, изменена с Делегирана директива (ЕС) 2021/1716, като колесните трактори вече се определят като превозни средства от категории Т1b, Т2b, Т3b, Т4.1b, Т4.2b, Т4.3b. В тази връзка с § 1 от проекта на наредба се правят промени в Приложение № 3 към чл. 14, ал. 3, т. 6 от наредбата, като в протокола от крайпътната техническа проверка колесните трактори се обозначават с актуалните им категории „T1b, T2b, T3b, T4.1b, T4.2b и T4.3b“.
Проектът на НИД на Наредба № Н-14 е обвързан и с предложените изменения в Закона за движението по пътищата, с които се създава правомощие за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в качеството ѝ на контролен орган по чл. 166 от Закона за движението по пътищата, да спира пътните превозни средства от категории Т1b, Т2b, Т3b, Т4.1b, Т4.2b, Т4.3b за целите на извършването на контролни проверки на пътя. Посочените категории пътни превозни средства обхващат всички колесни трактори, които в съответствие с разпоредбата на чл. 10г, ал. 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Рисковият потенциал по отношение на пътната безопасност на колесните трактори, когато се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, е съпоставим с този на товарните автомобили и те следва да бъдат третирани по същия начин, както товарните автомобили при извършването на контролни проверки на пътя..
Проектът на НИД на Наредба № Н-14 е изготвен в изпълнение на мярка № 91 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Проектът на акт е свързан с въвеждане на изисквания на Делегирана директива (ЕС) 2021/1716 (за което е изготвена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз) и е съгласуван на основание чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика”. Приемането на промените е необходимо и поради това, че от страна на Европейската комисия е стартирана процедура за нарушение № 2022/0413 във връзка с неуведомяване за мерки за транспониране в националното законодателство на Делегирана директива (ЕС) 2021/1716. Процедурата е на етап „мотивирано становище“.
За прилагането на наредбата няма да бъдат необходими допълнителни финансови и други средства, и приемането й няма да окаже въздействие върху държавния бюджет.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с доклада към него са публикувани за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.
Лице за контакт:
Милена Атанасова
Главен експерт в дирекция "Международна дейност и разрешителни“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел. 02/930 88 12
Е-mail: matanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 23.08.2025
.Институция: Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"
.Вид акт: Закон
.ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗДвП
С предлаганото изменение и допълнение на посочения закон се дефинира нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за същия възниква правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото същите имат отношение към безопасността на движението по пътищата.
Причината да разглеждаме настоящият проект за изменение и допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобрение и постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната.
Картината за травматизма по пътищата към момента е следната:
Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем.
Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя.
През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г.
В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно.
За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от въпросната агенция съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията обаче стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението й. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент обаче не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надежда и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение.
Заедно с горното, както беше отбелязано, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на тази дейност.
С предложението за изменение и допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво, което в своята същност представлява системно интегрирани в процесите наблюдение, анализ и оценка, обхващащи действията на засегнатите лица на етап прогнозиране, планиране, реализиране и отчитане на дейността им. Мониторинговат се нормативно установените функции на компетентни институции, различни програми, разходване на бюджети, спазване на нормативно установени правила и заповеди, проследява се ефектът от проведени кампании, ефективността от разходването на бюджетни средства, като се съпоставят със статистически измерими резултати, за да стане ясно какъв точно ефект следва от дейността на централните и регионални органи и така да се даде обратна връзка към органите отговорни за вземане на решения, относно оптимизиране на нормативната уредба и дейността на органи и лица, с фокус върху ефикасността. Особено важно е, че мониторинга ще даде възможност да се свържат политиките на централно и регионално ниво, обединявайки ги, подчинявайки ги на един стандарт, принципи, маниерност и конкретни действия. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция.
Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действа в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата.
Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията.
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 22.08.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт предвижда промени, свързани с прилагането на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 на Комисията от 25 октомври 2018 година за определяне на спецификации за регистрите на превозните средства, посочени в член 47 от Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета, и за изменение и отмяна на Решение 2007/756/ЕО на Комисията (Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614), както и прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 172/1 от 15 май 2021 г.) (Регламент (ЕС) № 2021/782), с който е отменен Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.) (Регламент (ЕО) № 1371/2007).
В чл. 5, пар. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 е регламентирано, че всяка държава членка на Европейския съюз трябва да посочи регистриращ орган, който ще обработва заявления и ще актуализира данни в Европейския регистър на превозните средства (ЕРПС) за превозни средства, регистрирани на нейна територия. Съгласно чл. 5, пар. 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 регистриращия орган може да бъде националния орган, който отговаря за поддържането и актуализирането на националния регистър на превозните средства. В съответствие с чл. 8 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614, държавите членки трябва да прехвърлят данните за регистрираните превозни средства от националните регистри на превозните средства в ЕРПС. Всички държави членки ще използват централизирано регистриране на превозни средства в ЕРПС.
Понастоящем, в съответствие с чл. 7, ал. 3, т. 1-3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ води Национален регистър на превозните средства, Регистър на разрешенията за въвеждане в експлоатация на стационарни подсистеми и Регистър на разрешенията за пускане на пазара на превозни средства с област на употреба - железопътната инфраструктура на Република България.
В законопроекта с § 1 относно чл. 6, ал. 8 от ЗЖТ се предлага Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да бъде определена за регистриращ орган в железопътния транспорт съгласно изискванията на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614. Във връзка с това, с § 2 се предлага да се отмени чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЖТ, в която е предвидено Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да води Национален регистър на превозните средства. Агенцията ще води само Регистър на разрешенията за въвеждане в експлоатация на стационарни подсистеми и Регистър на разрешенията за пускане на пазара на превозни средства с област на употреба – железопътната инфраструктура на Република България.
С § 3 относно чл. 45, ал. 3 и с § 9 относно § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби на ЗЖТ се променят препратките относно Националния регистър на превозните средства, като се заменят с препращане към ЕРПС.
На следващо място законопроектът предвижда промени, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/782, с който беше отменен Регламент (ЕО) № 1371/2007. Целта на стария регламент беше развитието на железниците и въвеждането на права на пътниците на ниво Европейски съюз. Независимо от поставените цели относно правата на пътниците на ниво Европейски съюз, регламентът отчиташе, че железопътните превозвачи в някои държави-членки могат да изпитат трудности при прилагането на разпоредбите на регламента в тяхната цялост при влизането му в сила. Ето защо на основание член 2, параграф 4 от стария регламент държавите-членки можеха да допуснат, на прозрачна и недискриминационна основа, временни изключения от прилагането на разпоредбите му по отношение на вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници за максимален срок от 5 години, който можеше да бъде подновен два пъти, за не повече от 5 години всеки път. Република България се беше възползвала от възможността за отлагане на някои разпоредби от прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007, като на основание член 2, параграф 4 от същия със Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 47 от 2011 г.) бе отложено прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1371/2007. На 3.12.2019 г. изтече вторият петгодишен период, през който бе отложено прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1371/2007, а на 4.12.2024 г. изтече третия последен петгодишен период на отлагане на стария регламент.
В преамбюла на новия регламент – Регламент (ЕС) № 2021/782 (т. 8-9) е посочено, че една от целите на регламента е да подобри услугите за железопътен превоз на пътници в Европейския съюз. Затова държавите членки следва да могат да допускат изключения за услуги в области, в които значителна част от услугата се извършва извън ЕС. Освен това, за да се даде възможност за плавен преход от рамката, установена съгласно Регламент (ЕО) № 1371/2007, към рамката на Регламент (ЕС) № 2021/782, приетите по-рано национални изключения следва да бъдат постепенно премахнати, за да се гарантират необходимите правна сигурност и приемственост. Държавите членки, допуснали изключения съгласно член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1371/2007, имат право да освобождават вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници от прилагането на онези разпоредби от Регламент (ЕС) № 2021/782, които изискват значително приспособяване, и във всеки случай само за ограничен период от време.
Република България е отложила прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 2021/782, като чрез системата Инфрасолв на 13.06.2024 е уведомила Европейската комисия за това. През месец ноември 2024 г. Европейската комисия публикува в табличен вид списък с изключенията от прилагането на членове от Регламент (ЕС) № 2021/782, които са поискали държавите членки, включително и Република България – списъкът е достъпен на следния адрес:
https://transport.ec.europa.eu/transport-themes/passenger-rights/rail-passenger-rights_en .
Република България е заявила (чрез предварителна писмена процедура) изключения от прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/782, които се предлага понастоящем да бъдат регламентирани в ЗЖТ, както следва:
1. За превозите на пътници с железопътен транспорт, които се извършват изключително с „историческа или туристическа цел“, Регламент (ЕС) № 2021/782 да не се прилага, на основание чл. 2, пар. 2 от регламента, с изключение на чл. 13 „Отговорност за пътници и багаж“ и чл. 14 „Застраховка и покритие на отговорността“ от регламента, които вече са приложими. Това са атракционни пътувания с историческа или туристическа цел, които се осъществяват с реставрирани парни локомотиви и/или ретро-вагони. Те се осъществяват само при специални поводи и на официални празници и не са включени в Графика за движение на влаковете (ГДВ). В този смисъл атракционните пътувания нямат характер на стандартна превозна услуга и не попадат в обхвата на определението „услуга“, съгласно чл. 3, пар. 10 на Регламент (ЕС) № 2021/782, а именно услуга за железопътен превоз на пътници, който се извършва между железопътни гари в съответствие с разписание, включваща също и транспортни услуги, предлагани с цел пренасочване.
2. По отношение на градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътницина основание чл. 2, пар. 6, буква „а“ от регламента да не се прилагат следните членове: чл. 6 „Велосипеди“, чл. 9 „Информация за пътуването“, пар. 2 и 3, чл. 15 „Авансови плащания“, чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“, чл. 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“, чл. 19 „Обезщетяване“ и чл. 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) 2021/782 .
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 13 от Регламент (ЕС) 2021/782 „градска и крайградска услуга за железопътен превоз на пътници“ означава услуга за железопътен превоз на пътници по смисъла на член 3, т. 6 от Директива 2012/34/ЕС. Определението от Директива 2012/34/ЕС за „градски и крайградски услуги“ е въведено в националното ни законодателство с § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки, където е посочено, че „градски и крайградски услуги“ са транспортни услуги, чиято главна цел е задоволяване на транспортните потребности на даден град или агломерация, включително трансгранична, а също и транспортните потребности между такъв град или агломерация и околните райони.
От горепосоченото следва, че чл. 6, чл. 9, пар. 2 и 3, чл. 15, чл. 17, чл. 18, чл. 19 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2021/782 няма да се прилагат за бързи и пътнически влакове, пътуващи по всички направления, включени в Графика за движение на влаковете, осъществяващи градска и крайградска услуга за железопътен превоз на пътници, по смисъла на член 2, параграф 6, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2021/782 във връзка с член 3, ал. 1, т. 13 от Регламент (ЕС) 2021/782.
Неприлагането на чл. 6 „Велосипеди“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“ е необходимо, тъй като към настоящия момент наличният подвижен състав в Република България не е технически пригоден, за да позволи на пътниците безопасно да превозват велосипеди във влака. Липсват специални места за превоз на велосипеди. В наличния подвижен състав, който е физически и морално остарял и силно амортизиран, дори пътниците да упражняват надзор върху своите велосипеди по време на пътуването и да положат всички разумни усилия, не биха могли да гарантират, че техните велосипеди няма да причинят вреда или щета на други пътници, оборудване за придвижване, багаж или железопътни операции, поради което е предложено отлагане на приложението на чл. 6 от регламента по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“.
Република България е сключила Договор № Д-30/04.09.2024 г. за доставка на 20 едноетажни беземисионни електрически мотриси и Анекс към Договор № ДС-12/7.11.2024 г. за доставка на още 5 едноетажни беземисионни електрически мотриси със срок за доставка и регистрация 31.08.2026 г. По друг договор до края на 2027 г. се предвижда да бъдат въведени в експлоатация 35 нови електрически мотриси. Общо за периода 2026-2027 г. ще бъдат доставени, регистрирани и въведени в експлоатация 60 нови електрически мотриси.
За осигуряването на подвижен състав, който позволява безопасното превозване на велосипеди, е необходим допълнителен период от време, допустим съгласно чл. 2, параграф 6, буква „а“ от регламента по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 6 от регламента по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“.
Член 9 „Информация за пътуването“, пар. 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвиждат, че на пътниците по време на пътуването следва да се предоставя най-малко информацията, посочена в Приложение II, част I и част II на регламента. С наличния подвижен състав в експлоатация, който е физически и морално остарял и силно амортизиран, към настоящия момент не е в възможно във всички влакове да се осигури тази информация, поради липсата на оборудване в значителна част от вагоните и мотрисните влакове за предоставяне на такава информация на лица със слухови и/или зрителни увреждания.
Предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов подвижен състав, състоящ се от 60 нови електрически мотриси за превоз на пътници с железопътен транспорт изисква допълнително време, като се очаква да се осъществи в периода 2026-2027 г. Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на изпълнението на член 9, съгласно чл. 2, параграф 6, буква „а“ от регламента, по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“.
Член 15 „Авансови плащания“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 установява задължение за железопътния превозвач в случай на смърт или нараняване на пътник, незабавно и при всеки случай не по-късно от 15 дни след установяване на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, да извърши авансови плащания, необходими за посрещане на непосредствените му икономически нужди пропорционално на претърпените вреди. Дерогацията се предлага, тъй като тези отношения и понастоящем са уредени в българското законодателство, но с други процедурни срокове и условия: съгласно чл. 471, ал. 1 от Кодекса на застраховането, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно чл. 476 от Кодекса на застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв.
От друга страна, ако се допусне директното прилагане на разпоредбата от регламента, всяко железопътно предприятие за пътнически превози ще трябва да създаде в бюджета си нарочен извънреден фонд, с който да отговори на изискването на регламента за обезпечаване на незабавното изплащане на средства по чл. 15 от Регламента, равни на броя застрахователни събития, предвиден в сключената застраховка „Злополука на пътниците“. Сега действащият пътнически превозвач е сключил такава застраховка с предвидени 200 събития, което би означавало, че сумата, която би следвало да задели за нарочния извънреден фонд ще възлиза на 8 214 486 лв. (200X21 000€X1.95583 лв.).
Поради изложеното предлагаме отлагане на директното приложение на чл. 15 от регламента по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“, като по отношение на застраховката ще продължи да се прилага националното ни законодателство.
Съгласно чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, отговорността на железопътните превозвачи за закъснения, пропуснати връзки и отменени влакове се урежда от приложение I, дял IV, глава II от регламента.
Към настоящия момент състоянието на железопътната инфраструктурата не е добро, което често е причина за закъснения, пренасочване и отмяна на влакове. В ход е изпълнението на редица големи проекти за ремонт и изграждане на нов железен път и контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации, които се предвижда да бъдат завършени до края на 2027 г., а някои от тях – до края на 2029 г. Друга причина е остарелия и амортизиран подвижен състав, който често причинява аварии по технически причини. С предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов железопътен пътнически състав до края на 2027 г. на 60 броя нови електрически мотриси считаме, че реално ще се осигури възможност за прилагане на правата на пътниците и респективно налагането на санкции при нарушения.
Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на приложението на чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от регламента по отношение на градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случаите, в които е основателно да се очаква, при заминаване или при изпускане на връзка, или при отмяна, при пристигането на крайното местоназначение съгласно договора за превоз закъснението да е 60 минути или повече, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменена услуга, незабавно да предлага на пътника избор между следните варианти и да предприема следните мерки:
а) възстановяване на пълната стойност на билета, при условията, при които е била платена, за неосъществената част или части от пътуването и за вече осъществената част или части, ако пътуването е вече ненужно от гледна точка на първоначалния план за пътуване на пътника, придружено, когато това е приложимо, от услуга за връщане до първоначалната отправна точка при първа възможност;
б) продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение при първа възможност;
в) продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение на по-късна, удобна за пътника дата.
Към момента се регистрират чести закъснения, пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, извършвани редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Управителят на инфраструктурата приоритетно работи върху оптимизацията на процесите по експлоатация и поддръжка на железопътната инфраструктура, с цел повишаване на качеството на предлаганите жп. услуги и постигане на максимално ефикасен затворен цикъл на процесите по изграждане, развитие, експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура. В ход са големи проекти за изпълнение на дейности по проекти финансирани от Европейски фондове при споделено управление 2021-2027, проекти по Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 и проекти по Механизма за свързване на Европа 2021 – 2027, като някои от обектите ще приключат до края на 2029 г.
Видно от Справката в Таблица 1, генерираните закъснения по причина в железопътната инфраструктура за периода 2019-2023 г. представляват средно 31,01 % или почти 1/3 от общия дял на генерираните закъснения от Графика за движение на влаковете (ГДВ) за периода.
Таблица 1
Справка за генерирани закъснения по причина в железопътната инфраструктура за
периода 2019-2023г.
Година
Минути закъснения в крайни гари поради причини
Общо брой на минути закъснения в крайни гари
Неизпълнение на ГДВ, % по причина в железопътната инфраструктура от общия дял незипълнение
2019
156 434
500 154
31,28%
2020
123 135
375 734
32,77%
2021
138 917
440 126
31,56%
2022
163 237
515 171
31,69%
2023
170 061
593 072
28,67%
Общо:
751 784
2424257
31,01%
Предвид гореизложеното, изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до значителни финансова тежест за превозвачите, които извършват и ще извършват превоз на пътници с железопътен транспорт. Считаме за целесъобразно, реалистично и в интерес на пазара на железопътни услуги за пътнически превози, до приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав – 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете, да се отложи прилагането на чл. 18, за да се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 18 съгласно чл. 2, параграф 6, буква „а“ от регламента по отношение на градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 19 „Обезщетяване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда изплащане на обезщетение за закъснения от железопътния превозвач на пътник, в зависимост от генерираното закъснение в крайна гара. Минималното обезщетение за закъснения е 25 % от цената на билета за закъснение от 60 до 119 минути или 50 % от цената на билета за закъснение, равно на или превишаващо 120 минути. Когато многократно се случват закъснения от по-малко от 60 минути през периода на валидност на издадените на пътник абонаментна карта или сезонен билет, закъсненията се сумират и пътниците се обезщетяват. След приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав - 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете ще се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Към настоящия момент се отчитат остър недостиг на подвижен железопътен състав за изпълнение на Графика за движение на влаковете, а също и затруднения за спазване точността на предлаганата железопътна превозна услуга, поради често пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, поради не добро състояние на железопътната инфраструктура и извършваните едновременно редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до сериозна финансова тежест за железопътните превозвачи, които към момента същият не е са в състояние да понесат.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 19 „Обезщетяване“
от регламента по отношение на градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случай на закъснение при пристигане или заминаване, или отмяна на услуга пътниците да бъдат информирани от железопътното предприятие или от управителя на гарата за положението, за очакваното време на заминаване и очакваното време на пристигане на услугата или на заменящата услуга, още щом се получи такава информация. Когато продавачите на билети и туроператорите разполагат с такава информация, те също я предоставят на пътника. В случаите, когато закъснението е 60 минути или повече, или услугата е отменена, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменената услуга, трябва да предлага безплатно на пътниците следното:
а) храна и напитки в зависимост от времето на чакане, ако има такива във влака или на гарата, или е възможно да бъдат доставени, вземайки предвид фактори като разстояние от доставчика, необходимо време за доставяне и разходи;
б) хотел или друг вид настаняване, както и транспорт между гарата и мястото на настаняване, в случаите, при които се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой, където и когато това е физически възможно. Когато такъв престой стане необходим поради обстоятелствата, посочени в член 19, параграф 10, железопътното предприятие може да ограничи продължителността на настаняването до максимум три нощувки. Когато е възможно, се вземат предвид изискванията за достъп на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, както и нуждите на кучетата водачи;
в) ако влакът е блокиран на релсовия път, транспорт от влака до гарата, до алтернативна отправна точка или до крайното местоназначение на превозната услуга, където и когато това е физически възможно.
Към момента при планово или аварийно отменени влакове железопътният превозвач създава организация за осигуряване на автомобилен транспорт, но често това не се случва поради откази на автобусните компании да изпълняват поети задължения по сключен договор.
За посрещане на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, както и нуждите на техните придружители и кучета водачи, са необходими допълнителни инвестиции от превозвачите за преоборудване на съществуващия подвижен състав. Със закупуването и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав от 60 броя електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете ще бъде възможно да се организира пътническата превозна услуга с железопътен транспорт съобразно изискванията на регламента и да се обезпечи финансово изпълнението на разпоредбите на чл. 20 от регламента, за изпълнението на които е необходимо време.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 20 „Помощ“ от регламента по отношение на „градските и крайградските услуги за железопътен превоз на пътници“.
3. По отношение на „регионалните услуги за железопътен превоз на пътници“ се предлага чл. 9 „Информация за пътуването“, параграфи 2 и 3, чл. 15 „Авансови плащания“, чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“, чл. 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“, параграф 3, чл. 19 „Обезщетяване“ и 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) 2021/782 да не се прилагат, на основание чл. 2, параграф 6, буква „а“ от регламента, като изключенията от прилагането на член 12, параграф 1 и член 18, параграф 3 от регламента да се прилагат най-късно до 7 юни 2028 г., съгласно член 2, параграф 8, алинея 3 от същия регламент.
Съгласно чл. 3, т. 14 от Регламент (ЕС) 2021/782 „регионална услуга за железопътен превоз на пътници“ означава услуга за железопътен превоз на пътници по смисъла на член 3, т. 7 от Директива 2012/34/ЕС/. В чл. 3, т. 7 от Директива 2012/34/ЕС е регламентирано, че „регионални услуги“ означават транспортни услуги, чиято главна цел е задоволяване транспортните потребности на даден регион, включително трансграничен.
В § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки е регламентирано, че „регионални превози“ са:
а) превозите по второстепенни железопътни линии;
б) превозите за обслужване на малки населени места и на части от главните железопътни линии извън крайградските зони.
От горепосочените разпоредби следва, че чл. 7, пар. 1, чл. 9, пар. 2 и 3, чл. 12, пар. 1, чл. 15, чл. 17, чл. 18, чл. 19 и 20 от Регламент (ЕС) 2021/782 няма да се прилагат за влаковете, осъществяващи регионална услуга за железопътен превоз на пътници, която включва превозите по второстепенни железопътни линии и превозите за обслужване на малки населени места и на части от главните железопътни линии извън крайградските зони.
Член 9 „Информация за пътуването“, пар. 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвиждат, че на пътниците по време на пътуването следва да се предоставя най-малко информацията, посочена в Приложение II, част I и част II на регламента. С наличния подвижен състав в експлоатация, който е физически и морално остарял, и силно амортизиран, към настоящия момент не е в възможно във всички влакове да се осигури тази информация, поради липсата на оборудване в значителна част от вагоните и мотрисните влакове, необходимо за предоставяне на информация на лица със слухови и/или зрителни увреждания.
Предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов подвижен състав, състоящ се от 60 нови електрически мотриси за превоз на пътници с железопътен транспорт изисква допълнително време, като се очаква да се осъществи в периода 2026-2027 г.
Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на изпълнението на член 9 по отношение на „регионалните услуги услуги за железопътен превоз на пътници“.
Член 15 „Авансови плащания“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 установява задължение за железопътния превозвач в случай на смърт или нараняване на пътник, незабавно и при всеки случай не по-късно от 15 дни след установяване на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, да извърши авансови плащания, необходими за посрещане на непосредствените му икономически нужди пропорционално на претърпените вреди. Дерогацията се предлага, тъй като тези отношения и понастоящем са уредени в българското законодателство, но с други процедурни срокове и условия: съгласно чл. 471, ал. 1 от Кодекса на застраховането, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно чл. 476 от Кодекса на застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв.
От друга страна, ако се допусне директното прилагане на разпоредбата от регламента, всяко железопътно предприятие за пътнически превози ще трябва да създаде в бюджета си нарочен извънреден фонд, с който да отговори на изискването на регламента за обезпечаване на незабавното изплащане на средства по чл. 15 от Регламента, равни на броя застрахователни събития, предвиден в сключената застраховка „Злополука на пътниците“. Сега действащият пътнически превозвач е сключил такава застраховка с предвидени 200 събития, което би означавало, че сумата, която би следвало да задели за нарочния извънреден фонд ще възлиза на 8 214 486 лв. (200X21 000€X1.95583 лв.).
Поради изложеното предлагаме отлагане на директното приложение на чл. 15 от регламента по отношение на „регионалните услуги за железопътен превоз на пътници“, като по отношение на застраховката ще продължи да се прилага националното ни законодателство.
Съгласно чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, отговорността на железопътните превозвачи за закъснения, пропуснати връзки и отменени влакове се урежда от приложение I, дял IV, глава II от регламента.
Към настоящия момент състоянието на железопътната инфраструктурата не е добро, което често е причина за закъснения пренасочване и отмяна на влакове. В ход е изпълнението на редица големи проекти за ремонт и изграждане на нов железен път и контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации, които се предвижда да бъдат завършени до края на 2027 г., а някои от тях – до края на 2029 г. Друга причина е остарелия и амортизиран подвижен състав, който често причинява аварии по технически причини. С предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов железопътен пътнически състав до края на 2027 г. на 60 броя нови електрически мотриси считаме, че реално ще се осигури прилагане на правата на пътниците и респективно налагането на санкции при нарушения.
Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на приложението на чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от регламента по отношение на регионалните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случаите, в които е основателно да се очаква при заминаване или при изпускане на връзка, или при отмяна, при пристигането на крайното местоназначение съгласно договора за превоз закъснението да е 60 минути или повече, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменена услуга, незабавно да предлага на пътника избор между следните варианти и да предприема следните мерки:
а) възстановяване на пълната стойност на билета, при условията, при които е била платена, за неосъществената част или части от пътуването и за вече осъществената част или части, ако пътуването е вече ненужно от гледна точка на първоначалния план за пътуване на пътника, придружено, когато това е приложимо, от услуга за връщане до първоначалната отправна точка при първа възможност;
б) продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение при първа възможност;
в) продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение на по-късна, удобна за пътника дата.
Към момента се регистрират чести закъснения, пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, извършване на редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Управителят на инфраструктурата приоритетно работи върху оптимизацията на процесите по експлоатация и поддръжка на железопътната инфраструктура, с цел повишаване на качеството на предлаганите жп. услуги и постигане на максимално ефикасен затворен цикъл на процесите по изграждане, развитие, експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура. В ход са големи проекти за изпълнение на дейности по проекти финансирани от Европейски фондове при споделено управление 2021-2027, проекти по Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 и проекти по Механизма за свързване на Европа 2021 – 2027, като някои от тях ще приключат до края на 2029 г.
Видно от Справката в Таблица 1, генерираните закъснения по причина в железопътната инфраструктура за периода 2019-2023 г. представляват средно 31,01 % или почти 1/3 от общия дял на генерираните закъснения от Графика за движение на влаковете (ГДВ) за периода.
Година
Минути закъснения в крайни гари поради причини
Общо брой на минути закъснения в крайни гари
Неизпълнение ГДВ, % по причина в железопътната инфраструктура от общия дял незипълнение
2019
156 434
500 154
31,28%
2020
123 135
375 734
32,77%
2021
138 917
440 126
31,56%
2022
163 237
515 171
31,69%
2023
170 061
593 072
28,67%
Общо:
751 784
2424257
31,01%
Предвид гореизложеното, изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до значителни финансова тежест за превозвачите, които извършват и ще извършват превоз на пътници с железопътен транспорт. Считаме за целесъобразно, реалистично и в интерес на пазара на железопътни услуги за пътнически превози, до приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав – 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете, да се отложи прилагането на чл. 18, за да се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 18 съгласно чл. 2, параграф 6, буква „а“ от регламента по отношение на регионалните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 19 „Обезщетяване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда изплащане на обезщетение за закъснения от железопътния превозвач на пътник, в зависимост от генерираното закъснение в крайна гара. Минималното обезщетение за закъснения е 25 % от цената на билета за закъснение от 60 до 119 минути или 50 % от цената на билета за закъснение, равно на или превишаващо 120 минути. Когато многократно се случват закъснения от по-малко от 60 минути през периода на валидност на издадените на пътник абонаментна карта или сезонен билет, закъсненията се сумират и пътниците се обезщетяват. След приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав - 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете ще се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Към настоящия момент се отчитат остър недостиг на подвижен железопътен състав за изпълнение на Графика за движение на влаковете, а също и затруднения за спазване точността на предлаганата железопътна превозна услуга, поради често пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, поради не добро състояние на железопътната инфраструктура и извършваните едновременно редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до сериозна финансова тежест за железопътните превозвачи, които към момента същият не е са в състояние да понесат.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 19 „Обезщетяване“
от регламента по отношение на регионалните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случай на закъснение при пристигане или заминаване, или отмяна на услуга пътниците да бъдат информирани от железопътното предприятие или от управителя на гарата за положението, за очакваното време на заминаване и очакваното време на пристигане на услугата или на заменящата услуга, още щом се получи такава информация. Когато продавачите на билети и туроператорите разполагат с такава информация, те също я предоставят на пътника. В случаите, когато закъснението е 60 минути или повече, или услугата е отменена, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменената услуга, трябва да предлага безплатно на пътниците следното:
а) храна и напитки в зависимост от времето на чакане, ако има такива във влака или на гарата, или е възможно да бъдат доставени, вземайки предвид фактори като разстояние от доставчика, необходимо време за доставяне и разходи;
б) хотел или друг вид настаняване, както и транспорт между гарата и мястото на настаняване, в случаите, при които се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой, където и когато това е физически възможно. Когато такъв престой стане необходим поради обстоятелствата, посочени в член 19, параграф 10, железопътното предприятие може да ограничи продължителността на настаняването до максимум три нощувки. Когато е възможно, се вземат предвид изискванията за достъп на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, както и нуждите на кучетата водачи;
в) ако влакът е блокиран на релсовия път, транспорт от влака до гарата, до алтернативна отправна точка или до крайното местоназначение на превозната услуга, където и когато това е физически възможно.
Към момента при планирано или аварийно отменени влакове железопътният превозвач създава организация за осигуряване на автомобилен транспорт, но често това не се случва поради откази на автобусните компании да изпълняват поети задължения по сключен договор.
За посрещане на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, както и нуждите на техните придружители и кучета водачи, са необходими допълнителни инвестиции от превозвачите за преоборудване на съществуващия подвижен състав. Със закупуването и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав от 60 броя електрически мотриси ще бъде реално възможно да се изпълнява Графика за движение на влаковете и да се организира пътническата превозна услуга с железопътен транспорт съобразно изискванията на регламента и да се обезпечи финансово изпълнението на разпоредбите на чл. 20 от регламента, за изпълнението на които е необходимо време.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 20 „Помощ“ от регламента по отношение на регионалните услуги за железопътен превоз на пътници.
4. По отношение на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници се предлага разпоредбите на чл. 15 „Авансови плащания“, чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“, чл. 19 „Обезщетяване“, чл. 20 „Помощ“, параграф 2, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 2021/782 да не се прилагат на основание чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/782 за период от 5 години, считано от изтичането на изключенията, допуснати на основание чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1371/2007, а именно - до 4.12.2029 г.
Съгласно чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 2021/782 „вътрешна услуга за железопътен превоз на пътници“ означава услуга за железопътен превоз на пътници, при която не се пресича граница на държава – членка“. В § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки е регламентирано, че „вътрешна услуга за железопътен превоз на пътници“ е услуга за железопътен превоз на пътници, при която не се пресича граница на Република България.
От горепосочените разпоредби следва, че чл. 15 „Авансови плащания“, чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“, чл. 19 „Обезщетяване“, чл. 20 „Помощ“, параграф 2, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 2021/782 няма да се прилагат до 4.12.2029 г. по отношение на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 15 „Авансови плащания“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 установява задължение за железопътния превозвач в случай на смърт или нараняване на пътник, незабавно и при всеки случай не по-късно от 15 дни след установяване на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, да извърши авансови плащания, необходими за посрещане на непосредствените му икономически нужди пропорционално на претърпените вреди. Дерогацията се предлага, тъй като тези отношения и понастоящем са уредени в българското законодателство, но с други процедурни срокове и условия: съгласно чл. 471, ал. 1 от Кодекса на застраховането, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно чл. 476 от Кодекса на застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв.
От друга страна, ако се допусне директното прилагане на разпоредбата от регламента, всяко железопътно предприятие за пътнически превози ще трябва да създаде в бюджета си нарочен извънреден фонд, с който да отговори на изискването на регламента за обезпечаване на незабавното изплащане на средства по чл. 15 от Регламента, равни на броя застрахователни събития, предвиден в сключената застраховка „Злополука на пътниците“. Сега действащият пътнически превозвач е сключил такава застраховка с предвидени 200 събития, което би означавало, че сумата, която би следвало да задели за нарочния извънреден фонд ще възлиза на 8 214 486 лв. (200X21 000€X1.95583 лв.).
Поради изложеното предлагаме отлагане на директното приложение на чл. 15 от регламента по отношение на „вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници“, като по отношение на застраховката ще продължи да се прилага националното ни законодателство.
Съгласно чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, отговорността на железопътните превозвачи за закъснения, пропуснати връзки и отменени влакове се урежда от приложение I, дял IV, глава II от регламента.
Към настоящия момент състоянието на железопътната инфраструктурата не е добро, което често е причина за закъснения, пренасочване и отмяна на влакове. В ход е изпълнението на редица големи проекти за ремонт и изграждане на нов железен път и контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации, които се предвижда да бъдат завършени до края на 2027 г., а някои от тях – до края на 2029 г. Друга причина е остарелия и амортизиран подвижен състав, който често причинява аварии по технически причини. С предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов железопътен пътнически състав до края на 2027 г. на 60 броя нови електрически мотриси считаме, че реално ще се осигури възможност за прилагане на правата на пътниците и респективно налагането на санкции при нарушения.
Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на приложението на чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от регламента по отношение на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 19 „Обезщетяване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда изплащане на обезщетение за закъснения от железопътния превозвач на пътник, в зависимост от генерираното закъснение в крайна гара. Минималното обезщетение за закъснения е 25 % от цената на билета за закъснение от 60 до 119 минути или 50 % от цената на билета за закъснение, равно на или превишаващо 120 минути. Когато многократно се случват закъснения от по-малко от 60 минути през периода на валидност на издадените на пътник абонаментна карта или сезонен билет, закъсненията се сумират и пътниците се обезщетяват. След приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав - 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете ще се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Към настоящия момент се отчитат остър недостиг на подвижен железопътен състав за изпълнение на Графика за движение на влаковете, а също и затруднения за спазване точността на предлаганата железопътна превозна услуга, поради често пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, поради не добро състояние на железопътната инфраструктура и извършваните едновременно редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до сериозна финансова тежест за железопътните превозвачи, които към момента същият не е са в състояние да понесат.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 19 „Обезщетяване“
от регламента по отношение на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случай на закъснение при пристигане или заминаване, или отмяна на услуга пътниците да бъдат информирани от железопътното предприятие или от управителя на гарата за положението, за очакваното време на заминаване и очакваното време на пристигане на услугата или на заменящата услуга, още щом се получи такава информация. Когато продавачите на билети и туроператорите разполагат с такава информация, те също я предоставят на пътника. В случаите, когато закъснението е 60 минути или повече, или услугата е отменена, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменената услуга, трябва да предлага безплатно на пътниците следното:
а) храна и напитки в зависимост от времето на чакане, ако има такива във влака или на гарата, или е възможно да бъдат доставени, вземайки предвид фактори като разстояние от доставчика, необходимо време за доставяне и разходи;
б) хотел или друг вид настаняване, както и транспорт между гарата и мястото на настаняване, в случаите, при които се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой, където и когато това е физически възможно. Когато такъв престой стане необходим поради обстоятелствата, посочени в член 19, параграф 10, железопътното предприятие може да ограничи продължителността на настаняването до максимум три нощувки. Когато е възможно, се вземат предвид изискванията за достъп на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, както и нуждите на кучетата водачи;
в) ако влакът е блокиран на релсовия път, транспорт от влака до гарата, до алтернативна отправна точка или до крайното местоназначение на превозната услуга, където и когато това е физически възможно.
Към момента при планирано или аварийно отменени влакове железопътният превозвач създава организация за осигуряване на автомобилен транспорт, но често това не се случва поради откази на автобусните компании да изпълняват поети задължения по сключен договор.
За посрещане на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, както и нуждите на техните придружители и кучета водачи, са необходими допълнителни инвестиции от превозвачите за преоборудване на съществуващия подвижен състав. Със закупуването и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав от 60 броя електрически мотриси ще бъде реално възможно да се изпълнява Графика за движение на влаковете и да се организира пътническата превозна услуга с железопътен транспорт съобразно изискванията на регламента и да се обезпечи финансово изпълнението на разпоредбите на чл. 20 от регламента, за изпълнението на които е необходимо време.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 20 „Помощ“ от регламента по отношение на вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници.
5. По отношение на „международните услуги за железопътен превоз на пътници“ се предлага разпоредбите на чл. 4 „Договор за превоз“, чл. 6 „Велосипеди“, чл. 9 „Информация за пътуването“, параграфи 2 и 3, чл. 15 „Авансови плащания“, чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“, чл. 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“, чл. 19 „Обезщетяване“ и чл. 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) 2021/782 да не се прилагат на основание чл. 2, параграф 6, буква „б“ от регламента.
Съгласно чл. 3, т. 16 от Регламент (ЕС) 2021/782 „международна услуга за превоз на пътници” означава услуга за превоз на пътници, при която влакът пресича границата на най-малко една държава-членка и чиято основна цел е превозването на пътници между гари, разположени в различни държави-членки; влакът може да бъде съединен и/или разделен и отделните секции могат да имат различен произход и направление, при условие че всички вагони пресичат най-малко една граница.
В § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЖТ е регламентирано, че „международни превози“ са превозите на пътници и товари:
а) от място в Република България до място извън нея;
б) от място извън страната до място на територията на Република България;
в) между две места извън Република България.
Съществува още една дефиниция за „международни превози“ в националното законодателство - в § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки е регламентирано, че „международни“ са железопътните превози, при които се преминава през държавна граница.
От горепосочените разпоредби следва, че чл. 4 „Договор за превоз“, чл. 6 „Велосипеди“, чл. 9 „Информация за пътуването“, параграфи 2 и 3, чл. 15 „Авансови плащания“, чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“, чл. 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“, чл. 19 „Обезщетяване“ и чл. 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) 2021/782 няма да се прилагат за международните услуги за железопътен превоз на пътници.
Неприлагането на чл. 4 „Договор за превоз“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници е необходимо, защото към настоящия момент железопътните превозвачи изпълняват разпоредбите на дял II от Приложение I на регламента, но не са в състояние да изпълняват разпоредбите на Приложение I, дял III, Глава I, чл. 12-25 от регламента (превоз на ръчен багаж, животни, регистриран багаж и транспортни средства), тъй като не разполагат с необходимата техническа обезпеченост, поради липса на специализиран подвижен състав за извършване на превоз на регистриран багаж, както и на транспортни средства. В тази връзка е необходимо време за изготвянето на разчети, създаване на необходимата техническа организация и за осигуряване на съответните инвестиции.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 4 „Договор за превоз“ от регламента по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници.
Неприлагането на чл. 6 „Велосипеди“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници е необходимо, тъй като към настоящия момент наличният подвижният състав в Република България не е технически пригоден, за да позволи на пътниците безопасно да превозват велосипеди във влака. Липсват специални места за превоз на велосипеди. В наличния подвижен състав, който е физически и морално остарял, и силно амортизиран, дори пътниците да упражняват надзор върху своите велосипеди по време на пътуването и да положат всички разумни усилия, не биха могли да гарантират, че техните велосипеди няма да причинят вреда или щета на други пътници, оборудване за придвижване, багаж или железопътни операции, поради което е предложено отлагане на приложението на чл. 6 от регламента по отношение на „международните услуги за железопътен превоз на пътници“.
Република България е сключила Договор № Д-30/04.09.2024 г. за доставка на 20 едноетажни беземисионни електрически мотриси и Анекс към Договор № ДС-12/7.11.2024 г. за доставка на още 5 едноетажни беземисионни електрически мотриси със срок за доставка и регистрация 31.08.2026 г. По друг договор до края на 2027 г. се предвижда да бъдат въведени в експлоатация 35 нови електрически мотриси. Общо за периода 2026-2027 г. ще бъдат доставени, регистрирани и въведени в експлоатация 60 нови електрически мотриси. Предвижда се и провеждане на процедура за доставка, въвеждане в експлоатация, обучение на персонала и поддръжка на други 10 броя едноетажни мотриси с възможност за работа с хидротретирано растително масло.
За осигуряването на подвижен състав, който позволява безопасното превозване на велосипеди, е необходим допълнителен период от време, допустим съгласно чл. 2, параграф 6, буква „а“ от регламента по отношение на „международните услуги за железопътен превоз на пътници“.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 6 от регламента по отношение на „международните услуги за железопътен превоз на пътници“.
Член 9 „Информация за пътуването“, пар. 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвиждат, че на пътниците по време на пътуването следва да се предоставя най-малко информацията, посочена в Приложение II, част I и част II на регламента. С наличния подвижен състав в експлоатация, който е физически и морално остарял, и силно амортизиран, към настоящия момент не е в възможно във всички влакове да се осигури тази информация, поради липсата на оборудване в значителна част от вагоните и мотрисните влакове, необходимо за предоставяне на информация на лица със слухови и/или зрителни увреждания.
Предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов подвижен състав, състоящ се от 60 нови електрически мотриси за превоз на пътници с железопътен транспорт изисква допълнително време, като се очаква да се осъществи в периода 2026-2027 г.
Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на изпълнението на член 9 по отношение на „международните услуги услуги за железопътен превоз на пътници“.
Член 15 „Авансови плащания“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 установява задължение за железопътния превозвач в случай на смърт или нараняване на пътник, незабавно и при всеки случай не по-късно от 15 дни след установяване на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, да извърши авансови плащания, необходими за посрещане на непосредствените му икономически нужди пропорционално на претърпените вреди. Дерогацията се предлага, тъй като тези отношения и понастоящем са уредени в българското законодателство, но с други процедурни срокове и условия: съгласно чл. 471, ал. 1 от Кодекса на застраховането, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно чл. 476 от Кодекса на застраховането, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв.
От друга страна, ако се допусне директното прилагане на разпоредбата от регламента, всяко железопътно предприятие за пътнически превози ще трябва да създаде в бюджета си нарочен извънреден фонд, с който да отговори на изискването на регламента за обезпечаване на незабавното изплащане на средства по чл. 15 от Регламента, равни на броя застрахователни събития, предвиден в сключената застраховка „Злополука на пътниците“. Сега действащият пътнически превозвач е сключил такава застраховка с предвидени 200 събития, което би означавало, че сумата, която би следвало да задели за нарочния извънреден фонд ще възлиза на 8 214 486 лв. (200X21 000€X1.95583 лв.).
Поради изложеното предлагаме отлагане на директното приложение на чл. 15 от регламента по отношение на „международните услуги за железопътен превоз на пътници“, като по отношение на застраховката ще продължи да се прилага националното ни законодателство.
Съгласно чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, отговорността на железопътните превозвачи за закъснения, пропуснати връзки и отменени влакове се урежда от приложение I, дял IV, глава II от регламента.
Към настоящия момент състоянието на железопътната инфраструктурата не е добро, което често е причина за закъснения, пренасочване и отмяна на влакове. В ход е изпълнението на редица големи проекти за ремонт и изграждане на нов железен път и контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации, които се предвижда да бъдат завършени до края на 2027 г., а някои от тях – до края на 2029 г. Друга причина е остарелия и амортизиран подвижен състав, който често причинява аварии по технически причини. С предвидената доставка и въвеждане в експлоатация на нов железопътен пътнически състав до края на 2027 г. на 60 броя нови електрически мотриси считаме, че реално ще се осигури възможност за прилагане на правата на пътниците и респективно налагането на санкции при нарушения.
Във връзка с гореизложеното е предложено отлагане на приложението на чл. 17 „Отговорност за закъснения, пропуснати връзки и отменяне“ от регламента по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 18 „Възстановяване на средства и пренасочване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случаите, в които е основателно да се очаква при заминаване или при изпускане на връзка, или при отмяна, при пристигането на крайното местоназначение съгласно договора за превоз закъснението да е 60 минути или повече, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменена услуга, незабавно да предлага на пътника избор между следните варианти и да предприема следните мерки:
а) възстановяване на пълната стойност на билета, при условията, при които е била платена, за неосъществената част или части от пътуването и за вече осъществената част или части, ако пътуването е вече ненужно от гледна точка на първоначалния план за пътуване на пътника, придружено, когато това е приложимо, от услуга за връщане до първоначалната отправна точка при първа възможност;
б) продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение при първа възможност;
в) продължаване или пренасочване, при сравними транспортни условия, до крайното местоназначение на по-късна, удобна за пътника дата.
Към момента се регистрират чести закъснения, пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, извършване на редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Управителят на инфраструктурата приоритетно работи върху оптимизацията на процесите по експлоатация и поддръжка на железопътната инфраструктура, с цел повишаване на качеството на предлаганите жп. услуги и постигане на максимално ефикасен затворен цикъл на процесите по изграждане, развитие, експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура. В ход са големи проекти за изпълнение на дейности по проекти, финансирани от Европейски фондове при споделено управление 2021-2027, проекти по Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 и проекти по Механизма за свързване на Европа 2021 – 2027, като някои от тях ще приключат до края на 2029 г.
Предвид гореизложеното, изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до значителни финансова тежест за превозвачите, които извършват и ще извършват превоз на пътници с железопътен транспорт. Считаме за целесъобразно, реалистично и в интерес на пазара на железопътни услуги за пътнически превози, до приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав – 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете да се отложи прилагането на чл. 18 за да се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на чл. 18 по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 19 „Обезщетяване“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда изплащане на обезщетение за закъснения от железопътния превозвач на пътник, в зависимост от генерираното закъснение в крайна гара. Минималното обезщетение за закъснения е 25 % от цената на билета за закъснение от 60 до 119 минути или 50 % от цената на билета за закъснение, равно на или превишаващо 120 минути. Когато многократно се случват закъснения от по-малко от 60 минути през периода на валидност на издадените на пътник абонаментна карта или сезонен билет, закъсненията се сумират и пътниците се обезщетяват. След приключване на започнатата модернизация и рехабилитация на железопътната инфраструктура и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав - 60 електрически мотриси, с които ще се изпълнява Графика за движение на влаковете ще се осигури качество и акуратност на предлаганата услуга превоз на пътници с железопътен транспорт.
Към настоящия момент се отчитат остър недостиг на подвижен железопътен състав за изпълнение на Графика за движение на влаковете, а също и затруднения за спазване точността на предлаганата железопътна превозна услуга, поради често пренасочване и отмяна на влакове, поради амортизиран пътнически подвижен състав, поради не добро състояние на железопътната инфраструктура и извършваните едновременно редица ремонти, модернизация и изграждане на нов железния път. Изплащането на обезщетения на пътниците за закъсненията на влаковете на този етап биха били в значителни размери, което ще доведе до сериозна финансова тежест за железопътните превозвачи, които към момента същият не е са в състояние да понесат.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 19 „Обезщетяване“
от регламента по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници.
Член 20 „Помощ“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 предвижда в случай на закъснение при пристигане или заминаване, или отмяна на услуга пътниците да бъдат информирани от железопътното предприятие или от управителя на гарата за положението, за очакваното време на заминаване и очакваното време на пристигане на услугата или на заменящата услуга, още щом се получи такава информация. Когато продавачите на билети и туроператорите разполагат с такава информация, те също я предоставят на пътника. В случаите, когато закъснението е 60 минути или повече, или услугата е отменена, железопътното предприятие, обслужващо закъснялата или отменената услуга, трябва да предлага безплатно на пътниците следното:
а) храна и напитки в зависимост от времето на чакане, ако има такива във влака или на гарата, или е възможно да бъдат доставени, вземайки предвид фактори като разстояние от доставчика, необходимо време за доставяне и разходи;
б) хотел или друг вид настаняване, както и транспорт между гарата и мястото на настаняване, в случаите, при които се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой, където и когато това е физически възможно. Когато такъв престой стане необходим поради обстоятелствата, посочени в член 19, параграф 10, железопътното предприятие може да ограничи продължителността на настаняването до максимум три нощувки. Когато е възможно, се вземат предвид изискванията за достъп на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, както и нуждите на кучетата водачи;
в) ако влакът е блокиран на релсовия път, транспорт от влака до гарата, до алтернативна отправна точка или до крайното местоназначение на превозната услуга, където и когато това е физически възможно.
Към момента при планирано или аварийно отменени влакове железопътният превозвач създава организация за осигуряване на автомобилен транспорт, но често това не се случва поради откази на автобусните компании да изпълняват поети задължения по сключен договор.
За посрещане на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, както и нуждите на техните придружители и кучета водачи, са необходими допълнителни инвестиции от превозвачите за преоборудване на съществуващия подвижен състав. Със закупуване и въвеждането в експлоатация до края на 2027 г. на новия подвижен състав от 60 броя електрически мотриси ще бъде реално възможно да се изпълнява Графика за движение на влаковете и да се организира пътническата превозна услуга с железопътен транспорт съобразно изискванията на регламента и да се обезпечи финансово изпълнението на разпоредбите на чл. 20 от регламента, за изпълнението на които е необходимо време.
Във връзка с горното е предложено отлагане на приложението на 20 „Помощ“ от регламента по отношение на международните услуги за железопътен превоз на пътници.
6. На основание член 24, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 2021/782 Република България е заявила, че разрешава удължаване на 24-часовият срок за предварително уведомяване за предоставяне на помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност на 36 часа, като изключението ще се прилага до 30.06.2026 г. Обслужването на лица с увреждания и лица с намалена подвижност се извършва съгласно сключения тристранен договор между Български червен кръст, „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). За осигуряване на достъпна среда до железопътния транспорт, от страна на НКЖИ са оборудвани петнадесет железопътни гари в страната, като същите разполагат с подемно устройство – мобиллифт. Превозът на лица с увреждания и лица с намалена подвижност и техни придружители се извършва след предварителна заявка за дата, час и влак, с който да се извърши пътуването, за да се осигури мобиллифт. За изпълнение на превози на лица с увреждания и лица с намалена подвижност се използват специализирани вагони в експлоатация, предоставящи възможност (площ) за превоз на инвалидни колички. Общо 4 вагона от тази серия са в готовност за извършване на превоз, при направена заявка за конкретно пътуване. Освен тях, „БДЖ–ПП“ ЕООД разполага с още 4 специализирани вагона от друга серия, с капацитет 60 места за пътници, 4 места за трудноподвижни лица и осигурено място за две инвалидни колички. В експлоатация е и един специален вагон, който предоставя 65 места за пътници, 4 места за трудноподвижни лица и осигурено място за две инвалидни колички.
Предоставена е възможност за пътуване на лица с увреждания и лица с намалена подвижност и в 5 броя спални вагони, като последните разполагат с по две обособени кабини за специализиран превоз и се включват в съставите на нощните бързи влакове.
С оглед по-добра организация и гарантиране на железопътните превозни услуги на всички лица с увреждания и лица с намалена подвижност, които биха заявили такава услуга, предлагаме 24-часовият срок за предварително уведомяване за предоставяне на помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност следва да се удължи на 36 часа.
В чл. 32 „Санкции“ от стария Регламент (ЕО) № 1371/2007 е регламентирано, че държавите-членки предвиждат правила за санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на регламента, и взимат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
В изпълнение на тази разпоредба от стария регламент в чл. 139, т. 1-29, чл. 140, т. 1-10, чл. 141, ал. 1-3, чл. 142, ал. 1 и 2 и чл. 143 от Глава осма „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗЖТ са регламентирани санкциите за нарушаване на разпоредбите на стария Регламент (ЕО) № 1371/2007.
Съгласно чл. 35 „Санкции“ от новия Регламент (ЕС) № 2021/782 държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на регламента, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.
В чл. 40 „Отмяна“, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2021/782 е регламентирано, че „позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV“. От Таблицата на съответствието в приложение IV от Регламент (ЕС) № 2021/782 е видно, че между разпоредбите от Регламент (ЕО) № 1371/2007 и разпоредбите от Регламент (ЕС) № 2021/782, няма пълно съответствие, като чл. 2, параграф 2-4, чл. 3, т. 2-3, чл. 21, параграф 1, чл. 22, параграф 2 и чл. 33 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 са отпаднали в Регламент (ЕС) № 2021/782, а текстовете на чл. 1, букви „в“, „д“, „з“, чл. 2, параграфи 2-3, чл. 3, т. 7, 10-11, 13-16, 18, 20 и 22, чл. 5, чл. 10, чл. 12, чл. 18, параграфи 2-7, чл. 19, параграфи 5- 6 и 10, чл. 20, параграф 6, чл. 26, чл. 28, параграф 3, чл. 32, чл. 33, чл. 34, параграфи 1 и 3, чл. 35, параграф 2, чл. 37 и чл. 40 от Регламент (ЕС) 2021/782 са нови и не са съществували аналогични текстове в Регламент (ЕО) № 1371/2007.
Във връзка с гореизложеното в законопроекта, в чл. 139, чл. 140, чл. 141, чл. 142 и чл. 143 от Глава осма „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗЖТ са предложени изменения на размера на имуществените санкции за нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/782. Размерът на санкциите е определен като към съществуващите размери на имуществените санкции, определени за нарушение на Регламент (ЕО) № 1371/2007 към декември 2019 г., е добавен индекс на инфлацията, съгласно официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), изчислена за периода от месец декември 2019 г. до месец декември 2024 г. Инфлацията за този период е в размер на 35%, с който процент е увеличен размера на имуществените санкции по чл. 139, чл. 140, чл. 141, чл. 142 и чл. 143 от Глава осма „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗЖТ.
I. В законопроекта с § 1 относно чл. 6, ал. 4 се предлага Регламент (ЕО) № 1371/2007 да се замени с новия Регламент (ЕС) № 2021/782.
II. С § 4 от законопроекта се предлагат следните промени в чл. 139, където са регламентирани санкции за железопътните превозвачи при нарушаване на разпоредби от регламента:
1. В т. 1 „член 7“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 8“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за непредоставяне по подходящ начин на информация за преустановяване на услуги се увеличава, като сумата „от 1000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 6750 лв.“.
2. В т. 1а. „член 8, параграф 1“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 9, параграф 1“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за предоставяне на непълна информация или за отказ да предостави на пътник поискана от него информация за пътувания, за които предлага договор за превоз, посочена в Приложение II, част I от регламента се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
3. В т. 2 „член 8, параграф 2“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 9, параграф 2“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за предоставяне на непълна информация или за отказ да предостави на пътник информация по време на пътуването, посочена в Приложение II, част ІІ от регламента се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 2700 до 6750 лв.“. Санкцията се прилага по отношение на вътрешните превози.
4. В т. 3 „член 8, параграф 3“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 9, параграф 3“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за предоставяне по неподходящ начин на лице със слухови и/или зрителни увреждания, поискана от него информация за пътувания, за които предлага договор за превоз, както и информация по време на пътуването, посочени в Приложение II, части I и II от регламента се увеличава, като сумата „от 3000 до 6000 лв.“ се заменя с „от 4050 до 8100 лв.“. Санкцията се прилага по отношение на вътрешните превози.
5. В т. 4 думите „билет или друг вид превозен документ“ се заменят с „билети и при наличие на такива – на директни билети и резервация, както“, думите „чл. 9“ се заменят с „чл. 11“, думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 2700 до 6750 лв.“..
6. Създава се т. 4а, в която се предлага санкция за непредоставяне на директни билети в съответствие с 12 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 2700 до 6750 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на възпиращ ефект спрямо потенциални нарушители.
7. В т. 5 „чл. 13“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „чл. 15“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за неизплащане на авансово плащане на обезщетение в срок 15 дни след установяване самоличността на пътника, претърпял физическо и/или психическо увреждане, причинено от произшествие по време на пътуване с железопътно превозно средство или по време на качване или слизане от него се увеличава, като сумата „от 10 000 до 20 000 лв.“ се заменя с „от 13 500 до 27 000 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
8. В т. 6 „чл. 13“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „чл. 15“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за неизплащане на авансово плащане на обезщетение в срок 15 дни след установяване самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение в случай на смърт на пътник, настъпила вследствие на произшествие по време на пътуване с железопътно превозно средство или по време на качване или слизане от него се увеличава, като сумата „40 000 лв.“ се заменя с „ 54 000 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
9. В т. 7 „чл. 16“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „чл. 18, параграф 1“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за отказ за възстановяване пълната стойност на билета или за продължаване или пренасочване при сравними транспортни условия до крайното местоназначение се увеличава, като сумата „от 1000 до 3000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 4050 лв.“. Санкцията се прилага по отношение на вътрешните превози.
10. Създават се т. 7а - 7г:
10.1. В т. 7а се предлага санкция за неизпълнение на задължението по чл. 18, пар. 1 и при отказ от осигуряване на продължаване или пренасочване на превоз със същия или с друг доставчик на транспортни услуги, позволяващи на пътника да достигне до крайното местоназначение при съпоставими условия, включително при използване на транспорт от по-висок клас услуга, както и алтернативен вид транспорт, съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 1350 до 4050 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект. Прилага се по отношение на регионалните превози и влиза в сила от 7 юни 2028 г.
10.2. В т. 7б се предлага санкция за отказ за възстановяване на направени разходи за превоз с други доставчици на транспортни услуги, позволяващи на пътника да достигне до крайното местоназначение при съпоставими условия съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 1350 до 4050 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект. Прилага се по отношение на регионалните превози и влиза в сила от 7 юни 2028 г.
10.3. В т. 7в се предлага санкция за отказ на доставчиците на транспортни услуги за пренасочване да предоставят сходно равнище на помощ и достъпност за лица с увреждания и лица с намалена подвижност, позволяващи на пътника да достигне до крайното местоназначение, когато предоставят алтернативна услуга, съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 1500 до 4200 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект. Прилага се по отношение на регионалните превози и влиза в сила от 7 юни 2028 г.
10.4. В т. 7г се предлага санкция за не възстановяване на пълната стойност на билета или разходите на пътника за продължаване на превоза с други доставчици на транспортни услуги при сравними транспортни условия до крайното местоназначение в 30 дневен срок от получаване на искането, съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 50 до 100 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект, като е взета в предвид стойността на билет за влак на дълги разстояния. Прилага се по отношение на регионалните превози и влиза в сила от 7 юни 2028 г.
11. В т. 8 „член 17“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 19“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, „член 16“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 18“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за неизплащане на обезщетение за закъснение при условията на член 19 от Регламент (ЕС) № 2021/782, за което стойността на билета не е възстановена съгласно член 18 от Регламент (ЕС) № 2021/782 се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
12. В т. 9 „член 18“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 20“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение се увеличава, като сумата „от 500 до 1000 лв.“ се заменя с „от 675 до 1350 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
13. В т. 10 „член 18 параграф 2, букви „а“ - „в“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменя с „член 20 параграф 2, букви „а“ - „в“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, думите „член 18, параграф 2“ от Регламент (ЕО) № 1371/2007 се заменят с „член 20, параграф 2“ от Регламент (ЕС) № 2021/782, а санкцията за непредоставяне на пътниците безплатно на следните услуги: а) храна и напитки в зависимост от времето на чакане, ако има такива във влака или на гарата, или е възможно да бъдат доставени, вземайки предвид фактори като разстояние от доставчика, необходимо време за доставяне и разходи; б) хотел или друг вид настаняване, както и транспорт между гарата и мястото на настаняване, в случаите, при които се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой, където и когато това е физически възможно; в) ако влакът е блокиран на релсовия път, транспорт от влака до гарата, до алтернативна отправна точка или до крайното местоназначение на превозната услуга, където и когато това е физически възможно се увеличава, като сумата „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменя с „от 6750 до 13 500 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
14. В т. 11 „член 18, параграф 3“ се заменя с „член 20, параграф 3“, а санкцията за непредоставяне на алтернативни транспортни услуги се увеличава, като сумата „от 1000 до 3000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 4050 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
15. В т. 12 „член 18, параграф 4“ се заменя с „член 20, параграф 4“, а санкцията за отказ за информиране на засегнатите пътници за начините да получат удостоверение, че железопътният превоз е претърпял закъснение, довел е до изпускане на връзка или е бил отменен се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
16. В т. 13 „член 19, параграф 1“ се заменя с „член 21, параграф 1“, а санкцията за установяване и поддържане на дискриминационни правила за достъп до железопътна транспортна услуга на лица с увреждания и лица с намалена подвижност се увеличава, като сумата „от 5000 до 8000 лв.“ се заменя с „от 6750 до 10 800 лв.“.
17. В т. 14 „член 20, параграф 1“ се заменя с „член 22, параграф 1“, а санкцията за отказ за предоставяне на информация за достъпността на гарата и свързаните съоръжения, и на железопътните превозни услуги, условията за достъп до подвижния състав и различните съоръжения във влака се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“.
18. Точка 15 се отменя, тъй като разпоредбата на чл. 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 не е пренесена в Регламент (ЕС) № 2021/782, видно от Приложение IV „Таблица на съответствието“ към регламента.
19. В т. 16 „член 21, параграф 2“ се заменя с „член 23, параграф 1, буква „ж“, а санкцията за отказ за осигуряване достъп на лица с увреждания и лица с намалена подвижност до железопътен превоз, в случаите, когато липсва придружаващ персонал във влака се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
20. В т. 17 „член 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1371/2007“ се заменя с „член 23, параграф 1, букви „г“, „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2021/782“, а санкцията за неоказване на помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
21. В т. 18 санкцията за нарушение на член 23, пар. 1, буква „з“ - неосигуряване на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност достъп до същите услуги, предлагани във влака, от които се ползват другите пътници, в случай че те нямат самостоятелен и безопасен достъп до тези услуги се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
22. В т. 19 санкцията за отказ от сътрудничество за предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност съгласно чл. 24 от регламента се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“.
23. В т. 20 „член 28“ се заменя с „член 29, параграф 1-2“, а санкцията за неопределяне и неизпълнение на стандарти за качество и за невъвеждане на система за управление на качеството се увеличава, като сумата „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменя с „от 6750 до 13 500 лв.“.
24. В т. 21 „член 29“ се заменя с „член 30“, а санкцията за непредоставяне на информация при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията на пътниците се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
25. В т. 22 санкцията за отказ да превози пътник и/или багаж или транспортно средство до местоназначението при наличие на договор за превоз, посочен в член 6 от Приложение I на регламента се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“.
26. В т. 23 санкцията за причиняване вреда на пътник, който поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка не може да продължи пътуването същия ден или с оглед целта на пътуването при дадените обстоятелства не е подходящо да продължи пътуването същия ден, определена в член 32, параграф 1 от Приложение I на регламента се увеличава, като сумата „от 2000 до 3000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 4050 лв.“.
27. В т. 24 „член 26“ се заменя с „член 27“, а санкцията за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците във влаковете и за управление на рисковете се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
28. В т. 25 „чл. 14“ се заменя с „член 16“, а санкцията за отказ да подпомогне пътник, когото е превозвал и който е претърпял физическо увреждане се увеличава, като сумата „от 1000 до 3000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 4050 лв.“.
29. В т. 26 санкцията за други нарушения на регламента се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“.
30. В т. 27 „чл. 11“ се заменя с „член 13“, а санкцията при непоемане или отказ от поемане на отговорност спрямо пътниците и техния багаж се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
31. В т. 28 „чл. 12, параграф 1“ се заменя с „член 14“, а санкцията за неизпълнение на задълженията за застраховка се увеличава, като сумата „от 25 000 до 50 000 лв.“ се заменя с „от 33 750 до 67 500 лв.“.
32. В т. 29 „чл. 27“ се заменя с „член 28“, а санкцията за неизпълнение на задълженията за създаване на механизъм за разглеждане на жалби се увеличава, като сумата „от 1000 до 3000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 4050 лв.“.
33. Създават се т. 30 - 35:
33.1. В т. 30 се създава санкция за железопътен превозвач, който не предостави на други железопътни превозвачи, продавачи на билети и туроператори, които продават негови услуги, достъп до минимална информация за пътуването, посочена в Приложение II, части I и II, и до експлоатацията на системите за резервации, посочени в Приложение II, част III, съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 1350 до 2700 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на железопътния превозвач спрямо другите железопътни превозвачи, продавачи на билети и туроператори и ползвателите на услугата.
33.2. В т. 31 се създава санкция за железопътен превозвач, който некоординира действията си с управител на инфраструктура и началник на гара при изготвяне на планове за действие в извънредни ситуации в съответствие с член 20, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 13 500 до 20 700 лв. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на железопътния превозвач спрямо управител на инфраструктура и началник на гара, и евентуалните последици от извънредната ситуация.
33.3. В т. 32 се създава санкция за железопътен превозвач, който наруши член 26 от Регламент (ЕС) № 2021/782 при допускане на работа на служители, които не са преминали обучение или опреснителни курсове във връзка с оказване на пряка помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност във влака – в размер от 1350 до 2700 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на железопътния превозвач спрямо ползвателите на услугата, а именно лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност във влака.
33.4. В т. 33 се създава санкция за железопътен превозвач, който наруши член 6 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и откаже превоз на велосипеди във влака – в размер от 1350 до 2000 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на железопътния превозвач спрямо ползвателите на услугата. Санкцията се прилага при извършване на регионални и вътрешни превози.
33.5. В т. 34 се създава санкция за железопътен превозвач, който наруши член 7 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и включи в договор за превоз условия, които пряко или косвено целят отказ, дерогация от или ограничаване на правата, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 2000 до 3000 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на железопътния превозвач спрямо ползвателите на услугата.
33.6. В т. 35 се създава санкция за железопътен превозвач, който наруши чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и не изпълни изискванията относно сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети, посочени в дял II и дял III от приложение I от регламента - в размер от 2000 до 3000. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на железопътния превозвач спрямо ползвателите на услугата. Санкцията се прилага при извършване на градски и крайградски, регионални и вътрешни превози.
33.7. В т. 36 се създава санкция за железопътен превозвач, който наруши чл. 17 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и не изпълни изискванията относно закъснения, пропуснати връзки и отменяне на превози, посочени в приложение I, дял IV, глава II от регламента в размер от 50 до 300 лв. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г. Размерът на санкцията е определен като е взета предвид сумата за разумни разноски по настаняване, както и разумните разноски, свързани с уведомяването на лицата, очакващи пътника.
III. С § 5 се предлагат следните изменения и допълнения в чл. 140, където са регламентирани санкции за управител на железопътна инфраструктура при нарушаване на разпоредби от регламента:
1. В т. 1 „член 18, параграф 1“ се заменя с „член 20, параграф 1“, а санкцията за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение се увеличава, като сумата „от 500 до 1000 лв.“ се заменя с „от 675 до 1350 лв.“. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
2. Създават се т. 1а и 1б:
2.1. В т. 1а се създава санкция за управител на железопътна инфраструктура, който предоставя непълна или откаже да предостави поискана информация от пътник, посочена в Приложение II, част ІІ от Регламент (ЕС) № 2021/782, или предоставя информация по неподходящ начин, когато началниците на гари разполагат с такава информация, в съответствие с член 9, параграфи 2 и 3 от регламента – в размер от 2700 до 6750 лв. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на управител на железопътна инфраструктура спрямо ползвателите на услугата.
2.2. В т. 1б. се създава санкция за управител на железопътна инфраструктура, който неразпространява данни в реално време за пристигането и заминаването на влаковете до железопътните превозвачи, продавачите на билети, туроператорите и началниците на гари, в съответствие на чл. 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 1350 до 2700 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на управителя на железопътната инфраструктура спрямо ползвателите на услугата.
3. В т. 2 „член 19, параграф 1“ се заменя с „член 21, параграф 1“, а санкцията за установяване и поддържане на дискриминационни правила за достъп до железопътна транспортна услуга за лица с увреждания и лица с намалена подвижност се увеличава, като сумата „от 5000 до 8000 лв.“ се заменя с „от 6750 до 10 800 лв.“.
4. Точка 3 се отменя, тъй като разпоредбата на чл. 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 не е пренесена в Регламент (ЕС) № 2021/782, видно от Приложение IV „Таблица на съответствието“ от регламента.
5. В т. 4 „член 21, параграф 2“ се заменя с „член 23, параграф 1, буква „ж“, а санкцията за отказ от осигуряване достъп на лица с увреждания и лица с намалена подвижност до железопътен превоз в случаите, когато липсва придружаващ персонал на гарите се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.
6. В т. 5 „член 22, параграф 1“ се заменя с „член 23, параграф 1, буква „г“ и „д“, а санкцията за отказ за предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност при заминаване, преминаване или пристигане на гара с обслужващ персонал се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
7. В т. 6 санкцията за отказ от сътрудничество по член 24 - железопътните превозвачи, управителите на железопътна инфраструктура, продавачите на билети и туроператорите трябва да си сътрудничат за предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“.
8. В т. 7 „член 26“ се заменя с „член 27“, а санкцията за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците на гарите и за управление на рисковете се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
9. В т. 8 „член 29“ се заменя с „член 30“, а санкцията за непредоставяне на информация при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията на пътниците се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
10. В т. 9 „член 19, параграф 1“ се заменя с „член 21, параграф 1“, а санкцията за непредоставяне на леснодостъпна информация на гари без обслужващ персонал в съответствие с правилата за достъп, посочени в член 21, параграф 1 се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
11. В т. 10 санкцията за други нарушения на регламента се увеличава, като сумата „от 1000 до 2000 лв.“ се заменя с „от 1350 до 2700 лв.“.
12. Създават се т. 11-15:
12.1. В т. 11 се създава санкция за управител на железопътна инфраструктура, който некоординира действията си с железопътните превозвачи при изготвяне на планове за действие в извънредни ситуации в съответствие с чл. 20, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 2021/782 – в размер от 13 500 до 27 000 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на управителя на железопътна инфраструктура и евентуалните последици за извънредната ситуация. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
12.2. В т. 12 се създава санкция за нарушение на член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и отказ за предоставяне на поискана от лица с увреждания и лица с намалена подвижност информация за достъпността на гарата и свързаните съоръжения, и на железопътните превозни услуги, и условията за достъп до подвижния състав - в размер от 1350 до 2700 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
12.3. В т. 13 се създава санкция за нарушение на член 26 от Регламент (ЕС) № 2021/782 при допускане на работа на служители, които не са преминали обучение или опреснителни курсове във връзка с оказване на пряка помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност на гарата - в размер от 1350 до 2700 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
12.4. В т. 14 се създава санкция за неизпълнение на чл. 28, параграф 1-3 от Регламент (ЕС) № 2021/782 от началници на гари, обслужващи средно повече от 10 000 пътници дневно за година, които не осигурят механизъм за разглеждане на жалбите относно правата и задълженията, обхванати в регламента – в размер от 1350 до 4050 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението спрямо ползвателите на услугата.
12.5. В т. 15 се създава санкция за неопределяне и неизпълнение на стандарти за качество в съответствие с член 29, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2021/782 - в размер от 6750 до 13 500 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението.
IV. С § 6 се предлагат следните изменения и допълнения в чл. 141, където са регламентирани санкции за продавач на билети при нарушаване на разпоредби от регламента:
1. В ал. 1 „член 8, параграф 1“ се заменя с „член 9, параграф 1“, а санкцията за продавач на билети, предлагащ договор за превоз от името на един или повече железопътни превозвачи, който предостави непълна информация или откаже да предостави на пътник поискана от него информация, посочена в Приложение II, част I от регламента се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв.“.
2. В ал. 2 В ал. 2 думите „на продавач на билети за собствена сметка, предлагащ договор за превоз, или на туроператор, или на туристически агент“ се заменят с „на продавач на билети или туроператор“, думите „член 8, параграф 1“ се заменят с „член 9, параграф 2 и 3“, думите „Приложение ІІ, част I“ се заменят с „Приложение II, част II“, а санкцията за продавачите на билети и туроператорите, които не предоставят на пътниците по време на пътуването поне информацията, посочена в приложение II, част II, когато такава информация е налична се увеличава, като сумата „от 2000 до 5000 лв.“ се заменя с „от 2700 до 6750 лв. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози.
3. Алинея 3 се отменя, тъй като визира нарушение на чл. 10, параграф 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 1371/2007, които член няма съответстващ, съгласно Приложение IV „Таблица на съответствието“ от Регламент (ЕС) № 2021/782.
4. Създава се ал. 4, в която се регламентира, че продавач на билети, който не информира пътниците при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията им съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2021/782, се наказва с имуществена санкция в размер от 2700 до 6750 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
V. С § 7 се предлагат следните изменения и допълнения в чл. 142, където са регламентирани санкции за продавач на билети, туроператор или туристически агент при нарушаване на разпоредби от регламента:
3.1. В ал. 3 се създава санкция за продавач на билети, който не изпълни задължението по член 11 от Регламент (ЕС) № 2021/782 за предоставяне на билети и при наличие на такива – на директни билети и резервация – в размер от 1350 до 4050 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на продавача на билети спрямо ползвателите на услугата.
3.2. В ал. 4 се създава санкция за туроператор, който не изпълни задължението по член 11 от Регламент (ЕС) № 2021/782 за предоставяне на билети и при наличие на такива – на директни билети и резервация – в размер от 1350 до 4050 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на туроператора спрямо ползвателите на услугата.
3.3. В ал. 5 се създава санкция за продавач на билети, който не изпълни задължението по член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и не предостави на пътниците информация за изпълнението на вътрешна железопътна услуга, за очакваното време на заминаване и/или на пристигане, за закъснение или отмяна на влака, когато разполага с такава – в размер от 675 до 1350 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на продавача на билети спрямо ползвателите на услугата. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
3.4. В ал. 6 се създава санкция за туроператор, който не изпълни задължението по член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2021/782 и не предостави на пътниците информация за изпълнението на вътрешна железопътна услуга - за очакваното време на заминаване и/или на пристигане, за закъснение или отмяна на влака, когато разполага с такава – в размер от 675 до 1350 лв. Диапазонът на санкцията е определен, като е взета предвид тежестта на нарушението и въздействието на нарушението на туроператора спрямо ползвателите на услугата. Санкцията се прилага при извършване на вътрешни превози и влиза в сила от 4 декември 2029 г.
3.5. С ал. 7 се предлага за други нарушения на Регламент (ЕС) № 2021/782, извършени от продавач на билети да се налага имуществена санкция в размер от 1350 до 2700 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
3.6. С ал. 8 се предлага за други нарушения на Регламент (ЕС) № 2021/782, извършени от туроператор да се налага имуществена санкция в размер от 1350 до 2700 лв. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
VI. С § 8 се предлагат следните изменения и допълнения в чл. 143, където са регламентирани санкции за туроператор или туристически агент при нарушаване на разпоредби от регламента:
1. В ал. 1 думите „или туристически агент“ се заличават, „член 29“ се заменя с „член 30“, а санкцията за неинформиране на пътниците за техните права и задължения по регламента не се променя, като сумата остава в размер от 1000 до 3000 лв. Определеният размер на санкцията е съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект, което считаме за ефективно към момента, поради което не се нуждае от увеличение.
2. Създава се ал. 2, с която се предлага на туроператор, който не изпълни задължението по член 9 от Регламент (ЕС) № 2021/782 за предоставяне на пътника, по негово искане, поне на информацията, посочена в Приложение ІІ, част І, или информацията, посочена в Приложение ІІ, част IІ, когато разполага с нея във връзка с пътувания, за които предлага договор за превоз да се налага имуществена санкция в размер от 2700 до 6750 лв. – когато се отнася за вътрешни превози. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
3. Създава се ал. 3, с която се предлага на туроператор, който не изпълни задължението по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2021/782 за предоставяне на пътника, по негово искане, поне на информацията, посочена в Приложение ІІ, част І във връзка с пътувания, за които предлага договор за превоз, да се налага имуществена санкция в размер от 2700 до 6750 лв. – когато се отнася за градски и крайградски, регионални и международни превози. Размерът на санкцията е определен съобразно тежестта на нарушението и цели постигане на ефективност и възпиращ ефект.
VII. С § 9, т. 2 и 3 относно § 1, т. 41 и 49б от Допълнителните разпоредби се предлагат изменения в дефинициите на понятията „лице с увреждания и лице с намалена подвижност“ и „продавач на билети“, с които се постига съответствие с дефинициите на тези понятия, дадени в новия регламент.
VIII. Създават се допълнителни разпоредби, в които с § 10 се посочва, че законът предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 2021/782, с § 11 навсякъде в закона думите „Регламент (ЕО) № 1371/2007“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2021/782“ и § 12 навсякъде в закона думите „лица с ограничена подвижност“ се заменят с „лица с намалена подвижност“ в съответствие с определението по чл. 3, т. 21 от Регламент (ЕС) № 2021/782.
IX. С § 13-16 се предлага създаването на заключителни разпоредби, с които се отлага влизането в сила на някои санкционни разпоредби от закона. Мотивите за предложението и основанията в Регламент (ЕС) 2021/782, които позволяват отлагането бяха посочени по-горе в началото на настоящите мотиви.
С § 13 се предлага разпоредбите на § 4, т. 10 относно чл. 139, т. 7а - 7г (санкции за железопътни превозвачи, налагани за нарушения на регламента при извършване на регионални превози) да влязат в сила от 7 юни 2028 г., а разпоредбите на § 4, т. 7-8, 11-15 и 33 относно чл. 139, т. 5-6, 8-12 и 31 (санкции за железопътни превозвачи, налагани за нарушения на регламента при извършване на вътрешни превози) да влязат в сила от 4 декември 2029 г.
С § 14 се предлага разпоредбите на § 5, т. 1 и 12 относно чл. 140, т. 1 и 11 (санкции за управител на железопътна инфраструктура, налагани за нарушения на регламента при извършване на вътрешни превози) да влязат в сила от 4 декември 2029 г.
С § 15 се предлага разпоредбата на § 7, т. 3 относно чл. 142, ал. 5 и 6 (санкции за продавач на билети и туроператор, налагани за нарушения на регламента при извършване на вътрешни превози) да влязат в сила от 4 декември 2029 г.
С § 16 се предлага срокът по член 24, буква „а“, пар. 4 от Регламент (ЕС) № 2021/782 за уведомяване на железопътен превозвач, управител на железопътна инфраструктура, продавач на билети, туроператор или туристически агент за необходимостта от предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, които са закупили билет за превоз да се удължи от 24 часа на 36 часа, като удълженият срок се прилага до 30 юни 2026 г.
Лице за контакт:
Андрей Стойчев
Директор на дирекция „Регулиране“
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация"
Тел. 02 / 9409 562 и 02/9409515
Ел. поща: AStoychev@iaja.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 01.08.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.С предлаганите изменения в Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34) се цели привеждане на наредбата в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и взетото на 8 юли 2025 г. Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България.
Предлага се да се измени образеца на стикера с информацията за цените на таксиметровите услуги с оглед предстоящите три периода на различно обозначаване на цените на услугите, което следва от чл. 15, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. В тази връзка до края на 2025 г. цените трябва да бъдат посочени първо в лева, а после – в евро; от 1 януари до 31 декември 2026 – първо в евро, а после в лева, а от 1.01.2027 г. – само в евро.
С предлаганите промени ще бъдат защитени в максимална степен правата на пътниците, използващи таксиметров превоз, в съответствие с принципите за защита на потребителите, за информираност и прозрачност, посочени в чл. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Предложеният проект на наредба не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба.
С проекта на наредба не се въвеждат разпоредби от актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага таблица на съответствието с европейското право.
Проектът на наредба е публикуван за публично обсъждане за срок от 14 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Съкратеният срок се налага поради влизането в сила през август 2025 г. на Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, както и краткия срок, предвиден в Закона за въвеждане на еврото в Република България, за изпълнение на задължението за двойно обозначаване на цените на услугите. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са отразени в приложената справка.
Лице за контакт:
Михаела Атанасова
Директор на дирекция "Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел. 02/930 88 29
Е-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 09.08.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.1. С предложеното в § 1 – 7 от проекта в Наредбата се създава нормативно основание и ред за промяна в първоначално определените (на база брой правоимащи) лимити от средства за компенсации на общините в съответствие с реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи от превозвачите в третото тримесечие на годината и да се определя годишният лимит в края на годината, когато се предоставят средствата за четвърто тримесечие.
Съгласно действащите разпоредби на Наредбата предвидените в държавния бюджет средства за компенсиране на превозвачите за намалените им приходи от прилагане на преференциални цени за пътуване на определени групи пътници първоначално се разпределят на база брой правоимащи по общини. Актуализирането на определените годишни лимити може да бъде извършено единствено на основание чл. 14 от Наредбата, когато след изтичане на деветмесечието на годината на база постъпилите от всички общини в страната отчетни справки за издадените реално безплатни и по намалени цени превозни документи от превозвачите за периода от 01.01 до 30.09, министърът на транспорта и съобщенията прави промени в годишното разпределение на средствата за компенсации, в рамките на определените в централния бюджет средства за тази цел, като натрупаните излишъци се балансират с недостига на средства по общини.
До момента при прилагане на горепосочения ред за разпределяне и предоставяне на средствата за компенсации и субсидии възникват следните проблеми:
Получаване на реално необходимите средства за компенсиране на превозвачите за издадените от тях безплатни или по намалени цени превозни документи с голямо закъснение, въпреки наличието на средства. С предоставянето на реалните средства за издадените превозни документи в четвъртото тримесечие на годината, превозвачите изпитват затруднения по отношение на предоставяните от тях обществени превозни услуги. Генерират се и за деветмесечието на годината се отчитат загуби, които са много високи и всъщност не са реални, защото в четвърто тримесечие необходимите средства за компенсации се преразпределят между общините и им се предоставят, но за отчетния период те все още не са били получени и се отразяват като загуба в нетния финансов ефект. Това най-често води до необходимост от осигуряването на допълнителни средства в субсидиите, които впоследствие ще се окаже, че не са необходими и би следвало да се възстановят в държавния бюджет.
Със създаването на нормативно основание за промяна в първоначално определените (на база брой правоимащи) лимити от средства за компенсации на общините в съответствие с реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи от превозвачите в третото тримесечие на годината се цели по-ефективното и ефикасно разпределение на средствата за компенсации, което да бъде извършвано своевременно, с оглед максимално постигане на резултатите, свързани с предоставянето на тези средства.
Ще бъде отстранен съществуващият понастоящем проблем, произтичащ от реда за предоставяне на предвидените в държавния бюджет средства за компенсации, при който реалното удовлетворяване на потребностите от средства на база действително издадени превозни документи се извършва едва в края на годината – при предоставянето на средствата за четвъртото тримесечие. Тази ситуация оказва негативно въздействие освен върху превозвачите, които получават с голямо закъснение дължимите суми за направените от тях задължителни намаления на превозни документи на правоимащите пътници и върху държавния бюджет по отношение на коректното планиране на необходимите средства за субсидии в автомобилния транспорт. Формиращият се недостиг от средства за компенсации към месец октомври се отразява в отчетения нетен финансов ефект за деветмесечието на годината и съответно изкривява анализа за необходимите средства за субсидиране на пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт, планински и други райони.
Ако актуализацията на бюджетните взаимоотношения с общините се извършва към третото тримесечие на годината и в този период се предоставят необходимите средства за компенсиране на направените от превозвачите намаления, това ще намали необходимостта от средства за субсидиране към четвъртото тримесечие и ще може да се направят изчисления спрямо реално формираната загуба от извършването на услугата.
2. С предложените в § 8 и § 9 от проекта на постановление промени в чл. 35, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 от Наредбата се отстраняват неясноти и несъответствия между разпоредби от Наредбата.
Предлага се стойността на пътуванията на военнопострадалите по свободно избран маршрут в страната да се компенсира от общината по местоживеене на военнопострадалите, срещу подадено от тях заявление-декларация по образец – приложение № 5, с приложени към него билети и представена книжка за военнопострадал, в която превозвачът е отразил пътуването. Понастоящем в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 е записано, че стойността на посочените пътувания се компенсира на военнопострадалите от общините, издали билета, което създава неяснота – билетите се издават от превозвач или от лице по чл. 36, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, а не от община и не съответства на разпоредбата на чл. 25 от Наредбата, съгласно който пътуванията на военнопострадалите по свободно избран маршрут се извършват със закупени от тях билети съобразно тарифните условия на съответния превозвач, като превозвачът вписва в книжката за военнопострадал датата на извършване на превоза, началния и крайния пункт на пътуването, серията, номера и стойността на билета.
Предлага се превозвачите да предоставят опис-сметките и справките по общини по местонахождение на учебното заведение за лицата по чл. 19, т. 5 и по общини, в които са издадени картите (по постоянен или настоящ адрес) за лицата по чл. 19, т. 6 и 10.
Понастоящем разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата поражда несъответствие с разпоредбата на чл. 29 от същата наредба относно издаването на абонаментни карти, тъй като за трите категории правоимащи пътници – учениците в дневна форма на обучение и студентите редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение, учащи в училищата, висшите училища и научните организации, включени в Регистъра на средните училища и детските градини и в Регистъра на акредитираните висши училища на Министерството на образованието и науката (учащи), лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс (лица, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст) и хората с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто (хора с увреждания), картите се издават от превозвач или от лице по чл. 36, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, а не от община.
Броят на учащите по общини за разпределяне на средствата за компенсации се предоставя по местонахождение на учебното заведение и средствата се разпределят в тези общини. В тази връзка превозвачите, издали картите по намалени цени на категорията учащи, следва да предоставят опис-сметките в общините по местонахождение на учебното заведение и да получават от тези общини средствата за компенсации. Действащата в момента разпоредба на чл. 40, ал. 3 от Наредбата създава проблеми и напрежение между превозвачите и общините в страната, не се приемат опис-сметки за тази категория пътници, което води до отказ на превозвачи да издават абонаментни карти по намалени цени за учащите се. Действащият текст в чл. 40, ал. 3 е неясен и по отношение на другите две категории правоимащи – лицата, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст и хората с увреждания, тъй като и техните абонаментни карти по намалени цени също се издават от превозвачи или лица по чл. 36, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, а не от общини. Компенсациите за тях се предоставят на превозвачите обаче от общините, в които са издадени картите по постоянен или настоящ адрес на лицето.
С предложените в § 8 и § 9 от проекта промени се отстраняват горепосочените неясноти и несъответствия и се осигурява точното прилагане на чл. 35, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 от Наредбата.
3. С предложеното в §10 създаване на чл. 46а от Наредбата се осигурява възможност за прехвърляне на средства за компенсации от една категория в друга в четвъртото тримесечие на годината в рамките на общо определения лимит на общината, каквато до момента не съществува.
Понастоящем в Наредбата не се предоставя възможност на общините да оперират със средствата за компенсиране на нормативно определените намаления за различните групи правоимащи по чл. 19, т. 1 – 6 и т. 10 от Наредбата, в рамките на общия им определен за годината лимит, тъй като лимитите се определят от министъра на транспорта и съобщенията – първоначално на база брой правоимащи и категорията на общината и след изтичане на деветмесечието на годината на база отчетени реално издадени безплатни и по намалени цени превозни документи. В този случай, макар че лимитите се актуализират на база реални отчетни данни за периода от 01.01 до 30.09, за последното тримесечие на годината те остават прогнозни и винаги би могло да има разлики, т.е. отклонения от реалната необходимост, но определените по групи правоимащи актуализирани лимити вече не подлежат на корекция.
Практиката показва, че в дадена община може да има налични средства за компенсации, но те да са утвърдени в една категория, а реално да има необходимост, поради издадени повече превозни документи в друга, но съгласно разпоредбите на Наредбата тези средства не могат да бъдат използвани и се възстановяват в държавния бюджет, въпреки установения недостиг от компенсации в другата категория правоимащи.
С предоставянето на възможност на общините да прехвърлят средства за компенсации от една категория в друга, с изключение на тези по чл. 19, т. 7 и 8, в рамките на определения им общ лимит в четвъртото тримесечие, се цели ефикасното използване на предвидените в държавния бюджет средства за компенсиране на намалените приходи на превозвачите от прилагането на преференциални пътувания на нормативно определените групи пътници.
Ще бъде отстранен съществуващия понастоящем проблем в общините при наличие на излишък от средства за компенсации в дадена категория правоимащи пътници същите да бъдат възстановявани в държавния бюджет при същевременно наличие на недостиг от средства в друга категория.
4. С предложеното в § 11 от проекта се отстранява пропуск в § 1 от Допълнителната разпоредба на Наредбата, като се добавя междуобластната транспортна схема, която е въведена с чл. 17, ал. 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 60 от 2020 г.).
5. С предложеното в § 12 е извършена промяна в методиката – приложение № 13 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Промените в Методиката за начина на определяне и отчитане на компенсациите и субсидиите от държавния бюджет за превоз на пътници са съобразени с новия ред при разпределяне на средствата за компенсации и субсидии и преразпределяне на средствата за компенсации, а именно включването на преразпределението на компенсациите на база реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи да се извършва и в третото тримесечие, а не единствено в последното, какъвто е редът до момента.
6. С § 13-15 от проекта на постановление се предвижда кога да влязат в сила промените в Наредбата, с оглед непрекъсване на процеса по отчитане от превозвачите на издадените по намалени цени абонаментни карти на правоимащите пътници и осигуряване на възможност за нейното прилага още през настоящата година, чрез удължаване на срока за отчитане на справките от общините за реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи за периода: 1.01.2025 г. – 31.05.2025 г., до 10 дни от влизането в сила на постановлението.
Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите за приемането му, предварителната частична оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за срок от 30 дни. Получените бележки и предложения в хода на общественото обсъждане ще бъдат отразени в справка към доклада на вносителя.
Проектът на постановление е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища ще бъдат отразени в справка, приложена към доклада на вносителя.
Проектът на нормативен акт не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови и други средства и не оказва въздействие върху държавния бюджет – приложена е одобрена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Проектът не съдържа разпоредби, транспониращи акт на ЕС, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право и становище от Работна група 9 „Транспортна политика“.
Лице за контакт:
Людмила Христова
Главен инспектор
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел.: 02/930 88 44
Ел. поща: lhristova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 01.08.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Във връзка с изпълнението на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства Държавният авиационен оператор (ДАО) има задължение да следи за съответствието и адекватността на процедурите, които се изискват за осигуряване на безопасни експлоатационни практики и летателна годност на въздухоплавателните средства, с които се извършват тези полети, планира и организира периодичното техническо обслужване, ремонта на въздухоплавателните средства и самолетообслужващата техника, снабдяването с резервни части и правилното им съхраняване.
Държавният авиационен оператор разполага с две въздухоплавателни средства, подходящи за извършване на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства, като към момента за едно от тях се извършва техническо обслужване, което се очаква да приключи в началото на м. септември 2025 г.
С оглед обстоятелството, че възникват случаи на подадени заявки за полети, при които има съвпадане на датите за извършването им, но с наличните въздухоплавателни средства не е възможно да бъдат изпълнени всички, е необходимо да бъдат извършени промени в Устройствения правилник на Държавния авиационен оператор, с които да се оптимизира и подобри организацията на полетите, включително поредността на изпълнението им при наличие на съвпадение на датите за извършване им.
Предвид изложеното, настоящият проект предвижда допълнения в Устройствения правилник на Държавния авиационен оператор, с които се предвижда, че: а) подадените до ДАО заявки за полети, които не съдържат информацията по чл. 11, ал. 2, а именно: пътници и товар, летища за излитане и кацане, разписание на полета, дата, час и отсечка, по която ще се осъществи въздушен ескорт, ако такъв е организиран от посрещащата страна, не се обработват и б) когато заявките за полети са със съвпадащи периоди на изпълнение, решението за изпълнението им се взема от генералния директор на ДАО.
С предложените промени ще се постигне подобряване на координацията на дейностите, които са свързани с подготовката и изпълнението на полетите и планирането на летателните задачи, извършвани от ДАО.
Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
С предложения проект на акт не се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане или транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена таблица на съответствие с правото на Европейския съюз и не е съгласуван в Работна група № 9 „Транспортна политика”.
Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите за приемането му, предварителната частична оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“, е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация ще бъдат отразени в справки, приложения към доклада на вносителя.
Лице за контакт:
Бисер Петров
Държавен експерт
Дирекция „Правна“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел.: 02/9409470
E-mail: bpetrov@mtitc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 27.07.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С § 1, т. 1 се предлагат изменения в чл. 4, ал. 1 от наредбата, свързани с чл. 14, пар. 5 и 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 година относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947) и с чл. 19а, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Чрез препращащата разпоредба на чл. 4, ал. 1 от наредбата изрично се посочва, че операторите на безпилотни летателни системи (БЛС), в зависимост от това в коя категория ще ги експлоатират и вида на съответното БЛС, следва да бъдат вписвани в електронен регистър, което ще осигури пълна яснота по отношение на изискванията за регистрация, прозрачност и правна сигурност на потребителите и гражданите. Това ще укрепи доверието на обществеността в използването на безпилотни технологии и ще създаде основа за безопасната им интеграция в обществото. Ще се създаде възможност за операторите да се запознаят с конкретните изисквания, които трябва да изпълнят, за да експлоатират законосъобразно съответните БЛС.
С предложенията в § 1, т. 2, б. „а“ и § 2, т. 1 се създава възможност за лица от трети държави да се регистрират като оператор на БЛС в съответствие с чл. 41, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията от 12 март 2019 година относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи, като се посочва и информацията, която трябва да представят с оглед личната им идентификация. Възможността за регистриране на оператори от трети държави ще гарантира, че всички оператори, независимо от тяхната страна на произход, ще бъдат подложени на същото ниво на контрол и надзор от компетентните органи на Република България. Това ще увеличи прозрачността и ще гарантира, че всички оператори на БЛС ще работят в съответствие с единни стандарти за безопасност, което е от голямо значение за сигурността и ефективността на всички операции, свързани с тях.
С § 1, т. 2, б. „б“ се предлага допълнение в чл. 4, ал. 2, т. 6, с което се предвижда номерът на застрахователния договор, както и копието от застрахователната полица, да се предоставят само в случай, че сключването на застраховка е задължително. Необходимостта от допълнението се налага поради факта, че се цели осигуряване на пълно съответствие с чл. 14, пар. 2, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 във връзка с чл. 19а, ал. 1, т. 3 от ЗГВ, както и че съгласно чл. 29, т. 4 и чл. 37, ал. 1, т. 14 от Наредба № Н-6 застраховка „Гражданска отговорност“ се изисква само при полети за спортни и развлекателни цели в случай, че БЛС е с максимална излетна маса над 20 кг, както и за операторите на БЛС, извършващи професионална дейност с БЛС, независимо от теглото на БЛС. В заключение, допълнението цели да осигури яснота за операторите и компетентните органи.
Със създаването в чл. 5 на ал. 7 се предвижда операторът на БЛС да подава искане до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) за промяна на информацията, свързана с регистрацията. Предложеното допълнение ще позволи на ГД ГВА да следи актуалността на информацията, свързана с операторите на БЛС, което ще допринесе и за осъществяването на по-ефективен контрол. Допълнението за подаване на искане за промяна на информацията е взето по примера на Германия.
С § 3 от проекта на наредба се предлага да се създаде раздел III в глава трета от наредбата с наименование „Изисквания към субекта, предоставящ онлайн обучение и онлайн теоретичен изпит за подкатегории А1 и А3 и теоретичен изпит за подкатегория А2 или основен сценарий“. Новият раздел урежда условията и изискванията, на които следва да отговарят лицата, предоставящи онлайн обучение и провеждащи теоретичен изпит за подкатегории А1 и А3, съответно провеждащи допълнителен теоретичен изпит за подкатегория А2 или основен сценарий, както и условията и реда, по които ще се извършва дейността. С новата уредба се създава възможност различни от ГД ГВА субекти да предоставят услуги, свързани с обучение и провеждане на изпити за дистанционно управляващи пилоти за неограничена и специфична категория, съгласно чл. UAS.OPEN.020(4)(б), UAS.OPEN.030(2) и UAS.OPEN.040(3) от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 и чл. UAS.STS-01.020(2) от допълнение 1 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947. Като правно-организационна форма такива субекти могат да бъдат едноличен търговец или юридическо лице, регистрирано по реда на законодателството на Република България или по законодателството на държава членка, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Крайният удостоверяващ документ за правоспособността на дистанционно управляващия пилот ще продължи да се издава от главния директор на ГД ГВА, така както е предвидено в чл. UAS.OPEN.030(2) и UAS.OPEN.040(3) от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 и чл. UAS.STS-01.020(1)(д)(i) от допълнение 1 на същия регламент.
С въвеждането на одобрените субекти, които да предоставят услуги, свързани с обучение и провеждане на изпити за дистанционно управляващи пилоти, ГД ГВА, като компетентен орган по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, не делегира изцяло горепосочените дейности, а ще продължи да ги предоставя паралелно и в пълен обем. Осигуряването на възможност на лица, различни от ГД ГВА, да предоставят онлайн обучение и теоретичен изпит за А1/А3, както и допълнителен теоретичен изпит за А2 или основен сценарий (STS), няма да окаже въздействие върху авиационната безопасност, поради обстоятелството, че с измененията в наредбата е предвиден ред (§ 13-15), по който ГД ГВА ще извършва надзор над тези субекти с цел тяхното оценяване и контрол на компетентността им да извършват одобрените дейности, в съответствие с предоставените им права по издаденото одобрение. В издадения от ГД ГВА документ, с който фактически се одобряват субектите, извършващи обучение и изпити по чл. 28а, ще бъдат вписани, както срокът на валидност на одобрението, така и обхватът на конкретните права и услуги, които този субект ще може да предоставя.
Със създаването на посочения по-горе раздел III същевременно се определят и изискванията към субектите, които ще предоставят онлайн обучението и ще провеждат изпитите, като се предвижда те да разполагат с подходящи помещения, квалифициран персонал и да осигурят сигурност на информационните системи. Целта е да се гарантира качеството и безопасността на процеса по обучение и провеждане на изпити. На следващо място, се регламентира задължението за предоставяне на информация на ГД ГВА за планираните изпити на месечна база и за кандидатите, успешно положили изпита. Предвижда се информацията относно кандидатите, успешно положили изпита, да се предоставя в 3-дневен срок, което позволява осъществяването на контрол от страна на ГД ГВА с оглед гарантиране еднаквото прилагане на процедурите за обучение и изпити. Въвеждането на изисквания за техническа конфигурация на кандидатите и осигуряването на високо ниво на киберсигурност е от съществено значение за защита на личните данни и предотвратяването на измами при провеждането на изпитите. Регламентирането на реда за съхранение и актуализиране на информацията за кандидатите осигурява пълна проследимост и отчетност на процеса.
С измененията в § 4, т. 1 относно чл. 33, т. 1 се прецизира текстът във връзка с разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) относно етапите на производството по несъстоятелност – подаване на молба от кредитор/длъжник, откриване на производство и обявяване в несъстоятелност, както и се създава правна сигурност за възможните етапи от производството по несъстоятелност, които могат да бъдат открити срещу лицата, подаващи искане за разрешение за експлоатация в рамките на клубове и сдружения за авиомоделизъм. Действащата до момента разпоредба предвижда само два от етапите – поискано пред съд откриване на съдебно производство за обявяване в несъстоятелност или ликвидация, съответно липса на открито съдебно производство за обявяване в несъстоятелност или ликвидация. В ТЗ етапите са три, като в нито един от тях не се подава „искане“, а молба за откриване на производство по несъстоятелност. В първия етап от производството – подаване на молба, на основание чл. 629а от ТЗ съдът има право да наложи предварителни обезпечителни мерки, преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно. Също така, съдът има право с решението да открие производство по несъстоятелност, като едновременно с това обяви дружеството в несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. В допълнение, всеки от етапите би могъл пряко да касае платежоспособността и осъществяването на дейностите, за които се иска разрешение, поради което в тази част следва да се прецизира текстът на декларацията с оглед потенциалните етапи от производството по несъстоятелност.
С предложената редакция на чл. 33, т. 3 (§ 4, т. 2 от проекта) се прецизира текстът по отношение на използването на термина „персонал“. С оглед правно-организационната форма на клубовете и сдруженията за авиомоделизъм, действащи като юридически лица с нестопанска цел, се отчита, че същите могат да имат членове, а отделно от това и служители. Изменението не води до занижаване на изискванията, тъй като задължението за предоставяне на списък касае именно лицата, които притежават ръководни, контролни и други функции в описаните насоки. Така предвидените функционални задължения определят тези лица като отговорни във връзка с дейностите по осигуряване на безопасност при експлоатацията, провеждане на обучение и координация със засегнатите субекти.
Изменението на чл. 37, ал. 2 (§ 5 от проекта) е във връзка с това, че някои професионални дейности с БЛС, извършвани в специфична категория (например експлоатация с ниво на осигуряване и интегритет I и II), са нискорискови, поради което операторът на БЛС декларира голяма част от изпълнението на изискванията, съгласно оценката на риска, извършена по методиката, определена в AMC1 към чл. 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 и не се изисква одобряване от страна на ГД ГВА на документацията им. В цитираните разпоредби на европейския регламент подробно са описани всички приложими критерии за оценка на експлоатационния риск, които следва да залегнат в декларацията, депозирана от оператора на БЛС, който извършва дейност в специфична категория. Изготвянето на конкретната оценка на риска съобразно изброените критерии има за цел да гарантира безопасността на всеки етап от планираната експлоатацията на БЛС.
С § 6 от проекта на наредба се предвижда изменение на чл. 42, ал. 2, произтичащо от чл. 12, пар. 5 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, определящ правата и задълженията на операторите на БЛС, както и документите, които лицата представят пред компетентния орган. В регламента не е разписано задължение за оператора на БЛС към декларацията за експлоатация в съответствие с основен сценарий да прилага ръководство за експлоатация или друга информация, следователно компетентният орган не може да изисква допълнителна информация. В тази връзка се предлага да отпадне задължението за прилагане към декларацията на документите по чл. 42, ал. 2, т. 1-5. В случай че разпоредбата на чл. 42, ал. 2 остане в сегашната си редакция, това би могло да доведе до констатиране на несъответствие при извършването на стандартизационни проверки от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз.
Заличаването на чл. 46 (§ 7 от проекта) се предлага във връзка с измененията и допълненията в чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1.
Промените, предложени с § 8 от проекта, са свързани с отмяната на чл. 46 и препратката към нормата, която се съдържа в чл. 47 от наредбата, като се прецизира чл. 47 и се посочва наименованието на документа, за издаването на който се кандидатства.
С изменението на чл. 51 (§ 9 от проекта) се уточнява кои лица могат да кандидатстват за удостоверение за оператор на лека БЛС – в ГД ГВА могат кандидатстват едноличен търговец или юридическо лице, регистрирано по реда на законодателството на Република България, или юридическо лице, регистрирано в трета държава. Юридическите лица от държава членка, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария кандидатстват в компетентния орган по регистрация съгласно чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947.
С промените, предвидени в § 10 от проекта, се прецизират разпоредбите на чл. 56, ал. 3 и 6. В действащата разпоредба на чл. 56, ал. 3 се изисква за всеки полет с БЛС в географска зона на БЛС да се кандидатства за разрешение за експлоатация в специфична категория, което се явява допълнителна административна тежест за операторите на БЛС, както и е в несъответствие със случаите, когато експлоатацията на БЛС отговаря на изискванията на неограничена категория, дефинирана в чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, където не се изисква такова разрешение. В тази връзка в чл. 56, ал. 3 се заличава думата „всяка“, а в чл. 56, ал. 6 „разрешение за експлоатация“ се заменя с „разрешение за полет с БЛС“.
С § 11 се изменя чл. 57, ал. 1, т. 2 от наредбата, като в текста се посочва актуалната Инструкция № 245 от 24 април 2024 г. за функциониране на Единна система за гражданско и военно управление на въздушното пространство на предтактическо и тактическо ниво (обн., ДВ, бр. 41 от 2024 г.). С предложеното допълнение в чл. 57, ал. 2 се добавя и другата възможност за полети с БЛС в географски зони на БЛС, а именно след получаване на разрешение за полет с БЛС, като по този начин се уреждат двата варианта на полети с БЛС в географски зони на БЛС – в неограничената категория, след получаване на разрешение за полет с БЛС, или в специфичната категория след получаване на разрешение за експлоатация.
С измененията и допълненията, предложени в § 12-14 от проекта, се осигурява правна рамка за осъществяване на надзор над лицата по чл. 28а, което ще осигури тяхното правилно функциониране, спазване на изискванията и съответствието с определените правила. Предлаганите разпоредби допълват чл. 60 (§ 12), чл. 62 (§ 13) и чл. 63 (§ 14), в които са описани субектите, подлежащи на надзор, способите за осъществяване на надзор, сроковете, в които се изпълняват, както и класификация на видовете нарушения. С посочените промени по отношение на лицата по чл. 28а, ал. 1 се въвеждат същите правила за надзор, прилагани и към останалите оператори на БЛС, което гарантира постоянния контрол над тях с цел спазване на изискванията.
С § 15 – 18 от проекта се предлагат промени, които се отнасят до временното спиране, ограничаване или отнемане на правата на издаденото одобрение на лицата по чл. 28а. С промените в чл. 64 и чл. 65 (съответно § 15 и 16) се прецизират разпоредбите, свързани с временното спиране на правата; с измененията и допълненията в чл. 66 (§17) се въвеждат разпоредбите, свързани с ограничаване на правата, а с измененията и допълненията в чл. 67 (§18) се въвеждат разпоредбите, свързани с отнемането на правата по издаденото одобрение. С посочените изменения и допълнения се предлага приложението на хипотезите за спиране, ограничаване и отнемане на права да обхваща и лицата по чл. 28а, ал. 1 при положение, че се констатират нарушенията, посочени в нормите на чл. 65, чл. 66 и чл. 67. Следствие на предложените изменения субектът по чл. 28а, ал. 1 ще търпи същите негативни последици, както и всички останали субекти, притежаващи удостоверение за оператор на леки БЛС, разрешение за експлоатация в специфична категория, разрешение за експлоатация в рамките на клубове и сдружения за авиомоделизъм или приета декларация за експлоатация и декларация за извършване на професионална дейност в неограничена категория.
С § 19 се предлага навсякъде в наредбата да се заличат думите „като квалифициран орган съгласно чл. 69 от Регламент (ЕС) 2018/1139“. Съгласно действащите разпоредби онлайн обучението и онлайн изпита за подкатегории за А1 и А3 и допълнителните теоретичните изпити за А2 и основен сценарий (STS), посочени и в параграфи UAS.OPEN.020, UAS.OPEN.030 и притурка А към глава 1 на допълнение 1 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, въз основа на които се издават съответните свидетелства на дистанционно управляващ пилот, се провеждат от ГД ГВА или от субект, определен от ГД ГВА като квалифициран орган съгласно чл. 69 от Регламент (ЕС) 2018/1139. Изискването този субект да бъде квалифициран орган обаче не е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947. В тази връзка е необходимо наредбата да бъде приведена в съответствие с европейското законодателство и да не въвежда по-тежки механизми и изисквания, което обосновава и предложената промяна. Квалифициран орган съгласно чл. 69 от Регламент (ЕС) 2018/1139 е орган, на който националните компетентни органи, в случая ГД ГВА, могат да разпределят свои задачи, свързани със сертифицирането и надзора. В чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2018/1139 е дадено определение за „сертифициране“, което означава „всяка форма на признаване, в съответствие с настоящия регламент и въз основа на адекватна оценка, че юридическо или физическо лице, продукт, част, немонтирано оборудване, оборудване за дистанционно управление на безпилотни въздухоплавателни средства, летище, летищно оборудване, свързано с безопасността, система за УВД/АНО, съставен елемент на УВД/АНО или летателен тренажор отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети въз основа на него, чрез издаването на сертификат, удостоверяващ това съответствие“. Изискването този субект да бъде квалифициран орган обаче не е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947. В тази връзка се предлага наредбата да бъде приведена в съответствие с европейското законодателство и да не въвежда по-тежки механизми и изисквания, което обосновава и предложената промяна.
Вера Панова
Главен юрисконсулт
Отдел „Правни дейности“, дирекция "Административни, правни и финансови дейности“
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
Тел.: 02/937 1028
E-mail: vpanova@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 18.07.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта се предлага да се отмени действащата Наредба № 14 от 15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 86 от 2012 г., изм. и доп., бр. 48 от 2014 г., изм., бр. 51 от 2015 г.), наричана по-нататък „Наредба № 14“.
Причините за изготвянето на проекта на нова наредба са следните:
Наредба № 14 е издадена през 2012 г., като в нея са регламентирани стандартите и препоръчителните практики от том първи „Проектиране на летища и летищни операции”, издание пето от 9 юли 2009 г. и том втори „Вертолетни летища”, издание трето от 9 юли 2009 г. от Приложение 14 „Летища” към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Конвенцията) и всички документи, издадени с оглед спазване на техническите му изисквания. Наредба № 14 е била изменена през 2014 г., като последващо и окончателно изменение е направено през 2015 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2015 г.).
Видно от изложеното, последното съществено изменение в Наредба № 14 е преди повече от 10 години. През този десетгодишен период са настъпили много изменения в Приложение № 14 (ICAO Annex 14 Aerodromes) към Конвенцията, като поправките и новите правила в отделните им части, с които следва да бъде синхронизирано българското законодателство, възлизат на над 500 страници. Имплементирането на новите разпоредби в действащата наредба предполага изменение в над 190 члена, без в това число да са включени алинеи, точки, графики и таблици. Описаното води до извод, че необходимите изменения са многобройни и съществени. Изброяването на промените в Конвенцията в хронологичен ред е следното:
ICAO Annex 14, Volume I Aerodromes:
ICAO Annex 14, Volume II Heliports:
2013 - Amendment 5
2014 - Amendment 6
2016 - Amendment 7
2018 - Amendment 8
2020 - Amendment 9
Освен посочените промени в Конвенцията, през този период са настъпили и множество изменения в националното законодателство, които имат отношение към материята, която се регулира с Наредба № 14. Такива са промените в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата. Поради всичко изложено се предлага издаването на нова наредба, която да отмени старата.
С проекта на наредбата се цели да се постигне съответствие с посочените по-горе международни стандарти и национално законодателство. Създават се разпоредби, свързани с проектирането, изпълнението и управлението на вертолетни летища, пистите за излитане и кацане (ПИК), носимоспособност на съответните настилки, координацията между службите за аеронавигационна информация и летищните служби, хоризонтална маркировка, знаци, светлини в зоната за приземяване и такива за статуса на ПИК. Създават се разпоредби, регламентиращи автономната система за предупреждаване за несанкционирано излизане на пистата (Autonomous Runway Incursion Warning System - ARIWS), осъвременяват се мероприятията за действие в случаи на аварийна обстановка на вертолетно летище, спасяване и борба с пожари, изискванията към оборудването, видовете материали и окомплектоването на службите за борба с пожарите.
Следващата група изменения засягат действащата понастоящем класификация на летищата, предвидена в чл. 43 от ЗГВ, като с проекта на наредбата се предвижда възможност за значително намаляване на размера на инвестициите, които би трябвало да се вложат в летища от определени категории, за да се постигнат техническите изисквания, посочени в наредбата. Регламентира се задължителното изграждане на околовръстен път от вътрешната страна на загражденията на летищата, предназначен за използване както от техническия персонал, така и от сътрудниците по безопасността, занимаващи се с патрулиране, като същевременно за летищата по чл. 43, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗГВ е предвидена възможност да не се изгражда периметрова ограда или околовръстен път, (чл. 419, ал. 3). Тази възможност е предвидена за летищата по чл. 43, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗГВ, които поради своите характеристики и съгласно параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета, попадат извън неговото приложно поле и се регламентират, съобразно националното законодателство. Това са летища, за които са налице следните обстоятелства:
В съответствие с чл. 28 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се предлага разпоредбите в проекта на наредбата да се групират в 7 части, 7 дялове и 78 глави.
Предлага се в Част първа „Основни характеристики на летищата“ с чл. 1 – 130 да се регламентират обществените отношения и да се определят основните принципи, свързани с изграждането, експлоатацията и поддържането на летищата. В нея са разписани общите положения, които уреждат стандартите за аеронавигационни средства, физически характеристики на летищата и мерките за осигуряване на безопасността на въздушния транспорт. Важен акцент в тази част е поддържането и публикуването на аеронавигационни данни, които включват географските координати, надморската височина, характеристиките на пистите и останалата летищна инфраструктура. Тези данни са критично важни за осигуряване на безопасността на полетите и навигацията на въздухоплавателните средства. Част първа поставя основите за по-нататъшното регламентиране на летищната дейност, като определя минималните изисквания за функционирането на летищата.
Предлага се в Част втора „Визуални средства за навигация“ с чл. 131 – 401 да се регламентират обществените отношения, свързани с обхвата на изискванията към летищната инфраструктура, като се фокусира върху строителните и техническите характеристики на летищата. В тази част са дефинирани стандартите за дължината и ширината на пистата за излитане и кацане, изискванията за маркировка, осветление и безопасност, както и необходимите технически съоръжения за поддържане на летищните операции. Част втора от наредбата има за цел да гарантира безопасността и ефективността на летищните операции чрез регламентиране на технически стандарти и норми, които съответстват на изискванията на Приложение № 14 от Конвенцията и всички последващи негови изменения.
В Част трета „Електрически системи“ с чл. 402-418 се регламентират обществените отношения, свързани с осигуряване на високо ниво на безопасност в летищните операции чрез ефективно управление на рисковете и стриктно регулиране на електроснабдяването като акцентът е върху надеждността и безопасността. Част трета от наредбата обхваща регулаторните изисквания, свързани с управлението на електроснабдяването като елемент от безопасността на летищата. Регламентирани са необходимите източници на електроснабдяване, включително резервни системи, които гарантират непрекъсната работа на критичното оборудване. Регламентират се изискванията за наличие на дублиращи линии за резервно захранване, в зависимост от видимостта и предназначението на пистите.
Предлага се в Част четвърта „Оперативни служби на летището, оборудване и съоръжения и техническо обслужване“ с чл. 419-535 да се регламентират обществените отношения, свързани с основните изисквания и стандарти за летищното обслужване, което включва дейности, свързани с поддръжката на въздухоплавателните средства, снабдяването с гориво, обслужването на пътниците и товарите, както и управлението на наземните операции. Създават се изисквания към зареждането с авиационно гориво, което трябва да се извършва при спазване на строги мерки за безопасност, като са определени изисквания за контрол върху качеството на горивото, включително съхранение, транспортиране и дозиране. Регламентират се процедури за зареждане на въздухоплавателните средства, за да се предотвратят аварии и екологични замърсявания, както и изисквания към инфраструктурата на горивните станции и оборудването за зареждане. Част четвърта от наредбата има за цел да осигури безопасно, ефективно и устойчиво летищно обслужване чрез установяване на ясни правила за всички основни дейности, свързани с функционирането на летищата.
В Част пета „Вертолетни летища“ с чл. 536-710 се регламентират специфични дейности, свързани с експлоатацията и техническите параметри на вертолетните летища и осигуряването на безопасни и ефективни операции. Тази част съдържа детайлни разпоредби за специфични инфраструктурни, технически и организационни аспекти на вертолетните летища, които не са обхванати в предходните раздели и има за цел да регламентира най-високите стандарти за безопасност и сигурност, на които трябва да отговарят вертолетните летища. Определени са критерии за местоположение, надморска височина, размери и технически параметри на летищата, които гарантират безопасното им функциониране. Регламентирани са визуалните средства за навигация, включително маркировките и системите за осветление, които трябва да осигуряват ясна ориентация на пилотите при различни метеорологични условия и през нощта. В тази част са създадени изисквания за аварийно-спасителното обслужване, като се определят стандартите за време за реакция при инциденти и необходимото оборудване за пожарогасене и спешна медицинска помощ. В зависимост от вида и предназначението на вертолетното летище се регламентират необходимите количества и типове пожарогасителни вещества, както и процедурите за поддържане на високо ниво на безопасност.
В Част шеста „Ограничаване на въздействието на летището върху околната среда“ с чл. 711 – 716 се регламентират обществените отношения, свързани с мерките за ограничаване на въздействието на летището върху околната среда, като са обхванати авиационния шум, замърсяването на въздуха, водите и почвите, управлението на отпадъците и контрола върху радиоактивното излъчване. Летищната администрация е задължена да изготвя планове и да предприема действия за намаляване на тези въздействия, включително чрез мониторинг и прилагане на конкретни ограничения при необходимост. Сред основните мерки за намаляване на авиационния шум са определянето на норми на шума за летния и зимния сезон, налагането на ограничения или забрани за нощни полети, както и въвеждането на ограничения за прелитане над гъсто населени зони. Оценката на въздействието на шума се извършва чрез специализирани индекси, а при наднормени нива се предприемат действия за редуциране на шумовото натоварване. Летищната администрация трябва да изгражда и поддържа система за постоянно наблюдение и анализ на въздействието на летището върху околната среда, което позволява своевременно идентифициране на проблеми и предприемане на корективни мерки. Тези разпоредби са насочени към минимизиране на негативните последици от летищните дейности и осигуряване на устойчиво развитие в съответствие с екологичните стандарти.
Предлага се в Част седма „Летища на водна повърхност, предназначени за хидроплани“ с чл. 717 - 798 да се регламентират обществените отношения, свързани с изискванията за експлоатацията, управлението и безопасността на летища, разположени върху водни повърхности, предназначени за излитане и кацане на хидроплани. В тази част се дефинират техническите стандарти, оперативните процедури и мерките за осигуряване на безопасна и ефективна работа на тези специфични летища, като целта е да се създаде ясна регулаторна рамка за функционирането на летища на водни повърхности с оглед осигуряване на безопасността на авиационните операции и опазването на околната среда.
С § 1 от Допълнителните разпоредби се предлага да се създадат 145 легални определения на термини и понятия, които се използват в наредбата. По този начин ще се постигне яснота, еднозначност и последователност при прилагането на наредбата, като се намали възможността за различни тълкувания на използваните термини и понятия. Това ще улесни разбирането и спазването на регулаторните изисквания от всички заинтересовани страни, включително летищните оператори, контролните и правоприлагащите органи. Във връзка с посочените по-горе изменения в проекта на наредбата са променени редица термини. С въвеждането в ЗГВ на единен термин „летище“ отпадна категорията „летателна площадка“. В проекта на наредбата са направени промени в терминологията както следва:
В сега действащата Наредба № 14 се използва терминът „Зона за краен подход за излитане и кацане“ (FATO), който се предлага да се замени с термина „Зона за краен етап на подхода за кацане и за излитане“ (FATO), който отразява в по-пълна степен възприетия термин на английски език „Final approach and take-off area“ (FATO).
Предлага се към наредбата да се създадат 15 приложения, в които да се регламентира следното:
С хармонизирането на разпоредбите на наредбата с Приложение № 14 от Конвенцията ще се осигури прилагането на международните стандарти за безопасност и препоръчителните практики при проектирането и експлоатацията на българските летища. Имплементирането на съответните стандарти и практики на ICAO в националното законодателство произтича от разпоредбата на чл. 37, буква „б“ от Конвенцията, съгласно която Международната организация за гражданско въздухоплаване приема и изменя съобразно необходимостта към даден момент международните стандарти и препоръчителната практика и процедури, отнасящи се до характеристиките на летищата и зоните за кацане.
Предложеният проект за нова Наредба № 14 не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането.
Извършен е анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредбата заедно с доклада към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за провеждането на обществени консултации за срок от 30 дни.
Лице за контакт:
Вера Панова
Главен юрисконсулт
Отдел „Правни дейности“, дирекция "Административни, правни и финансови дейности"
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
Тел: +359 2 937 1028
E-mail: vpanova@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 17.07.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се предлагат промени, свързани с въвеждането в националното законодателство на Делегирана директива (ЕС) 2025/149 на Комисията от 15 ноември 2024 година за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес (OJ L, 2025/149, 24/01/2025) (Делегирана директива (ЕС) 2025/149).
Директива 2008/68/ЕО относно вътрешния превоз на опасни товари (2008/68/ЕО) е въведена в националното законодателство с Наредба № 46. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/68/ЕО, Европейската комисия приема делегирани актове за изменение на приложенията на директивата с цел отчитане на измененията на ADR, RID и ADN, по-специално свързаните с научния и техническия прогрес, включително използването на технологии за локализиране и проследяване. Приетите въз основа на цитирания текст актове, въвеждащи изменения на приложенията към Директива 2008/68/ЕО, са въведени в Наредба № 46, с изключение на Делегирана директива (ЕС) 2025/149. Текстът, който следва да се транспонира от делегираната директива, се съдържа в чл. 1, т. 2 и гласи: „в приложение II раздел II.1 се заменя със следното:
„II.1. RID
Приложението към RID, приложимо от 1 януари 2025 г., като се разбира, че където е уместно „RID договаряща държава“ се заменя с „държава членка“.
Подобен текст вече се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 46, поради което е необходимо единствено да се добави заглавието на Делегирана директива (ЕС) 2025/149 в края на § 2 от Заключителните разпоредби на действащата Наредба № 46, което се предлага с параграф единствен от проекта на наредба.
Предложеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 46 не оказва пряко/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 46 и да представят писмени предложения или становища в 30-дневен срок от публикуването им. Не са постъпили предложения или становища в посочения срок.
В изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.) е изготвена таблица за съответствие с Делегирана директива (ЕС) 2025/149. Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“, за което е приложено становище на работната група.
Лице за контакт
Андрей Стойчев
И.д. директор на дирекция "Регулиране"
Изпълнителна агенция "Железопътна администрация"
Email - AStoychev@iaja.bg
Тел: 02 9409 515
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 12.07.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.С предлаганите промени в Закона за автомобилните превози (ЗАП) се цели засилване на контрола с оглед недопускането на движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на натоварени пътни превозни средства (ППС), с маса, която надвишава допустимата максимална маса на пътното превозно средство, посочена в наредбата по чл. 139 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Надвишаването на допустимата максимална маса на ППС води до неговата влошена управляемост, намалена стабилност (поради променения център на тежестта), удължен спирачен път (дори при изправни спирачки, по-голямата маса изисква по-голямо спирачно усилие), повишен риск от спукването на гума, а оттам до загубата на контрол върху превозното средство. Управлението на ППС, чието натоварване надвишава максималната маса, определена в наредбата по чл. 139 от ЗДвП, представлява не само нарушение на правилата за движение по пътищата, но създава пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата и възникването на пътнотранспортни произшествия с тежки последици.
С § 1, т. 1 относно чл. 56, ал. 2 от ЗАП се предлага да се разшири кръга на лицата, които носят отговорност ППС да не бъде претоварено, като към товародателя и лицето, което извършва товаренето, се добавя и лицето, извършващо измерването на ППС. Предвижда се посочените лица да отговарят солидарно при неизпълнение на задължението. Въвеждането на солидарна отговорност между товародателя, лицето, което извършва товаренето и лицето, извършващо измерването, ще обезпечи в пълна степен наличието на субект, спрямо когото да бъде повдигната административнонаказателна отговорност, който субект да търпи държавна принуда чрез налагане на санкция за допуснатото неправомерно действие.
С § 1, т. 2 относно чл. 56, ал. 3 от ЗАП се предлага да се създаде задължение средствата за измерване, използвани за определяне на масата на натоварените ППС, да осигуряват предаване на резултатите от измерванията в реално време към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националната агенция за приходите. Резултатът от измерването ще се изпраща в електронна информационна система, която издава автоматично генериран документ, който съдържа информация за регистрационния номер на ППС, допустимата максимална маса на ППС, отразена в свидетелството му за регистрация, масата на натовареното ППС, данни за лицето, извършващо измерването и уникален регистрационен идентификатор на документа. Автоматично генерираният документ ще се предоставя на водача на хартиен носител и ще се съхранява от него. С предложената норма ще се постигне превенция на незаконосъобразното претоварване на ППС, което води до настъпване на общественоопасни последици, а именно причиняване на пътно-транспортни произшествия. Електронната информационна система ще дава възможност контролните органи да получават своевременно информация и да не допускат започване на действие по управление на едно претоварено ППС, като се очаква да се преустановят в значителна степен нарушенията, свързани с претоварването на ППС. Електронната информационна система се предлага да се изгради и поддържа от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (§ 2 относно чл. 92а).
В съответствие с предложените изменения в § 1 и 2, с § 3 се предлага изменение на санкционната разпоредбата на чл. 98б от закона – нормата на ал. 1 се привежда в съответствие с промяната в чл. 56, ал. 2, като към лицата, подлежащи на санкция с случай на претоварване на ППС − товародателя или лицето, което извършва товаренето е добавено и лицето, което извършва измерването на ППС.
В чл. 98б, ал. 2 (§ 3) се предлага товародателят, лицето, извършващо товаренето и лицето, извършващо измерването, които разпоредят или допуснат масата на ППС да надвиши допустимата максимална маса на ППС да отговарят солидарно за заплащането на глобите, съответно имуществените санкции по ал. 1.
С чл. 98б, ал. 3 (§ 3) се предлага създаването на санкция за лице, извършващо измерване на масата на натоварено ППС, което не изпрати резултата от измерването в реално време в електронната информационна система. Предлаганата норма цели да се осигури изпълнението на задължението за изпращане на данни в реално време.
С цел осигуряване на технологично време за изграждане на електронната информационна система по чл. 92а от проекта, с § 4, ал. 1, т. 1 се предлага разпоредбата на § 2 относно чл. 92а да влезе в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
С § 4, ал. 1, т. 2 се предлага разпоредбите на § 1 относно чл. 56, ал. 3 и § 3 относно чл. 98б, ал. 3 да влизат в сила 9 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. Този отлагателен срок цели средствата за измерване, използвани за определяне на масата на натоварените пътни превозни средства по чл. 56, ал. 3, да бъдат приведени в съответствие с изискванията на § 2 относно чл. 92а от закона.
С § 4, ал. 2 се предлага в шестмесечния срок от влизане в сила на закона Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ освен да изгради електронната информационна система по чл. 92а, ал. 1 и да приеме правила за достъп и работа със системата, които да послужат на потенциалните потребители за свързване със системата.
С предвидените изменения се цели ясното и точно определяне на отговорността за правилното натоварване на ППС на лицата, които имат отношение към дейностите по натоварване на ППС – досега определените: товародатели и лица, извършващи натоварването на ППС, а също и предлаганите понастоящем: лица, извършващи измервания на ППС.
Статистиката в тази сфера показва, че за 2023 г. са констатирани 30 случая претоварване, като са съставени 30 бр. актове за установени административни нарушения, издадени са 23 бр. наказателни постановления (от тях 3 бр. са обжалвани и са в съдебна фаза, 3 бр. са отменени и 17 бр. са влезли в сила). За 2024 г. са констатирани 45 случая, при които е установено, че товародателят или лицето, извършило товаренето, са допуснали масата на натовареното ППС да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. За констатираните нарушения са съставени 45 бр. актове за установени административни нарушения, издадени са 36 бр. наказателни постановления (от тях 10 бр. са обжалвани и са в съдебна фаза, 1 бр. е отменено и 25 бр. са влезли в сила).
Очакваните резултати от прилагането на закона са подобряване на безопасността на движението по пътищата, намаляване на травматизма, причинен от пътнотранспортните произшествия, както и намаляването на разрушителното въздействие на претоварените ППС върху пътната настилка.
За прилагане на новата правна уредба е необходимо да се осигури финансиране за изграждане и поддържане на електронната информационна система, както и интеграцията й с електронните системи на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Национална агенция за приходите. Анализ за осигуряване на необходимите средства за изграждането и поддържането на системата е извършен на база пазарно проучване и е подробно описан във финансовата обосновка към законопроекта. Приемането на законопроекта ще окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Проектът на акт не трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Законопроектът не е свързан с прилагането на актове от правото на Европейския съюз и не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Към законопроекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет за провеждане на обществени консултации в 30-дневен срок. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет.
Лице за контакти:
Михаела Атанасова,
Директор на дирекция "Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел. 02/930 88 29; 0884 07 70 34
Е-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 24.04.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се цели да бъдат въведени в националното законодателство изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2024/846 на Комисията от 14 март 2024 година за изменение на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за изпълнение на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 и Директива 2002/15/ЕО относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (Делегирана директива (ЕС) 2024/846). С Делегирана директива (ЕС) 2024/846 се изменя Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно минималните условия за изпълнение на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 и Директива 2002/15/ЕО относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета. С измененията в приложението се актуализира съдържанието на списъка с нарушения, изброени в него. В тази връзка, с § 5 от проекта се създава приложение № 18 към чл. 19а, ал. 2.
С оглед разграничаване на критериите за определяне на честотата за извършване на проверки на предприятията в зависимост от вида на установените технически неизправности на превозните средства, проверките на различните елементи, посочени в т. 17 на приложение № 1, е необходимо да бъдат извършвани по различни правила. В тази връзка с § 1 относно чл. 14а, ал. 5 и § 2 относно чл. 14в, ал. 3а, се определят проверките относно обезопасяването на товара (елемент 10 от т. 17 на приложение № 1), да се извършват по правилата на наредбата по чл. 127, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.
За по-голяма яснота при прилагане на наредбата, с § 4, 5 и 6 се предлага да бъдат обособени в отделни разпоредби текстовете, отнасящи се до загубата на добра репутация на предприятията (чл. 19), определяне на честотата на извършване на проверки на предприятията (чл. 19а) и за определяне на рисков профил за дадено предприятие по отношение на техническата изправност на превозните средства (чл. 19б).
Проектът на наредба е изготвен в изпълнение на мярка № 92 от Плана за действие за 2025 г.
Проектът на акт е свързан с транспониране на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2024/846. В тази връзка е изготвена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз и проектът на наредба е съгласуван на основание чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика”.
За прилагането на новата уредба не са необходими финансови или други средства.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с доклада към него са публикувани за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за съкратен срок от 14 дни, предвид изпратеното на 27 март 2025 г. от Европейската комисия официално уведомително писмо на Република България по процедура за нарушение № 2025/0119 за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране на Делегирана директива (ЕС) 2024/846.
Лице за контакт:
Васил Палавров
Началник на отдел
„Административнонаказателна дейност и контрол“
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел.: 02/930 88 69
Е-mail: vpalavrov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 07.05.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.Проектът е изготвен в изпълнение на мярка № 90 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 63 на Министерския съвет от 12 февруари 2025 г., във връзка с въвеждане на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2025/149 на Комисията от 15 ноември 2024 г. за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес (OB L, 2025/149 от 24.1.2025 г.) (Делегирана директива (ЕС) 2025/149), в частта ѝ относно превоза на опасни товари по вътрешни водни пътища (чл. 1, параграф 3 от нея).
Наредба № 16 е издадена на основание чл. 175а, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване и съдържа правила относно условията и реда за превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешните водни пътища и за обработката им в българските пристанища, в т.ч. изискванията към консултантите по безопасността при превоз и обработка на опасни товари по вътрешните водни пътища.
С Наредба № 16 в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2008/68/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ, L 260 от 30.09.2008 г.) (Директива 2008/68/ЕО). Съгласно Директива 2008/68/ЕО превозването на опасните товари по вътрешните водни пътища се осъществява в съответствие с изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN), подписано в Женева, Конфедерация Швейцария, на 26 май 2000 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.), ратифицирано със закон – обн., ДВ, бр. 9 от 2006 г.
Съгласно чл. 2 от Споразумението (ADN) неразделна част от него са Правилата към ADN, които включват предписания относно международния превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища и предписания и процедури относно проверките, издаването на свидетелства за одобрение, признаването на класификационни общества, дерогирането, специалните разрешения, контрола, обучението и изпитването на експертите. Приетите по реда и при условията на чл. 20 от Споразумението (ADN) промени в Правилата към ADN влизат в сила за всички държави – страни по ADN, в това число и за Република България. Последните изменения на Правилата към ADN са в сила от 1 януари 2025 г.
Във връзка с актуализацията на Правилата към ADN е приета Делегирана директива (ЕС) 2025/149 за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО, като в чл. 1, параграф 3 от същата се посочва приложимата редакция на правилата към ADN, която е в сила от 1 януари 2025 г.
Предвид изложеното с § 1 от проекта се предлага изменение на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 16, с което се посочва актуалната и приложима от 1 януари 2025 г. редакция на Правилата към ADN. На следващо място с § 2 от проекта се предлага допълнение на § 1а от Допълнителните разпоредби на наредбата, с оглед изпълнение на изискването на чл. 2, параграф 1 от Делегирана директива (ЕС) 2025/149 за позоваване на същата при приемането на националните разпоредби.
Лице за контакти:
Елеонора Караколева
Старши експерт
Изпълнителна агенция "Морска администрация"
Е-mail - Eleonora.Karakoleva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 04.05.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се предлага да бъде изменен размерът на таксовата единица „прелитане“, която служи за определяне на размера на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България, събирани от доставчика на аеронавигационно обслужване – Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“, както и лихвеният процент за просрочено плащане на аеронавигационните такси, определени по реда, предвиден в Регламент (ЕС) № 2019/317 на Европейската комисия (ЕК) за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе.
Съгласно Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г. (обн. ДВ, бр. 77 от 1999 г.), в чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от Наредбата се определят размерите на:
Таксовите единици „прелитане“ на всички страни-членки на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) се определят в съответствие с документите на Международната организация за гражданско въздухоплаване, принципите за установяване на разходната база за пътните такси и за изчисляване на таксовите единици и по реда, предвиден в Регламент (ЕС) № 2019/317 на Европейската комисия (ЕК) за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе (Регламент (ЕС) № 2019/317). Този регламент предвижда изготвяне и одобряване на план за ефективност, изготвян на ниво държава и залагане на задължителни цели за постигане чрез ключови показатели в четири ключови области на ефективност – безопасност, околна среда, капацитет на въздушното пространство и разходна ефективност. По отношение на оценката на плана за ефективност, Регламентът залага три критерия за оценка на приноса към постигане на общоевропейските цели на ключовия показател в област разходна ефективност:
- Критерий 1 – изменение на установените разходи на обслужена единица (ОЕ) за всяка година от трети референтен период (РПЗ);
- Критерий 2 – дългосрочно изменение на установените разходи на ОЕ на годишна база за втори и трети референтни периоди (РП2 и РПЗ);
- Критерий 3 – доставчиците на аеронавигационно обслужване се групират по сходни оперативни и икономически характеристики с цел оценяване на разходната им ефективност, като удовлетворяването на критерия се постига с установени разходи на ОЕ по-ниски от средната стойност на този показател на сравнителната група.
Отклонения от тези критерии са допустими, дотолкова, че да се позволи постигане на целите в ключова област „Капацитет на въздушното пространство“ или при прилагане на мерки за преструктуриране, които да донесат ползи на ползвателите на аеронавигационно обслужване в следващи референтни периоди.
Съобразно изискванията на европейското законодателство, през 2024 г. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) са изготвили проект на План за ефективност за четвъртия референтен период, започващ на 1.01.2025 г. и завършващ на 31.12.2029 г. (ПЕ РП4). Консултация с представители на ползвателите на въздушното пространство относно заложените за петгодишния период, в т.ч. и за 2025 г., финансови, оперативни и технически параметри на проектоплана, е проведена на 22.08.2024 г., като предварително са предоставени предвидените в Регламент (ЕС) № 2019/317 информация и данни. Последващо, в хода на проверката за пълнота на представения в законоустановения срок проект на ПЕ РП4, е разменена кореспонденция и са постигнати договорености с Комисията и Органа за преглед на ефективността, отразени в окончателно представения за одобрение актуализиран проектоплан на Република България. В ход е проверката за съответствие на националните цели по ефективност, заложени в проекта на ПЕ РП4, с общовалидните за Европейския съюз цели, която ще продължи до месец април 2025 г.
Консултативният процес по размера на таксовите единици „прелитане“ включва провеждане на многостранни консултации, организирани от Разширения комитет по пътните такси към Евроконтрол, съгласно процедурни правила, разработени в изпълнение на чл. 5.2 от Многостранното споразумение за установяване на обща система за пътни такси. Консултативни сесии на Разширения комитет във връзка с таксовите единици за 2025 г. са проведени на 26-27.06.2024 г. и 20-21.11.2024 г. В тях взимат участие представители на всички държави-членки на Евроконтрол, на асоциациите на авиокомпаниите (IATA, A4E и др.), Европейската комисия, Централното бюро за пътни такси (структура на Евроконтрол, която пряко се занимава с проверката, оценката, изчисляването и събирането на такси „прелитане“). Таксовата единица „прелитане“ се определя от всяка държава въз основа на прогнозните данни за годишната разходна база, броя на обслужените единици, генерирани в обслужваното въздушно пространство на Република България и разходите на Евроконтрол по обслужване на системата за събиране на аеронавигационните такси при прелитане. Във връзка с чл. 7 от Многостранното споразумение, Евроконтрол има задължението да оцени предложените национални таксови единици за съответствие с приложимите правила и представяната информация на провежданите многостранни консултации, и след тяхното одобрение да събира дължимите пътни такси в изпълнение на чл. 8 от същото споразумение.
В резултат на проведените консултативни срещи и завършените към момента етапи от консултативния процес, с Решение № 24/180 от 28.11.2024 г. на Разширената комисия на Евроконтрол са определени размерите на таксовите единици за всяка държава членка. Базовата таксова единица „прелитане” за Република България за 2025 г. е в размер на 29,54 евро, в който е включен и компонент, отразяващ разходите на Централното бюро за пътни такси към Евроконтрол в размер на 0,11 евро.
След консултации в Разширения комитет за пътните такси и Временния съвет на Евроконтрол, с Решение № 24/181 от 28.11.2024 г. Разширената комисия е одобрила лихвен процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане през 2025 г. в размер на 13,79 на сто на годишна база, който е приложим за всички държави членки на организацията.
Ползвателите на въздушното пространство са уведомени чрез електронната платформа на Европейската комисия ЕSSKY и заплащат определените таксови единици от 1 януари 2025 г.
С предлаганите промени в Наредбата по отношение на аеронавигационните такси единствено се въвеждат мерки на национално ниво, свързани с изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз – Регламент (ЕС) № 2019/317 и Решения № 24/180 и № 24/181 на Разширената комисия към Евроконтрол, в сила от 1.01.2025 г.
Предложените за публикуване в Наредбата нови размери на таксова единица „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване са определени по законоустановения ред, при прилагане на действащата правна рамка на Европейския съюз и проведени консултации със заинтересованите страни. С тях се подпомага безопасното, с грижа за околната среда, качествено и ефикасно осигуряване на аеронавигационните услуги, предоставяни от ДП РВД на ползвателите на въздушното пространство на Република България.
Измененията в разпоредбите, касаещи размера на такса „прелитане“ и лихвения процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване, нямат финансово въздействие върху държавния бюджет, доколкото таксите се събират от ДП РВД по силата на чл. 53, ал. 2, т. 10 от Закона за гражданското въздухоплаване. В тази връзка е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 от чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Лице за контакти:
Мануела Мануилова
Началник на отдел „Правни дейности“
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
E-mail: mmanuilova@caa.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 05.05.2025
.Институция: Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Предложеният акт предвижда приемане на нов Правилник за дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (Комисията) и отмяна на действащия. Целта е подобряване на цялостната дейност на Комисията и повишаване на ефективността ѝ в съответствие с изискванията на националното законодателство в областта на безопасността на движението по пътищата (БДП), стратегическата рамка (Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030) и приоритетите на правителствената програма в тази сфера.
В анализите на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, изготвяни в периода 2019–2024 г., са установени няколко съществени слабости в действащите правила за функциониране на Комисията. Сред тях се открояват: неяснота в правомощията, което води до погрешни очаквания и ниска ангажираност на членовете; неефективна структура и състав, включващ несъответстващи институции и липса на резервни членове; неясни процедури за организацията и провеждането на заседанията, вземането на решения и комуникацията, което намалява ефективността на работата; липса на етични разпоредби, чието въвеждане би допринесло за по-дисциплинирана и продуктивна работна среда. Тези слабости затрудняват дейността на Комисията и налагат необходимостта от подобрения в нейните правила и механизми на работа.
За преодоляване на установените недостатъци се предлага приемането на нов правилник, който да осигури по-ясна регламентация и ефективност в работата на Комисията. Основните акценти в правилника включват:
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 27.04.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Мотиви за проект на Наредба за специалните условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания:
Издаването на наредбата е предвидено в разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за хората с увреждания, съгласно която Министерството на транспорта и съобщенията създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни, информационни и комуникационни услуги, като разработва нормативни актове за осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания.
С наредбата се регламентират специалните условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания на територията на Република България.
В чл. 1, ал. 4 от проекта на наредба е предвидено, че разпоредбите на наредбата не се прилагат за паркингите към сгради/самостоятелни обекти за обществено обслужване и към нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение, тъй като броят на местата за паркиране и изискванията към тези места са определени с Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове (Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г.).
В чл. 1, ал. 2 от проекта на наредба е предвидено, че за пътните превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания на територията на Република България се прилагат правилата за движение и спиране съгласно Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата.
В глава втора, раздел I от проекта се регламентират броят, разположението и обозначаването на местата за паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания в места за паркиране за обществено ползване, безплатно или срещу заплащане и в определените от общините зони за почасово платено паркиране.
Броят на местата за паркиране в паркингите и в зоните за почасово платено паркиране е определен по аналогия на броя на местата за паркиране, определен в чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. Местата за паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания, се обозначават от общината, съответно от собственика или ползвателя на паркинга, с пътен знак Д21 и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят.
С проекта на наредба се предвижда на определените места за паркиране на превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания, да може да се паркира с карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения (карта за паркиране) при паркиране по чл. 99а от Закона за движението по пътищата, издадена от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице. В чл. 6 от проекта е предвидено, че за издаване на карта за паркиране по чл. 99а от Закона за движението по пътищата, лицето с увреждане подава заявление до кмета на общината по постоянен или настоящ адрес. Когато лицето с увреждане е непълнолетно, заявлението се подава от законния му представител.
В чл. 7 са определени мястото за поставяне на картата за паркиране, условията за използването й и последиците при неправилното й използване.
С проекта се предвижда общините да създават и поддържат база данни на издадените карти по чл. 99а от Закона за движението по пътищата и задължение да предоставят тези данни на контролните органи при поискване.
В глава втора, раздел II е уредено право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел място до сградата по настоящия или постоянния им адрес да имат хора с трайни увреждания, които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, извършено протезиране на горни/долни крайници, не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на посочените медицински изделия, както и право на безплатно паркиране в рамките на работното време в близост до сградата по месторабота. Регламентират се условията, на които следва да отговаря пътното превозно средство, превозващо правоимащо лице. Предвидено е правото на безплатно и денонощно паркиране да се предоставя със заповед на кмета на общината или на оправомощено от него длъжностно лице, а редът и условията за предоставяне на това право да се определят от общинския съвет.
В глава трета е предвидено контролът по спазването на наредбата да се осъществява от контролните органи на Министерството на вътрешните работи, определени съгласно чл. 165 от Закона за движението по пътищата и службите за контрол, определени от кметовете на общините съгласно чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като са определени и техните правомощия.
В глава четвърта са определени органите, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения по наредбата и да издават наказателни постановления.
В Допълнителна разпоредба се съдържат определения на използваните в наредбата понятия „домакинство“, „хора с увреждания“ и „хора с трайни увреждания“.
В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби e предвидено, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“ с изключение на чл. 2-4, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“, чл. 5-8, които влизат в сила 3 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“ чл. 9 и 10, които влизат в сила 9 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“. Отлагателните срокове са предвидени, за да може общините и физическите и юридическите лица, предоставящи места за паркиране за обществено ползване, безплатно или срещу заплащане, да приведат съществуващите места за паркиране, както в съответствие с изискванията на тази наредба.
Очакваните резултати от прилагането на наредбата са създаване на условия за пълноценно и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания и за тяхното социално приобщаване.
За прилагането на наредбата не са необходими финансови средства и то няма да окаже въздействие върху държавния бюджет.
Предложеният проект на наредба не е свързан с въвеждане в националното законодателство на актове на Европейския съюз, поради което към доклада не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
В изпълнение на чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с доклада към него, съдържащ мотивите за изготвянето на проекта на наредба, следва да бъде публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет, като резултатите от проведеното обществено обсъждане ще бъдат отразени в съответната справка.
Лице за контакт:
Михаела Атанасова
Директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел.: 02/930 88 11
Е-mail: matanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 25.04.2025
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта се предлага да се отмени действащата Наредба № 2 от 10.03.1999 г. за правилата за полети, (обн., ДВ, бр. 26 от 1999 г., изм., бр. 109 от 1999 г., изм. и доп., бр. 97 от 2001 г., попр., бр. 107 от 2001 г., изм. и доп., бр. 94 от 2005 г., бр. 80 от 2014 г., бр. 37 от 2023 г.), наричана по-нататък „Наредба № 2“.
Причините за изготвянето на проекта на нова Наредба за правилата за полетите, с който да се отмени действащата Наредба № 2 от 10.03.1999 г. за правилата за полети, (обн., ДВ, бр. 26 от 1999 г., изм., бр. 109 от 1999 г., изм. и доп., бр. 97 от 2001 г., попр., бр. 107 от 2001 г., изм. и доп., бр. 94 от 2005 г., бр. 80 от 2014 г., бр. 37 от 2023 г.), наричана по-нататък „Наредба № 2“ са следните:
Единните правила за полети във въздушното пространство на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) подлежат на периодични изменения поради технологично обновление и усъвършенстване на процедурите за полети с цел непрекъснато повишаване на безопасността на въздухоплаването в съответствие с транспортната политика на ЕС. Действащата Наредба № 2 е приета през 1999 г., като през 2014 г. в наредбата се правят значителен брой изменения и са отменени повече от 40 (от общо 71) разпоредби в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията от 26 септември 2012 година за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) № 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010, наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012“. Последното изменение на Наредба № 2 е направено през 2023 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2023 г.), като с Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-6 от 11.04.2023 г. за условията и реда за експлоатация на безпилотни летателни системи и надзора на техните оператори е изменен единствено чл. 13, ал. 5 във връзка с безпилотните летателни системи. Видно от изложеното, последното съществено изменение на Наредба № 2 е преди повече от 10 (десет) години, съотнесено към настоящия момент. През този десетгодишен период са настъпили сериозни изменения в европейските актове в областта на правилата за полетите, което обуславя необходимост от синхронизация на българското законодателство с европейското.
Освен промените във връзка с европейското законодателство, налагат се и допълнения към националните правила за полети, произтичащи от членството на Република България в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Организацията на Северноатлантическия договор и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) съвместно координират създаването на спецификации - Публикация на ЕВРОКОНТРОЛ за хармонизирани правила за оперативно въздушно движение по правилата за полети по прибори в контролираното въздушно пространство на зоната ECAC (EUROCONTROL Specifications for harmonized Rules for Operational Air Traffic (OAT) under Instrument Flight Rules (IFR) inside controller Airspace of the ECAC Area) (EUROAT), в които се съдържат правила, прилагани от всяка държава членка. С проекта на Наредба № 2 се регламентират правила и процедури, съдържащи се в EUROAT- изд. 3.0, изменение 14, с което се осигурява хармонизация на процедурите и правилата, използвани при полети със статус оперативно въздушно движение в контролираното въздушно пространство на Република България.
С проекта на наредбата се цели да се постигне съответствие на националното законодателство с посочените по-горе актове и да се повиши сигурността и безопасността във въздухоплаването.
В Глава първа „Общи разпоредби“, чл. 1 от проекта на наредбата, се посочва пряката приложимост на законодателството на ЕС при провеждане на полети във въздушното пространство на Република България и са изброени относимите актове на ЕС, като в обхвата на наредбата се включват само специфичните национални особености, допълващи единните общностни правила, посочени в приложимите регламенти, установяващи общностните правила за полети от всички ползватели на въздушното пространство.
В чл. 1, ал. 3 се регламентират национални правила по отношение на въздухоплавателни средства, изпълняващи полети в обслужваното въздушно пространство на Република България като общо въздушно движение (General Air Traffic – GAT) или като оперативно въздушно движение (Operational Air Traffic – OAT). Това е необходимо, с оглед спазване на изискванията на правилата, установени в „Публикация на ЕВРОКОНТРОЛ за хармонизирани правила за оперативно въздушно движение по правилата за полети по прибори в контролираното въздушно пространство на зоната ECAC“. Указва се, че наредбата е приложима и за българските въздухоплавателни средства, когато изпълняват полети във въздушното пространство на други държави, ако тя не противоречи на правилата за полети на тези държави.
В чл. 1, ал. 6 се предлага долитането, отлитането и прелитането на ВС в района на летища, разположени във въздушно пространство клас “G”, на които не се предоставя обслужване на въздушното движение (ОВД) или в извън работното време на органа за ОВД да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в Приложение към наредбата. Регламентирането на долитането, отлитането и прелитането на въздухоплавателни средства в района на летища, разположени във въздушно пространство клас “G”, на които не се предоставя обслужване на въздушното движение (ОВД) цели осигуряване на безопасността на гражданското въздухоплаване, тъй като посоченият клас въздушно пространство не попада в обхвата на контролираното въздушно пространство.
С оглед хармонизация на изискванията за трансгранични полети и създаване на правила за безопасност, в чл. 2 е регламентирано изискване при навлизане/напускане на въздушното пространство на Република България задължително да се установява радиокомуникация с органите за обслужване на въздушното движение, като в тези случаи прелитането следва да се осъществява не по-ниско от 1000 м (3300 фута) над земната/морската повърхност. С цел осигуряване на безопасността на полетите в чл. 4, ал. 2 се създава задължение за командирите на въздухоплавателни средства, които при опериране в опасните зони за противоградова защита са длъжни да установяват радиокомуникация с органа за ОВД, предоставящ полетно информационно обслужване.
В Глава втора „Национални правила за полети“, чл. 5 и чл. 6 от проекта на наредбата, се определят ограничения и особености на полетите с цел защита на хора и имущество, като не се разрешават полети в тунели, прелитане под мостове, далекопроводи или антени и други обекти, планиране и извършване на полети във въздушно пространство с намален минимум за вертикална сепарация, изхвърляне на гориво или предмети от въздухоплавателни средства в полет. С оглед осигуряване на безопасността при провеждане на полетите, в чл. 7, ал. 1 се предвижда да не се разрешава въздухоплавателно средство да тегли друг обект или въздухоплавателно средство, освен в случаите, когато за това има предварително разрешение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА). Разрешението за съответното действие да се предоставя след одобрение от ГД ГВА на предоставената от заявителя оценка на риска. Изключение от случаите на теглене е тегленето на безмоторно въздухоплавателно средство, като изрично е регламентирано, че в тези ситуации се прилагат правилата за визуални полети (ПВП), установени в Раздел 5, част SERA.5005 от Приложение „Правила за полети“ към Регламент (ЕС) № 923/2012. С посочените разпоредби се осигурява прилагането на Раздел 3, Глава 1, част SERA.3120 от Приложение „Правила за полети“ към Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012, където са предоставени регулаторни правомощия на националните компетентни органи в сферата на гражданското въздухоплаване да създават и прилагат изисквания за безопасност в националното си законодателство.
В чл. 8 са установени правилата за провеждане на парашутни скокове, полети на парапланери, делтапланери и мотоделтапланери през деня. Изисква се да се спазват ПВП, които са регламентирани в Раздел 5, част SERA.5005 от Приложение „Правила за полети“ към Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012.
В чл. 9 от проекта се създават правила за провеждане на фигурен пилотаж, като за изпълнението на фигурен пилотаж е регламентирано изискване за предварително писмено изрично съгласие на всички лица, намиращи се на борда на въздухоплавателното средство, което се документира в дневника за провеждане полетите към системата за регистрация на операциите по т. 1.6 от Приложение № 4 към Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата.
В чл. 10 са определени изискванията за провеждане на полети в група, като не се разрешава излитане или кацане на въздухоплавателни средства, изпълняващи полет в група от или на контролираните летища в Република България. Отчетена е необходимостта от осигуряване на безопасна сепарация по време на излитане, подход и кацане на полет в група, като разрешението за полет в група се дава на водача на групата и отговорността се носи от водача на групата и командирите на водените въздухоплавателни средства. В чл. 11, чл. 12, чл. 13 и чл. 14 са регламентирани правилата за изготвяне на полетен план и съкратен полетен план съгласно изискванията на Раздел 4 „Полетни планове“ от Приложение „Правила за полети“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012. Регламентирани са реквизитите на полетните планове и срокове за изготвяне и предоставяне им, които са в съответствие с формуляра, съдържащ се в т. 1 от Допълнение 6 към Регламент (ЕС) № 923/2012. С оглед хармонизиране на правилата при провеждане на полети с обявен полетен план, в чл. 15 е посочено, че след завършване на полет с обявен полетен план на летище, на което не се предоставя ОВД, командирът на въздухоплавателното средство или друго упълномощено от него лице информира съответния орган за ОВД за приключването на полета.
В чл. 16, чл. 17 и чл. 18 са регламентирани действията, предприемани от командира на ВС при незаконна намеса на борда на въздухоплавателно средство. Създадените изисквания определят поредността от действия, които предприема командира на ВС и имат за цел информиране на органа за ОВД за незаконната намеса и безопасно продължаване на полета.
В чл. 19, чл. 20 и чл. 21 се установени специфични правила и особености за провеждане на визуални полети, които се провеждат съгласно правилата в Раздел 5, част SERA.5005 от Приложение „Правила за полети“ към Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012. С цел осигуряване на безопасността при провеждане на полети при ПВП над промишлени обекти и гъстонаселени райони и над райони с големи струпвания от хора, се създава забрана за полети на височина, по-малка от 300 м (1000 фута) над най-високото препятствие, намиращо се в радиус 600 м. Отчитайки необходимостта от регламентиране на изключения, същите се допускат при излитане или кацане, или при изрично разрешение от ГД ГВА, което се дава след одобрение на предоставената от заявителя оценка на риска. Възможността за създаване на конкретни национални изисквания е посочена в Раздел 5, част SERA.5005, буква „е“ от Приложение „Правила за полети“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012.
В чл. 20 и чл. 21 от наредбата са посочени националните изисквания за провеждане на нощни полети по правилата за визуални полети, които се изпълняват съгласно предписанията на ГД ГВА, публикувани в Сборника AIP на Република България. Възможността за създаване на конкретни национални изисквания е посочена в Раздел 5, част SERA.5005, буква „в“ от Приложение „Правила за полети“ към Регламент (ЕС) № 923/2012.
В чл. 22 са определени правилата за полети по прибори (ППП), които се провеждат съгласно Раздел 5, част SERA.5015, SERA.5020 и SERA.5025 от Приложение „Правила за полети“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012. С разпоредбата се цели уеднаквяване на правилата за провеждане на полети по прибори извън контролираното въздушно пространство с тези в контролираното въздушно пространство, като се регламентира изискване за докладване на местоположението и непрекъснато прослушване на речевата комуникация „въздух-земя“, като при необходимост се установява двустранна радиокомуникация със съответния орган за обслужване на въздушното движение, осигуряващ полетно-информационно обслужване.
В Глава пета „Полети, изпълнявани по правила за оперативно въздушно движение“, чл. 23 - 29 от проекта на наредбата, са регламентирани полетите, осъществявани от държавни въздухоплавателни средства извън военните летищни зони за полети, извън временно резервираните, временно отделените и опасните зони. Изискванията за полетите, изпълнявани по правилата за оперативно въздушно движение (ОАТ) са в съответствие с правилата, регламентирани в „Публикация на ЕВРОКОНТРОЛ за хармонизирани правила за оперативно въздушно движение по правилата за полети по прибори в контролираното въздушно пространство на зоната ECAC“ (EUROAT).
В чл. 24 от проекта е установено, че въздухоплавателно средство, изпълняващо полет със статус ОАТ в контролираното въздушно пространство и е оборудвано с бордова система за избягване на сблъскване (Airborne Collision Avoidance System), я използва съгласно изискванията за полети като общо въздушно движение (GAT).
С чл. 25 -26 от проекта на наредбата се създават изисквания за въздухоплавателните средства, изпълняващи полети със статус ОАТ извън временно резервирани зони под определената за Република България обща преходна абсолютна височина, да поддържат скорост не по-висока от 250 KIAS (Knots of Indicated AirSpeed), както и полети със свръхзвукови скорости да се извършват в определени за целта зони над полетно ниво (FL) 360 (10 950 м).
В чл. 27 - 29 са резписани изискванията при изпълнение на полети от държавни ВС със статус ОАТ, включително нощни полети по ПВП.
Горепосочените разпоредби са предлагат с цел осигуряване прилагането на горепосочените регламенти на ЕС и повишаване сигурността и безопасността във въздухоплаването.
В чл. 30 - чл. 37 от проекта на наредбата са регламентирани правила за полети в група със статус оперативно въздушно движение, като се посочват ограниченията в използването на транспондерите, както и правилата за излитане/кацане в група от/на контролираните летища.
В чл. 38 е установено, че полети за изпълнение на задачи за контрол над въздухоплаването при охрана на въздушното пространство на Република България (Air Policing) се изпълняват при условията на сключен договор за взаимодействие между гражданските органи за обслужване на въздушното движение - Държавно предприятие „Ръководство за въздушно движение“ (ДП РВД) и военните контролни органи от Военновъздушните сили (ВВС).
В чл. 39 от проекта на наредбата се установява забрана за дозареждане с гориво във въздуха на въздухоплавателно средство над територията на Република България и прилежащите ѝ териториални води. Забраната е в съответствие с националните и европейските усилия за опазване на околната среда и предотвратяване на потенциални екологични рискове, свързани с дозареждането с гориво във въздуха, тъй като дозареждането с гориво във въздуха представлява сложна операция, която крие потенциални рискове от разливи на гориво. Такива инциденти могат да доведат до замърсяване на атмосферния въздух и водните басейни, както и до негативни последици за екосистемите.
В § 1, т. 1 и 2 от Допълнителната разпоредба на наредбата са създадени дефиниции на понятията „оперативно въздушно движение“ и „общо въздушно движение”, които са в съответствие с понятията, дефинирани в чл. 2, т. 52 и т. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2803. В § 1, т. 3 - 7 от Допълнителната разпоредба на наредбата са създадени дефиниции на понятията „летище“, когато се използва в полетен план, „стандартна военна формация“, „фут (Foot, ft)“, „морска миля (Nautical Mile, NM) и „възел (Knot, kt)“.
Очакваните резултати от прилагането на наредбата са повишаване на сигурността и безопасността на въздухоплаването. Проектът на наредбата не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта на наредбата контролни и надзорни дейности ще се извършват от служителите на ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година.
Извършен е анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз. С предложения проект на нормативен акт се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз - Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията от 26 септември 2012 година за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) № 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010 (ОВ, L 281, 13.10.2012), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 923/2012“, и регламентите за неговото изменение и допълнение; Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 296, 25.10.2012); Регламент (ЕС) 2018/395 на Комисията от 13 март 2018 година за определяне на подробни правила за въздушните операции с аеростати в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 71, 14.03.2018); Регламент (ЕС) 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (OB L, 11.11.2024), поради което проектът е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика” към Съвета по европейските въпроси.
Лице за контакт:
Вера Панова
Главен юрисконсулт
Oтдел „Правни дейности“
Дирекция "Административни, правни и финансови дейности“
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
Phone: +359 2 937 1028
E-mail: vpanova@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 20.03.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.С проекта на Закон за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) се предлага на законово ниво да бъде въведена забрана за експлоатацията без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство в:
1. географските зони на безпилотни летателни системи, в които експлоатацията им е ограничена или забранена;
2. управляемите структури на въздушното пространство, активирани в съответствие с наредбата по чл. 2а, ал. 2;
3. охраняемите граници на летищата за обществено ползване.
С предложението се уреждат и последиците от нарушаване на забраната за експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство.
Предложеният законопроект е подготвен от работна група, определена със заповед на заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията, чиято основна задача беше изготвянето на спешни мерки и решения за недопускане на експлоатацията без разрешение на безпилотните въздухоплавателни средства. Необходимостта от посочените спешни мерки и решения се наложи по повод нерегламентираното навлизане на безпилотно въздухоплавателно средство в ограничената зона на летище София въпреки нормативно съществуващата забрана за такива действия.
Понастоящем регламентацията на експлоатацията на безпилотните въздухоплавателни средства се съдържа в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 г. относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства, Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба № Н-6 от 11.04.2023 г. за условията и реда за експлоатация на безпилотни летателни системи и надзора над техните оператори (Наредба № Н-6). Съгласно чл. 15 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 г. относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947) държавите членки определят географските зони, в които от съображения за безопасност, сигурност, неприкосновеност на личния живот или околната среда, е забранена или разрешена при определени условия експлоатацията на безпилотни летателни системи. В изпълнение на посочения регламент и Наредба № Н-6 са определени и публикувани географските зони за експлоатация на безпилотни летателни системи. Освен това, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ поддържа и електронна система за географските зони с оперативни условия за безпилотни летателни системи (БЛС) (чл. 16б, ал. 1, т. 18, б. „г“ от ЗГВ). В чл. 57 от Наредба № Н-6 е посочено кога безпилотните летателни системи не могат да се експлоатират без разрешение. Липсва обаче регламентация какви действия следва да се предприемат при неспазване на тази забрана. За целта в законопроекта се предвижда при експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство, същото да бъде принудено да кацне или да се приложат принудителни мерки за неговото отстраняване. Предвижда се редът за принудително кацане на безпилотното въздухоплавателно средство и за прилагане на принудителни мерки за неговото отстраняване да се определят с наредбата по чл. 62, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване. Критерият от обществени отношения и необходимостта от ясно определено взаимодействие между отговорните държавни институции обосновават предложението наредбата да се приема от Министерския съвет.
Така чрез предложените разпоредби ще се постигне целения резултат – да се създаде нормативна уредба, с която да се гарантира безопасността и сигурността при експлоатацията на безпилотните въздухоплавателни средства, като се предотвратят ситуации, подобни на случаите с нерегламентирано навлизане на безпилотното въздухоплавателно средство в ограничената зона на летище София. За постигане на посочения резултат е предвидено също да се извърши промяна в Наказателния кодекс (§ 2 от законопроекта), като се създаде основание за търсене на наказателна отговорност, за лицата които експлоатират безпилотно въздухоплавателно средство без разрешение.
Законопроектът не подлежи на нотифициране съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, тъй като не урежда обществени отношения, попадащи в нейния обхват.
Предложеният законопроект няма да окаже влияние върху държавния бюджет.
Законопроектът не въвежда норми на европейското законодателство, поради което към него не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Проектът на нормативен акт е публикуван за 14 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, тъй като настоящите предложения за допълнение на закона са насочени към решаване на важен проблем – безопасността на въздухоплаването и противодействието на нерегламентираното навлизане на безпилотни въздухоплавателни средства в забранени зони. С оглед бързо развиващия се сектор на безпилотните летателни системи е необходимо да се предприемат спешни и ефективни мерки, които да бъдат реализирани в най-кратък срок, за да се осигури безопасността на гражданската авиация. Обстоятелствата, водещи до ограничаване на срока за обществено обсъждане, са продиктувани както от необходимостта от спешна регулация на обществените отношения, предмет на законопроекта, така и с оглед изключително високата степен на опасност при нерегламентираното използване на безпилотни въздухоплавателни средства в зоните на летищата. Съществуването на кратък срок за обществено обсъждане е от съществено значение, за да може предложената нормативна уредба да бъде приета своевременно, като по този начин се минимизират потенциалните рискове за сигурността и безопасността на въздухоплавателните средства, операторите и пътниците, отчитайки многобройните ежедневни полети и пътникопоток.
Лице за контакт:
Светлин Начков
Главен юрисконсулт
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация"
Тел: 02 9371029
Е-mail: snachkov@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 29.01.2025
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите (Наредба № 3) е издадена на основание § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г., отм.).
Съгласно § 10 от действащия Закон за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на действащия закон. Действащият Закон за движението по пътищата не урежда обществените отношения, свързани с нормирането на разхода на горива и смазочни материали за автомобили и мотоциклети. Не е предвидена и законова делегация министърът на транспорта и съобщенията да уреди посочената материя с наредба.
Независимо че наредбата не е изрично отменена, тя не може да се прилага поради обстоятелството, че основни части и приложения от нея са загубили своята актуалност. Списъците от приложения № 2 и 3 към Наредба № 3 съдържат данни за автомобили и мотоциклети, от които голяма част са спрени от производство и не са в експлоатация. В тази връзка, наредбата е неприложима при съвременните условия и предвид техническия прогрес на автомобилната индустрия и наличието на пазара на нови модели автомобили, голяма част от които са хибридни или изцяло електрически автомобили.
Научноизследователският технологичен институт по автомобилен транспорт, определен в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3 да извършва измервания за определяне на основни разходни норми на моторни превозни средства, пък е обявен в ликвидация и заличен от Търговския регистър през 2002 г.
Също така, Република България е ратифицирала със закон Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания (обн., ДВ, бр. 1 от 2000 г.). Спогодбата е в сила от 21 януари 2000 г., като от същата дата са валидни и могат да се прилагат разходните норми, посочени в техническата документация за автомобила, издадена от производителя на моторното превозно средство.
Наредба № 3 не е отменена по реда на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Същевременно, с отмяната на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.) е отпаднало правното основание за издаването й, поради което същата следва да се счита за мълчаливо отменена. Този извод се налага и от обстоятелството, че обществените отношения са преуредени с горецитираната спогодба.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба
За прилагането на наредбата няма да са необходими финансови и други средства.
Очаквани резултати от прилагането на акта
С предложената отмяна на Наредба № 3 се цели привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз
Предложеният проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и към този доклад не се прилага таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Информация за проведените обществени консултации
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с доклада към него, съдържащ мотивите за изготвянето на проекта на наредба, е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.
Лице за контакт:
Ивайло Славейков
Главен експерт
Дирекция „Пътни превозни средства“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел.: 02/ 930 88 65
Е-mail: islaveikov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 19.12.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози има за цел да предвиди мерки на национално ниво за прилагането на Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяване на местоположението чрез тахографи (Регламент (ЕС) 2020/1054) и Регламент (ЕС) 2020/1055 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт (Регламент (ЕС) 2020/1055) и да въведе изисквания на Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за определяне на специфичните правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 (Директива (ЕС) 2020/1057) и на Директива (ЕС) 2022/738 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 година за изменение на Директива 2006/1/ЕО относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (Директива (ЕС) 2022/738).
Промени, свързани с приемане на мерки на национално ниво, с оглед на изпълнението на задълженията, произтичащи за Република България от приемането на Регламент (ЕС) 2020/1055:
Понастоящем правилата за достъп до професията автомобилен превозвач не се прилагат за предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач на товари единствено с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса до 3,5 тона. Броят на тези предприятия, които извършват както вътрешни, така и международни превози нараства. За да се избегнат евентуални празноти и за да се сближат условията за конкуренция между всички превозвачи, е изменен Регламент (ЕС) 2020/1055, което налага и предложените с § 1 от законопроекта изменения в чл. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Изискванията за достъп до професията стават задължителни за превозвачи, използващи моторни превозни средства или състави от пътни превозни средства, извършващи международни превози, които са предназначени изключително за превоз на товари и са с допустима максимална маса над 2,5 тона.
Регламент (ЕС) 2020/1055 изисква информацията за превозвачите, съдържаща се в националните регистри, да бъде възможно най-пълна и актуална, с оглед на ефективното упражняване на контрол от страна на компетентните органи, по-специално информацията относно регистрационния номер на превозните средства и класифициране на риска за предприятията. Във връзка с това е изменена и допълнена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изречение трето от ЗАП, с което се актуализира съдържанието на регистъра, който Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води за лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
С направените предложения с § 2, т. 1 и 4, § 6 и § 28, т. 1, буква „б“ се детайлизират правилата относно изискванията и доказателствата, необходими за установяване на изискването за финансова стабилност, в съответствие с промените в Регламент (ЕС) 2020/1055. Предлага се при издаване на лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България лицата да нямат непогасени и изискуеми публични задължения, да не са в производство по несъстоятелност или обявени в ликвидация. С предложените промени се цели, от една страна, постигане на надеждност в сектора на автомобилния транспорт и, от друга, да се подобри събирането на публични задължения. Предвидено е проверката за наличието или липсата на публични задължения да се осъществява служебно от длъжностни лица в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по реда на Закона за електронното управление. С цел обезпечаване изпълнението на целите на закона е предвидено, в случай че в резултат на проверката бъде установено, че лицето има публични задължения, да му бъде налагана принудителна административна мярка – временно спиране на дейността, до погасяване на изискуемите публични задължения, но не повече от три месеца.
С § 2, т. 3 от законопроекта в ЗАП се създават разпоредби, които уреждат временно спиране на правата, произтичащи от удостоверението за професионална компетентност на ръководител на транспортна дейност, който е загубил добрата си репутация съгласно чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, и възможността за възстановяваното им най-рано една година след спирането им по ред, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАП. Създадените разпоредби осигуряват прилагането на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета и Регламент (ЕС) 2020/1055 и са гаранция за спазване на изискванията за добра репутация.
С § 2, т. 6, буква „б“ от законопроекта се допълват действащите правила в чл. 7, ал. 8 от ЗАП, уреждащи изискването за установяване на територията на Република България, като се предвижда лицето, което кандидатства за издаване на лиценз, да разполага с превозни средства и водачи, които обичайно се намират в експлоатационния център на предприятието, пропорционални по брой на обема на извършваните от предприятието превози. С направените промени разпоредбите относно изискването за установяване на територията на Република България се привеждат в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/1055. Със създаването на условия, с които да се гарантира, че автомобилните превозвачи, установени в Република България, имат действително и трайно присъствие на територията на страната и осъществяват транспортната си дейност оттук, се цели постигане на една от основните цели на регламента, а именно противодействие на т.нар. „пощенски кутии“ и осигуряване на лоялна конкуренция и равнопоставени условия на вътрешния пазар в сектора на автомобилния транспорт.
С § 13 от законопроекта се предлагат промени в чл. 28 от ЗАП, уреждащ правилата за извършване на каботажни превози от чуждестранни превозвачи на територията на Република България. Действащите разпоредби позволяват извършването на каботажни превози на територията на Република България само от превозвачи, регистрирани в държави членки на Европейския съюз, които са отворили своя национален пазар за такива превози за българските превозвачи. Посоченото изискване не е актуално и с промените се предвижда всички превозвачи, притежаващи лиценз на Общността, да имат право да извършват каботажни превози на територията на Република България при условията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (Регламент (ЕО) № 1072/2009). Цитираният член от регламента не позволява превозвачите да извършват каботажни превози с едно и също превозно средство или – при състав от превозни средства, с моторното превозно средство от същия този състав – в същата държава членка в рамките на четири дни след приключването на каботажния превоз в тази държава членка. С въведените изисквания се цели да се запази степента на либерализация на предоставянето на транспортните услуги, без да се създават условия за постоянна или продължителна дейност на чуждестранните превозвачи на територията на Република България.
С § 15 от законопроекта в ЗАП се създава чл. 49а, който урежда задължение за изпращача да сключва договори за превоз на товари само с лицензирани превозвачи при спазване на изискванията на глави II и III от Регламент (ЕО) № 1072/2009, като в § 26 се предвижда санкция за неизпълнение на това задължение. Понастоящем само транспортните предприятия са адресати на санкционните разпоредби, предвидени в ЗАП, в случай че бъдат допуснати нарушения на правилата за извършване на международните превози. С предложените промени се осигурява прилагането на Регламент (ЕС) 2020/1055, който изисква да се установят ясни и предвидими правила относно санкциите за изпращачите, спедиторите, изпълнителите и подизпълнителите в случаите, когато им е известно или в контекста на всички имащи отношение обстоятелства е трябвало да им бъде известно, че при предоставянето на възложените от тях транспортни услуги се нарушават разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1072/2009, и се цели създаването на условия за превенция и недопускане на нарушения на правилата за извършване на международни превози от страна на превозвачите.
Промени, свързани с предприемане на мерки на национално ниво с оглед на изпълнението на задълженията, произтичащи за Република България от приемането на Регламент ЕС 2020/1054:
С § 21 от проекта на закон в чл. 91в от ЗАП се създава т. 4, с която се добавя изискването за съхраняване на товарителницата най-малко една година след приключване на превоза. Информацията в този документ е необходима за осъществяване на контрол от компетентните органи. С § 23, т. 1 относно чл. 93в, ал. 16 от ЗАП се предвиждат санкции за неспазване на изискванията на чл. 2, параграф 11, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2020/1054, с който са изменени параграфи 6 и 7 в чл. 34 от Регламент (ЕС) 165/2014, за водач на превозно средство, оборудвано с дигитален или аналогов тахограф, който не е въвел символа на страната, в която е започнал и завършил дневното работно време, както и символа на държавата, в която влиза след преминаване на граница на държава членка, в началото на първото си спиране в тази държава. Целта на предложението е да се гарантира спазването на европейските изисквания.
С § 23, т. 2 от законопроекта (относно чл. 93в, ал. 17 от ЗАП) срокът за съхранение на документите, с които се регистрира времето на управление, прекъсванията и почивките на водача през текущия ден и тези през предходните дни, се увеличава от 28 на 56 календарни дни. С посочените промени се цели повишаване на ефективността на контрола, извършван от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, при установяване на действителните времена на управление, прекъсвания и почивки на водача.
Със създадената ал. 25 в чл. 93в (§ 23, т. 3 от проекта) се предвижда санкция за особено тежко нарушение на водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф и не използва тахографски лист или карта на водач всеки ден, през който управлява превозното средство, считано от момента на поемането му, съгласно изискванията на чл. 34, параграф 1, изречение първо от Регламент (ЕС) № 165/2014. Предложението цели осъществяването на максимално ефективен крайпътен контрол от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, касаещ времето на управление на водачите.
С § 24 относно чл. 96д се предлага глобата за ръководителите на транспортна дейност в размер на 500 лева за неизпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) 1071/2009 да се налага и за нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006. С предложената промяна се цели осигуряване на правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 561/2006 от страна на ръководителите на транспортна дейност на превозвачите.
Манипулацията на контролните уреди, регистриращи работата на водачите, е определена като едно от най-тежките нарушения съгласно приложение IV към Регламент ЕО № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета и във връзка с това с § 28, т. 1, буква „а“ относно чл. 106а, ал. 1, т. 3, буква „ж“ се предвижда да се налага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство за превоз на пътници или товари, оборудвано с устройство за манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача – до отстраняване на нарушението в най-близкото място за сервизна дейност на лице, регистрирано по реда на чл. 89а. Предложеният текст произтича от необходимостта да бъде засилен контролът срещу използването на различни видове устройства за манипулиране на контролните уреди, регистриращи работата на водачите.
С § 25, т. 2 относно чл. 104 от ЗАП с оглед на постигане на социалните цели, заложени в регламента, се въвеждат санкция за превозвачите във връзка с организацията на работата на водачите по такъв начин, че те да имат възможност да се върнат в експлоатационния център на работодателя в държавата членка на установяване на работодателя, където започва седмичната им почивка, или на мястото си на пребиваване, в рамките на всеки период от четири последователни седмици, за да ползват поне една нормална седмична почивка или една седмична почивка, по-дълга от 45 часа, като компенсация за намалена седмична почивка.
С § 27 относно чл. 105, ал. 4 се предвижда налагането на глоба или имуществена санкция 300 лева за нарушения на изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 и на Регламент (ЕС) № 165/2014, за които не е предвидено друго конкретно наказание, с цел осигуряване на правилното им изпълнение.
Промени, свързани с въвеждането на изисквания на Директива (ЕС) 2020/1057:
Въвеждането на изискванията на директивата в националното ни законодателство има за цел да създаде, от една страна – адекватни условия на труд и социална закрила за водачите, а от друга страна – подходящи условия за стопанска дейност на автомобилните превозвачи, улеснявайки упражняването на правото на предоставяне на услуги в автомобилния транспорт и гарантирайки лоялната конкуренция между тях. Предвид високата степен на мобилност на работната сила в сектора на автомобилния транспорт са приети специфични за сектора правила, за да се осигури баланс между свободното предоставяне на трансгранични услуги за превозвачите, свободното движение на стоки, адекватните условия на труд и социалната закрила на водачите.
С § 14 от законопроекта се създава нов раздел, с който да бъдат уредени специфичните правила за командироването на водачите. Посочени са хипотезите кога е налице командироване на водач по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ от Кодекса на труда, както и хипотезите, при които водачите не се считат за командировани.
С чл. 34г, ал. 1 се въвежда задължение за превозвача, установен в друга държава членка, да представи декларация за командироване пред националните компетентни органи на държавата членка, в която е командирован, най-късно до започването на командироването, като използва многоезичен стандартизиран формуляр в рамките на публичния интерфейс, свързан с Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията.
С чл. 34г, ал. 4 се въвеждат задължение за превозвача да предостави на водача на хартиен носител или в електронна форма и задължение за водача да съхранява и предоставя при поискване по време на проверка на пътя следните документи: копие от декларацията за командироване, подадена чрез ИСВП; доказателство за превозите, извършвани в приемащата държава членка, като например електронна товарителница (e-CMR), или доказателство, посочено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета; тахографските записи и по-специално символите на държавите членки, посетени от водача при извършването на международен автомобилен превоз или каботажен превоз, в съответствие с изискванията за регистриране и поддържане на регистри съгласно регламенти (EO) № 561/2006 и (EO) № 165/2014.
С чл. 34г, ал. 5 се въвежда задължение за превозвача да изпрати чрез публичния интерфейс, свързан с ИСВП, след изтичане на срока на командироването, по пряко искане на компетентните органи на държавите членки, в които е извършено командироването, копия от доказателството за превозите, извършвани в приемащата държава членка, като например електронна товарителница (e-CMR), или доказателството, посочено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета, и копия от тахографските записи и по-специално символите на държавите членки, посетени от водача при извършването на международен автомобилен превоз или каботажен превоз, в съответствие с изискванията за регистриране и поддържане на регистри съгласно регламенти (EO) № 561/2006 и (EO) № 165/2014, както и документацията за възнаграждението на водача, отнасяща се за периода на командироването, трудовия договор или равностоен документ по смисъла на чл. 3 от Директива 91/533/ЕИО на Съвета, отчетите за отработените часове на водачите и документите, удостоверяващи плащането.
С чл. 34и от проекта на закон се въвежда задължение за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да сключат двустранно споразумение за осигуряване прилагането на разпоредбите за командироване на водачите, като акцентът е върху предприятията с висока степен на риск, посочени в член 9 от Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета.
С предложените промени в § 30 в Допълнителните разпоредби се създават легални дефиниции, произтичащи от задължението ни за прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1054 и Регламент (ЕС) 2020/1055 и въвеждането на изисквания от Директива (ЕС) 2020/1057, а с цел по-голяма яснота на разпоредбите на ЗАП се въвеждат и дефиниции за „допустима максимална маса“ и „технически допустима максимална маса“.
Промени, свързани с въвеждането в националното законодателство на изисквания на Директива (ЕС) 2022/738:
Промените, свързани с транспониране в националното ни законодателство на Директива (ЕС) 2022/738, предвиждат възможност за предприятията за автомобилни превози на товари да могат да използват превозни средства, наети в която и да било държава членка, а не само в държавата членка, където са установени, ако превозното средство е регистрирано или пуснато в движение в съответствие с приложимото право, изисквания за безопасност и други задължителни стандарти на дадената държава членка.
В съответствие с изискванията на директивата с § 2 и 3 от законопроекта се предвижда търговците, които кандидатстват за издаването на лиценз за превоз на товари, както и превозвачите, които извършват автомобилен превоз на товари, да могат да използват наети моторни превозни средства за превоз на товари, регистрирани или пуснати в движение в друга държава членка на Европейския съюз. Предложението цели да подпомогне и улесни дейността на превозвачите, като им даде възможност чрез наемането на моторни превозни средства за превоз на товари с чужда регистрация да реагират в случаите на необходимост, например при краткосрочни, сезонни или временни пикове в търсенето на транспортни услуги или при неизправни или повредени моторни превозни средства.
Директива (ЕС) 2022/738 позволява държавата членка на установяване на транспортното предприятие, което ползва наето превозно средство с чужда регистрация, да въведе определени ограничения по отношение на времето за ползване на наетите превозни средства и техния брой. Във връзка с това в § 3 от законопроекта се предлага периодът на използване на наети моторни превозни средства, регистрирани в друга държава членка, да е не по-дълъг от два последователни месеца през дадена календарна година, а също и че броят на наетите моторни превозни средства не трябва да надвишава 25 на сто от моторните превозни средства за превоз на товари с българска регистрация, които са на разположение на търговеца съгласно чл. 5, параграф 1, буква „ж“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Процентното съотношение на наетите моторни превозни средства и моторните превозни средства за превоз на товари с българска регистрация се определя към датата на вписване на наетото моторно превозно средство в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Превозвач, който разполага с повече от едно и с по-малко от четири превозни средства за превоз на товари с българска регистрация, може да използва едно наето моторно превозно средство.
Мотивите за въвеждане в българското законодателство на възможно най-рестриктивните изисквания съгласно директивата по отношение на дела на наетите моторни превозни средства спрямо ползваните от съответното транспортно предприятие моторни превозни средства с българска регистрация и времевото ограничение за използване на наети моторни превозни средства произтичат от необходимостта да не се създадат условия за появата на нелоялни практики, т.н. фирми „пощенски кутии“.
Също така с предложеното в § 3 от законопроекта ограничаване до възможно най-ниските допустими съгласно Директива (ЕС) 2022/738 срокове за използване и брой на наети моторни превозни средства се цели запазване и увеличаване на приходите в държавния бюджет, тъй като наемането на моторни превозни средства, които са регистрирани или пуснати в движение в съответствие с правото на друга държава членка на Европейския съюз, означава, че тези моторни превозни средства ще преминават годишни технически прегледи, за тях ще се сключват застраховки и ще се плащат данъци извън територията на Република България. Предложението в § 3 е съобразено и с изразеното становище на браншовите организации на автомобилните превозвачи, извършващи превози на товари, установени в Република България.
С направеното предложение с § 30, т. 1 от законопроекта относно § 1, т. 4, букви „а“ и „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози е използвана предвидената в Директива (ЕС) 2022/738 възможност за ограничаване на използването на наети превозни средства с чужда регистрация за извършване на транспортни операции за собствена сметка, като се предлага превози за собствена сметка да се извършват само с превозни средства с българска регистрация. Предложението е съобразено с изразеното по въпроса становище от браншовите организации на автомобилните превозвачи, извършващи превози на товари.
Изменения и допълнения в ЗАП, които не произтичат от осигуряването на мерки за прилагането на Регламент (ЕС) 2020/1054 и Регламент (ЕС) 2020/1055 и от транспониране в националното законодателство на Директива (ЕС) 2020/1057 и Директива (ЕС) 2022/738:
С § 5 относно чл. 7в, ал. 4 и 5 от ЗАП се предлага да бъде удължен срокът за уведомяване на лицата за констатирани непълноти в административното производство по издаване на удостоверение за регистрация за извършване на обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 41 от 4 август 2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация към заявлението за извършване на регистрация лицата прилагат и учебна документация, по която ще извършват обучението, както и масив от изпитни въпроси, които ще бъдат включвани в тестовете, и казуси за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Предвид обема на съдържанието на учебната документация, изпитните въпроси и казусите, сроковете, уредени понастоящем в закона, са крайно недостатъчни за произнасяне, което обуславя необходимостта от удължаването им.
В изпълнение на Мярка № 209 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. - „Въвеждане в закон на правото на заявителя да получи възможност за отстраняване на констатирани нередовности и определяне на срок за отстраняването им“, с § 8 относно чл. 14а, ал. 4 се предвижда предоставянето на срок на заявителя за отстраняване на нередовността и/или за представяне на допълнителната информация, когато е необходима такава. Понастоящем такава възможност не е предоставена на заявителите.
С предложените промени с § 11 и 29, т. 1, б. „д“ от законопроекта се отстраняват неточности в разпоредбите, свързани с междуобластната транспортна схема, въведена със Закона за изменение и допълнение на ЗАП (Обн., ДВ, бр. 60 от 2020 г.).
С § 16 относно чл. 51, ал. 3 и 4 се въвежда използването на електронна товарителница, която да изпълнява същите функции като хартиената товарителница. Целта е да се насърчи цифровизацията на товарните превози и логистиката с оглед на намаляване на административните разходи, подобряване на капацитета за правоприлагане на компетентните органи и повишаване на ефикасността и устойчивостта на транспорта. Движението на стоки е придружено от голямо количество информация, която все още се обменя на хартиен носител сред предприятията и между предприятията и компетентните органи. Използването на документи на хартиен носител представлява значителна административна тежест за логистичните оператори и поражда допълнителни разходи за тези оператори, по-специално за малките и средните предприятия, и оказва отрицателно въздействие върху околната среда. Регламент (ЕС) 2020/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година относно електронната информация за товарни превози (Регламент (ЕС) 2020/1056) се прилага от 21 август 2024 г., като задължението на компетентните органи да приемат регулаторната информация, която се предоставя по електронен път, възниква 30 месеца след влизането в сила на първия от делегираните актове и актовете за изпълнение, посочени в чл. 7 и 8 от регламента. Предвид очакването актовете за изпълнение да бъдат приети до края на 2024 г., с проекта се предвижда разпоредбата на чл. 51, ал. 3 да влезе в сила от 1 юли 2027 г.
Предлага се редът за издаването, предоставянето, съхранението и последващото вписване на електронната товарителница и изискванията към информационните системи за издаването, управлението и съхранението им да бъде определен с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на електронното управление, като за целта се създава законова делегация в чл. 51, ал. 4.
С § 28 в чл. 106а се създават нови ал. 8 и 10, с които се уреждат редът за изземване на свидетелството за управление на водач, на когото е наложена принудителна административна мярка, съответно редът за връщането на свидетелството за управление на МПС на водач, след като му е било иззето с наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“. Понастоящем такъв ред не е предвиден в ЗАП.
От 31 март 2024 г. са в сила промени в Закона за електронното управление, съгласно които отпада възможността административните органи да изискват от лицата представянето на удостоверителни документи за доказване на факти и обстоятелства, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път. В тази връзка и с цел намаляване на административната тежест, в чл. 2 от Закона за електронното управление е заложено общо правило, свързано с ограничаване на възможността за изискване удостоверяването на данни или представяне на документи, налични в публичен регистър и данни, за които администрацията може да събере информация по служебен път. На това основание с предложеното с § 29, т. 2 изменение и допълнение на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози се предвижда Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да има достъп до регистрите и информационните фондове, в които е налична необходимата за предоставяните от нея административни услуги информация. С предложените промени ще се постигне съответствие на Закона за автомобилните превози със Закона за електронното управление и ще бъде намалена административната тежест за гражданите и бизнеса.
Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена одобрена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Проектът на акт е свързан с приемането на мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1054 и Регламент (ЕС) 2020/1055 и с въвеждане в националното законодателство на изисквания на Директива (ЕС) 2020/1057 и на Директива (ЕС) 2022/738 (за което са изготвени таблици на съответствието с правото на Европейския съюз), поради което е съгласуван на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика”. Приемането на промените е необходимо и поради това, че от страна на Европейската комисия са стартирани Процедура за нарушение № 2022/0196 за неизпълнение на задължението за уведомяване за всички мерки за транспониране в националното законодателство на Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 и Процедура за нарушение № 2023/0192 във връзка с неуведомяване в срок на ЕК за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2022/738 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 година за изменение на Директива 2006/1/ЕО относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари.
Проектът на акт не трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Изготвена е частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт, съобразена с бележките и предложенията, съдържащи се в становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет.
Предвид стартиралите процедури за нарушение, както и обстоятелството, че текстовете от законопроекта са били вече публикувани за обществено обсъждане в периодите от 17.02.2022 г. до 03.03.2022 г., от 14.10.2022 г. до 28.10.2022 г. и от 08.11.2023 г. до 22.11.2023 г., проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 14 дни.
Лице за контакт:
Михаела Атанасова
Директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел. 02/930 88 29
E-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 26.12.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.С предлагания законопроект се преследват три цели:
Ø привеждане на разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), регламентиращи регистрационния режим на пристанищните оператори, в пълно съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД);
Ø намаляване на административната тежест за гражданите и икономическите оператори чрез въвеждане на изисквания за служебно събиране на информация и установяване на факти и обстоятелства по служебен път в производствата по разглеждане, приемане и одобряване на проекти на генерални планове за пристанищата за обществен транспорт и в производствата по вписване в Регистъра на пристанищните оператори в Република България;
Ø създаване на законова уредба на специфична хипотеза на изменение на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт по чл. 106а ЗМПВВППРБ.
Постигането на първите две цели ще има за последица и изпълнение съответно мярка № 215 и мерки № 214 и № 216 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г.
Представеният законопроект включва 3 разпоредби:
С първата от тях (§ 1) се предлага нова редакция на чл. 112б, ал. 1 от ЗМПВВППРБ, съгласно която заявителят в производството по разглеждане, приемане и одобряване на проект на генерален план за пристанище за обществен транспорт няма да бъде задължен да прилага към заявлението си документи, удостоверяващи изпълнението на приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Вместо това ще бъде необходимо и достатъчно да посочи в заявлението само номера, датата на издаване и органа, издал съответния индивидуален административен акт. Задължение за служебното събиране на посочените в завлението актове ще има Изпълнителна агенция „Морска администрация“. По подобен начин е разрешен и въпросът с изискването към заявлението за разглеждане, приемане и одобряване на проект на генерален план за пристанище по чл. 106а ЗМПВВППРБ или терминал от такова пристанище да се прилагат протоколите от проведените публични консултации с ползвателите на пристанището и другите заинтересовани лица. Отчетено е обстоятелството, че в преобладаващата част от случаите, откакто това изискване съществува, информацията относно провеждането на обществените обсъждания, съдържанието на поставения на обсъждане проект на план и резултатите от тези обсъждания се публикуват на интернет страницата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, в качеството му на управителен орган на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.
Параграф 2 от законопроекта предвижда допълване на чл. 112в от ЗМПВВППРБ с ал. 5, която да уреди специфичен случай на изменение на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.
На 12 декември 2020 г. влезе в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.), с който бяха въведени национални мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ, L 057 от 3 март 2017 г.), включително законово се регламентираха пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ. В изпълнение на заключителната разпоредба на § 53, ал. 1 от този закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издаде Заповед № РД-08-19 от 21 януари 2021 г., с която определи границите на акваторията, територията и инфраструктурата на пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ в съответствие с вписаните в регистъра данни по чл. 92, ал. 5 от ЗМПВВППРБ и съгласно действащите до влизането в сила на този закон генерални планове. С преходните разпоредби на § 56, ал. 2-4 от същия изменителен закон бяха уредени случаите (в това число и съотношението им с бъдещите генерални планове на пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ) на заварени влезли в сила генерални планове за пристанищни терминали от пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, заварени проекти на такива планове, чиято процедура по разглеждане, приемане и одобряване не е приключила към момента на влизане в сила на изменителния закон и на заварени разрешения за изработване на проекти на такива планове.
Извън изброените, остана една неуредена хипотеза – случая, в който изработването на проект на генерален план за пристанище за обществен транспорт е разрешено след даване на разрешение за изработване на проект на генерален план на съответното пристанище по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, тъй като пристанището за обществен транспорт е извън границите на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, определени с цитираната по-горе заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответно извън териториалния обхват на проекта на генерален план на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, а достъпът до пристанището за обществен транспорт се осъществява чрез инфраструктура за достъп на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ. Процедурата по неговото разглеждане, приемане и одобряване се развива паралелно и независимо от процедурата за разглеждане, приемане и одобряване на проекта на генерален план на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.
Предлага се да бъде създадена правна възможност за разширяване на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, чиято инфраструктура за достъп ще бъде използвана, въз основа на изрично волеизявление на възложителя на влезлия в сила генерален план за пристанище за обществен транспорт. В зависимост от етапа, на който се намира генералният план на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ към момента на това волеизявление (все още в процес на изработване или вече одобрен и влязъл в сила), ефектът на разширяването ще се постигне чрез: 1) служебно отразяване на влезлия в сила генерален план за пристанище за обществен транспорт в проекта на генерален план на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ или 2) приравняване на влезлия в сила генерален план за пристанище за обществен транспорт на изменение на генералния план на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, когато генералният план на пристанището по чл. 106а от ЗМПВВППРБ е одобрен и влязъл в сила по-рано.
С последната разпоредба от законопроекта (§ 3) се предлага в раздел VII „Пристанищни дейности и услуги в пристанищата за обществен транспорт“ от глава четвърта „Пристанища“ на ЗМПВВППРБ да бъде създаден чл. 1171. Целта е да уреди на законово ниво производството по вписване в Регистъра на пристанищните оператори в Република България, както изисква чл. 4, ал. 2 от ЗОАРАКСД. Регистрационният режим за извършване на стопанска дейност, представляващ вписване на търговец в Регистъра на пристанищните оператори в Република България като задължително условие за извършването на пристанищни услуги, е въведен още със Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 24 от 2004 г.) – в разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ЗМПВВППРБ. Но административната процедура по вписване в регистъра (от подаването на заявление за вписване до получаването на удостоверение за регистрация на пристанищен оператор) към настоящия момент е регламентирана в предвидения със същата норма подзаконов нормативен акт – Наредба № 18 от 3.12.2004 г. за регистрация на пристанищните оператори в Република България (обн., ДВ, бр. 109 от 2004 г., изм., бр. 62 от 2005 г. и бр. 75 от 2010 г., изм. и доп., бр. 15 от 2014 г., доп., бр. 85 от 2017 г.). Предлаганият законов текст дава пълна и ясна уредба на регистрационния режим, като съобразява и изискването на чл. 7, ал. 2 от ЗОАРАКСД относно сроковете, в които заявителят има право да отстрани нередовностите на заявлението си, в това число и да представи допълнителни писмени доказателства. Уредени са също случаите на служебно събиране на информация и установяване на относими факти и обстоятелства по служебен път в регистърното производство.
Очакваните резултати от предлагания проект на акт са:
Ø да бъде постигнат необходимия синхрон между разпоредбите на ЗМПВВППРБ, регламентиращи регистрационния режим на пристанищните оператори, и изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от ЗОАРАКСД;
Ø да бъде намалена административната тежест за гражданите и икономическите оператори в производствата по разглеждане, приемане и одобряване на генерални планове за пристанища за обществен транспорт и в производствата по регистрация на пристанищни оператори;
Ø да бъдат изпълнени точно мерки № 214, № 215 и № 216 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с РМС № 233 от 2024 г.;
Ø да бъде попълнена съществуваща законова празнина чрез уреждане на специфичен случай на изменение на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България не води до въздействие върху държавния бюджет.
Предлаганият законопроект не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз в националното законодателство, поради което не е изготвена таблица за съответствие с нормите на европейското право.
Изготвени е частична предварителна оценка на въздействието на проекта на закон, по която е налице становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието. Изготвена е и справка за съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на закон и проектът на мотиви към него са подложени на обществено обсъждане като за целта са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са представени в приложената справка.
Лице за контакт:
Павлинка Ковачева
Главен експерт
Дирекция "Международни и национални регулации на корабоплаването"
Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Тел. 070010145
Имейл: Pavlinka.Kovacheva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 22.12.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Действащият подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на транспорта и съобщенията през 2011 г. в изпълнение на законовата делегация по чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и в предметния му обхват са включени две групи обществени отношения, а именно:
Ø обществените отношения, възникващи във връзка с прилагането на правила за безопасност и стандарти за нови и съществуващи пътнически кораби и високоскоростни пътнически кораби, които плават под българско или чуждо знаме и извършват вътрешни превози (т.е. превози между български пристанища);
Ø обществените отношения, свързани с гарантиране устойчивостта на ро-ро пътнически кораби в повредено състояние, независимо от знамето, под което плават, извършващи международни превози по редовна линия от или за българско пристанище.
С разпоредбите на Наредба № 20 от 8.09.2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (по-нататък за краткост „Наредба № 20“) са въведени изискванията на два акта на вторичното право на Европейския съюз:
Ø Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ, L 163, 25 юни 2009 г.), както е изменена и допълнена с Директива 2010/36/ЕС на Комисията от 1 юни 2010 г. (ОВ, L 162, 29 юни 2010 г.), Директива (ЕС) 2016/844 на Комисията от 27 май 2016 г. (ОВ, L 41, 28 май 2016 г.), Директива (ЕС) 2017/2108 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. (ОВ, L 315, 30 ноември 2017 г.), Делегиран регламент (ЕС) 2020/411 на Комисията от 19 ноември 2019 г. (ОВ, L 83, 19 март 2020 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2022/1180 на Комисията от 11 януари 2022 г. (ОВ, L 184, 11 юли 2022 г.), поправена – ОВ, L 193, 19 юли 2016 г. (по нататък за краткост „Директива 2009/45/ЕО“);
Ø Директива 2003/25/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно специфични изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби (ОВ, L 163, 25 юни 2009 г.), както е изменена и допълнена с Директива 2005/12/ЕО на Комисията от 18 февруари 2005 г. (ОВ, L 48, 19 февруари 2005 г.), Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. (ОВ, L 311, 21 ноември 2008 г.) и Регламент (ЕС) 2019/1243 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ, L 198, 25 юли 2019 г.) (по нататък за краткост „Директива 2003/25/ЕО“).
Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 е изготвен в изпълнение на мярка № 85 от Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 30 на Министерския съвет от 22 януари 2024 г. и има за цел:
Ø да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/946 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за изменение на Директива 2003/25/ЕО по отношение на включването на подобрени изисквания за стабилност и привеждането на посочената директива в съответствие с изискванията за стабилност, определени от Международната морска организация (OB, L 128, 15 май 2023 г.) (по нататък за краткост „Директива (ЕС) 2023/946“).
Ø да бъдат съобразени бележките на Европейската агенция по морска безопасност, съдържащи се в доклада от проведената през 2022 г. проверка, относно начина на прилагане на изискванията на Директива 2009/45/ЕО;
Ø да бъдат поправени установените в действащия подзаконов нормативен акт недостатъци, заключаващи се в това, че в резултат от извършените през годините промени към настоящия момент Наредба № 20 не отразява вярно и пълно някои от изискванията на Директива 2003/25/ЕО.
С оглед на очертаното по-горе приложно поле на Наредба № 20 и за гарантиране постигането на формулираните цели, с проекта на наредба се предлага нова организация на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт при запазване, като цяло, на съществуващата структура (2 глави, Допълнителни и Заключителни разпоредби).
Предлага се глава първа, с чл. 1 – 16, която в момента е озаглавена „Общи разпоредби“ и включва правила относно обществени отношения, попадащи и в двете групи, описани по-горе, да промени наименованието си на: „Правила за безопасност и стандарти за нови и съществуващи пътнически кораби“ (§ 1 от проекта на наредба) и да включва уредба само на въпроси, свързани с правилата за безопасност и стандартите за нови и съществуващи пътнически кораби и високоскоростни пътнически кораби, които плават под българско или чуждо знаме и извършват вътрешни превози, в това число и при превоз на лица с намалена подвижност. По този начин в бъдеще нормите, въвеждащи изискванията на Директива 2009/45/ЕО, ще бъдат включени само в глава първа на Наредба № 20.
Предлага се също глава втора, с чл. 17 – 22, която в момента е озаглавена „Изисквания за безопасност към пътническите кораби и високоскоростните пътнически кораби за превоз по отношение на лицата с намалена подвижност“ и включва правила относно безопасността на пътническите кораби и високоскоростните пътнически кораби при превоз на лица с намалена подвижност, да промени наименованието си на: „Специални изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби“ (§ 19 от проекта на наредба относно глава втора от Наредба № 20) и да бъде посветена само на регламентирането на обществените отношения, свързани с гарантиране устойчивостта на ро-ро пътнически кораби в повредено състояние, независимо от знамето, под което плават, когато извършват международни превози по редовна линия от или за българско пристанище. По този начин, в бъдеще глава втора ще включва всички норми, въвеждащи изискванията на Директива 2003/25/ЕО.
Описаните промени са възможни благодарение и на обстоятелството, че от 19 септември 2021 г. се прилага Делегиран регламент (ЕС) 2020/411 на Комисията от 19 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби, по отношение на изискванията за безопасност за пътнически кораби, осъществяващи вътрешни пътувания, заедно с неговите последващи изменения (по нататък за краткост „Делегиран регламент (ЕС) 2020/411“). В неговото Приложение III се съдържат насоките за постигане на безопасност за пътнически кораби и високоскоростни пътнически плавателни съдове при превоз на лица с намалена подвижност, което прави ненужно съществуването на национални разпоредби, повтарящи текстовете на акта на вторичното право на Европейския съюз с пряко действие.
Предлаганата реорганизация на разпоредбите на Наредба № 20 налага в глава първа да бъдат формирани по-малки структурни звена (раздели). Предлага се раздел I да бъде озаглавен „Общи разпоредби“ и да включва чл. 1 – 3 (§ 2 от проекта на наредба), регламентиращи приложното поле на наредбата и един общ за двете групи обществени отношения институт – морските зони. В раздел II, с наименование „Изисквания за безопасност и стандарти за пътнически, включително ро-ро пътнически, кораби и високоскоростни пътнически кораби, извършващи вътрешни превози“ (§ 6 от проекта на наредба), пък са включени съществуващите чл. 4 – 16, които подробно уреждат (както сочи и наименованието) изискванията за безопасност и стандарти за пътнически и високоскоростни пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози. В раздел II е включен и новият чл. 16а (§ 18 от проекта на наредба), даващ най-обща уредба на въпросите относно безопасността на пътническите кораби и високоскоростните пътнически кораби при превоз на лица с намалена подвижност чрез: 1) препратки към относимия акт на Международната морска организация и към Делегиран регламент (ЕС) 2020/411 и 2) създаване на задължение за Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да провежда консултации с национално представителните организации на и за хората с увреждания в процеса на прилагане на тези актове.
Останалите промени в текстовете на глава първа от Наредба № 20 са свързани с реализирането на втората формулирана цел – съобразяване на бележките на Европейската агенция по морска безопасност. Предлагат се изменения и допълнения на действащите текстове, с оглед поправяне на неясни формулировки или допуснати неточности при предаване смисъла на изискванията на Директива 2009/45/ЕО. В тази група разпоредби от проекта на наредба влизат: § 3, т. 1 и т. 2 (съответно относно изменение на ал. 1 и нова редакция на ал. 3 на чл. 1 от Наредба № 20); § 5 (относно нова редакция на чл. 3 от Наредба № 20); § 7 (относно изменение на чл. 4 от Наредба № 20); § 8, т. 1 (относно промени в чл. 6, ал. 1 от Наредба № 20); § 9 (относно нова редакция на чл. 7 от Наредба № 20); § 10, т. 4 и т. 6 (съответно относно изменение и допълнение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20 и създаване на т. 7 в същата разпоредба); § 11 (относно изменение и допълнение на чл. 10 от Наредба № 20); § 12 (относно промени в чл. 11 от Наредба № 20); § 13 (относно нова редакция на чл. 12 от Наредба № 20) § 15, т. 3 (относно нова редакция на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 20); § 20, т. 2, 3 и 7 (относно изменения съответно в т. 3, 5 и 22 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20) и заключителната разпоредба на § 26.
От така изброените текстове по-специално внимание заслужават: 1) § 3, т. 1, с който се предлагат промени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 20, дефиниращи еднозначно ро-ро пътническите кораби като подвид на пътническите кораби, като по този начин се елиминира възможността за тълкуване дали и доколко изискванията на Директива 2009/45/ЕО, въведени в Наредба № 20, се прилагат и по отношение на тях; 2) § 3, т. 2, предлагащ нова редакция на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 20, установяваща ясно и недвусмислено изискването за приложимост на специалните правила за устойчивост и по отношение на определени класове ро-ро пътнически кораби, извършващи вътрешни превози; 3) § 5, предлагащ нова редакция на чл. 3 от Наредба № 20, по-специално по отношение на дефинирането на границите на морските зони А, B, C и D и процедурата по тяхното определяне и оповестяване; 4) § 20, т. 2, т. 3 и 7, с които се предлагат промени в определенията за „нов кораб“ (§ 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20), „съществуващ кораб“ (§ 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20) и „лица с намалена подвижност“ (§ 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20), така че те да отразяват правилно смисъла на тези понятия, вложен от европейския законодател в текстовете на Директива 2009/45/ЕО и 5) § 26, определящ ясно началната дата, от която правилата за безопасност и стандартите за нови и съществуващи пътнически кораби ще се прилагат по отношение на корабите, построени от еквивалентен материал.
Освен вече споменатия § 19 от проекта на наредба относно нова редакция на глава II от Наредба № 20, на постигането на първата и третата цели, свързани с точното въвеждане на изискванията на Директива 2003/25/ЕО, както е изменена с Директива (ЕС) 2023/946, са посветени също: § 3, т. 2 (относно нова редакция на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 20); § 4, т. 1, буква „в“ (относно създаване на т. 4 в ал. 1 на чл. 2 от Наредба № 20); § 5 (относно нова редакция на чл. 3 от Наредба № 20); § 8, т. 2 и т. 3 (относно отмяната на ал. 2 и 3 на чл. 6 от Наредба № 20), § 15, т. 2 (относно отмяна на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 20); § 20, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 от проекта на наредба (относно изменение и допълнение на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20); § 21 (относно създаване на Приложение № 3 към чл. 19 и чл. 20, ал. 2 – 4); § 22 (относно създаване на Приложение № 4 към чл. 20, ал. 5); § 23 (относно създаване на Приложение № 5 към чл. 20, ал. 6); допълнителната разпоредба § 24 и преходната разпоредба на § 25. Сред така изброените текстове специално внимание следва да бъде отделено на: 1) § 20, т. 4, т. 6 и т. 8, с които се предлагат съответно нови редакции на определителните норми за „редовна линия“ (§ 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20) и „значима височина на вълната“ (§ 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20) и създаване на дефиниции за понятията „ро-ро пътнически кораб“, „нов ро-ро пътнически кораб“, „съществуващ ро-ро пътнически кораб“, „специални изисквания за устойчивост“, „остатъчна запасна височина“, „SOLAS 90“, „SOLAS 2009“ и „SOLAS 2020“. Създаването на специални определения за „нов ро-ро пътнически кораб“ и „съществуващ ро-ро пътнически кораб“ е особено важно с оглед на обстоятелството, че вложеният от европейския законодател в тези термини смисъл за целите на Директива 2003/25/ЕО е различен от разбирането му за съдържанието на понятията „нов кораб“ и „съществуващ кораб“, употребени в Директива 2009/45/ЕО и 2) преходната разпоредба на § 25, предвиждаща запазване валидността на свидетелствата за специални изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораб, издадени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ преди 5 декември 2024 г. за съществуващи ро-ро пътнически кораби, които вече са въведени в експлоатация по редовна линия до или от пристанище на Република България.
Проектът на наредба съдържа и няколко текста, чиято задача е нормите на Наредба № 20 да бъдат приведени в пълно съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 3 и 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., ДВ, бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) и с изискванията на Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, приета с ПМС № 275 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2002 г., изм., бр. 40 от 2006 г. и бр. 8 от 2010 г., изм. и доп., бр. 46 от 2020 г.) и използваната терминология да бъде уеднаквена с установената в Кодекса на търговското корабоплаване и другите подзаконови актове по неговото прилагане. В тази група са разпоредбите на § 4, т. 1, букви „а“ и „б“ (относно промени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредба № 20); § 4, т. 2 (относно изменение и допълнение на чл. 2, ал. 2, т. 1, буква „б“ от Наредба № 20); § 10, т. 1, 2 и 5 (относно промени в чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от Наредба № 20); § 14 (относно изменение на чл. 13 от Наредба № 20); § 15, т. 1 и т. 3 (относно промени в чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 20); § 16 (относно промени в чл. 15 от Наредба № 20); § 17 (относно промени в чл. 16 от Наредба № 20) и § 20, т. 1 и 5 (съответно относно изменение на т. 2 и допълнение на т. 18 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 20).
Очакваните резултати от прилагането на предлагания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби са:
Ø хармонизиране на българското законодателство с изискванията на
Директива (ЕС) 2023/946;
Ø отстраняване на неточните или неясни формулировки в част от разпоредбите на Наредба № 20, въвеждащи изискванията на Директива 2009/45/ЕО, предизвикали бележките на Европейската агенция по морска безопасност;
Ø пълно хармонизиране на правилата на Наредба № 20 с изискванията на Директива 2003/25/ЕО.
Приемането на предлагания проект на наредба няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, защото не предвижда извършване на нови, неуредени до този момент дейности на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в това число и нови административни услуги, поради което не се налагат промени в утвърдения бюджет за настоящата бюджетна година, нито промяна в утвърдената щатна численост на администрацията.
Предлаганият проект на наредба е свързан с въвеждане в националното законодателство на изисквания на вторичното право на Европейския съюз (с изискванията съответно на Директива 2009/45/ЕО и на Директива 2003/25/ЕО, както е изменена с Директива (ЕС) 2023/946).
На основание чл. 26, ал. 2 – 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада/мотивите към него, е публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет.
Лице за контакт:
Павлинка Ковачева
Главен експерт
Дирекция "Международни и национални регулации на корабоплаването"
Изпълнителна агенция "Морска администрация"
Тел. 0700 10 145
Е-mail: Pavlinka.Kovacheva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 17.11.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.С предлаганото изменение се цели ограничението в чл. 1, ал. 2 от постановлението да не се прилага за изпълнение на дейностите, необходими за приемане, опазване и съхраняване на мощностите за военновременна дейност, предоставени на Министерството на транспорта и съобщенията съгласно Решение № 590 на Министерския съвет от 2021 г. за срока на изпълнение на посочените дейности (до 31.12.2025 г.). Осигуряването на възможността за увеличаване на числеността на персонала на Министерство на транспорта и съобщенията се налага от следните обстоятелства:
Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн. ДВ, бр. 57 от 2000 г.) (ЗПСВВМТВКПД, отменен), се образуват държавни предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“ (ДП „ТСВ“) и „Съобщително строителство и възстановяване“ (ДП „ССВ“) по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридически лица със седалище в гр. София. В основния предмет на дейност на предприятията е включено поддържането на готовност и изпълнението на дейности и задачи по държавния военновременен план и изпълнението на задачи по териториалната отбрана на страната.
В изпълнение на законовите изисквания (§ 2 от Заключителните разпоредби на Закона за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия), Министерският съвет с Решение № 256 от 3 май 2019 г. преобразува ДП „ТСВ“ и ДП „ССВ“ в еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала, съответно „ТСВ“ ЕАД и „ССВ“ ЕАД. С приетото решение е предвидено дружествата да поемат активите, пасивите, другите права и задължения и архива на държавните предприятия, като капиталът на дружествата се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имотите – частна държавна собственост, подробно описани за „ТСВ“ ЕАД в приложение № 1, определена по реда на чл. 92, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), и стойността на движимото имущество, подробно описано в приложение № 2, определена по реда на чл. 92, ал. 2 от ППЗДС, а по отношение на „ССВ“ ЕАД капиталът на дружеството се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имотите – частна държавна собственост, подробно описани в приложение № 4, определена по реда на чл. 92, ал. 1 от ППЗДС, и стойността на движимото имущество, подробно описано в приложение № 5, определена по реда на чл. 92, ал. 2 от ППЗДС.
С Решение № 590 от 9 август 2021 г. Министерският съвет предостави безвъзмездно за управление на Министерство на транспорта и съобщенията имоти – публична държавна собственост и имущество – мощности за военновременна дейност, подробно описани в приложенията на решението.
Характерът на тези активи (най-вече движимите вещи) е строго специфичен и пряко кореспондира с военното им предназначение – военна автотракторна техника, високопроходима и понтонна военна техника и мостови съоръжения за армейска комуникация, военна свързочна техника и оборудване – радиостанции, мобилни апаратни и мобилни уплътнителни системи, вещево-хранително оборудване – полеви кухни, мобилни водоноски и др. Тези активи са с изцяло отпаднала необходимост. Опазването и съхраняването на това имущество, както и поддържането и застраховането на районите, в които са разположени съответните складове е свързано с разходването на сериозен финансов ресурс. Въпреки, че тези активи са с отпаднала необходимост, те са заведени в баланса на Министерство на транспорта и съобщенията. Това определя ангажимента на министерството да организира всички мероприятия по тяхното съхраняване и поддържане в състоянието, в което са приети. Тази отговорност предполага не само осигуряването на „жива“ денонощна охрана на 10 – те войскови района, разположени на територията на страната, но и регулярно техническо обслужване на имуществото в складовите помещения, за да не погине същото. Опазването на активите изисква и определена поддръжка на сградите (покривни покрития, прозорци, врати и други).
Лице за контакт:
Васил Невенов
Директор на дирекция „Финанси“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел. 02/94 09 451
E-mail: vnevenov@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 30.10.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Промените обхващат дейността на Държавния авиационен оператор и заплащането на командировъчните пари на екипажите извършващи полети с неговите въздухоплавателни средства. Действащата в момента уредба, приложима към членовете на екипажите на Държавния авиационен оператор, се съдържа в чл. 31 и в Приложение № 3а от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Тези разпоредби не са актуализирани от 2007 г., включително и размера на командировъчните пари на членовете на екипажите на въздухоплавателни средства на Държавния авиационен оператор. През този период инфлацията се увеличи значително, което намали реалната стойност на получаваните от членовете на екипажите командировъчни пари.
При извършеното проучване в авиационния бранш се установи, че ставките за членовете на екипажите на въздухоплавателни средства на български авиационни оператори понастоящем варират в диапазона от 150 до 500 евро на ден, в зависимост от заеманата длъжност на лицата в авиационния екипаж. Това поставя членовете на екипажите на въздухоплавателни средства на Държавния авиационен оператор в неравностойно положение по отношението на заплащането на командировъчните пари.
Предвид изложеното и отчитайки важността и риска при извършваните полети от екипажите на въздухоплавателните средства на Държавния авиационен оператор, предлагаме настоящия проект на постановление.
Целта на предложените промени е да се актуализират размерите на командировъчните пари на ден на членовете на екипажите на Държавния авиационен оператор, с което ще се постигне равностойно заплащане при командироване на членовете на екипажите на въздухоплавателни средства на Държавния авиационен оператор, извършващи полети в чужбина.
С проекта на постановление се предлага дневните командировъчни пари за командир пилот да станат 170 евро, за втори пилот – 150 евро, за борден радист, борден инженер и водещ авиоинженер – 120 евро и за стюард/стюардеса – 100 евро.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Към този доклад се прилага съгласувана от дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт.
С предложения проект на постановление не се транспонират европейски норми в българското законодателство, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на постановление, докладът, съгласуваната частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на постановление и съпровождащите го документи и да представят своите предложения или становища в 14-дневен срок от публикуването им. Мотивите за определяне на съкратен срок за провеждането на обществени консултации се обосновават с това, че увеличаването на размера на командировъчните средства произтича не само от необходимостта да се постигне равностойно заплащане при командироване на членовете на екипажите на въздухоплавателни средства на Държавния авиационен оператор, извършващи полети в чужбина, но е и наложителна спешна мярка за подпомагането и задържането на тези екипажи, предвид влошената военна обстановка в Източна Европа и в Близкия изток, и необходимостта да извършват полети с цел извеждане на българските граждани и членовете на техните семейства от конфликтните райони. Тези полети, извършвани от Държавния авиационен оператор, представляват сериозен риск за живота и здравето на членовете на екипажа и предложената промяна с проекта на постановление ще е допълнителен стимул за тях да продължат да изпълняват задълженията си със същия висок професионализъм. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са отразени в приложена справка.
Лице за контакт: Иван Милушев Държавен експерт в дирекция „Правна“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел. 02/94 09 460 E-mail: imilushev@mtitc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 13.11.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Наредба № 12 от 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (Наредба № 12) е издадена от министъра на транспорта и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) в редакцията на разпоредбата, действала до 2007 г. Наредба № 12 обединява изискванията, отнасящи се до тахографите, превозните средства, екипажите, превозвачите и картите за дигитални тахографи.
В бр. 80 от 2007 г. на „Държавен вестник“ е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, в който чл. 89 е изменен. Новата редакция на разпоредбата предвижда:
- в ал. 1 – министърът на транспорта да изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с издаването на картите за дигитални тахографи, и да определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент 3821/85 и Регламент 561/2006;
- в ал. 4 – министърът на икономиката и енергетиката да определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент 3821/85, свързани с одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи и с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи.
Въз основа на създадените законови делегации са издадени съответно:
- Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (обн., ДВ, бр. 31 от 2009 г.) (Наредба № H-3);
- Наредба № РД-16-1054 от 10.10.2008 г. за одобряване на типа на тахографи и тахографски карти и за изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, които извършват монтаж, проверка или ремонт на тахографи (обн., бр. 91 от 2008 г.) (Наредба № РД-16-1054).
Наредба № 12 не е отменена по реда на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Същевременно, с изменението на чл. 89 от ЗАП е отпаднало правното основание за издаване на Наредба № 12, поради което същата следва да се счита за мълчаливо отменена, при положение, че липсва разпоредба по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗНА, с която временно да е оставена в сила, а обществените отношения са преуредени с издаването на Наредба № РД-16-1054 и Наредба № H-3. В чл. 13, ал. 1 от ЗНА е предвидено, че актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.
С оглед избягване на противоречиво тълкуване на относимата подзаконова нормативна уредба и поради наличието на три нормативни акта, уреждащи една и съща материя, е необходимо Наредба № 12 да бъде изрично отменена, така както е предвидено и в чл. 11, ал. 3 от ЗНА.
Лице за контакт: Михаела Атанасова Директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“ ИА „Автомобилна администрация“ Тел.: (+359 2) 930 88 29 m.atanasova@rta.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 24.10.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) включва най-общо четири групи промени, а именно:
І. Промени в областта на авиационната безопасност.
ІІ. Промени в областта на авиационната сигурност.
ІІІ. Промени в областта на административните такси за административни услуги.
ІV. Промени в административнонаказателните разпоредби.
С първата група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на авиационната безопасност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.
С втората група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в европейското законодателство в областта на авиационната сигурност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.
В третата група се съдържат изменения и допълнения в частта относно административните такси за извършване на административни услуги.
В четвъртата група се съдържат предложения за промени в административнонаказателните разпоредби.
Лице за контакт: Мануела Мануилова Началник на отдел „Правни дейности“ Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Тел.: 02/937 1078 Е-mail: mmanuilova@caa.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 11.09.2024
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.Понастоящем в приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32) неизправностите на моторните превозни средства, свързани със съдържанието на емисиите в отработените газове и оборудването за контрол на емисиите, монтирано от производителя се класифицират като опасни технически неизправности. Съгласно чл. 37, ал. 4 от наредбата при установяване на опасни неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство, като то не се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Отговорността за преместването на превозното средство до място за отстраняването на констатираните неизправности е вменена на водача на превозното средство.
Неизправностите, свързани с емисиите в отработените газове не засягат пряко пътната безопасност и в тази връзка недопускането за движение по пътищата на моторните превозни средства с неизправности относно емисиите в отработените газове създава сериозни затруднения и финансова тежест за водачите и собствениците на такива моторни превозни средства, тъй като те нямат възможност свободно да придвижат моторните превозни средства до мястото за отстраняване на констатираните неизправности, а следва да използват специализирани превозни средства.
За целта, с § 3 от проекта на наредба се предлагат изменения на т. 8.2.1.1., 8.2.1.2., 8.2.2.1. и 8.2.2.2. от приложение № 5 на Наредба № Н-32, с които се предвижда неизправностите относно емисиите в отработените газове от моторните превозни средства да се класифицират като значителни неизправности, а не като опасни такива. С предложените промени ще се даде възможност на собствениците на моторните превозни средства с установени горепосочените неизправности да могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване за определен период от време, в рамките на който те да могат да бъдат отстранени и превозното средство да бъде представено за извършването на нов технически преглед.
Понастоящем в чл. 40, ал. 1 от Наредба № Н-32 е предвидено повторният периодичен технически преглед да се извършва в срок до 14 дни от прегледа, при който са установени значителни неизправности на превозното средство. Този срок, предвид постоянно нарастващия брой на регистрираните превозни средства в Република България, нарушените вериги за доставка на резервни части и ограничените възможности за достъп до сервизи, се явява недостатъчен и много собственици на превозни средства нямат възможност да отстранят техническите им неизправности в срока от 14 дни от датата на прегледа. В тези случаи след отстраняване на неизправностите превозното средство се подлага на пълен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, с което се създава допълнителна финансова тежест за собствениците на такива превозни средства.
С цел избягване създаването на допълнителна финансова тежест за собствениците на превозни средства с § 1, 2 и 4 от проекта на наредба са предвидени съответни изменения в чл. 37, ал. 3, чл. 40, ал. 1 и 2 и приложение № 7 от Наредба № Н-32, с които периодът, в който превозното средство може да се придвижи до място за отстраняване на констатираните неизправности, се удължава от 14 дни на 30 дни.
Предложените промени в Наредба № Н-32 не биха оказали негативно въздействие върху безопасността на движението по пътищата, предвид целта на техническите прегледи, а именно: ранното откриване на техническа неизправност на превозното средство, което допринася за своевременното отстраняване на тази неизправност и съответно за предотвратяването на произшествия. Водачът, както и понастоящем е предвидено в наредбата, продължава да е задължен да вземе необходимите мерки за осигуряването на безопасността на движението.
Приемането на проекта на наредба няма да окажа негативно финансово въздействие, както за водачите и собствениците на превозни средства, така и за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. За прилагането на промените в Наредба № Н-32 ще е необходимо актуализиране на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС. Същото ще бъде извършено в рамките на текущата поддръжка на системата, като за тази цел няма да бъдат необходими допълнителни финансови или други средства, тъй като в сключения договор за поддръжка на системата е предвидена клауза, че при промяна в нормативната база ще бъде направено подобрение на функционалностите й, което ще се осъществи в рамките на финансовия ресурс на договора и утвърдения бюджет на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за годината.
С предложените изменения на Наредба № Н-32 се цели постигане на следните резултати:
- предоставяне на възможност на водачите и собствениците на моторни превозни средства с установени неизправности, свързани с емисиите в отработените газове, да могат да използват превозните си средства за движение по пътищата за период от 30 дни, в рамките на който да отстранят констатираните неизправности;
- намаляване на финансовата тежест за водачите и собствениците на превозни средства чрез увеличаване на периода от 14 дни на 30 дни, в който могат да представят превозното средство за нов преглед за проверка на техническата му изправност след отстраняване на установените значителни неизправности, съответно придвижването му на собствен ход, а не чрез услугите на специализирани превозни средства.
С проекта на наредба не се въвеждат разпоредби от нормативен акт на Европейския съюз, поради което към него не е приложена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван за обществено обсъждане за срок от 30 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакт:
Ивайло Славейков
Главен експерт в дирекция „Пътни превозни средства“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Тел.: 02/ 930 88 65
Е-mail: islaveikov@rta.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 15.08.2024
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Акт на министър
.В Наредба № 8 за условията и реда за определяне на български превозвачи за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари по силата на международен договор (обн., ДВ, бр. 55 от 2001 г., изм. и доп., бр. 82 от 2003 г., изм., бр. 26 от 2006 г., изм. и доп., бр. 98 от 2009 г., бр. 66 от 2010 г., изм., бр. 71 от 2011 г., бр. 7 от 2013 г., доп., бр. 51 от 19.06.2018 г.) е регламентирана процедурата за избор на превозвач от българска страна за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари в съответствие със Споразумението между Министерството на транспорта на Република България и Министерство на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и пътници с кораби между граничните пунктове в българо-румънския участък на р. Дунав от 1998 г. В съответствие с цитираното двустранно споразумение, превозите между граничните пунктове, разположени на територията на българо-румънския участък на р. Дунав, се осъществяват по корабни линии, обявени за открити от Смесената експертна българо-румънска комисия, създадена по силата на чл. 8 от същото споразумение. Административната процедура стартира при наличие на подадено в Смесената експертна българо-румънска комисия заявление за откриване на корабна линия и обхваща няколко етапа, като за да бъде взето от Смесената комисия решение за откриване на корабна линия, трябва да бъдат вече определени превозвачите от всяка страна. Наредба № 8 е българският национален нормативен акт, уреждащ избора на превозвач по корабна линия от българска страна, като в него е предвиден и конкретен срок за започване на дейността от избрания корабен превозвач. Започването на тази дейност от избрания от българската страна корабен превозвач обаче често е свързано и с изчакване на изпълнението на румънските национални процедури за откриване на линията. Поради това е извършен анализ от служители на Министерството на транспорта и съобщенията и на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на разпоредбите на Наредба № 8, в резултат на което се предлагат промени в текстове, свързани със сроковете за започване на икономическата дейност, така че началната им дата да се привърже към датата на откриване на корабната линия, определена от Смесената експертна българо-румънска комисия (т.е. след като и румънската страна е в готовност за откриване на линията).
Във връзка с изложеното по-горе се предлагат следните промени:
1. В чл. 4а, ал. 1 да се създаде изречение второ: „Срокът започва да тече от датата на откриване на корабната линия, определена от Смесената експертна българо-румънска комисия“ – по този начин ще се постигне обвързаност на срока за започване на дейността по корабна линия с датата на откриване на корабната линия.
2. В чл. 9 думите „за откриване на корабна линия“ да се заменят със „за започване на процедура за откриване на корабна линия“ – с предложената промяна се пояснява кога започва процедурата за избор на превозвач от българска страна по Наредба № 8, а именно след стартиране на процедура за откриване на корабна линия от Смесената експертна българо-румънска комисия.
3. В чл. 13, т. 1, б. „г“ се предлага думите „в 3-месечен срок след приключване на конкурсната процедура с влязло в сила решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за избор на превозвач“ да се заменят с „в 3-месечен срок от датата на откриване на корабната линия, определена от Смесената експертна българо-румънска комисия“ – с предлаганата промяна се цели отново постигне на обвързаност на срока за започване на дейността по корабна линия с датата на откриване на корабната линия.
4. С преходна разпоредба е уредено новият режим да се прилага и за заварените към датата на влизане в сила на наредбата случаи, като така се постига равнопоставеност и пропорционалност.
С проекта на нормативен акт не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и не се прилага таблицата за съответствие с правото на Европейския съюз.
Не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба, а приемането на наредбата не оказва въздействие и върху държавния бюджет.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с мотивите за направените предложения, е публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на наредба и мотивите за направените предложения и да представят писмени предложения или становища в 14-дневен срок от публикуването им. Решението за определяне на по-кратък срок за обществено обсъждане на проекта на акт е взето в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове и във връзка с необходимостта да се запазят правата на избраните от българска страна превозвачи и да се осигури защита на интересите им за осъществяване на икономическа дейност. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са отразени в приложената към този доклад справка.
Лице за контакт:
Мария Калева
Началник отдел "Международни правни норми"
Дирекция "Правна"
Министерство на транспорта и съобщенията
email: mkaleva@mtitc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 16.08.2024
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Закон
.Министерството на транспорта и съобщенията организира обществена консултация по предложение за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Проектът е в изпълнение на Плана за действие за 2023 г. и 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
В него е поето като ангажимент на Република България осъществяването на редица мерки, една от които е изготвяне и приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Обществената консултация се организира, като се канят всички заинтересовани физически и юридически лица да отправят предложения и коментари по проектите на документи, подготвяни в процеса на изработването на законопроекта.
Законопроектът ще има за цел:
-постигане на съответствие с изискванията на ЗОАРАКСД и Решение № 298 на Министерския съвет от 2 април 2021 г., с което е приета актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., Приложение № 2 към която е Концепцията за регистрова реформа, като се посочат изрично регистрите, водени в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“;
-постигане на пълно съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и актовете по прилагането му при електронно издаване и връчване на издаваните от ГД ГВА документи;
-създаване на нормативно основание, с което да бъдат изпълнени указанията на Европейската комисия. С промяната в уредбата ще се създаде необходимата предпоставка за прекратяване на процедурата за нарушение (infringement) № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси и на Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
-създаване на уредба относно киберсигурността в гражданското въздухоплаване, каквито са изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/1583 на Комисията от 23 септември 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на мерките за киберсигурност;
-създаване на основания за събиране на такси за административно обслужване в областта на административните услуги, произтичащи от уредбата на ЕС, за които няма основания за събиране в закона понастоящем;
-създаване на административнонаказателни разпоредби, които да отразяват възникнали нови основания за търсене на административнонаказателна отговорност, произтичащи от уредбата на ЕС.
-въвеждане на административнонаказателна разпоредба за подаване на неверни и заблуждаващи съобщения за помощ, следствие от които е проведена операция по търсене и спасяване при авиационни произшествия.
-създаване на условия за надеждното упражняване на дейностите на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, свързани с безопасността на въздухоплаването, с управлението на въздушното пространство и с осигуряването на аеронавигационното обслужване.
Лице за контакт:
Мануела Мануилова
Старши юрисконсулт
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация"
email: mmanuilova@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 29.09.2024
.Институция: Министерство на отбраната
.Вид акт: Закон
.Чрез обществената консултация се канят всички заинтересовани страни да дадат предложения и коментари по изготвянето на проект на Закон за обществения транспорт. Законопроектът ще създаде правна уредба за:
- Транспортно планиране и Национална транспортна схема;
- Интегрирани транспортни услуги;
- Правила за възлагане на задълженията за извършване на обществената услуга превоз на пътници;
- Компенсиране при извършване на дейността по обществен превоз на пътници;
- Критерии за качество и безопасност;
- Права на пътниците;
- Тарифиране и превозни документи и др.
От заинтересованите страни се очаква да отговорят на поставените за обсъждане въпроси, да дадат предложения и коментари по основните направления, посочени в структурата на законопроекта, както и предложения за допълнителни въпроси, които следва да намерят решение в бъдещия Закон за обществения транспорт.
Анита Ангелова
Началник отдел „Стратегическо развитие на видовете транспорт“
Дирекция "Национална транспортна политика"
Министерство на транспорта и съобщенията
тел. 02/ 9409 596
email: aangelova@mtc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 26.07.2024
.Институция: Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"
.Вид акт: Закон
.Със заповед на председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е създадена междуведомствена работна група, която да изготви проекти на консултационни документи за нов ЗДвП и за ЗПС.
За по-широко обществено обсъждане и провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица, още на етапа на изготвяне на структурите на проектите на двата закона, към настоящия момент работната група предлага проектите на структура на ЗДвП и на ЗПС. Подготвени са и консултационни документи по проектите на изцяло новите закони.
В тази връзка и с оглед продължаване на работата по изготвяне на проектите на двата закона, за срок от 14 дни двата консултационни документа, както и проектите на структури на ЗДвП и на ЗПС, ще бъдат публикувани за обществено обсъждане на интернет сайтовете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на образованието и науката и на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ в един и същ ден.
Основните цели на приемането на нови ЗДвП и ЗПС са подобряване на дейността по опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на придвижването и опазване на имуществото, като се усъвършенства нормативната уредба, регламентираща правилата за движението по пътищата, отговорността на водачите на превозни средства и на компетентността на контролните органи, отговарящи за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Лице за контакт:
Мария Станимирова, директор на дирекция „Правно – техническа методология и контрол“ в ДАБДП, e-mail: MStanimirova@sars.gov.bg, тел. 0899898437.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 09.08.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
. В проекта са съобразени настъпили изменения в приложимата уредба на Европейския съюз по повод докладването, анализа и последващите действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване. Измененията са свързани и с необходимостта от предприемане на коригиращи действия вследствие на дадени предписания при извършен одит от Агенцията по авиационна безопасност на Европейския съюз (ААБЕС), състоял се в периода 05.12 - 09.12.2022 г. Въвеждането на изменението в чл. 6, ал. 1 от проекта е свързано с необходимостта от създаване на предпоставки за повишаване на ангажираността на авиационната индустрия за спазване на изискванията за безопасност. С определянето на „коригиращи и превантивни действия“ от контролния орган, които имат задължителен характер, се създава нормативно изискване за спазване на стандартите, определени в приложимата уредба на Европейския съюз и на ИКАО. Установено е, че настоящата уредба, предвиждаща даването на препоръки от страна на контролния орган (Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“), не е достатъчно ефективна. Препоръките нямат обвързващия характер, какъвто биха имали конкретните възложени действия. По същите съображения е и предложеното изменение в чл. 23, ал. 2 от проекта. Доколкото Консултативният съвет за безопасност в гражданското въздухоплаване (КСБГВ) разполага с многоотраслова експертиза, по този начин могат да бъдат определяни конкретни мерки, които да имат обвързващ характер при дейността на авиационните субекти. Измененията произтичат от разпоредбата на чл. 13, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (Регламент (ЕС) № 376/2014), където изрично се посочва, че държавите „определят всички подходящи коригиращи или превантивни действия, необходими за повишаване на авиационната безопасност“. По отношение изменението в чл. 8 от проекта се цели постигане на съответствие с Регламент (ЕС) № 376/2014, като се съобразява Процедурата за проверка на качество на докладите в системата ECCAIRS. В Приложение I от Регламент (ЕС) № 376/2014 г. се съдържа необходимата информация за изискванията за задължителното и доброволно докладване на събития. По този начин се предвижда да се прави не само препращане към портала, както е в сегашната редакция на чл. 8 от действащата Наредба № 376 от 01.04.2021 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване (Наредба № 376 от 01.04.2021 г.). В Приложение I от регламента е посочен необходимият минимум данни, които трябва да се съдържат в докладите. С изменението се цели създаване на условия за правилното и качествено попълване на задължителните полета, както и коректна информация на постъпващите доклади в системата ECCAIRS. Изменението на чл. 13 от проекта е свързано с необходимостта от конкретизиране на изискването, че следва да се прилага схемата ERCS, посочена в Делегиран регламент (ЕС) № 2020/2034 на Комисията от 6 октомври 2020 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на общата европейска схема за класификация на риска. С изменението се цели да се осигури прилагането на този регламент. Измененията в чл. 15 от проекта са свързани с допълнение в ал. 3 в наименованието на процедурите, с цел осигуряване на съответствие с чл. 7, пар. 3 и чл. 13, пар. 1 от Регламент (ЕС) 376/2014. В случая се отчита фактът, че данните за отделно събитие от първоначалния доклад най - често не са налични в Европейския портал за докладване на събития, а във вътрешни документи на докладващата организация. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) има достъп до тях при извършване на одит. Същите се проверяват на място по време на одит, а не на етап обработка на събитието. Предвид това се предлага текстът на изискването от сегашната т. 2 да бъде в нова т. 9 към чл. 21, ал. 2 от наредбата, където е систематичното му място в разпоредбата за извършваните периодични одити от ГД ГВА. По отношение изменението в чл. 22 от проекта е съобразена необходимостта от участие и на Министерството на отбраната (МО) в дейностите на КСБГВ във връзка с гражданско-военната координация. Целта е да бъдат включени всички заинтересовани страни в процеса, включително във връзка с чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (Регламент 2018/1139). С предложението за изменение в чл. 23 се цели осигуряване на по-пълноценно участие на заинтересованите страни при изготвяне и поддържане на Националната програма за безопасност по чл. 7, пар. 1 от Регламент 2018/1139, чрез консултация със заинтересованите страни, представени в КСБГВ. По този начин се осигурява съответствие с разпоредбата на чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139, съдържаща изискване за „консултации със заинтересованите страни“.С изменението на чл. 24 от проекта се цели не само изпълнение на изискването на чл. 7, пар. 1 от Регламент 2018/1139, но и на Коригиращо действие 2 към констатация BG #23149 от инспекция на ААБЕС - SYS.BG.12.2022. Коригиращото действие се отнася до включване в подзаконов нормативен акт на разпоредби, свързани с управление и наблюдение на изпълнението на националната програма за безопасност. Целта е установяване на всички налични индикатори, относими към безопасността, непрекъснатото подобряване на безопасността на гражданското въздухоплаване в България, съответно в Европейския съюз, предвиждането на нововъзникващи рискове за безопасността и оптималното използване на ограничените технически ресурси. Измененията и допълненията в § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата са свързани с необходимостта от посочването на легални дефиниции за редица термини, използвани в наредбата. Това се постига посредством препращане към съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 376/2014 и Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (Регламент (ЕС) № 996/2010).Доколкото разпоредбите на регламентите са с пряко действие във вътрешната уредба на Република България, и с цел избягване на повторение, е възприет подход за препращане към дефинициите, съдържащи се в двата регламента. Промяната в термина „авиационни събития“ в „събития в гражданското въздухоплаване“ в § 1а от Допълнителните разпоредби произтича от възприетата терминология в Регламент (ЕС) № 376/2014, където се употребява терминът „събития в гражданското въздухоплаване“, а не „авиационни събития“. Предложеният проект за изменение и допълнение на Наредба № 376 от 1 април 2021 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в ГД ГВА в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година. Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз. Проектът на наредбата е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“. В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредбата заедно мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за провеждането на обществени консултации за срок от 30 дни. Лицe за контакт: Милена СтойчовскаГлавен юрисконсулт Отдел „Правни дейности“ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“Е-mail: mivanova@caa.bg Тел.: 02/937 10 75 ]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 08.08.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.На първо място, предлагат се изменения в чл. 426 от Наредба № 1, поради липсата на изискване до този момент за наличието на притежаван авиационен опит от лицата, които кандидатстват за издаване на свидетелство за правоспособност на координатор по търсене и спасяване . Съгласно действащата разпоредба на чл. 426, ал. 1, т. 3 от Наредбата, за издаване на такова свидетелство се изисква само кандидатът да притежава свидетелство за правоспособност на ръководител полети или за правоспособност на пилот или сертификат за преминато основно обучение на координатор по търсене и спасяване. Съществуващият текст дава възможност за придобиване на свидетелство за правоспособност на координатор по търсене и спасяване само със сертификат за преминато основно обучение на координатор по търсене и спасяване, без наличие на основни познания в областта на авиацията.
С предложената редакцията на чл. 426, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1, за да се придобие свидетелство за правоспособност на координатор по търсене и спасяване, досегашното изискване кандидатът да притежава „свидетелство за правоспособност на ръководител полети или за правоспособност на пилот“ се заменя с изискване кандидатът да притежава „професионален опит като ръководител на полети или пилот, или щурман-летец, независимо дали този опит е придобит в гражданската или военната авиация“. Така формулирано предлаганото ново изискване ще позволи и на лица с опит като ръководители на полети, пилоти и щурман-летци от военната авиация да кандидатстват за издаване на свидетелство за правоспособност на координатор по търсене и спасяване. По този начин съществено се разширява кръгът от лица, които могат да кандидатстват за получаване на посоченото свидетелство.
Изискването за професионален опит в авиацията за издаване на свидетелство за правоспособност на координатор по търсене и спасяване цели да се гарантира наличието на компетентност по основни авиационни познания, необходими на координаторите по търсене и спасяване при изпълнение на служебните им задължения. Тези познания са свързани със стандартите и процедурите за управление на въздушното движение, стандартите и процедурите, които пилотите следват при обявена аварийна фаза „Бедствие“, технически характеристики и способности на въздухоплавателни средства и др. Въвеждането на изискване за професионален опит в авиацията ще гарантира по-високо ниво на безопасност и ефективност при изпълнение на дейностите по координация при авиационни произшествия.
С изменението на текста на чл. 426, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 се препятства възможността за издаване на свидетелство на кандидат, притежаващ само сертификат за преминато основно обучение за координатор за търсене и спасяване. В допълнение в предложената редакция на чл. 426, ал. 1, т. 2 и с цел яснота се посочва, че няма значение дали професионалният опит е придобит в гражданската или военната авиация. Предложената редакция отчита обстоятелството, че ръководителите на полети, пилотите и щурман-летците от военната авиация също притежават опит, знания и умения в авиацията, но не попадат в регулаторния режим, приложим към гражданската авиация, поради което посочените лица от военната авиация не притежават свидетелства на ръководител на полети и на професионален пилот.
По отношение на изискуемото ниво за владеене на английски език в действащата разпоредба на чл. 426, ал. 1, т. 2 се предлага изискването за владеене на английски език да отпадне като задължително условие при кандидатстване за свидетелство за правоспособност на координатор по търсене и спасяване. С предложения чл. 426, ал. 3, т. 2 се предвижда нов вид разрешение, което да се вписва в свидетелството за правоспособност - SAR-EN. С това разрешение неговият притежател ще има компетенции да изпълнява дейност по търсене и спасяване и на английски език. Изискванията за придобиване на разрешение към свидетелството за правоспособност – SAR-EN, са предложени в нов чл. 428а. С предложения нов текст в чл. 428а, ал. 1, т. 1 се предвижда намаляване на изискването за ниво на владеене на английски език до ниво не по-ниско от B1 от общата европейска езикова рамка. Предложението е в пълно съответствие с препоръка 2.3.4. от Анекс 12 на Чикагската конвенция (RCC personnel involved in the conduct of radiotelephony communications should be proficient in the use of the English language). Действащото понастоящем изискване за владеене на ниво, не по-ниско от B2, се явяваше завишено, поради обстоятелството, че дейностите по координация при авиационни произшествия при използване на радиотелефонна комуникация предполагат основно използване на прости изречения и радио-телефонна фразеология на английски език.
С новата ал. 3 към чл. 426 се пояснява какви компетенции удостоверяват разрешенията, които подлежат на вписване в свидетелството за правоспособност на координатор по търсене и спасяване, а именно: „разрешение за координация по търсене и спасяване в координационния център“ (SAR-CC) и „езиково разрешение за координатор по търсене и спасяване в координационен център“ (SAR-EN). Чрез този подход се постига яснота по отношение правоспособността за изпълнение на дейността по координация по търсене и спасяване в координационен център, както и възможност за съответния служител да изпълнява тази дейност и на английски език, при възникване на такава необходимост и при притежаване на такова разрешение, и се конкретизират видовете разрешения, които могат да се вписват в свидетелството. С предложената промяна се въвежда изискването за две разрешения, като първото е задължително (SAR-CC), а второто (SAR-EN) е допълнително, като може да се придобие след притежание на първото.
Предлага се изменение на разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от Наредба № 1. Досегашният текст на чл. 427, ал. 1, т. 1 - т. 3 създава неяснота по отношение на валидността на свидетелството, ако в същото не са вписани и трите вида разрешения. Описаните в действащите т. 2 и т. 3 на чл. 427, ал. 1 разрешения SAR-pl и SAR-sh са неприложими, предвид факта, че координация по търсене и спасяване на място съгласно действащото законодателство се осъществя от длъжностни лица, които не са авиационен персонал. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 12 от 11 септември 2020 г. за системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие (Наредба № 12): „координирането на дейностите и управлението на операциите по търсене и спасяване в района на авиационно произшествие се осъществяват от ръководител на операцията на място“. В ал. 1 на същия член се дава пояснение относно това кой е ръководител на операцията на място, а именно това е „ръководител на операцията на място, определен в Националния план за търсене и спасяване при авиационни произшествия (НПТСАП) в зависимост от конкретния сценарий (открито море, суша, воден басейн, териториални води и др.)“. Съгласно т. 8.3.1. от НПТСАП за сухоземната част ръководител на операцията на място е „държавен служител от органите за пожарна безопасност и защита на населението с най-висока длъжност, намиращ се на мястото на произшествието, в чиито длъжностни задължения е включено управлението на силите и средствата“. Видно от текстовете ръководители на операцията на място се явяват органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН), които обаче не са авиационен персонал, поради което не следва да попадат в обхвата на Наредба № 1. Съгласно т. 8.3.2. „Координация на операция по море“ от НПТСАП „операцията в района на авиационното произшествие по море се ръководи от ръководител на място, посочен от координационния център за търсене и спасяване при авиационно произшествие, съгласувано с морския координационен център за търсене и спасяване и съгласно План за операциите по търсене и спасяване“. В съответствие с морското право всеки кораб в близост до произшествието е длъжен да се включи в операцията по търсене и спасяване, което означава, че на практика всеки капитан на кораб (независимо от националност) е възможно да бъде определен за ръководител на място, който да осъществява координацията по търсене и спасяване на място.
В чл. 32, т. 5 от Закона за защита при бедствия е предвидено, че „ръководителят на операциите при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система“. В девето тире на т. 7.1.4. от НПТСАП е посочено, че щабът „поддържа постоянна комуникация с временния оперативен щаб (ВОЩ), в случай че има формиран такъв от органите на МВР“. Оперативният щаб е временен орган, който обикновено се сформира от ръководителя на операцията на място и неговите функции са да подпомага дейността на ръководителя на операцията на място.
Във връзка с горното се предлага отмяна на текстовете в чл. 427, т. 2 и т. 3, като се отчита обстоятелството, че длъжностните лица, които извършват координация на място и координация в щаб са органите за ПБЗН и членовете на морски екипажи, а същите не са авиационен персонал.
С предложените промени в разпоредбата на чл. 427 се въвежда изискването за две разрешения към свидетелството на координатор по търсене и спасяване, като първото е задължително (SAR-CC), а второто (SAR-EN) е допълнително, като може да се придобие след притежание на първото. Основна предпоставка за валидност на цялото свидетелство се явява притежаването на SAR-CC. Промяната оказва въздействие и е във връзка с чл. 428 от Наредба № 1 за придобиване на разрешение SAR-CC, съгласно който e поставено изискване за успешно преминато обучение на работното място за придобиване на разрешение към координационен център, което се провежда от прекия ръководител и по програма, одобрена от ГД ГВА, а не успешно премината проверка за компетентност, както е по досегашните изисквания. Целейки ясно разграничение между двата вида разрешение, които се вписват в свидетелството, а именно SAR-CC и SAR-EN, в чл. 428, ал. 1 след думата „разрешение“ се добавя „SAR-CC”.
Проверката за компетентност като механизъм се запазва като способ за поддържане на вече получено разрешение SAR-CC, а не като първоначално условие за вписване на разрешение.
В чл. 428 се предлагат изменения и допълнения, въвеждащи допълнително обучение на работното място, като задължително изискване за получаване на разрешение SAR-CC. С предложените разпоредби ще се гарантира, че кандидатът за вписване на разрешение е преминал обучение, след първоначалното обучение, по време на което специфичните теоретични знания за определено работно място се научават от обучаемия, чрез прилагане на различни методи, които развиват определени умения. Отчетено е обстоятелството, че за всяко определено работно място е необходимо допълнително обучение, и въвеждане на това изискване ще гарантира, че кандидатът е обучен и подготвен за изпълнение на неговите конкретни задължения на конкретното работно място. Новият текст обективира изискванията за поддържане на компактността по отношение на разрешението SAR-CC, което разрешение е основополагащо за гарантиране правоспособността на координатора, компетентно да изпълнява своите функции по координация при авиационни произшествия.
Създава се нов чл. 428а, ал. 1 и ал. 2 в Наредба № 1. В него се посочват критериите, които следва да бъдат изпълнени за вписване на разрешение SAR-EN, както и механизъм за възстановяване на валидността му при загуба на валидност на свидетелството.
Текстът е в съответствие с препоръка 2.3.4. от Анекс 12 на Чикагската конвенция, като с обособяване на изискването за владеене на английски език като отделно разрешение се предоставя възможност изискването да бъде адресирано към конкретен персонал в координационен център, който е ангажиран с радио-телефонна комуникация на английски език съгласно съответната длъжностна характеристика. По този начин езиковото разрешение не е задължително за издаване на свидетелство на координатор по търсене и спасяване и за вписване на разрешение SAR-CC, т.е. няма да рефлектира върху валидността на свидетелството на персонал в координационен център, в чиито задължения не влиза радио-телефонна комуникация на английски език. С ал. 2 на чл. 428а се обвързва валидността на езиковото разрешение с валидността на разрешението SAR-CC, което е основно. Текстът е в синхрон с предложените изменения на чл. 427.
С параграф 5, с който се създава т. 44 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1, се цели синхронизиране на термините в две различни наредби – Наредба № 12 от 11 септември 2020 г. за системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие и настоящата Наредба, като се уеднаквява смисълът относно термина „лиценз“, използван в чл. 24 от Наредба № 12 и терминът „свидетелство“. Предложеният текст има за задача да премахне възможността за двойнствено тълкуване на използваните термини.
С предложения проект на акт се цели оптимизиране на изискванията и процесите по издаване на свидетелства на координатори по търсене и спасяване при авиационни произшествия. За изпълнението на целите се предвиждат следните основни промени:
За прилагането на Наредба № 1 не са необходими финансови или други средства и тя няма да окаже въздействие върху държавния бюджет.
Очаква се приемането на предложения нормативен акт да има значително положително въздействие върху ефективността на дейностите по прилагането му, които са свързани с предоставяне на възможност за качествено, компетентно и навременно изпълнение на дейностите, свързани с координация по търсене и спасяване.
С проекта на наредба не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право.
На основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба и докладът към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Лицe за контакт: Светлин Начков Старши юрисконсулт Отдел „Правни дейности“ ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ E-mail: snachkov@caa.bg Тел.: 02/937 10 29
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 29.07.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се цели да:
-бъдат въведени в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2022/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари (OB, L 274 от 24.10.2022 г.) (Директива (ЕС) 2022/1999);
-се осигурят мерки за прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/695 на Комисията от 2 май 2022 година за установяване на правила за прилагането на Директива № 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на общата формула за изчисляване на степента на риска за транспортните предприятия (OB, L 129 от 3.5.2022 г.) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/694 на Комисията от 2 май 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/403 по отношение на нови тежки нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач (OB, L 129 от 3.5.2022 г.).
С проекта на наредба се изпълнява частично мярка 88, заложена в Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
С предложените в § 1 промени в чл. 14 се създават ал. 7 и 8, като се въвежда възможност при извършване на пътна проверка на регистрирано в друга държава членка превозно средство, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да изисква необходимата информация за изясняване на случая от държавата членка, където е регистрирано превозното средство или където е установено предприятието. Въвежда се и задължение за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при получено искане за предоставяне на информация за регистрирано превозно средство или за установено предприятие на територията на Република България, да извърши проверка в предприятието и да предостави исканата информация на останалите заинтересовани държави членки.
С § 2 се създава чл. 18а, като с ал. 1 се въвежда задължение за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да докладва на компетентните органи на държава членка, където е регистрирано пътното превозно средство или където е установено предприятието, за установени тежки или повторни нарушения, които застрашават безопасността на превоза на опасни товари на територията на Република България, като е предвидена и възможност да изиска предприемането на подходящи мерки по отношение на нарушителите. С ал. 2 се въвежда задължение за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да извършва проверки в предприятия, установени на територията на Република България, когато е получен доклад от компетентен орган на друга държава членка, в която са установени тежки или повторни нарушения относно осъществен превоз на опасни товари от пътно превозно средство на съответното предприятие.
С предложените в § 1 и § 2 промени се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2022/1999 относно докладване на компетентните органи на държавата членка, където превозното средство е регистрирано или където предприятието е установено, за установени тежки или повторни нарушения, които застрашават безопасността на превоза на опасни товари, извършването на проверки в предприятията и уведомяването за всички мерки, взети по отношение на съответното предприятие.
С предложените в § 3 промени в чл. 19 се въвежда нова класификация на нарушенията в зависимост от степента им на риск за безопасността на движението, като освен броя и вида им, се взема предвид и честотата на извършването им. Класифицираните до момента като сериозни нарушения (СН) с коефициент на тежест 2 стават тежки нарушения (ТН) с коефициент на тежест 10, а много сериозните нарушения (МСН) с коефициент на тежест 3 се заменят с много тежки нарушения (МТН) с коефициент на тежест 30. Въвежда се и категорията най-тежки нарушения (НТН) с коефициент на тежест 90. Степента на риска за дадено транспортно предприятие ще се изчислява, както е предвидено в ал. 4 на чл. 19, по формула, отчитаща броя, тежестта и честотата на възникване на нарушенията и резултатите от проверките, при които не е установено нарушение, както и дали дадено предприятие за автомобилни превози използва интелигентен тахограф на всички свои превозни средства съгласно глава II от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
С предложената ал. 6 се предвижда честотата, над която повторните нарушения се квалифицират като по-тежки, да се определя по реда, посочен в Приложение II към Регламент (ЕС) 2016/403.
С горепосочените предложения се осигурява прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/695 на Комисията от 2 май 2022 година за установяване на единни правила за прилагането на Директива № 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на общата формула за изчисляване на степента на риска за транспортните предприятия. Използването на формулата за изчисляване на степента на риска за транспортните предприятия ще допринесе значително за хармонизирането на практиките за правоприлагане в целия Европейски съюз и ще гарантира, че всички водачи и транспортни предприятия ще бъдат третирани еднакво по отношение на проверките и санкциите съгласно приложимите правила на Европейския съюз.
С направеното предложение в § 5 се изменя Приложение № 4 към чл. 14, ал. 3 от наредбата по отношение на съдържанието на контролния лист за пътни превозни средства, превозващи опасни товари (ADR). С предложението се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2022/1999 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари.
В Приложение № 4 се въвежда контролен списък от нарушения, които всички държави членки считат за достатъчно тежки, за да доведат до прилагане по отношение на съответните превозни средства на подходящи мерки, в зависимост от обстоятелствата или изискванията за безопасност, включително, когато е целесъобразно, до отказ съответните превозни средства да бъдат допуснати в Европейския съюз. По този начин проверките ще се извършват, като се използва списък от общи елементи, приложим при превоза на опасни товари навсякъде в Европейския съюз. Съответните проверки ще обхващат всички пратки с опасни товари, които се превозват по пътищата, изцяло или частично на територията на държавите членки, независимо от мястото на отпътуване или местоназначението на товарите, както и държавата, където е регистрирано превозното средство.
В изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз е изготвена таблица на съответствие на проекта на наредба с разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари. Проектът на наредба е съгласуван и в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика” към Съвета по европейските въпроси.
Не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба, а приемането на наредбата не оказва въздействие и върху държавния бюджет.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с доклада към него са публикувани за обществено обсъждане на интернет страниците на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.
Лице за контакт:
Владимир Колев
Главен директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
тел. 02/9308835
ел. поща: vkolev@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 15.07.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби се прилага вече 20 години, като през този немалък период от време са установени някои несъвършенства в нормативната уредба, най-съществените от които са следните:
1. Според изричната разпоредба на чл. 6, т. 1 от нея на задължително измерване подлежат само търговските морски кораби, които подлежат на вписване в регистъра за корабите, плаващи под българско знаме. Не е регламентирана възможността да бъде извършвано задължително измерване на плаващите под българско знаме кораби за спорт, туризъм и развлечение, които също подлежат на вписване в регистъра на корабите. Цитираната норма (чл. 6, т. 1 от наредбата) възпроизвежда текста на чл. 64, буква „а“ от КТК, но не е съобразена с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КТК, според която правилата на Кодекса за търговските кораби, с изключение на тези за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за т.нар. „специални видове кораби“ (корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество).
Отсъствието на правила относно измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел, води до колизии между правилата на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби и други подзаконови нормативни актове, приети за прилагане на КТК. Така например: 1) според чл. 13, ал. 4, т. 6, буква „в“ от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.) в свидетелството за регистрация на кораб, вписан в регистровите книги на малките кораби, задължително трябва да бъдат вписани бруто и нето тонажа на плавателния съд. Член 22, ал. 3 от същата наредба предвижда на корабите, плаващи под българско знаме, които са с дължина по-малка от 24 m, да бъде издавано мерително свидетелство. Тези две изисквания няма как да бъдат изпълнени без наличието на ясни правила за определяне на бруто и нето тонажа на тази група кораби; 2) според предвиденото в Наредба № 6 от 2021 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 54 от 2021 г., изм. и доп., бр. 6 от 2022 г.), правоспособностите на морските лица и длъжностите, които могат да заемат, са в пряка зависимост от тонажа на корабите, на борда на които осъществяват (или имат право да осъществяват) своите функции (правоспособност „водач на кораб до 40 БТ“).
В тази връзка следва да се отбележи, че в края на 2023 г. бяха приети промени в Закона за местните данъци и такси, съгласно които от 1 януари 2025 г. данъкът върху превозните средства по отношение на кораби ще се изчислява въз основа на данните от регистъра на корабите, плаващи под българско знаме. За всички морски кораби, с изключение на влекачите и тласкачите, този данък ще бъде изчисляван на база вписания в регистъра на корабите бруто тонаж на плавателния съд.
2. Проблем представлява и създадената с действащата наредба организация на дейността по измерване на морските кораби. Предвидено е дейностите по измерване да се извършват от служители на териториалната дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в района на действие на която се намира пристанището на вписване на съответния кораб. Подобна организация вероятно е имала своето добро обяснение към момента, когато е бил издаден подзаконовият нормативен акт, но към днешна дата е причина за нерационално използване на наличния човешки и времеви ресурс на агенцията.
Според предвиденото в действащата наредба измерването следва да се извършва от работещ в съответната териториална дирекция на агенцията „експерт – мерител“ с квалификация „инженер-корабостроител“. От една страна, в Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 2012 г. (обн,. ДВ, бр. 49 от 2012 г., доп., бр. 80 от 2012 г., изм. и доп., бр. 25 от 2014 г., изм., бр. 44 от 2014 г., доп., бр. 64 от 2015г., бр. 32, 36 и 54 от 2016г., изм. и доп., бр. 76 от 2016 г., доп., бр. 86 от 2016 г., бр. 9, 44, 86 и 94 от 2017 г., бр. 24 и 72 от 2018 г., изм., бр. 1 от 2019 г., изм. и доп., бр. 2 и 93 от 2019 г., доп., бр. 93 от 2020 г., изм. и доп., бр. 99 от 2020 г., изм., бр. 101 от 2020 г., изм. и доп., бр. 105 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г., изм., бр. 67 от 2021 г., доп., бр. 21 от 2022 г., изм., бр. 60 от 2022 г., изм. и доп., бр. 62 от 2022 г., изм., бр. 70 от 2022 г., бр. 95 и 106 от 2023 г.) не съществува длъжност „експерт – мерител“. От друга, към настоящия момент възможността за наемане в агенцията на кадри с професионална квалификация „инженер-корабостроител“ е сведена до минимум, тъй като липсват достатъчен брой кадри и/или интерес на тези кадри за работа в агенцията.
Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби има за основна цел да даде решение на описаните по-горе два важни проблема, като:
За отстраняване на установената нормативна празнота по отношение на измерването на морските кораби, които се експлоатират с нетърговска цел, са създадени разпоредбите на: § 3, т. 1 относно изменение на чл. 6, т. 1 от Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (по-нататък за краткост „наредбата“); § 8 относно изменение и допълнение на чл. 11 от наредбата; § 9, т. 2 относно изменение на чл. 12, ал. 2 от наредбата; § 17 относно изменение на чл. 23, ал. 1 от наредбата; § 20, т. 3 относно допълване на § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата с т. 10а; § 21 относно създаване на Приложение № 1а към чл. 11, ал. 1 от наредбата; § 23 относно отменяне на Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 от наредбата и заключителната разпоредба § 25 относно изменение на чл. 22 от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 2013 г., бр. 7 от 2015 г., бр. 52, 62 и 85 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г. бр. 65 от 2021 г.). Предлага се система от норми, според които на задължително измерване подлежат всички морски кораби, които следва да бъдат вписани в регистъра на корабите, плаващи под българско знаме, независимо с какви цели се експлоатират. За измерването на корабите с дължина 24 m или повече се съставя акт за измерване на тонажа, а за тези с дължина по-малка от 24 m – протокол за измерване на тонажа, като се установява и образец на протокола. Въвежда се изискването, вместо да се издава отделен корабен документ, наречен „Мерително свидетелство“, брутният и нетният тонаж на корабите с дължина под 24 m да бъдат вписвани в свидетелството за регистрация на кораба. По този начин не само се постига синхрон между разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от наредбата и текста на чл. 13, ал. 3, т. 4, букви „г“ и „д“ от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи, но и се извършва намаляване на административната тежест чрез премахване на един от изискуемите за тази група кораби корабни документи. За целите на изчисляването на тонажа на корабите с дължина под 24 m се въвежда правното понятие „дължина на корпус (L)”, съдържанието на което е посочено в § 1, т. 10а от Допълнителните разпоредби на наредбата. Описаното до тук налага съществуващото в наредбата Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2 от същата, съдържащо образец на мерително свидетелство за кораби с дължина по-малка от 24 m, да бъде отменено, а разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи – да бъде съответно изменена, така че да се избегне колизия между двата нормативни акта.
Вторият описан проблем се предлага да бъде разрешен с текстовете на: § 1 относно изменение на чл. 4 от наредбата; § 2 относно изменение и допълнение на чл. 5 от наредбата и § 7 относно изменение на чл. 10, ал. 3, т. 1 от наредбата. Предлага се измерванията на морски кораби да бъдат извършвани от комисии, в които са включени служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласно заповед на изпълнителния директор на агенцията. Предвидена е възможност в случаите, когато трябва да бъде извършено измерване на тонажа на морски кораби, за които не се изисква да притежават клас, в комисиите да бъдат включени и лица по чл. 73, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), т.е. български или чуждестранни физически лица, притежаващи професионална квалификация „инженер-корабостроител“, които Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е оправомощила да извършват технически надзор при проектирането, строежа, експлоатацията и ремонта на кораби (съответно служители с такава професионална квалификация на оправомощени в съответствие с чл. 73, ал. 3 от КТК юридически лица).
Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби съдържа и предложения за изменения и допълнения, чрез които:
Ø текстовете на подзаконовия нормативен акт се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от КТК – § 9, т. 1, буква „б“ и т. 3 съответно относно изменение на чл. 12, ал. 1, изречение второ и ал. 3 от наредбата; § 22 за отмяна на Приложения № 2а и № 2б към чл. 12, ал. 1 и § 24 за отмяна на Приложение № 4 към чл. 12, ал. 3 от наредбата;
Ø отстранява се допусната при издаване на действащата наредба неточност, свързана с определянето на групите кораби, предвид тяхната дължина, по отношение на които са прилагат и съответно – не се прилагат, изискванията на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., съставена в Лондон на 23 юни 1969 т., ратифицирана с указ – ДВ, бр. 70 от 1982 г., в сила за Република България от 14 януари 1983 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2003 г., изм., бр. 90 от 2018 г.). Проблемът се състои в следното: според член 4 „Изключения“, параграф 1, буква „б“ конвенцията не се прилага по отношение на „кораби с дължина, по-малка от 24 m (79 фута)“. В Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби се съдържат правила относно морски кораби с дължина по-голяма от 24 m, както и за такива с дължина по-малка от 24 m, но остават неуредени случаите, в които дължината на кораба е точно 24 m. Предвид цитирания текст от Международната конвенция за тонажно измерване на корабите – 1969 г., по отношение на приложимия правен режим те следва да бъдат причислени към първата група (т.е. към корабите с дължина над 24 m). С оглед на описаното са предложени разпоредбите на § 3, т. 2 относно изменение на чл. 6, т. 2 от наредбата; § 9, т. 1 относно изменение на чл. 11, ал. 1 от наредбата; § 9, т. 1, буква „а“ и т. 3 съответно относно изменение на чл. 12, ал. 1, изречение първо и ал. 3 от наредбата;
Ø разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп. бр. 7 от 1978 г. бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно начина, по който следва в нормативен акт да се прави препращане към международен договор, като едновременно с това се съобразява и наименованието на международния договор на български език, с което той е ратифициран по установения ред и обнародван в „Държавен вестник“ – § 2, т. 2 относно изменение на чл. 6, т. 2 от наредбата; § 4 относно изменение на чл. 7, ал. 2 от наредбата; § 5 относно изменение на чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата; § 6 относно изменение на чл. 9, т. 2 от наредбата; § 10 относно изменение на чл. 14, ал. 2 от наредбата; § 11 относно изменение на заглавието на Раздел IV от наредбата; § 15, т. 2 относно изменение и допълнение на чл. 20, ал. 2, т. 5 букви „а“ и „б“ от наредбата; § 16 относно изменение на заглавието на Раздел V от наредбата и § 20, т. 1 и т. 2 за допълване съответно на § 1, т. 6 и т. 7 от Допълнителните разпоредби на наредбата;
Ø разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с изискванията на Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, приета с ПМС № 275 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2002 г., изм., бр. 40 от 2006 г. и бр. 8 от 2010 г., изм. и доп., бр. 46 от 2020 г.) и по-специално на чл. 26 от нея – § 12 относно изменение на чл. 15, ал. 3, т. 2 от наредбата; § 13 относно изменение на чл. 17; § 14 относно изменение на чл. 19 от наредбата; § 15, т. 1 и т. 3 относно изменение съответно на чл. 20, ал. 2, т. 1 и на т. 5, буква „г“ от наредбата; § 17 относно изменение на чл. 23, ал. 1 от наредбата; § 18 относно изменение на чл. 24 от наредбата и § 19 относно изменение на чл. 25 от наредбата.
Лицe за контакт: Павлинка Ковачева Главен експерт Отдел "Международни регулации и сътрудничество" Дирекция "Международни и национални регулации на корабоплаването" ИА „Морска администрация“ Тел.: 070010145 E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 11.07.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Мотиви към проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (НИД на Наредба № 37) и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (НИД на Наредба № 38).
1. С проекта на НИД на Наредба № 37 се предлагат следните изменения и допълнения:
С § 1 относно чл. 2, ал. 1 и 3 от Наредба № 37 се предлага регламентиране на задълженията и функциите на учебните центрове, а именно да провеждат обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС за формиране на знания, умения, способности и поведение, необходими за безопасно управление на МПС. Предложението е с цел по-ясно определяне на лицата, които могат да извършват обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и целите на обучението.
С § 2 относно чл. 5 и § 10 относно чл. 11б от Наредба № 37 се предлага да отпадне изискването техническият сътрудник да бъде назначен на трудов договор. С предложението се цели намаляване на административната и финансовата тежест върху учебните центрове, което се изразява в заплащане на работна заплата и осигуровки за техническия сътрудник.
С § 3 относно чл. 6 и § 4 относно чл. 6а от Наредба № 37 се предлага да отпадне изискването за минимална площ на помещението от 20 m2, като в зависимост от площта на помещението и при осигуряване от 1,5 m2 за всеки обучаем, ще се определя броят на кандидатите, които могат да се обучават едновременно. Предвижда се да отпаднат и изискванията за площ, осветление, условия за поддържане на определена температура, учебна дъска и оборудване на офиса, като е регламентирано предназначението на помещението за офис да е за организиране на дейността на учебния център, записване на кандидати и съхранение на документи, свързани с обучението. Предложението цели намаляване на административната тежест върху учебните центрове, както и привеждането на цитираните разпоредби в съответствие с проекта на нова учебна документация по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Концепцията за обучение по безопасност на движението по пътищата, приета с Решение № 7 на Министерски съвет от 2021 г.
Предвид разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, с § 5, т. 4 се предлага въвеждане на изискване по отношение на учебните пътни превозни средства да са технически изправни. Удостоверяването, че пътните превозни средства, с които се провежда практическото обучение, отговарят на изискванията за преминат годишен технически преглед ще се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по служебен път. В тази връзка с § 27, т. 3, б. „в“ се предлага да отпадне изискването за представяне на знак за преминат периодичен преглед за учебните ППС при заявяване на административна услуга по Наредба № 37. Предложениетo цели ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за учебните центрове, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Нормативните промени целят въвеждане на принципа за еднократно събиране и създаване на данни, заложен в чл. 2 от Закона за електронното управление. От 31 март 2024 г. влезе в сила промяна в Закона за електронното управление, съгласно която отпада възможността административните органи да изискват от лицата представянето на удостоверителни документи за доказване на факти и обстоятелства, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път.
С § 5, т. 3 относно чл. 8, ал. 16 от Наредба № 37 се предлага по време на практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории А и А2 да могат да се използват мотоциклети от категории А1 и А2, включени в списъка към разрешението. Предложението е с цел намаляване на административната тежест и е съобразено с проекта на учебна документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП.
С § 7 относно чл. 10 от Наредба № 37 се предлага учебните центрове да не подават заявление за установяване годността на учебна площадка и на пътните превозни средства, съответно да не се извършва преглед за това от служители на регионалните звена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С предложената промяна отпада изискването за издаване на протоколи за годност на учебна площадка и на пътните превозни средства, с което ще се намали административната тежест за учебните центрове, които провеждат обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
С цел по-ясно разбиране и прилагане на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 се предлага с § 8, т. 1 нова редакция на текста, тъй като съществуващият текст създава неяснота по отношение на думите „за тях“ за кого се отнасят.
С § 8, т. 2 относно чл. 11, ал. 2 се предлага към изискванията за превозните средства, използвани за обучение на лица с увреждания в опорно-двигателния апарат, да се добави и изискването, въведено с § 5, т. 5 от проекта, превозните средства да са технически изправни.
С § 9 относно чл. 11а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 37 се предлага изискуемият 5-годишен стаж като преподавател за ръководителя на учебната дейност да се намали на три години. С предложената промяна се цели осигуряване на възможност за по-голям кръг от лица с по-малък стаж като преподаватели да могат да изпълняват функциите на ръководител на учебна дейност в учебния център.
С § 11 относно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 37 се предлага думата „модули“ да се замени с „програми“. Предложените промени са съобразени с проекта на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата, в която се предлага теоретично и практическо обучение да се осъществява с учебни програми. В тази връзка, с § 40 се предлага и изменение на приложение № 6 относно учебните програми, по които преподавателите да провеждат теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории.
С цел повишаване на пътната безопасност с § 12 относно чл. 13 от Наредба № 37 са въведени допълнителни изисквания към преподавателите, доколкото те трябва да обучават кандидатите да спазват правилата за движението по пътищата и не следва преподавателите да ги нарушават.
С § 13 относно чл. 14 от Наредба № 37 се предлага отпадане на изискването курсовете за обучение да се организират само в понеделник на всяка четна седмица. Предвижда се курсовете да се организират по всяко време при сформиране на група и след отразяване в информационната система. Предложението цели улесняване дейността на учебните центрове при организирането на графика на теоретичните занятия, както и осигуряване на възможност кандидатите да се записват в курсове за обучение в удобно за тях време.
С § 14 относно чл. 15 от Наредба № 37 се предлагат следните промени:
- за кандидати за категория В, които притежават В1 и до момента за тях нямаше обучение, се въвежда практическо обучение;
- за кандидати за категория С, които притежават С1, отпада задължителното теоретично обучение и остава само практическо обучение (в обучението за С1 са включени темите от устройство на МПС);
- за кандидати за категория С1Е, освен практическо обучение се въвежда и теоретично обучение;
- за кандидати за категория С1Е, които притежават D1E и до момента за тях нямаше обучение, се въвежда теоретично обучение;
- за кандидати за категория СЕ, които притежават С1Е, отпада теоретичното обучение, но се въвежда практическо обучение;
- за кандидати за категория СЕ, които притежават категория D1E, освен теоретично обучение се въвежда и практическо обучение;
- за кандидати за категория СЕ, които притежават категория DE и до момента за тях нямаше обучение, се въвежда теоретично и практическо обучение;
- за кандидати за категория DE, които притежават D1E, отпада задължителното теоретично обучение, но се въвежда практическо обучение;
- за кандидати за категория Ткт, които притежават категория А1, А2 или А, освен практическо обучение, се въвежда и теоретично обучение.
С предложените промени се цели да се подобрят знанията и уменията на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, което е пряко свързано и с подобряване на безопасността на движението по пътищата.
С § 15, т. 1 относно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 37 се предлага отпадане на изискването за представяне на удостоверение за психологическа годност при записване за обучение за лицата, които са загубили правоспособност за управление на МПС по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Запазва се изискването лицата да са психологически годни, но проверката на това обстоятелство годност ще се извършва по служебен път. Предложението е съобразено с общото правило, предвидено в чл. 2 от Закона за електронното управление, свързано с ограничаване на възможността за изискване удостоверяването на данни или представяне на документи, налични в регистър на първичния администратор на данните или от централен администратор на данни и с него ще се намали административната тежест за гражданите.
С § 15, т. 2 относно чл. 16, ал. 4 от Наредба № 37 се предлага отпадане на изискването за представяне на документ за завършено образование при записване за обучение. Понастоящем посоченият документ се представя и при издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство в „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 13, ал. 1, т. 7 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157 от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Представянето на един и същи документ два пъти представлява излишна административна тежест за гражданите, отпадането на която се цели с предложените промени.
С § 16 относно чл. 18, § 17 относно чл. 19 и § 19 относно чл. 19б от Наредба № 37 се предлага документите, свързани с обучението (учебен дневник, учебен картон и списък на кандидатите) да се водят в електронна форма, като се регламентира тяхното съдържание и редът за тяхното водене. За тази цел се предвижда да бъдат подобрени функционалностите на информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37, изразяващо се в осигуряване на възможност за:
- създаване и водене на електронен учебен дневник за провеждане на теоретичното обучение за всяка група. В дневника се отразяват датите и часовете за проведеното обучение, преподадените теми, преподавателя, провел обучението и присъствията и отсъствията на кандидатите по време на теоретичното обучение. Електронното отразяване на преминатото обучение ще осигури възможност за недопускане на изпит на кандидати, които не са присъствали на необходимия за всеки модул брой часове съгласно учебната документация по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата;
- създаване и водене на електронен график на занятията в кабинета по теоретично обучение на групите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и за провеждане на индивидуалното обучение;
- създаване и водене на електронен учебен картон на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
За всеки учебен час по практическо обучение преподавателят, чрез информационната система, отразява в учебния картон на съответния кандидат, следната информация за регистрационен номер на ППС, използвано по време на практическото обучение, номерата на темите от разделите на програмата по „Управление на МПС“ и броя на учебните часове. Информацията за проведените учебни часове, свързана с пореден номер на учебния час, дата на провеждане, времеви период с начало и край на провеждане на часа, маршрута, по който е проведено обучението и изминати километри, се отразява автоматично в учебния картон на съответния кандидат в информационната система. Когато поради технически причини, независещи от учебния център, не може да бъде осъществена връзка с информационната система, се допуска информацията да бъде въведена от преподавателя в информационната система до края на деня, в който е проведено обучението.
Информационната система ще осигури възможност на служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, които осъществяват контрол на дейността на учебните центрове, да разполагат с информацията за датите и часовете за провеждане на обучението и достъп до електронните учебен дневник и учебен картон, което ще допринесе за повишаване на качеството на контрола на теоретичното и практическото обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
С подобряването на функционалността на информационната система относно обучението ще бъде постигнато следното:
- ще отпадне необходимостта да се водят и издават на хартиен носител документи във връзка с обучението (учебни дневници, учебни картони и графици);
- облекчаване на комуникацията на учебните центрове и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – ще отпадне ангажиментът на представителите на учебните центрове да посещават областните отдели, за да представят необходимата за провеждане на индивидуалното обучение информация;
- повишаване на ефективността от контролната дейност при провеждане на обучението – ще бъде осигурен достъп на областните отдели „Автомобилна администрация“ до необходимата за контрола информация.
С § 18 относно чл. 19а, § 19 относно чл. 19б, § 20 относно чл. 19в и § 21 относно чл. 19г от Наредба № 37 се предлага отпадане на задължението за полагане на вътрешен теоретичен изпит и вътрешен практически изпит след преминаване на съответното теоретично и практическо обучение, както и условията за полагането на съответния вътрешен изпит от кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Предложените промени целят намаляване на административната тежест за кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
За намаляване на административната тежест и улесняване дейността на учебните центрове, с § 22 се предлага чл. 22 от Наредба № 37 да се отмени, като по този начин преподавателите по практическо обучение няма да имат задължение по време на обучението да носят в себе си документ за сключена застраховка на местата за сядане в учебните МПС, удостоверението за професионална квалификация на преподавателя, удостоверението за годност на превозното средство и учебния картон на обучавания.
С цел намаляване на административната тежест върху учебните центрове с § 25, т. 1-3 относно чл. 24а, ал. 1-3 от Наредба № 37 се предлагат промени в изискванията за организиране на дейността в офис, който да отговаря на определени изисквания за площ, осветеност и оборудване, за ръководителя на учебната дейност и за преподавателите. С § 25, т. 4 се предлага да се създаде в чл. 24а, ал. 4, в която се регламентира при провеждане на обучението, преподавателят да прилага индивидуален подход, съобразен с нуждите на обучаемия, както и да предоставя обратна информация на обучаемия за резултата от провежданото обучение и темите, по които е необходимо допълнително обучение. Предложението цели подобряване качеството на провежданото обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Предлаганото с § 26 изменение на чл. 25, ал. 1, т. 2 е във връзка с изискването по чл. 11б техническият сътрудник да не е и преподавател в учебния център.
С § 27, т. 4 относно чл. 26 и § 29 относно чл. 28 от Наредба № 37 се предлага лицата по чл. 2, ал. 1 да подават заявление за издаване на разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за удължаване на срока на валидност на разрешението за обучение или за промяна в списък към разрешение, по електронен път с квалифициран електронен подпис чрез електронния портал за заявяване на административни услуги на ИААА, в центровете за административно обслужване на ИААА, или чрез лицензиран пощенски оператор. С предложените промени се цели да бъдат улеснени лицата при заявяването на съответната административна услуга.
С § 28, т. 1 относно чл. 27, ал. 2 от Наредба № 37 се предлага удостоверенията на преподавателите, които се издават от ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да не се издават на хартиен носител както досега, а да бъдат в електронен вид, като ще се съхраняват в информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37. Предлага се също отпадане на задължението за издаване на удостоверенията за годност на ППС, включени в списък към разрешение за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В тази връзка с § 34 се предлага отпадане на задължението на контролните органи да отнемат издадените удостоверение на преподавателя и удостоверение за годност на ППС при установени административни нарушения в случаите, когато са нарушени условията и редът за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в случаите, когато са нарушени изискванията на чл. 12 или 13 от Наредба № 37 към преподавателите и в случаите, когато превозното средство не отговаря на изискванията за годност. Предложенията са с цел привеждане в съответствие с изискванията на чл. 2 от Закона за електронното управление и намаляване на административната тежест, като отпада изискването преподавателите да носят в себе си цитираните документи, както и ограничаване на възможността за изискване удостоверяването на данни или представяне на документи, налични в регистър на първичния администратор на данните или от централен администратор на данни.
С § 28, т. 3 относно чл. 27, ал. 4 от Наредба № 37 се предлага да се регламентира ред за удължаване на срока на валидност на разрешение за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, което към момента е регламентирано единствено в чл. 152, ал. 9 от Закона за движението по пътищата. Предложените промени са с цел привеждане изискванията на наредбата в съответствие с изискванията на Закона за движението по пътищата.
Във връзка с прецизиране на текстовете на чл. 27, ал. 7 от наредбата за по-ясното им разбиране и прилагане се предлага с § 28, т. 6 относно чл. 27, ал. 8-11 от проекта, изискванията на чл. 27, ал. 7 да се регламентират в отделни алинеи.
С § 28, т. 6 относно чл. 27, ал. 11 от проекта се предлага да се регламентира задължение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да осигури достъп на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС до информационната система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и проверочните изпити. Предложението е с цел предоставяне на възможност на кандидатите да се информират за етапа на проведеното им обучение, преподадените и оставащи теми за преподаване, взетите и оставащи часове по теория и практика и др.
Изменението на чл. 30, ал. 1, предложено с § 31, т. 1 от проекта, е свързано с реализиране на мярка ЗМ-20.1.8 „Одобряване от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“ от Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., която предвижда отпадане на изискванията за наличие на мокър печат за предоставяне на административни услуги.
С § 31, т. 3 от проекта се предлага регламентиране на срок за отстраняване на нередовности или непълноти в документите, прилагани към заявления за извършване на административна услуга. Понастоящем такъв не е предвиден.
С § 32 относно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 37 се предлага разпоредбата относно отнемане на разрешението за обучение да бъде допълнена с ред за прекратяване на достъпа на лицата по чл. 27, ал. 10 от Наредба № 37 до информационната система. Предложението е с цел допълване на процедурата по отнемане на разрешение за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
С § 42 и § 49 се изменят съответно приложение № 9 към чл. 26, ал. 1 и приложение № 16 към чл. 28, ал. 1, като същите се привеждат в съответствие с измененията на чл. 8, ал. 1, т. 5 и с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, която изчерпателно регламентира съдържанието на искането за издаване на индивидуален административен акт.
С цел осигуряване на технологично време за подобряване на функционалностите на информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37, с § 55 се предлага § 16, т. 2, б. „а“ да влезе в сила три месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“, а § 16, т. 2, б. „б“, § 17, т. 1, букви „а“ и „в“ относно чл. 19, ал. 1, § 17, т. 2-3 относно чл. 19, ал. 2-5, § 19, т. 2-5 относно чл. 19б, ал. 2, ал. 4-7, § 25, т. 2, букви „а“ и „г“ относно чл. 24а, ал. 2, т. 2 и т. 6, § 25, т. 3, букви „а“ и „б“ относно чл. 24а, ал. 3, т. 2 и т. 3 да влязат в сила 5 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.
С § 56 от проекта се предлага до 2 месеца след изтичане на срока по § 55, т. 2, при провеждане на обучението учебните центрове да могат да водят документацията във връзка с обучението (график за провеждане на обучението, учебен картон и учебен дневник) на хартиени носители. Предложението е с цел предоставяне на технологично време на учебните центрове за адаптиране към новите функционалности на информационната система по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37.
С § 6, § 8, § 23, § 24, § 30, § 33, § 34, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 43, § 44, § 45, § 46, § 47, § 48, § 50, § 51, § 52, § 53 и § 54 се предлагат изменения във връзка с прецизиране на текстовете на наредбата с цел по-ясното им разбиране и прилагане.
2. С проекта на НИД на Наредба № 38 се предлагат следните изменения и допълнения:
С § 1 относно чл. 1, § 2 относно чл. 2, ал. 3 и § 16 относно приложение № 17 се предлага да се регламентират изискванията, на които трябва да отговарят водачите на МПС, които до момента бяха уредени в Наредба № 39 от 29.01.2004 г. за изискванията към водачите на моторни превозни средства от различните категории и подкатегории (Наредба № 39), издадена от министъра на транспорта и съобщенията на основание чл. 152, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Предложението е с цел намаляване на броя на нормативните актове, регламентиращи едни и същи обществени отношения, а именно в Наредба № 38 и в Наредба № 39 се регламентират изискванията към кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по отношение на изискванията за придобиване на необходимите знания, умения и поведение за безопасно управление на МПС. С § 16 от проекта се предлага да се създаде приложение № 7, с което се регламентират тези изисквания. В тази връзка с § 14 и § 18 се предлага в Заключителните разпоредби на Наредба № 38 думите „т. 4“ да се заменят с „т. 1 и 4“, а Наредба № 39 да бъде отменена.
С § 3 относно чл. 4, ал. 2, § 5 относно чл. 10, ал. 3, § 6 относно чл. 16 и § 8 относно чл. 20, ал. 1 се предлага да се прецизират цитираните разпоредби, в които са регламентирани изисквания за полагане на вътрешни теоретични и практически изпити, като условие за допускане до теоретичен и/или практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Предложените промени са съобразени с проекта на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата, в която се предлага отпадане на задължението кандидатите да полагат вътрешни теоретичен и практически изпити след преминато теоретично и практическо обучение.
С § 7 относно чл. 18а се предлага да се регламентират условията, при които кандидатът има право да се яви на теоретичен или практически изпит, като се намали броя на явяванията. Предложенията целят до теоретичен или практически изпит да се допускат подготвени кандидати, които са придобили необходимите знания, умения и поведение, изисквани за управление на моторно превозно средство.
С § 9 относно чл. 26а, ал. 3, т. 2 и § 10, т. 1 относно чл. 29, ал. 1, т. 5 от проекта се предлага намаляване на изискването за възраст на лицата, провеждащи теоретичните изпити от 28 на 23 години, а на председателите на изпитни комисии – от 28 на 25 години.
Предложението е с цел осигуряване на възможност по-голям брой лица да могат да бъдат определяни за провеждане на теоретични и практически изпити.
Предвид факта, че Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е отговорната институция за разработване на Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата, с която се определя визията, целите, тематичните направления с областите на въздействие и конкретните мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата, с § 11 относно чл. 38, ал. 2 се предлага преди утвърждаването от изпълнителния директор на ИААА на изпитните въпроси, включени в тестове за провеждане на теоретичните изпити за различните категории, същите да бъдат съгласувани с председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
С § 12 относно чл. 47, ал. 3, изречение второ се предлага да се прецизира текстът относно техническото средство, с което е оборудвано превозното средство по време на практическите изпити, като се регламентират характеристиките на които то трябва да отговаря. В момента текстът на чл. 47, ал. 3 от Наредба № 38 прави препратка към чл. 15, ал. 4 от същата наредба, който касае техническо средство за указване на маршрута при провеждане на практическите изпити.
С § 13 относно чл. 53а, ал. 4 се предлага регламентиране на срок за съхранение на видеозаписите от практическите изпити, а именно същите да се съхраняват за период от 24 месеца, а в случай на подадена жалба – три месеца след приключване на производството.
С предложението се цели при настъпване на пътнотранспортно произшествие (ПТП) с водач със стаж по-малко от 2 години да бъде осигурена възможност за преглед на видеозаписите от положените практически изпити от водача, причинил ПТП, и при необходимост да бъдат предоставени на комисията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-12 от 05.08.2019 г. за реда за служебно обследване на тежките пътнотранспортни произшествия, допуснати от водачи, придобили правоспособност за управление на моторни превозни средства от две години, и водачи на моторни превозни средства за обществен превоз или за собствена сметка на пътници и товари, и набелязване на мерки за тяхното ограничаване.
С § 4 и § 15 се предлагат изменения във връзка с прецизиране на текстовете на наредбата с цел по-ясното им разбиране и прилагане.
За прилагането на наредбите няма да бъдат необходими допълнителни финансови и други средства и приемането им няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, тъй като в сключен договор за поддръжка на системата по чл. 27, ал. 7 от Наредба № 37 е включена клауза, че при промяна в нормативната база ще бъде направено подобрена на функционалностите на информационната система в рамките на финансовия ресурс на договора и няма да се разходват допълнителни финансови средства.
Предложените проекти на наредби не са свързани с транспониране на нормативни актове на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектите на наредбите, заедно с мотивите за издаването им, са публикувани за провеждането на обществено обсъждане за срок от 30 дни на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лицe за контакт: Станко Иванов Директор на дирекция „Водачи на МПС“ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Тел.: 02/9308833 E-mail: sivanov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 10.06.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Проектът на Наредба № 22 е изготвен в изпълнение на чл. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477 на Комисията от 30 август 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на вътрешните водни пътища на Съюза и минималните технически изисквания, приложими към плавателните средства (ОВ, L 2023/2477 от 7 ноември 2023 г.) (Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477). Делегираният Регламент изменя Приложение I и Приложение II на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (ОВ, L 252 от 16 септември 2016 г.) (Директива (ЕС) 2016/1629).
Приложение I на Директива (ЕС) 2016/1629 съдържа списък на вътрешните водни пътища на Европейския съюз, разпределени в три географски зони: 1, 2 и 3. Промененото Приложение I от Директива (ЕС) 2016/1629 се прилага от 27 ноември 2023 г.
В приложение II на Директива (ЕС) 2016/1629 е посочено, че техническите изисквания, приложими към плавателните съдове по вътрешните водни пътища от зони 1, 2, 3 и 4, са изискванията, предвидени в стандарт ES-TRIN. Стандартът ES-TRIN определя единните технически изисквания, които гарантират безопасността на плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Последното изменение на Стандарта ES-TRIN (ES-TRIN 2023/1) е прието на проведеното през месец октомври 2022 г. заседание на Европейския комитет за изготвяне на стандарти за корабоплаване по вътрешните водни пътища („CESNI“). Новият стандарт включва разпоредби относно корабостроенето, съоръжаването и оборудването за плавателни съдове за вътрешните водни пътища, специални разпоредби за специфични категории плавателни съдове, като пътнически плавателни съдове, тласкани състави и контейнеровози, разпоредби относно оборудването за автоматичната идентификационна система, разпоредби относно идентификацията на плавателните съдове, образци на свидетелствата и регистър, преходни разпоредби, както и инструкции за прилагането на техническия стандарт. В изпълнение на чл. 31 от Директива (ЕС) 2016/1629 Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477 цели да бъде осъвременен Стандарт ES-TRIN в неговата последна версия - ES-TRIN 2023/1 приложима от 1 януари 2024 г.
Във връзка с гореизложеното проектът на Наредба за изменение на Наредба № 22 от 11.10.2018 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, предвижда:
1. промяна на чл. 4, т. 1, букви „а“ и „б“ – предложението цели съобразяването с промененото Приложение I от Директива (ЕС) 2016/1629;
2. отмяна на Приложение № 1 към чл. 4 – предложението е съобразено с промяната на чл. 4, т. 1, букви „а“ и „б“, и
3. промяна на Приложение № 2 – предложението цели съобразяването му с промененото Приложение II от Директива (ЕС) 2016/1629.
Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група № 9 „Транспортна политика” към Съвета по европейските въпроси, тъй като с предложението за изменение на подзаконовия нормативен акт се осигуряват мерки на национално ниво за изпълнение на Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2477 и е включен като мярка № 90 от Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 30 от 22 януари 2024 г. на Министерския съвет на Република България. С проекта на наредба не се въвеждат директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвена и не се прилага таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Лице за контакт: Силвина Бакърджиева, Главен експерт Дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Тел.: 070010145 E-mail: Silvina.Bakardzhieva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 06.06.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Понастоящем дейностите, свързани с организацията и изпълнението на полетите със специално предназначение, са уредени в Инструкция № ИН-2 от 13.06.2018 г. за информационния обмен и взаимодействието между Авиоотряд 28 и Националната служба за охрана във връзка с подготовката, организацията и изпълнението на полети със специално предназначение (обн., ДВ, бр. 54 от 2018 г.) (Инструкция № ИН-2). Инструкцията е издадена от министъра на транспорта и съобщенията и началника на Националната служба за охрана на основание чл. 14, ал. 3 от Устройствен правилник на Авиоотряд 28, приет с Постановление № 84 на Министерския съвет от 2014 г.
С Постановление № 152 на Министерския съвет от 2021 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавния авиационен оператор е отменен Устройственият правилник на Авиоотряд 28, с което е отпаднало и правното основание за издаването на Инструкция № ИН-2.
По аналогия с чл. 14, ал. 3 от отменения Устройствен правилник на Авиоотряд 28, в чл. 13, ал. 4 от Устройствения правилник на Държавния авиационен оператор е предвидено правно основание, с което се възлага на министъра на транспорта и съобщенията и на началника на Националната служба за охрана със съвместна инструкция да определят условията и редът за осъществяване на информационния обмен и взаимодействието между Държавния авиационен оператор и Националната служба за охрана във връзка с подготовката, организацията и изпълнението на полети със специално предназначение.
С настоящия проект бяха промени следните текстове от действащата инструкция:
В чл. 6 е допълнен текстът „с оглед легитимация“ и касае носенето на видно място на валидна идентификационна карта за член на екипажа или валиден пропуск за лице с достъп до зоните за сигурност с ограничен достъп.
В чл. 14 е предвидена възможността проверката на годността на въздухоплавателното средство (ВС) за изпълнение на полетите със специално предназначение (ПСП) освен с контролен полет да може да се извършва и с техническа наземна проверка. Решението за изпълнение на контролен полет с ВС или за извършване на неговата техническа наземна проверка се взема от генералния директор на Държавния авиационен оператор в координация със служител от НСО.
Член 18 е допълнен с текста „на територията на Република България“ по отношение на обхвата на действие на условието за постоянен контакт по служебните средства за комуникация.
В чл. 19 е допълнен периодът „при подготовката и изпълнението на ПСП“, през който екипажът на ВС и служителите от НСО си комуникират по въпроси, касаещи сигурността.
В чл. 27, в отделни алинеи, се разделят на две групи лицата, извършващи обслужващи дейности за нуждите на Държавния авиационен оператор. Първата група са лицата в ал. 1, за които се осигурява достъп само до района на ДАО (без достъп до въздухоплавателните средства) и за тях се подава писмена заявка до НСО. Втората група са лицата в ал. 2, имащи отношение към подготовката и изпълнението на ПСП, като те се допускат до района на ДАО и до ВС. За съгласуване на техния достъп се изпращат писма от ДАО до НСО по реда на чл. 13, ал. 3-5 (както за членовете на екипажите, пр. при наемане на ВС на „мокър лизинг“).
В „Допълнителните разпоредби“ на инструкцията в § 3:
- се създава т. 4, с която се дава легална дефиниция за лицата, извършващи обслужващи дейности за нуждите на ДАО;
- в т. 2 се прецизира текстът така, че да е ясно, че всяко едно от посочените длъжностни лица може да изпълнява дейности по инструкцията.
В глава трета „Мерки и изисквания при изпълнение на ПСП с вертолет“, в раздел II, в чл. 31 - 34 текстът „летища за обществено ползване“ се предлага да се замени с „граждански летища“, което е в съответствие с използваната терминология в Закона за гражданското въздухоплаване.
Лице за контакт:
Иван Милушев
Дирекция „Правна“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел.: 02/94 09 460
E-mail: imilushev@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 12.04.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасяме за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление за определяне на звена за контакт с изпълнителите на проекти, които са част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
Проектът е изготвен в изпълнение на мярка № 78 от Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, от междуведомствена работна група, сформирана със Заповед № РД-08-599 от 23.10.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията, в която бяха включени експерти от Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“.
С проекта на постановление на Министерския съвет се цели въвеждане на Директива (ЕС) 2021/1187 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 година относно оптимизирането на мерките за постигане на напредък по осъществяването на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (директивата) в националното право. В мотивите за приемане на директивата Европейската комисия посочва, че въпреки необходимостта от завършване на основната TEN-T мрежа и обвързващите срокове за целта, много от инвестициите, с които се цели завършването на основната TEN-T мрежа, са изправени пред различни и сложни процедури за издаване на разрешения, трансгранични процедури за възлагане на обществени поръчки и други процедури. Това застрашава навременното осъществяване на проектите и в много случаи води до значителни забавяния и по-високи разходи. Според Европейската комисия може да възникне несигурност за изпълнителите на проектите и потенциалните частни инвеститори и в някои случаи несигурността може да доведе до неизпълнение на първоначално планираните графици за изпълнение. Европейската комисия цели с директивата да бъдат преодолени тези проблеми чрез синхронизирани действия на европейско равнище.
В обхвата на директивата попадат трансгранични проекти и проекти от общ интерес, част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) по смисъла на чл. 3, б. „а“ и б. „м“ от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ, L 348 от 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1315/2013), от които на територията на Република България са следните проекти:
1. по отношение на Транспортен коридор „Източен-източносредиземноморски“ в следните му части:
а) Крайова – Калафат – Видин – София – Солун (железен път);
б) София – границата със Сърбия/границата с Република Северна Македония (железен път);
в) Дробета Турну Северин/Крайова – Видин – Монтана (републикански път);
г) София – границата със Сърбия (републикански път);
2. по отношение на Транспортен коридор „Рейнско-дунавски“ в следните му части:
а) Букурещ – Гюргево – Русе (железен път);
б) Дунав (Келхайм – Констанца/Мидия/Сулина) и свързаните с тях речни басейни на Вах, Сава и Тиса (вътрешни водни пътища);
3. други проекти за коридорите на основната Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), определени съгласно чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, чиято крайна стойност надхвърля 300 000 000 евро.
В директивата са предвидени изисквания към държавите членки за оптимизиране на мерките за постигане на напредък по изграждането на основната TEN-T мрежа, както следва:
1. На проектите, попадащи в приложното ѝ поле, да се даде приоритетен статут от органите, участващи в процедурата по издаване на разрешения, с изключение на съдебните органи.
2. На национално ниво да бъде посочен административен орган, който действа като „определен орган“ със следните функции:
- звено за контакт за изпълнителя на проекта и за административните органи, които участват в процедурите за издаване на разрешения;
- предоставяне на обобщена информация на изпълнителите на проекти относно процедурата за издаване на разрешение за проекта;
- следене за спазването на графика за процедурата за издаване на разрешение, включително на всяко удължаване на срока, посочено в член 5, параграф 4 на директивата;
- подпомагане на изпълнителя на проекта като му предоставя насоки и информация относно необходимите документи, разрешения, становища и др., които трябва да бъдат получени и предоставени за крайното решение;
- извършване на преценка на национално ниво дали проектът на заявителя е в достатъчна степен на готовност, за да бъдат стартирани разрешителните процедури;
- осъществяване на контакт и сътрудничество с аналогични органи в другите държави при трансгранични процедури за издаване на разрешение;
- предоставяне на информация относно процедурите за издаване на разрешения за проекти на ЕК и европейските координатори за трансграничните проекти.
3. Директивата изисква от държавите членки да бъде определен максимален срок до четири години за издаване на разрешението за изпълнение на проектите, попадащи в нейния обхват, като в този срок не са включени сроковете за евентуални административни и съдебни обжалвания. Допуска се срокът да бъде удължаван единствено поради надлежно обосновани причини за всеки конкретен случай.
4. Директивата предвижда, когато процедурите за възлагане на обществени поръчки се провеждат от съвместно образувание по трансграничен проект, държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че съвместното образувание прилага националното право на едната държава членка.
Проектът на акт включва следните разпоредби:
В чл. 1 на постановлението е посочено приложното му поле, което напълно съответства на изискванията на Директивата, а именно: трансгранични проекти и проекти от общ интерес, част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) по смисъла на чл. 3, б. „а“ и б. „м“ от Регламент (ЕС) № 1315/2013 , като са посочени тези на територията на Република България.
В чл. 2 са определени органите, които ще изпълняват функциите на звена за контакт за изпълнителите на проекти, попадащи в обхвата на постановлението и ще координират цялата процедура по издаване на разрешения за строеж, а именно: министърът на регионалното развитие и благоустройството – за проектите, част от републиканската пътна мрежа и министърът на транспорта и съобщенията – за проектите, част от железопътната мрежа и от вътрешните водни пътища. В същия член е уреден и максималният четиригодишен срок, в който трябва да бъдат издавани разрешенията за строеж за проектите, попадащи в приложното поле на постановлението.
В чл. 3 са посочени документите, въз основа на които определените органи ще оценяват степента на готовност на всеки конкретен проект за стартиране на процедура за издаване на разрешение за строеж. Функциите на определените органи са уредени в чл. 3 и 4 от проекта на постановление, като текстът напълно съответства на изискванията на директивата, а именно: да предоставят обобщена информация относно процедурите за издаване на разрешения за строеж; да следят за спазването на графика на процедурата за издаване на разрешение за строеж, включително и относно всяко удължаване на срока; да подпомагат изпълнителите на проекти, попадащи в приложното поле на директивата; да извършват преценка на национално ниво дали съответния проект е в достатъчна степен на готовност, за да бъде стартирана процедура за разрешение за строеж; да осъществяват контакт и сътрудничество с аналогични органи в другите държави при трансгранични процедури за издаване на разрешение за строеж; да предоставят регулярно информация на ЕК и европейските координатори относно процедурите за издаване на разрешения за строеж за трансграничните проекти.
В чл. 5 на постановлението е предвидено работата на определените органи да бъде подпомагана от работна група, сформирана от представители на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на културата, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията. Съставът на работната група предполага по-бърза и оперативна комуникация между отделните ведомства, които на национално ниво са органите, чиито решения, разрешения и актове са предпоставка за успешното осъществяване на процедурите за издаване на разрешения за строеж за обектите, попадащи в приложното поле на постановлението. В допълнение, участието в работната група на представители на ведомствата, имащи пряко отношение към разрешаване строителството на инфраструктурни обекти, би позволило на определените органи да оценят максимално коректно готовността на съответния проект за започване на процедура за издаване на разрешение за строеж и съответно приключването ѝ в четиригодишния срок, предвиден в директивата. Междуведомствената работна група, която ще подпомага работата на определения орган, ще допринесе за по-добра комуникация между различните компетентни органи, чиито решения, разрешения и актове са предпоставка за успешното осъществяване на процедурата за издаване на разрешение за строеж и скъсяване на общия срок за издаване и съгласуване на всички необходими документи.
В допълните разпоредби на постановлението се въвеждат определения на използваните термини, имащи отношение към оптимизиране на мерките за постигане на напредък по изграждането на основната TEN-T мрежа. Във връзка с горното е необходимо да бъдат направени следните пояснения:
На първо място в обхвата на постановлението попадат всички административни процедури, чието изпълнение предхожда издаване на разрешението за строеж, включително оценката на въздействието върху околната среда за всеки конкретен проект, процедури по отчуждаване, ако са необходими за изпълнението на проекта, както и всички становища и разрешения от компетентните административни органи.
На второ място е необходимо да се отбележи, че с настоящото постановление се цели оптимизация на приложимите национални процедури за издаване на разрешения за строеж за инфраструктурни проекти, които са част от основната TEN-T мрежа и по-конкретно: да се установи единен подход към всички проекти по отношение на тяхната готовност за стартиране на процедурите, да се създаде организация между различните административни органи на национално равнище, която да подобри комуникацията между тях, да съкрати сроковете за съгласуване на проектната документация между отделните институции и по-този начин да бъде намален общия срок за издаване на разрешенията за строеж за проектите, които попадат в обхвата на постановлението.
Определените органи (министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на транспорта и съобщенията) ще приоритизират инфраструктурните проекти, попадащи в приложното поле на постановлението, като оценяват готовността за започване на процедурата за издаване на разрешение за строеж за всеки конкретен проект въз основа на предварително определени документи. Това ще стимулира изпълнителите да изпълнят коректно необходимите предпроектни проучвания и да представят във възможно най-пълен обем изискуемите документи. Функциите на определените органи да следят за общия срок и да координират действията на компетентните органи, отговорни за и/или участващи в процедурите за издаване на разрешения за строеж, ще доведе до съществено съкращаване на сроковете и до прозрачност и по-добра предвидимост на административните процедури.
В изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз и чл. 35, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е изготвена и към този доклад се прилага таблица за съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2021/1187. Приложено е и становището по проекта на нормативен акт на Работна група 9 „Транспортна политика” към Съвета по европейските въпроси.
Проектът на постановление няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Към този доклад се прилага съгласувана от дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на постановление, докладът, съгласуваната частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 14 дни. Съкратеният срок за провеждане на обществени консултации е обоснован от стартиралата от Европейската комисия наказателна процедура срещу Република България № 2023/0191. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са отразени в приложената справка.
Проектът на постановление е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка.
Лице за контакт: Мая Станоева-Радковска Гл. експерт в отдел „Програмиране“ Дирекция „Координация на програми и проекти“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/9409 858 E-mail: mstanoeva@mtc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 22.04.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Ненормативен акт (на МС или на министър)
.Предлаганият проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП РВД е за определяне на заместник генерален директор при отсъствие на генералния директор на предприятието, който да изпълнява правомощията на заместващия в пълен обем, включително и правомощията на възложител по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.
Проектът на Правилник предвижда при отсъствие на генералния директор последния да се замества от заместник генералния директор по оперативната дейност, а в негово отсъствие – от заместник генерален директор по техническата дейност.
В тази връзка с предложената нова алинея 5 се определя редът за заместване на генералния директор при негово отсъствие от лицата, които по длъжност са негови заместници съответно по оперативната и техническата дейност. Също така е отчетено, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя.
Лице за контакт: Любка Дицова, Дирекция „ККДТДДП“, Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/94 09 593 E-mail: lditsova@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 21.03.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.С проекта на постановление се предлага актуализиране на размерите на летищните такси, събирани от ползвателите на летище Варна и на летище Бургас, съгласно Приложение № 2 към Наредбата.
Видовете такси, които се събират в летищата за обществено ползване в Република България са определени в чл. 120, ал. 1 на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
Съгласно чл. 122, ал 1 от ЗГВ, Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират (с изключение на летището, попадащо под обхвата на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси). Конкретният размер на таксите, събирани на летище Варна и летище Бургас, е определен в Приложение № 2 на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.
Като концесионер и летищен оператор на гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна, съгласно Договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас и гражданско летище за обществено ползване Варна, сключен на 10.09.2006 г. с Република България, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията („Договор за концесия“/„Концесионен договор“), в сила от 10.11.2006 г., „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД (ФТСЕМ АД) е оправомощено да събира летищните такси от въздушните превозвачи за срока на концесията, на основание чл. 120, ал. 1 и ал. 5, т. 2 от ЗГВ, и в съответствие с основното право на концесионера по чл. 2.1.2 от Договора за концесия, съобразно разпоредбите на чл. 32 от същия.
Определянето на размера на летищните такси се извършва от концедента въз основа на принципа на покриване на разходите за регулираните дейности за съответния срок от Генералния план (текущият срок на Генералния план е периодът 2022-2026 г.). Концедентът има право да изменя летищните такси по всяко време, с писмено уведомление, отправено до концесионера, ако прогнозите и предварителните оценки, съдържащи се в одобрения Генерален план, не са обосновани при променени икономически условия в сектора, като концесионерът също има право да предлага такива промени. Съгласно предвиденото в чл. 32.2, абзац трети от Концесионния договор, размерът на летищните такси се съгласува по реда на чл. 34 от Концесионния договор, а концедентът осигурява изменянето и допълването на Наредбата за летищните такси, така че прилагането на съгласуваните летищни такси да бъде възможно винаги през срока на концесията.
Проектът е изготвен поради необходимостта от разрешаване на два основни проблема, налагащи предлаганото изменение и допълнение на подзаконовия нормативен акт, с който се определят летищните такси, идентифицирани, както следва:
Първият проблем е, че приходите от събираните такси на летище Бургас и летище Варна са недостатъчни, за да осигурят пълното възстановяване на извършените разходи, свързани с изпълнението на регулираните дейности на летищния оператор, в съответствие с основните принципи за определяне на размера на тези такси, предвидени в документи 9562 и 9082 на ИКАО и чл. 32.5 от Договора за концесия. Проблемът е резултат от едновременното негативно въздействие на външни фактори от извънреден характер, като пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничения върху пътуванията по въздух, продължаващата война в Украйна и наложените санкции спрямо Русия и Беларус, както и на инфлационни и пазарни процеси, водещи до значително по-нисък от очаквания самолетен и пътнически трафик, респ. до намаление на приходите от регулирани дейности, паралелно с увеличаващите се оперативни разходи за експлоатацията на летищата. Съвкупността и едновременното въздействие през последните години на обективните фактори – спад на трафика, породен по причини, извън контрола на летищния оператор, увеличени разходи за обезпечаване експлоатацията на летищата, както и високо ниво на геополитическа и икономическа несигурност, водят до значителен отрицателен финансов резултат на регулираните дейности и определят необходимостта от предлаганото с проекта на акт изменение в посока на увеличение, на размерите на летищните такси, събирани на летище Бургас и летище Варна.
Недостигът на приходи от летищни такси поставя под риск ефективното изпълнение на поетите от концесионера задължения и ефикасното управление на двете летища, което налага изменението на летищните такси на летище Бургас и летище Варна до размер, съответстващ на размера на разходите за регулираните дейности, като с настоящото предложение за изменение и допълнение на наредбата се очаква концесионерът ФТСЕМ АД да покрие частично себестойността на тази дейност, т. е. само оперативните си разходи (вкл. одобрените от концедента за периода на Генерален план 2022-2026 капиталови разходи), без разходния елемент „регулирана възвращаемост на собствен капитал“.
Вторият идентифициран проблем е, че възстановяването на трафика на летище Бургас и летище Варна до нивата от преди пандемията COVID-19 и последващото му развитие са пряко отражение на пазарната конкурентоспособност на летищния оператор. Той се нуждае от ефективни инструменти на маркетинговия микс, чрез които да насърчава авиокомпаниите да развиват нови маршрути, което от своя страна ще способства за затвърждаване на пазарните позиции на летище Бургас и летище Варна сред останалите летища в региона. При действащата наредба ФТСЕМ АД не разполага с един от доказалите своята ефективност инструменти, какъвто са стимулиращите отстъпки върху летищните такси. Те са утвърдена практика на почти всички летища в Европейския съюз, а в Република България са приложими на летищата в София, Пловдив и Горна Оряховица. Това поставя летищния оператор в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите (конкурентни летища в региона) и ограничава ефекта на неговите усилия за стабилизиране и развитие на трафика, респ. увеличение на приходите както от регулирани дейности, така и от предлаганите на летищата търговски услуги.
Проектът е изготвен след осъществена кореспонденция между концесионера, Министерството на транспорта и съобщенията и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА). Събрани и анализирани са подробни данни, таблични разчети и прогнози, в т. ч. предложената от дружеството програма за стимулиране на развитието на трафика. Обсъдени са прогнозите, предварителните оценки и предвидените разходи за регулирани дейности за оставащия срок от генералния план. В хода на изготвяне на проекта концесионерът е провел обсъждане на предложенията с ползвателите на двете летища и им е предоставил информация относно променената прогноза за трафика за периода на Генерален план 2022-2026 и непреодолимите външни влияния, довели до необходимостта от тази промяна. На ползвателите са разяснени също механизмът и основните предположения, използвани при определяне на новия размер на таксовите единици, който би позволил на летищния оператор да покрие почти изцяло оперативните разходи за регулираните дейности (вкл. концесионните възнаграждение), с изключение на размера на регулираната възвращаемост на собствения капитал. На ползвателите са предоставени финансови данни за очаквания ефект върху приходите, разходите и нетния резултат, който остава отрицателен дори и при предложените увеличени такси. Представена е и новата Програма за стимулиране развитието на трафика.
Разработената Програма за стимулиращи отстъпки, включена в проекта на постановление, не попада в приложното поле на понятието за държавна помощ, тъй като предвидените в нея стимулиращи отстъпки за авиационните оператори са определени по обективни критерии: брой заминали пътници в месеците извън активния сезон; нов целогодишен или сезонен маршрут, необслужван в предходната година; минимална честота и продължителност на опериране по маршрута. Програмата има тригодишен период на прилагане, а предвидените отстъпки са в намаляващ размер за всяка следваща година от периода.
Програмата за стимулиращи отстъпки е въведена чрез изменение на т. 4 от Приложение № 2 на Наредбата – в създадената т. 7. В частта за стимулиращите отстъпки не се съдържа селективност по отношение на отделни превозвачи, към които същите са насочени, и такава не се предполага, тъй като стимулиращите отстъпки ще бъдат достъпни за всички ползватели на летищата (настоящи и потенциални), при наличие на съответствие с посочените в програмата обективни критерии. В този смисъл предложената програма за стимулиращи отстъпки е конкретна и зависи само от достигнатите от съответния въздушен превозвач показатели.
Конкретните цели, които се поставят с предложените промени в подзаконовия нормативен акт са:
Цел 1: Навременно и ефикасно осъществяване на капиталови инвестиции в подобрения на летищната инфраструктура и подмяна на оборудване за регулираните дейности, заложени в Генерален план 2022-2026 – общо 73.1 милиона евро (31.2 милиона евро за летище Варна и 41.9 милиона евро за летище Бургас), чрез изменение на летищните такси на летище Варна и летище Бургас до размер, съответстващ на размера на разходите за регулираните дейности.
Цел 2: Намаление на загубата от регулираните дейности за периода на Генерален план 2022-2026 – общо 18.7 милиона евро (6,2 милиона евро за летище Варна и с 12,5 милиона евро за летище Бургас), което би осигурило възможността летищният оператор да покрие почти изцяло оперативните си разходи за текущия срок на Генералния план, без да покрива разходния елемент „регулирана възвращаемост на собствения капитал“, чрез изменение на летищните такси на летище Варна и летище Бургас до размер, съответстващ на размера на разходите за регулираните дейности.
Цел 3: Повишена конкурентоспособност на летище Варна и летище Бургас на международния пазар и подобрена въздушна свързаност на Черноморския регион чрез въвеждане на Програма от стимулиращи отстъпки, предвиждаща постигането на увеличен брой опериращи авиокомпании в края на периода на Генерален план 2022-2026 спрямо първата година от него: 13 новопривлечени въздушни превозвачи за летище Варна и 9 за летище Бургас.
Цел 4: Ускорено възстановяване и стабилизиране на летищния трафик, подпомогнато от въвеждането на Програма от стимулиращи отстъпки – ръст в края на периода на Генерален план 2022-2026 спрямо първата година от него: (а) пътникопоток – 36% за летище Бургас, 59% за летище Варна; (б) самолетодвижения - 27% за летище Бургас, 51% за летище Варна.
Измененията и допълненията, които се предвиждат с проекта на акт в Приложение № 2 от наредбата, са в следните две насоки:
Очакваните резултати от приемането на проекта на акт са: благоприятно отразяване върху финансовата стабилност на летищния оператор, като съобразно финансовите разчети съществено ще се намали отрицателният финансов резултат на регулираните дейности на ФТСЕМ АД за периода на Генералния план 2022-2026 г. – до 34,8 милиона евро спрямо 50,5 милиона евро.
Проектът ще подпомогне летищният оператор да постигне регламентирания в концесионния договор баланс между реално извършваните оперативни разходи за нормалната експлоатация и управление на летище Варна и летище Бургас, от една страна, и от друга – получаваните приходи от летищни такси за регулираните дейности.
Предложеният проект се основава на ценова стратегия при оперирането и управлението на двете летища, базирана върху актуализирани спрямо пазарната реалност размери на летищните такси и включваща програма от стимулиращи отстъпки. С това проектът ще способства за изпълнение на целите за стабилизиране и увеличаване на обема на пътническия и самолетния трафик в дългосрочен план.
С приемането на проекта се очаква постигането на положителни (икономически/социални/екологични) въздействия:
В съответствие с чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на постановление, мотивите, съгласуваната частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта, и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на постановление и съпровождащите го документи и да представят писмени предложения или становища в 30-дневен срок от публикуването им.
Лице за контакт:
Мариана Кирилова
Главен експерт
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация"
Телефон: 02/ 948 80 79
E-mail: mkirilova@caa.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 26.02.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2014 г. (наредбата) е изготвен в изпълнение на мярка № 86 от Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 57 на Министерския съвет от 25 януари 2023 г. С проекта на Постановление на Министерския съвет се цели осигуряване на правилното прилагане на Регламент № (ЕО) 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (ОВ, L 129 от 29 април 2004 г.), изменен с Решение на Комисията от 23 януари 2009 г. (ОВ, L 29 от 31 януари 2009 г.) и с Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (ОВ, L 87 от 31 март 2009 г.) (Регламент № (ЕО) 725/2004).
Проектът е съобразен с измененията на чл. 60а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.) (ЗМПВВППРБ), които уреждат:
1) промяна на приложното поле на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони; наредбата следва да определи условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 60а от ЗМПВВППРБ (морските пристанища Бургас и Варна);
2) премахване на изискването за издаване на удостоверение за съответствие на пристанището;
3) определяне на условията и реда за защита от нерегламентиран достъп и за работа с информацията, която се съдържа в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, както и в оценките на сигурността, в докладите за начина на извършването им и в плановете за сигурност на пристанищата и пристанищните съоръжения.
Във връзка с гореизложеното проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони предвижда следните групи промени:
1. Промяна на наименованието на наредбата и на предметния обхват в чл. 1; в съответствие с законовата делегация в чл. 60а от ЗМПВВППРБ с наредбата се уреждат условията и редът за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.
2. Изменение на чл. 2 във връзка със създаването на нова Глава осма „а“, уреждаща условията и редът за защита от нерегламентиран достъп и за работа с информацията, която се съдържа в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, както и в оценките на сигурността, в докладите за начина на извършването им и в плановете за сигурност на пристанищата и пристанищните съоръжения.
3. Изменение на чл. 8, чл. 78-79 и чл. 98-99 във връзка с определяне на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ като орган за сигурност на пристанище по чл. 106а и на пристанищния оператор по чл. 116, ал. 2, т. 2-3 от ЗМПВВППРБ като орган за сигурност на пристанищно съоръжение. Предвижда се органът за сигурност на пристанище да обезпечи работата на съвета по сигурността на пристанище; органът за сигурност на пристанищно съоръжение да обезпечи работата на съвета по сигурността на пристанищно съоръжение.
4. Оптимизиране на състава на Съвета по морска сигурност в чл. 15. С предложеното изменение секретарите на съвета се предлага да бъдат намалени на един секретар и един заместник-секретар от Министерството на транспорта и съобщенията.
5. Изменение на чл. 17, ал. 7 във връзка с определяне на мястото, в което се помещава временен кризисен щаб и посочване в чл. 17, ал. 11 на представителите, които могат да бъдат изпратени на мястото на събитието.
6. Определяне на срок за съхранение на Декларациите за сигурност пристанищно съоръжение – кораб и кораб – кораб, издавани съгласно образеца в Приложение III на Регламент (ЕО) № 725/2004 – в тази връзка се предлагат съответни промени в чл. 22-26.
7. Предвиждане на възможност за изпращане на електронно копие от документи и оригинален екземпляр за заявителя в чл. 71, чл. 74, чл. 89, чл. 95 – 96. Прецизиране на изискванията за издаване на пропуски в чл. 84, ал. 3, както и на изискванията в чл. 103 за извършване на изменение и/или допълнение в действащ план за сигурност на пристанищно съоръжение или на пристанище.
8. Разширяване на състава на съвета по сигурност на пристанищно съоръжение по чл. 80 и съвета по сигурност на пристанище по чл. 100 с представител на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“. В тази връзка се предлагат изменения в чл. 67, ал. 1, чл. 72, ал. 1, чл. 92, ал. 2, както и промяна в чл. 80, ал. 4, съгласно която по решение на съвета по сигурността на пристанището в състава на съвета могат да се привлекат и други експерти в областта на морската сигурност.
9. Отмяна на Раздел III „Издаване на удостоверение за съответствие на пристанището“ от глава шеста с чл. 124 – 125, както и на чл. 67, ал. 11 и чл. 149. Предложението е съобразено с премахване на законовото изискване за издаване на удостоверение за съответствие на пристанището и за преустановяване действието на издадените такива удостоверения, въведено със измененията в ЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.), като по този начин се намалява административната тежест.
10. Разширяване на правомощията на призната организация по сигурността във връзка с издаване на Международното свидетелство за сигурност на кораба и Временно международно свидетелство за сигурност на кораба – в тази връзка се предлагат съответни промени в чл. 110, чл. 111, ал. 1, чл. 121, ал. 2, чл. 123 и чл. 126 и следващите. Предвижда се в договорът по чл. 133 с призната организация по сигурността да се включат клаузи в съответствие с изискванията на Кодекса за признатите организации (обн., ДВ, бр. 15 от 2017 г.) и циркулярно писмо MSC-MEPC.5/Circ.16 на Международната морска организация от 24 януари 2022 г. относно типово споразумение за оправомощаване на признати организации, действащи от името на администрацията.
11. Отмяна на глава осма „Постигане на сигурността на морските пристанища, които не попадат в обхвата на глава XI-2 на конвенция SOLAS, ISPS CODE, както и на пристанищата по вътрешните водни пътища“ с чл. 141 – 144 в съответствие с законовата делегация в чл. 60а от ЗМПВВППРБ.
12. Отмяна на текстове, дублиращи изисквания на Регламент (ЕО) № 725/2004 или ЗМПВВППРБ – в тази връзка се предлага да бъдат отменени чл. 12, чл. 13, чл. 94, ал. 1 и чл. 123, ал.1. Отмяна на приложения, както следва: Приложение № 1 към чл. 22, ал. 1, Приложение № 7 към чл. 124, ал. 1, Приложение № 8 към чл. 142, ал. 1 и Приложение № 9 към чл. 142, ал. 3.
13. Предложения за корекции на технически грешки в чл. 74, ал. 5, чл. 87, ал. 2, т. 7, чл. 93, ал. 3, т. 2 и т. 9 и чл. 127-128. Редакционни промени в останалите текстове от наредбата във връзка с промяната в предмета на наредбата, осигуряване прилагането на Регламент (ЕО) № 725/2004 и уеднаквяване на терминология.
14. Промени в административно наказателните разпоредби във връзка с изменение на чл. 121 от ЗМПВВППРБ, както и във връзка с промяната в предметния обхват на наредбата.
15. Промени в допълнителните разпоредби във връзка със създаване на ново понятие: „зони със свободен достъп“ и уеднаквяване на терминологията с понятията, използвани в Регламент (ЕО) № 725/2004. Предвиждане на преходни и заключителни разпоредби във връзка с преустановяване на действието на издадените удостоверения за съответствие на пристанище.
Предлаганият проект на постановление е свързан с въвеждане на изисквания на актове на вторичното право на Европейския съюз (Регламент № (ЕО) 725/2004 и Директива 2005/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за повишаване на сигурността на пристанищата (ОВ, L 310 от 25 ноември 2005 г.), изменена с Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (ОВ, L 87 от 31 март 2009 г.) (Директива 2005/65/ЕО), поради което е съгласуван на основание чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз с Работна група 9 „Транспортна политика”. Изготвена е таблица за съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива 2005/65/ЕО.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони няма да окаже въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи, трансфери и други плащания, за което е изготвена и приложена одобрена финансова обосновка в съответствие с чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Изготвена е частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт, одобрена съгласно становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет.
В съответствие с чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на постановление, докладът, съгласуваната частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта, и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на постановление и съпровождащите го документи и да представят писмени предложения или становища в 30-дневен срок от публикуването им.
Лица за контакт:
Елеонора Караколева
Старши експерт, дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“
Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Телефон: 0700 10 145
E-mail: eleonora.karakoleva@marad.bg
Силвина Бакърджиева
Главен експерт, дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“
Изпълнителна агенция „Морска администрация“
Телефон: 0700 10 145
E-mail: silvina.bakardzhieva@marad.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 08.02.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.С Наредба № 19 от 6.07.2023 г. за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство (обн., ДВ, бр. 61 от 2023 г.) (Наредба № 19) са въведени стратегическо, предтактическо и тактическо нива на управление на въздушното пространство.
С наредбата се цели приемане на мерки на национално ниво за осигуряване изпълнението на Регламент (ЕО) № 2150/2005 на Комисията от 23 декември 2005 година за установяване на общи правила за гъвкаво използване на въздушното пространство. С нея се допълват дейностите, отговорностите, структурата и състава на трите нива, приложими в Република България.
Съгласно чл. 9 от наредбата Центърът за планиране и разпределение на въздушното пространство (ЦПРВП) е определен като орган на предтактическо ниво, а съгласно чл. 19 Центърът за координиране използването на въздушното пространство (ЦКИВП) е определен като орган на тактическо ниво.
С цел осигуряване на хармонизирани правила и процедури за работа на предтактическото ниво и на тактическото ниво, чл. 17 от наредбата изисква министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на отбраната, да издаде инструкция за устройството, функциите и дейността ЦПРВП и на ЦКИВП. В съответствие с § 4 от Заключителните разпоредби на наредбата всички актове и документи, предвидени в нея, се издават не по-късно от 180 (сто и осемдесет) дни след датата на обнародването й в „Държавен вестник“.
В изпълнение на посочените разпоредби е изготвен проект на Инструкция № 245 за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство на предтактическо и тактическо ниво.
Към момента има действащи две отделни инструкции, уреждащи дейността съответно на ЦПРВП и на ЦКИВП – Инструкция № 24 от 17.09.2013 г. за работа на Центъра за планиране и разпределение на въздушното пространство на Република България и Инструкция № 25/1.11.1999 г. за структурата и правилата за работа на Центъра за координиране използването на въздушното пространство на Република България, за които се предвижда да бъдат отменени с новата обща инструкция.
В проекта на Инструкция № 245 за функциониране на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство на предтактическо и тактическо ниво са разписани процедури в съответствие с актуалните изисквания съобразно приетата през 2023 г. Наредба № 19. С предвидените текстове се осигурява ефективно планиране, разпределение и използване на въздушното пространство и се изисква събиране на статистически данни за изготвяне на анализи и доклади с цел оптимизиране на използването му. Определени са конкретни процедури за анализ и обработка на постъпили заявки за използване на управляеми структури на въздушното пространство, които са публикувани в сборника AIP на Република България или създадени със съобщение NOTAM. Предвидени са необходимите процедури във връзка с изготвяне на План за използване на въздушното пространство и на неговата актуализация и съответно разпространение му до всички ползватели на въздушното пространство. Установени са процедурите за управление на въздушното пространство на тактическо ниво за активиране или деактивиране на структурите на въздушното пространство съгласно План за използване на въздушното пространство, изготвен на предтактическо ниво, за взаимодействие с Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, за създаване и активиране на ad-hoc зони, в които да се извършват неотложни дейности, както и по отношение на координация в реално време за извършването на дейности по използването на въздушното пространство.
Лице за контакт: Иво Борисов Иванов, Главен инспектор в отдел „Аеронавигационно осигуряване, търсене и спасяване“ Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" Телефон: 02 937 1007 E-mail: ibivanov@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 18.01.2024
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.На основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 295 на Министерския съвет от 20.01.2001 г. за определяне на групите пътници, ползващи право на безплатни и с намалени цени пътувания при превоз с железопътен транспорт, и за определяне размера на намалението (обн., ДВ, бр. бр. 112 от 2001 г., изм., бр. 13 от 2004 г., бр. 99 от 2005 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 16 и 20 от 2008 г. и бр. 99 от 2022 г.).
Правото на безплатни и с намалени цени пътувания с железопътен транспорт е уредено в Закона за железопътния транспорт, Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки (обн., ДВ, бр. 86 от 2001 г., доп., бр. 62 от 2006 г., изм. и доп., бр. 20 от 2010 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 81 от 2019 г., изм., бр. 1 от 2023 г.) (Наредба № 43), Постановление № 295 на Министерския съвет от 20.12.2001 г. за определяне на групите пътници, ползващи право на безплатни и с намалени цени пътувания при превоз с железопътен транспорт, и за определяне размера на намалението (ПМС № 295). В Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) (Глава трета, Раздел IV) са регламентирани задълженията за извършване на обществени превозни услуги, като в чл. 52 е посочено, че размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи (от безплатните и с намалени цени пътувания на учащи, възрастни граждани, многодетни майки, хора с увреждания, ветерани от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет) на превозвачите, които са сключили договор за обществена превозна услуга и прилагат пътнически тарифи в интерес на една или няколко социални категории лица, се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № 43 специалните условия за пътуване на групите пътници, имащи право на безплатно или с намалени цени пътуване в обществения транспорт, определени с акт на Министерския съвет, се уреждат в тарифата на превозвача при условията на сключен договор за обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт. Конкретните групи пътници, имащи право на безплатни и с намалени цени пътувания при превоз с железопътен транспорт, както и размерът на намаленията са определени в ПМС № 295.
Причините, които налагат приемането на промени в постановлението, са необходимостта превозът с железопътен транспорт на деца до навършване на 7 години да бъде компенсиран със средства от държавния бюджет на Република България, аналогично на превозите с автомобилен транспорт и регламентиране на условията за превоз на учащи със 75% намаление от редовните цени на пътуване, когато извършват групови пътувания, организирани от учебното заведение.
Целта, която се преследва с проекта на акт, е стимулиране използването на железопътния транспорт.
Задължението за осигуряване на безплатни и по намалени цени превози на някои категории пътници в Република България се изпълнява от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Средствата за компенсиране на намалените приходи се осигуряват в рамките на предвидените в държавния бюджет за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания за съответната година. В чл. 12, ал. 1, т. 1 от Постановление № 108 на Министерския съвет от 2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. е регламентирано, че за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за пътувания с железопътния транспорт, от централния бюджет се предоставят до 13 000 хил. лв.
Предвидените по Закона за държавния бюджет на Република България съответно за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и отчетените компенсации (многодетни майки, учащи, инвалиди, ветерани, пенсионери и др.) за периода 2020 – 2023 г. са както следва:
Таблица 1: Предвидени и отчетени компенсации за периода 2020 – 2023 г.
Година
Предвидени по ЗДБ средства за компенсации(хил. лв.)
Отчетени компенсации, хил. лв.
2020
13 000
6 267
2021
13 000
6 710
2022
13 000
9 641
2023*
13 000
7 741
*Данните за 2023 г. са към 30.09.2023 г.
Съгласно чл. 5 от ПМС № 295 „учащите се редовно обучение имат право на пътуване с железопътен транспорт в страната със 75 на сто намаление от определената цена за превоз на пътници, когато извършват групови пътувания, организирани от учебното заведение по реда на Постановление № 169 на Министерския съвет от 1975 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 1976 г.) и Постановление № 27 на Министерския съвет от 1982 г. (обн., ДВ, бр. 56 от 1982 г.)“. Посочените постановления – ПМС № 169 от 1975 г. и ПМС № 27 от 1982 г., са отменени мълчаливо поради това, че са загубили значение, защото са регламентирали обществени отношения преди демократичните промени в Република България. Това е и причината Министерството на финансите да няма валидно правно основание за предоставяне на средства от централния бюджет за групови пътувания на учащи с железопътен транспорт със 75% намаление.
Поради това предлагаме да се регламентират условията за превоз на учащи със 75% намаление от редовните цени на пътуване, когато извършват групови пътувания, организирани от учебното заведение. Това ще стимулира учащите да използват по-екологичния железопътен транспорт вместо автомобилен транспорт.
В периода 2020-2023 г. са реализирани групови пътувания на учащи, ползващи 75% намаление, както следва:
Таблица 2: Реализирани групови пътувания на учащи в периода 2020 – 2023 г.
Година
Превозени пътници, хил.
Реализирани пътниккилометри, млн.
Отчетени средства за компенсации, хил. лв.
Получени компенсации, хил. лв.
Средно превозно разстояние, км
Цена на пътник, лв.
2020
7
1
52
52
216
7,68
2021
12
2
84
84
186
6,84
2022
31
5
182
182
153
5,81
2023*
25,5
5
190
136
197
7,45
*Данните за 2023 г. са към 30.09.2023 г.
Получените компенсации през 2023 г., в размер на 135 858,58 лева, са за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., след което плащанията са преустановени от Министерството на финансите. От 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. са разходвани средства в размер на 54 453,30 лева, за които не са получени компенсации.
Статистиката относно превозените в периода 2020-2023 г. учащи до 26 години, ползващи 50% намаление, е представена в таблица 3 по-долу:
Таблица 3: Реализирани пътувания на учащи до 26 г. в периода 2020 – 2023 г.
Година
Превозени пътници, хил.
Реализирани пътниккилометри, млн.
Получени компенсации, хил. лв.
Средно превозно разстояние, км
Цена на пътник, лв.
2020
1 041
84
2 083
80
2,00
2021
890
82
2 433
92
2,73
2022
1 973
141
4 012
71
2,03
2023*
1 189
112
3 205
94
2,70
*Данните за 2023 г. са към 30.09.2023 г.
Въз основа на данните за извършени пътувания на учащи до 26 години и групови пътувания на учащи, могат да бъдат направени следните изводи:
За 2021 г. извършените групови пътувания на учащи, включително и на придружителите им, пътуващи със 75% намаление, са общо 12 343 броя, което е 1,39% от дела на пътуващите с 50% намаление учащи от всички категории училища и висши училища в страната с редовно целогодишно дневно обучение, които са 889 867 броя учащи за годината.
За 2022 г. извършените групови пътувания на учащи, включително и на придружителите им, ползващи 75% намаление, са общо 31 359 броя, което е 1,59% от дела на пътуващите с 50% намаление учащи от всички категории училища и висши училища в страната с редовно целогодишно дневно обучение, които са 1 973 040 броя учащи за годината.
От направения анализ е видно, че процентът на извършените групови пътувания за учащи и придружителите им, ползващи 75% намаление, за 2021 г. и 2022 г. е сравнително малък в сравнение с пътуващите с 50% намаление учащи от всички категории училища и висши училища в страната с редовно целогодишно дневно обучение и това не би следвало да е в ущърб на средствата, отпуснати от държавния бюджет за извършените групови пътувания на учащи, включително и на придружителите им, пътуващи със 75% намаление.
В тази връзка с § 4, т. 1 предлагаме в чл. 5, ал. 1 от Постановление № 295 да се заличат думите: „по реда на Постановление № 169 на Министерския съвет от 1975 г. (ДВ, бр. 5 от 1976 г.) и Постановление № 27 на Министерския съвет от 1982 г. (ДВ, бр. 56 от 1982 г.)“.
На следващо място предлагаме да се регламентират превозите на деца до навършване на 7 години. Към настоящия момент „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД извършва изцяло за своя сметка превоз на деца до навършване на 7 години, включително и при групови пътувания, организирани от детски градини. Настоящата уредба създава неравнопоставеност на превозите с железопътен транспорт в този сегмент, в сравнение с автомобилния транспорт, при който до навършване на 7 години децата пътуват безплатно. Железопътният транспорт е най-екологичният и енергийно ефективен транспорт, поради което усилията на Министерството на транспорта и съобщенията са насочени към стимулиране на по-широко използване на железопътната услуга. Чрез компенсиране със средства от държавния бюджет на превоза с железопътен транспорт на деца до навършване на 7 години ще се стимулира използването на обществен транспорт от тях и ще се осигури възможност да се създадат навици у децата за използването му като първи избор за пътуване. Промяната ще допринесе за увеличение на пътуванията с железопътен транспорт, увеличен интерес към по-екологичния железопътен транспорт и увеличени приходи за железопътния превозвач, които да бъдат използвани за подобряване на условията за пътуване.
Във връзка с гореизложеното, предлагамe с § 3 в чл. 4 да се създаде ал. 3: „Децата до навършване на 7 години пътуват безплатно с железопътен транспорт с превозен документ за безплатно пътуване, издаден след представяне на документ, удостоверяващ възрастта.“
С § 1 се предлага в чл. 2, ал. 2 да бъде отменена, тъй като препраща към отменена разпоредба от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ), а именно чл. 17, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 110 от 2008 г.). Отменената норма на чл. 17, ал. 2 от ЗВВ е предоставяла право на съпруга/съпругата и децата на български граждани, загинали при или по повод на изпълнение на наборна военна служба, а когато няма такива - родителите, два пъти в годината безплатно да пътуват с железопътния транспорт за отиване и връщане по избран от тях маршрут.
С § 2 относно чл. 3, ал. 4, т. 2 и ал. 6 се предлага да бъдат прецизирани и текстове, свързани с предоставяне на лични данни, както и такива, съдържащи остарели понятия, като в ал. 4, т. 2 думите „единен граждански номер“ се заменят с думите „година, месец и дата на раждане“, а в ал. 6 думите „кредитен бланков“ се заличават и думите „кредитния бланков“ се заменят с „издадения“ билет.
С § 5 относно чл. 6 се предлага да се заличи думата „бланкови“, тъй като вече не се използват „бланкови билети“.
Очакваните резултати от прилагането на проекта са осигуряване на безплатни и по намалени цени превози с железопътен транспорт на някои категории пътници в Република България, както и поощряване на ползването на този вид пътнически превоз.
След приемане на постановлението ще бъдат направени съответните изменения и в Тарифата за превоз на пътници и ръчен багаж по железопътния транспорт във вътрешно съобщение на превозвача „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, във връзка с компенсациите за безплатно пътуване на децата до навършване на 7 години.
Предложеният проект на постановление няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и не са необходими допълнителни разходи, трансфери и други плащания, като е приложена финансова обосновка в съответствие с чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Видно от таблица 1, в съответните закони за държавния бюджет за периода от 2020 г. до 2023 г. са предвиждани средства за компенсации в размер на 13 000 хил. лв. годишно. В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. се запазва същият размер на средствата за компенсации за превози с железопътен транспорт – 13 000 хил. лева.
Проектът на постановление е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища са отразени в справката, приложена към настоящия доклад.
Извършен е анализ на проекта за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът не съдържа разпоредби, транспониращи акт на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право и становище от Работна група 9 „Транспортна политика“.
В съответствие с чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на постановлението и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с документите и да представят писмени предложения или становища в 30-дневен срок от публикуването им, като резултатите от обществените консултации са отразени в приложената справка.
Лице за контакти Анита Ангелова
Началник на отдел "Стратегическо развитие на видовете транспорт", дирекция "Национална транспортна политика"
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел.: 02/940 95 96
E-mail: aangelova@mtc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 15.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на постановление има за цел да въведе изисквания на Директива (ЕС) 2019/1161 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ, L 188, 12.07.2019 г.) (Директива (ЕС) 2019/1161), в частта, в която държавите членки следва да определят кръга от възложители, които са длъжни да прилагат изискванията за чисти превозни средства, както и относно дела на чистите превозни средства, които възложителите следва да постигнат през различните периоди. Част от изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 са въведени в националното законодателство с обнародвания в бр. 88 на „Държавен вестник“ от 20 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Съгласно чл. 47, ал. 9 от Закона за обществените поръчки по предложение на министъра на транспорта и съобщенията с акт на Министерския съвет следва да се определят възложителите, които са длъжни да възлагат обществени поръчки при спазване на изискванията по чл. 47, ал. 5 и делът на чистите превозни средства, спрямо общия брой на превозните средства, които са предмет на доставка или се използват за извършване на услугите по чл. 47, ал. 5, за отделните възложители. Съгласно § 98 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията следва да определи възложителите и дела на чистите превозни средства съгласно чл. 47, ал. 9 от ЗОП в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
В чл. 1 от проекта на постановление е определен минималният дял на чистите превозни средства спрямо общия дял на превозните средства, които са предмет на доставка или се използват за извършване на услугите по чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки съгласно приложението. В приложението към чл. 1 от проекта минималният дял е определен като процент за различните категории превозни средства и е приложим за два референтни периода – до 31 декември 2025 г. и съответно от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г.
В чл. 2 от проекта на постановление е посочено, че минималният дял по чл. 1 е задължителен за всички възложители при възлагане на обществени поръчки за доставка на пътни превозни средства от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и при възлагане на обществени поръчки за извършване на услуги по чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки. Също така са определени случаите, при които възложителите на обществените поръчки нямат задължение да постигат минималния дял на чистите превозни средства спрямо общия дял на превозните средства, които са предмет на доставка или се използват за извършване на услугите по чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки.
Приемането на проекта на постановление не оказва въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена одобрена финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2 на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
За проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт, която е съгласувана с дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет.
С приемането на проекта на Постановление ще бъде изпълнена мярка 16.2.2.19 от Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., приета с Решение № 506 на Министерския съвет от 2023 г.
С проекта на акт се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2019/1161, поради което е изготвена таблица за съответствието с правото на Европейския съюз и проектът на постановление е съгласуван на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика”. Приемането на промените e необходимо, тъй като за нетранспониране в срок на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу Република България № 2021/0378. На 26 юли 2023 г. Европейската комисия е завела искова молба в секретариата на Съда на Европейския съюз и делото е вписано в регистъра на Съда под номер С-480/23. Молбата е предявена на основание чл. 258, алинея втора и чл. 260, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Исковата молба се отнася до неизпълнение от страна на Република България на задължението ѝ да приеме необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/1161.
Гореизложеното обосновава и необходимостта проектът на постановление да бъде публикуван за обществено обсъждане в съкратен срок, за 14 дни, на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакти Михаела Атанасова Директор на дирекция „Правно-нормативно обслужване, обществени поръчки и управление на проекти“ ИА „Автомобилна администрация“ Тел.: 02/930 88 29 E-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 29.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.С проекта на постановление се предлагат следните изменения и допълнения на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“:
С § 1, т. 1 и 2 относно чл. 16, ал. 1 и 2 от проекта се предлага наименованието на дирекция „Правно-нормативно обслужване, обществени поръчки и управление на проекти“ (ПНООПУП) да се промени на „Правна и обществени поръчки“ и от функциите на дирекцията да отпадне осъществяването на контрол по изпълнението на сключени договори. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сключва основно два вида договори – договори по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и граждански договори с председатели на изпитни комисии за провеждане на теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. С Вътрешни правила за прогнозиране, планиране, организиране, провеждане на обществени поръчки в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки по Закона за обществени поръчки, контролът по изпълнението на сключените договори по реда на ЗОП се осъществява от определен със заповед на изпълнителния директор служител от съответната дирекция заявител, който следи за изпълнението на договора и от служител на дирекция „Финансово-счетоводно обслужване и управление на собствеността“, който следи за наличието на основания за плащане по договора. Контролът по изпълнението на гражданските договори с председатели на изпитни комисии за провеждане на теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства е възложен на съответния директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация“. При сключването на други договори, извън посочените два вида, дирекция „Финансово-счетоводно обслужване и управление на собствеността“ осъществява контрол за спазването на сроковете за изпълнение и наличието на основания за плащане и евентуално търсене на неустойки при не изпълнение в срок на сключените договори.
С § 1 от проекта относно чл. 16, ал. 4, т. 3 се предлага да отпадне от функциите на дирекция „Административно и информационно обслужване“ (АИО) дейността по разглеждането на сигналите и предложенията по същество. С § 9 относно чл. 22, ал. 2 от проекта се предлага тази дейност да се осъществява от директорите на дирекции.
С § 1 относно чл. 16, ал. 4, т. 9, където са регламентирани задълженията на дирекция АИО се предлага да се заличи текста „извършва други дейности, произтичащи от разпорежданията на изпълнителния директор“. В правомощията на изпълнителния директор е да възлага извършването на допълнителни дейности на всички дирекции.
С § 2 относно чл. 17, § 3 относно чл. 18 и § 4 относно чл. 18а се предвижда разделянето на дирекция „Автомобилни превози и международна дейност“ в две дирекции – дирекция „Автомобилни превози“ и дирекция „Международна дейност и разрешителни“.
На дирекция „Автомобилни превози и международна дейност“ са възложени специфични функции като:
- разработването на републиканската и междуобластните транспортни схеми за обществен превоз на пътници и подготовката на предложения за тяхното изменение и допълнение;
- изготвянето на анализи, прогнози и предложения по разпределянето на средствата за субсидии и компенсации;
- предоставянето на административни услуги: подготовка за издаване на лицензи на Общността и лицензи за извършване на обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и изготвяне на удостоверения за обществен превоз за пътните превозни средства, с които се извършват превози на пътници и товари на територията на Република България.
Наред с това на дирекцията са възложени и функции, свързани с проучването на законодателството на Европейския съюз, участието в работата на международни институции и организации, воденето на международна кореспонденция и подпомагането на изпълнителния директор при организирането и провеждането на международни срещи, прилагането на реда за заявяване, получаване, ползване и отчитане на чуждестранните разрешителни за извършване на международен автомобилен превоз от българските превозвачи, координирането и извършването на дейности, свързани с разработването и изпълнението на международни проекти за подпомагане на агенцията. Описаната международна дейност е строго специализирана и квалифицирана дейност, касаеща договарянето по време на смесени комисии по международни автомобилни превози на разрешителни режими за превоз на товари и пътници, в т.ч. договарянето и разпределянето на квоти за разрешителни, редът за тяхното издаване и предоставяне, поради което новата дирекция следва да бъде в структурата на специализираната администрация. И понастоящем в дирекцията е обособен отдел, ангажиран с осъществяването на международната дейност, но многобройността на функциите, които са възложени на дирекцията в цялост, сериозно затруднява ефективното изпълнение на тези специфични функции. Видно от гореизложеното, функциите, възложени на дирекцията, са от една страна много на брой, а от друга – напълно различни и изключително специфични, което затруднява ефективното администриране на процесите и изпълнението на задачите. С обособяването на две дирекции ще се постави акцент върху дейността и на двете административни звена, отчитайки спецификите, произтичащи от националното законодателство от една страна и от друга – от международните двустранни и многостранни договори в областта на автомобилния транспорт, по които Република България е страна.
С § 3 от проекта се предлага изменение на чл. 18, т. 3 от УПИААА като към функциите на дирекция „Автомобилни превози“ се добавя дейността по разработване на междуобластните транспортни схеми за обществен превоз на пътници в съответствие с разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 9 от Закона за автомобилните превози.
С § 5 относно чл. 19, т. 13 се предвижда дирекция „Пътни превозни средства“ да извършва дейностите по подготовка за издаване на удостоверения за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства, а не на удостоверения за одобряване типа на регистрирани пътни превозни средства, което е в съответствие с глава втора, раздел III от Наредба № Н-3 за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Наредба Н-3).
С § 5 относно чл. 19, т. 15а се предлага функциите на дирекция „Пътни превозни средства“ да бъдат допълнени с дейности по индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, каквито дейности са възложени на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съгласно Наредба № Н-3.
С § 5 относно чл. 19, т. 30 се предлага дирекция „Пътни превозни средства“ да прави предложения до компетентния орган за отнемане на разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. С редакцията на текста се цели постигане на съответствие с чл.148б, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, съгласно която министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отнема разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства.
С § 6 относно чл. 19а, т. 15 се предлага от функциите на дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ да отпадне дейността по оказване на методическо ръководство на изпитите за ръководителите на транспортната дейност на лицата, извършващи таксиметров превоз на пътници. Промяната се налага поради отпадане на изискването за провеждане на посочените по-горе изпити с влизането в сила на изменението на чл. 12, ал. 3, т. 3 от Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 60 от 2020 г.).
С § 6 относно чл. 19а, т. 29 се предлага към функциите на дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ да се добави и извършването на дейността по поддържането на бази с данни за проведените изпити за придобиване на свидетелство на водач на превозно средство, превозващо опасни товари и за придобиване на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, каквато дейност дирекцията осъществява и понастоящем.
С § 7 от проекта се изменя чл. 20, като се предвижда създаването на главна дирекция „Автомобилна инспекция“, в състава на която се включват настоящите 27 областни отдела „Автомобилна администрация“ (ООАА). Предлаганите промени са с цел подобряване на ефективността от извършваната от агенцията контролна дейност. Понастоящем съществуват 8 регионални дирекции „Автомобилна администрация“ (РДАА), в чиито състав се включват по един отдел „Контрол“ и три до четири областни отдели „Автомобилна администрация“. По този начин контролната и административнонаказателната дейности и провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, издаването на ADR свидетелство за водач, превозващ опасни товари и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил се осъществяват от различни структурни звена на агенцията, които са с една и съща териториална компетентност. Обединяването на няколко отделни областни отдела „Автомобилна администрация“ и отдел „Контрол“ под прякото ръководство на регионална дирекция създава още едно административно звено, което забавя вземането на решения, решаването на административнонаказателните и административните преписки и предоставянето на административни услуги. Понастоящем контролна дейност се осъществява само от служители на отдел „Контрол“, които са с определена щатна численост към всяка регионална дирекция. Същевременно в числеността на областните отдели „Автомобилна администрация“ има служители, заемащи длъжности с контролни функции (инспектор), които нямат вменени задължения за осъществяване на контролна дейност, което неминуемо води до неефективност и преграждане възможностите за използване в пълен обем на административния капацитет на административните звена.
Това води и до повишаване на административната тежест върху лицата, ползващи административни услуги, предоставяни от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Когато в центровете за административно обслужване в ООАА следва да бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) на лица, служителите от ООАА нямат правомощия за съставянето на АУАН и се налага лицата да бъдат поканвани повторно да се явят, за да им бъде съставен АУАН. За съставянето на АУАН следва да бъдат командировани служители от отделите „Контрол“ към съответната РДАА за предприемане на действия по компетентност и съставяне на АУАН. Това води до промяна на планираните задачи на инспекторския състав от отделите „Контрол“ и до намаляване на ефективността при изпълнение на задачите, тъй като при пътуването до местата за извършване на контролни действия, времето за пътуване влиза в работното време на инспекторския състав. В повечето случаи това пътуване е с времетраене над два часа (пример: служители от отдел „Контрол“ при РДАА-Бургас, пътуват до ООАА-Ямбол за съставяне на АУАН).
Съществуващата структура води до командироването на инспекторите от отдел „Контрол“, чието работно място е в РДАА, на територията на 3 или 4 области за осъществяване на крайпътни проверки и проверки в предприятията (пример: служителите пътуват до местата за извършване на крайпътни проверки и проверки в предприятията на територията на три области в разстояние над 90 км и времетраене над 1 час в една посока). Това води до ограничен брой крайпътни проверки и проверки в предприятията. Освен ниска ефективност при организацията на работа се наблюдава и значително увеличаване на разходите за командировъчни, горива, висока амортизация и поддръжка на служебните автомобили, използвани за контролна дейност (пример: на годишна база при изпълнение на служебни задължения от служители с контролни функции на територията на една област, един служебен автомобил за една календарна година изминава близо 10 540 км., при изпълнение на служебни задължения от служители с контролни функции на територията на три области, един служебен автомобил за една календарна година изминава близо 33 397 км.; изплатени командировъчни разходи на годишна база при изпълнение на служебни задължения от служители с контролни функции на територията на една област – 5800 лв., а при изпълнение на служебни задължения от служители с контролни функции на територията на три области за срок от една година – 15 296 лв.).
С проекта се предвижда главната дирекция да изпълнява функциите по осъществяване на контролната, административнонаказателната дейност и дейностите по налагане на принудителни административни мерки, по провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, изпитите за придобиване на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил и изпитите за придобиване на свидетелство за водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари. Също така ще осъществява функциите, свързани с анализа на контролната и административнонаказателната дейност, осъществявани от агенцията, предприемането на мерки за подобряването им и функции по превенция на риска и дейностите по осъществяването на антикорупционни процедури. С премахването на съществуващите осем регионални дирекции, в които към настоящия момент са структурирани всички 27 областни отдела „Автомобилна администрация“ и създаването на 27 отделни административни структури, ще бъде предоставена необходимата оперативна самостоятелност на ръководителите на областните отдели за вземане на решения в рамките на предоставените им правомощия, което ще подобри качеството на работата и осъществяването на функциите на агенцията по места. На областните отдели ще бъдат възложени контролните, административнонаказателните дейности и дейностите по налагане на принудителни административни мерки. Инспекторите с контролни функции в областните отдели ще предприемат действия по компетентност при установяване на допуснати административни нарушения, което ще допринесе за ограничаване на административната тежест, ще повиши ефективността на контрола по различни направления, като същевременно ще отпадне необходимостта от ежедневно командироване на служители с контролни функции на територията на други областни отдели. Областните отдели ще осъществяват и функции по административното обслужване на физически и юридически лица във връзка с регулаторните режими, администрирани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и функциите по провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и изпитите за придобиване на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил. Предлаганите промени дават възможност за по-голяма гъвкавост при вземането на решения и са предпоставка за по-качествено и своевременно осъществяване на контролната и административнонаказателната дейности в агенцията и чрез тях ще се постигне по-добра ефикасност и ефективност в дейността на администрацията.
С § 8 се предлага да се отмени чл. 20а, отнасящ се до регионалните дирекции „Автомобилна администрация“, което е продиктувано от предложените изменения в чл. 17 и 20.
С § 9 относно чл. 22, ал. 2, т. 14 се предлага организирането на извършването на проверки и изготвянето на становища и проекти на отговори по постъпили в агенцията сигнали и предложения да се осъществява от директорите на дирекции, а с § 10 относно чл. 22а се предлага да се определи редът за приемане и регистриране на сигналите и предложенията, в съответствие с чл. 110, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, където е посочено, че организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на административните органи.
С § 11 относно чл. 24, ал. 3, изречение второ, се предлага да отпадне изискването за задължително установяване на сумирано изчисляване на работното време за служителите, работещи на смени. Заличаването на посочения текст не ограничава възможността на органа по назначаване, при необходимост, да въвежда сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 49, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда. Със същия параграф се предлага изменение на чл. 24, ал. 4, като се предвижда възможност за въвеждане на ненормиран работен ден и за служители, работещи на смени.
Приемането на постановлението няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, което е отразено в приложената финансова обосновка.
Проектът на постановление не въвежда разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което не се прилага справка за съответствие с правото на Европейския съюз.
В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на постановление, докладът, частичната предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана с дирекция „Модернизация на администрацията“ към Администрацията на Министерския съвет, както и становището на дирекцията, са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, са отразени в приложените към този доклад справки.
Лице за контакт: Михаела Атанасова Директор на дирекция „Правно-нормативно обслужване, обществени поръчки и управление на проекти“ ИА „Автомобилна администрация“ Тел.: 02/930 88 29 E-mail: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 08.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.С предлаганото изменение се цели ограничението в чл. 1, ал. 2 на ПМС 66/1996 г. да не се прилага за изпълнение на дейностите, необходими за приемане, опазване и съхраняване на мощностите за военновременна дейност, предоставени на Министерството на транспорта и съобщенията съгласно Решение № 590 на Министерския съвет от 2021 г. за срока на изпълнение на посочените дейности (до 31.12.2024 г.) Осигуряването на възможността за увеличаване на числеността на персонала на Министерство на транспорта и съобщенията се налага от следните обстоятелства:
Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн. ДВ, бр. 57 от 2000 г.) (ЗПСВВМТВКПД, отменен), се образуват държавни предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“ (ДП „ТСВ“) и „Съобщително строителство и възстановяване“ (ДП „ССВ“) по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридически лица със седалище гр. София. В основния предмет на дейност на предприятията е поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи по държавния военновременен план и изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната.
В изпълнение на законовите изисквания (§ 2 от Заключителните разпоредби на Закона за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия), Министерският съвет с Решение № 256 от 3 май 2019 г. преобразува ДП „ТСВ“ и ДП „ССВ“ в еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала, съответно „ТСВ“ ЕАД и „ССВ“ ЕАД. С приетото решение е предвидено дружествата да поемат активите, пасивите, другите права и задължения и архива на държавните предприятия, като капиталът на дружествата се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имотите – частна държавна собственост, подробно описани за „ТСВ“ ЕАД в приложение № 1, определена по реда на чл. 92, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), и стойността на движимото имущество, подробно описано в приложение № 2, определена по реда на чл. 92, ал. 2 от ППЗДС, а по отношение на „ССВ“ ЕАД капиталът на дружеството се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имотите – частна държавна собственост, подробно описани в приложение № 4, определена по реда на чл. 92, ал. 1 от ППЗДС, и стойността на движимото имущество, подробно описано в приложение № 5, определена по реда на чл. 92, ал. 2 от ППЗДС.
С Решение № 590 от 9 август 2021 г. Министерският съвет предостави безвъзмездно за управление на Министерство на транспорта и съобщенията имоти – публична държавна собственост и имущество – мощности за военновременна дейност, подробно описани в приложенията на Решението.
Характерът на тези активи (най-вече движимите вещи) е строго специфичен и пряко кореспондира с военното им предназначение – военна автотракторна техника, високопроходима и понтонна военна техника и мостови съоръжения за армейска комуникация, военна свързочна техника и оборудване – радиостанции, мобилни апаратни и мобилни уплътнителни системи, вещево-хранително оборудване – полеви кухни, мобилни водоноски и др. Тези активи са с изцяло отпаднала необходимост. Опазването и съхраняването на това имущество, както и поддържането и застраховането на районите, в които са разположени съответните складове е свързано с разходването на сериозен финансов ресурс. Въпреки, че тези активи са с отпаднала необходимост, те са заведени в баланса на МТС. Това определя ангажимента на министерството да организира всички мероприятия по тяхното съхраняване и поддържане в състоянието, в което са приети. Тази отговорност предполага не само осигуряването на „жива“ денонощна охрана на 10 –те войскови района, разположени на територията на страната, но и регулярно техническо обслужване на имуществото в складовите помещения, за да не погине същото. Опазването на активите изисква и определена поддръжка на сградите (покривни покрития, прозорци, врати и други).
Имайки предвид характера и възможното бъдещо „приложение“ на горното имущество, бяха проведени множество разговори от ръководството на МТС с представители на различни организации (най-вече Министерството на отбраната) за предаването на целите войскови райони, ведно с намиращите се в тях активи. До този момент няма окончателен резултат по проведените срещи. Има неколкократни запитвания за точно определени активи, но не и за целите войскови райони. И към настоящия момент продължават активните разговори в тази посока.
В изпълнение на Решение № 590 от 9 август 2021 г. бяха приети имотите и имущество от назначените за това служители към Министерството на транспорта и съобщенията.
Разходите, необходими за изплащане на възнагражденията и свързаните с тях осигурителни вноски на служителите (по Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г.), временно назначени за управление и съхраняване на активите, както и за издръжката (консумативи, застраховки и данъци) за 2022 г. и 2023 г. бяха допълнително целево осигурени по бюджета на МТС.
Очакванията са максимално бързо тези активи (движими и недвижими) да бъдат предоставени на структура, която да ги използва реално и целесъобразно в зависимост от тяхното специфично предназначение, но към настоящия момент има заявен ограничен интерес към тях. В тази връзка за 2024 г. година са необходими допълнителни средства по бюджета на МТС в размер на 2 360 000 лева, от тях за персонал 1 560 000 лева и за издръжка 800 000 лева за покриване нуждата от опазване на горецитираните активи. При неосигуряване на тези средства Министерството на транспорта и съобщенията ще изпадне в невъзможност да изплаща възнагражденията на наетия персонал, да изпълнява ролята си на добър стопанин и да се грижи за активите.
Предложеният проект на акт оказва въздействие върху държавния бюджет и се придружава от финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.1 на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
По проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието.
С проекта на постановление не се предвижда въвеждане на законодателство на Европейския съюз, поради което по него не е изготвена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Лице за контакт: Иван Иванов Директор на дирекция „Финанси“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/9409 451 E-mail: ihivanov@mtitc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 01.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Проектът на Наредба за изискванията към чистите превозни средства е разработен във връзка с необходимостта от въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2019/1161 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ, L 188, 12.07.2019 г.) (Директива (ЕС) 2019/1161). Част от изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 са въведени в националното законодателство с обнародвания в бр. 88 на „Държавен вестник“ от 20 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Съгласно чл. 47, ал. 8, изречение първо от Закона за обществените поръчки министърът на транспорта и съобщенията трябва да определи с наредба изискванията към чистите превозни средства. Съгласно § 97 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки министърът на транспорта и съобщенията следва да издаде наредбата за изискванията към чистите превозни средства в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
В чл. 1 от проекта на наредба е определен предметният ѝ обхват, като е посочено, че се определят изискванията към чистите превозни средства, които се прилагат при възлагане на обществени поръчки за доставка на пътни превозни средства от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както и при възлагане на обществени поръчки за услуги по приложение № 21 към чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки и за услуги за превози по автобусни линии съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 03.12.2007 г.) (Регламент (ЕО) № 1370/2007).
Предвидено е наредбата да се прилага при възлагане на обществени поръчки за доставка на пътни превозни средства от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и за превозни средства, и посочени в приложение I, част А, точки 5.2 (бронирани превозни средства), 5.4 (катафалки) и 5.5 (превозни средства, достъпни за инвалидни колички) от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (ОВ, L 151, 14.06.2018 г.) (Регламент (ЕС) 2018/858) и възлагане на обществени поръчки за услуги по чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, при извършването на които се използват посочените превозни средства.
Също така е предвидено наредбата да не се прилага при възлагане на обществени поръчки за следните превозни средства:
1. превозни средства, посочени в член 2, параграф 2, букви „а“ (земеделски и горски превозни средства), „б“ (дву-, три- и четириколесни превозни средства от категория L) и „в“ (верижни превозни средства) и в член 2, параграф 3, буква „в“ (превозни средства, движещи се на собствен ход, проектирани и произведени специално за извършване на работа, които поради конструктивните си характеристики не са подходящи за превоз на превоз на пътници или товари и които не представляват машини, монтирани на шасито на моторно превозно средство) от Регламент (ЕС) 2018/858;
2. превозни средства от категория М3, различни от превозни средства от клас I и клас A, определени съответно в чл. 149, ал. 2, т. 1 и в чл. 149, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
В чл. 47, ал. 8, изречение второ от Закона за обществените поръчки е предвидено в наредбата да се определят и превозните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква „г“ и параграф 3, букви „а“ и „б“ и приложение I, част А, точки 5.2 - 5.5 и точка 5.7 от Регламент (ЕС) 2018/858, за които възложителите са длъжни да прилагат изискванията към чистите превозни средства. В тази връзка с проекта на наредба е предвидено изискванията към чистите превозни средства да се прилагат за превозните средства, посочени в приложение I, част А, точки 5.2 (бронирани превозни средства), 5.4 (катафалки) и 5.5 (превозни средства, достъпни за инвалидни колички) от Регламент (ЕС) 2018/858.
С цел да се избегне налагането на прекомерна тежест върху публичните органи с проекта на наредба се предвижда изискванията към чистите превозни средства да не се прилагат за превозните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква „г“ (превозни средства, проектирани и произведени, или адаптирани за използване единствено от въоръжените сили), член 2, параграф 3, букви „а“ (превозни средства, проектирани и произведени за употреба предимно на строителни обекти или в кариери, пристанища и летища) и „б“ (превозни средства, проектирани и произведени, или адаптирани за употреба от гражданската защита, противопожарните служби и службите, отговорни за поддържане на обществения ред) и в приложение I, част А, точки 5.3 (линейки) и 5.7 (автокранове) от Регламент (ЕС) 2018/858. Изключените от обхвата на проекта на наредба превозни средства притежават специфични конструктивни технически характеристики, свързани с тяхното предназначение и не са подходящи за превоз на пътници или товари.
С проекта на наредба се въвеждат определения за „чисто превозно средство“, „алтернативни горива“ и „биогорива“.
В чл. 4 от проекта на наредба е предвидено когато в резултат на преоборудване в съответствие с Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (обн., ДВ, бр. 21 от 2013 г.) превозното средство отговори на изискванията, посочени в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на проекта на наредба, същото да се счита за чисто превозно средство или за превозно средство с нулеви емисии за целите на спазването на изискванията към чистите превозни средства, които се прилагат при възлагането на обществени поръчки.
С член 1, параграф 7 от Директива (ЕС) 2019/1161 се отменя член 6 от Директива 2009/33/ЕО за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ L 120, 15.05.2009 г.). Разпоредбите на член 6 от Директива 2009/33/ЕО са въведени в националното законодателство с Наредба № Н-18 от 8 август 2016 г. за определяне на методиката за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 66 от 23.08.2016 г.). В тази връзка с § 4 от Заключителните разпоредби на проекта на наредба се предвижда Наредба № Н-18 от 8 август 2016 г. за определяне на методиката за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл на пътните превозни средства да се отмени.
Цели и очаквани резултати от прилагането на наредбата:
С проекта на наредба се предвижда намаляване на отрицателното въздействие на автомобилния транспорт върху околната среда и здравето на хората посредством определяне на изисквания към чистите превозни средства, които да се прилагат при възлагане на обществени поръчки, свързани с доставка и използване на превозни средства от определени категории. С проекта на наредба се определят изискванията към чистите превозни средства и превозните средства с нулеви емисии. При възлагане на обществени поръчки за доставка на пътни превозни средства от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както и за услуги по приложение № 21 от Закона за обществените поръчки и за услуги за превози по автобусни линии съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, възложителите следва да поставят изисквания, които гарантират, че превозните средства, които се доставят или използват при предоставяне на услугите, отговарят на критериите за чисти превозни средства. По този начин автомобилният парк в страната ще бъде обновен с чисти превозни средства и превозни средства с нулеви емисии, което от своя страна ще допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух в страната. С обновяването на автомобилния парк в страната косвено ще се повиши и безопасността на движението по пътищата.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на наредбата:
С проекта на наредба се определят единствено изискванията, на които трябва да отговарят превозните средства за целите на класифицирането им като „чисти превозни средства“ при възлагане на обществени поръчки за доставка на пътни превозни средства, както и при възлагане на услуги по приложение № 21 от Закона за обществените поръчки и на услуги за превози по автобусни линии съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007. В тази връзка приемането на проекта на наредба не оказва въздействие върху държавния бюджет.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
С проекта на наредба се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2019/1161. Към проекта на наредба е приложена таблица на съответствието с изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161. За нетранспониране в срок на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу Република България № 2021/0378. На 26 юли 2023 г. Европейската комисия е завела искова молба в секретариата на Съда на Европейския съюз и делото е вписано в регистъра на Съда под номер С-480/23. Молбата е предявена на основание чл. 258, алинея втора и чл. 260, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Исковата молба се отнася до неизпълнение от страна на Република България на задължението ѝ да приеме необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/1161.
Информация за проведените обществени консултации:
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван за обществено обсъждане за срок от 14 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Съкратеният срок за провеждане на обществени консултации е обоснован от:
- стартиралата от Европейската комисия наказателна процедура срещу Република България № 2021/0378 и заведената от Европейската комисия на 26 юли 2023 г. искова молба в секретариата на Съда на Европейския съюз и делото е вписано в регистъра на Съда под номер С-480/23;
- разпоредбите на § 97 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.), съгласно които министърът на транспорта и съобщенията издава наредбата за изискванията към чистите превозни средства в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Лице за контакт: Ивайло Славейков Директор на дирекция „Пътни превозни средства“ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Тел.: 02 930 88 65 Е-mail: islaveikov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 28.11.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.С § 1 от проекта на постановление се предлагат изменения и допълнения в Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с Постановление № 163 на Министерския съвет от 2015 г. (наредбата).
С § 1, т. 1 се предлага промяна в чл. 1, ал. 3, т. 2, с която да се регламентира, че средства за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози с автомобилния транспорт и субсидиране на нерентабилни автобусни линии се предоставят за извършените превози и по автобусни линии от междуобластната транспортна схема. Понастоящем това не е уредено в наредбата. С предложението се постига съответствие с чл. 17, ал. 9 от Закона за автомобилните превози и въведената в него четвърта утвърдена транспортна схема – междуобластната транспортна схема.
С § 1, т. 2, 9 и 16 съответно относно чл. 3, ал. 1, чл. 17 и чл. 35, ал. 3 по предложение на Министерството на финансите се предлагат редакционни изменения в текстовете, като се цели постигане на по-голяма яснота при предоставянето на средства от централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания, които са под формата на трансфери за други целеви разходи.
С § 1, т. 3, 4 и 8 съответно относно чл. 4, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 се изменят и допълват текстове от наредбата, съгласно които министърът на транспорта и съобщенията разпределя чрез методика предвидените в централния бюджет средства за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози, както и предвидените по централния бюджет средства за субсидиране поотделно за вътрешноградски пътнически превози и за междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и други райони в страната по общини.
От натрупания опит при прилагането на наредбата е установена необходимост от включването на по-ясни принципи, по които да се разпределят по общини, видове превози и групи правоимащи, предвидените в държавния бюджет средства за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, като методика в разпоредбите на наредбата.
Със създаване на нови разпоредби – ал. 4 и 5, в чл. 14 се предвижда прецизиране на механизма за разплащане с превозвачите за деветмесечието и за четвъртото тримесечие, като се цели подобряване на финансовата дисциплина.
С § 1, т. 5 относно чл. 10, ал. 1 от проекта се предлага нова редакция на разпоредбата с цел внасяне на яснота при нейното прилагане. Действащата разпоредба на чл. 10, ал. 1 гласи, че средства за второ тримесечие не се разпределят на общини, които по отчетни данни за предходната година са усвоили под 65 на сто от предоставените за годината им средства за лицата по чл. 19, т. 1-6 – тази разпоредба се нуждае от прецизиране. Предложението за промяна, което е съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България, предвижда на общините, на които за предходната година актуализираните годишни лимити в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 са били под 50 на сто от първоначално определените им годишни лимити в съответствие с чл. 4, ал. 1, да не се превеждат средства за тази цел за второто тримесечие на текущата година. Целта е предотвратяване на натрупването на средства за компенсации чрез равномерното им превеждане по тримесечия до достигане на периода за отчитане на реално издадените преференциални превозни документи в общините. По предложение на Националното сдружение на общините в Република България процентът на лимита, при който ще се спира трансфера на средства за второ тримесечие, се намалява от 65 на сто на 50 на сто.
С § 1, т. 6 се предлагат промени в чл. 11, ал. 2, с които наредбата се привежда в съответствие с предложените в § 2 от проекта изменения и допълнения в Постановление № 66 на Министерския съвет от 15.04.1991 г. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани (ПМС № 66), а именно, че правото за безплатно пътуване на децата до 7 навършени години по вътрешноградския транспорт се увеличава до 14 навършени години.
С § 1, т. 7 в чл. 12 се създава ал. 3, предвиждаща справката за финансовите резултати на всички превозвачи да се изпраща по описания в наредбата ред и от Столична община. Въз основа на подадената справка министърът на транспорта и съобщенията при необходимост ще предлага на министъра на финансите промени в полагащите се на общината средства. С предложението се регламентира предоставянето от Столична община на обобщена справка за финансовите резултати на всички превозвачи, с които общината има сключени договори за предоставяне на обществени превозни услуги, по които се предоставят средства за субсидии. Въпреки че Столична община е единствената община, чиито средства за субсидии на вътрешноградския транспорт се определят отделно ежегодно в Закона за държавния бюджет (ЗДБ), а не подлежат на първоначално разпределение от общо определената в Закона за държавния бюджет сума за всички останали общини, то посочената община също би следвало да предоставя справката по приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 от наредбата за периода от 1 януари до 30 септември, с цел анализ на отчетените в нея данни и при необходимост от това министъра на транспорта и съобщенията да отправя искане към министъра на финансите за промяна в годишния лимит от средства за субсидии на общината.
С § 1, т. 10 се предлагат промени в чл. 19, с които наредбата се привежда в съответствие с предложените в § 2 от проекта изменения и допълнения в ПМС № 66, а именно увеличените проценти на задължителното намаление спрямо цените по редовна тарифа на абонаментните карти при пътуване на ученици в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение, учащи в училищата, висшите училища и научните организации, включени в Регистъра на средните училища и детските градини и в Регистъра на акредитираните висши училища на Министерството на образованието и науката (МОН) и лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от същия кодекс. Увеличаването на възрастта за безплатно пътуване по вътрешноградския транспорт на децата от 7 на 14 навършени години и съответните намаления за тази категория пътници по междуселищния автомобилен транспорт – сто на сто за децата до 7 навършени години и 50 на сто за децата от 7 до 14 навършени години, цели да се намали трафика с лични автомобили, които да превозват тези деца до детска градина и училище. Това се очаква да доведе до създаване на навик за използване на обществен транспорт у най-малките, което е ключово за предпочитането му в последствие, когато децата пораснат. Добавяне на новата категория правоимащи, а именно – лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто е необходимо, тъй като понастоящем общините предоставят намаление на картите за тях, но те не се компенсират от държавния бюджет. Предложението е да се осигури минимален размер от 25 на сто компенсиране, като този размер е продиктуван от възможностите на бюджета понастоящем. Мотивите за увеличения процент на намаленията, възрастта на правоимащите и добавянето на нова група правоимащи пътници са подробно разписани в доклада към предложените с § 2 от проекта промени в ПМС № 66.
С § 1, т. 11-15 се предлагат промени съответно в чл. 22, ал. 3, чл. 24, ал. 3, чл. 27, ал. 4, чл. 28 и чл. 29, ал. 3, с които се предвижда специалният регистър за издадените абонаментни карти за отделните групи правоимащи да може да бъде воден и в електронен вид. Понастоящем е регламентирано регистърът да се води задължително на хартиен носител, което създава затруднения и не може да бъде прилагано в общини, в които превозните документи, включително и тези на лицата, ползващи права за преференциални пътувания, се издават в електронен вид. Предвижда се електронният регистър да е с уеднаквено съдържание с хартиения, като се премахват реквизити, които практиката е показала, че са ненужни и създават затруднения при неговото водене, както и затруднения при издаване и вписване на превозните документи – безплатни или по намалени цени на правоимащите групи пътници. Предложените промени са в съответствие и с тенденцията за постепенно преминаване към пълна дигитализация и премахване на документооборота на хартиен носител.
Също така е предложено правото за пътуване с нормативно определеното намаление за съответната група да се удостоверява по служебен път и от лицето, на което се издава превозния документ, да се изисква, предоставяне на документ, който удостоверява правото, само когато това не може да бъде извършено по служебен път. С предложението се цели облекчаване на процедурата по издаване на безплатни и по намалени цени превозни документи, стимулиране на правоимащите групи пътници да се възползват от правата си, съответно стимулиране на използването на обществен транспорт и произтичащите от това благоприятни и полезни последствия. Намалява се административната тежест и изискването на хартиени документи, удостоверяващи информация, която би могла да се провери по служебен път. Промяната е в съответствие и със чл. 2 от Закона за електронното управление.
Предвижда се доказването на възрастта на децата да може да се извършва, освен с представено копие от акта за раждане, или с друг документ, удостоверяващ възрастта на детето. Практиката и опитът до момента показва, че изискване само с акт за раждане да може да се доказва възрастта на детето води до забавяне и затруднения при издаване на превозните документи, особено при пътувания по междуселищния транспорт, както и води до дискриминация по отношение на деца, които не са български граждани, например деца на лица, получили статут на бежанци, и които нямат акт за раждане и единен граждански номер.
С § 1, т. 18 относно чл. 40, ал. 1 в наредбата се предлагат промени в определените в зависимост от категорията на общината месечни размери за компенсиране на издадените абонаментни карти на групите правоимащи с оглед предложените промени в ПМС № 66 и чл. 19 от наредбата. Стойностите в таблицата в чл. 40, ал. 1 се привеждат в съответствие с новите по-високи намаления на учащите се и лицата, получаващи пенсия и се добавя новата група правоимащи пътници – лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто.
С предложената промяна в чл. 40, ал. 2 се цели стимулиране на използването на обществен транспорт и издаването на абонаментни карти не за една или ограничен брой линии, а за пътуване по цялата вътрешноградска мрежа, където това е приложимо.
С § 1, т. 19 относно чл. 46, ал. 2, т. 2 се цели по-прецизно определяне на стойностите
на компенсациите за превозвачите, които да се определят съобразно цената на километър пробег, на която извършват превозите.
С § 1, т. 20 се предлага отмяната на чл. 47, тъй като е предложена методика за разпределяне на средствата за компенсиране, като приложение от наредбата, поради което отпада необходимостта от предвидената в чл. 47 уредба.
С § 1, т. 21 относно чл. 48, ал. 1 се предлага към предоставяните от общините справки, с които те правят предложение за пробега, който подлежи на субсидиране през следващата календарна година, да бъде добавена и справка за възлагането на превозите по автобусните линии, с които кандидатстват за субсидиране. Към момента такава справка липсва и установяването дали маршрутните разписания по автобусните линия, по които се предлага за субсидиране пробег, имат сключени договори за възлагане на превозите по тях в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (Регламент № 1370/2007) или са в процедура за възлагане и предстои сключването на такива. Така ще се постигне улеснение при установяването на съответствието им с разпоредбите на чл. 3 от наредбата. Липсата на тази информация понастоящем забавя разпределянето и своевременното достигане на средствата за субсидии до общините, съответно превозвачите и ползвателите на превозни им услуги.
С § 1, т. 22 и 23 относно чл. 49, т. 2 и чл. 51, ал. 1 се предлага увеличение на възможността за субсидиране на пробег по междуселищни автобусни линии, тъй като се предлага разширяване на обхвата на планинските и гранични райони, в които следва да попадат населените места, за да могат да бъдат субсидирани линиите, преминаващи през тях. Също така е предложено увеличение на броя на подлежащите на субсидиране транспортни връзки – дневно и годишно.
Към настоящия момент двете условия, на които трябва да отговаря едновременно едно населено място, за да подлежат на субсидиране автобусни линии, преминаващи през него са:
1. брой жители – до 500;
2. населеното място да бъде включено в списъка по приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 14 от 2003 г. за определяне на населените места в селски и планински райони (Наредба № 14) или в състава на община, включена в списъка – приложение № 8 от наредбата.
За Наредба № 14 има получено становище от министъра на земеделието и храните, че наредбата е издадена във връзка с одобряването на проекти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България, чийто период на действие е изтекъл и са налице основания за отпадане на разпоредбите на чл. 3 от същата наредба. Поради това се предлага да се заличи препратката към приложението от Наредба № 14, а да се създаде ново приложение в предложения проект на наредба, в който да се посочат общините от планинските райони.
Наблюдава се нарастваща тенденция за отказ на превозвачи да изпълняват превози по автобусни линии, преминаващи през населени места дори с по-голям брой жители от 500, поради нисък пътникопоток по тях и тяхната нерентабилност. Общините срещат все по-големи трудности при провеждането на процедури за възлагане на превози, поради липсата на кандидати и съответно невъзможност да осигурят транспортното обслужване на населението в множество населени места на тяхна територия.
С т. 23 относно чл. 51, ал. 1 се предлага да бъде увеличен от две на три броят на транспортните връзки дневно, съответно двупосочните курса годишно от 730 на 1095, по междуселищни автобусни линии, за пробега на които се разпределят субсидии. С предложението се цели осигуряване на удобство и необходимите транспортни връзки дневно за населението от слабонаселените планински и гранични райони в страната, които реално са три на брой, а не съществуващите към момента два броя, тъй като в по-голяма част от случаите пътникът отива до най-близкия общински или областен център с цел посещение на лечебно заведение или административна структура и след приключване на задачата, с която е отишъл, обикновено по обяд, няма осигурен транспорт за връщане и трябва да чака до вечерните часове за обратния курс. В тази връзка осигуряването на три транспортни връзки дневно (отиване и връщане) – сутрин, обед и вечер, би решило проблемите с минимално необходимата транспортна свързаност на населението в слабонаселените планински и гранични райони в страната и допринесло за преодоляване на регионалната изолация и очертаващата се тенденция за продължаващо обезлюдяване на посочените райони.
С § 1, т. 24 относно приложение № 1, в което е извършена корекция в категорията правоимащи – деца до 7 навършени години и от 7 до 10 навършени години и е добавена новата категория правоимащи – лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто, в съответствие с предложенията за промяна на ПМС № 66 и чл. 19 от наредбата.
С § 1, т. 25 относно приложение № 2 към чл. 11, ал. 1 е коригирана техническа неточност във връзка със съкращението в наименованието (номерата) на колоните и тяхното съотношение една към друга. Също така е извършена корекция в категорията правоимащи – деца до 7 навършени години и от 7 до 10 навършени години и е добавена новата категория правоимащи – лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто, в съответствие с предложенията за промяна на ПМС № 66 и чл. 19 от наредбата.
С § 1, т. 26 от проекта списъкът по приложение № 8 към чл. 49, т. 2 е разширен с включването на още области и общини, които попадат в гранични и планински райони.
С § 1, т. 27 от проекта в приложение № 9 към чл. 62 се предлага редакционна промяна, с която се постига съответствие с терминологията, използвана в разпоредбите на чл. 19, т. 8 от наредбата и чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.
С § 1, т. 28 се създава приложение № 13 към чл. 4, ал. 1, съдържащо Методика за начина на определяне и отчитане на компенсациите и субсидиите от държавния бюджет за превоз на пътници по автомобилния транспорт.
Понастоящем в наредбата не е разписана методика, по която определените в държавния бюджет средства за компенсации и субсидии, да бъдат разпределяни от министъра на транспорта и съобщенията по групи правоимащи, видове превози и общини, като те се разпределят по еднакъв начин за всички общини в страната в съответствие с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от наредбата, а именно: пропорционално на броя на лицата и в зависимост от категорията на общината за компенсациите и пропорционално на съответния пробег и нетния финансов ефект от изпълнението на задължението за обществени услуги от предходната година за субсидиите. След получаване на отчетните справки по чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от наредбата и въз основа на обобщената информация от тях се извършва преразпределение на средствата и актуализиране на лимитите в съответствие с чл. 14 от същата.
Въз основа на натрупания опит при прилагането на наредбата е установена необходимост от изготвяне на методика за разпределяне на предвидените в държавния бюджет средства за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.
В одитен доклад № 0300100416 за извършен одит „Оптимизиране на транспортната свързаност на областите в Северозападния регион“ за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г., изготвен от екип на Сметната плата, са дадени препоръки за изготвяне на методика, в която да бъдат разписани ясни критерии за разпределяне в годишен размер на предвидените от централния бюджет средства за субсидии за вътрешноградски пътнически превози и междуселищни пътнически превози и която да осигури публичност за потребителите, а именно общините и превозвачите, за прилагания подход за разпределение на средствата за компенсации и субсидии.
Интегрирането в наредбата на методика за разпределяне на предвидените в държавния бюджет средства за субсидии и компенсации по общини, видове превози и групи правоимащи ще създаде яснота и прозрачност за общинските администрации, превозвачите и заинтересованите граждани, както и ще се осигури по-добра насоченост и усвояване на тези средства.
С § 1, т. 29 се създава приложение № 14, съдържащо образец на справката за възлагане на превозите по автобусни линии от вътрешноградски транспорт, републиканска, междуобластна, областни и общински транспортни схеми.
С § 2 от проекта на Постановление се предлагат изменения и допълнения в Постановление № 66 на Министерския съвет от 15.04.1991 г. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани (обн., ДВ, бр. 33 от 1991 г., доп., бр. 15 от 2000 г., изм., бр. 13 от 2004 г., бр. 16 от 2008 г., изм. и доп., бр. 104 от 2011 г., бр. 51 от 2015 г., изм., бр. 36 от 2022 г., изм. и доп., бр. 9 от 2023 г., изм., бр. 25 от 2023 г.) (ПМС № 66).
С § 2 от проекта относно чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 е предложена промяна на задължителното намаление от редовната тарифа, което следва да бъде извършвано от превозвачите и съответно компенсирано със средства от държавния бюджет, на издаваните абонаментни карти за пътуване по основните градски линии и междуселищни автобусни линии, както следва:
- на ученици в дневна форма на обучение и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение, учащи в училищата, висшите училища и научните организации, включени в Регистъра на средните училища и детските градини и в Регистъра на акредитираните висши училища на Министерството на образованието и науката (МОН) – при пътуване по основните градски линии и междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми от 30 на сто на 50 на сто;
- на лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от същия кодекс – при пътуване по основните градски линии от 20 на сто 50 на сто и при пътуване по междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми от 30 на сто на 50 на сто;
- възрастта се увеличава до 14 навършени години за децата, които пътуват безплатно по вътрешноградския транспорт с превозен документ - карта за безплатно пътуване и децата до 7 навършени години, които пътуват безплатно по междуселищния автомобилен транспорт с билет с нулева стойност
- децата от 8 до 14 навършени години – с 50 на сто намаление от цените на билетите за пътуване по междуселищния автомобилен транспорт.
С предложената промяна се цели разширяване на възможността за достъп до транспортна услуга за едни от най-уязвимите и засегнати от инфлационните процеси социални групи. Стимулира се използването на обществен вътрешноградски транспорт, което има екологичен ефект, а също така поддържане на по-добро равнище на транспортно обслужване, тъй като и към момента много от превозвачите извършват по-голямо намаление от нормативноопределеното за посочените категории пътници, за което не получават компенсации от държавния бюджет.
Въвеждането на по-високи минимални размери на намаленията на цените за пътуване по основните градски линии и междуселищния автомобилен транспорт в сравнение с редовните цени на и допълнението с нова група граждани – лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто, цели да актуализира тези размери, спрямо практиките в други страни в Европейския съюз и да ги направи адекватни на актуалната икономическа обстановка в България.
Практиката, проучена в страни като Чехия и Австрия показва, че размерите на компенсациите за карти за учащи и лица, получаващи пенсия, са в размер на около 50 на сто от редовната цена на абонаментната карта, като този процент може да варира както нагоре, така и надолу, в зависимост от политиката на съответните региони (области, провинции), които също разполагат с бюджет, за разлика от областите в България. Това е предложено и в настоящия § 2 от проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с който се изменя и допълва ПМС № 66.
От друга страна, с Постановление № 10 на Министерския съвет от 25.01.2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ПМС № 10) бяха въведени увеличени размери на компенсиране – 70 на сто за учащи, 40 на сто за лица, получаващи пенсия и 100 на сто за деца от 7 до 10 годишна възраст, които осигуриха достъпност и възможност за свободно придвижване на най-уязвимите групи правоимащи и в голяма степен отговориха на нуждите на транспортните оператори за допълнителни средства за осигуряване на услугата и за актуализирането им спрямо актуалната икономическа обстановка, характеризираща се с повишени цени на компонентите, и завишен размер на инфлацията, които пряко влияят върху цената на превоз. Мярката е фискална и антиинфлационна и имаше за цел подпомагане на бизнеса за осигуряване непрекъсването на предоставяните обществени превози на пътници. ПМС № 10 е с временен характер (до края на 2023 г.) и предвид отчетения положителен ефект, е необходимо да се въведе постоянно действаща нормативна уредба, която да отчете горепосоченото.
Предложената промяна в ПМС № 66, с която се въвежда и компенсиране на абонаментни карти за лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто в размер на 25 на сто се налага, тъй като и към настоящия момент много от превозвачите извършват намаление, а някои дори издават безплатни карти, без това да се компенсира от държавния бюджет. По данни от Министерство на здравеопазването, към 2022 г. има над 760 000 хора с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто. По данни от системата за превозни документи на Столична община, ежемесечно се възползват над 17 000 лица с увреждания с намалена работоспособност над 70,99 на сто от карти с намалена цена.
Предложението да се осигури 100 на сто компенсиране за абонаментните карти за деца от 8 до 14 годишна възраст във вътрешноградските превози е в синхрон с европейската политика за приоритизиране на обществения транспорт като предпочитана форма на транспорт, тъй като от най-ранна детска възраст, тези пътници ще могат да използват обществения транспорт, да виждат неговите предимства и да изграждат в себе си култура за неговото използване.
Увеличаването на размерите на компенсациите и въвеждането на нова група правоимащи цели да стимулира общините и транспортните оператори да продават повече дългосрочни превозни документи (абонаментни карти), с което да се увеличи използването на обществен транспорт. Една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС се дължат на транспортния сектор, като този дял продължава да расте. В Европейската зелена сделка е заложено намаляване на емисиите в транспортния сектор с 90 на сто до 2050 г. с оглед постигане неутралност по отношение на климата, за което трябва да допринесат всички видове транспорт. В приетата от Европейската комисия през м. декември 2020 г. Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност са очертани планираните стъпки за трансформиране на транспортната система на ЕС в съответствие с амбициите, заложени в Зелената сделка. Набелязани са три основни цели: устойчива мобилност, интелигентна мобилност и стабилна мобилност. Използването на обществен транспорт за придвижване през целия ден и увеличаване на броя на пътниците е в пълен синхрон с тази стратегия.
Нарастващата гъстота на автомобилното движение, особено в градовете и метрополните региони, води до увеличаване на външните разходи, свързани със замърсяване на въздуха, влошаване на пътната безопасност и загуба на време, което от своя страна оказва отрицателно въздействие върху равновесието между професионалния и личния живот на гражданите. В тази връзка общественият транспорт трябва да се превърне в един от основните доставчици на градска мобилност. Осигуряването на 100 на сто размер на компенсиране на децата до 14 навършени години във вътрешноградските превози цели да се намали увеличения трафик, породен от превоза на ученици до училище и деца до детска градина/ясла с лични автомобили.
Стимулирането на използването на абонаментни карти за обществен транспорт е част от цялостната реформа за осигуряване на ефективен достъп до интегриран обществен транспорт, която предстои да се реализира, като част на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ) (Реформа 4, компонент „Транспортна свързаност“). Актуализирането на размерите на компенсиране ще спомогне постигането на тази цел.
С § 2, т. 2 относно чл. 5, ал. 2 в разпоредбите на ПМС № 66 е включено, че средства за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт се предоставят за извършените превози и по автобусни линии от междуобластната транспортна схема. Понастоящем това не е уредено в ПМС № 66 и с предложението се постига съответствие със Закона за автомобилните превози и въведената в него четвърта утвърдена транспортна схема – междуобластната транспортна схема (чл. 17, ал. 9 от Закона за автомобилните превози), разписанията, по която схема преди промяната в посочения закон, бяха част от републиканската транспортна схема.
С § 3 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта е предложено постановлението да влезе в сила от 1 януари 2024 г. и срокът за подаване от общините на предложения за субсидиране общ пробег за 2024 г. да се удължи до 22 януари 2024 . С предложението се цели промените в ПМС № 66 и наредбата да могат да бъдат включени в следващата бюджетна година и общините, кандидатстващи за субсидии, да могат да подадат необходимите за това справки при действието на новите условия.
Очакваните резултати от предложените с настоящия проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет – наредбата и ПМС № 66 са:
Ø стимулиране на използването на обществен транспорт в страната; осигуряване на компенсиране за друга голяма група лица, които са в затруднение да закупуват превозен документ на редовна тарифа; въвеждане на практики от други страни в ЕС с доказано положителен ефект и по-висок дял на обществения транспорт в модалното разпределение, спрямо този дял в България;
Ø прозрачност и информираност на заинтересованите страни – общини и превозвачи за начина, по който се разпределят средствата за компенсации и субсидии; подобряване на планирането, определянето и отчитането на субсидиите за нерентабилни вътрешноградски и междуселищни пътнически превози и компенсациите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания; разширяване на обхвата на населените места, през които започващи/преминаващи нерентабилни автобусни линии биха могли да бъдат субсидирани със средства от държавния бюджет; осигуряване на транспортно обслужване за повече райони в страната и преодоляване на социалната изолация на населението им; осигуряване на актуален размер на финансиране съгласно текущата икономическа обстановка в страната; осигуряване на стабилен приход за транспортните оператори в страната, опериращи по линии от утвърдените транспортни схеми;
Ø принос към изпълнението на цялостната реформа за осигуряване на ефективен достъп до интегриран обществен транспорт от НПВУ.
Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите за приемането му, предварителната частична оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Определен е 14-дневен срок за предложения и становища, на основание чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, тъй като промените са спешни и неотложни, с оглед включването им в следващата бюджетна година – 2024 г. и разпределението на средствата за субсидии да бъде извършено при новите условия, на които трябва да отговарят правоимащите населени места и осигурените им транспортните връзки. Необходимо е да бъде осигурено и технологично време за отпечатване на превозните документи с новите предвидени намаления за правоимащите групи пътници.
Проектът на акт води до въздействие върху държавния бюджет. При изготвянето на проекта е използвана информацията за разпределените средства за субсидии и компенсации за 2022 г. на база отчетените справки за финансовите резултати от извършваните дейности по предоставяне на субсидирани превозни услуги и реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи. Размерът на реално необходимите средства за компенсации и субсидии за 2023 г. ще се установи след обработване и анализ на получените в Министерството на транспорта и съобщенията обобщени отчетни справки от общините в страната за издадените от превозвачите безплатни и по намалени цени превозни документи на правоимащите пътници по групи и финансовите резултати от извършваната дейност по предоставяне на субсидирани превозни услуги за деветмесечието на годината.
Извършен е анализ на проекта за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът не съдържа разпоредби, транспониращи акт на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право и становище от Работна група 9 „Транспортна политика“.
Лице за контакт: Валерия Низамова Главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/ 9409 484 Е-mail: vnizamova@mtc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 11.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Предложеният проект прецизира правомощия на министъра на транспорта и съобщенията, както и на отделни дирекции в администрацията на министъра. Причината за това са настъпили изменения в закони, актове на правото на Европейския съюз, програми и проекти, свързани основно с финансиране на сектора със средства на Европейския съюз, регулиращи дейността на министъра като централен едноличен орган на изпълнителната власт, както и такива, които дават отражение върху дейността на администрацията, която го подпомага. Така например, след последните изменения в Закона за пощенските услуги (обн. бр. 66 от 2023 г., в сила от 5.08.2023 г.), провеждането на държавната политиката в областта на пощенските услуги е поверена на министъра на транспорта и съобщенията, което налага промени в правилника както по отношение на неговите функции, така и на компетентността и задачите на дирекция „Съобщения“. Промените са свързани с промяна на органа, който провежда държавната политика в областта на пощенските услуги, като вместо заместник министър-председател, определен от Министерския съвет, в съответствие със Закона за пощенските услуги, е посочен министърът на транспорта и съобщенията. Другите нормативни промени също налагат изменения в правомощията на министъра, функциите на дирекция „Национална транспортна политика“, дирекция „Координация на програми и проекти“, Звеното за вътрешен одит и инспектората. Промените в дирекция „Национална транспортна политика“ и дирекция „Координация на програми и проекти“ са свързани с отразяването на настъпили промени в основни стратегически документи, в съответствие с които изпълняват своите функции двете дирекции.
Втората група промени е насочена към подобряване на функционирането на т. нар. защитена среда в министерството. В тази връзка се засилва ролята на Звеното „Защита на класифицираната информация, вътрешна сигурност, охрана и защита на личните данни“, което се постига в две направения: звеното се обособява със статут на отдел и се дефинират изрично функции по защита на личните данни. Продължение на този принцип е и създаването на функция на служител по мрежова и информационна сигурност, което е от съществено значение във все по-дигитализиращата се дейност на администрацията.
Последната основна промяна е свързана с разделянето на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“, като предложението е да бъдат обособени две дирекции – дирекция „Концесии“ и дирекция „Контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“, като целта е поставянето на акцент върху дейността и на двете административни звена.
С проекта на акт не се предвиждат допълнителни разходи, трансфери или други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. Предложеният проект на Постановление не води до въздействие върху държавния бюджет.
Лице за контакт: Ели Кадиева Директор на дирекция „Човешки ресурси“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/9409 541 E-mail: ekadieva@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 11.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати и за изваждане от употреба на пощенски марки (Наредбата) е изготвен на основание чл. 76 от Закона за пощенските услуги.
В проекта са предвидени следните по-съществени промени:
● Направено е допълнение в чл. 2, ал. 3 от Наредбата, свързано с увеличаване на броя на критериите, на които следва да отговарят предложенията за пощенско-филателните издания за включване в Годишния тематичен план за следващата календарна година. По този начин ще се редуцира броя на направените предложения, ще се избегне интерпретирането на едни и същи издания през кратък период от време, ще спомогне за по-голяма атрактивност на Плана и ще се обхване по-голямо разнообразие от теми, което би представлявало интерес за филателния пазар. Също така, ще се постигне и съответствие с изискванията на Всемирната пощенска конвенция, съгласно която темата на пощенската марка трябва да бъде от съществено значение за държавата издател;
● Изменения, свързани с промяна в сроковете и начина на отпечатване на едно филателно издание, във връзка с развитието на цифровите технологии;
● Изменения, свързани с осъвременяване на съществуващите дефиниции, както и добавянето на нови;
● Прецизира се наименованието на издателя на пощенските марки, на пощенските продукти и на специалните пощенски печати във връзка с изменението на Закона за пощенските услуги от м. август 2023 г. и др.;
Пълният текст на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати и за изваждане от употреба на пощенски марки може да се види в Приложението.
Лице за контакт:
Пламен Стоянов
Главен експерт в дирекция "Съобщения"
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел.: 02/940 9274
E-mail: pstoyanov@mtitc.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 22.11.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.С приемането на законопроекта ще бъде изпълнена мярка 16.1.1 от Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., приета с Решение № 506 на Министерския съвет от 2023 г.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози има за цел да въведе изисквания на Директива (ЕС) 2022/738 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 година за изменение на Директива 2006/1/ЕО относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (Директива (ЕС) 2022/738), за които има получено официално уведомително писмо от Европейската комисия за стартиране на процедура за нарушение № 2023/0192 във връзка с неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране на директивата.
В съответствие с изискванията на директивата, с § 1 и 2 от законопроекта се предвижда търговците, които кандидатстват за издаването на лиценз за превоз на товари, както и превозвачите, които извършват автомобилен превоз на товари, да могат да използват наети моторни превозни средства за превоз на товари, регистрирани или пуснати в движение в друга държава членка на Европейския съюз. Предложението цели да подпомогне и улесни дейността на превозвачите, като им даде възможност чрез наемането на моторни превозни средства за превоз на товари с чужда регистрация да реагират в случаите на необходимост, напр. при краткосрочни, сезонни или временни пикове в търсенето на транспортни услуги или при неизправни или повредени моторни превозни средства.
Директива (ЕС) 2022/738 позволява държавата членка на установяване на транспортното предприятие, което ползва наето превозно средство с чужда регистрация, да въведе определени ограничения по отношение на времето за ползване на наетите превозни средства и техния брой. В тази връзка, в § 2 от законопроекта се предлага периодът на използване на наети моторни превозни средства, регистрирани в друга държава членка, да е не по-дълъг от два последователни месеца през дадена календарна година, а също и че броят на наетите моторни превозни средства не трябва да надвишава 25 % от моторните превозни средства за превоз на товари с българска регистрация, които са на разположение на търговеца съгласно чл. 5, параграф 1, буква „ж“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Процентното съотношение на наетите моторни превозни средства и моторните превозни средства за превоз на товари с българска регистрация се определя към датата на издаване за наетото моторно превозно средство на заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Превозвач, който разполага с повече от едно и по-малко от четири превозни средства за превоз на товари с българска регистрация може да използва едно наето моторно превозно средство.
Мотивите за въвеждане в българското законодателство на възможно най-рестриктивните изисквания съгласно директивата по отношение на дела на наетите моторни превозни средства спрямо ползваните от съответното транспортно предприятие моторни превозни средства с българска регистрация и времевото ограничение за използване на наети моторни превозни средства произтичат от необходимостта да не се създадат условия за появата на нелоялни практики, т.н. фирми „пощенски кутии“.
Също така с предложеното в § 2 от законопроекта ограничаване до възможно най-ниските допустими съгласно Директива (ЕС) 2022/738 срок за използване и брой на наети моторни превозни средства се цели запазване и увеличаване на приходите в държавния бюджет, тъй като наемането на моторни превозни средства, които са регистрирани или пуснати в движение в съответствие с правото на друга държава членка на Европейския съюз, означава, че тези моторни превозни средства ще преминават годишни технически прегледи, за тях ще се сключват застраховки и плащат данъци извън територията на Република България. Предложението в § 2 е съобразено и с изразеното становище на браншовите организации на автомобилните превозвачи, извършващи превози на товари, установени в Република България.
С предложените промени с § 3 и 4, т. 2 от законопроекта се отстраняват неточности в разпоредбите, свързани с междуобластната транспортна схема, въведена в закона с изменението и допълнението на същия закон, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.
С направеното предложение с § 4, т. 1 от законопроекта относно § 1 т. 4, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози е използвана предвидената в Директива (ЕС) 2022/738 възможност за ограничаване на използването на наети превозни средства за извършване на транспортни операции за собствена сметка, с което се цели да бъдат избегнати потенциални фискални проблеми, както и такива, свързани с контрола, като същевременно ще се намали риска/възможността за извършване на регламентирани превози под формата на превози за собствена сметка. Предложението е съобразено с получено по въпроса становище от браншовите организации на автомобилните превозвачи, извършващи превози на товари.
Приемането на законопроекта не оказва въздействие върху държавния бюджет. Приложена е одобрена финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Прилага се и частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт, съобразена със становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, с изключение на предложението по Раздел I относно създаване на възможност за обмен на информацията по служебен път на издадените удостоверения за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства, като по този начин Министерството на вътрешните работи да може да извършва проверка в централизираната база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Мотивите за неприемане на бележката са свързани с необходимостта от извършването на обстоен анализ дали съществуващата понастоящем информационна система за поддържане на централизираната база данни за психологическите изследвания/централизирана база данни позволява достъп до нея на трети лица или системата трябва да се надгради с подобна възможност. В случай че не е налице възможност, достъп на трети лица може да бъде предоставен едва след разработването и внедряването на такава възможност. В тази връзка вече стартира процедурата по извършването на посочения анализ, но на този етап не следва да бъдат чакани резултатите от него, тъй като това доведе до забавяне на приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, който има основна цел въвеждането на изисквания на Директива (ЕС) 2022/738, за чието нетранспониране има получено официално уведомително писмо от Европейската комисия за стартиране на процедура за нарушение № 2023/0192.
Проектът е заложен в Законодателната програма на Министерския съвет за периода септември-декември 2023 г. със срок за изпращане за предварително съгласуване м. октомври и срок за внасяне в Министерския съвет – м. ноември.
Законопроектът не трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Проектът на акт е свързан с транспониране на изисквания на Директива (ЕС) 2022/738, като е изготвена таблица за съответствието с правото на Европейския съюз и същият е съгласуван на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика”. Разпоредби на Директива (ЕС) 2022/738 са вече частично транспонирани в българското законодателство чрез Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, Закона за автомобилните превози и ЗИД на Закона за автомобилните превози, който е внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 26 септември 2023 г. Изискванията на Директива (ЕС) 2022/738 ще бъдат окончателно транспонирани в българското законодателство чрез приемането на настоящия законопроект.
Гореизложеното обосновава необходимостта законопроектът да бъде публикуван за обществено обсъждане в съкратен срок, за 14 дни, на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Лице за контакт:
Людмила Христова
Директор на дирекция "Автомобилни превози и международна дейност"
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
Тел.: 02/930 88 44
E-mail: lhristova@rta.government.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 04.12.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) включва най-общо четири групи промени:
І. промени в областта на авиационната безопасност;
ІІ. промени в областта на авиационната сигурност;
ІІІ. промени в областта на административните такси за административни услуги;
ІV. промени в административнонаказателните разпоредби.
I. С първата група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на авиационната безопасност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.
II. С втората група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в европейското законодателство в областта на авиационната сигурност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.
III. В третата група се съдържат изменения и допълнения в частта относно административните такси за извършване на административни услуги.
IV. В четвъртата група се съдържат предложения за промени в административнонаказателните разпоредби.
Лице за контакти: Милена Иванова Главен юрисконсулт Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/937 10 75 Е-mail: MIvanova@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 16.11.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.С проекта на Устройствен правилник на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с който се отменя Устройствен правилник на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, се предлага промяна в структурата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА). Предложението е свързано с необходимостта от оптимизиране работата на ГД ГВА и цели изграждане на ефективен и ефикасен контролен и регулаторен държавен орган в областта на гражданското въздухоплаване.
Проектът на Устройствения правилник на ГД ГВА е насочен към организационното развитие и цели подобряване при изпълнение на дейността на ГД ГВА като единствена административна структура, която отговаря за цялостното осъществяване на контролните и регулаторните функции в областта на гражданското въздухоплаване от страна на държавата, при отчитане на потребностите на администрацията, гражданите и бизнеса и в съответствия с добрите европейските практики.
В чл. 3 са разписани регулаторните и контролните функции на ГД ГВА в областта на гражданското въздухоплаване, в съответствие с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), където е уредено разграничаването на органа, който провежда държавната политика в областта на гражданското въздухоплаване – министъра на транспорта и съобщенията и органа с регулаторни и контролни функции – ГД ГВА.
С предложения проект се цели да се балансират функциите на ГД ГВА чрез изграждане на ясна логическа връзка по отношение на сертификационните и надзорните дейности, извършвани от специализираната администрация в ГД ГВА. Чрез организиране на работата в посочените по-долу три дирекции се постига оптимизация и по отношение на цялостната дейност на ГД ГВА.
Дирекция ,,Авиационна безопасност‘‘ е част от специализираната администрация, с функции в направления – летателна експлоатация, лицензиране, летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства, безпилотни летателни системи (БЛС), международна дейност и иновации.
Основните функции на дирекцията ще бъдат надзор и контрол по стриктното спазване на стандартите за безопасност и сигурност, заложени в Регламент (ЕС) № 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (Базов регламент). Дирекцията ще изпълнява необходимите действия в съответствие с компетентността на ГД ГВА, свързани с контрол, издаване, отнемане или спиране на лицензи, разрешения, разрешителни, свидетелства, удостоверения, одобрения, атестации и сертификати, както и ще контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства, организациите за обучение и авиационните оператори, лицата по чл. 119е ЗГВ, авиомедицинските центрове, авиомедицинските експерти, авиационни учебни центрове, авиомедицинските експерти, изпитни езикови центрове, авиационния персонал, организациите за техническо обслужване и организациите свързани с поддържането на летателната годност
С влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 година относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (БЛС), се пораждат нови задължения на ГД ГВА, свързани с надзора над операторите БЛС, които са разписани в проекта на устройствен правилник, а също така се дефинират и нови задължения на ГД ГВА, свързани с установяването на географски зони за БЛС, в който се ограничават или облекчават полетите с БЛС или се въвеждат допълнителни условия за експлоатацията на БЛС.
С влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/664 на Комисията от 22 април 2021 година относно регулаторната рамка за U-space, възникват нови задължения, свързани със сертифицирането и надзора на доставчици на обслужване за U-space, предвид което ГД ГВА следва да извършва проверки във връзка с издаване на свидетелство на кандидатите за доставчици на обслужване за U-space и да участва в проверки на тези доставчиците за установяване на съответствие с изискванията, при които е издадено свидетелството, които функции са разписани в проекта.
От гледна точка на международните регулярни проверки от страна на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ААБЕС), които са пряко насочени към дейността на ГД ГВА, респективно и към индустрията, наличието на функции по осъществяване на международно сътрудничество в дирекцията е в пряка връзка с тези дейности поради спецификата на работа.
Дирекция ,,Аеронавигационно осигуряване, летища и авиационна сигурност” е също част от специализираната администрация, с функции в направления – летища, летищни и наземни оператори, аеронавигационно осигуряване, търсене и спасяване и авиационна сигурност.
Дейностите по регулиране и контрол, осъществявани от дирекцията, са в пряка функционална и логическа връзка. С предложеното изменение се цели специфичните дейности, които имат функционална връзка, да се координират и управляват така, че това да доведе до по-ефективен контрол и надзор по спазване на нормативните актове по безопасност и сигурност на гражданското въздухоплаване, както и координация на действията при кризисни ситуации. Основна задача на тази дирекция е да постига баланс по отношение надзора на процесите, който трябва да се осъществява от структури/звена, които се състоят от сертифицирани лица със специална подготовка, знания и умения и с пряка връзка помежду си.
Прецизират се текстовете относно функциите по разследване на инциденти, които са възложени на ГД ГВА в съответствие с чл. 17, ал. 6 от Наредба № 13 от 27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия и се прави ясно разграничение с тези на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.
Добавят се текстове, прецизиращи функциите по търсене и спасяване при авиационни произшествия в съответствие с разпоредбите на Наредба № 12 от 11.09.2020 г. за системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие. Предлаганите промени са в съответствие със ЗГВ, в частност с чл. 16б, т. 2а и т. 7а, като са конкретизирани функциите за създаване на правила за независимо събиране, оценяване, обработване, анализиране и съхраняване на сведения за събития в съответствие с Регламент (ЕС) № 376/2014, както и организация и координация на използването на въздушното пространство за нуждите на гражданското въздухоплаване.
Сред основните функции на дирекцията ще бъде проследяването на стриктното спазване на стандартите за сигурност, заложени в Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година, относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването и произтичащите от тях правила за прилагане, които следва да бъдат съблюдавани от авиационните субекти.
Във функциите на дирекцията, в частта, касаеща авиационната сигурност, изрично се регламентира, че същата ще извършва контрол върху дейността на летищните оператори, въздушните превозвачи и субектите, определени в чл. 16к, ал. 1 т. 4, 5, 6 и 7 от ЗГВ във връзка с нивото на изпълнение и на мерките за киберсигурност.
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ като компетентен орган по сигурността на гражданското въздухоплаване съгласно чл. 16г, ал. 1 във връзка с чл. 16б, ал. 1 и чл. 16г, ал. 2, т. 8 от ЗГВ, изпълнява регулаторни и контролни функции за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, извършва мониторинг и координира надзора по прилагането и изпълнението на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ). При изпълнение на функциите си, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и НПСГВ по т. 1.7.4, ГД ГВА извършва контрол върху дейността на операторите и субектите по т. 1.7.1, във връзка с нивото на изпълнение на мерките за киберсигурност и в съответствие с Националната програма за контрол на качеството на сигурността в гражданското въздухоплаване по чл. 16г, ал. 2, т. 2 от ЗГВ. В съответствие с т. 1.7.1. от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, се предвижда да се гарантира, че летищните оператори, въздушните превозвачи, доставчика на аеронавигационно обслужване (ДАНО), операторите по наземно обслужване, регулирани агенти, познати изпращачи, пълноправни доставчици и познати доставчици, определени в НПСГВ, идентифицират и защитават своите информационни и комуникационни технологични системи и данни от критично значение от кибератаки, които могат да засегнат сигурността на гражданското въздухоплаване. Мониторингът се извършва по отношение на елементите, които не са обект на контрол съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност.
Дирекция „Административни, правни и финансови дейности“ е част от общата администрация, с функции в следните направления – правни дейности и човешки ресурси, финансово-стопански дейности, административно и информационно обслужване, статистика и архив.
Дирекцията е организирана в съответствие с чл. 5 и чл. 7 от Закон за администрацията, като дейностите, съответно звената, които се включват в общата администрация, подпомагат осъществяването на правомощията на органа на държавна власт в качеството му на ръководител на съответната администрация и също така извършват техническите дейности по административно обслужване. Дейността на дирекцията е насочена към организационното развитие и повишаване на ефективността и ефикасността на дейността на ГД ГВА при отчитане на потребностите на администрацията, гражданите и бизнеса.
С проекта се конкретизират дейности, изпълнявани от дирекция „Административни, правни и финансови дейности“, касаещи процеса по отчитане на системата за финансово управление и контрол, поддържането на цялата визия на официалната интернет страница, както и дейността, свързана със статистиката по смисъла по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за статистиката, като част от Националната статистическа система, събира, обработва, съхранява, анализира и разпространява статистическа информация за гражданското въздухоплаване в Република България.
Настоящият проект няма да измени общата численост на персонала от 111 щатни бройки на ГД ГВА, утвърдени в настоящия Устройствен правилник и съответно няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, в това число бюджета на ГД ГВА. С проекта се предвижда допълване и прецизиране на функции на отделни административни звена и укрепване на техния капацитет. Предложенията се базират на запазване на устойчивостта на работещите и добре организирани структури, приемственост в идеите за структурни промени, както и на разбирането, че съсредоточаването на функции със сходен характер в едно структурно звено е предпоставка за по-добра координация и ефективност. Разпоредбите са насочени към постигане на конкретност и недвусмисленост по отношение на задачите и отговорностите на структурните звена в ГД ГВА, с оглед подобряване организацията на работа и постигането на по-добро взаимодействие между отделните единици. Оптимизирането на механизма на функциониране на ГД ГВА следва да внесе по-голяма прозрачност и обективност при изпълнение на задълженията на администрацията.
Лице за контакт: Мануела Мануилова Старши юрисконсулт ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Е-mail: mmanuilova@caa.bg Телефон: 02/948 1078
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 13.11.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Предлага се издаването на нова Наредба № 22 от 2023 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на територията на Република България (Наредба № 22), с която ще се отмени действащата Наредба № 22 от 21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България (обн., ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм. и доп., бр. 7 от 2014 г., доп., бр. 37 от 2023 г.). В наименованието на наредбата да се включи номер „№ 22“, защото по този начин новият нормативен акт ще се асоциира с действащата понастоящем Наредба № 22 от 21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България, която е разпознаваема сред заинтересованите страни.
Проектът на наредба е подготвен от междуведомствена работна група с участието на представители на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА), Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на външните работи (МВнР), Министерство на отбраната (МО) и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД).
В процеса на прилагане на разпоредбите на действащата понастоящем Наредба № 22 от 21.07.1999 г. е установена необходимост от оптимизиране на процедурите, свързани с режима на разрешаване на полети. В рамките на периода от издаването й до сега в България започват да се прилагат принципите и нормите на европейското законодателство, някои от които имат пряко приложение. От друга страна, натрупаният опит в тази област идентифицира определени категории полети, за които липсват приложими разпоредби или съществуващите такива не са тълкувани еднозначно. В тази връзка междуведомствената работна група е подготвила проект на наредба, с който се обобщават и синхронизират предложенията, направени от посочените по-горе администрации. В резултат се очаква не само оптимизиране на взаимодействието между самите администрации, но и облекчаване и систематизиране на процедурите в интерес на заинтересованите лица, сред които са авиационни оператори и пилоти от авиацията с общо предназначение.
Основните различия с действащата понастоящем наредба са следните:
В Глава втора „Условия и правила за извършване на международни полети, за които се изисква разрешение“, Раздел I, сред основните промени е посоченото в чл. 5, че прелитащите полети за превоз на товари, изпълнявани от оператори на търговски въздушен транспорт от трети държави, подлежат на разрешение. Регулирането на тези полети се предлага на база на направените препоръки за прилагане на по-строг контрол върху товарните полети, с цел минимизиране на случаите на транспортиране на определени категории забранени/контролирани товари. По този начин се предоставя и механизъм за контрол на спазването на ограниченията, наложени от международното законодателство относно полети от/до санкционирани държави, забранени за превоз товари или такива, изискващи предоставяне на изключение, товари с двойна употреба и т.н.
След проведеното обсъждане с представителите на МВнР и МО се предлага нова разпоредба на чл. 6, дефинираща условията и реда за разрешаване на полети, попадащи в компетенциите на посочените две министерства.
В Раздел II „Условия и правила за извършване на международни полети, за които не се изисква разрешение“ са направени едни от основните промени. Съгласно разпоредбата на чл. 15, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, държавите членки не подлагат предоставянето на вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги от въздушен превозвач от Общността на изискване за разрешение. Проектът на новия подзаконов нормативен акт е съобразен с европейската разпоредба, като предложението по чл. 11, т. 1 от проекта е направено именно с оглед избягването на нееднозначно тълкуване на процедурата по разрешаване на вътрешнообщностни полети по смисъла на Регламент (ЕО) № 1008/2008. В чл. 11, т. 5 и чл. 15, т. 4 от проекта се предлага актуализиране на текстовете, свързани с други категории полети, а именно: нетърговски полети на авиацията за общо предназначение, за които също не се изисква предварително разрешение от ГД ГВА при определените в проекта случаи. Тези промени произлизат от желанието на въздухоплавателната администрация да въведе процедурни облекчения, които да са синхронизирани с установената практика в другите държави членки на Европейския съюз, които са освободили от разрешителен режим тези категории полети. Предложението отразява и направени препоръки от страна на Асоциацията на собствениците на въздухоплавателни средства и пилотите в България (АОПА). Независимо от отпадането на това изискване, за тези полети продължават да се прилагат всички други проверки и контрол, изискуеми съгласно приложимото национално законодателство.
В процеса на издаване на разрешения е установено, че значителна част от полетите, условно попадащи в категориите „business aviation“ или „air taxi“, са заявявани като частни (private или private non-commercial), като практика е и категориите „private“ и „general aviation“ да се припокриват. По презумпция „business aviation“ и „air taxi“ се причисляват към определението от ЗГВ за „търговски въздушен превоз“, а именно полети на въздухоплавателно средство за превоз на пътници, товари или поща срещу заплащане или друго възнаграждение. Изричното им обвързване с елемента на заплащане е обстоятелството, което разграничава полетите по чл. 5, т. 10 (полети въз основа на чартърни споразумения и/или полети с въздухоплавателни средства, наети за превоз на физически лица, попадащи извън обхвата на редовните или нередовните полети от/до летищата на Република България) от нетърговските полети на авиацията за общо предназначение по чл. 11, т. 5. На база на това ясно разграничение се очаква ГД ГВА да получи възможност по-стриктно да прилага контрол при изпълнението на международните полети, вкл. и в максимална степен да изпълнява задълженията, произтичащи от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
В Глава трета, Раздел I „Условия и правила за разрешаване на вътрешни полети, за които се изисква разрешение“, чл. 12, т. 1 и 2 изрично е посочено, че редовни или нередовни полети до/от летища на територията на Република България, изпълнявани от оператори на търговски въздушен транспорт от трети държави, подлежат на разрешение. Единият от мотивите за това предложение са разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета. Съгласно тях, въздухоплавателните средства на трети държави, които навлизат в Общността или я напускат, следва да подлежат на подходящ надзор. Именно процедурата по издаване на разрешение за полет представлява един от механизмите, с които ГД ГВА разполага за изпълнението на този надзор.
Включването на полетите, свързани с аерозаснемане и използване на различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност в чл. 12, т. 4, сред полетите, за които се изисква разрешение, се обуславя от вменените на ГД ГВА функции за тяхното съгласуване, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-16 от 5.08.2011 г. за планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В Глава четвърта „Нередовни полети по 5-а и 7-ма свобода от летищата на територията на Република България“ е разширен обхватът на чл. 17 с включването на идентичната по същност седма свобода. Презумпцията в този случай, е че и двете свободи на въздуха предоставят възможност на превозвачи от трети страни да извършват трафик, който при наличие на идентичен капацитет на въздухоплавателните средства на първо място би се изпълнил от български превозвач.
В чл. 20, ал. 1 от Глава пета е включено изискването авиационните оператори от трети страни, изпълняващи търговски въздушен транспорт, да притежават разрешение да оперират от/до летища на територията на ЕС, издадено от Европейската агенция за авиационна безопасност (EААБ). Предложената разпоредба е съобразена с Регламент (ЕС) № 452/2014 на Комисията от 29 април 2014 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции на оператори от трети държави в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, текстове от който са публикувани вече в Сборник „Аеронавигационна информация и публикация на Република България“ (АИП), който се явява обобщения документ, използван от заинтересованите страни за запознаване с реда и условията за изпълнение на полети. Прецизират се и изискуемите документи при превоз на опасни товари, които следва да бъдат представени в ГДГВА за издаване на разрешение.
Разпоредбите, свързани със слот координацията в Глава шеста са съобразени с Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността.
Направено е предложение за отпадането от действащата наредба на разпоредбите, касаещи попълването на полетни планове, поради това, че Наредба № 2 от 10.03.1999 г. за правилата за полети (обн., ДВ. бр. 26 от 1999 г.) е подзаконовият нормативен акт, с който са определени правилата за провеждане на полети в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България, като в Раздел III „Полетни планове“ подробно са посочени изискванията за тяхното съдържане и представяне. На същото основание се предлага и отпадане на разпоредби в настоящия чл. 20, касаещи полети по правилата за визуални полети. Предлага се съкращаване на административните срокове при обработката на определени категории полети, както и регламентирането на възможността за служебна проверка на изискуемите документи, когато това е възможно.
Предложеният проект на наредбата не оказва пряко/или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба.
Предложеният проект на наредба не е свързан с въвеждане на нови изисквания на актове на правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
Проектът на наредбата се публикува за провеждане на обществени консултации на електронната страница на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни.
Лице за контакт: Катерина Чушева Главен експерт Отдел „Международно сътрудничество“ ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Е-mail: kchusheva@caa.bg Телефон: 02/937 1008
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 14.09.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.1. Проектът на наредба има за цел въвеждането на изискванията относно превозите на опасни товари по шосе на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 на Комисията от 20 септември 2022 година за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес (OB L 317, 9.12.2022 г.) (Директивата).
С чл. 1 от Директивата е направено изменение в приложение І, раздел І.1 от Директива 2008/68/ЕО, като е уточнено, че в Приложения А и Б на ADR, приложими към 1 януари 2023 г., думите „договаряща страна“ се заменят с „държава – членка“. Понастоящем в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 40 е предвидено, че терминът „договаряща страна“ в приложения А и Б на ADR, приложими от 1 януари 2021 г., трябва да се разбира като „държава – член на Европейския съюз“. В тази връзка с § 5 от проекта на наредба се предвижда текстът на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на наредбата да бъде приведен в съответствие с цитираното изменение на директивата, като числото „2021“ се замени с „2023“.
В посочения параграф е предложено и допълнение, с което се пояснява, че терминът „държава – член на Европейския съюз“ следва да се използва само тогава, когато приложения А и Б на ADR са като приложение I, раздел I.1 на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно вътрешния превоз на опасни товари.
2. В чл. 4, ал. 2 от Наредба № 40 се съдържа препратка към Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и към Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, приет с Постановление № 169 на Министерския съвет от 25.VIII.1999 г. Посочените нормативни актове са отменени и в тази връзка с § 1 от проекта на наредба се предвижда актуализиране на препратката към действащия понастоящем Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Аналогични са промените в чл. 42, ал. 2 от Наредба № 40, предложени с § 4 от проекта на наредба. В цитираната разпоредба се съдържа препратка към Закона за управление на отпадъците, който е отменен през 2012 г. и в тази връзка е актуализирана препратката към действащия понастоящем нормативен акт.
3. С § 2 в чл. 7, ал. 3, т. 13 от наредбата се актуализира наименованието на специализираната структура на Министерството на вътрешните работи, на която е възложено осигуряването на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации
С § 3 се предлагат изменения в чл. 8б, с които се прецизират изискванията към пожарогасителите, с които следва да бъдат оборудвани превозните средства, като се посочва, че същите следва да са преминали изискващото се обслужване, удостоверено със стикер или маркировка, указващи датата на следващото обслужване. Предложените текстове са в съответствие с изискванията на т. 8.1.4.4. от част 8 на Приложение Б на ADR.
С § 5 се предлага изменение в Приложение № 9 към чл. 45, ал. 2, с което се предвижда неспазването на горното изискване да се квалифицира като нарушение от II-ра рискова категория. При констатиране на такова нарушение длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право да прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106, ал. 1 и 2 от Закона за автомобилните превози.
4. С § 7 от проекта на наредба се актуализира наименованието на дирекцията, която след изменението и допълнението на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (обн., ДВ, бр. 7 от 2020 г.) извършва дейностите по подготовка за издаване на разрешения за обучение на водачи, извършващи превоз на опасни товари, и на консултанти по безопасността при превоза на опасни товари и прави предложения до министъра на транспорта и съобщенията или до оправомощено от него длъжностно лице за издаване на разрешенията или за отказ за издаването им; поддържа база с данни за издадените и отнетите разрешения; организира и провежда изпитите за придобиване на удостоверения за консултанти по безопасността при превоза на опасни товари и удължаване на срока на удостоверенията; прави предложения за издаване на удостоверения на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари; поддържа база с данни за проведените изпити за водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари, за придобиване на удостоверения за консултанти по безопасността при превоза на опасни товари и удължаване на срока на удостоверенията, както и за издадените свидетелства и удостоверения; прави предложение до изпълнителния директор за одобряване на масивите от изпитните въпроси за изготвянето на тестовете за провеждане на обучение на водачи, извършващи превоз на опасни товари, и на консултанти по безопасността при превоза на опасни товари и организира издаването на свидетелство на водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари, а именно дирекция „Водачи на моторни превозни средства“.
5. Предложените промени в § 8 от проекта на наредба произтичат от настоящата структура на Министерския съвет и преобразуването на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Министерство на транспорта и съобщенията.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
За прилагането на новата уредба няма да бъдат необходими финансови и други средства, като приемането й не оказва въздействие върху държавния бюджет.
Очаквани резултати от прилагането на акта:
С проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари ще се постигне съответствие с правото на Европейския съюз, като с предложените промени ще се въведат изискванията на директивата относно превозите на опасни товари по шосе.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
С проекта на наредба се въвеждат в националното законодателство изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 на Комисията от 20 септември 2022 година за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес по отношение на превозите на опасни товари по шосе, поради което е приложена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейски въпроси.
Информация за проведените обществени консултации:
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван за обществено обсъждане за срок от 14 дни на интернет страниците на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Мотивите за определяне на съкратен срок за провеждане на обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове са следните:
Лице за контакт: Катерина Синапова Главен експерт в дирекция „Пътни превозни средства“ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация Тел.: 02/ 930 88 93 E-mail: ksinapova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 25.09.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се предлага да се прецизира срокът, в който ползвателят на превозното средство подава необходимите данни, които се вписват в Националния регистър на превозните средства от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, като в чл. 61, ал. 9 след думата „незабавно“ се добави „но не по-късно от 14 дни от възникване на новите обстоятелства“.
Целта на предложеното допълнение на разпоредбата на чл. 61, ал. 9 е да се посочи ясен срок за своевременното актуализиране на данните в регистъра.
В резултат от промяната ще се постигне своевременно актуализиране на данните, вписвани в регистъра.
Проектът на наредба не изисква финансови или други средства, необходими за прилагането ѝ, и не води до въздействие върху държавния бюджет.
Извършен е анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на наредба е в съответствие с изискванията на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1614 на Комисията от 25 октомври 2018 година за определяне на спецификации за регистрите на превозните средства, посочени в член 47 от Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета, и за изменение и отмяна на Решение 2007/756/ЕО на Комисията.
Проектът на наредба не съдържа разпоредби, транспониращи акт на Европейския съюз, поради което не е изготвена и приложена справка за съответствие с европейското право и становище от Работна група 9 „Транспортна политика“.
Проектът на наредба и мотивите за направеното предложение за промяна са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Направените бележки и предложения ще бъдат отразени в справка.
Лице за контакт: Петър Кинов Главен юрисконсулт ИА „Железопътна администрация“ Тел.: 0888088713 Е-mail: pkinov@iaja.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 25.09.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Настоящият доклад има за цел да представи резултатите от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Последващата оценка е извършена съобразно Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, приета с Постановление № 301 на Министерския съвет от 14.11.2016 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2016 г., изм., бр. 5 от 2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 2020 г.) (НОМИОВ) и Ръководството за извършване на последваща оценка на въздействието, одобрено с Решение № 885 на Министерския съвет от 3 декември 2020 г.
Предмет на настоящия доклад е извършване на последваща оценка на въздействието на ЗМПВВППРБ посредством анализ на критериите за оценка: 1) „Постигане на целите“, 2) „Ефективност“, 3) „Ефикасност“, 4) „Устойчивост“ и 5) „Полезност“.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 18.09.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се предлагат промени в Наредба № РД-08-20, с които се цели постигането на съответствие с разпоредби от Документ 9060 – „Ръководство по статистическата програма на ИКАО“ (Документ 9060). В цитирания документ са формулирани изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) по отношение на предоставянето на статистическа информация от членовете на организацията.
С проекта на наредба се съобразяват също така промените, настъпили в нормативните актове в областта на гражданското въздухоплаване (както в българското, така и в международното право), които засягат назоваването на някои от източниците на статистическа информация, посочени в наредбата. Направени са и редакционни корекции в някои от отчетните статистически форми, с което да се актуализира преводът на отчетните статистически форми, в съответствие с образците на ИКАО. Предложените промени ще внесат по-голяма яснота за източниците на статистическа информация при попълването им.
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) е орган на статистиката по смисъла на чл. 3 от Закона за статистиката.
Задължението за предоставяне на статистическа информация на ГД „ГВА“ от страна на източниците на статистически данни е уредено в разпоредбата на чл. 16 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). С нея се предвижда физическите и юридическите лица, които експлоатират въздухоплавателни средства, ръководят летища или обслужват въздушното движение във връзка с осъществяване на гражданското въздухоплаване, да предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията.
В съответствие с § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване за прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на гражданското въздухоплаване министърът на транспорта и съобщенията издава наредби и инструкции.
Документ 9060 на ИКАО е международен стандарт по прилагането на международна конвенция (Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване), за въвеждането на който в националното законодателство на основание чл. 16 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГВ е издадена Наредба РД-08-20.
Документ 9060 на ИКАО е променян многократно през годините (действащото издание е пето по ред), а последното изменение на Наредба № РД-08-20 датира от 2006 г. Действащите разпоредби на наредбата не уреждат в цялост изискванията за необходимата статистическа информация, която Република България има задължение да предоставя съгласно Статистическата програма на ИКАО, което е и основният мотив да се пристъпи към нейното изменение и допълнение.
С § 1, т. 1 от проекта се предлага изменение в чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-08-20, с което се цели конкретизиране на кръга на субектите, които следва да подават статистическа информация съгласно Документ 9060. С това изменение се внася не само яснота относно кръга на субектите, задължени да подават статистическа информация, но и се постига съответствие с авиационната терминология, използвана в действащите национални и международни нормативни актове.
В тази връзка се предвижда терминът „авиационните оператори“ да бъде заменен с „въздушните превозвачи“, „авиационните оператори, извършващи специализирани операции“ и „организациите за обучение“.
Въздушните превозвачи са търговски предприятия, на които е издаден оперативен лиценз за извършване на въздушен превоз на пътници, поща и/или товари срещу възнаграждение, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (Регламент (ЕО) № 1008/2008). Аналогични изменения в тази връзка са предложени и в § 2 от проекта относно чл. 6а, ал. 2 и в § 3, т. 1, буква „а“ от проекта относно чл. 8, ал. 2.
Авиационните оператори, извършващи специализирани операции, са търговски дружества, чиято дейност не попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1008/2008, на които е издадено разрешение за изпълнение на специализирани летателни операции по реда на Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори (Наредба № 37). С предложеното изменение в терминологията в проекта на наредба се постига съответствие с действащите разпоредби на чл. 64, ал. 2 и 3 от ЗГВ и Наредба № 37. Аналогично е предложеното изменение с § 3, т. 2 от проекта относно чл. 8, ал. 3, където думите „лицата, изпълняващи дейности от обхвата на авиацията с общо предназначение“ се заменят с „авиационните оператори, извършващи специализирани операции“.
Организациите за обучение, като източници на статистическа информация, са юридически лица, които експлоатират въздухоплавателни средства и на това основание попадат в обхвата на чл. 16 от ЗГВ.
Съгласно чл. 3, т. 13 от Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС, 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета, понятието „оператор на въздухоплавателно средство“ означава „всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или предлага да експлоатира едно или повече въздухоплавателни средства“.
Също така, в Приложение VІ към Конвенцията по международното гражданско въздухоплаване под „оператор“ се разбира „лице, организация или предприятие, което е ангажирано в или предлага за ангажиране в експлоатацията на въздухоплавателно средство“. Предвид обстоятелството, че споменатите организации за обучение експлоатират въздухоплавателни средства за целите на практическото обучение на пилотите, те представляват източници на статистическа информация съгласно чл. 16 от ЗГВ.
Предложена е замяна на термина „лицата, които ръководят летища“ с „летищните оператори“. Летищните оператори са юридически лица, на които е издаден лиценз за осъществяване на дейностите по управление и експлоатация на гражданските летища (чл. 48в от ЗГВ). С лиценза се „удостоверява, че организацията, техниката, технологиите и персоналът на лицензираното лице отговарят на стандартите и изискванията за безопасно и качествено поддържане на експлоатационната годност на летището“. С предложената замяна терминологията в наредбата се привежда в съответствие с тази, използвана в действащите разпоредби на ЗГВ.
Статистическите форми I, I-A1, I-B1, I-C1 и J по Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-08-20 съдържат показатели, характеризиращи дейността на летищата, свързана с обслужването на търговския летищен трафик – самолети, пътници, товари и поща, поради което като източник на статистически данни следва да бъдат определени летищните оператори.
В същия контекст е и изменението в чл. 6а, ал. 2 по § 2 от проекта и изменението в чл. 8, ал. 4 по § 3, т. 3 от проекта. Причините за замяна на термина „летищните администрации“ с „летищните оператори“ произтичат от разликата в смисъла на двете понятия. Съгласно чл. 48а, ал. 3 от ЗГВ летищните администрации изпълняват публични функции, независимо от формата на собственост на предприятието. Правното качество „летищна администрация“ се придобива от лицензираните летищни оператори в резултат на властнически акт – след изрично възлагане от министъра на транспорта и съобщенията по чл. 48а, ал. 4 от ЗГВ.
Предлага се също така замяна на термина „лицата, които обслужват въздушното движение“ с „доставчиците на аеронавигационно обслужване“. С изменението се цели привеждане на наредбата в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 година за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение.
По аналогични съображения, в чл. 8, ал. 5 думите „Ръководство на въздушното движение“ се заменят с „Доставчиците на аеронавигационно обслужване“ (предложение по § 3, т. 4 от проекта). Така е обозначен субектът по чл. 16в от Закона за гражданското въздухоплаване.
С гореописаните съображения за постигане на съответствие с разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване и приложимите регламенти на Европейския съюз и въвеждане на актуалната терминология е свързано и предложеното изменение в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (§ 5, т. 1 от проекта).
С предложените в § 1, т. 2, букви „а“ и „б“ и в § 9 изменения се цели синхронизиране на съдържанието на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-08-20 с приложението, съдържащо се в Документ 9060 (стр. 56-57) на ИКАО, в което изчерпателно са посочени видът, периодичността, източникът и срокът за предоставяне на всяка от отчетните статистически форми.
Във връзка с предходното изменение е и предлаганата с § 4 от проекта отмяна на ал. 2 в чл. 9. Тъй като сроковете за предоставяне на статистическа информация от страна на източниците са вече посочени изчерпателно в измененото Приложение № 1, отпада необходимостта същите да се описват в основния текст на наредбата.
С § 1, т. 2, буква „в“ от проекта се предлага отмяната на Приложение № 2 към чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-08-20. В приложението се съдържат множество погрешни и ненужни за целите на събираната статистическа информация понятия, което е предпоставка за допускане на грешки при попълване на отчетните статистически форми от страна на източниците на данни. В тази връзка се предлага неговата отмяна.
Със създаването на т. 7 в чл. 8, ал. 2 (предложено с § 3, т. 1, буква „б“ от проекта), с която се задължават въздушните превозвачи да представят данни за изразходваните горива и смазочни масла, се цели постигане на съответствие с изискванията както на Документ 9060 на ИКАО, така и на Регламент (ЕС) 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 година относно европейските икономически сметки за околната среда и последващите му изменения, а също и с тези на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор. В тази връзка, с § 11 от проекта в Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4, т. 3 се добавят две нови отчетни статистически форми, съдържащи информация за закупени и използвани от въздушните превозвачи авиационни горива и смазочни масла – форма М (по ИКАО) и форма М-Е (по Евростат).
С § 3, т. 5 се предлага да се създаде ал. 6 в чл. 8, с която се регламентират статистическите данни, които организациите за обучение предоставят във връзка с осъществяваната от тях дейност (полети, пролетени часове, персонал, обучени лица).
С § 4, т. 3 се предлага изменение на чл. 9, ал. 3, свързано с факта, че за целите на последващата обработка и верифициране на статистическа информация от страна на ГД „ГВА“, както и нейния последващ обмен с оторизираните национални и международни органи на статистиката, е необходимо тя да бъде предоставяна в електронен формат по електронен път. Според досегашната практика, голяма част от задължените по смисъла на чл. 16 от ЗГВ лица предоставят статистическата информация на хартиен носител или в PDF формат, което забавя и затруднява нейната обработка и верификация. В допълнение, в подготвените отчетни статистически форми в Excel формат (Приложение № 3), където е приложимо, са заложени формули, които ще улеснят попълването на данните и ще намалят риска от грешки, което е от значение за постигане на високо качество на информацията.
С § 4, т. 4 от проекта на наредба се предлага в чл. 9, ал. 4 да се отмени. Предвид гореизложените изменения в ал. 3 и разписания електронен път за представяне на статистическите форми, отпада необходимостта от определяне на специфични изисквания към използвания софтуер от страна на ГД „ГВА“.
С § 5 от проекта в § 1 от Допълнителната разпоредба на Наредба № РД-08-20 се създават нови легални дефиниции за целите на наредбата, възпроизвеждащи съдържащите се в Документ 9060 на ИКАО. Това са създадените т. 13-15 от § 1 от Допълнителната разпоредба на наредбата относно понятията „нередовни полети“, „блок-чартър полети“ и „търговски полети авиотакси“, за които понастоящем липсват определения както в ЗГВ, така и в наредбата. По този начин се постига актуализиране на съдържанието на наредбата в съответствие с посочения документ на ИКАО.
С изменението на § 2 от Заключителните разпоредби се предлага главният директор на ГД „ГВА“ да дава указания по попълването на отчетните статистически форми, като одобрява ръководство в тази област. С промяната се цели постигане на съответствие с един от основните приоритети както на ИКАО, така и на Европейската статистическа система (ЕСС), а именно предоставяне на точни, надеждни и съпоставими данни за гражданското въздухоплаване, в контекста на ролята на официалната статистика за провеждане на политика, базирана на доказателствата, и стремежа към икономика, основана на данни.
Посоченото Ръководство относно статистическите данни във въздушния транспорт е свързано с изпълнението на препоръки от Доклада от партньорската проверка относно съответствието с Кодекса на европейската статистическа практика и допълнителното усъвършенстване и развитие на националната статистическа система. Партньорската проверка е осъществена от екип на Европейската статистическа система в периода март-април 2022 г. и цели подобрение на националната статистическа система с оглед нейното функциониране съобразно изискванията на Кодекса на европейската статистическа практика.
По т. 5.2.3 „Укрепване на координацията и видимостта на качеството в българската статистическа система“ от доклада се съдържа препоръка R9 за „въвеждане на структурирани и редовни процедури за предоставяне на методически и други насоки”, чрез координирани действия между Националния статистически институт и другите национални органи, разработващи, произвеждащи и разпространяващи европейска статистика. Посочва се, че: „Управлението на качеството в рамките на българската статистическа система може да бъде от полза за работата на електронното правителство в рамките на българското правителство, като добави качество и сигурност на данните към цялостното управление на данните.“
Ръководството относно статистическите данни във въздушния транспорт, одобрявано от главния директор на ГД „ГВА“, ще съдържа методически насоки за попълване на данните от страна на авиационните субекти, както и методите за контрол на качеството и първоначална верификация на данните от страна на отрасловия орган на статистиката, поради което представлява важен инструмент за постигане на националните цели. Чрез регламентирането му в § 2 от Заключителните разпоредби на наредбата се постига също съответствие с изискването за повишаване на прозрачността и видимостта на ролята на ГД „ГВА“ като орган на статистиката в националната и европейската статистическа система (Кодекс на европейската статистическа практика, индикатори 1.3 и 1.5).
Предложените промени в § 7 от проекта на наредба произтичат от настоящата структура на Министерския съвет и преобразуването на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Министерство на транспорта и съобщенията.
С § 10 от проекта е изменено Приложение № 3 към чл. 6, ал. 4, т. 3, като се предвиждат редица промени във включените в него статистически форми. По-съществените са следните:
Във форма А се променя наименованието на отчетната статистическа форма на „Превози на въздушните превозвачи“. Промяната е отразена и в Приложение № 1. В наименованието на раздел „Нередовни (чартърни) търговски полети“ отпада думата „чартърни“. В трети раздел „Нетърговски полети“ отпада показател „Пролетени часове за специализирани услуги“, поради обособяването му в отделна форма AD-3. Променя се периодичността на предоставяне на данните за въздушните превозвачи, изпълняващи само нередовни превози, от 12 месеца на 1 месец.
Във форма AD-3 като източници на статистическа форма са добавени организациите за обучение, предоставящи данни за изпълнените учебни полети, персонал и обучени лица (чл. 8, ал. 6 от проекта).
Целта на форма А-Т е да се събира статистическа информация, която следва да се предоставя ежегодно на ИКАО с отчетна статистическа форма A-S, обобщаваща данните за превозите на всички въздушни превозвачи в страната. Формата съдържа показател „Търговски полети авиотакси“ с два вида данни: „Самолето–излитания“ и „Пролетени часове“ и ще се изисква от всички, изпълняващи такава услуга, като по този начин се постига съответствие с Документ 9060 на ИКАО и прилагане на Принцип 9 от Кодекса на европейската статистическа практика – „Умерена тежест за респондентите“. Промяната е отразена и в Приложение № 1.
Във форма В се променя наименованието на отчетната статистическа форма на „Превози на въздушните превозвачи по начални и крайни пунктове на международни полети“. Промяната е отразена и в Приложение № 1. Променят се източниците, като отчетната статистическа форма следва да се предоставя от всички въздушни превозвачи, а не както досега - само от изпълняващите редовни превози. По този начин се постига съответствие с Документ 9060 на ИКАО.
Във форма С се променя наименованието на отчетната статистическа форма на „Търговски превози на въздушните превозвачи по етапи на международни полети“. Променя се наименованието на колона „Капацитет за платен товар“ на „Общ капацитет на търговско затоварване“. Въвежда се изискване при попълване на колона „Двойка летища“ да се прилага 3-буквен ИАТА код. Променя се също така срокът за предоставяне на данните от 15 дни на един месец. Това изменение е в съответствие с Документ 9060 и Принцип 9 от Кодекса на европейската статистическа практика. В Документ 9060 срокът, в който държавата има задължение да предостави информацията на ИКАО е два месеца след изтичане на отчетния период. В случая увеличаването на срока за източниците няма да попречи на държавата да изпълнява задълженията си в срок. Промяната е отразена и в Приложение № 1.
Във форма D към съдържанието на част 2 – „Персонал“ са добавени колони, в които се попълват данни за средната възраст и за броя на мъжете и жените по съответните категории авиационен персонал. Изменението се прави с цел осигуряване на информация за изпълнение на препоръките в т. 4 и т. 5 на Резолюция на Асамблеята на ИКАО A39-29 („Следващо поколение на авиационни специалисти“) и на т. 5 на Резолюция на Асамблеята на ИКАО А39-30 („Програма на ИКАО за равенство на половете, съдействаща за участието на жените в дейността на авиационния сектор“). Променя се и срокът за предоставяне на данните от 2 месеца на 3 месеца. Така се осигурява прилагане на Принцип 9 от Кодекса на европейската статистическа практика - Умерена тежест за респондентите. В Документ 9060 срокът, в който държавата има задължение да предостави информацията на ИКАО е четири месеца след изтичане на отчетния период – увеличаването на срока за източниците няма да попречи на държавата да изпълнява задълженията си в срок.
Във форма E-F се променя наименованието на отчетната статистическа форма на „Финансови данни на въздушните превозвачи“. Промяната е отразена и в Приложение № 1. Приета е изцяло формата от Документ 9060 с прецизиран превод на български език. Променя се срокът за предоставяне на данните от 4 месеца след изтичане на отчетния период (за цялата фирма) на: част І – 4 месеца след изтичане на отчетния период (предварителни данни); на цялата форма - 6 месеца след изтичане на отчетния период.
Във форма І се приема изцяло формата по Документ 9060 – съвместна на Международния съвет на летищата (ACI) и ИКАО, която включва данни за трансферните пътници през летищата, които досега не са били събирани от ГД „ГВА“. Така се постига съответствие с Документ 9060 и решение на Експертната група по статистика на въздушния транспорт на Евростат за предоставяне на агрегирани данни за трансферен трафик през летищата.
В раздел I „Самолетодвижения“ е добавен ред, буква „д“ – „Сумарно максимално излетно тегло на всички кацнали ВС, тона“. В раздел II „Пътници“ е добавен ред, подточка „д“– „Заминали пътници, освободени от такса пътници – общо“. Двете допълнения са направени на основание чл. 7, ал. 1 от действащата наредба. Информацията е необходима на ГД „ГВА“ за упражняване на контрол по отношение на начисляваните такси за издръжка на националния независим надзорен орган по чл. 16д, ал. 1 и ал. 3 от ЗГВ.
Във форма J се променя срокът за предоставяне на данните от 4 месеца на 5 месеца. В Документ 9060 срокът, в който държавата има задължение да предостави информацията на ИКАО е шест месеца след изтичане на отчетния период. Увеличаването на срока за източниците няма да попречи на държавата да изпълнява задълженията си в срок.
Във форма К и форма L са нанесени редакционни промени, целящи постигането на съответствие с Документ 9060 на ИКАО, както и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 година за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение.
Форма М касае статистическите данни за „Изразходвано гориво и извършени превози– Въздушни превозвачи“. С нея е предвидено да се подава информация, която се съдържа в Документ 9060 и следва да бъде предоставяна от държавата на ИКАО.
Във форма М-Е се съдържа подобна информация, но получавана с различна методика. Тя следва да бъде предоставяна на Евростат (чрез НСИ) съгласно Регламент (ЕС) № 691/2011 за Европейските икономически сметки за околната среда, на изменилия и допълнил го Регламент 538/2014 (чл. 3, т. 1, б. “а“ във връзка с Раздел 5, т. 2 на Приложение 1 – „Модул за сметки за емисиите във въздуха“), и Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор (чл. 5, т. 1 във връзка с т. 13 – „Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип“ и с т. 18 – „Смазочни материали“ на чл. 4.1. – „Енергийни продукти, за които се прилага“ от Приложение „Б“ – Годишна енергийна статистика).
В Приложение № 3 са отразени настъпилите промени в наименованията на статистическите форми, като са добавени и новите форми. С измененията се постига съответствие с Документ 9060 на ИКАО. Също така се добавя ново съдържание и е променен изцяло образецът на всяка от тях. Във всички отчетни статистически форми са добавени реквизити, в които да се попълват данните на изготвилия информацията служител на съответния източник, в това число данни за контакт. Целта е да може да се направи бърза обратна връзка, в случай че при верифицирането на данните бъдат открити несъответствия.
С предложените изменения и допълнения в Наредба № РД-08-20 ще се осигури в пълна степен изпълнението на задълженията на Република България по отношение на предоставянето на статистическа информация до съответните организации (ИКАО, Евростат, Националния статистически институт), както и събирането на специфични данни, необходими за нуждите на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Предложените промени в наредбата са съобразени с принципите, заложени в Кодекса на европейската статистическа практика.
Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“, тъй като се приемат мерки на национално ниво по прилагането на Регламент (ЕС) 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 година относно европейските икономически сметки за околната среда и последващите му изменения и на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор.
За прилагането на новата уредба не са необходими финансови или други средства.
В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с доклада към него са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за провеждането на обществени консултации за срок от 30 дни.
Лице за контакт: Милена Иванова Главен юрисконсулт ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Е-мейл: mivanova@caa.bg Тел. 02/937 10 75
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 14.09.2023
.Институция: Default
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Проектът предвижда изменения в Устройствения правилник на Държавния авиационен оператор, както и на произтичащата от тези изменения промяна в Постановление № 69 на Министерския съвет от 2023 г. за създаване на Център за спешна медицинска помощ по въздуха.
Предлаганите изменения са част от нормативното устройство на дейността по изпълнение на полетите за осигуряване на въздушен транспорт с вертолети за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата.
С Разпореждане № 6 на Министерския съвет от 10 август 2023 г. е прекратена ликвидацията и е продължена дейността на едноличното търговско дружество с държавно участие в капитала с фирма „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД, считано от вписването на протоколното решение на едноличния собственик на капитала за прекратяване на ликвидацията и за продължаване на дейността на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С Постановление № 109 на Министерския съвет от 2023 г. на дружеството е възложено за срок от 10 години извършването на услуга от общ икономически интерес – полети за осигуряване на въздушен транспорт с вертолети за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата и по реда на Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 2168/2008 на Европейския парламент и на съвета от авиационен оператор със свидетелство за авиационен оператор и SPA.HEMS одобрение, издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Проектът за спешна медицинска помощ по въздух се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост. Целта е да създаде система за предоставяне на модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения „златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост, от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства. В резултат се очаква, че ще има намаление в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на „златния час“. Освен това се очаква да има по-малко престои в болница и/или отпуск по болест в резултат на навременна спешна медицинска помощ, от една страна, и навременен транспорт на ранените до специализирани болници, от друга. Като се вземат предвид характеристиките на страната като топография, климатични условия, състоянието на републиканската пътна мрежа, непрекъснато нарастващият трафик в областните градове и столицата, ще бъде внедрена системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, използвайки най-добрата практика на хеликоптерната спешна медицинска служба (HEMS) с последващо транспортиране на пациентите до специализирани лечебни заведения.
Необходимо е отговорността и функциите да бъдат делегирани конкретно на субект, който да носи изключително цялата отговорност за мисиите за спешна медицинска помощ по въздух. Като се прекратява ликвидацията и се възстановява дейността на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД, и на дружеството се възлага цялата система за спешната медицинска помощ по въздуха, се улеснява моделът на действие, финансиране и издържане на цялата система за спешна помощ по въздуха в Република България.
Това налага и отмяната на възложената дейност на Държавния авиационен оператор, чрез отмяна на съответните текстове от Устройствения правилник на Държавния авиационен оператор, доколкото към момента посочената дейност е възложена на Държавния авиационен оператор.
Държавният авиационен оператор ще продължи да изпълнява полетите със специално предназначение.
Извършен е анализ на проекта за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът не съдържа разпоредби, транспониращи акт на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право и становище от Работна група 9 „Транспортна политика“.
Предложените проекти са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство в областта на гражданското въздухоплаване и в областта на конкурентното право.
Изготвена е и е съгласувана от дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове проектът на Постановление на Министерския съвет, докладът, съгласуваната частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Резултатите от проведеното обществено обсъждане ще бъдат отразени в справка към доклада на вносителя.
Лице за контакт:
Бисер Петров
Държавен експерт
Дирекция „Правна“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел.: 02/9409470
E-mail: bpetrov@mtitc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 21.08.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) предвижда изменения, свързани с Мотивирано становище INFR(2021)2161 C(2023)1994 final от 19.04.2023 г. на Европейската комисия (ЕК) по процедура за нарушение № 2021/2161 срещу Република България за неосигуряване на правилното транспониране на чл. 1, параграфи 4, 5, 8 и 14 от Директива (ЕС) 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за изменение на Директива 2012/34/ЕС по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. В мотивираното становище ЕК твърди, че не е осигурено правилното транспониране на следните разпоредби:
1. Член 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/2370, с който се изменя чл. 7 от Директива 2012/34/ЕС;
2. Член 1, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/2370, с който се създават чл. 7а, 7б, 7в и 7д в Директива 2012/34/ЕС;
3. Член 1, параграф 14 от Директива (ЕС) 2016/2370, с който се изменя на чл. 56 от Директива 2012/34/ЕС.
1. По отношение на чл. 7 „Независимост на управителя на инфраструктура“ от Директива 2012/34/ЕС:
1.1. В мотивираното становище ЕК посочва, че относно текста на чл. 7, параграф 1, трета алинея от директивата – „Държавите членки гарантират, че членовете на надзорния съвет и на управителния съвет на управителя на инфраструктура и ръководителите, които са на тяхно пряко подчинение, работят безпристрастно и тяхната безпристрастност не е повлияна от никакви конфликти на интереси“, в българското законодателство се съдържат разпоредби, които предотвратяват конфликта на интереси на управителните органи на основния управител на инфраструктурата – Национална компания „Железопътна инфраструктура“(НКЖИ), но „законодателството за транспониране не съдържа изрична разпоредба, която да въвежда изискването безпристрастността на ръководителите, които са на пряко подчинение на надзорния и управителния съвет, да не бъде повлияна от конфликт на интереси. Освен това разпоредбата, с която е извършено транспонирането, не съдържа изрично позоваване на обстоятелството, че работят „безпристрастно“, нито на изискването „безпристрастността да не е повлияна от никакви конфликти на интереси“ по отношение на функционирането на висшите органи на управителя на инфраструктура. Комисията счита, че това изискване следва да бъде изрично въведено по отношение на тях.“
1.2. В мотивираното становище ЕК посочва, че текстът на чл. 7, параграф 3 от директивата, уреждащ забраната членовете на висшите органи на управителя на инфраструктура да бъдат едновременно назначени в различни органи, е транспониран и с мерките за транспониране се определя обща забрана за членовете на управителния съвет на управителя на инфраструктура да извършват от свое име или от името на друг субект конкурентна дейност или да бъдат в договорни отношения с други дружества или сдружения със сходен предмет на дейност, но „настоящите национални мерки не гарантират достатъчна правна сигурност по отношение на това кои предприятия са действително обхванати от националното законодателство в това отношение“.
В отговор на мотивираното становище на ЕК, в законопроекта се предлага с § 4 да се създаде чл. 24б:
„Чл. 24б. (1) Лицата, участващи в органите на управление на управител на железопътна инфраструктура и ръководителите, които са на тяхно пряко подчинение и са отговорни за вземането на решения във връзка с основните им функции, работят безпристрастно и тяхната безпристрастност не е повлияна от никакви конфликти на интереси, които могат доведат до получаването на облага по смисъла на чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Те не могат да извършват конкурентна дейност, както и да бъдат в договорни отношения с железопътни предприятия, дружества или сдружения.
(2) Лицата по ал. 1 не могат да заемат едновременно следните длъжности:
1. членове на органи на управление на управител на инфраструктура и членове на органи на управление на железопътно предприятие;
2. служители, отговорни за вземането на решения във връзка с основните функции и членове на органи на управление на железопътно предприятие;
3. ако има надзорен съвет — членове на надзорния съвет на управител на инфраструктура и членове на надзорния съвет на железопътно предприятие;
4. членове на надзорния съвет на предприятие, което е част от вертикално интегрирано предприятие по смисъла на Директива (ЕС) 2016/2370 и което упражнява контрол едновременно над железопътно предприятие и над управител на инфраструктура, и членове на органите на управление на този управител на инфраструктура“.
2. По отношение на чл. 7а „Независимост на основните функции“ от Директива 2012/34/ЕС:
В мотивираното становище ЕК посочва, че конкретната цел на чл. 7а, параграфи 1 и 2 - да се гарантира, че дадено железопътно предприятие или друго юридическо лице не упражнява решаващо влияние върху управителя на инфраструктурата във връзка с основните му функции, не е постигната. Комисията счита, че „националното право трябва ясно и изрично да възпрепятства упражняването на решаващо влияние върху съществените функции на управителя на инфраструктура, независимо дали тези функции се упражняват пряко от управителя на инфраструктурата или се възлагат на друг субект в изпълнение на член 7в от директивата“.
В отговор на мотивираното становище на ЕК, в законопроекта се предлага с § 4 да се създаде чл. 24а, ал. 3:
„(3) Държавни органи, железопътни предприятия или други лица не могат да упражняват решаващо влияние върху управителя на железопътна инфраструктура по отношение на основните му функции“.
3. По отношение на чл. 7б „Безпристрастност на управителя на инфраструктура по отношение на управлението на трафика и планирането на поддръжката“ от Директива 2012/34/ЕС:
В мотивираното становище ЕК посочва, че „този член е транспониран в българското национално законодателство, с изключение на второто изречение от параграф 3 относно планирането на дейностите по поддръжка“, както и „нито една национална разпоредба не изисква в общ план управителят на инфраструктура да действа по недискриминационен начин при планиране на дейностите по поддръжка“.
В отговор на мотивираното становище на ЕК, в законопроекта се предлага с § 2, т. 1 в чл. 10, ал. 1, т. 5 след думите „железопътната инфраструктура“ се добавя „по прозрачен и недискриминационен начин и“.
4. По отношение на чл. 7в „Възлагане на дейности на външни изпълнители и споделяне на функциите на управителя на инфраструктура“ от Директива 2012/34/ЕС:
В мотивираното становище ЕК посочва, че „чл. 10 от Закона за железопътния транспорт е в нарушение на директивата, тъй като забранява прехвърлянето на основните функции на управителя на инфраструктурата. Съгласно член 7в, параграф 1 от директивата на управителя на инфраструктура следва да бъде разрешено да възлага (прехвърля) някои от своите функции на друг субект, включително своите основни функции, ако реши.“
В отговор на мотивираното становище на ЕК, в законопроекта се предлага:
4.1. С § 2, т. 1 в чл. 10, ал. 2 думите „и не могат да се прехвърлят“ да се заличат.
4.2. С § 1 в чл. 3 да се създаде ал. 1а:
„(1а) Концесионерите по ал. 1 са управители на железопътната инфраструктура“.
4.3. С § 4да се създаде чл. 24а, ал. 1, 2 и 4:
„Чл. 24а (1) При условие че не възниква конфликт на интереси и че е гарантирана поверителността на търговската информация, в съответствие с действащото законодателство управител на железопътна инфраструктура може:
1. да възлага функции по чл. 10, ал. 1 на трето лице - търговец, при условие че то не е железопътно предприятие, не контролира железопътно предприятие, нито е контролирано от железопътно предприятие;
2. да възлага извършването на дейности по развитие, поддръжка и обновяване на железопътната инфраструктура и свързани с това задачи на железопътни предприятия или дружества, които контролират железопътно предприятие или са контролирани от железопътно предприятие.
(2) В случаите по ал. 1 управителят на железопътната инфраструктура изпълнява надзорните си правомощия и носи крайната отговорност за упражняването на функциите си.
(4) Конфликт на интереси по ал. 1 е налице, когато управителят на железопътна инфраструктура, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на функциите или дейностите по ал. 1 или могат да повлияят на възлагането, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост.“
5. По отношение на чл. 56 „Функции на регулаторния орган“ от Директива 2012/34/ЕС:
В мотивираното становище ЕК твърди, че Република България не е изпълнила задължението си да транспонира и прилага правилно член 56 от директивата, като е посочила следното:
„Първо, когато в българското законодателство е посочено действие на регулаторен орган по собствена инициатива (чл. 116, ал. 5 от Закона за железопътния транспорт), обхватът на действие на регулаторния орган е ограничен до букви „а“-„й“ от член 56, параграф 1 от директивата, докато в самата директива се посочва по-широк обхват на действие („коригиране на дискриминация по отношение на заявителите, нарушения на пазара и други нежелателни тенденции на тези пазари“), с конкретно, но не изключително, позоваване на член 56, параграф 1, букви „а“-„й“ от нея.
Второ, с изключение на чл. 116, ал. 5 от Закона за железопътния транспорт, останалите разпоредби на националното законодателство, свързани с контролната функция на регулаторния орган, които се съдържат в чл. 116, ал. 6-11 от Закона за железопътния транспорт, се отнасят само за действия на регулаторния орган в отговор на жалби, а не по собствена инициатива“.
В отговор на мотивираното становище на ЕК, в законопроекта се предлага с § 5 в чл. 116 да се създадат ал. 10а и 10б:
„(10а) Без да се засягат правомощията на Комисията за защита на конкуренцията за осигуряване на конкуренцията на пазара за железопътни услуги, когато е целесъобразно, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ във функцията си на регулаторен орган упражнява контрол по своя инициатива и взема решения за налагане на подходящи мерки за коригиране на дискриминация по отношение на заявителите, нарушения на пазара и други нежелателни тенденции на пазара, по-специално във връзка с обстоятелствата по ал. 5, т. 1 -11.
(10б) Решението по ал. 10а може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
II. Други предложения за промени:
С § 6, ал. 1 се предлага навсякъде в закона думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят съответно с „министърът на транспорта и съобщенията“, „министъра на транспорта и съобщенията“ и „Министерството на транспорта и съобщенията“. Съгласно т. 3 от Решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г., изм., бр. 110 от 2021 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се преобразува в Министерство на транспорта и съобщенията.
С § 3 и § 6, ал. 2 се предлага навсякъде в закона думата „молба“ да се замени с думата „заявление“. С писмо с рег. № 03-00-239/26.05.2023 г. относно систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България, администрацията на Министерския съвет е предложила горепосочената промяна във връзка с целите за намаляване на административната тежест.
В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, обществените консултации по законопроекта се провеждат в 14-дневен срок, тъй като е необходимо спешно да бъдат приети промените в Закона за железопътния транспорт, с които ще бъде прекратена процедурата във връзка с Официално уведомително писмо С(2021)7177 от 12.11.2021 г. и Мотивирано становище INFR(2021)2161 C(2023)1994 final от 19.04.2023 г. на Европейската комисия (ЕК) по процедура за нарушение № 2021/2161 срещу Република България за неосигуряване на правилното транспониране на чл. 1, параграфи 4, 5, 8 и 14 от Директива (ЕС) 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за изменение на Директива 2012/34/ЕС по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. Целта на законопроекта е да се прекрати наказателната процедура срещу Република България и Европейската комисия да не сезира Съда на Европейския съюз, с оглед избягване на неблагоприятни последици и налагане на санкция за държавата.
Лице за контакт: Мария Стефанова Главен секретар ИА "Железопътна администрация" Тел.: 02/9409378 E-мail: mstefanova@iaja.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 27.07.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на наредба се предлагат:
I. Промени, свързани с въвеждането в националното законодателство на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 на Комисията от 20 септември 2022 година за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с оглед на адаптирането към научно-техническия прогрес (ОВ L 317, 09/12/2022) (Делегирана директива (ЕС) 2022/2407).
Директива 2008/68/ЕО относно вътрешния превоз на опасни товари (2008/68/ЕО) е въведена в националното законодателство с Наредба № 46 от 30.11.2001 г. за железопътен превоз на опасни товари. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/68/ЕО, Европейската комисия приема делегирани актове за изменение на приложенията на директивата с цел отчитане на измененията на ADR, RID и ADN, по-специално свързаните с научния и техническия прогрес, включително използването на технологии за локализиране и проследяване. Приетите въз основа на цитирания текст актове, въвеждащи изменения на приложенията към Директива 2008/68/ЕО, са въведени в Наредба № 46, с изключение на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407. Текстът, който следва да се транспонира от посочената делегирана директива се съдържа в чл. 1, т. 2 от нея и гласи: „в приложение II раздел II.1 се заменя със следното:
„II.1. RID
Приложението към RID, приложимо от 1 януари 2023 г., като се разбира, че където е уместно „RID договаряща държава" се заменя с „държава членка“.
Подобен текст вече е транспониран и се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 46. За да се транспонира Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 е необходимо да се добави заглавието й в края на § 2 от Заключителните разпоредби на действащата Наредба № 46, което се предлага в параграф единствен от проекта на наредба.
Предложеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 46 не оказва пряко/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 46 и да представят писмени предложения или становища в 14-дневен срок от публикуването им.
Решението за определяне на по-кратък срок за обществено обсъждане на проекта на акт е взето в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, като е съобразено, че публикуваният за обществено обсъждане проект на наредба включва разпоредби, които имат технически характер и чрез тях се въвежда изискването на чл. 1, параграф 2 от Делегирана директива (ЕС) 2022/2407, който регламентира актуалната редакция на правилата към RID – приложима от 1 януари 2023 г., която вече е в сила за Република България.
В изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г., изм., бр. 53 и 64 от 2008 г., бр. 34, 71, 78 и 83 от 2009 г., бр. 4, 5, 19 и 65 от 2010 г., попр., бр. 66 от 2010 г., изм., бр. 2 и 105 от 2011 г., доп., бр. 68 от 2012 г., изм., бр. 62, 65 и 80 от 2013 г., изм. и доп., бр. 53 от 2014 г., изм., бр. 76 от 2014 г., изм. и доп., бр. 94 от 2014 г., изм., бр. 101 от 2014 г., изм. и доп., бр. 6 от 2015 г., изм., бр. 36 от 2016 г., изм. и доп., бр. 79 от 2016 г., изм., бр. 7 и 12 от 2017 г., изм. и доп., бр. 39 от 2017 г., бр. 3 от 2019 г., изм., бр. 41 от 2021 г.) е изготвена таблица за съответствие с Делегирана директива (ЕС) 2022/2407. Проектът на наредба е съгласуван в рамките на Работна група 9 „Транспортна политика“, за което е приложено становище на работната група.
Лице за контакт: Мария Стефанова Главен секретар ИА „Железопътна администрация" Тел.: 02/9409 378, Мобилен: +359884 101 581 Е-mail: mstefanova@iaja.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 26.07.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) предвижда изменения, свързани с Мотивирано становище INFR(2021)2161 C(2023)1994 final от 19.04.2023 г. на Европейската комисия (ЕК) по процедура за нарушение № 2021/2161 срещу Република България за неосигуряване на правилното транспониране на чл. 1, параграфи 4, 5, 8 и 14 от Директива (ЕС) 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за изменение на Директива 2012/34/ЕС по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. В мотивираното становище ЕК твърди, че не е осигурено правилното транспониране на следните разпоредби:
1. Член 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/2370, с който се изменя чл. 7 от Директива 2012/34/ЕС;
2. Член 1, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/2370, с който се създават чл. 7а, 7б, 7в и 7д в Директива 2012/34/ЕС;
3. Член 1, параграф 14 от Директива (ЕС) 2016/2370, с който се изменя на чл. 56 от Директива 2012/34/ЕС.
В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, обществените консултации по законопроекта се провеждат в 14-дневен срок, тъй като е необходимо спешно да бъдат приети промените в Закона за железопътния транспорт, с които ще бъде прекратена процедурата във връзка с Официално уведомително писмо С(2021)7177 от 12.11.2021 г. и Мотивирано становище INFR(2021)2161 C(2023)1994 final от 19.04.2023 г. на Европейската комисия (ЕК) по процедура за нарушение № 2021/2161 срещу Република България за неосигуряване на правилното транспониране на чл. 1, параграфи 4, 5, 8 и 14 от Директива (ЕС) 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за изменение на Директива 2012/34/ЕС по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. Целта на законопроекта е да се прекрати наказателната процедура срещу Република България и Европейската комисия да не сезира Съда на Европейския съюз, с оглед избягване на неблагоприятни последици и налагане на санкция за държавата.
Лице за контакт: Мария Стефанова Главен секретар ИА „Железопътна администрация" Е-mail: mstefanova@iaja.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 20.07.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Министерството на транспорта и съобщенията организира обществена консултация по предложение за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Проектът е в изпълнение на Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
В него е поето като ангажимент на Република България осъществяването на редица мерки, една от които е изготвяне и приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Лице за контакт: Милена Иванова Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Тел.: 02/937 10 75 Е-mail: MIvanova@caa.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 28.06.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Проектът е изготвен в изпълнение на мярка № 95 от Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 57 на Министерския съвет от 25 януари 2023 г., във връзка с въвеждане на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 на Комисията от 20 септември 2022 г. за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел отчитане на научно-техническия прогрес (ОВ, L 317 от 9.12.2022 г.) (Делегирана директива (ЕС) 2022/2407), в частта ѝ относно превоза на опасни товари по вътрешни водни пътища (чл. 1, параграф 3 от нея).
Наредба № 16 е издадена на основание чл. 175а, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване и съдържа правила относно условията и реда за превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешните водни пътища и за обработката им в българските пристанища, в т.ч. изискванията към консултантите по безопасността при превоз и обработка на опасни товари по вътрешните водни пътища.
С Наредба № 16 в националното законодателство са въведени и изискванията на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ, L 260 от 30.09.2008 г.) (Директива 2008/68/ЕО). Съгласно Директива 2008/68/ЕО превозването на опасните товари по вътрешните водни пътища се осъществява в съответствие с изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN), подписано в Женева, Конфедерация Швейцария, на 26 май 2000 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.), ратифицирано със закон – обн., ДВ, бр. 9 от 2006 г.
Съгласно чл. 2 от Споразумението (ADN) неразделна част от него са Правилата към ADN, които включват предписания относно международния превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища и предписания и процедури относно проверките, издаването на свидетелства за одобрение, признаването на класификационни общества, дерогирането, специалните разрешения, контрола, обучението и изпитването на експертите. Приетите по реда и при условията на чл. 20 от Споразумението (ADN) промени в Правилата към ADN влизат в сила за всички държави – страни по ADN, в това число и за Република България. Последните изменения на Правилата към ADN са в сила от 1 януари 2023 г.
Във връзка с актуализацията на Правилата към ADN е приета Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 за изменение на приложенията към Директива 2008/68/ЕО, като в чл. 1, параграф 3 от същата се посочва приложимата редакция на правилата към ADN, която е в сила от 1 януари 2023 г.
Предвид гореизложеното, с § 1 от проекта се предлага изменение на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 16, с което се посочва актуалната, приложима от 1 януари 2023 г. редакция на Правилата към ADN.
На следващо място, с § 2 от проекта се предлага допълнение на § 1а от Допълнителните разпоредби на наредбата, с оглед изпълнение на изискването на чл. 2, параграф 1 от Делегирана директива (ЕС) 2022/2407 за позоваване на същата при приемането на националните разпоредби. В изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.) е изготвена и се прилага таблица за съответствие с изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2022/2407. Приложено е и становище на Работна група 9 „Транспортна политика” към Съвета по европейските въпроси.
Проектът на нормативен акт не оказва въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба.
В съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 – 4 от Закона за нормативните актове по проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 от 20.06.2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища са проведени обществени консултации на официалната интернет страница на Министерство на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с тях и да представят писмени предложения или становища по проекта на нормативен акт в 14-дневен срок от публикуването.
Решението за определяне на по-кратък срок за обществено обсъждане на проекта на акт е взето в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, като е съобразено, че публикуваният за обществено обсъждане проект на наредба включва разпоредби, които имат технически характер и чрез тях се въвежда изискването на чл. 1, параграф 3 от Делегирана директива (ЕС) 2022/2407, който регламентира актуалната редакция на правилата към ADN – приложима от 1 януари 2023 г., която вече е в сила за Република България като страна по Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища.
Лице за контакт: Елеонора Караколева Старши експерт Дирекция „Пристанища и пристанищни услуги” ИА „Морска администрация” E-mail: eleonora.karakoleva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 14.07.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Основната цел на предложените промени в Наредба № Н-3 е намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса.
С § 1, § 4, § 8 и § 13 се предвижда заявяването на услугата за издаване на карти за дигитални тахографи да става чрез информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в центровете за административно обслужване на агенцията или по електронен път, с квалифициран електронен подпис, чрез електронния портал за заявяване на административни услуги на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. При подаване на заявлението в центровете за административно обслужване на агенцията отпада необходимостта от предоставяне на копия на лична карта и свидетелство за управление на МПС, като необходимата информация се получава автоматично от регистъра на българските документи за самоличност (БДС). Нанасянето на данните на заявителите в информационната система ще се извършва от обучени служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като за заявителят остава единствено задължението да провери правилността на нанесените данни. С отпадането на изискването за подаването на заявления на хартиен носител значително ще бъдат улеснени потребителите и ще се подобри процедурата за административно обслужване.
С § 4 и § 8 от проекта на наредба се предвижда отпадане на изискванията за представяне на документи (удостоверяващи наличието на сключен трудов договор), в случаите когато Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ има възможност да провери съответните обстоятелства по служебен път.
С § 2, § 5 и § 9 е добавена и възможност, отново с цел повишаване качеството на предоставяната административна услуга, за получаване на персонализираната карта за дигитален тахограф на посочен от заявителя адрес чрез лицензиран пощенски оператор за сметка на заявителя.
С § 4, т. 4 и § 5 се предлагат изменения в текстовете от наредбата по отношение на лицата, които имат право да подават заявление за издаване на карта за превозвача и да получават издадените карти. С предложените промени се цели недопускане на практиката карта на превозвач да се издава на лице, служител на превозвача, без знанието на самия превозвач.
С предложената с § 11 отмяна на т. 3 в чл. 29, ал. 3 се редуцират случаите на обявяване на издадена карта за дигитален тахограф за невалидна със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В случаите на загубена, открадната, повредена или неизправна дигитална карта самият притежател на картата обявява съответното обстоятелство пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на това основание статусът на картата се променя в инфраструктурата за комуникация с европейските мрежи на TACHONET в регистъра за издадените карти за дигитални тахографи, без да е необходимо издаването на последващ акт.
С § 14 и § 15 се предлага отпадане на задължението на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да поддържа хартиен регистър на издадените дигитални карти и списък с номерата на невалидните карти за дигитални тахографи. Компетентните органи могат да следят статуса на всяка карта чрез инфраструктурата за комуникация с европейските мрежи на TACHONET, която е част от регистъра за издадените карти за дигитални тахографи по чл. 34, ал. 1. В тази връзка, поддръжката на хартиени регистри и списъци се явява изцяло нецелесъобразна дейност.
Предложените с § 17 – 21 изменения са свързани с промените, предвидени с § 1, § 4, § 8 и § 13, касаещи облекчаването на процедурата за издаването на карти за дигитални тахографи. Заявяването на услугата ще се извършва чрез попълване на данните в информационната система или чрез електронния портал за заявяване на административни услуги на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В тази връзка, отпада необходимостта заявителите да използват заявления на хартиен носител по образец и съответните приложения към наредбата следва да се отменят.
Направените с § 3, § 7, § 10 и § 16 изменения целят премахване на необходимостта от последващо изменение на Наредба № Н-3 при промяна на наименованието на Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията и отстраняването на неясноти при прилагането на разпоредбите.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
За прилагането на новата уредба не са необходими финансови или други средства. Информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за подаване на заявления за издаване на картите за дигитални тахографи е изградена през 2021 г. и е въведена в експлоатация.
Очаквани резултати от прилагането на акта:
С предложените промени в Наредба № Н-3 ще се подобри административното обслужване в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез опростяване и облекчаване на процедурата по издаване на картите за дигитални тахографи, включително и чрез предоставяне на възможност на заявителите да изберат удобен за тях начин на заявяване и получаване на резултата от административната услуга.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
Предложеният проект на наредба не е свързан с въвеждането на изисквания от правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена и към този доклад не се прилага таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Лице за контакт:
Станко Иванов Директор на дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Тел.: 02/930 88 33 E-mail: sivanov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 19.06.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.
Мотиви
към Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 104 от 2011 г.).
1. Мотивите за предлаганите изменения са следните:
В Приложение № 5 от Наредба № Н-32 се съдържат минималните изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ППС). За успешното извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е необходимо контролно-техническите пунктове да разполагат с определена техническа информация за подлежащото на преглед ППС. Понастоящем контролно-техническите пунктове не разполагат с подобна техническа информация за ППС, което затруднява извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата им изправност. С цел улесняване на извършването на тези периодични прегледи Европейската комисия прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621 на Комисията от 17 април 2019 година относно техническата информация, необходима във връзка с проверката на техническата изправност на подлежащите на проверка елементи, относно използването на препоръчителните методи за проверка, както и за установяване на подробни правила относно формата на данните и процедурите за достъп до относимата техническа информация (ОВ, L 108, 23.04.2019 г.) (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621). В тази връзка, с предложените промени в § 1, § 5, т. 2, б. „а“ и § 19 от проекта на наредба се осигуряват мерки на национално ниво за прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621, като се създават условия и ред за предоставяне на техническата информация, необходима за извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. С предложените разпоредби се предвижда производителят на ППС или упълномощен от него представител да предоставя техническата информация, определена в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621, на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а агенцията да предоставя на контролно-техническите пунктове достъп до тази техническа информация чрез информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32. Предвидени са и съответните преходни периоди (9 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“ по отношение на ППС, регистрирани или пуснати в употреба в периода от 20 май 2018 г. до изтичане на 6 месеца от датата на обнародване на наредбата в „Държавен вестник“) за разработване на технологично решение за предоставяне на техническата информация от страна на производителя на ППС или упълномощен от него представител. Деветмесечният преходен период е определен предвид необходимото време за разработване на технологично решение и внедряването му в информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32. Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621 от 20 май 2018 г. производителите на ППС са задължени да предоставят техническата информация, посочена в приложението на регламента, на компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз. На 09.07.2021 г. Европейската комисия прие Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 на Комисията от 9 юли 2021 година за изменение на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на актуализирането на някои определения на категориите превозни средства и добавянето на eCall към списъка на елементите за проверка, методите, причините за неизправност и оценката на неизправностите в приложения I и III към посочената директива (OB L 342, 27.09.2021 г.) (Делегирана директива (ЕС) 2021/1717). С Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 се изменят и допълват разпоредбите на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО (ОВ L 127, 29.04.2014 г.), като от една страна се изменят текстовете по отношение на категориите превозни средства, които подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, породени от промените в законодателството за одобряване на типа на превозните средства. От друга страна, с директивата се предвижда по време на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС да се извършва проверка на системата за спешни повиквания eCall, с която някои видове превозни средства трябва да бъдат задължително оборудвани съгласно Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (ОВ, L 123, 19.05.2015 г.). С § 33, т. 1, б. „б“ и § 36 от проекта на наредба изисквания на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 се въвеждат в Наредба № Н-32.
С Решение № 775 от 26 октомври 2020 г. на Министерския съвет е приета Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021 – 2030 г. и План за действие 2021 – 2023 г. В Плана за действие 2021 – 2023 г. е предвидена мярка 5.3.5 за повишаване на качеството на извършваните периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Съгласно Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024) (Програмата) в Република България е отчетено лошо качество на атмосферен въздух, свързано със значително превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове. Като основна причина за състоянието на въздуха е посочено вредното въздействие на моторните превозни средства, свързано с емисиите им от отработилите газове. В Програмата като мярка за намаляване на замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт е предвидено подобряване и актуализиране на националното законодателство, свързано с качеството и контрола на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, по време на които се проверяват емисии от отработили газове. За изпълнение на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021 – 2030 г., Плана за действие 2021 – 2023 г. и Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024) с § 4, т. 3, 4 и 7-9, § 5, т. 1 и § 29 от проекта на наредба се създават условия за автоматично предаване по електронен път към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 на данните, получени от средствата за измерване (газоанализатор, димомер и стенд за измерване на спирачните сили на ППС) при извършените по време на прегледа измервания. За реализирането на автоматичното предаване по електронен път на резултатите от измерванията, получени от средствата за измерване, към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 е предвидено лицата, пуснали на пазара и/или в действие средствата за измерване да разработят софтуер за тази цел (§ 8, т. 3 от проекта на Наредба № Н-32). С § 4, т. 3 относно чл. 9, ал. 8в е предвидено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да извършва проверка на представените софтуери по ред, определен в приложение № 16. Създава се и ред за предоставяне на достъп до информационната система по чл. 11, ал. 3 и за издаване на карти за достъп до системата на лицата, които ще конфигурират средствата за измерване със съответния софтуер и на служителите, оправомощени да извършват първоначални или последващи проверки на средствата за измерване. С § 4, т. 4 относно чл. 9, ал. 9а се предвижда софтуерите, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията от газоанализаторите, димомерите и стендовете за измерване на спирачните сили на ППС към информационната система по чл. 11, ал. 3, да имат имплементиран комуникационен протокол и да поддържат определените в протокола команди. Съдържанието на протокола се определя със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - § 4, т. 4 относно чл. 9, ал. 9б. С § 39 се въвеждат образци на протоколи за проверка на газоанализатори, димомери и стендове да проверка на спирачните сили на ППС. С посочените допълнения ще се подобри качеството на извършваните в контролно-техническите пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и ще се ограничи възможността за нерегламентирана операторска намеса при извършването на прегледите.
С § 4, т. 9 от проекта на наредба е предвидено лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, да извършват прегледите и проверките на ППС с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС с инсталирани софтуери, осигуряващи предаването по електронен път на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32. Предвидено е разпоредбата да влезе в сила 6 месеца след обнародването на наредбата в „Държавен вестник“ .
От направен анализ на средствата за измерване, находящи се в контролно-техническите пунктове, е установено, че за 94 % от газоанализаторите, за 98 % от димомерите и за 82 % от стендовете за измерване на спирачните сили на ППС е налична възможност за разработване на софтуер, осигуряващ електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3.
С § 42, ал. 10 от проекта на наредба е предвидено до изтичането на 9-месечен срок от обнародване на наредбата в „Държавен вестник“ в контролно-техническите пунктове да могат да се извършват проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС без инсталирани софтуери, осигуряващи предаването по електронен път на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32. Във връзка с реализирането на електронното предаване на резултатите от измерванията от средствата за измерване към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 и с оглед намаляване на административната тежест за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, с § 27, § 33, т. 2, б. „а“, подбуква „бб“ и подбуква „вв“, подбуква „ааа“, подбукви „вввв“ – „дддд“ от проекта на наредба се предвижда да отпадне необходимостта от отпечатване на хартиен носител на резултатите от измерванията и тяхното последващо съхранение.
С промените в Наредба № Н-32, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 80 от 2020 г., бяха създадени условия за определяне на леките и лекотоварните автомобили в екологични групи за целите на въвеждането на зони с ниски емисии в големите градове в страната. Съгласно тази промяна леките и лекотоварните автомобили се определят в екологични групи в зависимост от два основни фактора, първият от които е екологичната им категория (EURO) или датата на първата им регистрация, ако няма екологична категория (EURO), а вторият е съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове за автомобили с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес или стойността на коефициента на поглъщане на светлината (димност) за автомобили с двигатели със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес, установени чрез измерване в контролно-технически пункт. Съгласно действащата разпоредба на чл. 37а, ал. 1 от Наредба № Н-32 моторно превозно средство от една екологична категория (EURO) може да се определи в повече от една екологична група, като конкретната екологична група се определя в зависимост от резултатите от измерването на съдържанието на емисиите в отработилите газове. В случаите, когато в свидетелството за регистрация не е отразена екологичната категория (EURO) на автомобила, екологичната му група се определя в зависимост от датата на първата му регистрация. Също така, съгласно цитираната разпоредба моторно превозно средство с конкретна дата на първа регистрация може да се определи само в една екологична група без реално да се отчитат резултатите от измерването на съдържанието на емисиите в отработилите газове.
С предложението по § 20, т. 1 от проекта на наредба се прецизират разпоредбите по отношение определянето на леките и лекотоварните автомобили в екологични групи, като се предвижда, когато екологичната група се определя въз основа на датата на първа регистрация на автомобила, да се отчитат и резултатите от измерването на съдържанието на емисиите в отработилите газове. С промените по § 20, т. 2 от проекта на наредба относно чл. 37а, ал. 4 се предвижда моторните превозни средства, за които от датата на първата им регистрация, не са изминали повече от три години, в зависимост от вида на задвижването им да се определят във възможно най-високата екологична група, без да се измерва съдържанието на емисиите в отработилите газове. Също така с цел гарантиране на по-високо ниво на опазване на околната среда с промяната по § 20, т. 2 от проекта на наредба относно чл. 37а, ал. 5 се предвижда моторните превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес, които фабрично не са оборудвани със система за контрол на емисиите, да се определят в първа екологична група. Датите в таблиците по т. 1 и 2 на чл. 37а са съобразени с датите за първа регистрация на нови превозни средства от съответната екологична категория (EURO), предвидени в актовете на Европейския съюз.
Съгласно Наредба № Н-32 екологичната група на леките и лекотоварните автомобили, които преминават периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, се отразява чрез перфорация на знака за преминат периодичен технически преглед. В същото време за леките и лекотоварните автомобили, регистрирани в друга държава или преминали преглед за техническа изправност по реда на глава четвърта от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) се издава отделен знак за екологична група. С цел намаляване на документите, с § 4, т. 1, б. „а“, § 5, т. 2, б. „в“ и т. 4, § 18, § 21 т. 4 и § 22 от проекта на наредба се предвижда да отпадне издаването на отделен знак за екологична група, а екологичната група на посочените автомобили да се удостоверява единствено със знака за преминат периодичен технически преглед с отразена екологична група. Във връзка с това с § 23, т. 4 и § 24, т. 2 от проекта на наредба се прецизират задълженията на председателя на комисия и на техническия специалист при извършване на проверка за определяне на екологичната група на моторните превозни средства, регистрирани в друга държава или преминали преглед за техническа изправност по реда на глава четвърта от Наредба № I-45.
Изискванията, на които трябва да отговарят линиите за извършване на периодичните прегледи в контролно-техническите пунктове за височина, широчина и дължина, са определени в чл. 7 от Наредба № Н-32. С ал. 2 на чл. 7 от Наредба № Н-32 се допуска отклонение от 5 % от минималните размери на широчината и дължината на линиите. С цел уеднаквяване на изискванията по отношение на широчината, дължината и височината на линиите за извършване на периодичните прегледи в контролно-техническите пунктове с § 3 от проекта на наредба се предлага същото отклонение да бъде допустимо и за височината на линиите за извършване на периодичните прегледи на ППС.
С предложените промени в проекта на наредба са предвиждат и следните мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса:
- с § 10, т. 2 отпада изискването лицата, които подават заявление за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, да поставят печат на заявлението;
- с § 13, т. 1 се предвижда срокът за издаване на дубликат на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС да се намали от 1 месец на 14 дни.
В Наредба № Н-32 е предвидено знаците за преминат периодичен технически преглед да се поставят в средата от вътрешната страна на горната част на предното стъкло на ППС. На съвременните превозни средства в тази част на предното стъкло са разположени множество датчици и сензори, които се използват от различни електронни системи на превозните средства и поставянето на знака за преминат периодичен технически преглед в тази зона в определени случаи възпрепятства нормалното функциониране на посочените системи. В тази връзка с § 23, т. 1, б. „б“, подбуква „вв“ от проекта на наредба се предлага знакът за преминат периодичен технически преглед да се поставя от вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, извън визуалния обсег на водача, така, че да не възпрепятства правилното функциониране на вградените системи за видеонаблюдение, датчици и сензори.
С § 5, т. 2, б. „г“ от проекта на наредба се прецизира чл. 11, ал. 3, т. 22 от Наредба № Н-32, в която е посочена функционална характеристика на информационната система, касаеща съхранението на данните от периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Предлага се срокът за съхранение на графичните изображения на превозното средство с ясно различим регистрационен номер, на VIN/рамата на превозното средство и на километропоказателя да е 36 месеца. Предложението е обвързано с големия брой периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, които се извършват всяка година и размера на данните за графичните изображения на ППС, поради което при липса на регламентиран срок за съхранение на тези данни ще възникне необходимост от допълнителни компютърни конфигурации за съхранение на данните.
Към настоящия момент съществува основание за обявяването на документи за техническа изправност за невалидни само, когато са изгубени или унищожени, но не и когато тяхната липса е установена при инвентаризацията по реда на чл. 25, ал. 2 от наредбата. С § 13, т. 2 от проекта на наредба относно чл. 28, ал. 5 от Наредба № Н-32 се въвежда възможност за обявяване за невалидни на документи за техническа изправност, чиято липса е установена при инвентаризацията по чл. 25, ал. 2. По този начин ще бъдат предотвратени възможностите за злоупотреби с предоставените, но неизползвани от лицето, извършващо прегледите, документи, удостоверяващи техническата изправност на ППС.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32 за извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС лицето, представило ППС на преглед, трябва да представи свидетелство за регистрация – части I и II в оригинал, като може да бъде представено ясно и четливо копие на част I на свидетелството за регистрация. По част I от свидетелството за регистрация се определят техническите характеристики на ППС, представено на преглед. Понастоящем техническите характеристики на ППС, представено на преглед, се получават от Министерство на вътрешните работи чрез автоматичен обмен на информация. Също така в част II на свидетелството за регистрация вече се съдържат голяма част от техническите характеристики на ППС. С § 14, т. 1 и § 33, т. 2, б. „а“, подбуква „аа“, подбуква „ааа“ от проекта на наредба се предвижда за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС да се представя единствено част II на свидетелството за регистрация, което ще е допълнително облекчение за гражданите и бизнеса.
При налагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 3, букви „а“ и „б“ от Закона за автомобилните превози и по чл. 171, т. 2, букви „в“, „л“ и „м“ от Закона за движението по пътищата се отнема документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство. В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ постъпват сигнали за превозни средства с наложена принудителна административна мярка по реда на Закона за автомобилните превози или Закона за движението по пътищата, които трябва да преминат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, но прегледът не може да бъде извършен, тъй като за превозното средство не може да се представи свидетелство за регистрация част II в оригинал, което се изисква съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32. За преодоляване на този проблем с § 14, т. 2 от проекта на наредба се предлага в чл. 30 от Наредба № Н-32 да се създаде ал. 8, в която се предвижда вместо свидетелството за регистрация част II да се предоставя свидетелството за регистрация част I и копие на заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
В чл. 34 от Наредба № Н-32 е предвиден редът за издаване и заверяване на сертификатите за техническа изправност на товарни автомобили и ремаркета (приложение № 6 от Наредба № Н-32). В ал. 2 изрично са посочени случаите, в които сертификатът се издава и заверява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, като във всички останали случаи сертификатът се издава от лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава и заверява сертификата (приложение № 6 от Наредба № Н-32), когато за същото ППС не е издаван сертификат; при необходимост от корекция на данни в информационната система; при промяна на регистрационния номер на превозното средство, както и когато срокът на валидност на предишния сертификат е изтекъл преди повече от 30 дни. С § 17 от проекта на наредба се предвижда в случаите, когато срокът на валидност на сертификата (приложение № 6 от Наредба № Н-32) е изтекъл преди повече от 30 дни, новият сертификат да се издава от лицето, извършило прегледа за проверка на техническата изправност на ППС, а не от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като по този начин се цели намаляване на административната тежест за бизнеса.
С § 16 от проекта на наредба се предлага в регистъра на удостоверенията за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари, който се води в информационната система за всеки контролно-технически пункт от категория V, да се въвежда и електронно копие на документите, въз основа на които е продължена валидността на удостоверенията за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари. Информацията е необходима за допълване досието на превозните средства, превозващи определени опасни товари, с което ще се улесни и извършването на последващия контрол от страна на контролните органи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Понастоящем върху табелата, поставена на резервоара за ВНГ и СПГ, е отразена годината му на производство, но не се посочва срока на експлоатация, предвиден от производителя. С § 14, т. 2 се въвежда изискване при представяне на ППС, оборудвано с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ, да се представя и документ, издаден от производителя на резервоара за ВНГ или СПГ, удостоверяващ срока на годност на експлоатация на резервоара, когато срокът е над 10 години за резервоар за ВНГ или над 20 години за резервоар за СПГ. С § 23, т. 2 и 3 от проекта на наредба се въвежда изискване председателят на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да сканира документа, който доказва срока на годност на експлоатация на резервоара за втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ), предвиден от производителя, когато той е съответно над 10 или 20 години и да го прикачи в информационната система. С § 33, т. 2, б. „в“ от проекта на наредба се въвежда изискване при извършването на първоначална проверка на допълнително монтираните в моторните превозни средства уредби, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ, да се следи срока на експлоатация на резервоара. Посочва се, че резервоарът за ВНГ или СПГ следва да има валиден срок на експлоатация, предвиден от производителя, а когато не е посочен срок от производителя – да не са изминали повече от 10 години от датата на производство на резервоара за ВНГ или 20 години от датата на производство на резервоара за СПГ. По този начин ще се гарантира, че на моторните превозни средства се монтират резервоари за ВНГ или СПГ, чийто срок на експлоатация не е изтекъл. Експлоатационните срокове на резервоарите за ВНГ и СПГ вече са въведени и се проверяват при извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, оборудвани с горивна уредба за ВНГ или СПГ.
В контролно-техническите пунктове, в които се извършват периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, трябва да има компютризирана система за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Преди издаването на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършват оглед на контролно-техническия пункт и съставят протокол за съответствие с изискванията към контролно-технически пункт за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС (приложение № 4 от Наредба № Н-32). С § 32 от проекта на наредба се предвижда в протокола за съответствие с изискванията към контролно-технически пункт за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС изрично да се отбелязва наличието в контролно-техническия пункт на компютризирана система за управление на работата на средствата за измерване.
С § 33, т. 2, б. „а“, подбуква „вв“, подбуква „ааа“, подбуква „аааа“ и подбуква „ббб“, подбуква „аааа“ от проекта на наредба се предлага заличаване на пояснителните текстове в скобите, а именно „(бензинови двигатели)“ и „(дизелови двигатели)“, тъй като двигателите с принудително възпламеняване на работната смес и съответно – двигателите със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес, могат да задвижват моторните превозни средства с горива, различни от бензин и дизел.
С § 4, т. 6 от проекта на наредба се прецизира текста на чл. 9, ал. 11 от Наредба № Н-32 по отношение на информацията за средствата за измерване, която лицата, извършващи проверките на средствата за измерване, трябва да вписват в информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32, както и се уеднаквяват разпоредбите с тези на Закона за измерванията и Закона за техническите изисквания към продуктите.
Според чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-32 техническият специалист се назначава по трудов договор от лицето, получило разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Ръководителите на търговските дружества се назначават с договор за управление. Това означава, че същите не могат да бъдат включени като технически специалисти в списък към разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в дружеството, за управител на което са назначени. В тази връзка с § 6 от проекта на наредба се предвижда отпадането на изискването техническият специалист да работи по трудово правоотношение с лицето, получило разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, когато същият е управител, съдружник или собственик на това лице.
В чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-32 са определени изискванията относно образованието на техническите специалисти и председателите на комисии, които могат да извършват периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Съгласно цитираните разпоредби техническите специалисти трябва да притежават средно образование с някоя от специалностите по букви „В“ или „Д“ от приложение № 1 на Наредба № Н-32 или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности, а председателите на комисии трябва да притежават средно образование с някоя от специалностите по буква „В“ от приложение № 1 на Наредба № Н-32 или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности. Висшите училища по Закона за висшето образование също могат да провеждат обучения за придобиване на допълнителна специалност по букви „В“ или „Д“ от приложение № 1 на Наредба № Н-32. С предложените с § 7, т. 1, б. „а“ и т. 3 от проекта на наредба промени се предвижда за технически специалисти и председатели на комисии за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС да бъдат определяни и лица, които притежават средно образование и допълнителна специалност по буква „В“ или „Д“ от приложение № 1 на Наредба № Н-32, придобита чрез специализация, курсът на обучение по която е продължил не по-малко от два семестъра по реда на Закона за висшето образование.
С § 7, т. 2 от проекта на наредба се прецизират и допълват текстовете на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-32 по отношение на образованието на техническите специалисти, които имат право да извършват прегледи и проверки за установяване на годността на превозните средства, с които се извършват превози на опасни товари.
С § 8, т. 3 от проекта на наредба се въвежда изискване лицата, които провеждат допълнителното обучение на техническите специалисти, в 14-дневен срок след провеждането на изпит да изпращат съответната информация чрез информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. По този начин Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ще разполага с актуална информация за проведените обучения на техническите специалисти, извършващи периодичните прегледи и проверките на ППС по Наредба № Н-32.
С § 9 от проекта на наредба се допълват и текстовете на чл. 15а, т. 1, б. „в“ от Наредба № Н-32 по отношение на информацията за средствата за измерване (газоанализатор, димомер и стенд за измерване на спирачните сили на ППС), която се съдържа в регистъра на разрешенията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и на председателите на комисии и техническите специалисти, както и се уеднаквяват разпоредбите с тези на Закона за измерванията и Закона за техническите изисквания към продуктите.
С § 12, т. 1 от проекта на наредба се предвижда отписването на технически специалисти от списъка към разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС да се извършва въз основа на образеца по приложение № 3б от Наредба № Н-32. С § 12, т. 2 от проекта на наредба се предвижда за промяна в обстоятелствата по издадено разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС да се счита единствено преиздаването на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството, съответстваща на ISO 9001. По този начин се цели намаляване на административната и финансовата тежест за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
С Решение № 3934/29.03.2021 г., постановено по административно дело № 12473 от 2020 г., потвърдено с Решение № 7856/13.09.2022 по адм. дело № 5661 от 2021 г. Върховният административен съд отмени § 53, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 80 от 2020 г.). Разпоредбата на ал. 5 от същия параграф е свързана с разпоредбата на отменената ал. 1 и няма самостоятелно значение. Предвид това с § 28, т. 2 от проекта на наредба се предлага отменянето й.
Данните от пътно-транспортните произшествия показват, че голяма част от тях се дължат на превишаване на допустимата скорост от водачите на моторни превозни средства. Товарните автомобили от категории N2 и N3 и автобусите от категории М2 и М3 се оборудват с устройства за ограничаване на скоростта, с които максималната им скорост на движение се ограничава съответно на 90 km/h и 100 km/h. Изправността на устройствата за ограничаване на скоростта на товарните автомобили и автобусите се проверява по време на периодичните прегледи за проверка на техническата им изправност. С цел недопускане за движение по пътищата на товарни автомобили и автобуси с нефункциониращо устройство за ограничаване на скоростта с § 33, т. 1, б. „а“ от проекта на наредба са предвидени изменения в приложение № 5 от Наредба № Н-32, с които нефункционирането на устройството за ограничаване на скоростта да се класифицира като опасна техническа неизправност и съответното ППС да не се допуска за движение по пътищата.
С § 30 от проекта на наредба се изменя приложение № 1в от Наредба № Н-32 с цел уеднаквяване на данните, които се записват в RFID чипа на знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС с тези от извършения преглед.
Международният транспортен форум прие нови образци на сертификатите за съответствие на ППС с техническите норми и изискванията за безопасност и сигурност и на сертификатите за техническа изправност на товарни автомобили и ремаркета. В Наредба № Н-32 образецът на сертификатът за техническа изправност на товарни автомобили и ремаркета е посочен в приложение № 6. В тази връзка с § 34 от проекта на наредба сертификатът за техническа изправност на товари автомобили и ремаркета се привежда в съответствие с новия образец, утвърден от Международния транспортен форум.
С § 33, т. 2, б. „б“ от проекта на наредба разпоредбите на приложение № 5, част II, раздел II, буква „В“, касаещи проверките на таксиметровите апарати на леките автомобили за таксиметров превоз на пътници, се привеждат в съответствие с процедурите за проверки съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 60 от 2020 г.).
2. За прилагането на проекта на наредба ще са необходими:
2.1. финансови средства за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за надграждане на информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32, от една страна: за съхраняване на предоставената от производителя на ППС или от упълномощен от него представител на техническа информация, определена в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621, и от друга страна: за реализиране на останалите функционални възможности на информационната система, предвидени в проекта на наредба. Техническата информация, определена в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621, се съдържа в документацията за одобряване на ППС, поради което за производителите или упълномощените от тях представители биха възникнали единствено разходи за нейното предоставяне на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
2.2 финансови средства и административни ресурси за лицата, пуснали на пазара и/или в действие газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС, за разработване на софтуерите, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 и впоследствие за инсталиране на софтуерите на съответните средства за измерване, с които са оборудвани контролно-техническите пунктове и за отразяване в регистъра по чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-32 на информацията за средствата за измерване, определена в чл. 9, ал. 8г от Наредба № Н-32.
2.3. финансови средства за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, необходими за инсталирането на софтуера, осигуряващ електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32, на съответните средства за измерване, с които са оборудвани контролно-техническите пунктове или евентуално за замяна на средствата за измерване, за които няма да има техническа възможност за инсталиране на софтуер, осигуряващ електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32.
3. С промените, предвидени в проекта на наредба, се цели постигане на следните резултати:
3.1 повишаване качеството на извършваните периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС чрез реализирането на автоматичното предаване по електронен път на резултатите от измерванията, получени от средствата за измерване към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 (няма да е възможно манипулирането на резултатите от измерванията от страна на техническите специалисти и за движение по пътищата няма да се допускат ППС, на които не е извършено реално измерване на спирачните сили и/или емисиите в отработилите газове);
3.2 подобряване на техническата изправност на ППС, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване и намаляване замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт;
3.3 наличието в контролно-техническите пунктове на определена техническа информация за подлежащото на преглед ППС, в резултат на което на пътищата, отворени за обществено ползване, ще се допускат единствено ППС, които са технически изправни;
3.4 намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
4. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
В проекта на наредба са предвидени мерки на национално ниво за осигуряване прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/621, както и се въвеждат изисквания на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717. Към проекта на наредба е приложена таблица на съответствието с изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717. За не транспонирането в срок на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу Република България № 2022/0414.
5. Информация за проведената обществена консултация:
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на наредба е публикуван за обществено обсъждане за срок от 14 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Съкратеният срок за провеждане на обществени консултации е обоснован от постъпилото официално уведомление от Европейската комисия за начало на процедура за нарушение № 2022/0414, касаеща не въвеждането в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717. Постъпилите по време на общественото обсъждане бележки и предложения са отразени в справката на постъпилите предложения по проекта на наредба.
Проектът на наредба е съгласуван с министъра на вътрешните работи на основание чл. 148, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Лице за контакт:
Ивайло Славейков, Директор на дирекция „Пътни превозни средства“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Тел.: 02/930 88 65 E-mail: islaveikov@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 13.06.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Във връзка с модернизирането на железопътната ни мрежа, в периода до 2030 година в рамките на европейски инвестиционни инструменти, като Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., механизъм „Свързана Европа” и други, се очаква да бъдат реализирани сложни проекти за модернизация и реконструкция на железопътната инфраструктура по направленията София-Калотина, София-Септември, Видин-София, София-Перник-Радомир, които са част от основните Европейски транспортни коридори. Сложните теренни условия и изискванията за движение на влаковете със скорост 160 км/ч налагат изграждането на значителни по дължина съоръжения в това число и тунели.
При проектирането и изпълнението на тунелите се срещат значителни затруднения, свързани с остарялата нормативна уредба. Работни групи в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ проучиха и обстойно анализираха действащите национални нормативни актове в областта на проектирането, строителството и поддържането на железопътни тунели, в това число:
- Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели, утвърдени със Заповед № РД-08-139 от 4.05.1988 г. на министъра на транспорта и № РД-02-14-107 от 4.05.1988 г. на председателя на КТСУ, в сила от 1.01.1989 г.;
- Инструкциите за ремонт и поддържане на изкуствените съоръжения (тунели, мостове и водостоци) – 2010, приети от НКЖИ;
- Регламент (ЕС) № 1303/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на „безопасността в железопътните тунели" на железопътната система на Европейския съюз (ОВ, L 356, 12/12/2014);
- ситемата от Еврокодовете (основно БДС EN 1990, БДС EN 1991, БДС EN 1992 и БДС EN 1997, БДС EN 1998-4), прилагани при оразмеряването и изчисляването на тунелните конструкции, при проверките за пожароустойчивост и при отчитане на сеизмични въздействия.
Проучен беше опитът по отношение на стандартизацията в областта на тунелното строителство и методите на проектиране, прилагани в някои европейски страни: Австрия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия, Полша, Швейцария, Великобритания. Установено беше, че въпреки стратегията и плановете за развитие на скоростната и високоскоростната европейска железопътна мрежа, изискваща изграждането на все повече съоръжения, в това число и тунели, понастоящем не са налични европейски стандарти за проектиране на тунели. В страните от Европа се използват основно национални нормативни актове и такива на възложителите (управители на транспортна инфраструктура, органи от минната промишленост, водоснабдяването и канализацията и др.). При изчисляването, конструирането и оразмеряването се прилагат Еврокодове, чийто първоначален обхват не включва проектирането на тунели. Необходимо е да бъдат разработени и утвърдени специализирани европейски стандарти за проектиране и изпълнение на тунели. За целта експертна група към CEN/TC 250 подготвя виждания и подход за разработване на европейски стандарти за проектиране и изпълнение на тунели, като следва да бъде осигурена синергия и координация с текущите дейности по развитието на второто поколение на Еврокодовете.
В тази връзка до разработването на Еврокод, касаещ тунелните конструкции е необходимо да бъдат изготвени нови национални норми за железопътни тунели. Тази дейност е възложена на група от квалифицирани специалисти, които работят задълбочено. Изготвянето, съгласуването и утвърждаването на тези нови норми обаче ще изисква време, а повечето от строежите, описани по-горе, са в активна фаза на проектиране и строителство.
От друга страна в действащия понастоящем нормативен акт за железопътни тунели - Норми за проектиране на пътни и железопътни тунели от 1988 г., редица положения (включително цели глави и раздели) са разработвани с данни от 70-те години на миналия век, както следва:
- габарит;
- тунелни изчисления (методи и теоретични предпоставки, софтерни продукти) и оразмерявания (подвижен товар и геоложки и сеизмични въздействия);
- методи и технологии за строителство (предварително укрепване, конструкция на първична и вторична облицовка);
-материали (клас на бетона, армировката, и стоманените профили, спецификации на хидроизолациите и др.);
- водоотводни съоръжения (канавки и дренажи, екологични изисквания);
- експлоатационни системи (горно строене на железния път, електрозахранване, вентилация, осветление, сигнализация и контрол);
- изисквания за безопасност и оценка на риска.
Голяма част от тях са толкова остарели, че изобщо не се вместват в съвременната практика на тунелното проектиране и строителство (Приложение 1). Последното непрекъснато поставя нерешими казуси (особено по отношение на тунелната конструкция) и създава голямо объркване и напрежение между всички участници в инвестиционния процес при изграждането на железопътни тунели. Това в крайна сметка рефлектира в продължителни дебати и спорове, забавяне на процедурите по утвърждаване на проектите и детайлните чертежи и решения, а от там и на самото строителството, като се създават и предпоставки за некачествено изпълнение.
До разработването и утвърждаването на Еврокод и нови национални норми за железопътни тунели в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт:
1. да бъде включен текст, съгласно който се отменят изискванията за железопътни тунели, определени в Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели, утвърдени със заповеди № РД-08-139 от 4.05.1988 г. на министъра на транспорта и № РД-02-14-107 от 4.05.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство.
2. да се предвиди при проектирането и строителството на желозопътни тунели да се прилага Наредба № РД-02-20-2 от 21.12.2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (обн., ДВ, бр. 8 от 2016 г.), в частта, отнасяща се за тунелната конструкция и строителните материали за изграждането й – Глава пета „Конструкции“, раздел І „Общи изисквания“, Раздел ІІ „Тунелна облицовка“ и раздел VІІІ „Строителни продукти“, Глава седма „Статическо изследване и оразмеряване на тунелната конструкция“.
Понастоящем в процес на изпълнение са договори по Европейските структурни и инвестиционни фондове за модернизация на отделни отсечки в участъка Елин Пелин – Септември, включващи изпълнението на голям брой тунелни съоръжения със обща дължина над 24 км, като най-големият ще бъде с дължина 6,7 км. Действащите Норми за проектиране на пътни и железопътни тунели са изключително остарели, тъй като са приети през 1988 г. Те не отговарят на съвременните изисквания за статическо оразмеряване, конструиране, строителни продукти и безопасност. Във връзка с тези несъответствия възникват множество проблеми в инвестиционния процес между участниците в него. Поради това са възможни сериозни рискове от забавяне, нарушение на графика и дори прекратяване на строително-монтажните работи, което би довело до финансови загуби и неоправдано оскъпяване на строежите. Поради тези мотиви се определя съкратен срок на общественото обсъждане на предложения проект, с който ще се отменят изискванията за железопътни тунели, определени в Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели и ще се предвиди препращане към съобразената със съвремието ни нормативна уредба.
Лице за контакти: Марио Гълъбов Гл. експерт НК „Железопътна инфраструктура“ Тел.: 0887941585 Е-mail: m.galabov@rail-infra.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 13.06.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Във връзка с модернизирането на железопътната ни мрежа, в периода до 2030 година в рамките на европейски инвестиционни инструменти, като Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., механизъм „Свързана Европа” и други, се очаква да бъдат реализирани сложни проекти за модернизация и реконструкция на железопътната инфраструктура по направленията София-Калотина, София-Септември, Видин-София, София-Перник-Радомир, които са част от основните Европейски транспортни коридори. Сложните теренни условия и изискванията за движение на влаковете със скорост 160 км/ч налагат изграждането на значителни по дължина съоръжения в това число и тунели.
При проектирането и изпълнението на тунелите се срещат значителни затруднения, свързани с остарялата нормативна уредба. Работни групи в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ проучиха и обстойно анализираха действащите национални нормативни актове в областта на проектирането, строителството и поддържането на железопътни тунели, в това число:
- Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели, утвърдени със Заповед № РД-08-139 от 4.05.1988 г. на министъра на транспорта и № РД-02-14-107 от 4.05.1988 г. на председателя на КТСУ, в сила от 1.01.1989 г.;
- Инструкциите за ремонт и поддържане на изкуствените съоръжения (тунели, мостове и водостоци) – 2010, приети от НКЖИ;
- Регламент (ЕС) № 1303/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на „безопасността в железопътните тунели" на железопътната система на Европейския съюз (ОВ, L 356, 12/12/2014);
- ситемата от Еврокодовете (основно БДС EN 1990, БДС EN 1991, БДС EN 1992 и БДС EN 1997, БДС EN 1998-4), прилагани при оразмеряването и изчисляването на тунелните конструкции, при проверките за пожароустойчивост и при отчитане на сеизмични въздействия.
Проучен беше опитът по отношение на стандартизацията в областта на тунелното строителство и методите на проектиране, прилагани в някои европейски страни: Австрия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия, Полша, Швейцария, Великобритания. Установено беше, че въпреки стратегията и плановете за развитие на скоростната и високоскоростната европейска железопътна мрежа, изискваща изграждането на все повече съоръжения, в това число и тунели, понастоящем не са налични европейски стандарти за проектиране на тунели. В страните от Европа се използват основно национални нормативни актове и такива на възложителите (управители на транспортна инфраструктура, органи от минната промишленост, водоснабдяването и канализацията и др.). При изчисляването, конструирането и оразмеряването се прилагат Еврокодове, чийто първоначален обхват не включва проектирането на тунели. Необходимо е да бъдат разработени и утвърдени специализирани европейски стандарти за проектиране и изпълнение на тунели. За целта експертна група към CEN/TC 250 подготвя виждания и подход за разработване на европейски стандарти за проектиране и изпълнение на тунели, като следва да бъде осигурена синергия и координация с текущите дейности по развитието на второто поколение на Еврокодовете.
В тази връзка до разработването на Еврокод, касаещ тунелните конструкции е необходимо да бъдат изготвени нови национални норми за железопътни тунели. Тази дейност е възложена на група от квалифицирани специалисти, които работят задълбочено. Изготвянето, съгласуването и утвърждаването на тези нови норми обаче ще изисква време, а повечето от строежите, описани по-горе, са в активна фаза на проектиране и строителство.
От друга страна в действащия понастоящем нормативен акт за железопътни тунели - Норми за проектиране на пътни и железопътни тунели от 1988 г., редица положения (включително цели глави и раздели) са разработвани с данни от 70-те години на миналия век, както следва:
- габарит;
- тунелни изчисления (методи и теоретични предпоставки, софтерни продукти) и оразмерявания (подвижен товар и геоложки и сеизмични въздействия);
- методи и технологии за строителство (предварително укрепване, конструкция на първична и вторична облицовка);
-материали (клас на бетона, армировката, и стоманените профили, спецификации на хидроизолациите и др.);
- водоотводни съоръжения (канавки и дренажи, екологични изисквания);
- експлоатационни системи (горно строене на железния път, електрозахранване, вентилация, осветление, сигнализация и контрол);
- изисквания за безопасност и оценка на риска.
Голяма част от тях са толкова остарели, че изобщо не се вместват в съвременната практика на тунелното проектиране и строителство (Приложение 1). Последното непрекъснато поставя нерешими казуси (особено по отношение на тунелната конструкция) и създава голямо объркване и напрежение между всички участници в инвестиционния процес при изграждането на железопътни тунели. Това в крайна сметка рефлектира в продължителни дебати и спорове, забавяне на процедурите по утвърждаване на проектите и детайлните чертежи и решения, а от там и на самото строителството, като се създават и предпоставки за некачествено изпълнение.
До разработването и утвърждаването на Еврокод и нови национални норми за железопътни тунели в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт:
1. да бъде включен текст, съгласно който се отменят изискванията за железопътни тунели, определени в Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели, утвърдени със заповеди № РД-08-139 от 4.05.1988 г. на министъра на транспорта и № РД-02-14-107 от 4.05.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство.
2. да се предвиди при проектирането и строителството на желозопътни тунели да се прилага Наредба № РД-02-20-2 от 21.12.2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели (обн., ДВ, бр. 8 от 2016 г.), в частта, отнасяща се за тунелната конструкция и строителните материали за изграждането й – Глава пета „Конструкции“, раздел І „Общи изисквания“, Раздел ІІ „Тунелна облицовка“ и раздел VІІІ „Строителни продукти“, Глава седма „Статическо изследване и оразмеряване на тунелната конструкция“.
Понастоящем в процес на изпълнение са договори по Европейските структурни и инвестиционни фондове за модернизация на отделни отсечки в участъка Елин Пелин – Септември, включващи изпълнението на голям брой тунелни съоръжения със обща дължина над 24 км, като най-големият ще бъде с дължина 6,7 км. Действащите Норми за проектиране на пътни и железопътни тунели са изключително остарели, тъй като са приети през 1988 г. Те не отговарят на съвременните изисквания за статическо оразмеряване, конструиране, строителни продукти и безопасност. Във връзка с тези несъответствия възникват множество проблеми в инвестиционния процес между участниците в него. Поради това са възможни сериозни рискове от забавяне, нарушение на графика и дори прекратяване на строително-монтажните работи, което би довело до финансови загуби и неоправдано оскъпяване на строежите. Поради тези мотиви се определя съкратен срок на общественото обсъждане на предложения проект, с който ще се отменят изискванията за железопътни тунели, определени в Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели и ще се предвиди препращане към съобразената със съвремието ни нормативна уредба.
Лице за контакти: Марио Гълъбов Гл. експерт НК „Железопътна инфраструктура“ Тел.: 0887941585 Е-mail: m.galabov@rail-infra.bg
]]>Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 21.06.2023
.Институция: Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"
.Вид акт: Акт на министър
.Съгласно законовата делегация на чл. 164г, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, е предвидено с акт на Министерския съвет да се определят условията, редът и начинът за извършване на проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата, както и изискванията към длъжностните лица, които ги извършват. С проекта на наредба се доразвиват и конкретизират този кръг от обществени отношения, като се предлага съответната им регламентация на подзаконово ниво. Предвижда се служителите от специализираната администрация на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" да извършват проверките на пътната инфраструктура, чиято цел е повишаване безопасността на движението по пътищата чрез установяване на съответствието ѝ с изискванията на Закона за пътищата, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, както и потенциалните рискове за участниците в движението по пътищата. Обхватът на проверката включва оглед и оценка на определени индикативни елементи на пътната инфраструктура и влиянието им върху поведението на участниците в движението.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 15.06.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Проектът включва промени, свързани с регистрацията на болнични вертолетни летища (БВЛ) с предназначение за кацане, излитане и придвижване на вертолети, изпълняващи полети за спешна медицинска помощ.
Основната цел на промените е да се прецизират текстовете в Наредба № 20 с оглед въвеждане на облекчени изисквания по отношение на регистрацията на БВЛ, на които трябва да се осигури достъп до вертолетни операции за спешна медицинска помощ по въздух, в съответствие с Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година.
Промените, които се предлагат в Наредба № 20, са следните:
С допълнението в чл. 1 се създава ал. 6 (§ 1 от проекта на НИД), като се предвижда БВЛ с предназначение за кацане, излитане и придвижване на вертолети, изпълняващи полети за спешна медицинска помощ, да подлежат на регистрация при условията и по реда на глава единадесета от наредбата, като БВЛ.
С предложението в § 6 от проекта се създава Глава единадесета „Издаване, изменение, спиране и прекратяване на регистрацията на болнични вертолетни летища“, с чл. 107-116, в която се регламентират изискванията за издаване, изменение, спиране и прекратяване на регистрацията на БВЛ. В Раздел I се урежда редът за регистрацията, а в Раздел II – временното спиране на регистрацията, изменението или прекратяването й. С чл. 107, ал. 2 се посочват документите, които заявителят следва да представи за регистрация на БВЛ, а именно:
1. декларация за спазване на изискванията на наредбата и за съответствие на физическите характеристики и визуалните аеронавигационни средства с Част пета, Дялове втори, трети и четвърти от Наредба № 14 от 15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване, по образец – съгласно приложение № 22, подписана от лицето, представляващо заявителя;
2. документи, удостоверяващи правото на собственост или правото на ползване на терена и съоръженията;
3. ръководство за управление и експлоатация на БВЛ съгласно приложение № 23;
4. акт за основните характеристики и техническото състояние на БВЛ съгласно приложение № 24;
5. програма за сигурност;
6. геодезическо заснемане съгласно приложение № 25;
7. екзекутивен чертеж на изграденото БВЛ, с отразени размери и наклони на зона FATO и зона за безопасност, контролна точка, маркировка, пътен достъп, ветроуказател и зона на отговорност в радиус 50 m.
В чл. 112, ал. 2 от проекта се предвижда ГД ГВА да води регистър на БВЛ.
В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 9, в която се дефинира понятието БВЛ, а именно – определен участък от съоръжение, изградено и разположено на повърхността или задигнато над равнището на повърхността и предназначено изцяло за кацане, излитане и движение на вертолети за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха.
Лице за контакти Емил Грънчовски, Инспектор в отдел „Лицензиране на оператори“, Дирекция „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване“, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Тел.: 02/937 10 60 E-mail: egranchovski@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 30.05.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) включва най-общо четири групи промени, а именно:
І. промени в областта на авиационната безопасност;
ІІ. промени в областта на авиационната сигурност;
ІІІ. промени в областта на административните такси за административни услуги;
ІV. промени в административнонаказателните разпоредби.
I. С първата група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на авиационната безопасност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.
1. Предложенията в § 1 относно чл. 7 се отнасят до назначаването на въздушни превозвачи, извършващи превози по редовни международни линии по силата на международни договори.
С редакцията на чл. 7, ал. 2 от проекта се предлага назначаването на такива въздушни превозвачи да се извършва със заповед на министъра на транспорта и съобщенията. В ЗГВ и Наредба № 847 от 15.01.2010 г. за въвеждане на национална процедура за достъп до пазара на въздушни превозвачи на Общността, установени в Република България, по въздушни линии, договорени съгласно международни договори на Република България с държави извън Европейския съюз (Наредба № 847/2010 г.) не се посочва изрично кой е органът, извършващ назначаването, поради което назначаването на превозвача се извършва от Министерския съвет или от министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно тълкуване от 2002 г. и 2003 г. на Министерството на външните работи е възприето разбирането, че след като страна по спогодбата за въздушен транспорт е правителството, то за Република България назначаването на въздушен превозвач по редовна линия следва да се извършва от Министерския съвет. Спогодбите за въздушен транспорт, сключвани между правителствата на държавите, се изготвят съгласно стандартите и препоръчителните практики на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO Doc 9587). В Ръководството на ИКАО за регулиране на международния въздушен транспорт (ІСАО Doc 9626) е посочено, че орган по назначаването са съответните въздухоплавателни власти. Въз основа на извършено проучване на публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз (ЕС) аналогични на Наредба № 847/2010 г. национални процедури на останалите държави членки бе установено, че в другите държави членки назначаването не се извършва с акт на правителството, а от министерството/министъра, отговарящ за въздушния транспорт, или от въздухоплавателната администрация/генералния директор на въздухоплавателната администрация. В допълнение, съгласно чл. 3 от одобрения през 2009 г. от Министерския съвет типов проект на спогодба, който се използва при сключване на спогодби за въздушен транспорт между Република България и страни, извън Европейския съюз, назначаването се извършва от „въздухоплавателните власти на всяка Договаряща страна“. В резултат на това назначенията по всички сключени след 2009 г. нови двустранни спогодби с държави извън ЕС се извършват от министъра на транспорта и съобщенията, а по сключените преди 2009 г. – от Министерския съвет. Предложената промяна е съобразена с чл. 8 от ЗГВ, съгласно който министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в областта на гражданското въздухоплаване и поради това е обосновано назначаването да се извършва именно с акт на министъра на транспорта и съобщенията.
В чл. 7, ал. 3 се предлага да отпадне текстът „или чрез възлагане, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат“. Терминът „възлагане“ предполага назначаването да се извършва директно, а съгласно националната процедура се извършва „избор“ на кандидат след преценка дали лицето отговаря на поставените условия. В тази връзка се предлага нова ал. 4 на чл. 7, с която да се определи реда за назначаването при участие в конкурса за дадена линия само на един кандидат – по наредбата по чл. 7, ал. 3.
2. С допълнението в чл. 8, ал. 5 (§ 2 от законопроекта) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) се определя за орган по „културата на справедливост“ по чл. 16, параграф 12 от Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията. Цели се предприемане на действия във връзка с неприключена наказателна процедура от Европейската комисия, в резултат на която, е необходимо Република България да определи такъв орган.
3. С предложението за промяна, съдържащо се в § 3 относно чл. 16а, се привеждат текстовете по т. 11 и 15 в съответствие с действащото право на ЕС.
С изменението в чл. 16а, т. 11 от ЗГВ (която не е променяна от 2004 г.) се цели постигане на съответствие с чл. 22, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (Регламент (ЕО) № 1008/2008), съгласно който въздушните превозвачи определят свободно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози. В тази връзка с предложената промяна отпада основанието с наредбата по чл. 16, т. 11 от ЗГВ да се определят изискванията относно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози.
Предложението за отмяна на чл. 16а, т. 15 от закона, съгласно която министърът на транспорта и съобщенията издава наредби за въвеждане на изисквания за безопасност при управление на въздушното движение на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), е съобразено с обстоятелството, че след приемането на Република България като член на ЕС, приложимото право е уредбата на ЕС, както и приемливите средства за въвеждането на изискванията за безопасност при управление на въздушното движение, издадени от Агенцията за авиационна безопасност към ЕС (EASA), поради което правомощието на министъра следва да се отмени.
4. По отношение § 4 относно промените в чл. 16б:
С изменението в ал. 1, т. 3а на чл. 16б се урежда чие е задължението за издаване на Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване, като то се възлага на ГД ГВА.
С предложената промяна в ал. 1, т. 5 на чл. 16б се посочват регистрите, които ГД ГВА води. Предложението е във връзка с Решение № 298 на Министерския съвет от 2 април 2020 г., с което е приета актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., Приложение № 2 към която е Концепцията за регистрова реформа. С Концепцията за регистрова реформа се цели да се оптимизира организацията на регистрите на държавната администрация, поради което се предлага те да бъдат регламентирани на едно систематично място в закона.
В допълнение, съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност за всеки административен режим трябва да се извършва вписване в публичен регистър. Уреждането със закон е необходимо, за да се осигури съответствие с нивото на регламентация на регулаторните режими. Регистрите, изброени в чл. 16б, ал. 1, т. 5 не са нови и са разписани в различни подзаконови актове по прилагането на закона. В тази връзка е и предложението за предвиждането им на законово ниво.
В чл. 16б, ал. 1, т. 7 се прецизира наименованието на органа – доставчик на аеронавигационно обслужване.
Възлагат се нови функции на ГД ГВА (§ 4 относно чл. 16б, ал. 1, т. 19) за контрол по прилагане на приемливите средства за съответствие, издадени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ААБЕС)(например приетите от изпълнителния директор на ААБЕС стандарти и др.), за оценяване използването на помощни материали (циркулярни писма, бюлетини и др.) в областта на авиационната сигурност и безопасност, разработени от ААБЕС и/или Международната организация за гражданското въздухоплаване (ИКАО), както и за одобряване прилагането на алтернативни средства на съответствие, представляващи алтернатива на издадените от ААБЕС приемливи средства за съответствие. Предложението е съобразено с Документ 9734 Safety Oversight Manual CE-5 на ИКАО, в който са посочени ръководните, надзорните и контролните функции на авиационната власт.
С предложената нова т. 8 в чл. 16б, ал. 3 се предвижда ново правомощие за инспекторите – да разпореждат вземането на проба за употреба на психоактивно вещество на лица, свързани с осигуряване на безопасността в гражданското въздухоплаване. Това правомощие произтича не само от разпоредбите на ARO.RAMP.106 от Регламент (ЕС) № 965/2012, но и от приложимите актове на ИКАО относно забраната за употреба на психоактивни вещества от авиационния персонал.
5. С предложената нова ал. 3 в чл. 32 (§ 7 от законопроекта) се въвежда изискването, управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателните средства и обслужването на пътниците да се извършва от авиационен персонал с валидно свидетелство или атестация. С предложението се постига съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (Регламент (ЕС) 2018/1139) и регламентите по изпълнението му. Също така се създава и основание за търсене на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на предвиденото изискване.
6. По отношение § 8 относно чл. 34, ал. 2 и 4:
Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГВ до работа в гражданското въздухоплаване се допускат и чужденци, с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията, за срок не по-дълъг от една година. С предложението за допълване на разпоредбата се предвижда възможността за еднократно удължаване на този срок – до една година от главния директор на ГД ГВА по отношение на чуждестранни пилоти, притежаващи свидетелство за летателна правоспособност, издадено от трета държава и подали заявление за издаване на свидетелство за летателна правоспособност съгласно Регламент (ЕС) № 1178/2011. С предложението се актуализира действащата разпоредба с изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723 на Комисията от 4 март 2020 година за определяне на подробни правила относно признаването на извършеното от трети държави сертифициране на пилоти и за изменение на Регламент (ЕС) № 1178/2011 (Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723), в който се съдържат изискванията за преобразуването и потвърждаването на свидетелства за правоспособност на пилоти, издадени от трети държави.
Предложението за създаване на ал. 4 предвижда забрана преди и по време на управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или в обслужването на пътниците, както и при обслужването на полети да се употребяват психоактивни вещества. Целта на разпоредбата е от една страна да се повиши безопасността и сигурността на въздухоплаването, а от друга – да се съобразим с европейските и международните документи, като например Doc 8984 (Наръчник по авиационна медицина) по прилагането на Приложение І към Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване и Doc 9654 (Ръководство по предотвратяване на риска от употреба на психоактивни вещества на работното място) и множество други.
7. С изменението в § 9 относно чл. 39, ал. 1 се посочва актуалния документ за правоспособност, който следва да притежава командирът, ръководещ полета на всяко гражданско въздухоплавателно средство, а именно – съответното свидетелство за летателна правоспособност на пилот, издадено съгласно Регламент (ЕС) № 1178/2011 или признато от ГД ГВА съгласно чл. 34 от ЗГВ, Регламент (ЕС) № 1178/2011 и делегиран Регламент (ЕС) 2020/723. Предложената промяна цели привеждането на текста в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011 и Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723.
8. С предложението по § 10 относно чл. 41, ал. 1 се предлага промяна на наименованието на службата за управление на полетите, като се посочва актуалното наименование на службата – орган за обслужване на въздушното движение.
9. По отношение § 11 относно създаването на чл. 61а – разпоредбата създава забрана за неправомерно излъчване в радиочестотните ленти за гражданско въздухоплаване и/или за създаването на електромагнитни смущения на средствата и системите, използвани в комуникацията, навигацията и обзора за гражданското въздухоплаване. Целта е гарантиране на безопасността при извършване на полетите, като се създава и основание за търсене на административнонаказателна отговорност при подобни актове, застрашаващи безопасността.
10. С предложението по § 12 относно чл. 68 се предлага промяна на наименованието на въздухоплавателната администрация, като се посочва актуалното наименование на структурата – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
11. По отношение § 14 относно чл. 122к, ал. 3:
С предложението се създава възможността жалба срещу решение на летищен оператор за определяне на летищни такси да могат да подават ползвателите на летището или представители или сдружения на ползватели на летища по чл. 122е, ал. 1. Предложението се прави в изпълнение на указанията на Европейската комисия, съдържащи се в мотивирано становище № C (2021) 4366 final от 15.07.2021 г. на Европейската комисия по процедура за нарушение (infringement) № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси и на Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според Европейската комисия, страната ни е нарушила разпоредбите на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта относно възможността за обжалване на решенията на летищния оператор по чл. 1, пар. 2 от директивата. Комисията е счела, че в закона не е ясно дали сдружения на ползватели на летища извън тези на летище София могат да подават такива жалби пред независимия надзорен орган. В тази връзка с проекта се предлага редакция на чл. 122к, ал. 3, с цел избягване на евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на ЕС.
12. С предложението по § 15 относно чл. 139 се предлага промяна на наименованието на службата за търсене и спасяване, като се посочва актуалното наименование на структурата – Координационен център за търсене и спасяване при авиационни произшествия.
13. По отношение § 16 относно промените в чл. 141:
С предложената промяна в ал. 2, т. 1 се цели определяне на границите на площта, в рамките на която следва да се осъществява аварийно спасително и противопожарно обслужване, като се конкретизира, че то се извършва на територията на летището, т.е. в границите на летището. Същата промяна се предлага и в ал. 2, т. 3 на чл. 141.
В ал. 2, т. 2 на чл. 141 се предвижда ясно определяне на обхвата на действие на органите на Министерството на вътрешните работи при извършване на аварийно-спасителни дейности, а именно на „летищата за обществено ползване“. Поради това думата „летището“ се заменя с „летищата за обществено ползване“.
С промяна в ал. 3 и ал. 4 на чл. 141 се посочват органите, които осъществяват търсенето и спасяването, а именно – летищният авариен ситуационен център и координационният център за търсене и спасяване към ГД „ГВА“, както и ръководителят на операцията на място.
Отмяната на ал. 8 се налага, поради настъпили промени в средствата за комуникация от технологично естество, като например не се ползват вече телеграми и други подобни.
II. С втората група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в европейското законодателство в областта на авиационната сигурност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.
1. Предложените с § 5 допълнения на чл. 16о с ал. 7 и 8 са свързани с осигуряване на мерки на национално ниво за изпълнение на изискванията за сигурност, предвидени в приложимите в тази област европейски регламенти. С ал. 7 се урежда издаването на идентификационна карта на членовете на екипажа, а с ал. 8 – правата на достъп до технологични системи и данни от критично значение.
С предложената ал. 7 в чл. 16о се постига съответствие с т. 1.2.3.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/103 на Комисията от 23 януари 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на изясняване, хармонизиране и опростяване, както и укрепване на някои специфични мерки, свързани със сигурността на въздухоплаването, като се предвижда, че идентификационни карти на членове на екипажи, назначени от въздушни превозвачи от Европейския съюз, могат да се издават само на лица, които са преминали успешно задълбочена цялостна проверка.
С предложената ал. 8 в чл. 16о се цели постигане на съответствие с т. 11.1.2, б „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/1583 на Комисията от 23 септември 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на мерките за киберсигурност, като се предвижда, че лица получават права на администратор или неконтролиран и неограничен достъп до информационни и комуникационни и технологични системи и данни от критично значение, използвани за целите на сигурността на гражданското въздухоплаване, само след като успешно са преминали цялостна проверка.
2. Предложеният с § 6 чл. 16у предвижда задължение за летищните оператори, въздушните превозвачи и субектите, определени в националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, да идентифицират и защитават своите информационни и комуникационни технологични системи и данни от критично значение от кибератаки, които могат да засегнат сигурността на гражданското въздухоплаване. С предложението се цели да се постигне пълно съответствие с последното изменение на приложение 17 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, с което е въведен стандарт 4.9.1 във връзка с прилагане на превантивни мерки за киберсигурност, както и с изискванията на т. 1.7.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1583 на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на мерките за киберсигурност.
III. В третата група се съдържат изменения и допълнения в частта относно административните такси за извършване на административни услуги.
С предложенията по § 13 относно чл. 120, ал. 4 се предвиждат основания за събиране на такси за извършването на следните административни услуги:
1. по т. 1 – за регистрация и годишна проверка за съответствие на летища. Предложението е свързано с промените в ЗГВ относно класификацията на видовете летища (обн. ДВ, бр. 16 от 2021 г.). Съгласно измененията в чл. 43 от ЗГВ (обн., ДВ, бр. 16 от 2021 г.) категорията „летателни площадки“ отпада и се въвежда нова група на най-малките „летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане“. За тази група летища, предвид оперирането с по-малки въздухоплавателни средства и по-ниска категория на риск, се преминава от режим на издаване на удостоверение за експлоатационна годност към регистрационен режим. Също така на тях няма да се извършва годишна заверка на удостоверение за експлоатационна годност, а годишна проверка за съответствие с условията, при които е извършена регистрацията. В тази връзка е и предложението за въвеждане на такси за регистрация и годишна проверка за съответствие на посочените по-горе летища, която на практика ще замести събираните преди това такси за издаване/заверка на удостоверение на експлоатационна годност на „летателните площадки“;
2. по т. 3 – за вписване/продължаване на валидност/подновяване на квалификационен клас към свидетелства за правоспособност. Това са отделни административни производства, като за всяко от тях се подава отделно заявление от заявителя, с което той кандидатства за придобиване на квалификация, или продължаване на валидност на квалификация, или подновяване на права на квалификация и квалификационен клас. В зависимост от спецификата на заявеното от кандидата, съответната квалификация се вписва в съществуващо свидетелство за правоспособност или се издава ново. Услугите се предоставят на основание изискванията на Регламент (ЕС) № 178/2011, Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/395 на Комисията от 13 март 2018 година за определяне на подробни правила за въздушните операции с аеростати в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/358 на Комисията от 4 март 2020 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1976 по отношение на свидетелствата за правоспособност на пилоти на планери, Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал и Наредба H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Така предложените такси са съобразени и с обстоятелството, че срокът на тези квалификационни класове е различен от срока на валидност на свидетелствата за правоспособност, към които те се вписват. Това от своя страна предполага допълни действия във времето от страна на администрацията, свързани с прегледа на отделни заявления по вписването/продължаването на валидността/подновяването на квалификационен клас към свидетелства за правоспособност.
3. по т. 23а – за назначаване на 24-битов идентификационен код на транспондер, работещ в режим S-mode. Административната услуга е на основание разпоредбите на Международната организация за гражданска авиация, посочени в глава 3 „Системи за наблюдение“, раздел 3.1.2.5.2.1.2 „IC - код за запитване“ от Приложение 10 на ИКАО „Аеронавигационни комуникации“, том 4, „Системи за наблюдение и избягване на сблъсък във въздуха“. Тя се извършва и съгласно Регламент № (ЕО) 262/2009 на Комисията от 30 март 2009 година за определяне на изисквания за координираното разпределение и използване на кодове за запитване в режим S за Единното европейско небе и в изпълнение на чл. 7, ал. 3 от Регламент за изпълнение № (ЕС) 1207/2011 на Комисията от 22 ноември 2011 година за определяне на изисквания относно функционирането и оперативната съвместимост на наблюдението в рамките на системата Единно европейско небе, където се посочва, че „държавите членки гарантират, че назначаването на 24-битови адреси на въздухоплавателните средства по ИКАО, оборудвани с транспондери, работещи в режим S, е в съответствие с условията на глава 9 от приложение 10, том 3“. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ назначава S-mode кодовете и впоследствие контролира въвеждането и излъчването на данни от транспондерите, за да може да се осигури безопасното и ефективно функциониране на наблюдението на въздушното движение съгласно Регламент (ЕО) № 262/2009 на Комисията. Назначаването на S-mode код предхожда процедурата по регистрация на ВС и се извършва при първоначалното вписване на въздухоплавателното средство в Регистъра на гражданските ВС. Посочената по-горе административна услуга, за която се предвижда събиране на такса, се извършва по заявление, към което се прилага голям обем от документация, която изисква цялостен преглед на съответното въздухоплавателно средство и отнема времеви и експертен ресурс;
4. по т. 24 – за събиране на такса за издаване на специално разрешение за извършване на полет за летателни апарати без съответствие със сертификат за тип.
В Регламент (ЕС) 2018/1139 е предвидено, че без да се засягат задълженията на държавите членки по Чикагската конвенция, въздухоплавателните средства, обхванати от приложение I към същия регламент и регистрирани в държава членка, могат да бъдат експлоатирани в други държави членки със съгласието на държавата членка, на чиято територия се извършва експлоатацията. Такова въздухоплавателно средство може да бъде обслужвано технически или неговата конструкция може да бъде променяна в други държави членки, при условие че въпросните промени в конструкцията и дейностите по техническото обслужване се извършват под надзора на държавата членка, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, и в съответствие с процедурите, установени в националното право на тази държава членка. При извършване на полети с такива въздухоплавателни средства от една държава в друга се издава разрешение за полет. В Приложение I от цитирания регламент са предвидени категориите пилотирани въздухоплавателни средства, за които посоченият регламент не се прилага – такава категория са експерименталните и любителски построените въздухоплавателни средства (наричани ЛАБС), като за тях се прилага изцяло национално законодателство, с което се урежда редът за сертифицирането им и допускането до експлоатация. В националното ни законодателство това е уредено с Процедурата за регистрация и издаване на специално разрешение за извършване на полети на летателни апарати без съответствие със сертификат за тип (обн. ДВ, бр. 96 от 2021 г.). С посочената процедура се отменят Процедурите за освидетелстване на любителски построени експериментални въздухоплавателни средства, утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията на 16.06.2000 г., съгласно които за ЛАБС се издава специално удостоверение за летателна годност. С действащата процедура е предвидено издаването на специално разрешение за извършване на полети на летателни апарати без съответствие със сертификат за тип за всеки отделен полет. Това е нова отделна административна услуга, осъществяването на която изисква значителен времеви и експертен ресурс;
5. по т. 33 – за издаване на единен сертификат за оператор на съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, както и за годишна проверка за съответствие с условията, при които е издаден. Административната услуга е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 139/2014 и Регламент (ЕС) 2018/1139. Посоченият сертификат се издава на летищен оператор, притежаващ единен сертификат за летищен оператор на летище по реда на Регламент (ЕС) № 139/2014 и представлява нова административна услуга, във връзка с която е предложената такса.
Посочените в т. 1-5 предложения за такси са съобразени с Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им.
IV. В четвъртата група се съдържат предложения за промени в административнонаказателните разпоредби:
1. По отношение § 17 относно промените в чл. 143:
С предложената промяна в ал. 1, т. 3 се уточнява, че предвидената глоба в чл. 143, ал. 1 от ЗГВ се отнася до лицето, което управлява или участва в управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или обслужването на пътниците, без да притежава валидно свидетелство за правоспособност, както и този, който разпореди или допусне това. Аналогично, с новата т. 3а в ал. 1 се предвижда глоба за този, който управлява или участва в управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство, без да притежава валидни квалификации, удостоверения и права, вписани в свидетелството за правоспособност, както и този, който разпореди или допусне това. Предложените промени са във връзка с изисквания на Регламент (ЕС) № 1178/2011, Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал и Наредба № Н-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Според посочените актове управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или обслужването на пътниците, следва да се извършва от правоспособен авиационен персонал. Това обстоятелство се удостоверява със свидетелство за правоспособност с вписани в него квалификации, съответно с атестации. Необходимо е тези свидетелства и вписаните в тях квалификации да бъдат валидни.
С предложеното допълнение в ал. 1, т. 4 се предвижда глоба, при отказ на проверка за употреба на психоактивни вещества. Предложението е във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) № 965/2012 относно извършването на тестове за психоактивни вещества и цели недопускане извършване на полет от лице, което би могло да се намира под влияние на такива вещества.
С допълнението в ал. 1, т. 7 се уточнява, че предвиденото административно наказание се отнася и за случаите на кацане на несертифицирано или нерегистрирано летище. Предложението е съобразено с обнародваните в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“ промени в ЗГВ относно видовете граждански летища, за една част от които (летищата по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗГВ), в Наредба № 20, е предвиден регистрационен режим.
Предложените нови т. 3а, 4а, 7а и 8а в ал. 3, в т. ч. изменението на т. 9 в ал. 3, предвиждат административно наказание – имуществена санкция за организации за обучение/учебни центрове, в случаите когато не изпълнят/извършат определени изисквания или действия, произтичащи от приложимото законодателство. Организациите за обучение са сертифицирани или декларирани. Това се удостоверява със сертификат или приета декларация и съответни одобрени програми за обучение от ГД ГВА. Съгласно Регламент (ЕС) № 1178/2011 посочените организации подлежат на надзор и текущ контрол от ГД ГВА, с цел потвърждаване на съответствие с приложимите изисквания на регламента. Целта е, посредством предвидените административни наказания, да се предотвратят възможни случаи, които биха застрашили безопасността (живота и здравето) на инструктори, обучаеми, технически персонал, трети лица и околната среда.
2. По отношение § 18 относно промените в чл. 143а:
С предложението за нова ал. 3 се предвижда санкция за неизпълнение в срок на задължения по Регламент (ЕС) № 376/2014. Предложената разпоредба е в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 376/2014.
С предложението за нова ал. 4 се предвижда санкция за ползвател на въздушно пространство и/или доставчик на аеронавигационно обслужване при неизпълнение в срок на задължения, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116 на Комисията от 1 февруари 2021 година относно установяването на първия съвместен проект в подкрепа на изпълнението на Европейския генерален план за управление на въздушното движение, предвиден в Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 409/2013 на Комисията и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2014 на Комисията (Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116.). В т. 3.3, 4.3, 5.3 и 6.3 от Приложението към посочения регламент са предвидени срокове за внедряването на редица функции за управление на въздушното движение. Функциите трябва да бъдат внедрени от ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване по смисъла на Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе в определените срокове в периода от края на 2022 г. до края на 2027 г. При неизпълнението на тези задължения, на основание чл. 9 от Регламент (ЕО) № 549/2004, държавите членки са длъжни да предвидят в националното си законодателство санкции, които да са „ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект“. С предложената промяна за определяне на санкция ще се гарантира спазването на приложимите изисквания и сроковете, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116.
3. По отношение § 19 относно предложената нова т. 18 в чл. 144 – цели се гарантиране на безопасността на полетите, посредством въвеждането на санкция за неправомерно излъчване в радиочестотните ленти за гражданско въздухоплаване и/или създаване на електромагнитни смущения на средствата и системите, използвани в комуникацията, навигацията и обзора за гражданското въздухоплаване.
4. По отношение § 20 относно чл. 147 – с изменението се посочва приложимото законодателство на ЕС, неспазването на което би довело до предвидената в нормата санкция. В случая това е Регламент (ЕС) 2018/1139, регламентите по неговото приложение или по делегираните такива.
5. Предложението за промяна в § 21 относно създаването на чл. 150 е свързано с измененията и допълненията в чл. 28 и разпоредбата на чл. 58г от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 109 от 2020 г.)
С чл. 150 от законопроекта се предвижда за нарушенията по ЗГВ, актовете по прилагането му и относимите регламенти на ЕС да не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно маловажните случаи на административно нарушение. Това предложение е съобразено с обстоятелството, че нарушенията на изискванията на авиационната сигурност и авиационната безопасност се отнасят до обществени отношения, които пряко застрашават живота и здравето на хората и имуществото на трети лица. В този смисъл никое нарушение на изискванията на авиационната безопасност и авиационната сигурност не може да се квалифицира като „маловажно“, тъй като то е от степен на обществена опасност, която не е незначителна. Направеното предложение е в съответствие със законовата възможност по чл. 28, ал. 7 от ЗАНН за неприложимост на института за маловажност, когато в закон е предвидено друго.
Предложението за неприлагане на чл. 58г от ЗАНН е свързано с обстоятелството, че възможността за постигане на споразумение между административнонаказващия орган и извършителя на дадено административно нарушение произтича от вида и характера на нарушението. Видът и характерът на нарушенията на разпоредбите на закона и приложимите регламенти на ЕС са предназначени да възпират ефективно евентуалните нарушители. Определените размери на глобите и имуществените санкции в ЗГВ са предвидени в необходимата степен да възпират извършването на нарушения. Налагането на глоба или имуществена санкция в намалени размери, така, както се предвижда в ал. 8 на чл. 58г от ЗАНН ще доведе до демотивиране на евентуалните извършители да спазват законовите изисквания. Още повече, че нарушенията на закона и приложимите регламенти на ЕС пряко застрашават живота и здравето на едно или повече от едно лица, поради което облекчен режим за налагане на наказания в тези случаи е неподходящ и непропорционален. Предложението е в съответствие със законовата възможност по чл. 58г, ал. 17 от ЗАНН за неприложимост на института за маловажност.
Срокът е съкратен, тъй като законопроектът се предлага за повторно обществено обсъждане. В него е добавена нова разпоредба, произтичаща от задълженията на държавата по Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116 на Комисията от 1 февруари 2021 година относно установяването на първия съвместен проект в подкрепа на изпълнението на Европейския генерален план за управление на въздушното движение, предвиден в Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 409/2013 на Комисията и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2014 на Комисията (Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116.). В новата ал. 4 на чл. 143а от законопроекта се предвижда санкция за ползвател на въздушно пространство и/или доставчик на аеронавигационно обслужване при неизпълнение в срок на задължения, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116, който е в сила за Република България от 22.02.2021 г. Съкратеният срок се налага поради постъпило допълнително запитване от Европейската комисия в информационна фаза EU Pilot №: 10450/23 относно наличие на санкции за онези ползватели на въздушното пространство и доставчици на аеронавигационно обслужване, които не изпълняват приложимите изисквания и срокове, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116 на Комисията от 1 февруари 2021 година относно установяването на първия съвместен проект в подкрепа на изпълнението на Европейския генерален план за управление на въздушното движение, предвиден в Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 409/2013 на Комисията и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2014 на Комисията и за предотвратяване на евентуална наказателна процедура за Република България.
Лице за контакт: Милена Иванова, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Тел.: 02/937 10 75, Ел. поща: MIvanova@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 29.05.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на Министерския съвет
.Проектът е изготвен във връзка с две становища на браншови организации, представени в рамките на общественото обсъждане на изготвения от Министерството на финансите проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., проведено в периода 24 януари – 23 февруари 2023 г. Това са становищата на Сдружение „Българска морска камара“, със седалище в град Варна и с ЕИК 103263687, с изх. № 104/21.02.2023 г. и на Сдружение „Българска асоциация на корабопритежателите“, със седалище в град Варна и с ЕИК 103844653, с изх. № 17/17.02.2023 г. (препратено с писмо на Сдружение „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – КРИБ Гласът на българския бизнес“, изх. № 84-00-84/20.03.2023 г.). В тези становища са описани два проблема, свързани съответно с: 1) установена несъгласуваност между действащи разпоредби на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, които регламентират реда за определяне на командировъчните пари на морските лица – членове на екипажите на кораби, плаващи под българско или чуждо знаме по море, както и на кораби, плаващи под българско знаме по река Дунав, за времето на извършване на международен рейс, както и 2) констатирано несъответствие между тези разпоредби и основните принципи на трудовото законодателство и по-конкретно – принципа на равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение.
Проблемите са поставени на обсъждане и от партньорите в тристранния диалог – на заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 16 март 2023 г., и на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество от 21 март 2023 г. Формулираният при тези обсъждани извод е, че единственото законосъобразно и правилно решение е да бъдат извършени необходимите промени в подзаконовия нормативен акт.
В Постановление № 45 на Министерския съвет от 22 март 2023 г. за изменение и допълнение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 27 от 2023 г.), обаче, посочените проблеми не намериха своето нормативно решение.
Действащата в момента редакция на чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) е създадена с § 1 от Постановление № 276 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 98 от 2007 г.), а Приложение № 3б към чл. 31, ал. 4 НСКСЧ и № 3в към чл. 31, ал. 5 НСКСЧ – съответно с § 4 и § 5 от същото постановление. Според разпоредбите на чл. 31, ал. 4– 6 НСКСЧ членовете на екипажите на кораби, плаващи под българско или чуждо знаме по море, както и на кораби, плаващи под българско знаме по река Дунав, получават за времето на извършване на международен рейс командировъчни пари, съгласно посочените в цитираните приложения индивидуални ставки, но работодателят може да определи и различен размер на обезщетението за командировка, съобразявайки експлоатационните и технологични условия на работа и организацията на международните рейсове. До промяната през 2007 г. чл. 31 НСКСЧ е предвиждал, че персоналът на всички видове транспортни средства (сухоземни, въздухоплавателни и водни) получава командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове по единна ставка или по единна средна ставка, определена в тогавашното приложение № 3, като работодателят е имал право да определи размер на командировъчните пари, който се различава от посочения в приложението, но не може да надхвърля двойния размер на ставката.
Въпреки, че при извършената през 2007 г. промяна в НСКСЧ идеята за единна средна ставка на командировъчните пари за членовете на екипажите на кораби е изоставена, разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 НСКСЧ, регламентиращи съответно начина на изчисляване на въпросната ставка и възможностите за отклоняване от нея (определяне на индивидуални ставки, диференцирани по категории персонал и съобразно условията на труд, в рамките на командировъчните пари на екипажите, определени по единната средна ставка), остават действащо право. По този начин в момента НСКСЧ урежда два взаимно изключващи се метода за определяне на командировъчните пари на членовете на екипажите на кораби за времето, в което изпълняват международни рейсове.
Практиката по прилагане на чл. 31, ал. 4 – 6 НСКСЧ, в редакцията след 2007 г., сочи на нееднакво тълкуване. Значителна част от корабопритежателите считат, че формулировката на ал. 6, използваният в чл. 32, ал. 3 израз „допуска изплащане на по-ниски и по-високи индивидуални ставки“, употребеният в колона 4 на приложения № 3б и № 3в израз „в размери до“, както и конкретните числови стойности на индивидуалните ставки сочат, че волята на нормотвореца е била да определи максимални размери на последните. Въз основа на това формулират и извода, че командировъчните пари на членовете на екипажите на кораби, плаващи по море под българско или чуждо знаме и извършващи международен рейс (съответно на кораби, плаващи под българско знаме по река Дунав и извършващи международен рейс), може да бъдат определяни не само в по-голям, но и в по-малък размер от посочените в приложенията индивидуални ставки.
Разнопосочното прилагане на чл. 31, ал. 4 – 6 НСКСЧ в периода след 2007 г. води и до формиране на първоначално противоречива съдебна практика. В своите актове (сред които Решение № 753 от 29 март 2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на Гражданската колегия, ІV гр. отд. и Решение № 129 от 7 юли 2016 г. по гр. д. № 3736/2015 г. на Гражданската колегия, ІV гр. отд.) Върховният касационен съд застъпва разбирането, че законовата делегация по чл. 215 от Кодекса на труда и основополагащите принципи на трудовото право позволяват на Министерския съвет да определя с подзаконови актове (в това число и с НСКСЧ) само минимален размер на обезщетенията (включително при командироване) и следователно работодателят не може да фиксира конкретния размер на тези обезщетения под предвидения в наредбите минимум.
С предлагания сега проект на Постановление на Министерския съвет се цели описаните два проблема да бъдат разрешени. Актът включва 4 параграфа, като: 1) с § 1, т. 1 и 2 от проекта се предлагат промени съответно в чл. 31, ал. 4 и ал. 5 НСКЧ, чрез които се постига еднозначност на правните норми като изрично се посочва, че НСКСЧ определя минимални индивидуални размери на командировъчните пари на ден за членовете на екипажите на кораби, плаващи по море под българско или чуждо знаме и извършващи международен рейс, съответно на кораби, плаващи под българско знаме по река Дунав и извършващи международен рейс; 2) с § 1, т. 3 от проекта се предлага в ал. 6 на чл. 31 НСКСЧ да бъде създадено второ изречение, което по недвусмислен начин указва, че работодателят има право да променя конкретно определения размер на командировъчните пари на морските лица само в посока на неговото увеличаване, без да се надхвърля двойният размер на минималните индивидуални размери за съответната длъжност, посочени съответно в Приложение № 3б към чл. 31, ал. 4 и Приложение № 3в към чл. 31, ал. 5 НСКСЧ; 3) с параграфи § 3 и 4 се предлагат промени в цитираните две приложения.
Разпоредбите на предлагания проект на подзаконов нормативен акт са формулирани така, че с тях да не се засягат правата относно обезщетенията при командироване на работниците и работодателите от другите сектори на транспорта. Посочените в Приложение № 3б към чл. 31, ал. 4 и Приложение № 3в към чл. 31, ал. 5 НСКСЧ минимални индивидуални размери на командировъчните пари на ден са съобразени с променената философия за определяне на размерите на обезщетения за командировка на морските лица, с нивото на отговорност на съответната длъжност (управленско, оперативно или изпълнителско) и със степента на сложност на функционалните задължения, присъщи на съответната длъжност.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Лице за контакт: Павлинка Ковачева, Главен експерт, Дирекция "Международни и национални регулации на корабоплаването", Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Тел.: 0700 10 145 Е-mail: Pavlinka.Kovacheva@marad.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 11.05.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Ненормативен акт (на МС или на министър)
.Мотиви
Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ, L 57 от 3 март 2017 г.) за първи път създаде единна нормативна рамка по отношение на достъпа до пазара на пристанищни услуги и финансирането и таксуването на пристанищната инфраструктура и пристанищните услуги. Основополагащата идея е, че улесняването на достъпа до пазара на пристанищни услуги и въвеждането на финансова прозрачност и самостоятелност на морските пристанища от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) ще подобри качеството и ефикасността на услугите, предоставяни на ползвателите на пристанищата, и ще допринесе за създаване на по-благоприятни условия за инвестиции в пристанищата, за снижаване на разходите за ползвателите на транспортни услуги, за насърчаване на морските превози на къси разстояния, както и за по-добро интегриране на морския транспорт с железопътния транспорт, транспорта по вътрешните водни пътища и автомобилния транспорт.
Изменението на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) през 2020 г. изпълни задачата да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, без да се засяга съществуващия модел на организация и управление на пристанищата, които остават извън приложното му поле. Успешното ѝ решаване включи промени в следните направления: 1) премахване на разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение; 2) промяна на уредбата на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги по начин, който отразява изискванията на Регламент (ЕС) 2017/352; 3) въвеждане на специфични правила относно пристанищата, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/352, и по-специално: определяне на органите за управление и контрол, разпределяне между тях на произтичащите от регламента правомощия, определяне на процедурите, които тези органи трябва да следват, когато приемат предвидените в регламента решения, процедурите по оспорване на тези решения, както и въвеждане на административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/352.
Предложените в Правилника за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ промени се базират на най-добрите практики, съответстващи на функциите на предприятието. Измененията са продиктувани от необходимостта да се създаде ефективна организация на работа в ДППИ, в съответствие с функции му като Управителен орган на пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.
В тази връзка по-голямата част от промените са непосредствено свързани с прецизиране на дейността на отделните структурни звена, произтичащи от прилагането на Регламент (ЕС) 2017/352, отчитайки натрупания опит. Измененията в разпоредбите са насочени към постигане на конкретност и недвусмисленост по отношение на задачите и отговорностите на структурните звена в предприятието, с оглед подобряване организацията на работа и постигането на по-добро взаимодействие между отделните единици. Оптимизирането на механизма на функциониране на предприятието следва да внесе по-голяма прозрачност и обективност при използването на средствата от пристанищните такси и да съставлява гаранция за рационален избор на обектите, които се включват в инвестиционните програми за развитие и за изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищната инфраструктура, като същевременно обезпечава целесъобразността и законосъобразността на актове на УС и устойчивото развитие на пристанищата за обществен транспорт.
На следващо място се предлага увеличаване на броя на заместник-генералните директори на двама, като се разпределят техните ресори. Правната възможност за назначаване на повече от един заместници на генералния директор на предприятието е предвидена в нормата на чл. 115п, ал. 7, т. 2 ЗМПВВППРБ. Разделението между функциите на двамата заместник-генерални директори е съобразено с групирането на ДП „Пристанищна инфраструктура“ в Политиката за участието на държавата в публичните предприятия като предприятие, осъществяващо предимно публични функции и политики, което се финансира от държавата и от приходите от собствената му дейност и/или от приходи, определени със специални закони, както и с функционалните характеристики на съществуващите структурни звена в предприятието.
В ресора на заместник-генералния директор за администрацията са разпределени структурните звена, които осъществяват комуникацията и съдействието с европейските и международни институции с централните органи на изпълнителната власт и други специализирани държавни органи и структури и чиито функции са свързани с изпълнение на поставените на предприятието стратегически цели, вкл. свързаните с външната или вътрешната сигурност, опазване на околната среда, създаването на конкурентна среда за пристанищните услуги, осигуряване на по-добро интегриране на морския транспорт с железопътния транспорт, транспорта по вътрешните водни пътища и автомобилния транспорт, както и осъществяването на пространственото планиране за пристанищата.
В ресора на заместник-генералния директор за оперативната дейност са разпределени структурните звена, които осъществяват предимно комуникация и съдействие с частноправните субекти в областта на морския транспорт и този по вътрешните водни пътища и чиито функции са свързани преди всичко с извършването на търговски дейности и сделки, включително предоставянето на пристанищни услуги и извършването на съпътстващи дейности, отдаването под наем, събирането на приходите от осъществяване предмета на дейност на предприятието, както и предоставянето на обществени услуги (чрез Световната морска система за бедствия и безопасност, далекосъобщителни услуги кораб-бряг и бряг-кораб, услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик).
Предлаганата промяна цели да се подобрят предварителния, текущия и последващия контрол върху документооборота и да се създаде яснота по отношение носенето на отговорност по вертикала и хоризонтала, като едновременно с това се повиши срочността при възлагането и изпълнението на задачите. Друг очакван ефект от промяната е подобряване натовареността на персонала и мотивацията на служителите за ефективното и качествено изпълнение на задачите. По този начин се минимизира възможностите за евентуални грешки и рисковете от изтичане на информация, ще се защитят информационните потоци от външни намеси и пробиви в софтуерните продукти. Като цяло очакваният резултат е да се повдигне нивото на ефективност в оперативната работа в ДП „Пристанищна инфраструктура“.
Друга част от предлаганите промени има за цел съобразяването на текстовете от ПУФДДППИ с промените в различни нормативни актове, имащи отношение към дейността на предприятието (Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, Устройствения правилник на Министерството на транспорта и съобщенията и др.), както и с приключването на някои от програмите, финансирани със средства от европейски фондове, по които предприятието е било бенефициент и отварянето на нови такива.
Последната част от промените прецизират от правно-техническа гледна точка уредбата на специализираните поделения дирекции „Ръководство на корабния трафик - Черно море“, „Ръководство на корабния трафик - р. Дунав“ и „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“.
Всички тези промени не водят до увеличение на числеността на ДППИ. Не се налага увеличение на фонд „Работна заплата и разходите за социални и осигуровки“ и съответно няма да възникне необходимост от промяна на Бизнес програмата в частта „Възнаграждения на персонала“. Предлаганите изменения няма да доведат до допълнителни разходи по издръжката на предприятието.
В заключение предлаганите изменения на разпоредбите на Правилника за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще осигурят осъществяването на целите на публичната политика на държавата и на ключовите показатели за изпълнение на финансови и нефинансови цели в бизнес програмите на предприятието.
Лице за контакт:
Василка Терзийска
Главен експерт
Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел.: 02/ 94 09 539
e-mail: vterzijska@mtc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 01.05.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Ненормативен акт (на МС или на министър)
.Предлаганият проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „РВД” е по повод приетата нова структура на предприятието и по-конкретно измененията и допълненията се състоят в следното:
Обединяването на тези функции и възлагането им на заместник генералния директор по техническата дейност ще създаде възможност за осъществяване на единен контрол върху целия процес и до по-ефективна организация на отделните процеси, свързани със строителството и ремонтите, както и ще позволи да се отдели повече време на ръководството и контрола на дейностите по комуникационно и навигационно обслужване и обслужване по обзора, които са в основния предмет на дейност на предприятието съгласно Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
Предлаганата промяна отчита характера на изпълняваните от посочените дирекции функции и установената необходимост от пряко докладване на генералния директор, а от друга страна, промяната ще доведе до редуциране на по-големия брой линии на докладване и до създаване на възможности за оптимизация на дейностите с административен характер.
Предлаганата промяна се извършва с оглед характера на дейността на това структурно звено и значението на тази дейност за поддържането на квалификацията на персонала, осъществяващ основната дейност за успешното провеждане на първоначално обучение на кандидати за тази професия, както и предвид числеността на звеното и попълването му през годините с необходимата експертиза.
Лица за контакт: Любка Дицова Главен експерт Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ Министерство на транспорта и съобщенията Тел.: 02/ 94 09 593 Е-mail: Lditsova@mtitc.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 01.05.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.С проекта на Наредба за изменение на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36), с който се предлага промяна и в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Наредба № 41).
Комисията за защита на личните данни, в качеството си на надзорен орган в областта на защитата на личните данни, извършва ежегоден преглед и анализ на националното ни законодателство за съответствието му с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679) и с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. В рамките на извършения преглед на законодателството през 2022 г., Комисията за защита на личните данни е установила в Наредба № 36 и в Наредба № 41 несъответствия с Регламент (ЕС) 2016/679. Комисията за защита на личните данни е направила предложения за отстраняването им, които са съобразени в предвидените по-долу промени в Наредба № 36 и в Наредба № 41.
Предложени промени в Наредба № 36:
В чл. 4б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 36 е предвидено, че за издаването на удостоверение за регистрация за извършване на психологическите изследвания лицата следва да са вписани в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни. В приложение № 8 към чл. 4б, ал. 2 от Наредба № 36 е предвидено лицата, подаващи заявление за извършване на оглед на психологическа лаборатория за установяване на съответствието ѝ с изискванията на Наредба № 36, да посочват „идентификационен номер за вписване в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни“.
Комисията за защита на личните данни е констатирала, че считано от 25 май 2018 г. е отпаднало задължението за администраторите на лични данни относно вписването им в Електронния регистър на администраторите на лични данни. Съгласно чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 качеството „администратор“ за определено лице възниква по силата на регламента (ex lege). В тази връзка и поради отпадането на правното основание за вписване в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни (удостоверяването на факта за регистриране пред Комисията за защита на личните данни и доказването на това обстоятелство след 25 май 2018 г. не е валидно правно основание) е необходимо в чл. 4б, ал. 1, т. 3 да се отмени (§ 1 от проекта на наредба), а горецитираното изречение в приложението към чл. 4б, ал. 2 да се заличи (§ 2 от проекта на наредба).
Предложените промени в § 3 от проекта на наредба произтичат от настоящата структура на Министерския съвет и преобразуването на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Министерство на транспорта и съобщенията.
Предложени промени в Наредба № 41:
В приложение № 5а към чл. 15, ал. 2 от Наредба № 41 е предвидено лицата, които желаят да преминат обучение за начална квалификация за придобиване на карта за квалификация на водач на моторни превозни средства (МПС) за превоз на пътници или товари и периодично обучение за придобиване на карта за квалификация на водач на МПС за превоз на пътници или товари, да декларират, че са съгласни личните им данни да бъдат обработвани на основание нормативната уредба на Република България и Европейския съюз.
Комисията за защита на личните данни е констатирала, че основанието за обработка на лични данни е законово задължение на администратора на лични данни, установено в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 41, поради което в случая не е необходимо лицата да декларират, че са съгласни личните им данни да бъдат обработвани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а е достатъчно те само да бъдат информирани, че личните им данни ще бъдат обработвани.
В тази връзка са предложените с § 4, т. 3 от Заключителната разпоредба на проекта на наредба изменения и допълнения в приложение № 5а към чл. 15, ал. 2 от Наредба № 41. С предложените промени се осигурява също така възможност в заявлението да се посочват и съответните данни на лица, които не са български граждани, но имащи право да се обучават по реда на наредбата.
С § 4, т. 2 от Заключителната разпоредба на проекта на наредба се прави изменение на чл. 15а, ал. 3 с цел избягване на двусмисленото му тълкуване и постигането на по-голяма яснота на текста.
Предложените промени в § 4, т. 1 и 4 от Заключителната разпоредба на проекта на наредба произтичат от настоящата структура на Министерския съвет и преобразуването на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Министерство на транспорта и съобщенията.
Лица за контакт:
Михаела Атанасова Директор на дирекция „Правно-нормативно обслужване, обществени поръчки и управление на проекти“, ИА „Автомобилна администрация“ Тел.: 02/930 88 29, Ел. поща: m.atanasova@rta.government.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 13.03.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Закон
.Основната цел е да се получи обратна връзка и да се съберат достатъчно предложения, становища и информация от заинтересованите страни относно настъпилите ефекти/резултати от прилагането на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и да се предприемат съответните мерки за усъвършенстването на ЗМПВВППРБ (https://www.marad.bg/bg/node/883). Срокът за провеждане на консултацията е 14 (четиринадесет) работни дни след публикуването на настоящия консултационен документ. Консултационният документ е публикуван на Портала за обществени консултации. Всички заинтересовани страни могат да дадат предложения по следните начини: - на Портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл); - по електронна поща на имейл: silvina.bakardzhieva@marad.bg; eleonora.karakoleva@marad.bg Изпратените предложения ще бъдат разгледани и обсъдени при изготвянето на последващата оценка. Анализът и обобщението на становищата, изразени по време на консултацията, ще позволят да бъде извършена по-всеобхватна и пълна последваща оценка на въздействието на ЗМПВВППРБ. Последващата оценка на въздействието ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, в изпълнение на чл. 22, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Относими документи и нормативни актове:
- Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ);
- Решение № 436 на Министерския съвет от 05.07.2022 г. за одобряване на списък със законопроекти, на които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието, и със закони, на които ще бъде извършена последваща оценка на въздействието, през 2022 г.
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 13.03.2023
.Институция: Министерство на транспорта и съобщенията
.Вид акт: Акт на министър
.Промените, предлагани с проекта на Наредба за допълнение на Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори, както и мотивите за направените предложения, са следните:
1. С § 1 от проекта се предлага да бъде допълнена разпоредбата на чл. 17, регламентираща субектите, които могат да получат свидетелство за авиационен оператор (САО), като към тях да се добави и операторът по чл. 64б от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
Към настоящия момент наредбата предвижда кандидат за издаване на свидетелство за авиационен оператор да бъде търговец, регистриран по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Регламент (ЕС) № 965 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, както и другото съответно приложимо право на Европейския съюз в тази област, не поставят изискване лицето, което кандидатства за свидетелство за авиационен оператор, да е търговец. Целта на проекта е да се отстрани това ограничение и да се постигне съответствие с Регламент (ЕС) № 965 на Комисията от 5 октомври 2012 година. С предвидената промяна се дава възможност на всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговата правно-организационна форма, да може да кандидатства за издаване на свидетелство за авиационен оператор.
С предлаганата промяна в Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори ще се създаде възможност и юридическото лице по смисъла на чл. 64б от ЗГВ, което понастоящем е въздушен превозвач – държавен авиационен оператор, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта и съобщенията, да може да бъде кандидат за издаване на свидетелство за авиационен оператор. След получаване на свидетелство за авиационен оператор, държавният авиационен оператор, извършващ понастоящем само полети със специално предназначение, ще може да бъде натоварен да извършва по-широк обхват от полети, включително и полети за спешна медицинска помощ по въздух.
2. Във връзка с горното предложение, с § 2 от проекта в чл. 19 се предвижда създаване на нова ал. 4, с която отпада изискването –кандидатът за издаване на свидетелство за авиационен оператор, който е авиационен оператор по чл. 64б от ЗГВ, да представя документи, които не са относими за него с оглед правно-организационната му форма.
Предложеният проект на Наредба за допълнение на Наредба № 37 за авиационните оператори няма да окаже пряко/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба заедно с мотивите за изготвянето на проекта на наредба, е публикуван за обществено обсъждане на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на нормативен акт и с мотивите към него и да представят писмени предложения или становища в 30-дневен срок от публикуването им.
Лице за контакт: Ралица Кьосева Гл. юрисконсулт в отдел „Правно осигуряване“ ГД „Главна въздухоплавателна администрация“ Тел.: 02/ 937 10 72 Е-mail: rkyoseva@caa.bg
]]>
Област на политика: Архив - Транспорт.
Срок за коментари: 26.02.2023
.Институция: Default
.Вид акт: Закон
.Проектът на Закон за ратифициране на актовете на 27 конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Абиджан през 2021 г., е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като страна-членка на Съюза и в изпълнение на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, член 15, ал. 1 на Закона за международните договори и член 13, т. 3 на Закона за пощенските услуги.
Всемирният пощенски съюз (ВПС) е междуправителствена агенция от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В рамките на ВПС, взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на Съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който съгласно чл. 15, ал. 1 на Устава е върховен орган на ВПС.
Уставът е основен акт на ВПС, приет от ХV конгрес на Съюза (Виена, 1964 г.), който съдържа основополагащите правила за организацията и дейността на тази специализирана междуправителствена агенция. Този акт, заедно с останалите актове на този конгрес, е ратифициран от нашата страна с Указ № 399 от 24.04.1969 г. на Народното събрание.
В съответствие с чл. 28, ал. 2 на Устава, измененията и допълненията на този акт, приети от следващите конгреси на ВПС, се включват в допълнителни протоколи. Такива допълнителни протоколи са приемани от Конгресите, проведени последователно в Токио (1969 г.), Лозана (1974 г.), Хамбург (1984 г.), Вашингтон (1989 г.), Сеул (1994 г.), Пекин (1999 г.), Букурещ (2004 г.), Женева (2008 г.), Истанбул (2016 г.) и Адис Абеба (2018 г.).
По време на 27 конгрес на ВПС бяха направени изменения и допълнения в разпоредбите на Устава на Съюза, поради което е необходимо да бъде ратифициран Единадесети допълнителен протокол към него.
Актът, който съдържа всички разпоредби относно прилагането на Устава, цялостната структура и организация на дейността на ВПС, както и правилата за избор и работа на неговите постоянни и други работни органи, е Общият правилник. По решение на 25 конгрес на организацията от 2012 г., този акт е с постоянно съдържание и всички последващи изменения и допълнения, внасяни в него от конгресите на Съюза, се включват в допълнителни протоколи. Те влизат в сила едновременно с влизането в сила на актовете, подновени от тези конгреси. Общият правилник и Допълнителните протоколи към него са задължителни за изпълнение от всички страни-членки на Всемирния пощенски съюз. По време на 27 конгрес на ВПС беше приет Трети допълнителен протокол към Общия правилник.
Всемирната пощенска конвенция е акт, задължителен за изпълнение от всички страни-членки на ВПС. Тя съдържа регламентация и единни правила за извършването на международните пощенски услуги и урежда взаимоотношенията, включително и финансовите, между страните членки и техните избрани пощенски оператори.
Заключителният протокол към Всемирната пощенски конвенция съдържа изричните уговорки, които са формулирани от съответните страни членки и са свързани с конкретните условия и начини на прилагане от тях на определени членове от този акт.
Споразумението за услугите по пощенските плащания е многостранен акт, който урежда изискванията и правилата за извършване на международните пощенски парично-преводни услуги в рамките на ВПС. Този акт не е задължителен и се изпълнява само от присъединилите се към него страни-членки на Съюза.
Заключителният протокол към Споразумението за услугите по пощенските плащания съдържа изричните уговорки, които са формулирани от съответните страни членки и са свързани с конкретните условия и начини на прилагане от тях на определени членове от този акт.
На основание на чл. 24, ал. 1 на Устава, приетите от конгреса актове на ВПС се подписват от пълномощните представители на страните членки. Съгласно ал. 3 на същия член, Актовете на Съюза се ратифицират, приемат или одобряват в най-кратки срокове от страните членки, които са ги подписали, съобразно конституционните им правила.
В качеството си на страна членка, Република България взе участие в 27 конгрес на ВПС с делегация, чиито позиция, състав и правомощия на членовете бяха определени с Решение на Министерския съвет (Протокол № 43 от заседание на Министерския съвет, проведено на 12.08.2021 г., т. 20).
В съответствие с правомощията си, съгласно цитираното по-горе Решение на Министерския съвет, ръководителят на делегацията на Република България подписа, с резерва за последваща ратификация, актовете, приети от 27 Конгрес на ВПС.
Проектът на Закон за ратифициране на актовете на 27 конгрес на Всемирния пощенски съюз има за цел да се изпълнят разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, като се осъществи ратификация на следните актове:
1. Единадесети допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз;
2. Трети допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз;
3. Всемирна пощенска конвенция и Заключителен протокол към нея;
4. Споразумение за услугите по пощенските плащания и Заключителен протокол към него.
Приемането на проекта на Закон за ратифициране на актовете на 27 Конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до:
· потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на ВПС;
· създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и нейния избран пощенски оператор и останалите страни-членки на ВПС и техните избрани пощенски оператори при организирането и осъществяването на международните пощенски услуги;
· осигуряване на изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на Съюза както от страна на органите, провеждащи държавната политика и осъществяващи регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенския оператор, задължен съгласно чл. 27 на Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България;
· гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни-членки на ВПС.
· запазване на системата на разплащанията на избрания пощенски оператор на Република България с избраните пощенски оператори на останалите страни-членки на Съюза за обработен пощенски трафик на основата на единните правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на ВПС;
· гарантиране на правото на Република България да участва, в качеството си на страна членка, в цялостната дейност на ВПС, неговите ръководни органи и работните структури към тях.
Лице за контакт:
Илиана Карафизиева
Държавен експерт в дирекция „Съобщения“
Министерство на транспорта и съобщенията
Тел. 02/940 94 77
E-mail: ikarafizieva@mtitc.government.bg
]]>