Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма

В чл. 103 е предвидено, че Туристическият гаранционен фонд ще осигурява обезпечение на пътуващите само в случай на несъстоятелност на туроператор от категория А. А кой ще осигурява защита на пътуващите при несъстоятелност на търговец, посредничещ при закупуване на свързани туристически услуги, както изисква Директива (ЕС) 2015/2302? Ако фондът няма да осигурява обезпечение за тези търговци, и в същото време няма да има задължение те да се застраховат срещу риска от изпадане в несъстоятелност, тогава как ще се изпълни изискването на чл. 19 от директивата?

Изискването по чл. 101, ал. 2 за водене на разделно счетоводство не изглежда да е съобразено с нормите на Закона за счетоводството за водене на счетоводна отчетност. И затова от изискване ще се превърне само в пожелание.

Изискването по чл. 101, ал. 2 за водене на разделно счетоводство не изглежда да е съобразено с нормите на Закона за счетоводството за водене на счетоводна отчетност. И затова от изискване ще се превърне само в пожелание.

Предлагам в ал. 8 на чл. 61 след думите „ал. 4 и ал. 5” да се добави „и/или ал. 6”.

Ако предложението ми не се приеме, моля, да се уточни по подходящ начин как се извършва регистрацията на туристическите агенти и дали и на тези лица се издават удостоверения за регистрация, както предвижда ал. 10 за лицата по ал. 4 и 5 (туроператорите).

Според ал. 5 на чл. 61 за извършване на туроператорска дейност от категория Б може да бъде регистрирано лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон и отговаря на изискванията по ал. 4, т. 3, 4, 5 и 6 по-горе. Така написано, на пръв поглед излиза, че за това лице не се прилага ал. 4, т. 2, тоест няма нужда членовете на неговите управителни органи да отговарят на определени изисквания.

Но в ал. 7 на същия чл. 61 се съдържат изисквания към членовете на управителните и на контролните органи и на лицата по ал. 5, тоест на тези, които искат да извършват на туроператорска дейност от категория Б.

За да се избегне противоречие между ал. 5 и ал. 7 на чл. 61, предлагам в ал. 5 да се допълни, че лицата, които искат да извършват туроператорска дейност от категория Б, трябва да отговарят и на изискванията по ал. 4, т. 2.

Или, алтернативно, в ал. 7 да се  заличат думите "или ал. 5" и "или 5".

В ЗИДЗТ изпъква употребата на чуждицата „регламентират” (от англ. дума „регламент”) вместо българската дума „определят”.

Явно авторите на законопроекта не знаят или нарочно не са се съобразили с нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, която изисква разпоредбите на нормативните актове да се формулират на „общоупотребимия български език”.

Ето защо предлагам навсякъде в законопроекта чуждиците „регламентира/регламентират” да се заменят с техните български съответствия – думите „определя/определят”.

Или, алтернативно, ако авторите на законопроекта са чуждопоклонници и се срамуват да използват българския език, да действат още по-безцеремонно и да заменят думата „определя” и производните на нея и на другите места, където все още се среща в закона. Например в чл. 5, чл. 12, чл. 13 и т. н.

И в чл. 61, и в чл. 67 има предвидено задължение за туроператорите от категория А да спазват „изискванията на националната обезпечителна схема по този закон”. Но никъде в закона не е посочено какви са тези изисквания.

Затова предлагам следното:

1. в раздел III да се създаде нов член, в който да се посочи какви конкретно са „изискванията на националната обезпечителна схема по този закон”;

2. в чл. 61 и в чл. 67 думите „по този закон” да се заменят с препратка към новият член. 

Нормата на ал. 3 в чл. 61 се припокрива с тази по чл. 67, ал. 1, т. 2.

Предлагам една от двете разпоредби да се премахне, за да се избегне ненужната тавтология.

С т. 8 от §4 на ЗИДЗТ се предлага в ал. 4 на чл. 63 да се създаде нова т. 3.

Но не става ясно какво се случва с досегашната т. 3 – дали тя се отменя и заменя от новата т. 3 или става т. 4 (новата т. 3 се вмъква преди сегашната т. 3).

Предлагам в закона да се посочи какъв трябва да бъде минималният размер на разполагаемите средства в Туристическия гаранционен фонд.

В чл. 104, ал. 11 и 12 се говори за застраховка в множествено число. Това предполага, че е възможно един туроператор да има едновременно действащи няколко застраховки „Гаранция”, сключени с различни застрахователи.

В такъв случай в случай на несъстоятелност на туроператора трябва ли един пътуващ да предяви претенция към всеки един от застрахователите и да чака произнасянето на всеки от тях преди да претендира за обезщетение към Туристическия гаранционен фонд? 

Не може с правилника за устройството и дейността на Туристическия гаранционен фонд да се определя каква да е допустимата пропорция на застрахователната защита по отношение на оборота на туроператора.

С цялостното влизане в сила на закона на практика ще отпадне задължението на туроператорите да имат застраховка, която да служи като обезпечение в случай на несъстоятелност. А действащите към този момент застраховки ще се прекратят автоматично поради отпадане на застрахователния интерес.

От този момент ще започне да тече 8-месечния срок за пререгистрация на туроператорите по реда и при условията на новия закон. И в този 8-месечен период на практика няма да има обезпечение за пътуващите, защото туроператорите хем няма да имат застраховки, хем в Туристическия гаранционен фонд няма да има постъпления от вноски.

Как ще се реши този проблем в интерес на пътуващите?!?

Предлагам следните изменения и допълнения в чл. 104, ал. 1:

1. Думите „туроператорски услуги” да се заменят с „туристически услуги”, за да кореспондира името на застраховката със заглавието на раздел III;
2. Да се добави второ изречение със следното съдържание:

„Застрахователят, с който се сключва застраховката, трябва да е лицензиран по застраховки от клас 15 „Гаранции” по Раздел II от Приложение №1 към Кодекса за застраховането.”.

Така ще е ясно с какви застрахователи могат да се сключват въпросните застраховки.

Според новия чл. 97, ал. 5 се изисква туроператорът от категория А да осигури „гореща линия”.

Съответно искам да задам следните въпроси:

1. Какво ще е финансовото въздействие на това изискване върху туроператорите и съответно върху цените на предлаганите от тях услуги?
2. Ще има ли някакви последици за туроператор, който не е осигурал такава „гореща линия”? Защо не е предвидена санкция за неизпълнение на това задължение?

Моля към пакета с документи за обществено обсъждане да се добави и Приложение 1 към ЧПОВ.

На редица места в законопроекта се употрябва изразът „туроператорски услуги”, като в някои случаи се говори специално за „туроператорски услуги от категория А”.

Моля да се даде определение за „туроператорски услуги”, за да няма объркване между тези услуги и „туристическите услуги” по смисъла на т. 90 от §1 от ДР.

Също така е необходимо да се поясни как се категоризират туроператорските услуги (дали са от категория А или от някаква друга категория).

1) В т. 2 от ал. 1 на новия чл. 67 се говори за осигуряване на „изискуеми“ обезпечения на туроператора към потребителите на туристически услуги и/или към Гаранционния фонд (вероятно се има предвид Туристическия гаранционен фонд, съкратено ТГФ).

Моля да се поясни какви „изискуеми“ обезпечения имат туроператорите към ТГФ. Защото освен да правят вноски те не би трябвало да имат задължение за други обезпечения към фонда.

2) В ал. 2 на новия чл. 67 се говори за наредба на министъра. Да се поясни за кой министър става въпрос и, ако става въпрос за министъра на туризма, за отделна наредба ли става въпрос или за наредбата по чл. 66.

3) Сред предлаганите промени в чл. 66 е и заличаването в ал. 6 на думите „и издава удостоверение за регистрация“. Така вече не става ясно кой издава удостоверенията. Затова моля в ал. 2 на чл. 67 да се допълни кой издава удостоверението за регистрация.    

4) С отмяната на досегашния чл. 67 и замяната му с нов ще възникне въпросът дали на туроператорите от категория Б и на туристическите агенти въобще ще се издават удостоверения за регистрация. Предлагам този въпрос да бъде решен със създаването на ал. 3 в чл. 67, която да гласи следното:

(3) Удостоверението за регистрация на туроператора от категория Б и/или на туристическия агент се издава от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице и се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител след предоставяне на изрично пълномощно, при необходимост.

В чл. 66, ал. 1 се предлага да се добавят думите „и удостоверяват изискуемите обстоятелства по този закон, Министърът на туризма се произнася в посочения срок с акт за извършване на регистрацията“.

Предлагам думите „посочения срок“ да се заменят със „срока по изречение първо”, за да е ясно, че става въпрос за 14-дневния срок за разглеждане на подадените документи, а не за някакъв друг срок.

Моля да се поясни какво представлява актът за извършване на регистрацията – заповед, удостоверение или нещо друго. Защото в ал. 5 се говори за заповед за отказ за извършване на регистрация. И ако актът за извършване на регистрация също е заповед, по-добре да се укаже това, за да не се чуди човек какъв точно е този акт.

Имам въпрос относно предложението за промяна в ал. 6 на чл. 66, според което алинеята ще звучи така:

„При липса на мотивиран отказ за извършване на регистрация и в срок до 5 дни след изтичане на срока по ал. 1, изречение трето министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице извършва вписването в регистъра.“

И съответно въпросът ми е, след като с §7, т. 1 се предвижда отмяна на досегашното изречение трето в ал. 1 и замяната му с ново, в което няма посочен срок, как точно ще се изчислява срокът по ал. 6? И защо в този случай (липса на мотивиран отказ за извършване на регистрация) не се предвижда издаване на акт за регистрация по смисъла на ал. 1, а само вписване в регистъра? 

Тъй като в законопроекта има два §18, моля първият ми коментар относно този номер параграф да се разбира, че е за първият по ред от двата.

А този коментар се отнася за вторият по ред §18 от законопроекта. И е за това, че Туристическият гаранционен фонд няма председател, а се ръководи от управителен съвет, който от своя страна има председател.

Възразявам срещу предлаганото изменение и допълнение в чл. 166, ал. 1, т. 1, буква „м”, тъй като в чл. 166, ал. 1, т. 1 трябва изчерпателно да бъде посочена цялата информация, която трябва да се съдържа в Националния туристически регистър за вписаните в него туроператори и туристически агенти, като е недопустимо с наредба на министъра на туризма да се регламентират „и други данни за туроператора”. Ако има данни за туроператора, които трябва да фигурират в регистъра, те следва да са изрично посочени в закона, както е в момента.

Възразявам срещу предлаганата нова ал. 3 в чл. 165 със следните мотиви:

1. Регистърът на туроператорите е част от Националния туристически регистър.
2. Редът за воденето, поддържането и ползването на Националния туристически регистър относно обстоятелства, които се вписват в него съгласно изискванията на Закона за туризма (ЗТ), се определя с наредбата по чл. 165, ал. 2 от ЗТ.
3. В чл. 3 на наредбата по чл. 165, ал. 2 от ЗТ е посочено кои лица могат да извършват вписвания в Националния туристически регистър, в това число и в регистъра на туроператорите. И Туристическият гаранционен фонд не е сред тези лица.
4. Недопустимо е министърът на туризма да нарушава нормативната уредба като по свое усмотрение делегира права на Туристическия гаранционен фонд да ровичка в регистъра на туроператорите, респективно в Националния туристически регистър.

Предвидено е ЗИДЗТ да влиза в сила една година след обнародването му, с изключение на новите разпоредби на чл. 97б, чл. 97в и чл.97г от §16 на този закон, които влизат в сила три дни след обнародването му.

Но дали авторът на законопроекта е наясно, че новите разпореби на 97б, чл. 97в и чл.97г се отнасят до Туристическия гаранционен фонд, докато старите (действащи към момента) разпоредби на същите членове се отнасят до застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2!? И дава ли си сметка въпросният автор каква каша ще се забърка с покритието по въпросните застраховки, когато новите разпоредби заменят старите!? 

Според предлаганата нова т. 60а в §1 на ДР туроператор от категория Б е „лице, ..., което извършва туроператорска дейност от категория Б ..., като предлага и продава набор от туристически услуги или туристически пакети само на други търговци-туроператори или туристически организатори, с оглед включването им в техни туристически пакети, предлагани, продавани и осъществявани от страна на последните на и към пътуващи - крайни потребители.“

А всеки търговец, който комбинира и продава или предлага за продажба туристически пакети, без значение как и на кого, би трябвало да се смята за „организатор“ по смисъла на чл. 3, т. 8 от Директива (ЕС) 2015/2302.

И съответно, като „организатор“ по смисъла на директивата, всеки туроператор от категория Б би следвало да предоставя обезпечение при несъстоятелност съгласно чл. 17 от директивата.

Но предлаганите промени в раздел III не предвиждат задължение за туроператорите от категория Б да предоставят такова обезпечение. Което навежда на мисълта, че най-вероятно авторът на законопроекта не разглежда туроператорите от категория Б като организатори по смисъла на чл. 3, т. 8 от Директива (ЕС) 2015/2302.

Ако е така, моля това да бъде изрично посочено в закона. Например в определението за туроператор от категория Б да се добави второ изречение със следния текст:

„Туроператорът от категория Б не е „организатор“ по смисъла на чл. 3, т. 8 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги.“

Ако пък туроператорите от категория Б са „организатори“ по смисъла на директивата, както предполагам, то тогава липсата на задължение за тях да предоставят обезпечение за случай на несъстоятелност би означавало нарушаване на европейското право и евентуално задействане на наказателна процедура срещу страната за неправилно транспониране на директивата.

На много места в Закона за туризма се използва понятието „туроператорска дейност“, чийто точен смисъл е посочен в т. 59 от §1 на ДР. А с §26 от ЗИДЗТ се предлага тази т. 59 да се промени и вече да посочва какво означава „Туроператорска дейност от категория А". В същото време в закона ще остане понятието „туроператорска дейност“ без вече да е ясно какво точно означава то – дали туроператорска дейност от категория А, дали туроператорска дейност от категория Б, дали нещо съвсем различно.

Ето защо предлагам или навсякъде в закона, където се употребява понятието „туроператорска дейност“, да се посочи каква категория е тя, или да се даде ново определение за „туроператорска дейност“.

Аналогично е положението и с понятието „туроператор“, което също се използва на много места в закона. С § 28 от ЗИДЗТ се предлага промяна в т. 60 от §1 на ДР, която до момента определя какво означава „туроператор“ по смисъла на закона. И след промяната на тази точка вече няма да е ясно в какъв точно смисъл се използва понятието „туроператор“, когато не е посочено от каква категория е този туроператор.

Ето защо и за това понятие предлагам или навсякъде в закона да се допълни със съответната категория (А или Б), или в ДР да се даде ново определение за „туроператор“.

Първа забележка: В § 21 от ЗИДЗТ изобщо не е предвидено в чл. 181 да бъде създадена ал. 3, подобно на създаването на ал. 2.

Втора забележка: В ал. 3 на чл. 181 се говори за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) на туроператори и на „лица, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги“. В същото време всички от изброените в отделни точки (от 1 до 6) на алинеята ПАМ се отнасят изрично само до туроператори.

Така не става ясно какви точно ПАМ могат да се налагат и в какви случаи на въпросните „лица, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги“, с което отново се нарушава чл. 23 от ЗАНН.

Освен това на много места в закона се използва понятието „търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги“. И съответно възниква въпросът дали „лицата, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги“, визирани в ал. 3 на чл. 181, са именно търговци или не само.

Предлаганата ал. 2 на чл. 181 противоречи на разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, която изисква видът на прилаганите принудителни административни мерки, начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване да бъдат уредени в съответния закон. А в случая това не е направено.

В чл. 97, ал. 2 се говори за уведомяване за "допусната регистрация“.

Също така се говори за заличаване на регистрацията, ако туроператорът не изпълни точно и в срок някакви задължения, определени му от неясно кой.

Не става ясно защо регистрацията се заличава, все едно никога не е имало такава, а не се прекратява съгласно чл. 70.

И при положение, че вписването в регистъра става с издаване на акт за извършване на регистрацията от министъра на туризма, възниква въпросът дали и този акт ще бъде заличен при заличаване на регистрацията.

Моля да се поясни какво означава „допусната регистрация“, както и да се конкретизират задълженията, чието неизпълнение ще води до заличаване/прекратяване на регистрацията.

Със законопроекта се въвежда едно ново понятие - „туристически организатор“, което ще се използва паралелно с понятието „туроператор“. Така например в предлаганото ново определение за „туроператор категория Б“ е посочено, че тази категория туроператори ще предлага и продава набор от туристически услуги или туристически пакети само на „други търговци-туроператори или туристически организатори“. Използването на съюза „или“ между търговци-туроператори и туристически организатори означава, че последните не са туроператори, а нещо друго. И въпросът е какво точно са. Ето защо предлагам в закона да се даде определение за понятието „туристически организатор“.

ПП: Със законопроекта се предлага в ал. 4 на чл. 63 да се създаде нова т. 3, която да започва с думите „ако е туристически организатор, по смисъла на Директива (ЕС) 2015/2302 ...“. Но във въпросната директива няма определение за „туристически организатор“, а за „организатор“ (намира се в чл. 3, т. 8 от директивата). И по същество досега понятието за „туроператор“ по смисъла на Закона за туризма съответстваше на понятието „организатор“ по смисъла на директивата. Но с предлаганите промени в понятието „туроператор“ (туроператорите вече ще се делят на две категории) това вече няма да е така, което налага да се обясни ясно какво означава „туристически организатор“, за да се избегнат потенциални спорове и свободни интерпретации.

На много места в закона се говори само за туроператор, без да се уточнява дали става въпрос за такъв от категория А или за такъв от категория Б. За да няма объркване е необходимо на всички такива места да се уточни изрично за кой туроператор става въпрос – за такъв от категория А или за такъв от категория Б. Особено важно е това да се направи в раздел II, където се регламентират редица отговорности и задължения на туроператора.

Промените в чл. 68 трябва да се синхронизират с промените в други разпоредби на закона. Така например в ал. 5 е необходимо да се махне/промени препратката към регистъра по чл. 61, ал. 4, тъй като в ал. 4 на новия чл. 61 вече няма никакъв регистър.

В ал. 8 на предлагания нов чл. 61 се говори за вписване в съответния Регистър на туроператорите и/или на туристическите агенти – част от Националния туристически регистър. Както и че „регистърът/регистрите е/са публичен/и“.

Първо не става ясно защо въобще се говори за регистър на туристическите агенти, след като разпоредбата касае само регистрацията на лица по ал. 4 (туроператори от категория А) и по ал. 5 (туроператори от категория Б), но не и лица по ал. 6 (туристически агенти).

На второ място не става ясно защо трябва да има специален регистър за туроператори и/или за туристически агенти, при положение че данните за тях се вписват в Националния туристически регистър по чл. 166.

Да се внесе яснота колко регистъра има и в кой точно регистър се вписват туроператорите в крайна сметка.

С §7 на ЗИДЗТ се предлагат промени в чл. 66, сред които е и добавянето в чл. 1 и 2 на изречения със следния текст: „Когато заявлението е за вписване на лице за извършване на туроператорска дейност от категория А, становище по него предоставя и Туристическия гаранционен фонд, по ред и при условия, регламентирани в наредба на министъра“ (за ал. 1) и “Когато заявлението е за вписване на лице за извършване на туроператорска дейност от категория А, посоченото уведомяване на заявителя може да се извърши и чрез Туристическия гаранционен фонд, по ред и при условия, регламентирани в наредба на министъра на туризма. “ (за ал. 2).

В първият случай (наредбата по чл. 66, ал. 1) не става ясно кой министър има право да я приеме. 

Освен това възниква и въпросът дали в двете алинеи става въпрос за две отделни наредби или за една и съща. Защото ако става въпрос за една и съща наредба, би следвало третото изречение в ал. 2 да се промени по следния начин: „Когато заявлението е за вписване на лице за извършване на туроператорска дейност от категория А, посоченото уведомяване на заявителя може да се извърши и чрез Туристическия гаранционен фонд, по ред и при условия, регламентирани в наредбата по чл. 66, ал. 1.“

И тук би възникнал и още един въпрос: Дали наредбата по чл. 66, ал. 2 всъщност не е тази по предлагания нов чл. 63, ал. 1. Която, обаче, е предвидено да се издава от Министерския съвет.

Което от своя страна поражда следващ въпрос: Защо в един случай законът предвижда делегация за издаване на наредба на Министерски съвет, а в друг случай делегира това право на министъра на туризма.

С новата разпоредба на чл. 106, ал. 2 се дава право на застрахователя при определени обстоятелства да начисли и да поиска от съответния туроператор да заплати допълнителна премия под условие за прекратяване на застрахователния договор.

Но това противоречи на правилата за застрахователните договори, регламентирани в Кодекса за застраховането (КЗ). Така например в чл. 372 от КЗ е регламентирано, че при увеличаване на премията от страна на застрахователя право да прекрати застрахователния договор има само застраховащия (в случая това е съответния туроператор).

А с оглед на разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ, Законът за туризма не е сред нормативните актове, които могат да определят правила, на които да се подчиняват застрахователните договори.

С оглед на гореизложеното предлагам ал. 2 на чл. 106 да отпадне или, алтернативно, да бъде променена по следния начин:

(2) В случай на обективно повишен риск от дейността, включително при наличието на значително увеличение в продажбата на туристически пакети или наличието на други обективно налични рискови фактори, застрахователят може да начисли и да поиска от съответния туроператор да заплати допълнителна застрахователна премия за оставащия период на действие на застраховката, съответстваща на повишения риск, като чл. 372 на Кодекса за застраховането се прилага съответно.

В чл. 106, ал. 2 се предвижда право на застрахователя да изисква от туроператора заплащане на допълнителна премия под условие за прекратяване на застрахователния договор. Но това противоречи на чл. 372 от Кодекса за застраховането, който предвижда, че при увличаване на премията от страна на застрахователя право да прекрати договора има застраховащия (в случая това е туроператора). И ако застраховащият не упражни това свое право, договорът остава в сила, а застрахователят е в правото си да иска заплащане на допълнителната премия. 

Освен това, чл. 354, ал. 2 от Кодекса за застраховането допуска застрахователният договор да може да се прекрати на основание, предвидено в него, само когато това не противоречи на правилата на добрите нрави и интересите на ползвателите на застрахователни услуги не се засягат необосновано. А едно прекратяване на застраховката поради неплащане на допълнителна премия (която в общия случай ще бъде по-малка от договорената при сключване на застраховката) при всички случаи ще засегне необосновано правата на пътуващите. 

Ето защо, за да не се допуска противоречие с друг нормативен акт, какъвто е Кодекса за застраховането, предлагам ал. 2 на чл. 106 да се промени по следния начин: 

(2) В случаите на обективно повишен риск от дейността, включително при наличието на значително увеличение в продажбата на туристически пакети или наличието на други обективно налични рискови фактори, застрахователят може да начисли и да поиска от съответния туроператор да заплати допълнителна застрахователна премия за оставащия период на действие на застраховката, съответстваща на повишения риск, като чл. 372 на Кодекса за застраховането се прилага съответно.

Авторите на законопроекта да уеднаквят начина на изписване на Туристическия гаранционен фонд (ТГФ). На едни места думата "туристическия" е с малка буква, а на други - с главна. На някои места пък се говори за само гаранционен фонд, което поражда объркване дали се има предвид ТГФ или друг гаранционен фонд.  

Предлаганата ал. 4 на чл. 98 не е съобразена с правилата за структуриране на нормативни актове, съгласно които алинеите се състоят от точки (1, 2, 3 и т. н.), а точките се състоят от букви (а, б, в и т. н.). 

Освен това фондът не може да предявява суброгационни претенции към:

- застраховката по чл. 104, защото правилното е претенцията да бъде към застрахователя по застраховката;

- банковата гаранция по чл. 107, защото съгласно чл. 107, ал. 1 бенефициер по гаранцията е фондът, а не пътуващите.   

В т. 1 на §24 е необходимо пред новите думи "извършва такава дейност ..." да се добави и "който", за да бъде разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ясна и граматически издържана. 

Възразявам срещу предлаганата промяна в ал. 2 на чл. 203, тъй като тя ще способства за налагането на несправедливи наказания. Съображенията ми за това са следните:

1. В правната доктрина е възприето наказанието за повторно нарушение да бъде по-високо от това за първо нарушение. И до момента ал. 2 на чл. 203 следва това правило като предвижда санкцията при повторно извършване на нарушение по ал. 1, да бъде 2 пъти по-висока (2 000 лв.) от тази при първо нарушение (1 000 лв.). 

2. Но предлаганата промяна (увеличаване на размера на наказанието от 2 000 лв. на 10 000 лв.) ще доведе до отклоняване от това правило, тъй като:

- лице, наказано за първо нарушение със санкция 10 000 лв., при повторно нарушение ще бъде наказано със същата по-размер санкция, като по този начин санкцията за повторно нарушение няма да има достатъчно възпиращ ефект (ще се намали превенцията);

- лице, което е било наказано по-леко за първо нарушение (например със санкция 2 000 лв.), при повторно нарушение да бъде наказано прекалено строго. 

Ето защо предлагам в ал. 2 на чл. 203 думите "2000 лв." да се заменят с "от 5 000 лв. до 25 000 лв.". Или алтернативно в ал. 1 да се намали максималния размер на възможната санкция от 10 000 лв. на 5 000 лв.  

В чл. 104, ал. 5 е посочено, че не е допустимо да има самоучастие по договорите за застраховка по чл. 104, ал. 1 и 2. 

В същото време недопустимостта на самоучастието е изрично регламентирана в българското право чрез чл. 375 от Кодекса за застраховането, където въпросните застраховки не фигурират като такива, по които не се допуска самоучастие. 

За да не се получава колизия между отделни законови разпоредби, предлагам или в ал. 5 на чл. 104 да се заличат думите "като самоучастие по такива договори за застраховка не е допустимо" заедно със запетаята преди тях, или в ПЗР да се предвиди допълнителна разпоредба, с която съответно да се допълни чл. 375 от Кодекса за застраховането. 

В мотивите към ЗИДЗТ е посочено, че от покритието на застраховката "Гаранция за потребителите на туроператорски услуги при несъстоятелност на туроператор", както и от отговорността на Туристическия гаранционен фонд в ролята му на гарантиращ орган, ще бъдат изключени т. нар. "изключително далечни рискове" (мащабни бедствия, войни, пандемии и подобни), но в законопроекта няма и една думичка за нещо подобно. 

Редно е или мотивите да се коригират, или да се допише съответно законопроекта.