Проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите по Закона за електронните съобщения

При обсъждането на настоящия проект на изменение на Тарифата отново изложих в КРС своите аргументи за нормативна празнота, но отново те не бяха приети от КРС, но вече с нови обяснения, които могат да се видят на 4, 5 и 6 стр. в Таблицата за постъпилите становища, която е публикувана на сайта на КРС тук:

https://crc.bg/bg/statii/2691/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes

Там може да се прочете следния аргумент на КРС – „Ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и към момента се заплаща с таксата по т. 5, защото радиочестотният спектър по тези разрешения вече е предоставен като блок.“

Това твърдение на КРС се разминава с фактите, защото е факт, че в обхват 26 GHz радиочестотният спектър е предоставен не само като регламентираните в европейските документи блокове от 200 MHz, а някои от мобилните предприятия ползват и честотни ленти с размер по-малък от 200 MHz и тези честотни ленти се ползват за неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“.

Освен това, от разпоредбите на Тарифата ясно е видно, че размерът на таксите за един и същ честотен диапазон изобщо не зависи от начина на предоставяне (на блокове или на честотни ленти), а зависи от начина на използване на този ресурс, а в случая тези мобилни предприятия, които ползват обхват 26 GHz за неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“ са облагодетелствани, защото могат да прилагат по-изгодната такса по т. 5 и по този начин се намаляват постъпленията в бюджета.

Тук ще изложа и някои аргументи, с които да обоснова защо мотивите, с които не се приеха моите предложения от КРС и МТС са неадекватни. Мотивите на КРС бяха еднакви с мотивите на МТС и могат да се видят на стр. 37 в приложената „Справка за отразяване на предложенията и становищата“, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

Тези мотиви на КРС и МТС, с който те обосновават неприемането на моите аргументи и предложения са следните:

„Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.

Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти.

Към настоящия момент обхват 26 GHz или радиочестотна лента  24,25-27,5 GHz в България може да се използва както за мобилни, така и за неподвижни мрежи.“

От тези мотиви е видно, че те нямат нещо общо с поставения от мен проблем за разрешаване. Те самите потвърждават, че обхват 26 GHz е в радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz и следователно си е неопровержим факт моето твърдение, че „радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне)“.

Следователно, колкото и да твърдят КРС и МТС, че:

„Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.“

изложените факти си остават неопровергани и наистина е неразбираемо за мен това поведение на КРС и МТС, с което те упорито отказват да признаят допуснатата грешка и съответно да вземат мерки за нейното отстраняване.

За преодоляване на горепосочените проблеми и нормативни празноти, предлагам с нови разпоредби към § 5, т. 1 от проекта на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 да се изменят в един от двата варианта:

Вариант 1:

При Вариант 1 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 5.

или Вариант 2

При Вариант 2 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 3.2 или 3.3.

Един от критериите за избора на един от двата варианта може да бъде анализът, при кой от тях приходът от таксите ще бъде по-голям и да се предпочете именно този вариант.

Необходимо е да се отбележи, че след време, когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“, разпоредбите на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант 1, а разпоредбата на т. 5 ще е във вида от Вариант 2.

Гореизложеното предложение за изменение на разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 няма нужда да бъде подлагано на нова обществена консултация, защото е ясно, че е допусната техническа грешка и е налице законова празнота, която трябва да бъде отстранена.

Отново ще обърна внимание на една допусната нормативна празнота в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (Тарифата), за която вече предложих варианти за отстраняването й по време на предишно обществено обсъждане на проекта на ПМС за изменение на Тарифата, които могат да се видят тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

Тогава КРС, съвместно с МТС, не приеха моите предложения с мотиви, които според мен са неадекватни и за които също ще стане въпрос по-долу.

Причината за моите предложения е следната.

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва:

„Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“.

Освен това, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz (24.25 – 27.5 GHz) е определен за ползване от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги. Според горецитираните европейски документи, работата на електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в обхват 26 GHz се допуска временно, по изключение, и при спазване на строги изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни оператори все още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и това води до предпоставки за намаляване на приходите от таксите и до липса на мотивация за пренасянето на работата на тези мрежи (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, каквито са изискванията на европейските документи.

От гореизложеното е видно, че в резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е допусната вероятно техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата, която следва да бъде поправена.

Въз основа на новата и вярно изчислена стойност на ОР1, след прилагане на КАЗЕС (който при правилно изчисление е 0,614) се калкулира размера на ОАР1. Така изчислената стойност на ОАР1, необходима за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила е 7 001 415,59 лв.

Съответно, за определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2 се прилага КАЗЕС и получената сума е 2 123 144,18 лв. Сумата на ОАР1 и ОАР2 представлява общите административни разходи на КРС (ОАР) за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, като за 2023 г. тя се получава в размер на 9 124 559 лв.

При посочените по-горе нови и правилни стойности на ОР1 и ОР2 се получава нова по-висока стойност на размера на АГТК в размер на 0,336 на сто, което е с 27 % по-висок резултат от 0,265 на сто, а на годишна база това означава над 1,9 милиона лева повече приходи в държавния бюджет от такса контрол.

Важно е да се отбележи, че в Анализа и в ЧПОВ не е посочена стойността на коефициента на ангажираност на специализираната администрация на КРС (КАСАЗЕС). Този коефициент е много важен и определящ и от него основно зависи крайния резултат. Въпреки това неговата стойност не е обявена в ЧПОВ, както не са обявени и редица други базови параметри, от които зависи крайния резултат. Този факт води до невъзможност заинтересованите лица да се убедят във достоверността на Анализа и на ЧПОВ в тази му част. В една от изходните таблици към доклада на работната група този коефициент е определен на стойност 0,663, но не става ясно кой и как го е определил и кой носи отговорност за неговата достоверност и следователно този основен параметър е определен непрозрачно и не може да му се кредитира доверие.

Считам, че тази стойност от 0,663 е занижена и реалната стойност на КАСАЗЕС е около 0,78 и това може да се покаже по различни начини. При КАСАЗЕС = 0,78 стойността на АГТК ще е още по-висока, но това ще е реалната и обективна стойност за тази такса.

Трябва да се отбележи, че основната част от допуснатите грешки и неточности са в резултат на грешките и неточностите в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ на 10.08.2023 г., при чието приемане имам изразено особено мнение, което е налично на адрес

https://crc.bg/bg/statii/2455/avgust-2023-g

На основание горепосочените съображения и факти, предлагам отново да се определи стойността на КАСАЗЕС, да се прецизират стойностите за ОР1 и ОР2 и да се изчисли реалната стойност на АГТК. Това обаче не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане на проекта на ПМС, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това.

Накрая ще направя едно предложение, с което да се разбере, че приложеният по-горе от експертите на КРС (и одобрен от мнозинството в комисията) начин за изчисляване на АГТК по ЗЕС чрез приспадане на „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ е напълно погрешен.

Целта на това предложение е, при горепоказаните изходни данни за 2023 г. да се намери АГТК по ЗПУ като се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по ЗЕС по аналогичен начин, както го правят експертите в КРС и сега. След това да се съпоставят получените резултати и ще се види колко много административни разходи на КРС ще останат непокрити от евентуалните постъпления от таксите.

Общият размер на всички разходи в тази таблица е 11 402 957 лв. и това е реалният размер на ОР1.

Следователно за общият размер на разходите (ОР1) трябва да се приеме сумата 11 402 957 лв.

Същият принцип важи и за стойността на капиталовите разходи, която се определя въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОР2). Не е правилно от тази стойност да „се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 711 379 лв.“

Това е така, защото според чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила „ОР2 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в отчетна група „Бюджет“ на раздел Б „Разходи“, група I „Текущи нелихвени разходи“, т. 3 „Разходи за амортизации“ на Отчета за приходите и разходите на КРС към 31.12. на предходната календарна година;“.

Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР2.

Съответно получената стойност на ОР2 е 2 746 510,55 лв., както е посочено в Анализа е в явно противоречие с чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила. Правилно е за стойността на ОР2 да се вземе предвид цялата сума от 3 457 889,55 лв. (2 746 510,55 + 711 379).

Тук ще отворя една скоба и ще задам въпроса, защо се посочват разходи по „Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“ и какви дейности на КРС е имало по тези закони през календарната 2023 г., че е необходимо да се посочват изрично, а и колко точно са били тези разходи. Освен това в приетите от КРС Вътрешни правила тези закони не са посочени изрично, но са изрично посочени в чл. 9, ал. 2 други закони (Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), за които според Вътрешните правила задължително трябва да се „отчетат всички изпълнени дейности, свързани с правомощията, функциите и задачите, възложени на КРС съответно по“ тези закони, което на практика означава да се определи коефициентът на средна ангажираност на личния състав от специализираната администрация на КРС по тези закони. Това не е направено и не е посочено в Анализа или в доклада на работната група и следователно е извършено нарушение на Вътрешните правила.

Според Вътрешните правила от горните разходи трябва да се изключат само разходите за платените административни санкции от КРС. Това е параграф 10-92 „санкции“ от таблицата в размер на 577 лв.

Аз допълнително ще изключа и параграф 10-69 „други финансови услуги“ и параграф 10-98 „други некласифицирани по параграфи разходи“, защото нямам точна информация за какво се отнасят тези разходи. Освен това ще изключа и параграф 19-01 „платени държавни данъци, такси, наказателни лихви и санкции“ и параграф 19-81 „платени общински данъци, такси, наказателни лихви и санкции“, защото в наименованията им има думите „наказателни лихви и санкции“, но няма информация каква точно част от тях са тези „наказателни лихви и санкции“. Във връзка с това имам една препоръка към счетоводството на КРС, в бъдеще да дава по-подробна и детайлна разбивка на тези параграфи, за да има по-голяма прецизност при изчисленията. На практика размерът на допълнително изключените суми е 42849 лв., който на практика е много по-малък от цялата сума на ОР1 и следователно незабележимо ще намали крайния резултат.

След като се изключат горепосочените параграфи остават следните параграфи в таблицата:

Следователно трябва да се изключат само „разходите за санкции в размер на 577лв.“ и получената стойност е ОР1. Това е така, защото коефициентът на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) е определен на базата на целия личен състав на КРС, включително и личния състав, който е ангажиран само с дейности по ЗПУ (и по всички други закони) и затова този коефициент трябва да се приложи към цялата обща сума (без разходите за санкции) на разходите на КРС.

Тук ще покажа каква трябва да бъде правилната калкулация на ОР1. За целта представям таблица с всички ненулеви разходи по параграфи в раздел Б, група I на „Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС“ към 31.12.2023 г., включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС.

В процеса на изготвянето на този проект, на етапа „Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Анализа) бяха допуснати редица грешки при изчисляването на новия размер на административната годишна такса за контрол (АГТК), което значително намалява нейния размер и ще доведе до по-ниски приходи в държавния бюджет от тази такса в размер на милиони лева. На практика се повтарят същите грешки, които бяха допуснати и при предишния анализ на КРС и за които вече съм изразявал моето становище и съм предлагал начини за отстраняването им.

Същите грешки КРС допусна и при общественото обсъждане на проекта на ПМС за измененията в Тарифата.

Важно е да се отбележи, че КРС все още не е публикувала справката за постъпилите предложения, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите. С това свое бездействие КРС е извършила нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 4 от ЗЕС.

Ако горепосочената справка беше публикувана след приключването на общественото обсъждане за проекта на ПМС, от нея щеше да е видно с какви неадекватни и необосновани аргументи не са приети моите становища и предложения за изменение на проекта на ПМС.

На заседанието на КРС на 19.06.2025 г., когато се разглеждаше точката за проекта на това ПМС, аз на два пъти се опитах да обоснова своето твърдение, че така направеното изчисление на таксата за контрол в размер на 0,265 на сто е в грубо нарушение на самите Вътрешни правила, но бях прекъсван от председателя на КРС с репликата да не правя квалификации. По този начин председателят на КРС попречи да представя пред комисията в пълнота и на спокойствие своите аргументи и на практика защити неправилните действия на работната група и потули тяхната грешка.

Понеже моите аргументи за допуснатите грешки при определяне на размера на АГТК не се приеха миналия път, сега отново ще ги повторя и се надявам, че този път експертите от МТС ще ги анализират задълбочено и безпристрастно.

На първо място, предложеният нов размер на АГТК (0,265 на сто) е значително по-малък от реалния му размер. Този нов размер на АГТК е определен в нарушение дори на „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Вътрешните правила).

Дадените обяснения в Анализа по чл. 53, а и в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Тези обяснения са представени по начин, който не позволява да се проследи детайлно какъв е пътят за получаване на крайния резултат и кой носи отговорност за междинните резултати при изчисленията, които от своя страна определят крайния резултат.

Първата грешка е, че от „общият размер на разходите (ОР1), на база на които се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС“ се изключват „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които са в размер на 2 473 136 лв.“ (стр. 6 на ЧПОВ).

Това е груба грешка и е в противоречие дори с чл. 7, т. 4 от приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Вътрешните правила).

Според чл. 7, т. 4 от Вътрешните правила, „ОР1 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в „Бюджет-отчет“ на раздел Б „Разходи и придобиване на нефинансови активи“, група I „Плащания за текущи нелихвени разходи“ на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС към 31.12. на предходната календарна година, включително разходи за издръжка, разходи за застраховане и други финансови услуги, разходи за възнагражденията на персонала, разходи за осигурителни вноски, разходи за платени данъци и такси, включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС, като се изключат разходите за платените административни санкции от КРС“.

Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР1.

В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно намаление на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2027 г. Проектът на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2026 г.“

се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС.

Някои предприятия цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, че новият размер на таксата трябва да се прилага за бъдеще време, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на минала обществена консултация:

„Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай.

Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от  влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“.

Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 15 юли на настоящата година.

Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията:

„Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“,

защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище.

По аналогичен начин (както предложения по-горе от мен) е регламентирана процедурата за определяне и сроковете на заплащане на таксата за надзор от банките в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.

Много е важно да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (както твърдят някои браншови организации), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство (КРС) не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове.

Не е вярно твърдението, което са изказвали някои предприятия и техните браншови организации, че е налице увеличение на размера на таксата. Дори и при миналогодишното обществено обсъждане, в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), изготвена от КРС, беше направен изводът, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията. Всъщност, едва миналата година беше направена първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на административната годишна такса за контрол (АГТК), който досега е бил значително по-нисък.

Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС, защо това е така.

Размерът на АГТК е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност. Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“

законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ и съответно да се направи сравнение спрямо тях.

А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи.

Следователно, от горепосочените законови разпоредби става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година.

Горният извод се потвърждава и от текста в ЧПОВ:

„Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“,

но буквално със следващия абзац на този текст:

Разпоредбите на § 3, т. 1 и 2 от проекта касаят превалутирането на сега действащия праг от 100000 лв., под който предприятията са освободени от заплащането на АГТК. Този праг според проекта се изменя на „51 129,19 евро“, което точно съответства на 100000 лв. при определения курс 1,95583.

Считам, че такава прецизност е излишна в случая и предлагам разпоредбите на § 3, т. 1 и 2 от проекта да се изменят така:

1. В ал. 2 думите „0,291 на сто“ се заменят с „0,264 на сто“, а думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“.

2. В ал. 3 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“.

Мотиви: Първо, стойността от 100000 лв. си е една условна граница и няма необходимост да се превръща абсолютно точно в евро. Второ, разликата между „51 129,19 евро“ и „50 000 евро“ е незначителна, около 2 %.

Освен това, предлагам изобщо да се премахне този праг и всички предприятия да заплащат АГТК, защото така е коректно и ще има равнопоставеност между всички предприятия. Този праг не е задължителен, а даден като възможност в Европейския кодекс за електронните съобщения и съответно в чл. 147, ал. 5 от ЗЕС.

Освен това, този праг оказва пренебрежимо малко влияние върху разходите на предприятията, защото в най-тежкия случай на приходи от 100000 лв. и при АГТК = 0,264 на сто, годишната такса, която ще заплати предприятието е 264 лв. или 22 лв. месечно. Следователно пределно е ясно, че това е едно безсмислено „облекчение“ и е само отчитане на дейност.

Още веднъж обръщам внимание и правя уточнението, че горното мое предложение в § 3, т. 1 за размер „0,264 на сто“ е с условности (защото според мен реалният размер на таксата трябва да е по-висок, което ще докажа по-долу в становището с наименование „Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол“), но само по този начин може да се преодолеят последиците от необоснованото забавяне от страна на КРС и да не се ощетят предприятията с предложения в проекта размер на АГТК от 0,291 на сто. В противен случай, предприятията ще бъдат ощетени незаконосъобразно с прилагането на по-големия размер от 0,291 на сто през следващата година и това създава предпоставки за съдебни искове от тяхна страна.

В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 11, ал. 1 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3, т. 1 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,291 на сто на 0,265 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2027 г. (тогава ще се заплаща таксата в този размер на 0,265 на сто), което е едно необосновано и незаконосъобразно отлагане, което в случая не е в интерес на предприятията.

С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 11, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да се изменят по гореуказания начин. След като влезе в сила това ПМС вече ще е в сила новия размер на таксата от 0,264 на сто (ако се приеме да е този размер, макар че той е изкуствено занижен), който ще се прилага през 2026 г. при плащането на таксата до 15 юли 2026 г.

Разбира се, най-правилно и законосъобразно ще бъде, през 2026 г. (до 15 юли 2026 г.) предприятията да заплащат АГТК, която да е определена на базата на данните за приходите на предприятията и разходите на КРС през 2025 г.

И още веднъж ще аргументирам моето становище, че АГТК трябва да се заплаща до 15 юли през настоящата календарна година, на базата на данните за приходите на предприятията и разходите на КРС през изминалата календарна година.

В своите становища през миналите консултации някои мобилни оператори и техните браншови организации изказваха мнението, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус.

Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или подкрепа от действащата нормативна база.

Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща АГТК и как трябва да се изчислява.

Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата.

От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година).

Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС.

По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване.

В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС:

„(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“

Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече четвърта година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета.

С така предложената разпоредба на §11, ал. 1 от проекта на ПМС, се отлага заплащането на новоизчисления размер на АГТК чак за 2027 г., като изрично с §11, ал. 2 се регламентира, че през 2026 г. да се заплаща АГТК в размер 0,291 на сто, така както е определен миналата година на базата на данните за предприятията и за КРС от 2022 г. Това е едно нелогично, неадекватно и незаконосъобразно решение, което разкрива, че съставителите на този проект нямат никаква представа от същината и предназначението на АГТК. Освен това, това решение ще ощети предприятията.

Многократно през годините съм посочвал и съм обосновавал, че замисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби на ЗЕС е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, който размер трябва да платят предприятията през настоящата календарна година.

Този принцип е заложен и в регламентираната процедура за определяне и сроковете на заплащане на таксата за надзор от банките в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС.

В конкретния случай, в резултат на необосновано забавяне на процедурата от КРС, вече е невъзможно определянето и прилагането на новия размер на таксата да стане до средата на тази година, затова се налага новият размер да се прилага през следващата календарна година. Следователно новият размер от „0,265 на сто“ (или колкото се преизчисли при строго спазване на изискванията на Правилата), трябва да замести размерът от „0,291 на сто“, който беше определен миналата година.

За да се изпълни горепосоченото, предлагам § 11, ал. 1 и 2 от проекта да се изменят във вида:

„§ 11. (1) Параграф 3, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2025 г. и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г.

(2) Дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 5, ал. 2 за 2025 г., която се заплаща до 15 юли 2026 г., е в размер 0,264 на сто.“

Важно е да се отбележи и правя уточнението, че горното мое предложение в ал 2 за размер „0,264 на сто“ е с условности (защото според мен реалният размер на таксата трябва да е по-висок, което ще докажа по-долу в становището с наименование „Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол“), но само по този начин може да се преодолеят последиците от необоснованото забавяне от страна на КРС и да не се ощетят предприятията с предложения в проекта размер на АГТК от 0,291 на сто. В противен случай, предприятията ще бъдат ощетени незаконосъобразно с прилагането на по-големия размер от 0,291 на сто през следващата година и това създава предпоставки за съдебни искове от тяхна страна.

Факт е, че в последните две години, КРС значително и необосновано забавяше приемането на своите анализи, което не позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на тази и някои други такси. За тази календарна година дори още не е започнал процесът по Анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 от ЗЕС, което отново ще доведе до закъснение на процеса.

И отново възниква въпросът за причините за тази допусната незаконосъобразност на проекта от КРС. И отново ще повторя предишния мой извод за причините за тази допусната грешка.

Характерът на грешката на практика изключва възможността за техническа грешка. Остават три възможности, като първата е, всичко написано в § 11 от проекта да е вярно, а да са грешни моите разсъждения и изводи. Другите две възможности са некомпетентност или умисъл. Всеки може да прецени за себе си коя е вероятната възможност.

Като основа на тази Методика може да послужи Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС.

Важно е да се отбележи, че според Наредба № 40 на БНБ, определянето на размера и заплащането на таксата става без някаква санкция или намеса от Министерския съвет. И в това има много логика, защото процедурата е подробно регламентирана в закон (Закона за БНБ) и в подзаконов нормативен акт (Наредба № 40), а и реалното определяне на размера на таксата зависи само от данни и събития, които са от миналата календарна година и са лесно проверими.

Затова предлагам по аналогичен начин да се процедира и с определянето и заплащането на АГТК. В ЗЕС са регламентирани основните принципи за определяне на АГТК и срока за нейното заплащане. Необходимо е само да се изготви една Методика на базата на съществуващите Правила, която да е регламентирана от ЗЕС и обнародвана в ДВ. И в този случай, няма да е нужна санкцията на МС и няма да са нужни две различни обществени обсъждания на два документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата), които на практика съдържат една и съща информация.

В сегашния случай КРС проведе и двете обществени обсъждания и на двата документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата). Настоящото обществено обсъждане от МТС е реално трето по този случай.

Аз многократно през годините съм правил предложения да има само едно обществено обсъждане, а не две (а в настоящия случай са дори три) на едно и също съдържание и да има Методика, която да е регламентирана в ЗЕС, но моите предложения бяха отхвърляни от КРС.

Има и редица други допуснати грешки както в ЧПОВ (например стойността на КАЗЕС е дадена 62% (стр. 6), а в изходните таблици е 0,615), така и в Правилата, но сега няма да се спирам на тях, защото нееднократно съм ги посочвал в предишни мои становища, а и ще ги анализирам в следващо мое становище.

Важно е обаче да се обърне внимание на причините за тези допуснати грешки. Наличието на голям брой грешки, на практика изключва възможността за техническа грешка, защото може да се обясни допускането на една грешка да е по технически причини, но множество грешки не може да са технически.

Вече има и друг пределно ясен аргумент, че допуснатите грешки не са технически или по невнимание. На заседанието на КРС на 19.06.2025 г., когато се разглеждаше точката за проекта на това ПМС, експерт от КРС, който е участвал в работната група, която е определяла новия размер на АГТК, ясно и категорично заяви своето становище, че при определянето на новия размер на таксата от 0,265 на сто, са спазени всички изисквания на Вътрешните правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС. Същият експерт участваше активно и при разработването на самите Правила, така че е много добре запознат с техните изисквания.

На същото заседание аз на два пъти се опитах да обоснова своето твърдение, че така направеното изчисление на таксата за контрол в размер на 0,265 на сто е в грубо нарушение на самите Вътрешни правила, но бях прекъсван от председателя на КРС с репликата да не правя квалификации. По този начин председателят на КРС попречи да представя пред комисията в пълнота и на спокойствие своите аргументи и на практика защити неправилните действия на работната група и на практика потули тяхната грешка. Вероятно това е оказало някакво влияние мнозинството от комисията да приеме едно погрешно решение за размера на таксата за контрол. Подобни случаи биха били невъзможни, ако е регламентира възможността да се правят подробни протоколи от заседанията на КРС и ако можеше да се изготвят особените мнения след заседанията на комисията и да се публикуват със съответното решение, които са част от моите предложения за промяна на сега действащите Вътрешни правила за провеждането на заседанията на КРС, но и тези мои предложения не са приети от КРС.

Вследствие на това горепосочено становище на експерта може да се направи категоричния извод, че не съществува възможност за допусната техническа грешка.

Остават три възможности, като първата е, всичко написано в ЧПОВ и начина за изчисляване на размера на таксата да са верни, а да са грешни моите разсъждения и изводи. Другите две възможности са некомпетентност или умисъл от страна на КРС. Всеки може да прецени за себе си коя е вероятната възможност.

На основание горепосочените съображения и факти, както и следващите мои становища по това обществено обсъждане, предлагам отново да се определи стойността на КАСАЗЕС с необходимата точност и да се изчислят правилно останалите параметри, които определят размера на АГТК. С цел осигуряване на прозрачност на процеса на определяне на размера на АГТК, предлагам да се публикуват изходните таблици и поясненията към тях, от които може да се добие ясна представа за всички етапи на процедурата. Това може да стане и в или към Таблицата/справка с получените становища, която се изготвя след общественото обсъждане.

Преизчисляването на размера на АГТК не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това. Факт е, че за поредна година КРС забавя приключването на обществената консултация (началото на този процес започна още миналата година), което от своя страна води до забавяне на определянето на новия размер на таксата от МС и необходимост от тълкуване, от кога трябва да влезе в сила новата такса.

Щеше да е интересно, но липсват подробни протоколи, от които щеше да е видно какви становища са изразявали членовете на КРС и някои от експертите по въпроса за съдържанието на приетите от КРС Правила. Но такива протоколи няма и сега не може да се покаже чия е заслугата за тази ситуация.

Считам, че няма логика и не е законосъобразно, една процедура, по която се определя размерът на законоустановена такса на стотици предприятия, да бъде регламентирана във Вътрешни правила на КРС. Този документ трябва да бъде една подробна и прозрачна Методика (има подобни методики, изготвени от други регулатори) и дори трябва да бъде регламентиран в ЗЕС, което нееднократно съм предлагал, но е било отхвърляно.

КК = ƩГППj / ƩГНПЗПi, където:

КК е коригиращ коефициент, отразяващ влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 2 и 3 от Тарифата, които регламентират, че АГТК се заплаща само от предприятията, чийто размер на годишните брутни приходи е не по-малко от 100000 лв. Закръглява се до хилядна нагоре;

ƩГППj е сумата от годишните брутни приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността от всички предприятия за предходната година;

ƩГНПЗПi е общата сума на годишните некоригирани по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС приходи, предоставени с годишните въпросници за дейността на всички предприятия, задължени да заплащат АГТК за предходната година.“

В ЧПОВ (стр. 6 и 7) е посочено, че:

ОАР = 7 187 902,74 лв.

ОЕТАУ = 21 314,50 лв.

ОГПЗП = 2 690 410 322,55 лв.

КК = 0,005

Сега ще докажа, че коефициентът КК = 0,005 е определен погрешно. В ЧПОВ не са показани изходните данни на параметрите за определянето на КК, които са ƩГПП_j и ƩГНПЗП_i. Тези данни могат да се намерят само в изходните таблици, които бяха приложени към доклада за заседанието на КРС на 19.09.2024 г., но тези таблици не са достъпни за обществеността. В таблиците тези параметри са изчислени, както следва:

ƩГПП_j = 3856050082,73 лв.

ƩГНПЗП_i = 3836318681,82 лв.

и като ги заместим във формулата

КК = ƩГППj / ƩГНПЗПi, получаваме

КК = 1,005143

и като закръглим тази стойност „до хилядна нагоре“, както е регламентирано в чл. 12, ал. 3, т. 5 от Правилата, получаваме:

КК = 1,006

и като изчислим АГТК със стойността на КК = 1,006  получаваме стойността за

АГТК = 0,264787 %, която като закръглим „до хилядна от процента надолу“, каквото е изискването на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Правилата, получаваме крайната стойност

АГТК = 0,264 %,

която се различава от обявената стойност в проекта с една хилядна.

Макар и разликата да е малка, то стойността АГТК = 0,264 % е в полза на предприятията и това е реална предпоставка за завеждане на съдебни искове от предприятията и тяхното спечелване (защото изчислението е извършено в нарушение на Правилата), което от своя страна ще доведе до допълнително забавяне на прилагането на новия размер на АГТК, което ще увеличи милионните загуби в държавния бюджет, които се получиха в следствие на 4-годишното забавяне на въвеждането на новия размер на АГТК.

Ако анализираме внимателно изходните данни, така както са показани в таблиците, които не са обществено достояние и извършим правилно указаните в Правилата изчисления и закръгления, ще се убедим, че има и други грешки, които са допуснати в ЧПОВ. Без да се впускам в подробни обяснения ще посоча следното.

В ЧПОВ, а и в правилата не е указано кой и как определя най-важният параметър, от който в най-голяма степен зависи крайния резултат. Това е КАСАЗЕС (коефициент на средната ангажираност на служителите от специализираната администрация с дейностите по чл. 2, ал. 2 от Правилата). Този коефициент е изчислен в изходните таблици на 0,66382, но с правилното закръгление (до хилядна надолу) се получава 0,663.

Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че различните закръгления, които се регламентират в Правилата са с цел да се осигури (такива са изискванията на регламентиращите документи – Европейският кодекс за електронните съобщения и ЗЕС) винаги получаването на крайния резултат в полза на предприятията (по-нисък размер на АГТК) и закръглението се прави по-принцип до 4-тата значеща цифра, с цел осигуряване на по-голяма точност. За съжаление, в Правилата са пропуснати уточняването на закръглението за някои от параметрите, въпреки че съм обръщал внимание на този пропуск.

Други изходни данни, които са посочени в таблиците за 2023 г. са:

СССА = 138,816

ССКРС= 5

ССОА = 53,502

ССОАН = 0

Груба допусната грешка е, че без някакви аргументи и обосновка, параметърът ССОАН (общия ССБ на служителите в тях за предходната календарна година, които не са изпълнявали дейности по ЗЕС) е приет от КРС за равен на нула, което според мен не е вярно и което допълнително увеличава крайния резултат за АГТК и е във вреда на предприятията, което е реална предпоставка за справедливо съдебно оспорване. Според мен, стойността на ССОАН трябва да е равна на средния списъчен брой на звеното за Вътрешен одит.

В това становище ще докажа, че посоченият в проекта на ПМС размер от „0,265 на сто“ на административната годишна такса за контрол (АГТК) е невярно изчислен в по-голям размер и следователно е във вреда на предприятията. Това невярно изчисление е направено в следствие на грубо нарушаване на процедурата за определяне на АГТК, така както е регламентирана тази процедура в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Правилата) на 10.08.2023 г., при чието приемане имам изразено особено мнение, което е налично в протокола от заседанието на адрес

https://crc.bg/bg/statii/2455/avgust-2023-g

В това особено мнение съм предложил пълния текст на изготвената от мен „Методика за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Методиката), с приложени към нея таблици, от които става пределно ясен и прозрачен начинът на определянето на всички параметри, от които зависи определянето на АГТК. Освен това става ясно от кого зависи определянето на важните междинни резултати и кой носи отговорност за това. Целта на предложената от мен Методика беше да осигури пълна прозрачност и обективност на целия процес на определянето на размера на АГТК.

Приетите от КРС Правила (публикувани на сайта на КРС https://crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila) не могат да осигурят дори и в малка степен прозрачност и обективност на процеса. Дадените обяснения в Частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ), приложена към проекта на ПМС са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Дадени са само някои от междинните резултати, но не са дадени най-важните и определящите от тях. Както ще докажа по-долу, някои от тези междинни резултати са изчислени невярно и по неправилен начин.

В процеса на миналите обществени консултации за измененията в Тарифата, редица предприятия и техните браншови организации правеха забележки и обръщаха внимание, че процесът и информацията за определяне на новия размер на АГТК не са прозрачни и достъпни. Според мен, това е абсолютно вярно, за което и съм предлагал да бъдат публикувани и всички таблици с междинните изчисления, но тези мои предложения бяха отхвърляни от останалите членове на КРС, което логично доведе до сегашната ситуация на допуснати грешки.

Важно е да се отбележи, че няма възможен начин някой извън КРС да открие допуснатите грешки, по простата причина, че няма достъп до значимата информация за процеса на определяне на размера на АГТК, а тази информация не може да се причисли към някакъв вид защитена от закон информация.

Всъщност, аз сега имам възможност да докажа допуснатите грешки, защото съм имал достъп до тази информация, която беше приложена като таблици и обяснения към доклада за заседанието на КРС на 19.09.2024 г., на което беше разгледан Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС за промените в тарифата по чл. 147, ал. 1 от ЗЕС.

Нека да преминем към показване и доказване на допуснатите грешки.

В чл. 12, ал. 3, т. 1 - 5 от Правилата е посочена формулата,  по която се определя размерът на АГТК, а именно:

„(3) На основание чл. 53, ал. 1, като се отчитат изискванията на чл. 139 и чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от тези вътрешни правила, размерът на административна годишна такса за контрол се определя по формулата:

АГТК = 100 × (ОАР – ОЕТАУ) / (ОГПЗП × KК), където:

1. АГТК е размерът (в проценти) на административната годишна такса за контрол. Закръглява се до хилядна от процента надолу;

2. ОАР е общия размер на административните разходи на КРС за дейностите по ЗЕС през предходната година, изчислен по реда на чл. 7;

3. ОЕТАУ е общата сума на събраните еднократни такси за административни услуги по ЗЕС през предходната година, изчислена по реда на чл. 10, ал. 3;

4. ОГПЗП е общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 на всички задължени предприятия за предходната календарна година, определена по реда на ал. 1;“

5. КК е коригиращ коефициент, който отразява влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 3 от Тарифата, които определят случаите на освобождаване от АГТК на предприятия, чийто годишни брутни приходи са под определен праг, и се изчислява по следната формула:

В процеса на минали обществени консултации за измененията в Тарифата, редица предприятия и техните браншови организации изразяваха становище, че според тях не е правилно и законосъобразно КРС да си покрива разходите с административната годишна такса за контрол (АГТК). Например, Сдружението за електронни комуникации (СЕК) изрази мнението, че „Според СЕК нито една друга държавна структура не покрива директно разходите си от контрол върху сектора си.“

Факт е, че и други регулатори имат в устройствените си закони разпоредби, които регламентират, че разходите по надзора/контрола трябва да се покриват с административните такси. Друг е въпросът, в каква степен се изпълняват тези законови разпоредби във всеки отделен случай. Но всяко неспазване на тези законови разпоредби ощетява държавния бюджет и е крайно време това да се има предвид.

Ще дам един пример с Българска народна банка (БНБ), в която правилно се разбират и прилагат европейските и националните регламентиращи документи. Прилагам един линк:

https://www.mediapool.bg/bnb-vavezhda-taksa-nadzor-vapreki-118-mln-lv-byudzhet-news313309.html

от който е видно, че БНБ покрива своите разходи с такса „надзор“ от много време.

В Закона за БНБ има следните разпоредби:

„Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2018 г.) (1) Българската народна банка може да събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране на поднадзорни лица.

(2) Редът за определяне на размера и начинът на събиране на таксите по ал. 1 се определят с наредба на Българската народна банка.“

и тези разпоредби явно се спазват от БНБ в пълен обем, по начин, подробно регламентиран в Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на БНБ, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.

Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС.

Методологията и процедурата за събирането на надзорните такси са регламентирани в Регламент (ЕС) № 1163/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 година относно надзорните такси (Регламента). Този регламент може да бъде намерен например на този сайт:

https://www.bankingsupervision.europa.eu/about/fees/html/index.bg.html

където са посочени и отделните срокове за осъществяване на процедурата. От тези срокове ясно е видно, че изчислението на размера на дължимата такса за миналата календарна година се прави в началото на настоящата календарна година и плащането на таксата става до средата на настоящата календарна година. Такава е практиката в ЕС.

В този регламент има следните разпоредби:

„Член 5

1. Основата за определяне на годишните надзорни такси са годишните разходи, като те се възстановяват чрез плащането на тези годишни надзорни такси.

2. Сумата на годишните разходи се определя въз основа на сумата на годишните разноски, състоящи се от разноските, направени от ЕЦБ през съответния период на таксуване, които са свързани пряко или косвено с надзорните ѝ задачи.

Член 12

1. Известие за таксата се издава ежегодно от ЕЦБ до всяко задължено лице за таксата в срок до шест месеца от началото на следващия период на таксуване.

2. В известието за таксата се посочват начините, чрез които се плаща годишната надзорна такса. Задълженото лице за таксата изпълнява изискванията, посочени в известието за таксата по отношение на плащането на годишната надзорна такса.

3. Дължимата сума съгласно известието за таксата се плаща от задълженото лице за таксата в срок до 35 дни от датата на издаване на известието за таксата.“

Няма да ги коментирам горните разпоредби, защото те са ясни и потвърждават направените от мен изводи.

Но изводи трябва да си направят и КРС и другите регулатори, в чиито устройствени закони има разпоредби, които регламентират, че разходите по надзора/контрола трябва да се покриват с административните такси, но тези разпоредби не се прилагат в пълен обем.

За поредна година се предлагат незаконосъобразни изменения в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Това важи особено за предложения нов размер на административна годишна такса за контрол (АГТК) и за необоснованото и незаконосъобразно отлагане на нейното прилагане. На предишни обществени обсъждания съм обосновавал защо тези (а и други) изменения са незаконосъобразни и съм предлагал конкретни изменения, но моите предложения не се приемаха от КРС и МТС с повърхностни и неадекватни аргументи.

По-долу отново ще представя отново моите подробно обосновани аргументи за незаконосъобразността и некоректността на предложените изменения (особено за АГТК) в така предложения проект на ПМС. Тези предложени изменения създават реални предпоставки за наличието на съдебни искове от страна на предприятията от сектора на електронните съобщения, което допълнително ще забави въвеждането на новия размер на АГТК, което ще намали постъпленията в държавния бюджет с милиони лева. Това забавяне ще се добави към сегашното близо 4-годишно забавяне поради неадекватни и забавени действия на КРС и МТС.

Важно е да се отбележи, че след проведеното обществено обсъждане на този проект, КРС все още не е публикувала справката за постъпилите предложения, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите. С това свое бездействие КРС е извършела нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 4 от ЗЕС.

Ако горепосочената справка беше публикувана, от нея щеше да е видно с какви неадекватни и необосновани аргументи не са приети моите становища и предложения за изменение на проекта на ПМС. Затова, тук отново ще представя моите предложения и се надявам, че този път експертите от МТС ще ги анализират задълбочено и безпристрастно.

Тези и някои други разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС, не са транспонирани в ЗЕС и това спомага за наличието на такива разпоредби като чл. 53, ал. 2, които уронват независимостта на КРС. Но на практика, понеже Директива 2018/1972 отдавна е влязла в сила, следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, в частта й „и провежда обществени консултации по реда на чл. 37“ е „мъртъв“ текст, защото противоречи на Директивата.

Освен това, според чл. 37 ал. 1 от ЗЕС обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“.

Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са незначителен процент от всичките разходи на предприятията на годишна база, така че едва ли тяхната промяна с няколко процента ще окаже влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено (освен по отношението за прозрачност и предварителна информираност), защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. През 2023 г. анализът на КРС също беше променен в посока на намаляване на някои такси.

Законовото изискване за този анализ е в чл. 53, ал. 2 от ЗЕС:

„Чл. 53. (2 ) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37.“

Тази разпоредба предлагам при следващо изменение на ЗЕС да се измени във вида:

„Чл. 53. (2) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.“

Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения, (Кодекса), установен с Директива (EC) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. (Директивата), но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно е неясна и спорна причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г. ) беше:

„Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.

(2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“

и тази предишна редакция на чл. 53 е имала значително по-висока практическа стойност и ефект, от сегашната му редакция, която в последните две години е една от причините за редица проблеми и спорове при заплащането на някои такси.

Основният мотив за така предложеното по-горе изменение на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС са именно изискванията на Директивата, а вече и на Акта за цифровите услуги. Разпоредбите им изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Съображение 37 от Директивата е:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.”

В чл. 8 на Директивата се регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Продължава странната и неправилна практика, един и същ проект на нормативен акт, в случая „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ да се публикува за обществено обсъждане от две различни ведомства – КРС и МТС. В минали години тези проекти се публикуваха едновременно, което поне спестяваше време, но сега се публикуват последователно във времето, което е още по-вредно, защото се ангажира административния ресурс на редица ведомства и заинтересованите предприятия.

Първо, този проект беше публикуван за обществено обсъждане от КРС на 22.04.2025 г., тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=9071

и на 19.06.2025 г. с Решение № 206 от 19.06.2025 г. КРС:

„Приема резултатите от проведеното обществено обсъждане па проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“, „Приема проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ и изпраща проекта „заедно с всички документи към него“ „до Министерство на транспорта и съобщенията за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация“.

Въпреки че процедурата по чл. 32 не изисква ново обществено обсъждане, сега същият проект на ПМС е публикуван от МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=9332

с незначителни корекции спрямо приетия проект от КРС на 19.06.2025 г.

Важно е да се отбележи, че въпреки че общественото обсъждане отдавна е приключило ( на 19.06.2025 г.), КРС все още не е публикувала справката за постъпилите предложения, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите. С това свое бездействие КРС е извършела нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 4 от ЗЕС. Това е неизпълнение и на т. 2 от Решение № 206 от 19.06.2025 г. на КРС:

„2. Резултатите от проведеното обществено обсъждане да се публикуват на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в Интернет и на Портала за обществени консултации.“

Ако горепосочената справка беше публикувана, от нея щеше да е видно с какви неадекватни и необосновани аргументи не са приети моите становища и предложения за изменение на проекта на ПМС. Затова тук отново ще представя моите предложения и се надявам, че този път експертите от МТС ще ги анализират задълбочено и безпристрастно.

Ясно е, че провеждането на две обществени обсъждания от различни ведомства е нелогично (когато няма съществени разлики между двата проекта, а в случая разликите са незначителни), а освен това е и незаконосъобразно. В нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно?

Необходимо е да се отбележи, че една от причините за допускане на гореизложената ситуация са някои слабости в законовата уредба на ЗЕС.

На първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществено обсъждане преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет.

Освен това, е лишено от всякакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс.