Профил на Илия Христозов

Тук е мястото да отбележа и противоречието на разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 3:

„(2) За осъществяване на дейността си комисията по ал. 1 има право:

3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“

в частта й „и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“, с разпоредбата на чл. 139 от ПОДНС:

„Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“

Според чл. 73 от Конституцията:

„Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.“

Следователно само в ПОДНС може да се дават права и задължения на депутатите, които да са различни от тези, които са посочени в самата Конституция. Следователно, след като в ПОДНС не се позволява на депутатите свободен достъп до помещенията на частни фирми, не може в друг нормативен акт това да се позволи и това на практика е дописване на Конституцията.

На основание на гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 3 да се измени, както следва:

„3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2;“

Затова и сегашният текст от чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС „да дава указания“ е в противоречие дори и с Конституцията, защото според чл. 79, ал. 2 от Конституцията:

„Чл. 79. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.“

а дейността на НС според чл. 62, ал. 1 е:

„Чл. 62. (1) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“

Има редица решения на Конституционния съд, в които ясно е посочено, че парламентарният контрол не може да се използва за даване на разпореждания към изпълнителната власт или други държавни органи.

В Решение № 20 от 23.XII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 30/92 г. се посочва, че „Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството.“

В Решение № 1 от 12.03.2013 г. на КС по к. д. № 5/2012 г. КС посочва, че „България е република с парламентарно управление (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), което не означава управление на парламента, а на избраното от него правителство. Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси, с цел да прецени политиката на правителството следва ли политиката на избралия го парламент, за да продължи да се ползва с доверието му.”

В Решение № 6 от 11.04.2012 г. на КС по к. д. № 3/2012 г. се посочва, че „Обстоятелството, че според формата си на управление Република България е парламентарна република обаче не означава, че тя се управлява от Народното събрание. Парламентарно управление не означава управление на парламента. Нещо повече, в духа на принципа за разделение на властите Конституцията изчерпателно определя компетентността на парламента, което идва също да покаже, че не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. Според нея основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия (чл. 84 и сл. от Конституцията), които влизат в тези две функции. Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора.

Ето защо ще е недопустимо под претекст, че е нужен контрол и прозрачност в дейността на даден висш държавен орган, който и да е друг висш държавен орган по пътя на разширително тълкуване на конституционните разпоредби, които определят неговия правен статус и правомощия, да им придава по-широк смисъл, отколкото те имат. Подобен подход не е нищо друго освен дописване и следователно предизвикателство срещу конституционно закрепената формула, по която следва да функционира управлението на държавата.“

Ясно е видно, че според КС „Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси“

и следователно парламентарните комисии нямат право да „дават указания“ на изпълнителната власт, а още по малко и на частни субекти, каквито са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

На основание на гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 4 да се измени в предишния си вид, както следва:

„4. да изготвя годишни доклади за извършените проверки и да прави предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 251б, ал. 1.“

Предлагам в чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС думите „дава указания“ да се заменят с „прави предложения“.

Мотиви: Със ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) по предложение на г-н Димитър Лазаров, който тогава е бил председател на Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, е направено изменение на чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС, като думите „прави предложения“ са заменени с „дава указания“.

Споделям мнението, че това изменение е незаконосъобразно и противоречи на разпоредбите на „Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ (ПОДНС) и дори противоречи и на разпоредбите на Конституцията на Република България.

В случая, разпоредбата на чл. 261б, ал. 2, т. 4 се отнася за постоянната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. В сега действащия ПОДНС липсва специална разпоредба относно правомощията на тази комисия и затова за нея са приложими общите правомощия на всички постоянни комисии в НС, които са посочени в чл. 27, ал. 1 от ПОДНС:

„Чл. 27. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.“

Видно е, че комисията може да прави/изготвя само предложения, но не и дава указания.

Видно е, че няма постоянна комисия в НС, която да има правомощие да дава указания. Следователно това би било прецедент и нарушение на ПОДНС.

Не мога да приема мотива на вносителя, че предлаганата промяна е за:

„синхронизиране на текстовете по закона във връзка с правомощията на регулаторните органи да дават указания“,

защото считам че тази постоянна комисия в НС няма правомощията на регулаторен орган по смисъла на ЗЕС, а и не само по ЗЕС.

В сегашния си вид разпоредбата на чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС с думите „дава указания“ влиза в явно противоречие и с разпоредбата на чл. 261б, ал. 4 от ЗЕС:

„(4) При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 251б, ал. 1 комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за допуснатите нарушения. Ръководителите на органите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно комисията за предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.“,

т.е. комисията само уведомява, но не дава указания.

Дори и в самата разпоредба на чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 261б. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.“

се разпорежда само „парламентарен контрол и наблюдение на процедурите“ и няма и намек за даване на указания или някакво друго разпоредително въздействие.

Според Конституцията на Република България:

„Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.“

и затова разпоредителните действия в тези области са в компетентността на изпълнителната власт, но не и на НС, а още по малко на една отделна постоянна комисия.

Предлагам чл. 141, ал. 2 да се измени така:

“(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 30 септември на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 и в съответствие с административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон през календарната година, за която се дължи таксата по ал. 1.“

Мотиви: Прецизиране на текста, за да бъде по-ясен и да спомогне за регламентиране на своевременното, правилно и законосъобразно определяне на размера на административната годишна такса за контрол. Удължаването на срока на плащане ще осигури необходимото време за извършване на дейностите по определянето на новия размер на административната годишна такса за контрол.

Предлагам в чл. 141 да се създадат нови ал. 3 и 4, както следва:

„(3) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от тази дейност, както и за разходите по ал. 1 и ги записват отделно в справка към отчета за приходите и разходите.

(4) Конкретният размер на годишната такса по ал. 1 се определя от комисията в съответствие с методиката по чл. 53, ал. 2.“

Мотиви: Мотивът за ал. 3 е, че аналогичен текст има в чл. 12, ал. 3 на Тарифата по чл. 147 и следователно е целесъобразно да го има и в ЗЕС, а подобна възможност е посочена и в Директива 2018/1972.

Предлагам чл. 142, ал. 2 да се отмени.

Мотиви: Това вече е „мъртъв“ текст и тази разпоредба няма приложение, а и в чл. 143а ясно са посочени факторите и критериите, от които зависят таксите по чл. 140. Освен това, не намирам и в Директива 2018/1972 подобен текст или основание за такава разпоредба.

Предлагам в чл. 146 да се създаде нова ал. 3:

„(3) При изменение или допълнение на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър се дължи еднократна такса.“

Мотиви: Практиката го изисква, защото вече има заявления и за изменение и допълване на временни разрешения.

Предлагам в чл. 147, ал. 1 думите „тази глава“ да се заменят с „този закон“.

Мотиви: За прецизиране на разпоредбата. След приемането на този ЗИД на ЗЕС с разпоредбите относно Акта за цифровите услуги, вече има разпоредби за такси не само в Глава осма, но и в новата Глава деветнадесета „а“.

Необходимостта от наличието на тази методика се налага и от изискването на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, от което следва, че е необходимо точно да се определи какъв е размерът на административните разходи на комисията, необходими за дейностите по ЗЕС, защото КРС освен по ЗЕС има правомощия, функции и задачи и по ЗПУ, ЗЕСМФИ и ЗЕДЕУУ, както и по други закони. Следователно е необходима методика за точно определяне на коефициента на средната ангажираност на КРС с дейностите именно по ЗЕС.

По отношение на отпадането в ал. 3 на изискването, че анализът на КРС да се подлага на обществена консултация, на първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществена консултация преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет.

Освен това, няма никакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проектът на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси.

Предлагам да отпадне задължението за ежегоден анализ, защото това е много кратък срок и е по-целесъобразно анализът да се прави при необходимост по преценка на Комисията.

Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.), с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения (Кодекса), установен с Директива 2018/1972, но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно, неясна и спорна е причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г.) беше:

„Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.

(2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“

Освен това, според чл. 37 ал. 1 обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“. Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са нищожен процент от всичките разходи на предприятията, така че едва ли ще окажат някакво влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на подобни консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено, защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.

Предлагам чл. 140, ал. 1 от ЗЕС да се измени така:

В чл. 140, ал. 1 след думата „разрешение“ да се добави „или регистрация“.

Мотиви: Налага се от практиката, защото вече ще се събират и такси за регистрация.

(2) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 51, ал. 1.

(3) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.

(4) Бюджетът на комисията включва всички приходи и средства по чл. 51, ал. 1.

(5) При разработване на бюджетната прогноза за съответната година комисията планира в своя бюджет необходимите разходи за осигуряване на нейните правомощия и функции, които са й възпожени със закон.“

Мотиви: Алинеи 1-4 са една логично построена компилация от аналогични разпоредби за КЕВР, КЗК и КФН, а ал. 5 е по аналогия с чл. 13, ал. 5 от ЗЗК за КЗК и е в пълно съответствие с изискванията на Директивата и Акта за цифровите услуги.

Предлагам чл. 52 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 52. Комисията публикува в годишния доклад по чл. 38, ал. 1 преглед на административните си разходи необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, на сумите на дължимите и събраните административни такси по този закон, както и общите размери на дължимите и събраните такси.“

Мотиви: Прецизиране на текста с цел да бъде по-ясен и да спомогне за своевременното и правилно определяне на размера на административната годишна такса за контрол.

Предлагам чл. 53 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на дължимите административни такси по този закон за предходната календарна година и административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.

(2) Административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, се определят от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет.

(3) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.

(4) Комисията, в зависимост от резултатите от анализа по ал. 3, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147.“

Мотиви: Алинеи 1 и 2 са с цел прецизиране на текста за да бъде по-ясен и да спомогне за регламентиране на своевременното, правилно и законосъобразно определяне на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК). Целта на посочената методика в ал. 2 е да се определят и обективизират процедурите, регламентирани в чл. 53, ал. 1 относно определянето на необходимостта от изменението на размера на АГТК по смисъла на чл. 141, ал. 1 и начинът за определяне на размера на АГТК, в случай на разлика между общата сума на събраните административни такси по ЗЕС и административните разходи на КРС, необходими за изпълнението на дейностите, свързани с нейните правомощия, функции и задачи по ЗЕС.

(4) Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация.

(5) Преди провеждане на заседанията комисията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.

(6) (остава с досегашния текст)

(7) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от членовете на комисията. Въздържане от гласуване не се допуска.

(8) За заседанията на комисията се води подробен протокол. Член на комисията, който не е съгласен с прието решение, подписва протокола с особено мнение. Особеното мнение се мотивира писмено и се прилага към решението в тридневен срок след провеждането на заседанието.

(9) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените в него случаи – правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на разрешения и заличаване на регистрации.“

Мотиви: Ал. 1-8 са една логично построена компилация от аналогични разпоредби в ЗЕ (чл. 13), ЗЗК (чл. 61) и ЗЕС.

По-подробната редакция на ал. 8 се налага, за да се гарантира прозрачността и публичността на процеса на приемане на решенията в КРС и протоколите от заседанията на КРС да бъдат с необходимата подробност, а не както досега, само с посочване на приетите крайни решения и без описание на дискусиите по тях. Особеното мнение на несъгласен член на КРС с прието решение на комисията, би трябвало да се изготвя след приемането на решението, а не да се изисква преди самото заседание, както това е прието в КРС с Вътрешни правила, които дори противоречат на Устройствения правилник на КРС.

Ал. 9 и 10 са аналогични на чл. 13, ал. 8 и 9 от Закона за енергетиката и на чл. 14, ал. 5 от ЗКФН.

Ал. 9 и 10 са в пълно съответствие и с изискванията на чл. 8 на Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), който регламентира, че:

„Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Освен това ал. 9 и 10 са в съответствие и с обосновката в мотивите към проекта, че:

„Чрез предложения специален ред ще се редуцират възможностите за избягване на отговорността по Регламента, като същевременно се запазват гаранциите за правото на защита чрез обжалване на решението по реда на АПК.“

Предлагам чл. 38, ал. 3 от ЗЕС да се отмени.

Мотиви: Годишният доклад на КРС има съдържание, ясно определено в чл. 38, ал. 1 и би трябвало да описва и анализира само дейността на КРС. Затова не намирам някаква логика годишният доклад да съдържа и други елементи, като пазарни проучвания, изготвени от недържавни институции. Тези пазарни проучвания трябва да отговарят на редица изисквания, изброени в чл. 38, ал. 1, които на практика са трудни за проверка от КРС. Освен това, тези пазарни проучвания трябва да са извършени по методика, съгласувана от КРС, но в ЗЕС липсва вменено правомощие на КРС да съгласува подобни методики на недържавни частни организации. На практика, с дейността си по чл. 38, ал. 3 КРС легитимира резултатите от пазарни проучвания на недържавни частни организации, без да има законови основания за това в ЗЕС или в разпоредбите от Европейския кодекс за електронни съобщения.

Според Европейския кодекс за електронни съобщения и Акта за цифровите услуги КРС не трябва да иска или да получава указания от други органи или частноправни субекти.

В резултат на гореизложените мотиви, предлагам чл. 38, ал. 3 от ЗЕС да се отмени.

Предлагам чл. 50 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 50. (1) Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.

Предлагам в чл. 27 да се добави нова алинея 3:

„(3) При отсъствие на председателя, включително и в случаите по чл. 24, ал. 1, неговите правомощия по ал. 1 се изпълняват от заместник-председателя или изрично определен със заповед член на комисията.“

Мотиви: Липсва текст за подобна хипотеза в ЗЕС, а и практиката го изисква.

Предлагам чл. 28 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 28. (1) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема правилник за организацията на работа и дейността на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Дейността на комисията се подпомага от администрация, чиято структура, численост, права и задължения се определят с правилника по ал. 1.

(3) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

(4) За ефективното изпълнение на своите правомощия комисията разполага с необходимия квалифициран персонал, достатъчно финансови, технически и технологични ресурси и действа независимо и обективно, включително при управлението на финансовите ресурси и разработването на вътрешните правила и организацията на работа на администрацията.

(5) Комисията по предложение на председателя или неин член приема вътрешни правила за работната заплата, както и правилата по чл. 27, ал. 2.

Първи вариант на ал. 6:

(6) Основните месечни заплати на служителите на комисията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работната заплата и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.

Втори вариант на ал. 6:

(6) Основните месечни заплати на служителите на комисията се определят от председателя по ред и в размери, определени със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата, и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.

Първи вариант на ал. 7:

(7) Членовете на комисията и служителите от нейната получават допълнителни възнаграждения при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата.

Втори вариант на ал. 7:

(7) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация могат да получават допълнителни възнаграждения по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата.

(8) Всички служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 49 от Закона за противодействие на корупцията в сроковете и при условията и по реда, предвидени в него.“

Мотиви: Алинеи 1 -3 са аналогични или подобни на разпоредбите за КФН, КЗК и КЕВР в съответните закони. Алинея 4 е аналогична на чл. 7, ал. 2 от ЗЗК, а и аналогични разпоредби има и в чл. 8 на Директивата, а вече и в съображение 111 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги. Алинея 5 е аналогична на чл. 16а, ал. 1 от ЗЕ, а и подобна разпоредба е имало в ЗЕС до 2012 г. Първия вариант на ал. 6 е аналогичен на съответните разпоредби в ЗКФН, за Сметната палата (чл. 30 от ЗСП) и за КЕВР в чл. 16а ал 1 от ЗЕ. Вторият вариант на ал. 7 е аналогичен на чл 30, ал. 2 от ЗСП.

Предлагам чл. 35 да се измени така:

„Чл. 35. (1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове.

(2) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове.

(3) (остава с досегашния текст)

За осигуряване на независимостта на КРС според изискванията на Директива 2018/1972 и Акта за цифровиte услуги предлагам долупосочените изменения и допълнения в ЗЕС, които ще осигурят освен независимост на КРС, но и по-голяма гъвкавост при подбора на персонала и организацията на неговата работа, без да се прилагат сравнително строгите ограничения на Закона за администрацията и Закона за държавния служител.

Предложените промени не са прецедент в българското законодателство, а аналогични текстове са вече налице в ЗЕ, ЗЗК и ЗКФН и др. и те са доказали своята живучест и полезност и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК и КФН.

Предлагам в чл. 27, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите „предлага проект за дневен ред“ и запетайката пред тях.

Мотиви: Аналогични са съответните текстове за КЗК, СЕМ и други регулатори. Не намирам логика, на законово ниво да се вменява на председателя на КРС такава функция (да предлага проект на дневен ред). Не споделям мнението, че председателят на КРС трябва или може да бъде „филтърът“, който да определя/одобрява какво да стигне до заседание и какво не. Това трябва да зависи основно от експертите, съответно от ръководещия ги главен секретар, защото те най-добре са запознати с текущите въпроси за решаване и тяхната спешност, а на самото заседание винаги се гласува дневния ред и всеки от членовете може да си каже мнението за всяка точка от дневния ред и да гласува за нейното разглеждане или отпадане й. Освен това точки в дневния ред трябва да има право да предлага и всеки от членовете на КРС, а при досегашната редакция на тази разпоредба, това не е много ясно.

Предлагам чл. 27, ал. 1, т. 4 да се измени така:

„4. назначава и освобождава служителите от администрацията;“

Мотиви: Изменението е свързано с предложеното изменение на чл. 28, ал. 3.

Предлагам в чл. 27, ал. 2 да се заличат думите „и 5“

Мотиви: От 01.01.2020 г. председателят на КРС е първостепенен разпоредител с бюджет, а не КРС и следователно, на основание чл. 7, ал. 7 от ЗПФ:

„Чл. 7 (7) Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.“

е необходимо и законосъобразно Вътрешните правила да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат с решение на КРС, както се регламентира в досегашната редакция на чл. 27, ал. 2.

Важно е да се отбележи, че в ЗПФ я има изричната разпоредба на чл. 2 от ЗПФ:

„Чл. 2. С друг закон не може да се създава уредба на материята - предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с този закон.“

Следователно, в случая не е в сила разпоредбата на чл. 27 от ЗЕС:

“Чл. 27. (1) Председателят на комисията:

5. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., нова, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.”

в частта й на израза „и 5“, защото първо, противоречи на чл. 2 и чл. 7, ал. 7 от ЗПФ и второ, тази част от разпоредбата е с отпаднало значение, защото от 01.01.2020 г. вече не КРС е първостепенният разпоредител с бюджет, а такъв е председателят на КРС.

Следователно за да се спазят законовите изисквания на ЗЕС и ЗПФ е необходимо Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат от КРС, защото първо, КРС няма такива правомощия и второ, в чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет:

„Чл. 11. (4) Правомощия на първостепенен разпоредител с бюджет по този закон може да се делегират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на негов заместник или главен секретар/постоянен секретар, а при бюджетни организации с колективни органи на управление - на определен от председателя член на колективния орган. Конкретните права и задължения по делегирането се определят със заповед. Делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.“

Предлагам следните изменения в чл. 90, ал. 2 и 4 от ЗЕС:

1. В чл. 90, ал. 2 от ЗЕС думите „Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни, относно обявеното по чл. 89 намерение, като публикува съобщение на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации.“ да се заменят с „Комисията публикува съобщение на страницата си в интернет относно обявеното по чл. 89 намерение.“;

2. В чл. 90, ал. 2, т. 4 от ЗЕС думите „определен от комисията срок, който не може да бъде по-кратък от срока за провеждане на обществените консултации;“ да се заменят със „срок до 30 дни от датата на публикуване на съобщението;“;

3. В чл. 90, ал. 4 от ЗЕС думите „Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите от проведените обществени консултации“ да се заменят с „Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите за подадените по ал. 2 намерения“.

Мотиви: Процедурата по чл. 90, ал. 2, 3 и 4 не трябва да се провежда като обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС, защото тази процедура формално е началото на процедурата на евентуалния търг или конкурс и не би следвало в процеса на самата процедура на търг или конкурс да има възможност да се променят първоначалните условия или параметри по предложение на участниците в тях. Тези условия и параметри може да са обсъдени, приети и обявени окончателно в резултат на евентуално проведени обществени консултации преди началото на процедурата по чл. 90, ал. 2. В тези предварителни обществени консултации трябва окончателно да се обсъдят и определят всички условия и параметри, свързани с изискванията на чл. 90, ал. 1.

Освен това предложените по-горе изменения в чл. 90, ал. 2 и 4 правят тази процедура аналогична на процедурата по чл. 91, ал. 1 и 2 от ЗЕС, където няма изискване за провеждане на обществена консултация.

Предлагам да се прецени и дали е целесъобразно в чл. 90, ал. 2 да се добави и изискването за публикуване на съобщението и в "Държавен вестник", когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, по аналогия с разпоредбата на чл. 91, ал. 1.

Във връзка с горните легални дефиниции е необходимо да се добави в ДР на ЗЕС и легалната дефиниция за „Еквивалентна изотропно излъчвана мощност“ като т. 9в на § 1 от ДР на ЗЕС:

„9в. „Еквивалентна изотропно излъчвана мощност“ означава произведението на мощността на входа на антената и усилването на антената в дадено направление спрямо изотропна антена (абсолютно или изотропно усилване).“,

както и легалната дефиниция за „Инсталационен клас Е0, Е2, Е10, Е100 или Е+“ като т. 21а на § 1 от ДР на ЗЕС:

„21а. „Инсталационен клас Е0, Е2, Е10, Е100 или Е+“ е стандартизирано означение на базовите станции в зависимост от граничните стойности за тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност (EIRP), съответно от няколко миливата (клас E0), 2 W (клас E2), 10 W (клас E10), 100 W (клас E100) и над 100 W (клас E +).“

Въпреки че в ЗЕС понятието „базова станция“ се среща само в чл. 172ж, ал. 1, целесъобразно е да се добави и легалната дефиниция за „Базова станция“ като т. 3а на § 1 от ДР на ЗЕС:

„3а. "Базова станция" е радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни и което е част от наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги.“

Обосновка за горепосочените предложения са и разпоредбите на съображения 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2020/1070.

В съображение 7 е разпоредено, че “Точките за безжичен достъп с малък обхват следва да отговарят на европейския хармонизиран стандарт EN 62232:2017 „Определяне на напрегнатост на RF поле, плътност на мощността и специфичната погълната мощност (SAR) в близост до радиокомуникационни базови станции за целите на оценяването на облъчването на човека". Този стандарт предоставя методика за монтиране на базови станции, при която се взема предвид тяхната емисионна мощност с цел да се оцени експозицията на човека на електромагнитни полета („ЕМП") и която е в съответствие с граничните стойности, определени в Препоръка 1999/519/ЕО. Към този стандарт се препраща също в раздел 6.1 от европейския хармонизиран стандарт EN 50401:2017 „Стандарт за продукт за демонстриране на съответствието на устройства/съоръжения на базови станции с граничните стойности на облъчване от радиочестотни електромагнитни полета (110 MHz - 100 GHz) при пускане в експлоатация" във връзка с оценката на съответствието на точка за безжичен достъп, въведена в експлоатация в своята оперативна среда, с граничните стойности на експозиция на ЕМП, определени в Препоръка 1999/519/ЕО.“

В съображение 8 е указано, че „Стандарт EN 62232:2017 се прилага за всички видове базови станции, обхванати в пет инсталационни класа, отговарящи на различни гранични стойности за тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност (EIRP), съответно от няколко миливата (клас E0), 2 W (клас E2), 10 W (клас E10), 100 W (клас E100) и над 100 W (клас E +). Като се имат предвид разстоянията за безопасност при монтирането, които трябва да се спазват съгласно посочения стандарт, и тъй като Директива (ЕС) 2018/1972 предвижда точките за безжичен достъп с малък обхват да представляват оборудване с ниска мощност, настоящият регламент следва да се прилага само за инсталационни класове E0, E2 и E10.“

Приемно-предавателната станция си е приемно-предавателна станция независимо от радиочестотния спектър, в който тя работи. Затова, за да няма неяснота и/или дискриминация, а и за опростяване на дефинициите, предлагам изразът „ползващо хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“ да отпадне от тези легални дефиниции.

Като се има предвид гореизложеното, предлагам легална дефиниция в § 1 от ДР на ЗЕС за „Приемно-предавателна станция" във вида:

„51в. „Приемно-предавателна станция" е радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни, което е част от наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги и отговаря на изискванията за инсталационен клас Е100 или Е+.“

За да има еднаквост на използваните термини в ЗЕС и ЗУТ е целесъобразно да се сложи препратка като т. 87 в § 5 на ДР на ЗУТ, във вида:

87. „Приемно-предавателна станция“ е радиосъоръжение по смисъла на § 1, т. 51в от ДР на ЗЕС.

Видно е, че като т. 86 в § 5 на ДР на ЗУТ вече има аналогична разпоредба за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“.

По аналогичен начин следва да се промени и легалната дефиниция за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ в т. 70а от ДР на ЗЕС. Внимателният прочит на дефинициите за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ в чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 и в т. 70а от ДР на ЗЕС разкрива наличието на значителна смислова разлика. В чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 е налице изразът:

„оборудване … използващо лицензиран радиочестотен спектър или свободен от лиценз радиочестотен спектър, или комбинация от тях“,

а в т. 70а от ДР на ЗЕС е налице изразът:

„оборудване … което използва радиочестотен спектър свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях“.

Тези изрази са съвсем различни по своя смисъл, защото в единия случай различните режими се отнасят до ползването на радиочестотния спектър, а в другия случай се отнасят до ползването на самото оборудване. Следователно действащата легална дефиниция в т. 70а от ДР на ЗЕС за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е неправилна и не отговаря на европейските регламентиращи документи.

Освен това се забелязва, че във всеки от тези изрази се включват всички възможни варианти/хипотези (свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях) и това ги прави излишни. Споделям мнението, че при необходимост трябва да се използва изразът, даден в чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 и е ненужно уточнението, че точката за безжичен достъп с малък обхват работи само в хармонизиран радиочестотен спектър. Излишен е и изразът в двете дефиниции „независимо от основната мрежова топология (мобилна или фиксирана)“, защото обхваща възможните хипотези, а думата „оборудване“ може да се замени с по-ясния и точен израз „радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни“. Освен това е целесъобразно да се премахне от досегашното определение и изразът „може да е оборудвано с една или повече дискретни антени“, защото в бъдеще е възможно да се използват и други антени, а и този израз не носи някаква значима информация, защото щом излъчва и приема радиовълни, е логично да има антена.

Като се има предвид гореизложеното, предлагам легалната дефиниция в т. 70а от ДР на ЗЕС да придобие вида:

„70а. „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е радиосъоръжение, което: излъчва и приема радиовълни; отговаря на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070; може да бъде използвано като част от обществена електронна съобщителна мрежа; позволява безжичен достъп от ползватели до електронни съобщителни мрежи и отговаря на изискванията за инсталационен клас Е0, Е2 или Е10.“

Мотиви: В ЗИД на ЗЕС, който беше подложен през 2022 г. от МТС на обществена консултация, беше правилно предложено добавянето в ДР на ЗЕС на легалната дефиниция за „приемно-предавателна станция“. Това правилно предложение за съжаление отпадна от приетия ЗИД на ЗЕС в НС, но необходимостта от новите легални дефиниции е все по належаща.

Съвместното наличие в ЗЕС и ЗУТ на понятията „приемно-предавателна станция“ и „точка за безжичен достъп с малък обхват“, която по своята същност също е приемно-предавателна станция, води до необходимостта да се направи ясно разграничаване между понятието „точка за безжичен достъп с малък обхват“ по смисъла на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС и чл. 151, ал. 1, т. 18 от ЗУТ и понятието „приемно-предавателна станция“ по смисъла на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС, § 359 от ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) и чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з” и чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Това е важно, защото процедурите за дейностите свързани с тях (инсталиране, дооборудване и др.), са различни.

Наличието на Регламент (ЕС) 2020/1070 също прави наложителна необходимостта от ясно разграничаване и легално дефиниране на двете понятия.

От съображения 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2020/1070 е видно, че и приемно-предавателните станции и точките за безжичен достъп с малък обхват се разглеждат като базови станции. В ЗЕС понятието „базова станция“ се среща само в чл. 172ж, ал. 1. В правния мир вече има определение за „Базова станция на наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги“ в §1, т. 30 от ДР на Правила за използване на радиочестотния спектър за наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги след издаване на разрешение.

Най-добрият критерий за разграничаване на двете понятия („точка за безжичен достъп с малък обхват“ и „приемно-предавателна станция“) е тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност, защото именно  излъчваната мощност е основната и ясно определена разлика между тези две радиосъоръжения.

За „точка за безжичен достъп с малък обхват“ трябва да се приеме базова станция с инсталационен клас E0, E2 и E10, т.е. с еквивалентна изотропно излъчвана мощност не по-голяма от 10 W (както е и според Регламент (ЕС) 2020/1070), а за приемно-предавателни станции да се приемат базовите станции с инсталационен клас E100 и E+, т.е. с еквивалентна изотропно излъчвана мощност по-голяма от 10 W.

За понятията „точка за безжичен достъп с малък обхват“ и „приемно-предавателна станция“ вече има легални дефиниции в Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват, обн., ДВ, бр. 89 от 8.11.2022 г. (Наредбата) и това налага необходимостта тези легални дефиниции да се сложат и в ЗЕС, който е основният нормативен акт. Прави впечатление, че в Наредбата в посочените две легални дефиниции в Наредбата се използва изразът „излъчва и приема радиовълни в хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“. Изразът „хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“ създава предпоставки за неяснота, защото в чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, а и в други разпоредби на ЗУТ, където са посочени „приемно-предавателни станции“, този израз липсва. Известно е, че базовите станции на мобилните оператори ползват хармонизиран радиочестотен спектър, но има и редица други приемно-предавателни радиосъоръжения, които са част от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, които работят и в нехармонизиран радиочестотен спектър. Следователно, наличието на този израз създава предпоставки за стесняване на обхвата на съоръженията, за които може да се прилага облекченият режим на чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и може да се окаже дискриминиращ фактор за някои предприятия, които също предоставят електронни съобщителни услуги. Наличието или отсъствието на този израз така или иначе няма да промени смисъла на легалната дефиниция.

Тази промяна в наименованието на Наредбата беше незаконосъобразна, защото не бяха в явно противоречие с тогава действащите разпоредби на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС (до ДВ бр. 58 от 2023 г.), където ясно беше посочено в чл. 33, ал. 6 наименованието на регистъра, а именно „Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията, както и на точки за безжичен достъп с малък обхват.“

Освен това в чл. 33, ал. 7 се регламентираше, че „Уведомления за вписване в регистъра по ал. 6 на точки за безжичен достъп с малък обхват се подават в 14-дневен срок от тяхното разполагане“,

т.е. в регистъра трябва да се вписват „точки за безжичен достъп с малък обхват“, а не уведомленията за тях. А от чл. 33, ал. 8 беше ясно, че като става въпрос за „за регистрацията по ал. 7“ се имат предвид, както приемно-предавателните станции, така и ТБДМО.

След приемането на Наредбата обаче разпоредбите на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 бяха незаконосъобразно изменени със ЗИД на ЗЕС (обн. ДВ бр. 58 от 2023 г.) със съдействието на МТС, без предложенията за измененията да се подлагат на обществено обсъждане и без да бъде предварително информирана КРС за това. На практика се промени основния нормативен акт (ЗЕС), за да бъде в съответствие с подзаконовия нормативен акт (Наредбата).

Аз считам, че режимът за инсталирането на ТБДМО и на приемно-предавателните станции трябва да е задължително регистрационен и това ясно е регламентирано в Директива (ЕС) 2018/1972 (Директивата) и Регламент (ЕС) 2020/1070 (Регламента). Няма да обосновавам сега необходимостта от регистрационен режим на ТБДМО, защото подробно съм го обосновал при обществената консултация на „Наредба за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точките за безжичен достъп с малък обхват“ тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7067&success=1#addcomment

в коментара „Анализ и обосновка за необходимостта от регистрационен режим за разполагането на ТБДМО“.

За да има пълно съответствие на разпоредбите на ЗЕС с разпоредбите на Директивата и регламента предлагам горепосочените изменения на § 9, т. 1 и 2 от ЗИД на ЗЕС, с които се изменят чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и по този начин ще се постигне по-ясно и правилно законово регламентиране на регистрационния режим на дейностите свързани с приемно-предавателните станции и инсталирането на ТБДМО и съответните компетенции и отговорности на държавните органи, както и на предприятията, осигуряващи електронни съобщителни мрежи и услуги при инсталирането на това оборудване.

В следствие на горепосочените изменения в ЗУТ, предлагам да се направят и съответните изменения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС чрез § 9, т. 1 и 2 от ЗИД на ЗЕС, както следва:

1. Предлагам § 9, т. 1 от ЗИД на ЗЕС да се измени така:

„В ал. 6 думите „уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват“ се заменят с „инсталираните точки за безжичен достъп с малък обхват, които отговарят на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070“, а думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията,“ се заличават.“

2. Предлагам § 9, т. 2 от ЗИД на ЗЕС да се измени така:

„Ал. 7 се изменя така:

„(7) Заявление за регистрация в регистъра по ал. 6 на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията се подава пред Комисията в 14-дневен срок след регистрацията по чл. 151, ал. 8 от Закона за устройство на територията, като се прилагат документите по чл. 151, ал. 5, 6 и 8 от от Закона за устройство на територията. Операторът на електронна съобщителна мрежа, който е инсталирал точка за безжичен достъп с малък обхват от инсталационен клас E2 или E10, уведомява комисията в 14-дневен срок за инсталацията и местоположението й, както и за изискванията, на които отговаря, в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070. Всяка инсталирана точка за безжичен достъп с малък обхват се вписва в регистъра по ал. 6.“

Мотиви: В последно време, при изготвянето на нормативната база, свързана с разполагането/инсталирането на точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО) се забелязва стремеж да не се допусне реален регистрационен режим за разполагането на ТБДМО, а да се регламентира някакъв псевдорегистрационен режим, който на практика е уведомителен.

Реален пример за горното твърдение е приемането на Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват (Наредбата).

Първото, което прави впечатление в приетата Наредба е промяната на наименованието на Наредбата. Нейното наименование е вече „Наредба за … и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват“, а не както е в чл. 33 от ЗЕС и както беше първоначалният предложен вариант от КРС, а именно „Наредба за … и на точки за безжичен достъп с малък обхват“. С тази промяна се измени напълно смисълът и целта на Наредбата, такива каквито те би трябваше да бъдат по смисъла на тогава действащите чл. 33, ал. 6,7 и 8 от ЗЕС. В наредбата вече не става въпрос за регистър на точки за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), какъвто трябваше да бъде по смисъла на ЗЕС, а става регистър на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват, т.е. регистър на документи.

Фактът, че КРС „няма законови правомощия в строителния процес“ не е законова пречка КРС да изисква (или да получи от наличните бази данни) необходимите документи, с които да се даде пълната информация за съответната приемно-предавателна станция в регистъра на КРС. По този начин, регистърът на КРС ще може да се ползва от всички заинтересовани ведомства за снемане на необходимата им информация, включително и много важната и полезна информация за сумарните стойности на плътността на мощност на електромагнитното поле, в случаите когато на малка площ са разположени множество излъчващи съоръжения. Няма друг начин това да се покаже, освен с интерактивна карта в резултат от данните в регистъра на КРС. По този начин и регистърът ще оправдае значителните финансови средства, вложени в неговото изграждане и поддържане. Даването на документите в кметствата няма да има някаква полза за обществото.

Предлагам в разпоредбите на § 24. т. 5, буква „а“ и § 24. т. 11 от ЗИД на ЗЕС да се заличи изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“.

Мотиви: В тези разпоредби посоченият израз е написан заедно с израза „приемно-предавателни станции“, като двата израза са свързани със съюза „или“. Това е напълно безсмислено и погрешно, защото от определението в § 1, т. 56 от ДР на ЗЕС ясно е видно, че под „радиосъоръжение“ се разбират всички възможни съществуващи радиоприемни (с или без антени) или радиопредавателни устройства (с или без антени) или комбинацията от тях (приемно-предавателни устройства с или без антени). Ясно е от определението и че всяко радиосъоръжение се нуждае от захранване, а не е пасивен елемент. Не е случайно, че терминът „радиосъоръжение“ се среща в ЗЕС само в чл. 275, 330 и 342, където става въпрос за специален режим на регистрация.

Видно е, че има разлика между понятията „радиосъоръжение“ и „приемно-предавателна станция“, защото всяка приемно-предавателна станция е радиосъоръжение, но не всяко радиосъоръжение е приемно-предавателна станция. Приемно-предавателната станция винаги може да изпълнява и двете функции – да излъчва и приема радиовълни и винаги е окомплектована с необходимите антени.

Затова предлагам да отпадне изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“ от разпоредбите на § 24. т. 5, буква „а“ и § 24. т. 11 от ЗИД на ЗЕС и да се добави в ДР на ЗЕС определение за „приемно-предавателна станция“, което да е приложимо и за същия термин в ЗУТ, т.е. в ДР на ЗУТ да има препратка към определението в ЗЕС.

Не са правилни част от твърденията в мотивите, че някои от сега съществуващи законови изисквания в ЗЕС и ЗУТ могат да забавят или блокират процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ и това евентуално би навредило на предприятията. Ясно е видно от разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от ЗЗ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата, че крайният срок за подаване на уведомлението за регистрация е „не по-късно от деня на започване на дейността“ на обекта с обществено предназначение (приемно-предавателната станция) и не са посочени законови пречки обекта да си работи до завършване на проверката от РЗИ и вписването му в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, ако са „спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето“. Съответно липсват и законови пречки обекта (приемно-предавателната станция) да си работи и до вписването й в регистъра на КРС. Следователно тези мотиви за промяна или отмяна на някои разпоредби в ЗЕС и ЗТУ са неверни и не трябва да се правят съответните законови промени на тяхно основание.

Важно е да се отбележи, че процедурата, която е регламентирана в досегашната чл. 151, ал. 7 от ЗУТ, на практика е част от проверките, които се извършват от РЗИ, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата, както и дейностите по чл. 13 и 14 от Наредбата, с които обектите с излъчващи съоръжения по код 46 от приложение № 1, източници на електромагнитни полета, се регистрират в електронната информационна система, поддържана от Министерството на здравеопазването, като в тази информационна система се вписва и измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле (чл. 13 и 14 от Наредбата).

Следователно процедурата по чл. 151, ал. 7 се явява допълнителна дублираща се процедура. За избягване на това дублиране предлагам сегашните разпоредби на чл. 151, ал. 7 и 8 да се обединят в една разпоредба чрез § 24, т. 12, буква „е“ от ЗИД на ЗЕС, в следния вид:

„(8) В 14-дневен срок след приключване на дейностите по ал. 1, т. 16 операторът на електронната съобщителна мрежа подава уведомление за регистрация пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане.“

а досегашната чл. 151, ал. 9 чрез § 24, т. 12, буква „ж“ от ЗИД на ЗЕС да се измени така:

„(9) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 8 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията, като прилага документите по ал. 5, 6 и 8.“

Предлагам новата разпоредба с § 24, т. 12, буква „з“ да се измени така:

„(10) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 9 операторът на електронна съобщителна мрежа уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 5, 6, 8 и 9.“

Мотиви: В чл. 151, ал. 8 от ЗУТ е необходим изразът „уведомление за регистрация“ защото това е реалният смисъл на този документ, а и да няма неясноти по въпроса. Макар че в ЗЗ този документ е наречен „уведомление“ на практика той е заявление за регистрация.

В ал. 9 е задължително добавянето на израза „като прилага документите по ал. 5, 6 и 8“, защото от дебатите в пленарна зала и в комисиите в миналото, когато са се дебатирали промените в чл. 151 от ЗУТ и чл. 33, ал. 6, 7 и 8, е видно, че депутатите са се обединили около становището, че КРС трябва да контролира и носи отговорност за процеса на разполагане на приемно-предавателните станции, защото кметствата нямат необходимия капацитет за това. Още тогава се възлагат големи надежди от депутатите, че в регистъра, който ще се води от КРС ще са налице всички данни за излъчващите съоръжения и да има свободен достъп до този регистър. Аз също споделям мнението, че повечето кметства нямат нужния капацитет, а и няма да имат някакъв интерес от документите по ал. 5, 6, 8 и 9, защото това ще са незначителни обекти за тях. За КРС тези документи са важни, особено документа с измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле, защото по-този начин регистърът на КРС по чл. 33, ал. 6 може да стане една интерактивна карта, която да дава необходимата пълна информация на всички заинтересовани органи.

Предлагам да се изменят § 9, т. 1 и 2; § 24. т. 5, буква „а“; § 24. т. 11 и § 24, т. 12, букви „е“, „ж“ и „з“ от проекта на ЗИД на ЗЕС.

Мотиви: Измененията, които са направени с § 24, т. 12, букви „е“, „ж“ и „з“ и свързаните с тях § 9, т. 1 и 2 са обосновани в мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕС предимно със следната обосновка:

„Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.“

Тази обосновка изобщо не е вярна и не съответства на действащите разпоредби в Закона за здравето (ЗЗ) и подзаконовите актове по неговото прилагане. Явно е, че при писането на мотивите е отчетено само, че в чл. 36, ал. 1 от ЗЗ е регламентирано, че „Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция…“, но не са отчетени в тяхната цялост изискванията на разпоредбите на чл. 36 и 38 от ЗЗ и свързаните с тях чл. 1, 2, 4, 7, 8, 10, 12, 13 и 14 от “Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции” (Наредбата). От тези разпоредби ясно е видно, че в уведомлението, което се попълва по образец, е налице изразът „Моля посоченият обект с обществено предназначение да бъде вписан в регистъра по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.“, т.е. това уведомление на практика е заявка за регистрация и тази регистрация ще бъде извършена само ако след задължителната проверка от РЗИ се установи, „че са спазени здравните изисквания и са налице документите по чл. 2, ал. 2“ от Наредбата.”

Предвиден е дори и допълнителен срок ако „се констатира, че не са спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето“ и се издава съответното предписание и едва след изпълнението на предписанието се вписва съответния обект в  регистъра. В противен случай „процедурата по вписване в регистъра се прекратява и за обекта се издава заповед за спиране на експлоатацията му“, като „Обжалването на административния акт не спира изпълнението му.“ (чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредбата).

Ясно е видно, че законодателят е предвидил съвсем реална формална процедура за регистрация на обектите с обществено предназначение, а в §1, т. 9, буква „ф“ от ДР на ЗЗ е налице легалната дефиниция, че обекти с обществено предназначение са и “обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радио- и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други.“ Същото определение е налице и с код „46“ в Приложение 1 „Обекти с обществено предназначение, контролирани от РЗИ“ на Наредбата.

Видно, че законодателят е предвидил законова процедура със съответните ясни нормативни изисквания за регистрацията на всички „излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа“, което на практика включва и точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), защото и те са излъчващи съоръжения, а са и базови станции по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070. (съображения 7 и 8 от регламента).

Освен това, в чл. 10 от Наредбата е предвидена аналогична процедура и „при промяна в данните и обстоятелствата, вписани в регистъра“ и следователно тази процедура ще се изпълнява както при „инсталиране на приемно-предавателни станции“, така и при дейностите по „дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от приемно-предавателни станции“.

Аналогични разпоредби има вече и в регламент на ЕС, а именно в съображения 111, 112 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги. А регламентите имат пряка приложимост и се прилагат директно.

Съображения 111 и 112 от Акта за цифровите услуги поставят акцент на обстоятелствата, че:

„111) Координаторът за цифровите услуги, както и другите компетентни органи, определени съгласно настоящия регламент, играят решаваща роля за гарантиране на ефективността на правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент, и за постигането на неговите цели. Съответно е необходимо да се гарантира, че тези органи разполагат с необходимите средства, включително финансови и човешки ресурси, за да упражняват надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, в интерес на всички граждани на Съюза. Като се има предвид разнообразието от доставчици на посреднически услуги и използването от тяхна страна на модерни технологии при предоставянето на услугите им, от съществено значение е също така координаторът за цифровите услуги и съответните компетентни органи да разполагат с необходимия като брой персонал, експерти със специализирани умения и усъвършенствани технически средства, както и автономно да управляват финансови ресурси за изпълнение на задачите си. Освен това равнището на ресурсите следва да е съобразено с размера, сложността и вероятното обществено въздействие на доставчиците на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, както и обхвата на техните услуги в целия Съюз.“

„112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“

Чл. 50 от Акта за цифровите услуги регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги.

2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“

Следователно не подлежи на съмнение, че и Директивата и Актът за цифровите услуги изискват в нормативните актове да има разпоредби, гарантиращи независимостта на КРС. Такива разпоредби има в устройствените закони за другите регулатори, но за КРС няма.

За да се осигури в пълен обем изискваната от европейските документи независимост на КРС е необходимо да се извършат посочените по-горе промени, като се допълни чл. 21 от ЗЕС с новата ал. 7, да се отмени чл. 39 от ЗЕС и да отпадне § 7 от предложения ЗИД на ЗЕС.

Освен това е необходимо да се изменят и редица други свързани разпоредби на ЗЕС, което ще направя в следващо предложение.

Разпоредбите в Директивата, а вече и в Акт за цифровите услуги изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Ще цитирам основните разпоредби от двата документа, защото от тях безусловно е видно, че са задължително необходими предложените по-горе промени в ЗЕС, както и други, свързани с тях промени в ЗЕС, които ще предложа впоследствие.

Съображение 37 от Директивата поставя акцент на обстоятелствата, че:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.

Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови.“

Общоизвестно е, че вече почти 15 години, такава изрична разпоредба за КРС липсва в ЗЕС или в друг закон. Общата разпоредба в чл. 21, ал. 2 от ЗЕС „Комисията е специализиран независим държавен орган.“ изобщо не може да се приеме за такава изрична разпоредба, а добри примери за такива изрични и подробни разпоредби има за всички останали регулаторни органи в техните устройствени закони.

Член 6 от Директивата регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират независимостта на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всяко физическо или юридическо лице, предоставящо електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, осигуряват действително структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и навременно. Държавите членки гарантират, че те разполагат с подходящи технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.“

Чл. 8 от Директивата регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Чл. 9 от Директивата регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат отделни годишни бюджети и разполагат със самостоятелност при изпълнение на отпуснатия бюджет. Бюджетите се оповестяват публично.

3. Държавите членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят в работата на ОЕРЕС.“

Считам, че тези разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС все още не са транспонирани напълно в ЗЕС.

За осигуряване на независимостта на КРС според изискванията на Директива 2018/1972 и Акта за цифрови услуги предлагам следните три основни изменения и допълнения:

1. В чл. 21 от ЗЕС да се създаде нова ал. 7 в един от двата варианта:

Първи вариант на ал. 7:

„(7) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са й възложени със закон.“

Мотиви: Този текст е аналогичен със съответните разпоредби за КЕВР от Закона за енергетиката, за КФН в ЗКФН и за СЕМ от ЗРТ и следователно е доказал своята приложимост и полезност за независимите регулаторни органи. Аналогични текстове има в Директива 2018/1972 и в чл. 50 на Акта за цифрови услуги.

Втори вариант за ал. 7:

„(7) Комисията упражнява своите правомощия без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“

Мотиви: Този текст е аналогичен със съответната разпоредба за КЗК в чл. 3, ал. 3 на ЗЗК.

2. § 7 от така предложения ЗИД на ЗЕС, с който се създава чл. 28а в ЗЕС да отпадне.

Мотиви: Разпоредбата на предложения чл. 28а пряко противоречи на строгите изисквания за независимостта на КРС, които са регламентирани в Директива 2018/1972 и в Акта за цифрови услуги.

Освен това и в сега действащия ЗЕС е налице разпоредбата на чл. 39, която предвижда, че Комисията може по своя преценка да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си, следователно новата разпоредба е излишна при наличието на чл. 39.

Важно е обаче да се отбележи, че един задълбочен анализ разкрива, че дори и действащата разпоредба на чл. 39 от ЗЕС противоречи на изискванията на Директива 2018/1972 и Акта за цифровите услуги, защото в тях ясно е регламентирано, че националните регулаторни органи „не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект“.

3. На основание гореизложеното предлагам чл. 39 от ЗЕС да се отмени с мотивите посочени по-горе, както и с допълнителните следни мотиви.

Мотиви: Разпоредбата на чл. 39 е необходимо да се отмени, защото пряко противоречи на принципа на независимост на КРС.

Не намерих в нормативната база аналогична правна разпоредба, която да регламентира подобни консултативни структури, които подпомагат дейността на друг независим регулаторен орган.

На пръв поглед подобна разпоредба е чл. 14, ал. 2 от ЗКФН:

„Чл. 14 (2) Председателят на комисията може да предоставя някои от правомощията си на други длъжностни лица, както и да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции.“,

но един внимателен неин анализ разкрива, че тя се отнася за „консултативни съвети, които подпомагат осъществяването“ на функциите на председателя на КФН, а не на самата комисия, което също е нонсенс, но това е друга тема.

Важно е да се отбележи, че чл. 14, ал. 2 от ЗКФН не задължава председателя на КФН да създава такива съвети, а е оставено на неговата преценка, защото я има думата „може“, докато разпоредбата на предложения нов чл. 28а от ЗЕС императивно създава „обществен съвет“ и задължава комисията да води публичен регистър за него.

Общи мотиви за промените в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС от изпълнителната власт и частноправни субекти:

Основният мотив за така предложените промени са изискванията на Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), и необходимостта от тяхното транспониране в националното законодателство. Аналогични разпоредби вече има и в Акта за цифрови услуги.

Освен това, предложените промени не са прецедент в българското законодателство, а аналогични текстове са вече налице в Закона за енергетиката, Закона за защита на конкуренцията и Закона за Комисията за финансов надзор и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК и КФН.

Предлагам да се изменят чл. 30, ал. 1 и 32, ал. 1 от ЗЕС, както следва:

1. В чл. 30, ал. 1, т. 12 след думата „издава“ да се сложи запетая и да се добавят думите „изменя, допълва“.

Мотиви: Практиката го изисква, защото се подават и заявления за изменение и допълване на временни разрешения.

2. В чл. 30, ал. 1, т. 25 думите „обсъждания, консултации и допитвания“ да се заменят с думите „обсъждания и консултации“.

Мотиви: В ЗЕС липсват думите „допитвания“ или „допитване“.

3. В чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „а“ думите „обнародва в "Държавен вестник"“ да се заменят с думите „публикува на страницата си в интернет“.

Мотиви: Излишно и незаконосъобразно е регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър (която е и сравнително голяма по обем и се изменя често) да се публикува в ДВ, защото няма характеристиките на нормативен акт по смисъла на ЗНА или нормативен административен акт по смисъла на АПК и не е сред изрично посочените за задължително публикуване в Закона за „Държавен вестник“. За подобна хипотеза, според чл. 15, ал. 1 от ЗЕ, политиката на КЕВР се публикува само на интернет страницата й. Аналогичен е и случаят с КФН.

На основание гореизложеното предлагам регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър да се публикува само на интернет страницата на КРС, така както се публикува досега и регулаторната политика за ползването на номерационни ресурси за осъществяване на електронни съобщения по чл. 30, ал 1, т. 7. И двете са регулаторни политики и не намирам някаква причина, едната да се публикува в ДВ, а другата – не. А и кои политики на регулаторни органи (освен КРС) са публикувани в ДВ?

В резултат на § 2 от предложения ЗИД на ЗЕС, чл. 2 от ЗЕС ще се измени така:

„Чл. 2. Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения, доколкото в него не е установено друго.“

В мотивите липсва обосновка за това изменение в чл. 2 от ЗЕС, а в предложените нови разпоредби във връзка с Акта за цифрови услуги думата „съобщение“ не се среща в някакво по-особено значение, а само в чл. 323п, ал. 3 като обикновено съобщение на табло и на интернет страница, т.е. не може това да бъде причината за тази промяна, защото в този смисъл думата се среща и сега, в много различни значения, в редица разпоредби на ЗЕС, някои от които изрично включват и неговото съдържание например в чл. 36, 37 и други.

Така измененият чл. 2 от ЗЕС ще бъде в известно противоречие с легалното определение за „Съобщение“ в § 1, т. 68 от ДР на ЗЕС:

“68. "Съобщение" е всяка информация, обменена или пренесена между краен брой лица посредством обществена електронна съобщителна услуга. Това не включва информацията, пренасяна като част от услуга по радиоразпръскване за обществото по електронна съобщителна мрежа, освен когато информацията е свързана с краен ползвател, получаващ информацията, който може да бъде идентифициран.”

Всичко това създава реални предпоставки за неясноти и необходимост от допълнително тълкуване на някои от разпоредбите в ЗЕС.

Предлагам три варианта за преодоляване на този проблем в зависимост от реалните мотиви на инициаторите на тази промяна на чл. 2 от ЗЕС.

Първият вариант е да си остане досегашния вид на чл. 2 от ЗЕС и § 2 от ЗИД на ЗЕС да се заличи.

Вторият вариант е да остане разпоредбата на чл. 2 от ЗЕС в досегашния си вид, а да се измени определението в §1, т. 68 от ДР по подходящ начин, т.е. § 2 да се заличи от ЗИД на ЗЕС, а с нова разпоредба да се измени определението в §1, т. 68 от ДР по подходящ начин.

Третият вариант е да се измени чл. 2 от ЗЕС в горепосочения вид. чрез така предложения § 2 от ЗИД на ЗЕС и да се отмени с нова разпоредба в ЗИД на ЗЕС определението за „съобщение“ в §1, т. 68 от ДР от ЗЕС.

Мотиви: Като отчитам факта, че не съм запознат с мотивите на инициаторите на промяната (които задължително трябва да се обявят публично, ако се приеме промяната на чл. 2), споделям мнението, че най-подходящ е третият вариант. Факт е, че и в чл. 2 на Директивата 2018/1972 липсва определение за „съобщение“, но това не е пречка за нейната яснота и приложимост.

Тук е мястото да отбележа и противоречието на разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 3:

„(2) За осъществяване на дейността си комисията по ал. 1 има право:

3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“

в частта й „и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;“, с разпоредбата на чл. 139 от ПОДНС:

„Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“

Според чл. 73 от Конституцията:

„Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.“

Следователно само в ПОДНС може да се дават права и задължения на депутатите, които да са различни от тези, които са посочени в самата Конституция. Следователно, след като в ПОДНС не се позволява на депутатите свободен достъп до помещенията на частни фирми, не може в друг нормативен акт това да се позволи и това на практика е дописване на Конституцията.

На основание на гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 3 да се измени, както следва:

„3. на достъп до помещенията на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2;“

Затова и сегашният текст от чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС „да дава указания“ е в противоречие дори и с Конституцията, защото според чл. 79, ал. 2 от Конституцията:

„Чл. 79. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.“

а дейността на НС според чл. 62, ал. 1 е:

„Чл. 62. (1) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“

Има редица решения на Конституционния съд, в които ясно е посочено, че парламентарният контрол не може да се използва за даване на разпореждания към изпълнителната власт или други държавни органи.

В Решение № 20/1992 г. на КС на РБ по к. д. № 30/92 г. се посочва, че „Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството.“

В Решение № 1/2013 г. на КС по к. д. № 5/2012 г. КС посочва, че „България е република с парламентарно управление (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), което не означава управление на парламента, а на избраното от него правителство. Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси, с цел да прецени политиката на правителството следва ли политиката на избралия го парламент, за да продължи да се ползва с доверието му.”

В Решение № 6/2012 г. на КС по к. д. № 3/2012 г. се посочва, че „Обстоятелството, че според формата си на управление Република България е парламентарна република обаче не означава, че тя се управлява от Народното събрание. Парламентарно управление не означава управление на парламента. Нещо повече, в духа на принципа за разделение на властите Конституцията изчерпателно определя компетентността на парламента, което идва също да покаже, че не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. Според нея основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия (чл. 84 и сл. от Конституцията), които влизат в тези две функции. Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора.

Ето защо ще е недопустимо под претекст, че е нужен контрол и прозрачност в дейността на даден висш държавен орган, който и да е друг висш държавен орган по пътя на разширително тълкуване на конституционните разпоредби, които определят неговия правен статус и правомощия, да им придава по-широк смисъл, отколкото те имат. Подобен подход не е нищо друго освен дописване и следователно предизвикателство срещу конституционно закрепената формула, по която следва да функционира управлението на държавата.“

Ясно е видно, че според КС „Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси“

и следователно парламентарните комисии нямат право да „дават указания“ на изпълнителната власт, а още по малко и на частни субекти, каквито са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

На основание на гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 216б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС да се измени в предишния си вид, както следва:

„4. да изготвя годишни доклади за извършените проверки и да прави предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 251б, ал. 1.“.

Предлагам в чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС думите „дава указания“ да се заменят с „прави предложения“.

Мотиви: Със ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) по предложение на народния представител г-н Димитър Лазаров, който тогава е бил председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, е направено изменение на чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС, като думите „прави предложения“ са заменени с „дава указания“.

Споделям мнението, че това изменение е незаконосъобразно и противоречи на разпоредбите на „Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ (ПОДНС) и дори противоречи и на разпоредбите на Конституцията на Република България.

В случая, разпоредбата на чл. 261б, ал. 2, т. 4 се отнася за постоянната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. В сега действащия ПОДНС липсва специална разпоредба относно правомощията на тази комисия и затова за нея са приложими общите правомощия на всички постоянни комисии в НС, които са посочени в чл. 27, ал. 1 от ПОДНС:

„Чл. 27. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.“

Видно е, че комисията може да прави/изготвя само предложения, но не и дава указания.

Видно е, че няма постоянна комисия в НС, която да има правомощие да дава указания. Следователно това би било прецедент и нарушение на ПОДНС.

Не мога да приема мотива на вносителя, че предлаганата промяна е за:

„синхронизиране на текстовете по закона във връзка с правомощията на регулаторните органи да дават указания“,

защото считам че тази постоянна комисия в НС няма правомощията на регулаторен орган по смисъла на ЗЕС, а и не само по ЗЕС.

В сегашния си вид разпоредбата на чл. 261б, ал. 2, т. 4 от ЗЕС с думите „дава указания“ влиза в явно противоречие и с разпоредбата на чл. 261б, ал. 4 от ЗЕС:

„(4) При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 251б, ал. 1 комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на органите по чл. 251в, ал. 1 и 2 и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за допуснатите нарушения. Ръководителите на органите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно комисията за предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.“,

т.е. комисията само уведомява, но не дава указания.

Дори и в самата разпоредба на чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 261б. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.“

се разпорежда само „парламентарен контрол и наблюдение на процедурите“ и няма и намек за даване на указания или някакво друго разпоредително въздействие.

Според Конституцията на Република България:

„Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.“

и затова разпоредителните действия в тези области са в компетентността на изпълнителната власт, но не и на НС, а още по малко на една отделна постоянна комисия.

Предлагам следните изменения в чл. 90, ал. 2 и 4 от ЗЕС:

1. В чл. 90, ал. 2 от ЗЕС думите „Комисията провежда обществени консултации по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни, относно обявеното по чл. 89 намерение, като публикува съобщение на страницата си в интернет и на Портала за обществени консултации.“ да се заменят с „Комисията публикува съобщение на страницата си в интернет относно обявеното по чл. 89 намерение.“;

2. В чл. 90, ал. 2, т. 4 от ЗЕС думите „определен от комисията срок, който не може да бъде по-кратък от срока за провеждане на обществените консултации;“ да се заменят със „срок до 30 дни от датата на публикуване на съобщението;“;

3. В чл. 90, ал. 4 от ЗЕС думите „Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите от проведените обществени консултации“ да се заменят с „Комисията обявява на страницата си в интернет резултатите за подадените по ал. 2 намерения“.

Мотиви: Процедурата по чл. 90, ал. 2, 3 и 4 не трябва да се провежда като обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС, защото тази процедура формално е началото на процедурата на евентуалния търг или конкурс и не би следвало в процеса на самата процедура на търг или конкурс да има възможност да се променят първоначалните условия или параметри по предложение на участниците в тях. Тези условия и параметри може да са обсъдени, приети и обявени окончателно в резултат на евентуално проведени обществени консултации преди началото на процедурата по чл. 90, ал. 2. В тези предварителни обществени консултации трябва окончателно да се обсъдят и определят всички условия и параметри, свързани с изискванията на чл. 90, ал. 1.

Освен това предложените по-горе изменения в чл. 90, ал. 2 и 4 правят тази процедура аналогична на процедурата по чл. 91, ал. 1 и 2 от ЗЕС, където няма изискване за провеждане на обществена консултация.

Предлагам да се прецени и дали е целесъобразно в чл. 90, ал. 2 да се добави и изискването за публикуване на съобщението и в "Държавен вестник", когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, по аналогия с разпоредбата на чл. 91, ал. 1.

Предлагам в чл. 141 да се създадат нови ал. 3 и 4, както следва:

„(3) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от тази дейност, както и за разходите по ал. 1 и ги записват отделно в справка към отчета за приходите и разходите.

(4) Конкретният размер на годишната такса по ал. 1 се определя от комисията в съответствие с методиката по чл. 53, ал. 2.“

Мотиви: Мотивът за ал. 3 е, че аналогичен текст има в чл. 12, ал. 3 на Тарифата по чл. 147 и следователно е целесъобразно да го има и в ЗЕС, а подобна възможност е посочена и в Директива 2018/1972, а с ал. 4 се определя процедурата за определяне на такса контрол.

Предлагам чл. 142, ал. 2 да се отмени.

Мотиви: Това вече е „мъртъв“ текст и тази разпоредба няма приложение, а и в чл. 143а ясно са посочени факторите и критериите, от които зависят таксите по чл. 140. Освен това, не намирам и в Директива 2018/1972 подобен текст или основание за такава разпоредба.

Предлагам в чл. 146 да се създаде нова ал. 3:

„(3) При изменение или допълнение на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър се дължи еднократна такса.“

Мотиви: Практиката го изисква, защото вече има заявления и за изменение и допълване на временни разрешения.

Предлагам в чл. 147, ал. 1 думите „тази глава“ да се заменят с „този закон“.

Мотиви: За прецизиране на разпоредбата. След приемането на ЗИД на ЗЕС с разпоредбите относно Акта за цифровите услуги, който беше подложен на обществена консултация на 15.12.2023 г., вече ще има разпоредби за такси не само в Глава осма, но и в новата Глава деветнадесета „а“.

Предлагам да се изменят чл. 30, ал. 1 и 32, ал. 1 от ЗЕС, както следва:

1. В чл. 30, ал. 1, т. 12 след думата „издава“ да се сложи запетая и да се добавят думите „изменя, допълва“.

Мотиви: Практиката го изисква, защото се подават и заявления за изменение и допълване на временни разрешения.

2. В чл. 30, ал. 1, т. 25 думите „обсъждания, консултации и допитвания“ да се заменят с думите „обсъждания и консултации“.

Мотиви: В ЗЕС липсват думите „допитвания“ или „допитване“.

3. В чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „а“ думите „обнародва в "Държавен вестник"“ да се заменят с думите „публикува на страницата си в интернет“.

Мотиви: Излишно и незаконосъобразно е регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър (която е и сравнително голяма по обем и се изменя често) да се публикува в ДВ, защото тя няма характеристиките на нормативен акт по смисъла на ЗНА или нормативен административен акт по смисъла на АПК и не е сред изрично посочените за задължително публикуване в Закона за „Държавен вестник“. За подобна хипотеза, според чл. 15, ал. 1 от ЗЕ, политиката на КЕВР се публикува само на интернет страницата й. Аналогичен е и случаят с КФН.

На основание гореизложеното предлагам регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър да се публикува само на интернет страницата на КРС, така както се публикува досега и регулаторната политика за ползването на номерационни ресурси за осъществяване на електронни съобщения по чл. 30, ал 1, т. 7. И двете са регулаторни политики и не намирам някаква причина, едната да се публикува в ДВ, а другата – не. А и кои политики на регулаторни органи (освен КРС) се публикуват в ДВ?

Освен това, няма никакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проектът на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси.

Предлагам да отпадне задължението за ежегоден анализ, защото това е много кратък срок и е по-целесъобразно анализът да се прави при необходимост по преценка на Комисията.

Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.), с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения (Кодекса), установен с Директива 2018/1972, но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно, неясна и спорна е причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г.) беше:

„Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.

(2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“

Освен това, според чл. 37 ал. 1 обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“. Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са нищожен процент от всичките разходи на предприятията, така че едва ли ще окажат някакво влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на подобни консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено, защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Неслучайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.

Предлагам чл. 140, ал. 1 от ЗЕС да се измени така:

В чл. 140, ал. 1 след думата „разрешение“ да се добави „или регистрация“.

Мотиви: Налага се от практиката, защото вече ще се събират и такси за регистрация.

Предлагам чл. 141, ал. 2 да се измени така:

“(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 30 септември на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 и в съответствие с административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон през календарната година, за която се дължи таксата по ал. 1.“

Мотиви: Прецизиране на текста, за да бъде по-ясен и да спомогне за регламентиране на своевременното, правилно и законосъобразно определяне на размера на административната годишна такса за контрол. Удължаването на срока на плащане ще осигури необходимото време за извършване на дейностите по определянето на новия размер на административната годишна такса за контрол.

Предлагам чл. 52 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 52. Комисията публикува в годишния доклад по чл. 38, ал. 1 преглед на административните си разходи необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, на сумите на дължимите и събраните административни такси по този закон, както и общите размери на дължимите и събраните такси.“

Мотиви: Прецизиране на текста с цел да бъде по-ясен и да спомогне за своевременното и правилно определяне на размера на административната годишна такса за контрол.

Предлагам чл. 53 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на дължимите административни такси по този закон за предходната календарна година и административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.

(2) Административните разходи на комисията, необходими за осигуряване на нейните правомощия, функции и задачи по този закон, се определят от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет.

(3) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.

(4) Комисията, в зависимост от резултатите от анализа по ал. 3, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147.“

Мотиви: Алинеи 1 и 2 са с цел прецизиране на текста за да бъде по-ясен и да спомогне за регламентиране на своевременното, правилно и законосъобразно определяне на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК). Целта на посочената методика в ал. 2 е да се определят и обективизират процедурите, регламентирани в чл. 53, ал. 1 относно определянето на необходимостта от изменението на размера на АГТК по смисъла на чл. 141, ал. 1 и начинът за определяне на размера на АГТК, в случай на разлика между общата сума на събраните административни такси по ЗЕС и административните разходи на КРС, необходими за изпълнението на дейностите, свързани с нейните правомощия, функции и задачи по ЗЕС.

Необходимостта от наличието на тази методика се налага и от законовото изискване в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС, от което следва, че е необходимо точно да се определи какъв е размерът на административните разходи на комисията, необходими за дейностите по ЗЕС, защото КРС освен по ЗЕС има правомощия, функции и задачи и по ЗПУ, ЗЕСМФИ и ЗЕДЕУУ, както и по други закони. Следователно е необходима методика за точно определяне на коефициента на средната ангажираност на КРС с дейностите именно по ЗЕС.

По отношение на отпадането в ал. 3 на изискването, че анализът на КРС да се подлага на обществена консултация, на първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществена консултация преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет.

По-подробната редакция на ал. 8 се налага, за да се гарантира прозрачността и публичността на процеса на приемане на решенията в КРС и протоколите от заседанията на КРС да бъдат с необходимата подробност, а не както досега, само с посочване на приетите крайни решения и без описание на дискусиите по тях. Досега, протоколите на КРС, които се публикуват на страницата й в интернет изобщо не приличат на протоколи от заседания. Особеното мнение на несъгласен член на КРС с прието решение на комисията, би трябвало да се изготвя след приемането на решението, а не да се изисква преди самото заседание, както това е регламентирано в КРС с приетите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ (приети с Протоколно решение № 3 от 3 септември 2020 г), които дори пряко противоречат на чл. 11 от Устройствения правилник на КРС и на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС.

Ал. 9 и 10 са аналогични на чл. 13, ал. 8 и 9 от Закона за енергетиката и на чл. 14, ал. 5 от ЗКФН.

Ал. 9 и 10 са в пълно съответствие и с изискванията на чл. 8 на Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), който регламентира, че:

„Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Предлагам чл. 38, ал. 3 от ЗЕС да се отмени.

Мотиви: Годишният доклад на КРС има съдържание, което е ясно определено в чл. 38, ал. 1 от ЗЕС и би трябвало да описва и анализира само дейността на КРС. Затова не намирам някаква логика годишният доклад да съдържа и други елементи, като пазарни проучвания, изготвени от недържавни институции. Тези пазарни проучвания трябва да отговарят на редица изисквания, изброени в чл. 38, ал. 1 от ЗЕС, които на практика са трудни за проверка от КРС. Освен това, тези пазарни проучвания трябва да са извършени по методика, съгласувана от КРС, но в ЗЕС липсва вменено правомощие на КРС да съгласува подобни методики на недържавни частни организации. На практика, с дейността си по чл. 38, ал. 3 КРС легитимира резултатите от пазарни проучвания на недържавни частни организации, без да има законови основания за това в ЗЕС или в разпоредбите от Европейския кодекс за електронни съобщения.

Важно е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЕС е вмъкната допълнително в ЗЕС без някаква обективна обосновка, с ПЗР на ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права (обн. ДВ, бр. 47 от 14.06.2019 г.).

Според Европейския кодекс за електронни съобщения и Акта за цифровите услуги КРС не трябва да иска или да получава указания от други органи или частноправни субекти.

В резултат на гореизложените мотиви, предлагам чл. 38, ал. 3 от ЗЕС да се отмени.

Предлагам чл. 50 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 50. (1) Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.

(2) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 51, ал. 1.

(3) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.

(4) Бюджетът на комисията включва всички приходи и средства по чл. 51, ал. 1.

(5) При разработване на бюджетната прогноза за съответната година комисията планира в своя бюджет необходимите разходи за осигуряване на нейните правомощия и функции, които са й възложени със закон.“

Мотиви: Алинеи 1 - 4 са една логично построена компилация от аналогични разпоредби за КЕВР, КЗК и КФН, а ал. 5 е по аналогия с чл. 13, ал. 5 от ЗЗК за КЗК и е в пълно съответствие с изискванията на Директивата и Акта за цифровите услуги.

Първи вариант на ал. 6:

(6) Основните месечни заплати на служителите на комисията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работната заплата и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.

Втори вариант на ал. 6:

(6) Основните месечни заплати на служителите на комисията се определят от председателя по ред и в размери, определени със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата, и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.

Първи вариант на ал. 7:

(7) Членовете на комисията и служителите от нейната получават допълнителни възнаграждения при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата.

Втори вариант на ал. 7:

(7) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация могат да получават допълнителни възнаграждения по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата.

(8) Всички служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 49 от Закона за противодействие на корупцията в сроковете и при условията и по реда, предвидени в него.“

Мотиви: Алинеи 1 - 3 са аналогични или подобни на разпоредбите за КФН, КЗК и КЕВР в съответните закони. Алинея 4 е аналогична на чл. 7, ал. 2 от ЗЗК, а и аналогични разпоредби има и в чл. 8 на Директивата, а вече и в съображение 111 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги. Алинея 5 е аналогична на чл. 16а, ал. 1 от ЗЕ, а и подобна разпоредба е имало в ЗЕС до 2012 г. Първия вариант на ал. 6 е аналогичен на съответните разпоредби в ЗКФН, за Сметната палата (чл. 30 от ЗСП) и за КЕВР в чл. 16а ал 1 от ЗЕ. Вторият вариант на ал. 7 е аналогичен на чл. 30, ал. 2 от ЗСП.

Предлагам чл. 35 да се измени така:

„Чл. 35. (1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове.

(2) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове.

(3) (остава с досегашния текст)

(4) Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация.

(5) Преди провеждане на заседанията комисията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.

(6) (остава с досегашния текст)

(7) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от членовете на комисията. Въздържане от гласуване не се допуска.

(8) За заседанията на комисията се води подробен протокол. Член на комисията, който не е съгласен с прието решение, подписва протокола с особено мнение. Особеното мнение се мотивира писмено и се прилага към решението в тридневен срок след провеждането на заседанието.

(9) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените в него случаи – правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на разрешения и заличаване на регистрации.“

Мотиви: Ал. 1 - 8 са една логично построена компилация от аналогични действащи разпоредби в ЗЕ (чл. 13), ЗЗК (чл. 61) и ЗЕС.

Предлагам в чл. 27, ал. 2 да се заличат думите „и 5“

Мотиви: От 01.01.2020 г. председателят на КРС е първостепенен разпоредител с бюджет, а не КРС и следователно, на основание чл. 7, ал. 7 от ЗПФ:

„Чл. 7 (7) Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.“

е необходимо и законосъобразно Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат с решение на КРС, както се регламентира в досегашната редакция на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС.

Важно е да се отбележи, че в ЗПФ я има изричната разпоредба на чл. 2 от ЗПФ:

„Чл. 2. С друг закон не може да се създава уредба на материята - предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с този закон.“

Следователно, в случая не може да е в сила разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС:

“Чл. 27. (1) Председателят на комисията:

5. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., нова, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.”

в частта й на думите „и 5“, защото първо, противоречи на чл. 2 и чл. 7, ал. 7 от ЗПФ и второ, тази част от разпоредбата е с отпаднало значение, защото от 01.01.2020 г. вече не КРС е първостепенният разпоредител с бюджет, а такъв е председателят на КРС.

Следователно, за да се спазят законовите изисквания на ЗЕС и ЗПФ е необходимо Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат от КРС, защото първо, КРС няма такива правомощия и второ, в чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет:

„Чл. 11. (4) Правомощия на първостепенен разпоредител с бюджет по този закон може да се делегират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на негов заместник или главен секретар/постоянен секретар, а при бюджетни организации с колективни органи на управление - на определен от председателя член на колективния орган. Конкретните права и задължения по делегирането се определят със заповед. Делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.“

Предлагам в чл. 27 от ЗЕС да се добави нова алинея 3:

„(3) При отсъствие на председателя, включително и в случаите по чл. 24, ал. 1, неговите правомощия по ал. 1 се изпълняват от заместник-председателя или изрично определен със заповед член на комисията.“

Мотиви: Липсва текст за подобна хипотеза в ЗЕС, а и практиката го изисква.

Предлагам чл. 28 от ЗЕС да се измени така:

„Чл. 28. (1) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема правилник за организацията на работа и дейността на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Дейността на комисията се подпомага от администрация, чиято структура, численост, права и задължения се определят с правилника по ал. 1.

(3) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

(4) За ефективното изпълнение на своите правомощия комисията разполага с необходимия квалифициран персонал, достатъчно финансови, технически и технологични ресурси и действа независимо и обективно, включително при управлението на финансовите ресурси и разработването на вътрешните правила и организацията на работа на администрацията.

(5) Комисията по предложение на председателя или неин член приема вътрешни правила за работната заплата, както и правилата по чл. 27, ал. 2.

Чл. 50 от Акта за цифровите услуги регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги.

2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“

Следователно не подлежи на съмнение, че и Директивата и Актът за цифровите услуги изискват в нормативните актове да има разпоредби, гарантиращи независимостта на КРС. Такива разпоредби има в устройствените закони за другите регулатори, но за КРС няма.

За да се осигури в пълен обем изискваната от европейските документи независимост на КРС е необходимо да се извърши посоченото по-горе допълнение на чл. 21 от ЗЕС с новата ал. 7.

Освен това е необходимо да се изменят и редица други свързани разпоредби на ЗЕС, както е посочено по-долу.

За осигуряване на независимостта на КРС според изискванията на Директива 2018/1972 и Акта за цифрови услуги предлагам долупосочените изменения и допълнения в ЗЕС, които ще осигурят освен независимост на КРС, но и по-голяма гъвкавост при подбора на персонала и организацията на неговата работа, без да се прилагат сравнително строгите ограничения на Закона за администрацията и Закона за държавния служител.

Предложените промени не са прецедент в българското законодателство, а аналогични текстове са вече налице в ЗЕ, ЗЗК, ЗРТ и ЗКФН и други закони и те са доказали своята живучест и полезност и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК, СЕМ и КФН.

Предлагам в чл. 27, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите „предлага проект за дневен ред“ и запетайката пред тях.

Мотиви: Аналогични са съответните текстове за КЗК, СЕМ и други регулатори. Не намирам логика, на законово ниво да се вменява на председателя на КРС такава функция (да предлага проект на дневен ред). Не споделям мнението, че председателят на КРС трябва или да може да бъде „филтърът“, който да определя/одобрява какво да стигне до заседание и какво не. Това трябва да зависи основно от експертите, съответно от ръководещия ги главен секретар, защото те най-добре са запознати с текущите въпроси за решаване и тяхната спешност, а на самото заседание винаги се гласува дневния ред и всеки от членовете може да си каже мнението за всяка точка от дневния ред и да гласува за нейното разглеждане или отпадане от дневния ред. Освен това точки в дневния ред трябва да има право да предлага и всеки от членовете на КРС, а при досегашната редакция на тази разпоредба, това не е много ясно.

Предлагам чл. 27, ал. 1, т. 4 да се измени така:

„4. назначава и освобождава служителите от администрацията;“

Мотиви: Изменението е свързано с предложеното по-долу изменение на чл. 28, ал. 3.

Член 6 от Директивата регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират независимостта на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всяко физическо или юридическо лице, предоставящо електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, осигуряват действително структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и навременно. Държавите членки гарантират, че те разполагат с подходящи технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.“

Чл. 8 от Директивата регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Чл. 9 от Директивата регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат отделни годишни бюджети и разполагат със самостоятелност при изпълнение на отпуснатия бюджет. Бюджетите се оповестяват публично.

3. Държавите членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят в работата на ОЕРЕС.“

Считам, че тези разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС все още не са транспонирани напълно в ЗЕС.

Аналогични разпоредби има вече и в регламент на ЕС, а именно в съображения 111, 112 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги. А регламентите имат пряка приложимост и се прилагат директно.

Съображения 111 и 112 от Акта за цифровите услуги поставят акцент на обстоятелствата, че:

„111) Координаторът за цифровите услуги, както и другите компетентни органи, определени съгласно настоящия регламент, играят решаваща роля за гарантиране на ефективността на правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент, и за постигането на неговите цели. Съответно е необходимо да се гарантира, че тези органи разполагат с необходимите средства, включително финансови и човешки ресурси, за да упражняват надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, в интерес на всички граждани на Съюза. Като се има предвид разнообразието от доставчици на посреднически услуги и използването от тяхна страна на модерни технологии при предоставянето на услугите им, от съществено значение е също така координаторът за цифровите услуги и съответните компетентни органи да разполагат с необходимия като брой персонал, експерти със специализирани умения и усъвършенствани технически средства, както и автономно да управляват финансови ресурси за изпълнение на задачите си. Освен това равнището на ресурсите следва да е съобразено с размера, сложността и вероятното обществено въздействие на доставчиците на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, както и обхвата на техните услуги в целия Съюз.“

„112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“

За осигуряване на независимостта на КРС според изискванията на Директива 2018/1972 и Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги) предлагам следните изменения и допълнения:

В чл. 21 от ЗЕС да се създаде нова ал. 7 в един от двата варианта:

Първи вариант на ал. 7:

„(7) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са й възложени със закон.“

Мотиви: Този текст е аналогичен със съответните разпоредби за КЕВР от Закона за енергетиката, за КФН в ЗКФН и за СЕМ от ЗРТ и следователно е доказал своята приложимост и полезност за независимите регулаторни органи. Аналогични текстове има в Директива 2018/1972 и в чл. 50 на Акта за цифрови услуги, които ще посоча по-долу.

Втори вариант за ал. 7:

„(7) Комисията упражнява своите правомощия без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“

Мотиви: Този текст е аналогичен със съответната разпоредба за КЗК в чл. 3, ал. 3 на ЗЗК.

Общи мотиви за промените в ЗЕС, гарантиращи независимостта на КРС от изпълнителната власт и частноправни субекти:

Основният мотив за така предложените промени са изискванията на Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), и необходимостта от тяхното транспониране в националното законодателство. Аналогични разпоредби вече има и в Акта за цифрови услуги.

Освен това, предложените промени не са прецедент в българското законодателство, а аналогични текстове са вече налице в Закона за енергетиката, Закона за защита на конкуренцията и Закона за Комисията за финансов надзор и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК и КФН.

Разпоредбите в Директивата, а вече и в Акт за цифровите услуги изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Ще цитирам основните разпоредби от двата документа, защото от тях безусловно е видно, че са задължително необходими предложените по-горе промени в ЗЕС, както и други, свързани с тях промени в ЗЕС, които ще предложа впоследствие.

Съображение 37 от Директивата поставя акцент на обстоятелствата, че:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.

Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови.“

Общоизвестно е, че вече почти 15 години, такава изрична разпоредба, която да гарантира независимостта на КРС, липсва в ЗЕС или в друг закон. Общата разпоредба в чл. 21, ал. 2 от ЗЕС „Комисията е специализиран независим държавен орган.“ изобщо не може да се приеме за такава изрична разпоредба, а добри примери за такива изрични и подробни разпоредби има за всички останали регулаторни органи в техните устройствени закони.

Във връзка с горните легални дефиниции е необходимо да се добави в ДР на ЗЕС и легалната дефиниция за „Еквивалентна изотропно излъчвана мощност“ като т. 9в на § 1 от ДР на ЗЕС:

„9в. „Еквивалентна изотропно излъчвана мощност“ означава произведението на мощността на входа на антената и усилването на антената в дадено направление спрямо изотропна антена (абсолютно или изотропно усилване).“,

както и легалната дефиниция за „Инсталационен клас Е0, Е2, Е10, Е100 или Е+“ като т. 21а на § 1 от ДР на ЗЕС:

„21а. „Инсталационен клас Е0, Е2, Е10, Е100 или Е+“ е стандартизирано означение на базовите станции в зависимост от граничните стойности за тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност (EIRP), съответно от няколко миливата (клас E0), 2 W (клас E2), 10 W (клас E10), 100 W (клас E100) и над 100 W (клас E +).“

Въпреки че в ЗЕС понятието „базова станция“ се среща само в чл. 172ж, ал. 1, целесъобразно е да се добави и легалната дефиниция за „Базова станция“ като т. 3а на § 1 от ДР на ЗЕС:

„3а. "Базова станция" е радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни и което е част от наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги.“

Обосновка за горепосочените предложения са и разпоредбите на съображения 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2020/1070.

В съображение 7 е посочено, че “Точките за безжичен достъп с малък обхват следва да отговарят на европейския хармонизиран стандарт EN 62232:2017 „Определяне на напрегнатост на RF поле, плътност на мощността и специфичната погълната мощност (SAR) в близост до радиокомуникационни базови станции за целите на оценяването на облъчването на човека". Този стандарт предоставя методика за монтиране на базови станции, при която се взема предвид тяхната емисионна мощност с цел да се оцени експозицията на човека на електромагнитни полета („ЕМП") и която е в съответствие с граничните стойности, определени в Препоръка 1999/519/ЕО. Към този стандарт се препраща също в раздел 6.1 от европейския хармонизиран стандарт EN 50401:2017 „Стандарт за продукт за демонстриране на съответствието на устройства/съоръжения на базови станции с граничните стойности на облъчване от радиочестотни електромагнитни полета (110 MHz - 100 GHz) при пускане в експлоатация" във връзка с оценката на съответствието на точка за безжичен достъп, въведена в експлоатация в своята оперативна среда, с граничните стойности на експозиция на ЕМП, определени в Препоръка 1999/519/ЕО.“

В съображение 8 е указано, че „Стандарт EN 62232:2017 се прилага за всички видове базови станции, обхванати в пет инсталационни класа, отговарящи на различни гранични стойности за тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност (EIRP), съответно от няколко миливата (клас E0), 2 W (клас E2), 10 W (клас E10), 100 W (клас E100) и над 100 W (клас E +). Като се имат предвид разстоянията за безопасност при монтирането, които трябва да се спазват съгласно посочения стандарт, и тъй като Директива (ЕС) 2018/1972 предвижда точките за безжичен достъп с малък обхват да представляват оборудване с ниска мощност, настоящият регламент следва да се прилага само за инсталационни класове E0, E2 и E10.“

Приемно-предавателната станция си е приемно-предавателна станция независимо от радиочестотния спектър, в който тя работи. Затова, за да няма неяснота и/или дискриминация, а и за опростяване на дефинициите, предлагам изразът „ползващо хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“ да отпадне от тези легални дефиниции.

Като се има предвид гореизложеното, предлагам легална дефиниция в § 1 от ДР на ЗЕС за „Приемно-предавателна станция" във вида:

„51в. „Приемно-предавателна станция" е радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни, което е част от наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги и отговаря на изискванията за инсталационен клас Е100 или Е+.“

За да има еднаквост на използваните термини в ЗЕС и ЗУТ е целесъобразно да се сложи препратка като т. 87 в § 5 на ДР на ЗУТ, във вида:

87. „Приемно-предавателна станция“ е радиосъоръжение по смисъла на § 1, т. 51в от ДР на ЗЕС.

Видно е, че като т. 86 в § 5 на ДР на ЗУТ вече има аналогична разпоредба за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“.

По аналогичен начин следва да се промени и легалната дефиниция за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ в т. 70а от ДР на ЗЕС. Внимателният прочит на дефинициите за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ в чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 и в т. 70а от ДР на ЗЕС разкрива наличието на значителна смислова разлика. В чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 е налице изразът:

„оборудване … използващо лицензиран радиочестотен спектър или свободен от лиценз радиочестотен спектър, или комбинация от тях“,

а в т. 70а от ДР на ЗЕС е налице изразът:

„оборудване … което използва радиочестотен спектър свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях“.

Тези изрази са съвсем различни по своя смисъл, защото в единия случай различните режими се отнасят до ползването на радиочестотния спектър, а в другия случай се отнасят до ползването на самото оборудване. Следователно действащата легална дефиниция в т. 70а от ДР на ЗЕС за „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е неправилна и не отговаря на европейските регламентиращи документи.

Освен това се забелязва, че във всеки от тези изрази се включват всички възможни варианти/хипотези (свободно, след регистрация или след издаване на разрешение, или комбинация от тях) и това ги прави излишни. Споделям мнението, че при необходимост трябва да се използва изразът, даден в чл. 2, т. 23 от Директива (EС) 2018/1972 и е ненужно уточнението, че точката за безжичен достъп с малък обхват работи само в хармонизиран радиочестотен спектър. Излишен е и изразът в двете дефиниции „независимо от основната мрежова топология (мобилна или фиксирана)“, защото обхваща възможните хипотези, а думата „оборудване“ може да се замени с по-ясния и точен израз „радиосъоръжение, което излъчва и приема радиовълни“. Освен това е целесъобразно да се премахне от досегашното определение и изразът „може да е оборудвано с една или повече дискретни антени“, защото в бъдеще е възможно да се използват и други антени, а и този израз не носи някаква значима информация, защото щом излъчва и приема радиовълни, е логично да има антена.

Като се има предвид гореизложеното, предлагам легалната дефиниция в т. 70а от ДР на ЗЕС да придобие вида:

„70а. „Точка за безжичен достъп с малък обхват“ е радиосъоръжение, което: излъчва и приема радиовълни; отговаря на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070; може да бъде използвано като част от обществена електронна съобщителна мрежа; позволява безжичен достъп от ползватели до електронни съобщителни мрежи и отговаря на изискванията за инсталационен клас Е0, Е2 или Е10.“

Мотиви: В ЗИД на ЗЕС, който беше подложен през 2022 г. от МТС на обществена консултация, беше предложено и добавянето в ДР на ЗЕС на легалната дефиниция за „приемно-предавателна станция“. Това разумно предложение за съжаление отпадна от приетия ЗИД на ЗЕС в НС, но необходимостта от новите легални дефиниции е все по належаща.

Съвместното наличие в ЗЕС и ЗУТ на понятията „приемно-предавателна станция“ и „точка за безжичен достъп с малък обхват“, която по своята същност също е приемно-предавателна станция, води до необходимостта да се направи ясно разграничаване между понятието „точка за безжичен достъп с малък обхват“ по смисъла на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС и чл. 151, ал. 1, т. 18 от ЗУТ и понятието „приемно-предавателна станция“ по смисъла на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС, § 359 от ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) и чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з” и чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Това е важно, защото процедурите за дейностите свързани с тях (инсталиране, дооборудване и др.), са различни.

Наличието на Регламент (ЕС) 2020/1070 също прави наложителна необходимостта от ясно разграничаване и легално дефиниране на двете понятия.

От съображения 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2020/1070 е видно, че и приемно-предавателните станции и точките за безжичен достъп с малък обхват се разглеждат като базови станции. В ЗЕС понятието „базова станция“ се среща само в чл. 172ж, ал. 1. В правния мир вече има определение за „Базова станция на наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги“ в §1, т. 30 от ДР на Правила за използване на радиочестотния спектър за наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги след издаване на разрешение.

Най-добрият критерий за разграничаване на двете понятия („точка за безжичен достъп с малък обхват“ и „приемно-предавателна станция“) е тяхната еквивалентна изотропно излъчвана мощност, защото именно  излъчваната мощност е основната и ясно определена разлика между тези две радиосъоръжения.

За „точка за безжичен достъп с малък обхват“ трябва да се приеме базова станция с инсталационен клас E0, E2 и E10, т.е. с еквивалентна изотропно излъчвана мощност не по-голяма от 10 W (както е и според Регламент (ЕС) 2020/1070), а за приемно-предавателни станции да се приемат базовите станции с инсталационен клас E100 и E+, т.е. с еквивалентна изотропно излъчвана мощност по-голяма от 10 W.

За понятията „точка за безжичен достъп с малък обхват“ и „приемно-предавателна станция“ вече има легални дефиниции в Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват, обн., ДВ, бр. 89 от 8.11.2022 г. (Наредбата) и това налага необходимостта тези легални дефиниции да се сложат и в ЗЕС, който е основният нормативен акт. Прави впечатление, че в Наредбата в посочените две легални дефиниции в Наредбата се използва изразът „излъчва и приема радиовълни в хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“. Изразът „хармонизиран радиочестотен спектър за предоставяне на електронни съобщителни услуги“ създава предпоставки за неяснота, защото в чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, а и в други разпоредби на ЗУТ, където са посочени „приемно-предавателни станции“, този израз липсва. Известно е, че базовите станции на мобилните оператори ползват хармонизиран радиочестотен спектър, но има и редица други приемно-предавателни радиосъоръжения, които са част от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, които работят и в нехармонизиран радиочестотен спектър. Следователно, наличието на този израз създава предпоставки за стесняване на обхвата на съоръженията, за които може да се прилага облекченият режим на чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и може да се окаже дискриминиращ фактор за някои предприятия, които също предоставят електронни съобщителни услуги. Наличието или отсъствието на този израз така или иначе няма да промени смисъла на легалната дефиниция.

С тази промяна се измени напълно смисълът и целта на Наредбата, такива каквито те би трябваше да бъдат по смисъла на тогава действащите чл. 33, ал. 6,7 и 8 от ЗЕС. В наредбата вече не става въпрос за регистър на точки за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), какъвто трябваше да бъде по смисъла на ЗЕС, а става регистър на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват, т.е. регистър на документи.

Тази промяна в наименованието на Наредбата беше незаконосъобразна, защото не бяха в явно противоречие с тогава действащите разпоредби на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС (до ДВ бр. 58 от 2023 г.), където ясно беше посочено в чл. 33, ал. 6 наименованието на регистъра, а именно „Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията, както и на точки за безжичен достъп с малък обхват.“

Освен това в чл. 33, ал. 7 се регламентираше, че „Уведомления за вписване в регистъра по ал. 6 на точки за безжичен достъп с малък обхват се подават в 14-дневен срок от тяхното разполагане“,

т.е. в регистъра трябва да се вписват „точки за безжичен достъп с малък обхват“, а не уведомленията за тях. А от чл. 33, ал. 8 беше ясно, че като става въпрос за „за регистрацията по ал. 7“ се имат предвид, както приемно-предавателните станции, така и ТБДМО.

След приемането на Наредбата обаче, разпоредбите на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 бяха незаконосъобразно изменени със ЗИД на ЗЕС (обн. ДВ бр. 58 от 2023 г.) със съдействието на МТС, без предложенията за измененията да се подлагат на обществено обсъждане и без да бъде предварително информирана КРС за това. На практика се промени основният нормативен акт (ЗЕС), за да бъде в съответствие с подзаконовия нормативен акт (Наредбата).

Аз считам, че режимът за инсталирането на ТБДМО и на приемно-предавателните станции трябва да е задължително регистрационен и това ясно е регламентирано в Директива (ЕС) 2018/1972 (Директивата) и Регламент (ЕС) 2020/1070 (Регламента). Няма да обосновавам сега необходимостта от регистрационен режим на ТБДМО, защото подробно съм го обосновал при обществената консултация на „Наредба за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ и точките за безжичен достъп с малък обхват“ тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7067&success=1#addcomment

в коментара „Анализ и обосновка за необходимостта от регистрационен режим за разполагането на ТБДМО“.

За да има пълно съответствие на разпоредбите на ЗЕС с разпоредбите на Директивата и Регламента, предлагам горепосочените изменения на § 13, т. 1 и 2 от ЗИД на ЗЕСМФИ, с които се изменят чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и по този начин ще се постигне по-ясно и правилно законово регламентиране на регистрационния режим на дейностите свързани с приемно-предавателните станции и инсталирането на ТБДМО и съответните компетенции и отговорности на държавните органи, както и на предприятията, осигуряващи електронни съобщителни мрежи и услуги при инсталирането на това оборудване.

Затова предлагам да отпадне изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“ от разпоредбите на § 12, т. 5, буква „а“ и § 12, т. 10 от ЗИД на ЗЕСМФИ и да се добави в ДР на ЗЕС определение за „приемно-предавателна станция“, което съм предложил по-долу и което да е приложимо и в ЗУТ за същия термин, т.е. в ДР на ЗУТ да има препратка към определението в ДР на ЗЕС.

В следствие на горепосочените изменения в ЗУТ, предлагам да се направят и съответните изменения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС чрез § 13, т. 1 и 2 от ЗИД на ЗЕСМФИ, както следва:

1. Предлагам § 13, т. 1 от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така:

„В ал. 6 думите „уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват“ се заменят с „инсталираните точки за безжичен достъп с малък обхват, които отговарят на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070“, а думите „включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията,“ се заличават.“

2. Предлагам § 13, т. 2 от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така:

„Ал. 7 се изменя така:

„(7) Заявление за регистрация в регистъра по ал. 6 на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията се подава пред Комисията в 14-дневен срок след регистрацията по чл. 151, ал. 8 от Закона за устройство на територията, като се прилагат документите по чл. 151, ал. 5, 6 и 8 от Закона за устройство на територията. Операторът на електронна съобщителна мрежа, който е инсталирал точка за безжичен достъп с малък обхват от инсталационен клас E2 или E10, уведомява комисията в 14-дневен срок за инсталацията и местоположението й, както и за изискванията, на които отговаря, в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070. Всяка инсталирана точка за безжичен достъп с малък обхват се вписва в регистъра по ал. 6.“

Мотиви: В последно време, при изготвянето на нормативната база, свързана с разполагането/инсталирането на точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО) се забелязва стремеж да не се допусне реален регистрационен режим за разполагането на ТБДМО, а да се регламентира някакъв псевдорегистрационен режим, който на практика е уведомителен.

Реален пример за горното твърдение е приемането на Наредбата за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват (Наредбата).

Първото, което прави впечатление в приетата Наредба е промяната на наименованието на Наредбата. Нейното наименование е вече „Наредба за … и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват“, а не както е в чл. 33 от ЗЕС и както беше първоначалният предложен вариант от КРС, а именно „Наредба за … и на точки за безжичен достъп с малък обхват“.

В чл. 151, ал. 9 е необходимо добавянето на израза „като прилага документите по ал. 5, 6 и 8“, защото от дебатите в НС, в пленарна зала и в комисиите в миналото, когато са се дебатирали промените в чл. 151 от ЗУТ и чл. 33, ал. 6, 7 и 8, е видно, че депутатите са се обединили около становището, че КРС трябва да контролира и носи отговорност за процеса на разполагане на приемно-предавателните станции, защото кметствата нямат необходимия капацитет за това. Още тогава се възлагат големи надежди от депутатите, че в регистъра, който ще се води от КРС ще са налице всички данни за излъчващите съоръжения и да има свободен достъп до този регистър. Аз също споделям мнението, че повечето кметства нямат нужния капацитет, а и няма да имат някакъв интерес от документите по чл. 151, ал. 5, 6, 8 и 9 от ЗУТ, защото това ще са незначителни обекти за тях. За КРС тези документи са важни, особено документът с измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле, защото по този начин регистърът на КРС по чл. 33, ал. 6 от ЗЕС може да стане една подробна интерактивна карта, която да дава необходимата пълна информация на всички заинтересовани органи.

Аргументът посочен в мотивите, че КРС „няма законови правомощия в строителния процес“ не е законова пречка КРС да изисква (или да получи от наличните бази данни) необходимите документи, с които да се даде пълната информация за съответната приемно-предавателна станция в регистъра на КРС. По този начин, регистърът на КРС ще може да се ползва от всички заинтересовани ведомства за снемане на необходимата им информация, включително и много важната и полезна информация за сумарните стойности на плътността на мощност на електромагнитното поле, в случаите когато на малка площ са разположени множество излъчващи съоръжения. Няма друг начин това да се покаже, освен с интерактивна карта в резултат от данните в регистъра на КРС. По този начин и регистърът ще оправдае значителните финансови средства, вложени в неговото изграждане и поддържане. Даването на документите в кметствата няма да има някаква полза за обществото. Освен това, всички описани дейности в чл. 151, ал. 8, 9 и 10 от ЗУТ са след самото извършване на строителния процес (доколкото това е строителен процес, защото всички изменения са в посока на изкарване на монтажа на тези радиосъоръжения извън понятието за строителство) и са свързани с процеси за проверки и регистрации, пряко свързани с функцията на обекта. На практика резултатът от всички предложени изменения в този ЗИД на ЗЕСМФИ водят до изключването на КРС от процеса на пълноценен предварителен контрол на новоинсталираните приемно-предавателни станции и ТБДМО при положение, че един внимателен анализ на предложените изменения разкрива, че изобщо никое ведомство няма да има законово основание за извършването на този контрол. От предложените изменения е видно, че е направено всичко възможно, важните документи, които гарантират качеството на новоинсталираните приемно-предавателни станции и ТБДМО, да не се получават в КРС, а това не бива да се допуска.

Предлагам в разпоредбите на § 12, т. 5, буква „а“ и § 12, т. 10 от ЗИД на ЗЕСМФИ да се заличи изразът „или на радиосъоръжения по смисъла на § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения“.

Мотиви: В тези разпоредби посоченият израз е написан заедно с израза „приемно-предавателни станции“, като двата израза са свързани със съюза „или“. Това е напълно безсмислено и погрешно, защото от определението в § 1, т. 56 от ДР на ЗЕС ясно е видно, че под „радиосъоръжение“ се разбират всички възможни съществуващи радиоприемни (с или без антени) или радиопредавателни устройства (с или без антени) или комбинацията от тях (приемно-предавателни устройства с или без антени). Ясно е от определението и че всяко радиосъоръжение се нуждае от захранване, а не е пасивен елемент. Не е случайно, че терминът „радиосъоръжение“ се среща в ЗЕС само в чл. 275, чл. 330 и чл. 342, където става въпрос за специален режим на регистрация.

Видно е, че има разлика между понятията „радиосъоръжение“ и „приемно-предавателна станция“, защото всяка приемно-предавателна станция е радиосъоръжение, но не всяко радиосъоръжение е приемно-предавателна станция. Приемно-предавателната станция винаги може да изпълнява и двете функции – да излъчва и приема радиовълни и винаги е окомплектована с необходимите антени.

Не са верни и твърденията в мотивите, че някои от сега съществуващи законови изисквания в ЗЕС и ЗУТ могат да забавят или блокират процедурата по чл. 151, ал. 4 - 9 от ЗУТ и това евентуално би навредило на предприятията. Ясно е видно от разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от ЗЗ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата, че крайният срок за подаване на уведомлението за регистрация е „не по-късно от деня на започване на дейността“ на обекта с обществено предназначение (приемно-предавателната станция) и не са посочени законови пречки обекта да си работи до завършване на проверката от РЗИ и вписването му в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, ако са „спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето“. Съответно липсват и законови пречки обектът (приемно-предавателната станция) да си работи и до вписването й в регистъра на КРС. Следователно тези мотиви за промяна или отмяна на някои разпоредби в ЗЕС и ЗТУ са неверни и не трябва да се правят съответните законови промени на тяхно основание.

Важно е да се отбележи, че процедурата, която е регламентирана в досегашната чл. 151, ал. 7 от ЗУТ, на практика е част от проверките, които се извършват от РЗИ, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата, както и дейностите по чл. 13 и 14 от Наредбата, с които обектите с излъчващи съоръжения по код 46 от приложение № 1, източници на електромагнитни полета, се регистрират в електронната информационна система, поддържана от Министерството на здравеопазването, като в тази информационна система се вписва и измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле (чл. 13 и 14 от Наредбата).

Следователно процедурата по чл. 151, ал. 7 от ЗУТ се явява допълнителна дублираща се процедура. За избягване на това дублиране предлагам сегашните разпоредби на чл. 151, ал. 7 и 8 от ЗУТ да се обединят в една разпоредба като чл. 151, ал. 8, чрез § 12, т. 11, буква „е“ от ЗИД на ЗЕСМФИ, в следния вид:

„(8) В 14-дневен срок след приключване на дейностите по ал. 1, т. 16 операторът на електронната съобщителна мрежа подава уведомление за регистрация пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане.“

а досегашната чл. 151, ал. 9 от ЗУТ чрез § 12, т. 11, буква „ж“ от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така:

„(9) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 8 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията, като прилага документите по ал. 5, 6 и 8.“

Предлагам разпоредбата на чл. 151, ал. 10 от ЗУТ, чрез § 12, т. 11, буква „з“ от ЗИД на ЗЕСМФИ да се измени така:

„(10) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 9 операторът на електронна съобщителна мрежа уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 5, 6, 8 и 9.“

Съответно и разпоредбата на § 12, т. 11, буква „д“ от ЗИД на ЗЕСМФИ ще трябва да се измени така:

„д) Досегашните ал. 5-6 стават ал. 6-7.“

В чл. 151, ал. 8 от ЗУТ е необходимо наличието на израза „уведомление за регистрация“ защото това е реалният смисъл на този документ, а и да няма неясноти по въпроса. Макар че в ЗЗ този документ е наречен „уведомление“, на практика той е заявление за регистрация.

Предлагам да се изменят § 13, т. 1 и 2; § 12. т. 5, буква „а“; § 12. т. 10 и § 12, т. 11, букви „е“, „ж“ и „з“ от проекта на ЗИД на ЗЕСМФИ.

Мотиви: Измененията, които са направени с § 12, т. 11, букви „е“, „ж“ и „з“ и свързаните с тях § 13, т. 1 и 2 са обосновани в мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕСМФИ и със следната обосновка:

„Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.“

Тази обосновка изобщо не е вярна и не съответства на действащите разпоредби в Закона за здравето (ЗЗ) и подзаконовите актове по неговото прилагане. Явно е, че при писането на мотивите е отчетено само, че в чл. 36, ал. 1 от ЗЗ е регламентирано, че „Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция…“, но не са отчетени в тяхната цялост изискванията на разпоредбите на чл. 36 и 38 от ЗЗ и свързаните с тях чл. 1, 2, 4, 7, 8, 10, 12, 13 и 14 от “Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции” (Наредбата). От тези разпоредби ясно е видно, че в уведомлението, което се попълва по образец, е налице изразът:

„Моля посоченият обект с обществено предназначение да бъде вписан в регистъра по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.“,

т.е. това уведомление на практика е заявка за регистрация и тази регистрация ще бъде извършена само ако след задължителната проверка от РЗИ се установи, „че са спазени здравните изисквания и са налице документите по чл. 2, ал. 2“ от Наредбата.”

Предвиден е дори и допълнителен срок ако „се констатира, че не са спазени здравните изисквания за обекта, определени с наредбите по чл. 34 от Закона за здравето“ и се издава съответното предписание и едва след изпълнението на предписанието се вписва съответния обект в  регистъра. В противен случай „процедурата по вписване в регистъра се прекратява и за обекта се издава заповед за спиране на експлоатацията му“, като „Обжалването на административния акт не спира изпълнението му.“ (чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредбата).

Ясно е видно, че законодателят е предвидил съвсем реална формална процедура за регистрация на обектите с обществено предназначение, а в §1, т. 9, буква „ф“ от ДР на ЗЗ е налице легалната дефиниция, че обекти с обществено предназначение са и “обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радио- и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други.“ Същото определение е налице и с код „46“ в Приложение 1 „Обекти с обществено предназначение, контролирани от РЗИ“ на Наредбата.

Видно, че законодателят е предвидил законова процедура със съответните ясни нормативни изисквания за регистрацията на всички „излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа“, което на практика включва и точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), защото и те са излъчващи съоръжения, а са и базови станции по смисъла на съображения 7 и 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070 (Регламента).

Освен това, в чл. 10 от Наредбата е предвидена аналогична процедура и „при промяна в данните и обстоятелствата, вписани в регистъра“ и следователно тази процедура ще се изпълнява както при „инсталиране на приемно-предавателни станции“, така и при дейностите по „дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от приемно-предавателни станции“.

От разпоредбите на проекта на новия ЗСВ е видно, че директорът на Националната следствена служба вече няма да е заместник на главния прокурор. Освен това в разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията:

„Чл. 126 (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.“

липсва и намек за някакво пряко или косвено ръководство на Националната следствена служба от главния прокурор.

В предишно мое предложение обосновах и липсата на конституционни аргументи за оставането на Националната следствена служба в структурата на прокуратурата, но дори да е в нейната структура, това не е достатъчен аргумент за намесата на главния прокурор в назначаването на служителите в службата.

Следователно липсват законови аргументи за така предложената редакция на чл. 176, ал. 1, т. 5 от проекта на новия ЗСВ:

„Чл. 176. (1) Главният прокурор:

5. назначава и освобождава служителите във Върховната прокуратура, а в Националната следствена служба след съгласуване с директора на Националната следствена служба;“

Липсва и логика, назначенията на служителите в Националната следствена служба да става от главния прокурор, а и това излишно би усложнило процедурата. Най-логично е назначенията на служителите в службата да се извършват от нейния директор.

Въз основа на гореизложеното, предлагам следната редакция на чл. 176, ал. 1, т. 5 от проекта:

„5. назначава и освобождава служителите във Върховната прокуратура;

и изменението на чл. 187, ал. 2 във вида:

„(2) Директорът на Националната следствена служба:

1. назначава служителите в Националната следствена служба;

2. осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.“

Разпоредбата на чл. 174, ал. 6 от проекта на новия ЗСВ:

„(6) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.“

повтаря едно към едно разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, а както е известно разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Освен това аналогични нейни разпоредби са и разпоредбите на чл. 176, ал. 1, т. 1 и 2 от проекта на новия ЗСВ.

Въз основа на гореизложеното, предлагам разпоредбата на чл. 174, ал. 6 от проекта на новия ЗСВ да отпадне, а следващите алинеи да се преномерират и да се премахне посочването на ал. 6 в тях.

Един внимателен анализ на съдържанието на чл. 133 от Конституцията:

„Чл. 133. (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.“

разкрива, че в него изобщо не се споменава за прокуратурата като цяло или за главния прокурор.

Видно е, че в чл. 133 изрично са посочени Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, които са органи конституирани от КРБ, но не е споменат конкретно никой от „тримата големи“ в съдебната власт. Не е спомената и прокуратурата като цяло и следователно в ЗСВ не могат да се дават нови характеристики или качества на прокуратурата, които ги няма в КРБ. Следователно думата „единна“ трябва да отпадне от чл. 174, ал. 1 от ЗСВ, защото нейното наличие в ЗСВ представлява дописване на КРБ.

Във връзка с гореизложеното предлагам изречение първо от чл. 174, ал. 1 от проекта на ЗСВ да се измени във вида:

„Структурата на Прокуратурата на Република България е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.“

Друг приемлив подход в случая е, да се добави легална дефиниция за думата „единна“ по смисъла на ЗСВ, но това ще е доста трудна задача.

Както посочих в началото, моите разсъждения са направени на базата на граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на КРБ и ЗСВ и в резултат се получиха тези изводи и предложения. Надявам се, че моите предложения ще допринесат за един по-добър ЗСВ или поне за по-задълбочен дебат по тези важни проблеми.

Предложеният проект на нов ЗСВ може да бъде едно добро начало на съдебната реформа в рамките на последните промени от обикновено НС в глава Съдебна власт на Конституцията. Факт е обаче, че е доста спорен въпросът дали някои от тези промени са от компетенциите на обикновено НС или е необходима санкцията на ВНС, за което се очаква решението на КС, който е сезиран по този казус.

Според мен, реална съдебна реформа може да бъде извършена единствено чрез разумни конституционни промени от ВНС, но подкрепям този законопроект, защото той ще е още една стъпка към окончателното убеждение, че без ВНС, ситуацията няма как да се промени коренно. Затова моите разсъждения са насочени в друга посока, а именно чрез законовите промени да се приведат правомощията на прокуратурата и главния прокурор в конституционните им граници, така както са регламентирани от Конституцията.

Законът за съдебната власт (ЗСВ) се явява устройствения закон по смисъла на чл. 133 от Конституцията на Република България (КРБ). Моите разсъждения са направени на базата на граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на КРБ и ЗСВ и в резултат се получиха долуизложените изводи и предложения.

В проекта на ЗСВ има разпоредби, които според мен не са в съответствие с конституционните разпоредби и са ненужни заемки от сега действащия ЗСВ. Такава е основополагащата разпоредба за прокуратурата в предложения нов ЗСВ, а именно чл. 174, ал. 1:

„Чл. 174. (1) Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.“

Съответните текстове в КРБ са чл. 126, ал. 1:

„Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.“,

а структурата на съдилищата е определена в чл. 119, ал. 1 от КРБ:

„Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.“

Веднага прави впечатление, че разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от проекта на ЗСВ се разминава с чл. 119, ал. 1 от КРБ по наличието на „Национална следствена служба“, защото в чл. 119, ал. 1 от КРБ не е посочена някаква съответна на нея структура, като например „Национален следствен съд“ и следователно е налице едно дописване на КРБ. Затова предлагам Националната следствена служба да е извън състава на прокуратурата и да е отделна структура, което според мен ще подобри работата и независимостта на съдебната система.

Всъщност, най-важното разминаване с КРБ е наличието в чл. 174, ал. 1 на израза „Прокуратурата на Република България е единна“. С наличието на тази дума „единна“ в ЗСВ досега се оправдаваха всички дописвания на КРБ и всички разлики с конституционните текстове, които бяха свързани с правомощията на главния прокурор или прокуратурата. В тази дума е разковничето и почти всичко, написано в сега действащия ЗСВ за отношенията в прокуратурата се основава на нея. Но според мен, този израз/дума няма опора в КРБ. Няма в КРБ подобен текст или намек за подобно твърдение. Възниква и въпросът, ако само прокуратурата е единна според закона, то тогава съдилищата какви са – разединени ли са? Нали според КРБ „структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“. Възможно ли е да има две неща с еднаква структура, но едното да е единно, а другото да не е? Отделно стои и въпросът, че липсва легална дефиниция какво означава думата „единна“ по смисъла на ЗСВ и всеки може да си я тълкува както му е удобно.

Освен това всички видяхме в какво се превърна прокуратурата в миналото, когато беше единна и това не трябва да се допуска в бъдеще.

Наличието на думата „единна“ в разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от проекта на новия ЗСВ не може да се оправдае или обоснове и с разпоредбата на чл. 133 от КРБ, защото един устройствен закон не може да противоречи на конституционната разпоредба, в която изрично е посочено какъв трябва да е обхватът на този закон.

Един внимателен анализ на съдържанието на чл. 133 от Конституцията:

„Чл. 133. (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.“

разкрива, че в него изобщо не се споменава за прокуратурата като цяло или за главния прокурор.

Видно е, че в чл. 133 изрично са посочени Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, които са органи конституирани от КРБ, но не е споменат конкретно никой от „тримата големи“ в съдебната власт. Не е спомената и прокуратурата като цяло и следователно в ЗСВ не могат да се дават нови характеристики или качества на прокуратурата, които ги няма в КРБ. Следователно думата „единна“ трябва да отпадне от чл. 174, ал. 1 от ЗСВ, защото нейното наличие в ЗСВ представлява дописване на КРБ.

Във връзка с гореизложеното предлагам изречение първо от чл. 174, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ да се измени във вида:

„Структурата на Прокуратурата на Република България е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.“

Друг приемлив подход в случая е, да се добави легална дефиниция за думата „единна“ по смисъла на ЗСВ, но това ще е доста трудна задача.

Както посочих в началото, моите разсъждения са направени на базата на граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на КРБ и ЗСВ и в резултат се получиха тези изводи и предложения. Надявам се, че моите предложения ще допринесат за един по-добър ЗСВ или поне за по-задълбочен дебат по тези важни проблеми.

Предложеният проект на ЗИД на ЗСВ може да бъде едно добро начало на съдебната реформа в рамките на последните промени от обикновено НС в глава Съдебна власт на Конституцията. Факт е обаче, че е доста спорен въпросът дали някои от тези промени са от компетенциите на обикновено НС или е необходима санкцията на ВНС, за което се очаква решението на КС, който е сезиран по този казус.

Според мен, реална съдебна реформа може да бъде извършена единствено чрез разумни конституционни промени от ВНС, но подкрепям този законопроект, защото той ще е още една стъпка към окончателното убеждение, че без ВНС, ситуацията няма как да се промени коренно. Затова моите разсъждения са насочени в друга посока, а именно чрез законовите промени да се приведат правомощията на прокуратурата и главния прокурор в конституционните им граници, така както са регламентирани от Конституцията.

Законът за съдебната власт (ЗСВ) се явява устройствения закон по смисъла на чл. 133 от Конституцията на Република България (КРБ). Моите разсъждения са направени на базата на граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на КРБ и ЗСВ и в резултат се получиха долуизложените изводи и предложения.

В проекта на ЗИД на ЗСВ има разпоредби, които според мен не са в съответствие с конституционните разпоредби и са ненужни заемки от сега действащия ЗСВ. Такава е основополагащата разпоредба за прокуратурата в предложения ЗИД на ЗСВ, а именно чл. 174, ал. 1:

„Чл. 174. (1) Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.“

Съответните текстове в КРБ са чл. 126, ал. 1:

„Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.“,

а структурата на съдилищата е определена в чл. 119, ал. 1 от КРБ:

„Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.“

Веднага прави впечатление, че разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ се разминава с чл. 119, ал. 1 от КРБ по наличието на „Национална следствена служба“, защото в чл. 119, ал. 1 от КРБ не е посочена някаква съответна на нея структура, като например „Национален следствен съд“ и следователно е налице едно дописване на КРБ. Затова предлагам Националната следствена служба да е извън състава на прокуратурата и да е отделна структура, което според мен ще подобри работата и независимостта на съдебната система.

Всъщност, най-важното разминаване с КРБ е наличието в чл. 174, ал. 1 на израза „Прокуратурата на Република България е единна“. С наличието на тази дума „единна“ в ЗСВ досега се оправдаваха всички дописвания на КРБ и всички разлики с конституционните текстове, които бяха свързани с правомощията на главния прокурор или прокуратурата. В тази дума е разковничето и почти всичко, написано в сега действащия ЗСВ за отношенията в прокуратурата се основава на нея. Но според мен, този израз/дума няма опора в КРБ. Няма в КРБ подобен текст или намек за подобно твърдение. Възниква и въпросът, ако само прокуратурата е единна според закона, то тогава съдилищата какви са – разединени ли са? Нали според КРБ „структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“. Възможно ли е да има две неща с еднаква структура, но едното да е единно, а другото да не е? Отделно стои и въпросът, че липсва легална дефиниция какво означава думата „единна“ по смисъла на ЗСВ и всеки може да си я тълкува както му е удобно.

Освен това всички видяхме в какво се превърна прокуратурата в миналото, когато беше единна и това не трябва да се допуска в бъдеще.

Наличието на думата „единна“ в разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ не може да се оправдае или обоснове и с разпоредбата на чл. 133 от КРБ, защото един устройствен закон не може да противоречи на конституционната разпоредба, в която изрично е посочено какъв трябва да е обхватът на този закон.

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 3 част

Тези и някои други разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС не са транспонирани в ЗЕС и това спомага за наличието на такива разпоредби като чл. 53, ал. 2, които уронват независимостта на КРС. Но на практика, понеже Директива 2018/1972 отдавна е влязла в сила, следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, в частта й „и провежда обществени консултации по реда на чл. 37“ е „мъртъв“ текст, защото противоречи на Директивата.

Освен това, според чл. 37 ал. 1 от ЗЕС обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“.

Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са незначителен процент от всичките разходи на предприятията на годишна база, така че едва ли тяхната промяна с няколко процента ще окаже влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено (освен по отношението за прозрачност и предварителна информираност), защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 2 част

Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения, (Кодекса), установен с Директива (EC) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. (Директивата), но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно е неясна и спорна причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г. ) беше:

„Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.

(2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“

и тази предишна редакция на чл. 53 е имала значително по-висока практическа стойност и ефект, от сегашната му редакция, която в последните две години е една от причините за проблеми и спорове при заплащането на някои такси.

Основният мотив за така предложеното по-горе изменение на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС са именно изискванията на Директивата, а вече и на Акта за цифровите услуги. Разпоредбите им изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Съображение 37 от Директивата е:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.”

В чл. 8 на Директивата се регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 1 част

В момента тук на сайта strategy.bg е публикуван едновременно за обществено обсъждане на две места един и същ проект на нормативен акт, а именно „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ от две различни ведомства – за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

И двете ведомства изискват становищата за общественото обсъждане да се изпращат на техните си имейл адреси, но и двете ведомства имат текст в своите обяви, че:

„всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта“.

Ясно е, че това е нелогично, а освен това е и незаконосъобразно. В нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Считам, че в случая е легитимна общественото обсъждане на МТС, защото именно министерството ще внесе проекта на ПМС в МС за разглеждане и приемане. Освен това КРС вече е направила и дори е приключила обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС по същия предмет (промените в Тарифата), а и двата предложени проекта на ПМС не се различават по нещо. Следователно, в случая е приложим чл. 18, ал. 1 от ЗЕС, а не чл. 36, ал. 1 от ЗЕС.

На основание гореизложеното, предлагам на сайта strategy.bg да останат само материалите за общественото обсъждане от МТС и да са легитимни само неговите резултати.

Необходимо е да се отбележи, че една от причините за допускане на гореизложената ситуация са някои слабости в законовата уредба на ЗЕС.

На първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществено обсъждане преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет.

Освен това е лишено от всякакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проекта на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. Последният анализ на КРС също беше променен в посока на намаляване на някои такси.

Законовото изискване за този анализ е в чл. 53, ал. 2 от ЗЕС:

„Чл. 53. (2 ) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37.“

Тази разпоредба предлагам при следващо изменение на ЗЕС да се измени във вида:

„Чл. 53. (2) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.“

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 2 част

Важно е да се отбележи, че в последния ежегоден Анализ на КРС, който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

изобщо не е разглеждана възможността за намаляване на таксите за временни разрешения и дори е направен изводът, че:

„КРС счита, че размерът на таксите за използване на радиочестотен спектър от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, следва да се запази“.

Следователно това предложение не е минало на обществената консултация и затова предлагам то да отпадне от проекта на ПМС и евентуално да бъде разгледано в следващия годишен анализ на КРС и да бъде прието евентуално някакво компромисно решение, но не и абсолютно изравняване на таксите за временните и за постоянните решения.

Предложенията за изравняване на таксите за временните разрешения само за краткосрочните проекти е направено от заинтересовани предприятия в процеса на обществената консултация за Анализа на КРС, в който няма и намек за подобно намаление. Това отново повдига въпросът – каква е независимостта на КРС, след като неин анализ може да се промени в резултат на обществена консултация. Факт е, подобни изменения на анализите на КРС са се случвали и преди и то винаги в посока на намаляване на дължимите такси. Такова нещо се случи, например и през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси.

На основание на гореизложеното, предлагам разпоредбата на § 4, от проекта на ПМС да отпадне и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата да остане в настоящия си вид. Да се разгледа отново този въпрос в следващия анализ на КРС и евентуално да се намери някакво компромисно решение за временните разрешения над определена честота, в което да има равнопоставеност за отделните причини за временни разрешения и да не противоречи на икономическата логика. Може да се прецени и дали вече не е необходимо да се повиши минималната такса за временни разрешения, която от много години е 100 лв.

Предлагам един примерен вид на подобна разпоредба:

„Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за честоти над 35 GHz е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на утроената годишна такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 300 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 1 част

С разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата се изменя и се допълва с нова ал. 10 и се изменя от:

„(9) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.”

на

„(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.

(10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“

В мотивите към проекта на ПМС е посочено, че:

„При настоящия подход за определяне на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър, предприятията дължат несъразмерно високи такси за ползване на радиочестотен спектър от високите честотни обхвати в сравнение с постоянните разрешения.

Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЕС Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване, за краткосрочни проекти, или за краткосрочни събития.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС.

Предложеното изменение на чл. 6, ал. 9 и добавянето на ал. 10 в същия член е с цел постигане съответствие и равнопоставеност на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга да осигурят условия за развитие и въвеждане на нови технологии в нашата страна.“

В предварителната частична оценка на въздействието е добавено, че:

„За изпълнение на целта е необходимо годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти, да бъдат съотносими с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Така ще се постигне равнопоставеност и насърчаване навлизането на българския пазар на нови мрежи и технологии, което от своя страна ще бъде предпоставка за осигуряване на качествени услуги на потребителите.“

Считам, че горепосочените мотиви и обосновки са несъстоятелни, защото се създава неоправдана неравнопоставеност в заплащането между различните хипотези за временно ползване на радиочестотен спектър и ще се намалят приходите от съответните такси. Именно принципът на равнопоставеност изисква равенство на таксите за различните видове разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Не намирам някаква разумна логика да се изравняват таксите за временно и постоянно ползване на РЧС, защото това създава предпоставки за изкривяване на пазара и противоречи на пазарната логика. Пълното изравняване на таксите за временните и за постоянните решения е лишено от всякакъв смисъл и е крайно неизгодно за бюджета.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 5 част

Важно е да се обърне внимание и на определения нов размер на АГТК. Според мен, този нов размер е по-малък от реалния размер на таксата и е определен неправилно и непрозрачно. Подробна обосновка за това съм представил като становище в процеса на обществената консултация за Анализа, което може да се види в Таблицата за постъпилите становища тук:

https://crc.bg/bg/statii/2564/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes

В това свое становище подробно обосновавам, че реалният размер на АГТК трябва да е около 0,404 на сто. Въпреки голямото разминаване няма да оспорвам тук определения нов размер от 0,291 на сто, защото все пак това е една първа плаха стъпка в правилната посока на увеличаване на размера на АГТК. Освен това, тази календарна година също предстои извършване на Анализ от КРС за 2023 г. и се надявам, че при този анализ ще се подходи методически правилно и съответно правилно и прозрачно ще се определи стойността на много важния параметър КАСАЗЕС (чиято стойност сега изобщо не е ясно как е определена) и правилно ще се определят стойностите за ОР1 и ОР2, като се вземат данните за 2023 г. Това ще помогне да се изчисли реалната стойност на АГТК.

Надявам се, че тазгодишният Анализ на КРС ще приключи в разумен срок, който ще позволи до края на календарната 2024 г. да се приеме и съответното ПМС за измененията в Тарифата. Дори и в Частичната предварителна оценка на въздействието е записано, че:

„Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Поради което всяка година ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса.“

Факт е, че в последните две години поради различни причини, КРС значително забави приемането на своите анализи, което не позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на някои такси.

В резултат на гореизложеното, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне.

В случай, че се прецени, че отпадането на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида:

„§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“,

като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 4 част

Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от  влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“.

Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 30 юли на настоящата година.

Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията:

„Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“,

защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 3 част

Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“

законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“(които на практика са всички дейности по ЗЕС) и съответно да се направи сравнение спрямо тях.

А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи.

Следователно от горепосочените законови норми става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година.

Горният извод се потвърждава и от текста в Частичната предварителна оценка на въздействието:

„Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“,

но буквално със следващия абзац на този текст:

„В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“

се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС.

По-горе посочих, че някои предприятия дори цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на обществената консултация:

„Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната

практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 2 част

От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година).

Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС.

По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване.

В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС:

„(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“

Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол чак за 2026 г. ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече трета година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета.

В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 9 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2 на сто на 0,291 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2026 г., което е едно необосновано и незаконосъобразно 2-годишно забавяне, което е в интерес на предприятията, но ще е в ущърб на държавния бюджет.

С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне. Ясно е обаче (поради значително забавяне на процедурата по различни причини), че до 15 юли 2024 г. няма да има техническа възможност да се завърши целия процес по приемането на това ПМС и публикуването му в Държавен вестник. Следователно е ясно, че тази година АГТК ще се заплаща отново в досегашния й размер от 0,2 на сто. След като влезе в сила това ПМС (което ще е след 15 юли 2024 г.) вече ще е в сила новия размер на таксата, който ще се прилага през 2025 г. при плащането на таксата до 15 юли 2025 г.

В случай, че се прецени, че гореобоснованото отпадане на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида:

„§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“,

като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер.

Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС защо това трябва да е по този начин.

Размерът на административната годишна такса за контрол (АГТК) е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 1 част

На първо място е много важно да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че в случая няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове.

Затова не е верен изводът, който се прави в Частичната предварителна оценка на въздействието, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията, защото едва сега се прави първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на АГТК, който досега е бил значително по-нисък.

Специално внимание трябва да се обърне на § 9 от представения проект на ПМС:

„§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.

(2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения е в размер на 0,2 на сто.“

С тази разпоредба, която е предложена от МТС и одобрена от мнозинството в КРС, се осигурява едно незаконосъобразно отлагане с 2 години (първото заплащане по новия размер на таксата ще е едва след 01.01.2026 г.) на плащането на новия размер на АГТК, което ще ощети държавния бюджет с милиони левове. Това двегодишно отлагане е по-голямо дори от отлагането, което се опитваха да обосноват мобилните оператори по време на обществената консултация за Анализа.

Още на първи прочит е видно, че разпоредбата на § 9 е вътрешно противоречива, защото смисълът на алинея първа противоречи на смисъла на алинея втора. Това е така, защото щом според ал. 1, § 3 „влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, то следователно догодина (до 15 юли 2025 г.), когато ще се заплаща таксата за 2024 г., вече ще е сила новия размер на таксата от 0,291 на сто, което е в явно противоречие с изискванията на ал. 2, че „Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,2 на сто“.

Фактът, че проектът на ПМС наистина предвижда новият размер на АГТК да се заплаща след 01.01.2026 г. ясно проличава и от следния текст в Частичната предварителна оценка на въздействието:

„В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“,

като дори и в този текст е видно противоречието в годините.

Внимание трябва да се обърне и на опитите на мобилните оператори да направят обосновка, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус.

Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или подкрепа от действащата нормативна база.

Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща административната годишна такса за контрол (АГТК) и как трябва да се изчислява.

Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата.

За допусната нормативна празнота в Тарифата и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 - 2 част

За преодоляване на горепосочените проблеми и нормативни празноти, предлагам с нови разпоредби към § 5, т. 1 от проекта на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 да се изменят в един от двата варианта:

Вариант 1:

При Вариант 1 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 5.

или Вариант 2

При Вариант 2 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 3.2 или 3.3.

Един от критериите за избора на един от двата варианта може да бъде анализът, при кой от тях приходът от таксите ще бъде по-голям и да се предпочете именно този вариант.

Необходимо е да се отбележи, че след време, когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“, разпоредбите на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант 1, а разпоредбата на т. 5 ще е във вида от Вариант 2.

Гореизложеното предложение за изменение на разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 няма нужда да бъде подлагано на нова обществена консултация, защото е ясно, че е допусната техническа грешка и е налице законова празнота, която трябва да бъде отстранена.

За допусната нормативна празнота в Тарифата и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 - 1 част

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва:

Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“.

Освен това, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz (24.25 – 27.5 GHz) е определен за ползване от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги. Според горецитираните европейски документи, работата на електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в обхват 26 GHz се допуска временно, по изключение, и при спазване на строги изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни оператори все още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и това води до предпоставки за намаляване на приходите от таксите и до липса на мотивация за пренасянето на работата на тези мрежи (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, каквито са изискванията на европейските документи.

От гореизложеното е видно, че в резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е допусната вероятно техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата, която следва да бъде поправена.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 4 част

Един внимателен анализ на измененията в Тарифата през последните три години разкрива, че някои такси за ползване на РЧС са намалени повече от ри пъти, което е намалило приходите в държавния бюджет с десетки милиони лева. Затова тенденцията за намаляване на таксите би трябвало да спре и дори да се прецени за увеличаване на някои такси в Тарифата.

Важно е да се отбележи, че с така направената обосновка за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 се нарушава основният принцип на „технологична неутралност“, който е заложен в ЗЕС, като се осигуряват финансови стимули за използването на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“, като това намалява двойно дължимите такси в такива случаи и се намалят приходите в държавния бюджет.

Като обобщение на гореизложеното може да се направи изводът, че липсва логична причина да се прави предложеното в проекта на ПМС изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, както и измененията на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифата. По-горе беше доказано, че сега действащите разпоредби осигуряват безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Единственият резултат от направените предложения за изменения ще бъдат неясни разпоредби, които ще допускат различни тълкувания и ще създадат реални предпоставки за плащане на по-ниски такси от предприятията, което едва ли е била целта на вносителите на тези изменения.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 3 част

Прави впечатление, че в предложението, което е изложено на настоящата обществена консултация, идеята да се дължи такса само при изменение на параметрите на предавателите си остава на практика непроменена, но тази идея е завоалирана чрез усложнения вид и строеж на разпоредбата. Следователно така предложената разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ще намали приходите от тази такса.

В Частичната предварителна оценка на въздействието е направен опит за обосновка на изменението на чл. 9, ал. 1, т. 10 със следния текст:

„Предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата е редакционно и не води до промяна в размера на таксата. Предложението е направено във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател.

Таксата, която се дължи се запазва - 2х10 лв. = 20 лв. при участък, обслужван от два предавателя, а при участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), който се обслужва от четири предавателя, таксата ще бъде 4х10 лв. = 40 лв.“

Последният абзац, с който се обосновава защо таксата се намалява на 10 лв. за предавател показва, че е налице едно изкуствено нагаждане на числата, което няма нищо общо с принципа на разходоориентираност и крайният резултат от това нагаждане е да се намали дължимата такса (от 80 лв. на 40 лв. за участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал), което не е в интерес на държавния бюджет. Освен това, теоретически  е възможно един участък да има и само един предавател (ако е еднопосочен участък) и тогава ще има реално двойно намаляване на дължимата такса.

По мое мнение, сега действащият размер (20 лв.) на таксата по чл. 9, ал. 1, т. 10 е значително занижен и едва ли ще издържи една задълбочена проверка по отношение на нейната разходоориентираност и това може да бъде тема на следващия Анализ на КРС.

Обосновката в мотивите и в частична предварителна оценка на въздействието, че изменението се прави „с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател“ е крайно несъстоятелна и незаконосъобразна, защото в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата става въпрос за еднократна такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС), а РЧС се ползва активно именно от предавателите, а в чл. 9, ал. 1, т. 10  става въпрос за еднократна административна такса за разглеждане на заявление, която според изискванията на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС може да зависи и да включва само „разходите за труд и материали“.

Важно е да се отбележи, че при сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ясно е регламентирано и се разбира, че таксата се дължи за всякакво изменение на всеки отделен участък, а при новата редакция това остава неясно и има предпоставки за тълкуване, че с едно заявление може да се правят промени в произволен брой участъци, но ще се дължи такса само ако изменението е за предаватели и дължимата такса ще е 10 лв.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 2 част

Сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е пределно ясна и практична и може да осигури безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба се отнася за определяне на таксата за извършена административна услуга от КРС и следователно размерът на тази такса трябва да зависи само от цената на вложения труд за нейното извършване плюс цената на използваните материали и други активи (например софтуер). Факт е, че времето и разходите за разглеждане на заявленията са приблизително едни и същи, независимо дали се разглежда заявление „за вписване, добавяне или изменение на техническите параметри за “произволен участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Ясно е, и че цената на тази административна услуга по никакъв начин не зависи от броя на предавателите в участъка или от някои от многобройните други параметри и характеристики на този участък.

Следователно, сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е напълно приложима без никакви проблеми към всякакъв вид участъци, без значение колко предавателя има в тези участъци и каква технология използват тези предаватели.

Затова, абсолютно нелогично и безсмислено е обвързването на цената на тази административна услуга с броя на предавателите в участъка, каквато е и същността на предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10. Това обвързване е и грубо нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 142. (1) Еднократната такса за административни услуги включва разходите за труд и материали.“,

която регламентира какво се взема предвид при определянето на тези такси. Това обвързване е нарушение и принципа на разходоориентираност и на начина за определяне размера на таксите, които са заложени в  Методиката, която е приета на основание чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Важно е да се отбележи, че първоначалното предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, (в резултат на извършения анализ от КРС), предложено за обществена консултация е било:

Този първоначално предложен вариант от КРС, макар че също е погрешен и е в несъответствие с изискванията на ЗЕС, но поне е по-опростен и ясен и от него може да се разбере каква е била идеята и целта на това предложено изменение от КРС.

Внимателният анализ на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 в този първоначално предложен вариант разкрива, че е променен значително смисълът й и значително е стеснен обхватът на случаите, в които се дължи такса.

В сегашния й вид, по разпоредбата се дължи такса при вписване, добавяне или изменение на кой да е от техническите параметри на съответния участък, а при предложената редакция ще се дължи такса само при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри само за предавателите. Известно е обаче, че всеки участък има редица параметри не само за предавателите, а и за приемниците, АФС и много други. По този начин вписването, добавянето или изменението на всички останали технически параметри, освен за предавателите, ще се извършват от КРС без да се дължи такса, което е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите. В Анализа не са посочени и аргументирани причини за това стеснение на обхвата на случаите, в които се дължи такса, което нарушава принципа на откритост. Освен това, без аргументация и представен разчет в Анализа, се намалява дължимата такса от 20 на 10 лв., което също е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 1 част

С § 7 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата се изменя от:

на

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка за това изменение:

„Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме ... чл. 9, ал. 1, т. 10 да се измени“,

но на практика с новата редакция на чл. 9, ал. 1, т. 10 се постига всъщност по-голяма неяснота и възможност за различно тълкуване.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 7 е записана също само неясната обосновка:

„Разпоредбите на … чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“,

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 и изобщо липсва обосновка с какво пречи технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на досегашния начин на определяне на таксата. Освен това, както ще се посочи по-долу, и мотивът „с цел уеднаквяване на техническа терминология“ е абсолютно несъстоятелен.

Още при първия прочит на новата редакция на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 прави впечатление, че тя е нелогично построена и е неясна. В нея два пъти се повтаря след тире изразът „за всеки предавател“, като в единия случай към този израз са добавени думите „на участък“, което значително допринася за голямата неяснота относно смисъла, който е вложен от вносителите на тази разпоредба.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

Считам, че предложената промяна не е обоснована и ще доведе до допълнително намаляване на постъпващите такси от ползването на РЧС след регистрация (над 57 GHz). Трябва да се отбележи, че на основание годишен анализ на КРС за 2021 г., с ДВ, бр. 30 от 2023 г. беше добавена нова разпоредба в чл. 7, ал. 4, с която за пръв път беше определена такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС) подлежащ на регистрация (над 57 GHz), като годишната такса за ползване на РЧС за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС е в размер на 9 стотинки за честотна лента от 1 MHz (9 лв. за 100 MHz), което си е на практика една символична такса. Неясни са мотивите за определянето на тази изключително ниска такса, която е повече от 3 пъти по-ниска от таксата за ползване на РЧС след разрешение в обхвата над 57 GHz, която е определена с § 5, т. 1, буква „б“ от проекта на това ПМС, в размер на 30 стотинки за честотна лента от 1 MHz, за участък от 1 км. Освен това при определяне на таксата за ползване на РЧС, подлежащ на регистрация (над 57 GHz) не се отчита дължината на участъците, което допълнително намалява значително приходите от тези такси.

Прави впечатление и липсата на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 4, при положение, че тази дума е вмъкната в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая.

С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 4 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи само от големината на заеманата честотна лента. С предложената редакция се изменя коренно смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид заеманите честотни ленти (брой носещи честоти) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

С § 5, т. 2 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата се изменя от:

„(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“

на

„(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за брой носещи честоти в участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер на 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 4), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка:

„Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме чл. 7, ал. 4 … да се измени“.

Както ще се посочи по-долу, с предложеното изменение няма да се извърши „постигане на по-голяма яснота“, а напротив, създават се предпоставки за неясноти и различно тълкуване.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на … чл. 7, ал. 4 ... от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 4 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата.

Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и изобщо е неясно как и защо ще се отчита този „брой носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в непромененото изречение второ на тази алинея, така че нямат никакво значение броят „носещи честоти“.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 2 част

С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 1, т. 3 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи от дължината на съответния участък и параметрите на използваната честотна лента (място на честотната ос и големина). С предложената редакция се получава известна неопределеност, изменя се смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид използваните честотни ленти (брой използвани носещи честоти в обхвати) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса.

Необходимо е да се отбележи, че посочените радиочестотни ленти в точки/редове от 3.1 до 3.5 не са общоприети и установени радиочестотни обхвати, такива, каквито са например обхватите посочени в точки/редове от 2.1 до 2.7 и т. 5 на същата таблица, а това са произволно избрани радиочестотни ленти, чиито граници са определени „от… до…“ с посочените гранични честоти. Затова е и неподходяща думата „обхвати“ в предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3, а трябва да си остане сегашната дума „честота“.

Прави впечатление и наличието на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3 при положение, че тази дума липсва в новата редакция на чл. 7, ал. 4. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 1 част

С разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 (ред 3 в таблицата към ал. 1) от Тарифата се изменя от:

Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

на

Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка за това изменение:

„С оглед прозрачност и постигане на по-голяма яснота при изчисление на еднократната и годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за мрежите от неподвижна радиослужба от вида "точка към точка", предлагаме редакционни промени на …. чл. 7, ал. 1, т. 3.“

Както ще се посочи по-долу, това не са редакционни промени, а са съществени промени, които освен това са и неудачни и създават предпоставки за неясноти, различно тълкуване и намаляване на приходите от тези такси.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 … от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“,

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата.

Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и е неясно как и защо ще се отчита този „брой използвани носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в основния текст на чл. 7, ал. 1, така че няма никакво значение броят „използвани носещи честоти“.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

Предложеното изменение не може да се приеме само за „направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“ (както е посочено в Анализа), а на практика представлява изкарване от облекчения режим на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, а на негово място се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни. Този факт се явява още една пречка пред въвеждането на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, наред с другите процедурни и административни пречки, които са се натрупали през годините и чакат своето разрешаване. Освен това липсва и обосновка, защо в този облекчен режим се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване в обхватите на дълги, средни и къси вълни при положение, че вече няма такива работещи радиостанции в България, а няма и перспектива да има такива в бъдеще. Не считам, че е достатъчно и даденото впоследствие допълнително обяснение от КРС, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи. Необходимо е да се отбележи, че тази разлика (че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи) е съществувала и миналата година, когато с ДВ, бр. 30 от 2023 г. е направено изменението в Тарифата. Как тогава е можело, а сега не може? Освен това, тази разлика може да се преодолее и отрази в Тарифата, например с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 1, т. 2 е записана също само неясната обосновка „Отразени са и редакционни промени в чл. 2, ал. 2, т. 1 с оглед прецизиране на препратките към чл. 2, ал. 1, предвид последното изменение и допълнение на Тарифата от 4 април 2023 г.“, в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 1, т. 2 от предложения проект на ПМС да отпадне и съответно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата да не се променя и да остане в настоящия си вид.

При необходимост (във връзка с разликата, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи), може да се прецизира с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 се измени така, че наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.6) се изключи от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и на негово място беше включено наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.4). Това имаше своята логика и основание, защото в България вече няма работеща радиостанция от наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни, а от друга страна въвеждането в България на наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz предстои след премахването на необоснованата и ненужна правна пречка в чл. 116е, ал. 9 от Закона за радиото и телевизията.

По тази причина, нелогична е разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС, с която се изключва наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и отново се включва в този облекчен режим наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни.

Това изменение не е обосновано ясно и подробно, а в ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено сегашното предложение за изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е налична само неясната формулировка:

„При извършване на настоящия анализ се отчете, че е необходимо актуализиране на препратките към чл. 2, ал. 1, посочени в чл. 2, ал. 2 от Тарифата“

и че

„е необходимо да бъде направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“.

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 3 част

Тези и някои други разпоредби от Директивата, които са пряко свързани с осигуряването на независимостта на КРС не са транспонирани в ЗЕС и това спомага за наличието на такива разпоредби като чл. 53, ал. 2, които уронват независимостта на КРС. Но на практика, понеже Директива 2018/1972 отдавна е влязла в сила, следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, в частта й „и провежда обществени консултации по реда на чл. 37“ е „мъртъв“ текст, защото противоречи на Директивата.

Освен това, според чл. 37 ал. 1 от ЗЕС обществени консултации се провеждат „преди приемане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения“.

Видно е, че законодателят е наблегнал, че въпросите трябва да са „важни“ и че трябва да са от „обществена значимост“. Считам, че промяната на таксите може да е важен въпрос за самите предприятия, но едва ли е важен въпрос от обществена значимост за гражданите, защото самите такси са незначителен процент от всичките разходи на предприятията на годишна база, така че едва ли тяхната промяна с няколко процента ще окаже влияние на цената на услугата. Следователно не е налице дори правно основание за провеждането на такива консултации. Консултациите би следвало да се провеждат само при наистина важни въпроси, защото в противен случай техният принос девалвира. Освен това е ясно, че провеждането на консултации по въпроси свързани с размер на такси е на практика безсмислено (освен по отношението за прозрачност и предварителна информираност), защото практически трудно може да се намери компромис между двете страни в такива случаи. Не случайно подобни въпроси са изключени със закон от възможните въпроси, които могат да се поставят на референдуми.

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 2 част

Важно е да се отбележи, че настоящата редакция на чл. 53, ал. 2 е в резултат на ЗИД на ЗЕС (ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с който трябваше да бъде транспониран в своята цялост Европейския кодекс за електронни съобщения, (Кодекса), установен с Директива (EC) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. (Директивата), но в самата Директива липсва изискване за обществени консултации на анализите на регулаторните органи. Следователно е неясна и спорна причината за това изменение на чл. 53. Предишната редакция на чл. 53 от ЗЕС (до 2021 г. ) беше:

„Чл. 53. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.

(2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме изменение на тарифата за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.“

и тази предишна редакция на чл. 53 е имала значително по-висока практическа стойност и ефект, от сегашната му редакция, която в последните две години е една от причините за проблеми и спорове при заплащането на някои такси.

Основният мотив за така предложеното по-горе изменение на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС са именно изискванията на Директивата, а вече и на Акта за цифровите услуги. Разпоредбите им изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Съображение 37 от Директивата е:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.”

В чл. 8 на Директивата се регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Кое обществено обсъждане е легитимно? - 1 част

В момента тук на сайта strategy.bg е публикуван едновременно за обществено обсъждане на две места един и същ проект на нормативен акт, а именно „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ от две различни ведомства – за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

И двете ведомства изискват становищата за общественото обсъждане да се изпращат на техните си имейл адреси, но и двете ведомства имат текст в своите обяви, че:

„всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта“.

Ясно е, че това е нелогично, а освен това е и незаконосъобразно. В нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Считам, че в случая е легитимна общественото обсъждане на МТС, защото именно министерството ще внесе проекта на ПМС в МС за разглеждане и приемане. Освен това КРС вече е направила и дори е приключила обществена консултация по реда на чл. 37 от ЗЕС по същия предмет (промените в Тарифата), а и двата предложени проекта на ПМС не се различават по нещо. Следователно, в случая е приложим чл. 18, ал. 1 от ЗЕС, а не чл. 36, ал. 1 от ЗЕС.

На основание гореизложеното, предлагам на сайта strategy.bg да останат само материалите за общественото обсъждане от МТС и да са легитимни само неговите резултати.

Необходимо е да се отбележи, че една от причините за допускане на гореизложената ситуация са някои слабости в законовата уредба на ЗЕС.

На първо място трябва да се обърне внимание, че с оглед на факта, че всяка промяна на Тарифата за таксите по чл. 147 от ЗЕС задължително се подлага на обществено обсъждане преди внасянето й в Министерския съвет, не е необходима предварително още една обществена консултация относно анализа на необходимостта от преразглеждане на тарифата за таксите, защото се получават две последователни обществени консултации по една и съща тема. Заинтересуваните страни ще имат възможност да изразят становище в общественото обсъждане на проекта на Тарифата при внасянето й в Министерския съвет.

Освен това е лишено от всякакъв смисъл, анализът на независим регулаторен орган, какъвто е КРС, да се подлага на обществена консултация. Това е нонсенс. Нонсенс е и фактът, че на обществена консултация се подлага не самия анализ, а „проект на Анализ за…“, както това е записано на интернет страницата на КРС.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано изрично в чл. 53 от ЗЕС, а проекта на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. Последният анализ на КРС също беше променен в посока на намаляване на някои такси.

Законовото изискване за този анализ е в чл. 53, ал. 2 от ЗЕС:

„Чл. 53. (2 ) Комисията ежегодно извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и провежда обществени консултации по реда на чл. 37.“

Тази разпоредба предлагам при следващо изменение на ЗЕС да се измени във вида:

„Чл. 53. (2) Комисията по своя инициатива може да извършва анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147.“

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 2 част

Важно е да се отбележи, че в последния ежегоден Анализ на КРС, който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

изобщо не е разглеждана възможността за намаляване на таксите за временни разрешения и дори е направен изводът, че:

„КРС счита, че размерът на таксите за използване на радиочестотен спектър от наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, следва да се запази“.

Следователно това предложение не е минало на обществената консултация и затова предлагам то да отпадне от проекта на ПМС и евентуално да бъде разгледано в следващия годишен анализ на КРС и да бъде прието евентуално някакво компромисно решение, но не и абсолютно изравняване на таксите за временните и за постоянните решения.

Предложенията за изравняване на таксите за временните разрешения само за краткосрочните проекти е направено от заинтересовани предприятия в процеса на обществената консултация за Анализа на КРС, в който няма и намек за подобно намаление. Това отново повдига въпросът – каква е независимостта на КРС, след като неин анализ може да се промени в резултат на обществена консултация. Факт е, подобни изменения на анализите на КРС са се случвали и преди и то винаги в посока на намаляване на дължимите такси. Такова нещо се случи, например и през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси.

На основание на гореизложеното, предлагам разпоредбата на § 4, от проекта на ПМС да отпадне и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата да остане в настоящия си вид. Да се разгледа отново този въпрос в следващия анализ на КРС и евентуално да се намери някакво компромисно решение за временните разрешения над определена честота, в което да има равнопоставеност за отделните причини за временни разрешения и да не противоречи на икономическата логика. Може да се прецени и дали вече не е необходимо да се повиши минималната такса за временни разрешения, която от много години е 100 лв.

Предлагам един примерен вид на подобна разпоредба:

„Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за честоти над 35 GHz е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на утроената годишна такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 300 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“

За отпадане на разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС - 1 част

С разпоредбата на § 4 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Тарифата се изменя и се допълва с нова ал. 10 и се изменя от:

„(9) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2023 г.) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.”

на

„(9) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване и краткосрочни събития е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв.

(10) Таксата за временно ползване на радиочестотен спектър за краткосрочен проект е според вида на електронната съобщителна мрежа и е в размер на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6 и чл. 7, но не по-малко от 100 лв. Таксата е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.“

В мотивите към проекта на ПМС е посочено, че:

„При настоящия подход за определяне на таксите за временно ползване на радиочестотен спектър, предприятията дължат несъразмерно високи такси за ползване на радиочестотен спектър от високите честотни обхвати в сравнение с постоянните разрешения.

Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЕС Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване, за краткосрочни проекти, или за краткосрочни събития.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Тарифата таксата за временно ползване на радиочестотен спектър е пропорционална на времето, за което се издава разрешението, и е в размер 0,50 лв. за 1 MHz на ден, но не по-малко от 100 лв. Член 6, ал. 9 не прави разлика между видовете разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС.

Предложеното изменение на чл. 6, ал. 9 и добавянето на ал. 10 в същия член е с цел постигане съответствие и равнопоставеност на годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти с таксите за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Очаква се предложените изменения от една страна да насърчат използването на радиочестотен спектър за краткосрочни проекти и от друга да осигурят условия за развитие и въвеждане на нови технологии в нашата страна.“

В предварителната частична оценка на въздействието е добавено, че:

„За изпълнение на целта е необходимо годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на временно разрешение за краткосрочни проекти, да бъдат съотносими с годишните такси за ползване на честотен ресурс въз основа на постоянно разрешение, за едни и същи електронни съобщителни мрежи. Така ще се постигне равнопоставеност и насърчаване навлизането на българския пазар на нови мрежи и технологии, което от своя страна ще бъде предпоставка за осигуряване на качествени услуги на потребителите.“

Считам, че горепосочените мотиви и обосновки са несъстоятелни, защото се създава неоправдана неравнопоставеност в заплащането между различните хипотези за временно ползване на радиочестотен спектър и ще се намалят приходите от съответните такси. Именно принципът на равнопоставеност изисква равенство на таксите за различните видове разрешения за временно ползване, посочени в чл. 109, ал. 1 на ЗЕС. Не намирам някаква разумна логика да се изравняват таксите за временно и постоянно ползване на РЧС, защото това създава предпоставки за изкривяване на пазара и противоречи на пазарната логика. Пълното изравняване на таксите за временните и за постоянните решения е лишено от всякакъв смисъл и е крайно неизгодно за бюджета.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 5 част

Важно е да се обърне внимание и на определения нов размер на АГТК. Според мен, този нов размер е по-малък от реалния размер на таксата и е определен неправилно и непрозрачно. Подробна обосновка за това съм представил като становище в процеса на обществената консултация за Анализа, което може да се види в Таблицата за постъпилите становища тук:

https://crc.bg/bg/statii/2564/komisiqta-za-regulirane-na-saobshteniqta-krs-prie-rezultatite-ot-provedenite-obshtestveni-konsultacii-vav-vrazka-s-izvarshen-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zes

В това свое становище подробно обосновавам, че реалният размер на АГТК трябва да е около 0,404 на сто. Въпреки голямото разминаване няма да оспорвам тук определения нов размер от 0,291 на сто, защото все пак това е една първа плаха стъпка в правилната посока на увеличаване на размера на АГТК. Освен това, тази календарна година също предстои извършване на Анализ от КРС за 2023 г. и се надявам, че при този анализ ще се подходи методически правилно и съответно правилно и прозрачно ще се определи стойността на много важния параметър КАСАЗЕС (чиято стойност сега изобщо не е ясно как е определена) и правилно ще се определят стойностите за ОР1 и ОР2, като се вземат данните за 2023 г. Това ще помогне да се изчисли реалната стойност на АГТК.

Надявам се, че тазгодишният Анализ на КРС ще приключи в разумен срок, който ще позволи до края на календарната 2024 г. да се приеме и съответното ПМС за измененията в Тарифата. Дори и в Частичната предварителна оценка на въздействието е записано, че:

„Предвид задължението на КРС по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, ежегодно ще бъде извършван анализ за наличието на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията. Поради което всяка година ще се оценява какъв ще бъде размера на годишната такса за контрол през следващите години, съответно какъв ще бъде размера на приходите, постъпващи от тази такса.“

Факт е, че в последните две години поради различни причини, КРС значително забави приемането на своите анализи, което не позволи да се приемат съответните ПМС в рамките на календарните години, което доведе до реални проблеми и неясноти при плащането на някои такси.

В резултат на гореизложеното, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне.

В случай, че се прецени, че отпадането на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида:

„§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“,

като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 4 част

Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от  влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“.

Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 30 юли на настоящата година.

Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията:

„Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“,

защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 3 част

Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“

законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“(които на практика са всички дейности по ЗЕС) и съответно да се направи сравнение спрямо тях.

А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи.

Следователно от горепосочените законови норми става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година.

Горният извод се потвърждава и от текста в Частичната предварителна оценка на въздействието:

„Таксата се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40 от ЗЕС.“,

но буквално със следващия абзац на този текст:

„В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“

се въвежда пълно противоречие с по-горния абзац, а и с изискванията на ЗЕС.

По-горе посочих, че някои предприятия дори цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на обществената консултация:

„Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната



практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 2 част

От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година).

Следователно, ако се приеме становището на мобилните предприятия, че „считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“, то това ще е сериозно нарушение на изискванията на ЗЕС.

По тази причина не могат да се приемат аргументите на мобилните оператори, че планираното увеличение на АГТК, трябва да бъде приложимо най-рано за календарната година, следваща публикуването на постановлението на Министерски съвет за изменение на Тарифата. Считам, че съгласно изискванията на ЗЕС, новият дължим размер на АГТК за предходната календарна година трябва да се заплати от предприятията през настоящата календарна година до 15 юли (на базата на данните от предходната календарна година) и това трябва да се регламентира ясно в Постановлението на МС относно промяната на Тарифата, за да няма неясноти и необходимост от тълкуване.

В този смисъл е пределно ясна и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ЗЕС:

„(2) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.“

Отлагането на прилагането на новия размер на годишната такса за контрол чак за 2026 г. ще намали приходите в бюджета с още милиони левове, а трябва да се отчита и фактът, че вече трета година не се актуализира размера на АГТК съгласно новите изисквания на ЗЕС от март 2021 г., което също е намалило значително приходите от тази такса в бюджета.

В тази връзка, незаконосъобразна е разпоредбата на § 9 от проекта на ПМС, с която се регламентира, че разпоредбата на § 3 (която се отнася за промяната на размера на административната годишна такса за контрол от 0,2 на сто на 0,291 на сто) ще влезе в сила на практика след 01.01.2026 г., което е едно необосновано и незаконосъобразно 2-годишно забавяне, което е в интерес на предприятията, но ще е в ущърб на държавния бюджет.

С цел, да не се допуска по нататъшно допълнително намаляване на приходите в бюджета с още милиони левове, предлагам § 9 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС да отпадне. Ясно е обаче (поради значително забавяне на процедурата по различни причини), че до 15 юли 2024 г. няма да има техническа възможност да се завърши целия процес по приемането на това ПМС и публикуването му в Държавен вестник. Следователно е ясно, че тази година АГТК ще се заплаща отново в досегашния й размер от 0,2 на сто. След като влезе в сила това ПМС (което ще е след 15 юли 2024 г.) вече ще е в сила новия размер на таксата, който ще се прилага през 2025 г. при плащането на таксата до 15 юли 2025 г.

В случай, че се прецени, че гореобоснованото отпадане на § 9 може да доведе до неясноти, може § 9 да се промени във вида:

„§ 9. Параграф 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.“,

като трябва ясно да се поясни, че това означава, че догодина до 15 юли 2025 г. ще се заплаща дължимата АГТК за 2024 г. по новия й размер.

Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС защо това трябва да е по този начин.

Размерът на административната годишна такса за контрол (АГТК) е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност.

За новия размер на таксата за контрол и за отпадане на § 9 от ПМС - 1 част

На първо място е много важно да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че в случая няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години (над 10) предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове.

Затова не е верен изводът, който се прави в Частичната предварителна оценка на въздействието, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията, защото едва сега се прави първата плаха стъпка за определяне на реалния законоустановен размер на АГТК, който досега е бил значително по-нисък.

Специално внимание трябва да се обърне на § 9 от представения проект на ПМС:

„§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.

(2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения е в размер на 0,2 на сто.“

С тази разпоредба, която е предложена от МТС и одобрена от мнозинството в КРС, се осигурява едно незаконосъобразно отлагане с 2 години (първото заплащане по новия размер на таксата ще е едва след 01.01.2026 г.) на плащането на новия размер на АГТК, което ще ощети държавния бюджет с милиони левове. Това двегодишно отлагане е по-голямо дори от отлагането, което се опитваха да обосноват мобилните оператори по време на обществената консултация за Анализа.

Още на първи прочит е видно, че разпоредбата на § 9 е вътрешно противоречива, защото смисълът на алинея първа противоречи на смисъла на алинея втора. Това е така, защото щом според ал. 1, § 3 „влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, то следователно догодина (до 15 юли 2025 г.), когато ще се заплаща таксата за 2024 г., вече ще е сила новия размер на таксата от 0,291 на сто, което е в явно противоречие с изискванията на ал. 2, че „Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата … е в размер на 0,2 на сто“.

Фактът, че проектът на ПМС наистина предвижда новият размер на АГТК да се заплаща след 01.01.2026 г. ясно проличава и от следния текст в Частичната предварителна оценка на въздействието:

„В резултат на новия размер на АГТК, се очаква еднократно увеличение на приходите за годината, в която ще бъде заплатен новия размер на годишната такса за контрол - 2026 г. Проекта на акт предвижда промяната да влезе в сила от 01.01.2025 г.“,

като дори и в този текст е видно противоречието в годините.

Внимание трябва да се обърне и на опитите на мобилните оператори да направят обосновка, „че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението“. Някои предприятия дори цитират решения на КС в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус.

Считам, че подобни твърдения нямат някаква логика или подкрепа от действащата нормативна база.

Законодателят ясно е определил в ЗЕС кога трябва да се заплаща административната годишна такса за контрол (АГТК) и как трябва да се изчислява.

Един внимателен анализ на разпоредбите на ЗЕС разкрива, че няма никакво закононарушение, ако годишната такса за контрол се заплаща в годината, в която е определен новият й размер и дори нещо повече, точно това е смисълът, който е вложил законодателят в законовите разпоредби в ЗЕС и в Тарифата.

За преодоляване на горепосочените проблеми и нормативни празноти, предлагам с нови разпоредби към § 5, т. 1 от проекта на ПМС, разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 да се изменят в един от двата варианта:

Вариант 1:

При Вариант 1 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 5.

или Вариант 2

При Вариант 2 ползваният радиочестотен ресурс в обхват 26 GHz от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ ще се заплаща с таксата по т. 3.2 или 3.3.

Един от критериите за избора на един от двата варианта може да бъде анализът, при кой от тях приходът от таксите ще бъде по-голям и да се предпочете именно този вариант.

Необходимо е да се отбележи, че след време, когато в обхват 26 GHz няма да има електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“, разпоредбите на точки 3.2 и 3.3 трябва бъдат във вида от Вариант 1, а разпоредбата на т. 5 ще е във вида от Вариант 2.

Гореизложеното предложение за изменение на разпоредбите на точки 3.2, 3.3 и 5 от таблицата към чл. 7, ал. 1 няма нужда да бъде подлагано на нова обществена консултация, защото е ясно, че е допусната техническа грешка и е налице законова празнота, която трябва да бъде отстранена.

За допусната нормативна празнота в Тарифата и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 - 1 част

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва:

Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“.

Освен това, съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz (24.25 – 27.5 GHz) е определен за ползване от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги. Според горецитираните европейски документи, работата на електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ в обхват 26 GHz се допуска временно, по изключение, и при спазване на строги изисквания и ограничения. Факт е, че някои мобилни оператори все още имат в обхват 26 GHz разположени съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“ и това води до предпоставки за намаляване на приходите от таксите и до липса на мотивация за пренасянето на работата на тези мрежи (от вида „точка към точка“) в други честотни обхвати, каквито са изискванията на европейските документи.

От гореизложеното е видно, че в резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., е допусната вероятно техническа грешка в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата, която следва да бъде поправена.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 4 част

Един внимателен анализ на измененията в Тарифата през последните три години разкрива, че някои такси за ползване на РЧС са намалени повече от ри пъти, което е намалило приходите в държавния бюджет с десетки милиони лева. Затова тенденцията за намаляване на таксите би трябвало да спре и дори да се прецени за увеличаване на някои такси в Тарифата.

Важно е да се отбележи, че с така направената обосновка за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 се нарушава основният принцип на „технологична неутралност“, който е заложен в ЗЕС, като се осигуряват финансови стимули за използването на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“, като това намалява двойно дължимите такси в такива случаи и се намалят приходите в държавния бюджет.

Като обобщение на гореизложеното може да се направи изводът, че липсва логична причина да се прави предложеното в проекта на ПМС изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, както и измененията на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифата. По-горе беше доказано, че сега действащите разпоредби осигуряват безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Единственият резултат от направените предложения за изменения ще бъдат неясни разпоредби, които ще допускат различни тълкувания и ще създадат реални предпоставки за плащане на по-ниски такси от предприятията, което едва ли е била целта на вносителите на тези изменения.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 3 част

Прави впечатление, че в предложението, което е изложено на настоящата обществена консултация, идеята да се дължи такса само при изменение на параметрите на предавателите си остава на практика непроменена, но тази идея е завоалирана чрез усложнения вид и строеж на разпоредбата. Следователно така предложената разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ще намали приходите от тази такса.

В Частичната предварителна оценка на въздействието е направен опит за обосновка на изменението на чл. 9, ал. 1, т. 10 със следния текст:

„Предложението за промяна в чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата е редакционно и не води до промяна в размера на таксата. Предложението е направено във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател.

Таксата, която се дължи се запазва - 2х10 лв. = 20 лв. при участък, обслужван от два предавателя, а при участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), който се обслужва от четири предавателя, таксата ще бъде 4х10 лв. = 40 лв.“

Последният абзац, с който се обосновава защо таксата се намалява на 10 лв. за предавател показва, че е налице едно изкуствено нагаждане на числата, което няма нищо общо с принципа на разходоориентираност и крайният резултат от това нагаждане е да се намали дължимата такса (от 80 лв. на 40 лв. за участък, използващ двойна поляризация на радиочестотен канал), което не е в интерес на държавния бюджет. Освен това, теоретически  е възможно един участък да има и само един предавател (ако е еднопосочен участък) и тогава ще има реално двойно намаляване на дължимата такса.

По мое мнение, сега действащият размер (20 лв.) на таксата по чл. 9, ал. 1, т. 10 е значително занижен и едва ли ще издържи една задълбочена проверка по отношение на нейната разходоориентираност и това може да бъде тема на следващия Анализ на КРС.

Обосновката в мотивите и в частична предварителна оценка на въздействието, че изменението се прави „с цел уеднаквяване на терминологията с еднократната такса за издаване на разрешение за мрежи от вида „точка към точка“ в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата, която е за всеки предавател“ е крайно несъстоятелна и незаконосъобразна, защото в чл. 2, ал. 1, т. 4 от Тарифата става въпрос за еднократна такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС), а РЧС се ползва активно именно от предавателите, а в чл. 9, ал. 1, т. 10  става въпрос за еднократна административна такса за разглеждане на заявление, която според изискванията на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС може да зависи и да включва само „разходите за труд и материали“.

Важно е да се отбележи, че при сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 ясно е регламентирано и се разбира, че таксата се дължи за всякакво изменение на всеки отделен участък, а при новата редакция това остава неясно и има предпоставки за тълкуване, че с едно заявление може да се правят промени в произволен брой участъци, но ще се дължи такса само ако изменението е за предаватели и дължимата такса ще е 10 лв.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 2 част

Сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е пределно ясна и практична и може да осигури безпроблемно действие и при отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба се отнася за определяне на таксата за извършена административна услуга от КРС и следователно размерът на тази такса трябва да зависи само от цената на вложения труд за нейното извършване плюс цената на използваните материали и други активи (например софтуер). Факт е, че времето и разходите за разглеждане на заявленията са приблизително едни и същи, независимо дали се разглежда заявление „за вписване, добавяне или изменение на техническите параметри за “произволен участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Ясно е, и че цената на тази административна услуга по никакъв начин не зависи от броя на предавателите в участъка или от някои от многобройните други параметри и характеристики на този участък.

Следователно, сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 10 е напълно приложима без никакви проблеми към всякакъв вид участъци, без значение колко предавателя има в тези участъци и каква технология използват тези предаватели.

Затова, абсолютно нелогично и безсмислено е обвързването на цената на тази административна услуга с броя на предавателите в участъка, каквато е и същността на предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10. Това обвързване е и грубо нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 142. (1) Еднократната такса за административни услуги включва разходите за труд и материали.“,

която регламентира какво се взема предвид при определянето на тези такси. Това обвързване е нарушение и принципа на разходоориентираност и на начина за определяне размера на таксите, които са заложени в  Методиката, която е приета на основание чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Важно е да се отбележи, че първоначалното предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10, (в резултат на извършения анализ от КРС), предложено за обществена консултация е било:

Този първоначално предложен вариант от КРС, макар че също е погрешен и е в несъответствие с изискванията на ЗЕС, но поне е по-опростен и ясен и от него може да се разбере каква е била идеята и целта на това предложено изменение от КРС.

Внимателният анализ на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 в този първоначално предложен вариант разкрива, че е променен значително смисълът й и значително е стеснен обхватът на случаите, в които се дължи такса.

В сегашния й вид, по разпоредбата се дължи такса при вписване, добавяне или изменение на кой да е от техническите параметри на съответния участък, а при предложената редакция ще се дължи такса само при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри само за предавателите. Известно е обаче, че всеки участък има редица параметри не само за предавателите, а и за приемниците, АФС и много други. По този начин вписването, добавянето или изменението на всички останали технически параметри, освен за предавателите, ще се извършват от КРС без да се дължи такса, което е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите. В Анализа не са посочени и аргументирани причини за това стеснение на обхвата на случаите, в които се дължи такса, което нарушава принципа на откритост. Освен това, без аргументация и представен разчет в Анализа, се намалява дължимата такса от 20 на 10 лв., което също е нарушение на принципа на разходоориентираност на таксите.

За отпадане на разпоредбата на § 7 от проекта на ПМС - 1 част

С § 7 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 (ред 10 в таблицата към чл. 9, ал. 1) от Тарифата се изменя от:

на

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка за това изменение:

„Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме ... чл. 9, ал. 1, т. 10 да се измени“,

но на практика с новата редакция на чл. 9, ал. 1, т. 10 се постига всъщност по-голяма неяснота и възможност за различно тълкуване.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 7 е записана също само неясната обосновка:

„Разпоредбите на … чл. 9, ал. 1, ред 10 от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“,

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 10 и изобщо липсва обосновка с какво пречи технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на досегашния начин на определяне на таксата. Освен това, както ще се посочи по-долу, и мотивът „с цел уеднаквяване на техническа терминология“ е абсолютно несъстоятелен.

Още при първия прочит на новата редакция на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 10 прави впечатление, че тя е нелогично построена и е неясна. В нея два пъти се повтаря след тире изразът „за всеки предавател“, като в единия случай към този израз са добавени думите „на участък“, което значително допринася за голямата неяснота относно смисъла, който е вложен от вносителите на тази разпоредба.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

Считам, че предложената промяна не е обоснована и ще доведе до допълнително намаляване на постъпващите такси от ползването на РЧС след регистрация (над 57 GHz). Трябва да се отбележи, че на основание годишен анализ на КРС за 2021 г., с ДВ, бр. 30 от 2023 г. беше добавена нова разпоредба в чл. 7, ал. 4, с която за пръв път беше определена такса за ползване на радиочестотен спектър (РЧС) подлежащ на регистрация (над 57 GHz), като годишната такса за ползване на РЧС за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС е в размер на 9 стотинки за честотна лента от 1 MHz (9 лв. за 100 MHz), което си е на практика една символична такса. Неясни са мотивите за определянето на тази изключително ниска такса, която е повече от 3 пъти по-ниска от таксата за ползване на РЧС след разрешение в обхвата над 57 GHz, която е определена с § 5, т. 1, буква „б“ от проекта на това ПМС, в размер на 30 стотинки за честотна лента от 1 MHz, за участък от 1 км. Освен това при определяне на таксата за ползване на РЧС, подлежащ на регистрация (над 57 GHz) не се отчита дължината на участъците, което допълнително намалява значително приходите от тези такси.

Прави впечатление и липсата на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 4, при положение, че тази дума е вмъкната в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая.

С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 4 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи само от големината на заеманата честотна лента. С предложената редакция се изменя коренно смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид заеманите честотни ленти (брой носещи честоти) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

С § 5, т. 2 от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата се изменя от:

„(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“

на

„(4) Годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за брой носещи честоти в участък, вписан в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, е в размер на 9 лв. за 100 MHz. Таксата се изчислява пропорционално според заеманата честотна лента.“

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 4), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка:

„Във връзка с необходимостта от отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация на радиочестотен канал (CCDP), при вписване, добавяне или изменение на техническите параметри на всеки участък в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, както и с цел постигане на по-голяма яснота при изчисление на годишната такса на вписани участъци, предлагаме чл. 7, ал. 4 … да се измени“.

Както ще се посочи по-долу, с предложеното изменение няма да се извърши „постигане на по-голяма яснота“, а напротив, създават се предпоставки за неясноти и различно тълкуване.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на … чл. 7, ал. 4 ... от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 4 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата.

Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и изобщо е неясно как и защо ще се отчита този „брой носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в непромененото изречение второ на тази алинея, така че нямат никакво значение броят „носещи честоти“.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 2 част

С това изменение се създават реални предпоставки за неправилно тълкуване. При сегашната разпоредба на  чл. 7, ал. 1, т. 3 е пределно ясно, че таксата се дължи за всеки отделен участък от мрежата и нейният размер зависи от дължината на съответния участък и параметрите на използваната честотна лента (място на честотната ос и големина). С предложената редакция се получава известна неопределеност, изменя се смисълът на разпоредбата и може да се тълкува, че се имат предвид използваните честотни ленти (брой използвани носещи честоти в обхвати) в цялата страна, за всички участъци от мрежата и това значително ще намали приходите от тази такса.

Необходимо е да се отбележи, че посочените радиочестотни ленти в точки/редове от 3.1 до 3.5 не са общоприети и установени радиочестотни обхвати, такива, каквито са например обхватите посочени в точки/редове от 2.1 до 2.7 и т. 5 на същата таблица, а това са произволно избрани радиочестотни ленти, чиито граници са определени „от… до…“ с посочените гранични честоти. Затова е и неподходяща думата „обхвати“ в предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3, а трябва да си остане сегашната дума „честота“.

Прави впечатление и наличието на думата „използвани“ в новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 3 при положение, че тази дума липсва в новата редакция на чл. 7, ал. 4. Факт е, че в мотивите и двете изменения се обосновават „с цел уеднаквяване на техническа терминология“, а е видно, че уеднаквяване липсва. Моето становище е, че думата „използвани“ е излишна и в двата случая.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС да отпадне и съответно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Тарифата да не се изменя и да остане в настоящия си вид.

За отпадане на разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС - 1 част

С разпоредбата на § 5, т. 1, буква „а“ от проекта на ПМС, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 (ред 3 в таблицата към ал. 1) от Тарифата се изменя от:

Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

на

Чл. 7. (1) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

В ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено това предложение за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е публикувана следната неясна обосновка за това изменение:

„С оглед прозрачност и постигане на по-голяма яснота при изчисление на еднократната и годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за мрежите от неподвижна радиослужба от вида "точка към точка", предлагаме редакционни промени на …. чл. 7, ал. 1, т. 3.“

Както ще се посочи по-долу, това не са редакционни промени, а са съществени промени, които освен това са и неудачни и създават предпоставки за неясноти, различно тълкуване и намаляване на приходите от тези такси.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 5, т. 1 е записана също само неясната обосновка „Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, ред 3 … от Тарифата се прецизират с цел уеднаквяване на техническа терминология и отчитане на участъци, използващи технология, при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал.“,

в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3 и изобщо липсва обосновка с какво пречи използването на технологията, „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“ на сегашния начин на определяне на таксата.

Видно е, че е липсва каквато и да е обосновка и е неясно как и защо ще се отчита този „брой използвани носещи честоти“ и каква е ролята на технологията „при която се прилага двойна поляризация в радиочестотен канал“. Това създава неяснота и възможност за различно тълкуване при прилагането на тази разпоредба. В крайна сметка, дължимата такса и в така предложената редакция пак ще е (както е било и досега) според „заеманата честотна лента“, както е регламентирано в основния текст на чл. 7, ал. 1, така че няма никакво значение броят „използвани носещи честоти“.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 2 част

Предложеното изменение не може да се приеме само за „направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“ (както е посочено в Анализа), а на практика представлява изкарване от облекчения режим на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, а на негово място се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни. Този факт се явява още една пречка пред въвеждането на наземното цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в обхват 174-230 MHz, наред с другите процедурни и административни пречки, които са се натрупали през годините и чакат своето разрешаване. Освен това липсва и обосновка, защо в този облекчен режим се вкарва отново наземното цифрово радиоразпръскване в обхватите на дълги, средни и къси вълни при положение, че вече няма такива работещи радиостанции в България, а няма и перспектива да има такива в бъдеще. Не считам, че е достатъчно и даденото впоследствие допълнително обяснение от КРС, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи. Необходимо е да се отбележи, че тази разлика (че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи) е съществувала и миналата година, когато с ДВ, бр. 30 от 2023 г. е направено изменението в Тарифата. Как тогава е можело, а сега не може? Освен това, тази разлика може да се преодолее и отрази в Тарифата, например с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.

В мотивите към предложения проект на ПМС, за разпоредбата на § 1, т. 2 е записана също само неясната обосновка „Отразени са и редакционни промени в чл. 2, ал. 2, т. 1 с оглед прецизиране на препратките към чл. 2, ал. 1, предвид последното изменение и допълнение на Тарифата от 4 април 2023 г.“, в която също липсват логични доводи за предложеното изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1.

На основание на гореизложените съображения, предлагам разпоредбата на § 1, т. 2 от предложения проект на ПМС да отпадне и съответно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата да не се променя и да остане в настоящия си вид.

При необходимост (във връзка с разликата, че в единия случай става въпрос за отделни станции, а в другия – за едночестотни мрежи), може да се прецизира с подходящо допълнително уточняване за едночестотните мрежи в пограничните райони/области и до морския бряг.

За отпадане на разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС - 1 част

В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 се измени така, че наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.6) се изключи от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и на негово място беше включено наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz (регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1.4). Това имаше своята логика и основание, защото в България вече няма работеща радиостанция от наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни, а от друга страна въвеждането в България на наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz предстои след премахването на необоснованата и ненужна правна пречка в чл. 116е, ал. 9 от Закона за радиото и телевизията.

По тази причина, нелогична е разпоредбата на § 1, т. 2 от проекта на ПМС, с която се изключва наземното цифрово радиоразпръскване в обхват 174-230 MHz от облекчения режим за таксите в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Тарифата и отново се включва в този облекчен режим наземното цифрово радиоразпръскване, в обхватите на дълги, средни и къси вълни.

Това изменение не е обосновано ясно и подробно, а в ежегодния Анализ на КРС (на основание на който е направено сегашното предложение за изменение на чл. 2, ал. 2, т. 1), който е публикуван на интернет адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2508/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-proekt-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

е налична само неясната формулировка:

„При извършване на настоящия анализ се отчете, че е необходимо актуализиране на препратките към чл. 2, ал. 1, посочени в чл. 2, ал. 2 от Тарифата“

и че

„е необходимо да бъде направена техническа корекция в чл. 2, ал. 2“.

1. На много места в изменените разпоредби на закона се правят препратки към „чл. 4, ал. 1, т….“, но в изменения текст на разпоредбата на чл. 4 вече няма алинеи, а само точки. Затова предлагам тези препратки да се коригират на „чл. 4, т….“.

2. Предлагам в разпоредбата на § 17, т. 3, буква е) от проекта думите „т. 6 и 7“ да се заменят с думите „т. 6, 7 и 8“,

защото се създава и нова т. 8.

3. Предлагам разпоредбата на § 40, т. 1 от проекта да се измени във вида:

„1. в срок до три месеца от влизането в сила на закона определя с решение административните органи по чл. 16, ал. 1 и приема методиката по чл. 16, ал. 3, т. 8;“

защото приемането на тази методика вече ще е регламентирано в чл. 16, ал. 3, т. 8 от закона.

4. Предлагам в разпоредбата на § 41 от проекта думите „решението по § 41, т. 1“ да се заменят с думите „решението по § 40, т. 1“

за да е точна препратката.

5. За по-добра прецизност предлагам разпоредбата на § 42, т. 2 от проекта да се измени във вида:

„2. В чл. 30, ал. 1, т. 22 думите „като при необходимост си съдейства с компетентните органи по чл. 244а, ал. 3“ и запетайката пред тях се заличават.“

6. В разпоредбата на § 42, т. 4 от проекта предлагам да се коригира думата „петнадасета“ с думата „петнадесета“.

Така предложеният текст на разпоредбата на § 42, т. 1 от проекта:

§ 42. В Закона за електронните съобщения се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 16, се създава ал. 2а:

„(2а) Национален компетентен орган за субектите по чл. 4, ал. 1, т. 3, буква а) и б) е Комисията за регулиране на съобщенията.“

е неточен и непълен, защото е ясно, че не може да става въпрос за чл. 16 от ЗЕС, който регламентира дейностите на министъра на транспорта и съобщенията, а и няма алинеи в него. Освен това, така написана в ЗЕС, тази разпоредба реферира към разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 3, буква а) и б) от ЗЕС, но в тях не става въпрос за субекти, а за целите на закона. Един внимателен анализ показва, че вероятно се имат предвид изменените разпоредби на чл. 4, т. 3, буква а) и б) от самия Закон за киберсигурност.

За преодоляване на горепосочената грешка, предлагам разпоредбата на § 42, т. 1 от проекта да се измени в един от двата варианта:

Вариант 1:

1. В чл. 21 се създава ал. 6:

„(6) Комисията изпълнява функциите на национален компетентен орган за субектите по чл. 4, т. 3, буква а) и б) от Закона за киберсигурност.“

или Вариант 2:

1. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 30:

„30. изпълнява функциите на национален компетентен орган за субектите по чл. 4, т. 3, буква а) и б) от Закона за киберсигурност.“

в зависимост от това, за кое място в ЗЕС се прецени, че е по-подходящо за тази разпоредба.

Вероятно горепосочената грешка в разпоредбата на § 42, т. 1 от проекта се е допуснала, защото на някакъв по-ранен етап от изготвянето на проекта, тази разпоредба е била предвидена като нова алинея 2а на чл. 16 от самия Закон за киберсигурност, в което също има логика и смисъл. Затова, ако се прецени, че е необходимо, предлагам да се добави като § 17, т. 3 от проекта разпоредбата във вида:

3. В чл. 16 се създава ал. 2а:

„(2а) Национален компетентен орган за субектите по чл. 4, т. 3, буква а) и б) е Комисията за регулиране на съобщенията.“

и следващите точки в § 17 да се преномерират.

При проведеното гласуване само аз гласувах „За“ моето предложение, а всички останали присъстващи членове на КРС гласуваха „Против“. По този начин мнозинството от членовете на комисията на практика абдикира от задължението на КРС за независима дейност и от неотложната необходимост от законови гаранции за независимостта на комисията, каквито са изискванията на европейските документи. Видно е, че аргументите, които изложиха членовете и експертите на КРС са близки с аргументите на МТС.

Тези аргументи не са правилни, защото въпреки, че Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акта за цифровите услуги) има пряка приложимост и се прилага директно, самият регламент не осигурява сам по себе си независимостта на КРС (както обосновах по-горе), а изисква от държавите да гарантират/осигурят необходимите условия за тази независимост и единственият начин, по който всяка държава може да направи това, е само чрез законови разпоредби в съответния устройствен закон.

По отношение на несъстоятелността на аргументите на експертите от КРС, че „Цитираната разпоредба в закона отговаря на изискванията за независимост, въведени в Директивата и Акта за цифрови услуги. Направеното предложение не е свързано с въвеждане на Акта за цифрови услуги, поради което не е част проекта на ЗИД на ЗЕС“ ще посоча, че от горецитираните по-горе съображения 111, 112 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги ясно е видно, този регламент изрично изисква от държавите членки да „гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин“, което може да стане само чрез допълнителни законови гаранции в устройствения закон, какъвто е ЗЕС.

Сега, от представения проект на Устройствен правилник е видно, че експертите и членовете на КРС са осъзнали своята грешка и в чл. 4 на проекта е добавена новата алинея 8, която буквално повтаря цитираното по-горе мое предложение за чл. 21, ал. 7 от ЗЕС.

Тази промяна на мнението на експертите и членовете в КРС е стъпка в правилната посока, но е необходимо тази разпоредба да се добави и към ЗЕС със следващия ЗИД на ЗЕС, като освен допълнението към чл. 21, ал. 7 е необходимо да се добави и думата „независимост“ в съответните приложими разпоредби от ЗЕС, в които са посочени принципите, които трябва да спазва КРС в своята дейност. Но докато се допълни ЗЕС с този принцип, няма пречки, а и е необходимо, да се сложи този принцип в Устройствения правилник на КРС.

Във връзка с гореизложеното, предлагам в чл. 4, ал. 7 от проекта пред думата „безпристрастност“ да се добави думата „независимост“ и да се сложи запетая.

Освен това, само малка част от правомощията на КРС ще произтичат от Регламента, а основната й дейност е на основание на Директива (EC) 2018/1972, а както посочих по-горе, в нея също има изрични разпоредби за осигуряване на независимост на КРС, които изобщо не са транспонирани в ЗЕС.

Следователно не подлежи на съмнение, че и Директивата и Актът за цифровите услуги изискват в ЗЕС да има разпоредби, гарантиращи независимостта на КРС. Такива разпоредби има в устройствените закони за другите регулатори, но за КРС няма. Видно е, че само разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС не може да осигури необходимата независимост на КРС. Но е ясно, че липсва и волята на КРС и МТС за добавянето на такива разпоредби в ЗЕС.

На заседание на 20.02.2024 г. КРС разгледа писмо от МТС, с което след приключилата обществена консултация се изпраща проекта на ЗИД на ЗЕС за становище от КРС, преди внасянето му в МС.

В проекторешението беше записано, че КРС съгласува проекта на ЗИД на ЗЕС без бележки и предложения. Аз изготвих особено мнение за несъгласие с това проекторешение, което е публикувано с протокола от заседанието тук:

https://crc.bg/bg/statii/2548/fevruari-2024-g

На самото заседание на КРС отново предложих на обсъждане и гласуване моето конкретно предложение:

„В чл. 21 от ЗЕС да се създаде нова ал. 7:

„(7) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са й възложени със закон.““

Това предложение не беше прието от останалите присъстващи членове на КРС, като изказалият се член на КРС изложи своето становище, че в ЗЕС, както и в Регламент (ЕС) 2022/2065, който е с пряко действие, има достатъчно гаранции за независимостта на КРС и следователно няма необходимост от допълнителни разпоредби.

Експертите от КРС представиха своето становище, че:

„Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, КРС е специализиран независим държавен орган. Цитираната разпоредба в закона отговаря на изискванията за независимост, въведени в Директивата и Акта за цифрови услуги. Направеното предложение не е свързано с въвеждане на Акта за цифрови услуги, поради което не е част проекта на ЗИД на ЗЕС.“

Според мен, тези аргументи са несъстоятелни, защото предложените разпоредби не са декларативни, а имат императивен характер и освен това такива разпоредби вече са факт в устройствените закони за другите регулатори и следователно законодателят ясно съзнава изричната необходимост от тях. Тези действащи разпоредби в продължение на години са доказали своята приложимост и ефективност и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК, СЕМ и КФН.

За да докажа несъстоятелността на аргумента на МТС, че „действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите“, ще цитирам и разпоредбите на съображения 111, 112 и чл. 50 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги), които изискват независимост на компетентните органи, респективно на КРС.

Съображения 111 и 112 от Акта за цифровите услуги поставят акцент на обстоятелствата, че:

„111) Координаторът за цифровите услуги, както и другите компетентни органи, определени съгласно настоящия регламент, играят решаваща роля за гарантиране на ефективността на правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент, и за постигането на неговите цели. Съответно е необходимо да се гарантира, че тези органи разполагат с необходимите средства, включително финансови и човешки ресурси, за да упражняват надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, в интерес на всички граждани на Съюза. Като се има предвид разнообразието от доставчици на посреднически услуги и използването от тяхна страна на модерни технологии при предоставянето на услугите им, от съществено значение е също така координаторът за цифровите услуги и съответните компетентни органи да разполагат с необходимия като брой персонал, експерти със специализирани умения и усъвършенствани технически средства, както и автономно да управляват финансови ресурси за изпълнение на задачите си. Освен това равнището на ресурсите следва да е съобразено с размера, сложността и вероятното обществено въздействие на доставчиците на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, както и обхвата на техните услуги в целия Съюз.“

„112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“

Чл. 50 от Акта за цифровите услуги регламентира, че:

„1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги.

2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“

Ясно е видно, че навсякъде, където има някакво изискване към компетентния орган (координатора за цифровите услуги), текстът в Регламента е „Държавите членки гарантират“, което означава, че самият регламент не осигурява независимостта на органа, а изисква от държавите да гарантират/осигурят необходимите условия за тази независимост. Единственият начин, по който всяка държава може да осигури това е само чрез законови гаранции в съответния устройствен закон.

В ЗЕС има над 10 разпоредби, в които са изброени общо над 10 различни принципа, които трябва да спазва КРС в своята дейност, но сред тях изобщо липсва принципът на независимост. Такива разпоредби са например чл. 5, 73, 80, 80а, 106а, 128, 147, 166, 181г и 191 и 197 от ЗЕС. Едва ли има друг закон с толкова много „принципни“ разпоредби и с толкова много принципи за спазване, но принципът на независимост го няма и няма. Според мен, принципът на независимост на регулаторите е сред най-важните от всички принципи и неговата липса в ЗЕС е категорично неприемлива.

Тези факти (липсата на изрични разпоредби, които да осигуряват законови гаранции за независимостта на КРС и липсата на принципа на независимост в ЗЕС) са налице, въпреки че в съображение 37 от Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), която е основният европейски документ, регламентиращ дейността на КРС, е посочено и е поставен акцент на обстоятелствата, че:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.“

Видно е, че вече 15 години, такава изрична разпоредба, която да гарантира независимостта на КРС, липсва в ЗЕС или в друг закон, а и липсва информация за това, че някой изобщо е имал намерение да предложи такава разпоредба, т.е. европейското законодателство не е транспонирано в пълен обем в ЗЕС и независимостта на КРС не е законово регламентирана и гарантирана. Общата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС „Комисията е специализиран независим държавен орган.“ изобщо не може да се приеме за такава изрична разпоредба, а добри примери за такива изрични и подробни разпоредби има за останалите регулаторни органи в техните устройствени закони.

Важно е да се отбележи, че и в изброените принципи за спазване от КРС в чл. 4, ал. 7 на Устройствения правилник също не е включен принципът на независимост и затова е необходимо да се добави.

По-горе, в становището „Има ли законово основание или задължение да има Инспекторат в КРС?“ съм посочил някои от разпоредбите в Директивата и в Акта за цифровите услуги, които изрично изискват законови гаранции в националното законодателство, които да гарантират независимостта на КРС и затова няма да ги цитирам и тук.

Ясно е, че за да се изпълнят горепосочените изисквания за независимост на КРС в Директивата и в Акта за цифровите услуги, са необходими допълнения в ЗЕС, които да гарантират изпълнението на тези европейски изисквания и да се гарантира независимостта на КРС.

Затова в процеса на изготвяне на ЗИД на ЗЕС в началото на 2024 г. аз поставих в КРС въпроса за такова допълнение в законопроекта като допълнителна ал. 7 на чл. 21.

Моето предложение не беше прието и ЗИД на ЗЕС беше публикуван за обществена консултация от МТС без такава разпоредба.

В рамките на обществената консултация тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8035

отново направих предложения (които може да видят на посочения сайт) за промени в проекта на ЗИД на ЗЕС, които да осигурят независимостта на КРС, включително и горепосочената допълнителна ал. 7 на чл. 21 от ЗЕС. От изготвената от МТС таблица – „Справка за постъпилите предложения при общественото обсъждане на проект на ЗИД на ЗЕС“ е видно, че МТС не приема това предложение със следните аргументи:

„По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта.“

Предложение за допълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от проекта.

Предлагам, в чл. 4, ал. 7 от проекта пред думата „безпристрастност“ да се добави думата „независимост“ и да се сложи запетая.

Мотиви: Нека първо да си отговорим на въпросите – независима ли е КРС и има ли достатъчни законови гаранции за нейната независимост?

Фактите показват, че в последните години има редица случаи, когато независимостта на КРС се нарушава и нейни проекти за нормативни актове се спират или забавят от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) за внасянето  им в Министерския съвет (МС) или се променят текстове в тях без да се вземе под внимание или да се иска становището на КРС. Такива бяха случаите с приемането на Наредбата по чл. 33, ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и на промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. Има и случай на промени в ЗЕС от МТС без тези промени да са минали на обществена консултация и КРС да е изразило становище по тях.

Такъв случай има и сега с процедурите по общественото обсъждане на проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС, които приключиха преди три месеца на 17.06.2024 г., но все още няма решение нито на КРС, нито на МТС по въпроса, което може да се види за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

И това се случва при положение, че това обществено обсъждане трябваше да приключи още миналата календарна година и да има съответното решение на МС. Най-вероятният резултат от тези необосновани забавяния ще е намаляване на приходите от годишната административна такса за контрол, но това не е тема на това становище.

Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано в чл. 53 от ЗЕС, а проектът на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси.

Следователно отговорът на въпроса за независимостта на КРС е ясен.

Да видим как стои въпросът със законовите гаранции за независимостта за другите регулатори и съответно за КРС.

В устройствените закони за други регулаторни органи в България има изрични конкретни разпоредби (за КЕВР, КФН, СЕМ и КЗК), които осигуряват законовите гаранции за независимостта на съответния регулаторен орган от изпълнителната власт и от други организации. Тези разпоредби съм ги цитирал подробно по-горе в становището с наименование „Има ли законово основание или задължение да има Инспекторат в КРС?“ и затова няма да ги повтарям тук.

Един внимателен анализ на ЗЕС разкрива, че независимостта на КРС е спомената в закона само в общата разпоредба на чл. 21, ал. 2:

„Чл. 21. (2) Комисията е специализиран независим държавен орган.“

и липсва друга регламентираща разпоредба за независимост от изпълнителната власт.

Прегледът на ЗЕС разкрива и друг интересен и странен факт. В устройствените закони на другите регулатори е регламентирано, че спазват принципа на независимост в своята дейност, а за членовете на КФН спазването на този принцип е заложено дори в полаганата клетва. В ЗЕС принципът на независимост изобщо не е посочен за спазване от КРС, въпреки, че в много разпоредби са посочени различните принципите, които трябва да спазва комисията.

В следващата таблица са дадени стойностите за персонала в КРС, така както са заложени в сегашния Устройствен правилник, в проекта и според моите предложения за промени.

Подкрепям създаването на новата дирекция „Международна дейност, цифрови услуги и координация“ в състава на специализираната администрация, но не подкрепям променените числови стойности за персонала в някои от дирекциите.

По-горе в коментара „Има ли законово основание или задължение да има Инспекторат в КРС?“ съм обосновал предложението да се премахне Инспектората като структурно звено в КРС и неговите три щатни бройки да се прехвърлят, както следва – една в дирекция „Правна“ и две в дирекция „Управление на ограничен ресурс“.

В мотивите към проекта липсва подробна обосновка за променените числови стойности за персонала в дирекциите. Прави впечатление увеличения персонал с три щатни бройки в дирекция „Регулиране“ за сметка на дирекция „Управление на ограничен ресурс“. Вярно е, че както е посочено в мотивите „Взети са предвид правомощията на КРС относно прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ И тези правомощия са възложени основно на дирекция „Регулиране“, но не считам, че това е достатъчно основание за подобно увеличение на щата на тази дирекция. Не е тайна например, че на задължителен контрол според закона, подлежат само някои парични преводи, които са незначителна част от всичките преводи. Този факт, както и редица други съображения прави нецелесъобразно това увеличение на щата, а още по-малко е целесъобразно, ако тези три бройки са предвидени за създаване отделна структура (отдел) в дирекция „Регулиране“, която да е ангажирана специално с дейностите по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Създаването на такава отделна структура (отдел) би било и икономически необосновано и затова най-правилно би било дейностите по тези закони да се разпределят между сега съществуващите структурни звена в КРС. Затова предлагам да се намали с две бройки щата на дирекция „Регулиране“, които да отидат в дирекция „Управление на ограничен ресурс“, чийто щат считам, че е необосновано значително намален в проекта.

Намирането на валидно законово основание за създаването на инспекторатите е важно, защото от чл. 5, ал. 3 от „Наредба за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи“:

„Чл. 5. (3) Органите на държавна власт, към които има създадени инспекторати по Закона за администрацията, спазват следните изисквания за минимална численост:…“

ясно е видно, че тази разпоредба се отнася само за „създадени инспекторати по Закона за администрацията“, т.е. броят назначените инспектори в инспекторатите в КРС, КОНПИ и КФН е също без правно основание. Например, в КРС има разкрити три длъжности за инспектори, включително ръководителя, като и трите длъжности са заети и това при положение, че в КРС броят на вакантните длъжности рядко пада под 40 и то преобладаващо в специализираната администрация, което значително затруднява работата на комисията.

Като обобщение на гореизложените факти и обстоятелства, може да се направи изводът, че законово основание за създаване на инспекторатите има само в Закона за администрацията и те могат да се създават само в органи на изпълнителната власт. Независимите регулаторни органи като КРС не са органи на изпълнителната власт и следователно липсва законово основание в КРС да има инспекторат. А щом липсва законово основание за създаването на някоя структура в държавен орган, то възникват резонните въпроси за причините за създаването на тази структура и дали няма нарушение на бюджетната дисциплина.

В подкрепа на извода, че липсва законово основание за създаване на инспекторати извън изпълнителната власт е и фактът, че в значително по-голямата част от независимите регулаторни и надзорни органи няма създадени инспекторати.

С цел преодоляване на горепосочените констатирани слабости, предлагам да се премахне Инспектората като структурно звено в КРС и неговите три щатни бройки да се прехвърлят, както следва:

• една щатна бройка в дирекция „Правна“, която считам, че ще е значително по-натоварена във връзка с новите функции на КРС по Акта за цифровите услуги; и
• две щатни бройки в дирекция „Управление на ограничен ресурс“, чийто щат считам, че е необосновано значително намален в проекта.

В допълнение може да се направи и извода, че е необходима по-ясна и конкретна законова регламентация по въпроса, в кои държавни администрации е задължително да има инспекторати и да се направи ясна законова уредба, че независимите регулаторни и надзорни органи, които са първостепенни разпоредители с бюджет, не са органи от изпълнителната власт, а са извън нея и са независими от нея.

Член 8 от Директивата регламентира, че:

„…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза.

Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“

Аналогични разпоредби има и в Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги).

Съображение 112 от Акта за цифровите услуги регламентира, че:

„112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“

Член 50 от Акта за цифровите услуги регламентира:

„Изисквания към координаторите за цифровите услуги

1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги.
2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“

Ясно е видно, че горепосочените строги и ясни изисквания на европейските и националните регламентиращи документи могат да бъдат изпълнени само и единствено, ако регулаторните органи са извън изпълнителната власт и са независими от нея при изпълнение на правомощията си.

Ако се направи подробен анализ на задълженията на инспекторатите/инспекторите, така както са регламентирани в правилниците на регулаторните органи, в които има създадени такива структури (КРС, КОНПИ, КФН и КЕВР), ще се убедим в нещо много интересно. В никой от тези правилници не са записани в пълен обем задълженията на инспекторатите, така както са записани тези задължения в чл. 46 от Закона за администрацията. Някои от задълженията са променени, а други направо липсват. Особено показателно е, че във всички правилници липсва задължението по чл. 46, ал. 9 от закона:

„(9) Инспекторатът изпраща на Главния инспекторат ежегодно до 1 март доклад за извършените проверки по ал. 4 през предходната година.“

Показателен е и случаят с КФН, където при създаването на инспектората това задължение е било вписано в правилника като чл. 41, ал. 8, но по-късно е отменено. Тези факти красноречиво показват, че и самите регулаторни органи ясно съзнават своята независимост от изпълнителната власт, чийто общ ръководител е Министерския съвет.

Горепосочените факти разкриват обаче и нещо друго. Щом като инспекторатите/инспекторите на КРС, КОНПИ, КФН и КЕВР не изпълняват в пълен обем изричните задължения, така както са записани в закона, следователно не може да се приеме, че те са създадени на основание на Закона за администрацията. Аз не можах да намеря обаче друго законово основание за създаването на инспекторатите/инспекторите в независимите регулаторни органи.

В устройствените закони за регулаторните органи има изрични конкретни разпоредби, които осигуряват законови гаранции за независимостта на съответния регулаторен орган от изпълнителната власт и от други организации. Ще дам някои примери за това.

Например за КЕВР такива разпоредби са чл. 10, ал. 2 и 3 от Закона за енергетиката:

„Чл. 10 (2) Комисията е независим специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността й се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Комисията се отчита за дейността си пред Народното събрание.“

В този закон новата ал. 3 е добавена, въпреки, че в ал. 2 е посочено, че КЕВР е независим орган.

За КФН такава разпоредба е чл. 2, ал. 4 в ЗКФН:

„Чл. 2 (4) Комисията, при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си по този закон пред Народното събрание.“

За СЕМ такива разпоредби са чл. 20, ал. 1 и 3 от ЗРТ:

„Чл. 20. (1) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.

(3) Съветът за електронни медии не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са му възложени с този закон.“

За КЗК тези разпоредби са чл. 3, ал. 1 и 3 от ЗЗК и те са доста подробни и изчерпателни:

„Чл. 3. (1) Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджет. Комисията е юридическо лице със седалище София.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г.) Комисията упражнява правомощията си по този закон без право на намеса и даване на инструкции в работата й от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“

В този закон също е видно, че новата конкретна ал. 3 е добавена въпреки, че в ал. 1 е посочено, че КЗК е независим орган.

За КРС изискванията за независимост са посочени в европейските регламентиращи документи. Разпоредбите от Европейския кодекс за електронни съобщения и Акта за цифровите услуги изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС.

Съображение 37 от Европейския кодекс за електронни съобщения, установен с Директива (EC) 2018/1972 (Директивата) е:

„37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен.

Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.

Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови.“

Един внимателен анализ на структурите на независимите регулаторни органи (които са първостепенни разпоредители с бюджет) разкрива, че инспекторати има само в структурите на КРС и КФН, като според закона КФН е основно надзорен орган. Инспекторат има и в КОНПИ и в някои други ведомства, но те не са регулаторни органи.

Инспекторат има и към ВСС, но той си е предвиден в Конституцията.

В КЕВР няма инспекторат, а има по щат само един държавен инспектор, който изпълнява функциите на инспекторат.

Инспекторати няма в структурите на СЕМ, КЗК, КЗД, КЗЛД, ЦИК, ДКСИ, Народното събрание, Администрацията на президента, Конституционния съд, Сметната палата и в администрацията към омбудсмана. Инспекторат няма и в Народното събрание и в Администрацията на президента.

Следователно възникват резонните въпроси – има ли законово основание или задължение да има инспекторати във всички независими регулаторни и надзорни органи и съответно – кои от горепосочените ведомства са изпълнили стриктно закона и кои са евентуалните нарушители.

Основната нормативна уредба за инспекторатите е в чл. 46, чл. 46а и чл. 46б от Закона за администрацията и в една наредба, чието основание е в чл. 46б, ал. 2 от същия закон.

Приложното поле (за кои органи на държавната власт се отнася) на Закона за администрацията е определено в чл. 1, ал. 2 и 3 от закона:

„Чл. 1. (2) Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.

(3) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.“

Видно е, че ал. 3 се отнася за Народното събрание, Администрацията на президента, ВСС, Конституционния съд, Сметната палата и администрацията към омбудсмана.

В ал. 2 ясно е посочено, че се отнася за „органите на изпълнителната власт“ и тяхната структура. И тук възниква въпросът –независимите регулаторни органи, като КРС например, дали са част от изпълнителната власт. Този въпрос е напълно резонен, защото от разпоредбите в Закона за администрацията, които се отнасят за инспекторатите също е видно, че става въпрос само за органи на изпълнителната власт. Такива разпоредби са чл. 46, ал. 1, 3 и 5:

“Чл. 46. (1) В министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра за осъществяване на административен контрол.

(3) Инспекторатът осъществява дейността си съгласно вътрешни правила, утвърдени от съответния орган на изпълнителната власт въз основа на наредбата по чл. 46б, ал. 2.

(5) Инспекторатът в министерството осъществява административен контрол върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджет, освен в случаите, когато в закон е определено друго.”

От тези разпоредби ясно е видно, че инспекторат може да се създава само в министерство или друг орган на изпълнителната власт.

Специално внимание трябва да се обърне на смисъла на разпоредбата на чл. 46, ал. 6:

„Чл. 46. (6) В администрациите, които не се обхващат от контрола по ал. 5, се създават инспекторати.“

Текстът на тази разпоредба се е променял през годините и сега е в този си вид, който е неясен и може да подлежи на различно тълкуване и прилагане. Но приложното поле на чл. 46, ал. 6 не може да излезе извън приложното поле на закона, което е посочено в чл. 1, ал. 2 и 3, т.е. може да се отнася само за органи на изпълнителната власт. Освен това, самото място на тази алинея в разпоредбата на чл. 46 (който регламентира статута на инспекторатите в едно отделно министерство) показва, че нейното приложно поле е ограничено само до това министерство и се отнася до необхванатите случаи по чл. 46, ал. 5 в това министерство.

Следователно може да се направи изводът, че законовото задължение в Закона за администрацията за създаването на инспекторати се отнася само за органите на изпълнителната власт.

Следователно трябва да се прецени дали независимите регулаторни органи са органи от изпълнителната власт.

За да се осигури стриктното спазване на изискванията на ЗПФ и законосъобразното разработване на Вътрешните правила и тяхното задължително утвърждаване от председателя на КРС, предлагам да се изменят първото и второто изречение от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта във следния вид (с отбелязване на отпадналите думи в първото изречение):

„Председателят изпълнява правомощията си по ал. 1, т. 4 и 7 по правила, приети с решение на комисията. Правомощията по ал. 1, т. 7 се изпълняват съгласно изискванията на Закона за публичните финанси и при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност, съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.“

На пръв поглед може да изглежда, че това изменение (в първото изречение) противоречи на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС, която е:

“Чл. 27. (1) Председателят на комисията:

5. организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.”

в частта й на думите „и 5“, но това не е така, защото първо, тази разпоредба (чл. 27, ал. 2 от ЗЕС в частта й на думите „и 5“) противоречи пряко на чл. 2 и чл. 7, ал. 7 от ЗПФ и второ, тази част от разпоредбата на практика вече е без приложно поле и с отпаднало значение, защото от 01.01.2020 г. вече не КРС е първостепенният разпоредител с бюджет, а такъв е председателят на КРС.

За да няма противоречие на разпоредбите на ЗЕС с разпоредбите на ЗПФ, разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС, в частта й на думите „и 5“ е трябвало да бъде отменена едновременно с изменението на чл. 50 от ЗЕС (в сила от 01.01.2020 г.), с което изменение първостепенен разпоредител с бюджет става вече председателят на КРС, но това е пропуснато от законодателя. Но това трябва да се направи при първа възможност със следващия ЗИД на ЗЕС.

Следователно, за да се спазят стриктно законовите изисквания на ЗПФ (който е специалният закон в този случай, а и е приет след ЗЕС) е необходимо Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат от КРС, защото първо, КРС няма такива правомощия и второ, в чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет.

следователно не е законосъобразно с разпоредби в Устройствен правилник и дори в ЗЕС да се регламентира материята, която е предмет на ЗПФ. Както ще стане ясно по-долу, в КРС чрез разпоредби във вътрешни правила се регламентира точно такава материя, която е предмет на ЗПФ и то в пряко противоречие с изискванията на ЗПФ.

В КРС има приети Вътрешни правила, с които се заобикаля и се нарушава установения ред в ЗПФ и ЗЕС. Това са „Вътрешните правила за бюджетния процес и изпълнението на бюджета на КРС“, приети от мнозинството членове на КРС с Протоколно решение № 1 от 25.03.2021 г., в които е регламентирано, че КРС трябва със свое решение да одобрява/приема различните дейности от бюджетния процес. Тези правила са в явно противоречие със сегашните изисквания на ЗПФ и ЗЕС и затова не могат да се прилагат в тази им част.

Още на заседанието на 25.03.2021 г., когато се приемаха тези „Вътрешни правила за бюджетния процес и изпълнението на бюджета на КРС“, гласувах „Против“ тяхното приемане и изложих своите мотиви в особено мнение, което е достъпно на адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2037/mart-2021-g

Тези Вътрешни правила са приети от комисията, което е нарушение на ясните изисквания на разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от ЗПФ:

„Чл. 7 (7) Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.“

Следователно е необходимо и законосъобразно Вътрешните правила да се утвърждават от председателя на КРС, защото той вече (след 01.01.2020 г.) е първостепенният разпоредител с бюджет.

Един внимателен анализ на действащите „Вътрешни правила за бюджетния процес и изпълнението на бюджета на КРС“ разкрива, че разпоредбите в тях са били в законово съответствие с нормативната уредба в ЗПФ и ЗЕС преди 2020 г., когато според чл. 50 от ЗЕС самата комисия е била първостепенен разпоредител с бюджет. Макар че през 2021 г. е извършена актуализация на Вътрешните правила, разпоредбите в новите правила са останали непроменени и не са в съответствие с изискванията на ЗПФ и с новата законова разпоредба на чл. 50 от ЗЕС, че вече председателят на КРС е първостепенен разпоредител с бюджет.

Внимателният анализ на чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията разкрива, че правната разпоредба там, която в някаква степен може да се приеме, че се отнася за КРС, е разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4, която е:

„(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:

4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.“,

но дори и тази разпоредба се отнася само до „ръководителите на държавни институции“, а не до самите институции. Както е видно, КРС отговаря (и то само донякъде, защото като независим регулаторен орган КРС би трябвало да е извън изпълнителната власт) единствено на критериите посочени в чл. 19, ал. 4, т. 4, но дори и в тази точка са посочени като считани за органи на изпълнителната власт само „ръководителите на държавни институции“, а не самата държавна институция. Следователно и тук става въпрос само за председателя на КРС, а не за цялата комисия като колегиален орган. И понеже мнозинството в КРС често набляга на твърдението, че КРС е колегиален орган и затова тя трябва да решава бюджетните въпроси, трябва дебело да се подчертае, че независимо, че според закона КРС е колегиален орган по отношение на правомощията си по закон, тя не е с колективен орган на управление, а е с едноличен орган на управление и това е председателят на КРС, което е и изрично регламентирано в чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗЕС:

„Чл. 27. (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;

2. организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация;

5. организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.“

и никъде в ЗЕС или друг закон няма и намек за някакви управленски функции на комисията като колективен орган. Освен това, в чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗЕС ясно е регламентирано, че само председателят на КРС има всички задължения относно бюджетния процес в КРС.

На практика, в почти всички случаи документите, които идват от МФ/МС относно бюджетния процес се съгласуват без бележки и предложения, защото са с ясен характер или по тях е дискутирано предварително между ведомствата.

Затова, в такива случаи на искане от МФ/МС да се съгласува/изготви някакъв документ относно бюджетния процес (независимо дали има или няма някакви бележки или предложения по документа) най- законосъобразно и целесъобразно е, председателят на КРС да изпрати със свое писмо съответния отговор (който е изготвен от експертите) до МФ/МС и евентуално, по негова преценка, да информира останалите членове на КРС за това. По този начин ще се избегне излишното натоварване на експертите във връзка с организацията на провеждането на ненужните заседания.

В приложимите случаи, когато няма бележки или предложения по документа, председателят на КРС може дори да използва правната възможност, която му дава разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от УПМСНА:

„Чл. 34. (2) Материалите се считат за съгласувани без бележки, когато в срока по ал. 1 не е получено становище.“

и изобщо да не праща отговор, когато няма бележки или предложения по съответния документ. По този начин ще се освободят и двете администрации от излишните спешни дейности по изготвянето на документите, защото най-често поставените срокове за изпълнение по тези документи са 1-3 дни.

Важно е да се отбележи, че в ЗПФ я има изричната разпоредба на чл. 2 от ЗПФ:

„Чл. 2. С друг закон не може да се създава уредба на материята - предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с този закон.“,

В тази връзка и с цел недопускане на горепосочената незаконосъобразна практика в КРС, предлагам последното изречение от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от проекта да отпадне, като това няма да ограничи или влоши работата на КРС, защото липсва законово основание или задължение КРС да взема решения в неотложна спешност (за няколко часа). Минималният срок от 24 часа си е един разумен и адекватен срок за обективно прилагане на правомощията на КРС като колегиален орган и дава необходимата реална възможност на членовете на КРС да се запознаят подробно с материалите за разглежданата тема и да вземат информирано решение.

Накратко ще обоснова защо не е законосъобразно КРС като колегиален орган да приема решения свързани с бюджетния процес.

На първо място е важно да се отбележи, че до 01.01.2020 г. разпоредбата на чл. 50 от ЗЕС е била:

„Чл. 50. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.“,

което означава, че самата КРС като колегиален орган е трябвало да приема свои решения по различните дейности в етапите на планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджетния процес съгласно изискванията на Закона за публичните финанси (ЗПФ).

Доколко е било целесъобразно и удачно един независим колективен регулаторен орган (КРС) да изпълнява правомощията на първостепенен разпоредител с бюджет не е тема на настоящото становище, но считам, че промяната на разпоредбата на чл. 50 от ЗЕС след 01.01.2020 г. във вида:

“Чл. 50. Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.”

е действие в правилната посока и отговаря на законовите изисквания и повсеместната практика в бюджетните организации, едно длъжностно лице (ръководителят на организацията или оправомощено от него лице) да изпълнява правомощията и да носи съответната отговорност като първостепенен разпоредител с бюджет.

Освен това, в чл. 30 и следващи на ЗЕС подробно са посочени правомощията на КРС като колективен орган и сред тях няма правомощие, което е свързано с вземането на решения относно бюджетния процес в КРС.

Навсякъде в Закона за публичните финанси е регламентирано, че само първостепенният разпоредител с бюджет кореспондира с МФ и други ведомства. Следователно в КРС тези функции може да изпълнява само председателят на КРС, освен ако не делегира със заповед своите правомощия на някой друг.

В чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет:

„Чл. 11. (4) Правомощия на първостепенен разпоредител с бюджет по този закон може да се делегират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на негов заместник или главен секретар/постоянен секретар, а при бюджетни организации с колективни органи на управление - на определен от председателя член на колективния орган. Конкретните права и задължения по делегирането се определят със заповед. Делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.“

В КРС липсва такъв акт за делегиране, следователно отговорността си остава на председателя на КРС.

Не трябва да се забравя и разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗЕС:

„Чл. 27. (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;“,

т.е. и разпоредбите на ЗЕС дават ясни правомощия на председателя на КРС да кореспондира от името на комисията.

Има и друга законова причина, отговорите до МФ/МС относно съгласуването на различни техни документи, да се изготвят и изпращат от председателя на КРС. Това е разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация:

„(3) Вносителите съгласуват с органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, с областните управители или с други държавни органи въпросите, които са свързани или засягат тяхната дейност.“

Красноречив пример за безсмислено ангажиране на ресурси беше заседанието на 05.09.2024 г., когато се разгледа и се прие („без бележки и предложения“) точка със следното наименование „Доклад относно проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и на доклада към него, на Годишния доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2023 г. и на Годишния отчет за състоянието на държавния дълг за 2023 г. и за предложение до Народното събрание за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г.“.

Веднага е ясно, че за подобна тема няма никаква логика или причина за разглеждане от КРС, като колективен орган, а е в изключителните правомощия на председателя на КРС, което ще обоснова по-долу. Освен това няма какво да се дискутира или коментира по тези теми.

Друг пример за напълно безсмислена работа в КРС беше на заседанието на 12.09.2024 г., когато се разгледаха три точки от общо девет (т.е. една трета от целия дневен ред), които бяха свързани само с бюджетния процес. Едната точка беше с наименование „Доклад относно проект на ПМС за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. и максимални размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. по бюджета на КОНПИ“. Пределно е ясно, че тази тема по никакъв начин не е свързана с работата на КРС, но тази точка беше вкарана в дневния ред като допълнителна точка в последния момент, което изключително много натоварва експертите в КРС и нарушава минималния 24-часов срок за представяне на материали на членовете на комисията. Много е важно да се отбележи, че в случая писмото с искането за съгласуване на този проект на ПМС е изпратено от КОНПИ до КРС на 05.09.2024 г. с молба за „становище по представените материали до 17 часа на 11.09.2024 г.“. Въпреки че е било напълно ясно, че срокът ще е изтекъл, на 11.09.2024 г. тази точка се вкара като допълнителна точка в дневния ред за заседанието на 12.09.2024 г. На заседанието беше прието да се съгласува проекта на ПМС „без бележки и предложения“, като при гласуването, аз гласувах „Против“, защото КРС като колективен орган няма правомощия да взема решения свързани с бюджетния процес в КРС (което ще обоснова по-долу), а и тази точка дори изобщо нямаше отношение към дейността и правомощията на КРС. Едва ли някой друг колективен орган е разглеждал и приемал на свое заседание тази точка (писмото от КОНПИ е изпратено до около десет други различни колективни държавни органа).

През годините многократно съм обръщал внимание на членовете и експертите на КРС, че не е законосъобразно, а и не е целесъобразно да се разглеждат и приемат на заседания на КРС различни въпроси относно бюджетния процес, но не срещнах разбиране и съгласие по този въпрос. Това поведение на членовете и експертите на КРС е неразбираемо, защото както ще обоснова по-долу, нормативната уредба в Закона за публичните финанси (ЗПФ) и в ЗЕС по тази тема е ясна и категорична.

Сега, от предложения проект на Устройствен правилник е видно че се прави опит да се узакони (поне чрез Устройствения правилник) тази незаконосъобразна практика в КРС, като се добавя последното четвърто изречение към чл. 7, ал. 4., без да се обосновава какво означава и кои хипотези са „по изключение, в случаите на неотложност“, а и кой ще ги преценява тези критерии. Това прави разпоредбата изключително неясна и подлежаща на произволно прилагане и тълкуване и на практика ще узакони досегашната незаконосъобразна практика, която натоварва много администрацията в КРС с безсмислени дейности.

Предлагам изречение последно от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 на проекта да отпадне.

Предлагам разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта да се измени.

Мотиви: Друг пример за вмъкната нова разпоредба в проекта, с която се прави опит да се узаконят някои незаконосъобразни досегашни практики при провеждането на заседанията в КРС е последното четвърто изречение в разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от проекта, която е:

„(4) Комисията се свиква на извънредно заседание от председателя по негова инициатива или по предложение на най-малко двама от членовете и. В този случай членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието. Материалите за извънредното заседание се представят в същия срок. По изключение, в случаите на неотложност, сроковете по изречение второ и трето не се прилагат.“

Новото в тази разпоредба е добавянето на изречението „По изключение, в случаите на неотложност, сроковете по изречение второ и трето не се прилагат.“ в края на сега действащата разпоредба. В мотивите към проекта липсва обосновка за причините за това добавяне и освен това липсва пояснение какво означава и кои хипотези са „по изключение, в случаите на неотложност“, а и кой ще ги преценява тези критерии.

Според чл. 7, ал. 4 от сега действащия Устройствен правилник (това са първите три изречения от чл. 7, ал. 4 от проекта) минималният срок , в който членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието и за представянето на съответните материали е най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на извънредното заседание. Това е един разумен минимален срок, който на практика се прилага и в работата на другите регулатори и дава достатъчно време членовете на регулаторите за се запознаят с материалите за заседанието. Този 24-часов срок е разумен и защото липсва законово основание или задължение КРС, като колективен орган, да трябва да взема решения в неотложна спешност (за няколко часа). Този минимален срок е от важно значение и защото осигурява необходимото време на членовете на комисията да се запознаят с материалите за заседанието.

Тази изрична разпоредба (сега действащият чл. 7, ал. 4) обаче постоянно се нарушава в КРС и стана редовна практика извънредните заседания да се обявяват няколко часа преди самото заседание и материалите се представят на членовете на КРС малко преди започването на заседанието. В последните месеци такива бяха извънредните заседания, например на 17.06.2024, 09.07.2024 и 15.07.2024 г. С провеждането на тези извънредни заседания КРС грубо нарушаваше своя Устройствен правилник.

Важно е да се отбележи, че горепосочените нарушения се правеха за да се извърши друго нарушение на нормативната уредба, а именно да се обсъждат казуси и да се приемат решения, които не са в компетенцията на КРС като колегиален орган, а са в компетенцията на председателя на КРС, който според чл. 50 от ЗЕС е първостепенен разпоредител с бюджет.

Горепосочените незаконосъобразни извънредни заседания са свързани с разглеждането и приемането на различни аспекти на бюджетния процес в КРС и са в следствие на различни писма от МС или МФ, с които се искат становища за различни проекти на ПМС/РМС, свързани с бюджетния процес в държавата или се иска информация за изпълнението на бюджета в КРС.

С тези чести извънредни заседания се ангажира значителна част от административния ресурс на КРС в, на практика безсмислени дейности, а в същото време други важни решения за КРС се бавят с месеци.

Не намерих информация, някой друг колективен регулаторен орган да провежда извънредни заседания по такива поводи и това е още едно потвърждение за тяхната безсмисленост.

Освен на извънредни заседания, различни теми от бюджетния процес в КРС често се разглеждат и на редовните заседания, където също се ангажира излишно административния ресурс в КРС.

През годините многократно съм обръщал внимание на членовете и експертите на КРС, че приетите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ са незаконосъобразни и с тях се въвеждат недобри практики, но не срещнах разбиране и съгласие по този въпрос. Това поведение на членовете и експертите на КРС е неразбираемо, защото нормативната уредба по тези теми в ЗЕС и в сега действащия устройствен правилник, както и добрите практики в тази област са ясни и категорични.

За недопускане на горепосочените недостатъци съм предложил по-горе да се направят конкретни изменения в представения проект, като особено важно е предложеното изменение на чл. 11 от проекта. Тази разпоредба на чл. 11 ще даде ясна законосъобразна рамка на дейностите по провеждането и протоколирането на заседанията на КРС и ще гарантира тяхната прозрачност.

Освен това, предлагам в чл. 4, ал. 5 от проекта след думата „заседания“ да се сложи запетая и да се добави изразът „които се публикуват на интернет страницата на комисията“. Това допълнение ще осигури необходимата висока степен на прозрачност и публичност на процеса на вземане на решения в КРС.

В допълнение, предлагам разпоредбата на чл. 30 от проекта да отпадне, защото тя повтаря смисъла на разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от проекта.

Предложение за изменение на чл. 4, ал. 5 и чл. 30 от проекта

Предлагам в чл. 4, ал. 5 от проекта след думата „заседания“ да се сложи запетая и да се добави изразът „които се публикуват на интернет страницата на комисията“.

Предлагам разпоредбата на чл. 30 от проекта да отпадне.

Мотиви: По-горе, в становището с название „За превръщането на КРС в модерен и независим европейски регулатор“ съм обърнал внимание, че в проекта има вмъкнати нови разпоредби (които ги няма в сега действащия Устройствен правилник), с които се прави опит да се узаконят някои незаконосъобразни досегашни практики при провеждането на заседанията в КРС.

Един пример за такава вмъкната нова разпоредба в проекта е разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от проекта, която е:

„(5) Комисията приема вътрешни правила и други решения за осъществяване на дейността си, включително и правила за реда при провеждането на заседания.“

Новото в тази разпоредба е добавянето на изразът „включително и правила за реда при провеждането на заседания“ в края на сега действащата разпоредба.

По-горе, в становището с название „Анализ на досегашната недобра практика в КРС“ направих подробен анализ на регламентиращите документи относно процеса на вземане на решения в КРС. От този анализ е видно, че приетите от КРС „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ (приети с Протоколно решение № 3 от 03.09.2020 г) са в явно противоречие със ЗЕС, с действащия Устройствен правилник на КРС и с добрите практики за провеждане и протоколиране на заседанията. С тези Вътрешни правила се въведоха незаконосъобразни практики в работата на КРС.

Важно е да се отбележи, че до приемането на тези правила през 2020 г., подобни правила не е имало в КРС, а до тяхното приемане се стигна след няколкото особени мнения, които представих и голямата част от които дори не бяха публикувани на сайта на КРС с мотива, че липсва правно основание за това, което не е вярно, защото чл. 11, ал. 2 от сега действащия Устройствен правилник ясно регламентира това.

На заседанието на 03.09.2020 г. горепосочените Вътрешни правила бяха представени от техния вносител – председателят на КРС. В доклада си вносителят изрично предложи вътрешните правила „да се публикуват на вътрешната интернет страница на комисията“, с което ги направи недостъпни за обществеността, въпреки че те са основен фактор за гарантиране на публичността и прозрачността на процеса на приемане на решенията в КРС.

Сега, от предложения проект на Устройствен правилник е видно че се прави опит да се узакони (поне чрез правилника) тази незаконосъобразна практика в КРС, като се добавя изразът „включително и правила за реда при провеждането на заседания“ в края на сега действащата разпоредба. В мотивите към проекта обаче липсва обосновка за причините за това добавяне.

Веднага прави впечатление, че в проекта липсва изискване, тези вътрешни правила да се публикуват на официалната интернет страница на КРС, а за други вътрешни правила (за Инспектората и за вътрешния одит) има такова изрично изискване, макар и че те са свързани само с дейността вътре в КРС. Това създава реална предпоставка тези правила отново да съдържат незаконосъобразни разпоредби и да се публикуват само на вътрешната интернет страница на комисията, с което отново ще са недостъпни за обществеността, въпреки че те са основен фактор за гарантиране на публичността и прозрачността на процеса на приемане на решенията в КРС, а този процес е важен, както за предприятията и обществеността, така и за имиджа на КРС като независим регулаторен орган.

1. Предлагам навсякъде в чл. 29 от проекта изразите „вътрешни правила за работната заплата“ и „вътрешните правила за работната заплата“ да се заменят съответно с „вътрешни правила за заплатите“ и „вътрешните правила за заплатите“.

Мотиви: За уеднаквяване на терминологията. Терминът „вътрешните правила за заплатите“ се използва в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, която се прилага, както за държавните служители в КРС, така и за работещите по трудово правоотношение в КРС.

2. Предлагам в чл. 29, ал. 2 от проекта изразът „Основните месечни възнаграждения“ да се замени с израза „Основните месечни заплати“.

Мотиви: За уеднаквяване на терминологията. Терминът „Основни месечни заплати“ се използва в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, която се прилага, както за държавните служители в КРС, така и за работещите по трудово правоотношение в КРС.

3. Предлагам в чл. 29, ал. 3 от проекта да отпадне изразът „към основното си възнаграждение“.

Мотиви: Този израз е излишен и паразитен, защото е общоизвестно, че допълнителните възнаграждения се изплащат към основната месечна заплата.

4. Предлагам текстът на чл. 29, ал. 1 от проекта, който е:

„Редът за образуване, разпределяне и ползване на средствата за работната заплата на администрацията на комисията се определя във вътрешни правила за работната заплата, които се утвърждават от председателя на комисията.“

да се измени, както следва:

„(1) Комисията по предложение на председателя приема вътрешните правила за заплатите.

Мотиви: В нормативните актове, а и в другите алинеи на чл. 29 изчерпателно е посочено какво трябва да регламентират вътрешните правила за заплатите, затова е излишно и тук да се прави опит за изброяване.

Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕС, дейностите на председателя на КРС по чл. 27, ал. 1, т. 4 „по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение“ се „извършват по правила, приети с решение на комисията“. Вътрешните правила за заплатите регламентират една малка, но важна част от целия процес по назначаване на служителите и затова е логично и законосъобразно тези вътрешни правила също да се приемат от самата комисия с нейно решение.

Допълнителна подкрепа за това предложение е фактът, че аналогична разпоредба е имало за КРС в ЗЕС до 2012 г. и я има сега и за КЕВР в чл. 16а, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Освен това, за колективен орган е по-логично тези важни вътрешни правила да се приемат с решение на комисията.

1. Предлагам разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от проекта, която е:

„3. одобрява и предлага проект за дневен ред, насрочва и ръководи заседанията на комисията;“

да се измени във вида:

„3. насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;“

Мотиви: Премахва се думата „одобрява“, която е налична в проекта. Аналогични са (без думата „одобрява“) съответните текстове за КЗК, СЕМ и други в техните устройствени закони, така буквално е и разпоредбата в ЗЕС (чл. 27, ал. 1, т. 3).

Целта на изменението е, всеки от членовете на КРС да има право и да може свободно да предлага за разглеждане точки в дневния ред, което не е гарантирано с така предложената редакция на чл. 5, ал. 1, т. 3 в проекта. Според така предложения текст на чл. 5, ал. 1, т. 3 в проекта, с думата „одобрява“ на практика се дава правомощие на председателя на КРС еднолично предварително да решава кои точки да влязат в проекта на дневен ред и кои – не. Такава беше всъщност и досегашната практика в КРС.

Председателят на КРС не може и не трябва да бъде „филтърът“, който да определя/одобрява какво да стигне до разглеждане в заседание и какво не. Това трябва да зависи основно от експертите в КРС, защото те са най-запознати с текущите дела, а на самото заседание винаги се гласува проекта на дневен ред и всеки от членовете на КРС трябва да може да си каже и обоснове мнението за всяка точка от дневния ред и да гласува за нейното разглеждане или отпадане от дневния ред или да предложи нова точка за обсъждане. Освен това, с наличието на думата „одобрява‘ на практика се променя и се дописва съответната разпоредба на ЗЕС в чл. 27, ал. 1, т. 3.

2. Предлагам разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 от проекта, която е:

„5. създава, преобразува и закрива административни звена;“

да се измени във вида:

„5. създава, преобразува и закрива отдели и сектори;“

Мотиви: Предложената от мен редакция на чл. 5, ал. 1, т. 5 е всъщност сега действащата редакция на тази разпоредба. В мотивите към проекта липсва обосновка защо се предлага такова изменение, което на практика разширява правомощията на председателя на КРС и вече той ще може да  създава, преобразува и закрива всички административни звена, дори включително и дирекции. Считам, че такова разширяване на правомощията му е неправилно и затова предлагам ясно да се конкретизира техния обхват.

1. Предлагам, от текста на разпоредбата на чл. 9 от проекта, който е:

„Чл. 9. Отсъствие на член на комисията от редовно заседание е допустимо, в случай че той:

1.         е в служебна командировка;

2.         е в законоустановен отпуск;

3.         изпълнява друга служебна работа.“

да отпадне думата „редовно“.

Мотиви: Считам, че допустимите хипотези за отсъствие от заседание трябва да са едни и същи, както за редовните, така и за извънредните заседания. Не намирам логика, за редовни заседания да има ясно посочени хипотези за допустимост на отсъствието, а за извънредни заседания напълно да липсват такива.

2. Предлагам, от текста на разпоредбата на чл. 9 от проекта да отпадне разпоредбата в т. 3.

Мотиви: Не намирам логични и приемливи причини (извън хипотезите на т. 1 и т. 2), член на КРС да отсъства от заседание при положение, че участието в заседанията и приемането на съответните решения е най-важното негово законово задължение и при положение, че има вече възможност и за онлайн участие в заседанията. Освен това, според чл. 7, ал. 4 от проекта дори и за извънредните заседания „членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието“.

В случай, че се намерят и посочат логични и приемливи причини за отсъствието (извън хипотезите на т. 1 и т. 2), предлагам сегашният текст на чл. 9 от проекта да стане ал. 1 на чл. 9 и да се добави нова алинея 2, със следния текст:

„(2) Обстоятелствата по т. 1, 2 и 3 от ал. 1 се обявяват в заседанието и се вписват в протокола, а отсъствието по т. 3 се одобрява от Комисията“.

Предлагам изречение последно от чл. 7, ал. 2 от проекта да се измени, както следва:

„Комисията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет в предишния работен ден преди провеждането на заседанията.“

Мотиви: В досегашната практика на КРС проектът на дневен ред се публикува най-често в същия ден, около 1 час до час и половина преди самото заседание. Това не е в съответствие с принципите на публичност и прозрачност и не дава възможност на обществеността и предприятията да се запознаят предварително с разглежданите теми от КРС.

За сравнение други регулатори, като СЕМ например, публикуват своя дневен ред предишния ден преди самото заседание.

Съответната разпоредба в ЗЕС е:

„Чл. 35 (8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията преди провеждане на заседанията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.“

и формално погледнато, публикуването на дневния ред непосредствено преди самото заседание не е нарушение на закона, но едва ли законодателят е имал това предвид с тази допълнително добавена в ЗЕС нова разпоредба.

Логично е обществеността и предприятията да са запознати с дневния ред на КРС поне предишния ден преди заседанието. Това няма да представлява някакво затруднение за администрацията на КРС, защото според чл. 7, ал. 4 от проекта дори и за извънредни заседания „членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието“, т.е. проектът на дневен ред е ясен поне 24 часа преди заседанието. Същият срок се отнася (чл. 7, ал. 3 от проекта) и за включването на допълнителни точки в проекта на дневен ред за редовно заседание.

Предлагам разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от проекта да се измени, както следва:

„(3) Комисията публикува на интернет страницата си протоколите от проведените заседания, с изключение на защитената от закон информация; решенията на комисията, включително начина, по който са гласували членовете на комисията и особените мнения и мотивите на всеки гласувал против; приетите нормативни и общи административни актове, правила, методики и указания.“

Мотиви: За осигуряване на необходимото високо ниво на публичност и прозрачност на работата на КРС е правилно да се посочат конкретно всички важни документи, които задължително да се публикуват на интернет страницата на КРС. Подобна разпоредба има за КЕВР в чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетиката.

В така представения проект на Устройствен правилник липсва изрична разпоредба, която да задължава публикуването на особените мнения, които са изразени след приемането на решенията. Това създава реални предпоставки за продължаване на досегашните недобри практики в КРС.

Предлагам разпоредбата на чл. 11 от проекта да се измени, както следва:

„Чл. 11. (1) За всяко заседание на комисията се извършва аудиозапис и/или видеозапис от служители, определени със заповед на председателя на комисията и се води протокол от протоколист.

(2) Заседанията на комисията може да се провеждат и чрез видеоконференция с осигурена комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между членовете на комисията и участниците в заседанието, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител. За провеждане на заседанията чрез видеоконференция се издава заповед от председателя на комисията. При провеждане на заседание чрез видеоконференция, след уведомяване на членовете на комисията и участниците в заседанието, се извършва видеозапис върху електронен носител.

(3) Всяко направено предложение от членовете на комисията за допълване или изменение на проекта на решение, подлежи на отделно гласуване. Приетите предложения се отразяват в окончателния проект на решението, който подлежи на обсъждане и гласуване.

(4) След всяко заседание присъствалите членове на комисията удостоверяват с подписа си всички приети решения.

(5) Въз основа на аудиозаписа, видеозаписа и протокола от заседанието се изготвя окончателен протокол в срок от три работни дни след проведеното заседание, който се подписва от всички присъствали членове на комисията и протоколиста.

(6) В протокола задължително се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, видът на заседанието, присъстващите членове на комисията и служители от администрацията, приетият дневен ред и направените по него изказвания и становища от членовете на комисията и експертите. В протокола изрично се отбелязва приетото решение, с какво мнозинство е гласувано решението и имената на членовете на комисията, които са гласували против.

(7) Всеки член на комисията, който не е съгласен с приетото решение на комисията, представя мотивите си за това в тридневен срок след провеждане на заседанието и подписва протокола с особено мнение. Мотивите за изразеното особено мнение се прилагат към приетото решение.“

и да отпадне разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от проекта, защото тя е включена като алинея 2 в горното предложение.

Мотиви: Целта на така изменената разпоредба на чл. 11 е да се гарантира прозрачността и публичността на процеса на приемане на решенията в КРС. За постигането на тази цел е необходимо протоколите от заседанията на КРС да бъдат с необходимата подробност, а не както досега, само с посочване на приетите крайни решения и без описание на дискусиите по тях.

Протоколите на КРС, които се публикуват досега на страницата й в интернет, изобщо не приличат на протоколи от заседания. Особеното мнение на член на КРС, който не е съгласен с приетото решение на комисията, би трябвало да се изготвя след приемането на решението, а не да се изисква писмено преди самото заседание, както това е регламентирано в КРС със сега действащите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“, които пряко противоречат на сега действащата разпоредба на чл. 11 от Устройствения правилник на КРС и на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС.

За колективен орган е по-правилно да се запише „приетото решение“ в чл. 11, ал. 7, защото колективният орган гласува и приема решенията, докато едноличният орган взема решения.

В тази връзка предлагам, в чл. 10, ал. 2 на проекта да се заменят думите „взема“ с „приема“ и „взети“ с „приети“. По този начин ще се уеднакви и терминологията, защото в чл. 10, ал. 1 се използва думата „приема“, а в чл. 6, ал. 1 се използва „приемането“. Такива са и термините използвани в чл. 35, ал. 5 и 7 и чл. 37, ал. 1 и 4 от ЗЕС.

Считам, че по-правилно е особеното мнение да се прилага към решението, защото то (особеното мнение) на практика е алтернативното неприето решение на малцинството. Такава е и утвърдената практика на голяма част от надзорните и регулаторни органи, като КС, КЗК и други.

Считам, че регламентираният в чл. 11, ал. 7 тридневен срок за изготвяне на особеното мнение след провеждането на заседанието е един разумен срок за изготвянето му.

Анализ на досегашната недобра практика в КРС - 5 част

Във всички случаи, особеното мнение на член на КРС дава още един ъгъл на виждане и допълнителен анализ върху поставения казус за решаване и затова е важно да е достъпно за обществото и предприятията в областта на съобщенията, което заедно с наличието на подробни протоколи от заседанията на КРС ще осигури необходимата прозрачност на процеса на приемане на решенията.

Видно е, че приетите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ са в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС и чл. 11 от сега действащия Устройствен правилник, защото на всеки му е ясно какво означава и как трябва да се изпълнява задължението „да се води протокол“ (чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник) и на всеки му е ясно, че за да се изрази „особено мнение относно взето решение от комисията“ (чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник) е необходимо вече да е преминало гласуването на това решение и то да е прието (взето) от мнозинството в КРС.

Горепосочената сега действаща вътрешна уредба в КРС за провеждането на заседанията (Вътрешните правила) нанася сериозен ущърб на комисията по отношение на нейната политика за публичност и прозрачност на приемането на решения.

Затова, като се има предвид, че задачите и отговорностите на КРС все повече ще се усложняват и ще се увеличават в бъдеще, е необходимо да се прекрати досегашната погрешна и незаконосъобразна практика на изготвяне на „постни“ протоколи в КРС, от които не може да се добие информация за разискванията, с които се приемат самите решения и да се осигури необходимата висока прозрачност и публичност на процеса на вземане на решения в КРС.

Изготвянето на новия Устройствен правилник на КРС дава много добра възможност за осъществяването на тази важна задача и тази възможност трябва да се използва в пълна степен.

За постигането на тази цел предлагам да се направят долупосочените конкретни изменения в представения проект.

Предложените от мен изменения не са нещо ново, а отдавна са успешно приложени в нормативните документи за други регулаторни органи и ведомства в държавната администрация и гарантират тяхната публичност и прозрачност.

Анализ на досегашната недобра практика в КРС - 4 част

Освен това, разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Вътрешните правила задължава член на КРС, който има различно становище от проекторешението по дадена точка от дневния ред, но не го е депозирал предварително в писмен вид, а го е изразил устно на самото заседание, отново да го изготви в писмен вид и това да е основание за отлагане на разглеждането на точката за следващо заседание.

Моето становище, което изразих и на самото заседание при приемането на Вътрешните правила е, че смисълът на понятието „особено мнение“ е за становище, с което мотивирано се аргументира несъгласието с някои аспекти на вече прието от мнозинството решение по дадена точка, т.е. особено мнение може да се декларира най-рано при гласуването по същество на дадена точка и се изготвя в писмен вид след това. Така изготвеното особено мнение трябва да се публикува заедно с приетото решение и протокола от заседанието на интернет страницата на КРС, за да е обществено достъпно. Според мен по-правилно е особеното мнение да е приложено към съответното решение, а не към протокола, за да могат заинтересованите страни и обществеността да се запознаят с мотивите и на неприетата от мнозинството гледна точка.

Както посочих по-горе, един добър пример за прозрачност и публичност на заседанията са решенията на КЗК, към които се прилагат изразените особени мнения от членовете на комисията.

Считам, че евентуалните различни становища/предложения на членовете на КРС подлежат на разисквания по време на самите заседания и не могат да са повод за изискване във Вътрешните правила за писмено становище/особено мнение по тях, както и че няма законови основания за такова изискване към членовете на КРС. Изказаните различни становища/предложения по време на заседанията е необходимо да бъдат записани подробно в протокола, независимо дали са приети от мнозинството или не. Такива са, според мен, добрите практики за провеждане на заседания и изготвянето на протоколите за тях, но не е такава практиката в КРС.

Считам, че дебатирането на различните становища/предложения трябва да става с диалог между самите членове на КРС, както и между членове на КРС и съответните експерти в КРС, а не чрез писмени становища (наречени особени мнения) от членове на КРС до останалите членове или до експертите. На самото заседание има достатъчно възможности и време за дебат и изразяване на компетентни експертни мнения от присъстващите на заседанието експерти в съответната област за всяко едно становище/предложение, изразено от член на КРС. По този начин и останалите членове на КРС ще могат да изградят своето мнение за различните становища/предложения на колегите си, което да им помогне да гласуват „За“ или „Против“ всяко едно от тях.

Считам, че едва при окончателното гласуване на проекта на решение, ако някой от членовете на КРС все още има несъгласие с някои от аспектите на решението, той може да гласува „Против“ и може да заяви, че ще представи писмено особено мнение с мотивите за това. Според мен, може да се представи особено мнение и когато член на комисията е гласувал „За“ някое решение, но има забележки/предложения по някои второстепенни аспекти на приетото решение.

Считам, че за обществото и за предприятията в сектора е важно да се запознаят както с решението на КРС и мотивите към него, така и с различното становище, отразено в особеното мнение на член на комисията и мотивите към него. Затова и решението с особеното мнение и протокола от заседанието е необходимо да се публикуват на интернет страницата па КРС.

Особеното мнение на член на КРС е важно за обществото и предприятията в сектора поради редица причини. Ще изброя някои от тях.

Например, има решения на КРС, които нямат окончателно решаващ характер. Такива са например решенията на КРС относно становища за проекти на нормативни актове. В тези случаи особеното мнение на член на КРС по тези проекти може да е полезно и да се вземе под внимание в бъдещи обсъждания на проекта от други ведомства.

В други случаи решението на КРС може да е в посока на една от няколкото възможности за развитието на някой сектор от цялата област на съобщенията. Тогава мотивите в особеното мнение също може да са от полза за бъдещето развитие на сектора, защото ще има налице и позитивна аргументация за някоя от другите възможности.

Дори и когато решението на КРС може да бъде само в една от две възможни хипотези, считам че ще е полезно за обществото и за предприятията да се запознаят с аргументите на член на КРС в полза на неприетата от мнозинството хипотеза.

Анализ на досегашната недобра практика в КРС - 3 част

Освен това, наличието на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от тези Вътрешни правила:

„(4) За служебно ползване, при необходимост и по искане на председателя или на поне двама членове на КРС, служителите по ал. 3 изготвят подробен протокол от проведеното заседание въз основа на извършения аудиозапис.“

реално блокира възможността на отделен член на КРС да изисква изготвяне на подробен протокол, без за това да има някаква логическа обосновка. Досега, когато съм искал да се изготви подробен протокол за някое заседание, не съм имал подкрепата на друг член на КРС и съответно такъв подробен протокол не е бил изготвян. Считам, че всеки член на КРС би следвало да има право да иска изготвянето на подробен протокол от проведеното заседание въз основа на извършения аудиозапис (изготвянето на подробен протокол дори трябва да е задължително за всяко заседание, а не само при поискване). Самото приравняване, в случая, на председателят на КРС с „поне двама членове на КРС“, считам че е нарушение на принципа на равнопоставеност на членовете на комисията по отношение на толкова важните принципи, като прозрачността на вземането на решения от КРС, както и точното и обективно съдържание на протоколите от заседанията.

Друг голям недостатък на Вътрешните правила е разпоредбата на чл. 14, която регламентира процедурата при наличие на особено мнение на член от КРС. Създава се една нова неправилна процедура, която напълно се различава от общоприетата процедура в такива случаи и е напълно лишена от смисъл, а и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал 2 от сега действащия Устройствен правилник, която регламентира:

„(2) Всеки член на комисията може да подпише протокола с особено мнение относно взето решение от комисията. Към протокола се прилагат мотивите за изразеното особено мнение.“

и от която ясно е видно, че особено мнение може да се обяви само след приемането на дадено решение, а не преди това. Това е ясният и еднозначен смисъл на израза „взето решение от комисията“. Но в цитираните Вътрешни правила липсва изобщо опция/възможност за изразяване (изготвяне) на особено мнение след приемането на решението, а особеното мнение се изисква писмено преди самото заседание.

Разпоредбата на чл. 14 от Вътрешните правила е:

„Чл. 14. (1) Всеки член на комисията може да изрази „особено мнение“ по точка от дневния ред. Особеното мнение на член на комисията по точка от дневния ред се регистрира в деловодната система и се предоставя в писмен вид за разглеждане и обсъждане на самото заседание при разглеждане на материалите по съответната точка.

(2) Необходимостта от предоставяне на допълнителна информация и материали за осъществяване на анализ по въпроси, които подлежат на разглеждане от комисията и/или изразяването на „особено мнение“ от член на комисията по разглеждана точка от дневния ред, са основание да се отложи разглеждането на точката.

(3) Комисията определя на кое заседание ще се разгледат материалите по отложената точка, по която е изразено „особено мнение“.

(4) Предоставената допълнителна информация и материали, както и изразеното „особено мнение“, се анализират и разглеждат от експертите от администрацията на КРС, в рамките на тяхната компетентност. Към доклада/материалите за следващо заседание на КРС се прилага и становището на дирекцията-вносител.

(5) След разглеждане на доклада, ведно с материалите към него, комисията приема решение. Към протокола от заседанието се прилагат мотивите за изразеното „особено мнение“. Когато има изразено „особено мнение“, на интернет страницата на комисията се публикуват всички материали, разгледани от комисията.“

С разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Вътрешните правила се изисква от всеки член на КРС, който има различно становище от проекторешението по дадена точка от дневния ред за следващото заседание, да изготвя преди заседанието писмено становище (неудачно наречено „особено мнение“, за което ще стане въпрос по-долу), което да се разглежда на самото заседание. Общоизвестно е, а и е регламентирано в чл. 11, ал. 2 от досега действащия Устройствен правилник на КРС, че особено мнение се изразява и изготвя при несъгласие с вече прието (взето) решение, а не преди това „по точка от дневния ред“, както е записано в чл. 14, ал. 1 от Вътрешните правила.

Анализ на досегашната недобра практика в КРС - 2 част

Интересен факт е, че в самия протокол след публикуването на това особено мнение е публикувано и становището на директора на дирекция „Правна“ в КРС, с което реално се изразява несъгласие и се критикува публикуваното особено мнение. Не зная да има друг подобен аналог в практиката, когато особено мнение на член от колективен орган, който има право на глас, да се подлага на критика или анализ от експертите във ведомството. В публикувания протокол обаче липсват личните изказвания и становища на останалите членове на КРС, които са гласували за приетото решение, т.е. за Вътрешните правила. Следователно се затвърждава предположението, че мнозинството от КРС се „крие“ зад публикуваното становище на експертите без да разкрива личните си мотиви и становища.

В протоколите на КРС не се публикуват докладите на вносителите по отделните точки от дневния ред, но по някаква причина посоченият по-горе протокол е изключение от това правило, защото в него е публикуван и доклада на председателя на КРС, който е вносителят на „Проект на Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“. В доклада на вносителя обаче също липсва обосновка за така предложения проект, а е налице само изразът

„целта на тези правила е заседанията на КРС да се организират и провеждат при спазване на принципите на откритост на взиманите решения и подобряване ефективността на дейността на администрацията на КРС“,

но според мен, тези правила водят до липса на откритост, а и е много спорно дали те подобряват ефективността на дейността на администрацията. В доклада си вносителят е посочил, че „В проекта са отчетени постъпилите предложения на членовете на комисията.“, но не става ясно, кой член какво е предложил и изобщо не е отразено моето предварително несъгласие с проекта и съответно моите предварителни предложения за тези правила (които съм изразил и в особеното мнение).

Важно е да се отбележи, че до приемането на тези правила през 2020 г., подобни правила не е имало в КРС, а до тяхното приемане се стигна след няколкото особени мнения, които представих и голяма част от които дори не бяха публикувани на сайта на КРС с мотива, че липсва правно основание за това (което не е вярно, защото чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник ясно регламентира това).

В доклада си вносителят (председателят на КРС) изрично предлага вътрешните правила „да се публикуват на вътрешната интернет страница на комисията“, с което ги прави недостъпни за обществеността, въпреки че те са основен фактор за гарантиране на публичността и прозрачността на процеса на приемане на решенията в КРС.

Факт е, че според чл. 22, ал. 1 от горе посочените Вътрешни правила:

„Чл. 22. (1) За заседанията на комисията се изготвя аудиозапис от служители, определени със заповед на председателя.“

и на пръв поглед винаги ще има информация за проведените разисквания на всяко заседание, която няма да е публично достъпна,

но от ал. 2 на същия член 22:

„(2) Аудиозаписът се съхранява 12 месеца. Носителят с аудиозаписа се съхранява от служителя по сигурността на информацията в КРС. Редът за съхраняване и унищожаване на аудиозаписите се определя със заповед на председателя на КРС.“

е видно, че 1 година след заседанието обективната информация за него е вече унищожена и няма начин да се възстанови и следователно настъпва краят на прозрачността, защото както посочих по-горе, в публикуваните протоколи на КРС липсва информация за проведените разисквания.

Следователно след заседанието остава само информацията от аудиозаписа (който не е достъпен за обществеността), но и той след 1 година се унищожава, без да се запази информацията от него на хартиен или друг носител. А и този аудиозапис е недостъпен за обществеността или за отделен член на КРС. Каква е тогава прозрачността и публичността на процеса на приемане на решенията в КРС?

Ще направя един подробен преглед и анализ на регламентиращите документи и досегашната практика в процеса на вземане на решения в КРС. Този анализ ще разкрие погрешните и незаконосъобразни практики в този важен процес и ще спомогне за формулирането на правилните разпоредби в новия Устройствен правилник.

Който и протокол да се разгледа на сайта на КРС, дори и години назад, ще се види, че в него няма друга информация освен взетите крайни решения и начина на гласуване на членовете на КРС. В протоколите на КРС липсват изказванията на членовете на КРС и на експертите, които са изразили становища по отделните проекти на решения, липсват предложенията за промени в проекта на решение, както и кои предложения за промени са приети и кои – не. На практика, протоколите представляват едно изброяване на приетите решения.

Има много примери за протоколи на КРС, от които става видно, че са направени дори изменения в първоначалния проект на решенията, но без да става ясно какви са измененията, кой ги е предложил и т.н. Един такъв пример е протоколът от заседанието на 30.11.2023 г., който е публикуван на адрес:

https://crc.bg/bg/statii/2499/noemvri-2023-g

В точка 3 от раздел Б на този протокол „Доклад относно откриване на процедура по обществени консултации за определяне на подходящата услуга за широколентов достъп до интернет…“ е налице записът „Комисията единодушно реши, ведно с направените бележки и предложения:…“, но липсва конкретна информация какви предложения е имало, какви са измененията в първоначалния проект на решението, кой ги е предложил и т.н., а е посочено само крайното прието решение.

В т. 6 от раздел Б на същия протокол „Доклад относно проект на Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по Закона за пощенските услуги“ е видно, че член на комисията е гласувал „Против“, но отново липсват разискванията по темата и мотивите на гласувалия „Против“.

Не намерих информация, да има друг регулаторен орган в България освен КРС, който да не изготвя подробни протоколи от своите заседания и който да прави изменения в първоначалния проект на решенията си, без да става ясно от протоколите, какви са измененията, кой ги е предложил и какви са били разискванията по тях.

За разлика от КРС, в някои други регулаторни органи вече се предават в реално време онлайн заседанията, каквато добра практика има в СЕМ, където освен предаванията в реално време, се изготвят и подробни протоколи с изказванията на всички участници в заседанията, които се публикуват на интернет страницата на СЕМ. От подробните протоколи на СЕМ става пределно ясно каква позиция защитава и какви предложения прави всеки от членовете на СЕМ и тази информация е достъпна за обществеността. Следователно, когато прозрачността и публичността са приоритет за някой регулаторен орган, има начини и възможност това да се постигне без особени трудности.

КЗК също е добър пример за прозрачност и публичност на заседанията си и едно от многото доказателства за това е следното решение, към което е приложено изразеното особено мнение от член на комисията:

https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300066647

и по този начин всеки заинтересован може да добие ясна представа за всички разисквани гледни точки и мотивите по съответния казус.

Не на последно място, подробните протоколи дават добра представа и за атмосферата, която цари на заседанията, а и в самото ведомство, което също не е с маловажно значение.

В КРС има изготвени „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ (приети с Протоколно решение № 3 от 3.09.2020 г), при чието приемане гласувах „Против“ (защото са в явно противоречие със ЗЕС, с действащия Устройствен правилник на КРС и с добрите практики за протоколиране на заседания) и изготвих особено мнение, което беше приложено към протокола от заседанието и е достъпно на интернет адрес:

https://crc.bg/files/Protokoli/prot_%2039_%2003.09.2020.PDF

Изготвянето на новия Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация дава реална възможност за превръщането на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в един модерен и независим европейски регулатор, в който решенията да се вземат прозрачно, законосъобразно и съгласно добрите практики в тази област.

Законово задължение на всеки административен орган е да осигурява необходимата публичност и прозрачност на своята дейност. КРС също има задължение според чл. 5 и други от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) да спазва принципите на публичност и прозрачност в своята дейност, като това включва и процедурата по приемане на решенията и разискванията по тях.

Неведнъж съм обръщал внимание, че в досегашната си практика КРС не спазва в необходимата степен принципите на публичност и прозрачност при обсъждането и приемането на своите решения. Освен това, в КРС се отнема възможността член на комисията, който не е съгласен с вече прието решение от комисията, да изрази и мотивира своето особено мнение след приемането на решението.

Затова, като се има предвид, че задачите и отговорностите на КРС все повече ще се усложняват и ще се увеличават в бъдеще, е необходимо да се изготви един законосъобразен Устройствен правилник, с който да се гарантира прекратяването на досегашните погрешни и незаконосъобразни практики в КРС и да се осигури необходимата висока публичност и прозрачност на процеса на вземане на решения в КРС.

За съжаление, в така представения проект за нов Устройствен правилник на КРС продължават да липсват или са неясни и подлежат на тълкуване важните разпоредби, които регламентират процедурата за задължително изготвяне на подробни и точни протоколи от заседанията на КРС, както и процедурата при наличие на особено мнение. Някои от разпоредбите не са достатъчно ясни и е необходимо да се прецизират. Има дори вмъкнати нови разпоредби, с които се прави опит да се узаконят някои незаконосъобразни досегашни практики при провеждането на заседанията в КРС. Това може да нанесе сериозен ущърб на КРС по отношение на нейната политика за публичност и прозрачност на приемането на решения и създава реални предпоставки за превръщането на КРС в най-непрозрачния регулатор в България.

За недопускане на горепосочените недостатъци предлагам да се направят долупосочените конкретни изменения в представения проект.

Предложените от мен изменения не са нещо ново, а отдавна са успешно приложени в нормативните документи за други регулаторни органи и ведомства в държавната администрация и гарантират тяхната публичност и прозрачност.

А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“.“

и съответно предлагам два варианта за отстраняване на допуснатата нормативна празнота (техническа грешка).

Отговорът на КРС и МТС, с който те обосновават неприемането на моите аргументи и предложения и който е изложен в „Справка за отразяване на предложенията и становищата“ е следния:

„Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.

Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти.

Към настоящия момент обхват 26 GHz или радиочестотна лента  24,25-27,5 GHz в България може да се използва както за мобилни, така и за неподвижни мрежи.“

От техния отговор е видно, че той няма нещо общо с поставения от мен проблем за разрешаване. Те самите потвърждават, че обхват 26 GHz е в радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz и следователно си е неопровержим факт моето твърдение, че „радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне)“.

Следователно, колкото и да твърдят КРС и МТС, че:

„Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.“

изложените факти си остават неопровергани и наистина е неразбираемо за мен това поведение на КРС и МТС, с което те упорито отказват да си признаят допуснатите грешки.

Надявам се, че при настоящата, а и при всички бъдещи обществени консултации, КРС и МТС реално и правдиво да се преценяват целесъобразността на всяко направено предложение, за да има наистина максимално полезен ефект от тези процедури.

и за МТС тук:

https://www.mtc.government.bg/bg/category/167/proekt-na-postanovlenie-na-ministerskiya-svet-za-priemane-na-izmenenie-i-doplnenie-na-naredba-za-sdrzhanieto-usloviyata-i-reda-za-vodene-poddrzhane-i-polzvane-na-registra-na-priemno-predavatelnite-stancii-na-nazemni-mrezhi-deynostite-po-chl

където и КРС и МТС са публикували своите имейл адреси за получаване на становищата по проекта (МТС са дали дори два адреса).

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно! А можеше просто да си признаят грешката и всичко да си върви по правилния начин. Нали уж за това са обществените обсъждания, да се намери най-правилния начин за решаването на конкретен казус и реално и правдиво да се прецени целесъобразността на всяко направено предложение.

Ще посоча и друг ярък пример за непризнаване на допусната грешка от МТС и КРС. Той е свързан с моето становище с наименование „За допусната нормативна празнота в Тарифата и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5“, което също може да се види тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

или тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

В това становище посочвам, че:

„В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва:

Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата.

Доколкото Тарифата е акт на Министерския съвет и вносител се явява министърът на транспорта и съобщенията, за МТС възниква задължение да проведе също процедура по този нормативен акт.

С оглед процесуална икономия и максимално удобство за всички заинтересовани страни, КРС и МТС провеждат законовите процедури по обществено обсъждане паралелно и подготвят обща таблица по отношение на постъпилите предложения и бележки.

Предвид всичко изложено и двете процедури на обществено обсъждане отговорят на нормативните изисквания и не е налице нито нелогичност, нито незаконосъобразност.

Добрата координация прави възможно да бъдат обсъдени всички постъпили предложения, независимо в кое от двете ведомства. Публикуването на повече от едно съобщения напълно съответства на целта на закона, заложена в обществените консултации, а именно – публичност, участие на обществеността и прозрачност на работата на администрацията. Потенциалните заинтересовани лица разполагат с повече възможности да узнаят за проекта и изразят становище, а това няма как да бъде квалифицирано като незаконосъобразност.

Не можем да се съгласим с тезата, че администрацията следва да има дискреция по въпроса дали промените са обществено значими за гражданите. Законодателят е извършил тази преценка по отношение на всички нормативни актове – те по дефиниция са обществено значими и по проектите следва винаги да се провеждат консултации.“

Няма да се спирам сега на слабостите и пропуските в гореизложеното мнение/обосновка на КРС и МТС, защото както ще се види по-долу тези ведомства сами не са убедени, че са прави.

На пръв поглед, с тази обосновка КРС и МТС разбиват на „пух и прах“ моите аргументи и показват, че са напълно убедени в своята правота.

Но това е само на пръв поглед!

Какво виждаме при втория поглед?

Казусът с настоящия проект за изменение на Наредбата е идентичен с проекта за изменение на Тарифата. И двата акта според изискванията на ЗЕС (чл. 33, ал. 6 и чл. 147, ал. 1 от ЗЕС), се изготвят от КРС и се предлагат от КРС за приемане от Министерския съвет, но реалният вносител в МС е МТС, защото такъв е установеният ред в държавната администрация според Устройствения правилник на МС и на неговата администрация.

Но какво виждаме сега тук на сайта strategy.bg. В момента, тук на сайта strategy.bg има само една публикация за обществено обсъждане на Проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата и тази публикация по различни белези може да се предположи, че е от КРС. Явно е, че въпреки твърдите уверения на КРС и МТС, че е напълно правилно и законосъобразно да има две отделни обществени обсъждания на един и същ нормативен акт на сайта strategy.bg, те са разбрали своята грешка и сега тихомълком я поправят.

Забавното в случая е, че тук в публикацията липсва информация на кой имейл адрес да се изпращат становищата за общественото обсъждане, а такава информация е имало на предишните публикации на КРС и МТС на сайта strategy.bg. Явно целта на двете ведомства е, с тази публикация да се оправдае всяко ведомство за себе си, че е провело общественото обсъждане.

А иначе, на своите официални сайтове и двете ведомства са публикували същия проект за обществено обсъждане, за КРС тук:

https://crc.bg/bg/statii/2656/krs-otkri-procedura-za-obshtestveno-obsajdane-na-proekt-na-postanovlenie-na-ministerskiq-savet-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-naredbata-za-sadarjanieto-usloviqta-i-reda-za-vodene-poddarjane-i-polzvane-na-registara-na-priemno-predavatelnite-stancii-na-nazemni-mreji-deynostite-po-chl-151-al-1-t-16-ot-zakona-za-ustroystvo-na-teritoriqta-i-na-uvedomleniqta-za-razpolojeni-tochki-za-bezjichen-dostap-s-malak-obhvat

По време на общественото обсъждане на „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“, КРС и МТС бяха публикували едновременно проекта (един и същ без някаква разлика) за обществено обсъждане:

за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

И двете ведомства изискваха становищата за общественото обсъждане да се изпращат на техните си имейл адреси, но и двете ведомства имаха текст в своите обяви, че:

„всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта“.

Тогава, в своето становище с наименование „Кое обществено обсъждане е легитимно?“ обърнах внимание на КРС и МТС, че едновременното публикуване за обществено обсъждане от две различни ведомства на един и същ проект на нормативен акт е нелогично, а освен това е и незаконосъобразно, защото в нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Моето становище със съответните аргументи и предложения може да се види на горепосочените интернет адреси и затова няма да го излагам тук.

В отговор на моето становище, МТС и КРС изложиха своето единно мнение, че не приемат моите предложения и аргументи и обосноваха това мнение в приложената „Справка за отразяване на предложенията и становищата“.

Тяхното мнение беше във вида:

„Съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕС, КРС ежегодно следва да извърши анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и да проведе обществени консултации по реда на чл. 37.

Комисията, в зависимост от резултатите от анализа, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147.

Съгласно чл. 147 от ЗЕС, размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

Предвид горното, считаме, че на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, КРС правилно и в съответствие със законовото изискване, е провела обществени консултации относно  проекта на Анализ по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС предвижда, че анализът относно необходимостта от преразглеждане на тарифата подлежи на обществена консултация. В тази връзка обществените консултации са законово предвидени и е спазен правно регламентираният ред.

Обществената консултация цели създаване на условия за  насърчаване на инвестициите, развитие на технологиите и създаване на конкурентна среда, като крайната цел е потреблението – осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги.

КРС е спазила предвидения в чл. 37, ал. 2 от ЗЕС, ред.

Конкретната процедура за обществени консултации е стартирала с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации на страницата на комисията в интернет, като е предоставен срок от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища.

Предвид факта, че Тарифата е подзаконов нормативен акт, който се изготвя по предложение на КРС, считаме, че за Комисията е относим чл. 36 от ЗЕС и в тази връзка следва да бъде спазена регламентираната процедура. Не считаме, че твърденията за това че КРС не следва да прилага тази процедура са правно обосновани.

От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 18 от ЗЕС, министърът на транспорта и съобщенията преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в този закон, публикува съобщение за изготвения проект, текста на проекта, мотивите и предварителната оценка на въздействието на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) в интернет и на Портала за обществени консултации. Законът описва подробно срока и начина на провеждане на общественото обсъждане.

Второто разумно предложение в проекта е допълнението „ал. 1“ в чл. 15, ал. 1 чрез § 10 от проекта, но това е само една поправка на допусната техническа грешка в Наредбата.

Третото разумно предложение е разпоредбата на § 6 от проекта, с която се променя срока в чл. 9, ал. 1, но това се прави на основание съответното изменение на Регламент (ЕС) 2020/1070, така че не е нещо ново.

Както посочих по-горе, това са единствените три изменения в Наредбата, които имат някакъв смисъл. Всички останали предложения за изменения са или безсмислени или вредни, както съм обосновал по-горе в другите мои становища.

По време на общественото обсъждане преди приемането на тази Наредба, бях предложил и едно допълнение като нова алинея в чл. 15 от Наредбата в следния вид:

„Данните по чл. 4, чл. 5 и чл. 6 са достъпни за държавните и общински органи съобразно тяхната компетентност и за целите на изпълнение на функциите им след предварителна регистрация в информационната система. Достъпът се предоставя при нива на достъп, определени от Комисията, при запазване на информация за идентификацията, времето и търсенето на всеки осъществен достъп.“

Това предложение не се прие тогава от МТС със следните мотиви:

„Концептуално задълженията за достъп със съответни нива, не почива на конкретна законова норма. Едно такова въвеждане на ново (непроизтичащо от закон) задължение на Комисията да дава достъпи на различни държавни и общински органи за изпълнение на техни задължения не е мотивирано.“

Според мен тези мотиви са необосновани и затова отново предлагам, като нова алинея 4 да се допълни чл. 15 от Наредбата с горепосочения текст.

Освен това, предлагам да се добави в чл. 15 като нова алинея 5 и информацията за адреса и реда по който може да се влезе в регистъра от обикновените потребители, защото и на страницата на КРС в раздела „Публични регистри“, информация за този регистър липсва. Как тогава е осигурен свободния достъп до публичните данни на регистъра за обикновените потребители (каквито са изискванията на чл. 15, ал. 1) остава неясно.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС ясно регламентира, че „Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за създаването, поддържането и ползването на регистъра … се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.“ и следователно е ясно, че това изискване за „редът за ползване на регистъра“ все още не е изпълнено от КРС в необходимия обем по отношение на пълнотата на разпоредбите в Наредбата. Следователно това изискване на ЗЕС трябва да се изпълни чрез съответните допълнения в Наредбата.

И дори от дебатите в НС, в пленарна зала и в комисиите в миналото, когато са се дебатирали промените в чл. 151 от ЗУТ и чл. 33, ал. 6, 7 и 8 (с които се създава регистъра), е видно, че депутатите са се обединили около становището, че КРС трябва да контролира и носи отговорност за процеса на разполагане на базовите станции и още тогава се възлагат големи надежди от депутатите, че в регистъра ще са налице всички данни за излъчващите съоръжения и да има свободен достъп до този регистър, т.е. желанието на депутатите е било да се осигури пълна прозрачност до всички данни в регистъра. От тази „пълна прозрачност“ сега е останал само публичния достъп до идентификационния номер и местоположението. Не са публично достъпни дори идентификационните данни на оператора на електронната съобщителна мрежа, чиято собственост е съответната приемно-предавателна станция. А сега, с така предложените промени в § 2, т. 1 и т. 5 и § 3, т. 1 и т. 2 от проекта, няма да бъдат публично достъпни и данните за „височина над кота терен“ на приемно-предавателните станции и на точките за безжичен достъп с малък обхват, т.е. напълно се обезсмисля определянето на местоположението и се обезличава публичната функция на регистъра. Само с едни географски координати ще бъде невъзможно да се идентифицират отделните приемно-предавателни станции и особено точките за безжичен достъп с малък обхват, защото те ще са много на брой на едно място (географски координати) и единственият начин да се идентифицират една от друга е височината, на която са поставени.

Следователно, истинската цел на разпоредбите на § 2, т. 1 и т. 5 и § 3, т. 1 и т. 2 от проекта, е по този „хитър“ начин да се отнеме от обществеността възможността точно да може да определи местоположението на всяка приемно-предавателна станция и всяка точка за безжичен достъп с малък обхват, както и чия собственост са те.

Затова, с цел да се осигури повече прозрачност и публичност на данните в регистъра, предлагам разпоредбите на § 2, т. 1 и т. 5 и § 3, т. 1 и т. 2 от проекта да отпаднат.

Неразбираемо е, защо КРС не е разкрила реалните мотиви за така направените предложения и каква ще е ползата за КРС или обществеността, ако тези промени в Наредбата се приемат в този им вид. Не става ясно и кой изобщо ще има полза от тези промени и каква ще е тази полза. На тези въпроси ще трябва да отговори КРС, ако държи да се приемат тези нейни предложения.

Тук ще отворя една скоба и ще посоча единствените три предложения в проекта, които имат смисъл и ще допринесат някаква полза.

Единственото важно предложение е добавянето на думите „и чл. 6, т. 2, букви „а“ и „б““ в чл. 15, ал. 1 от Наредбата чрез § 10 от проекта. По този начин, нормативно се осигурява някаква публичност (макар и много ограничена поради наличието на § 3) на инсталираните точки за безжичен достъп с малък обхват. Досега, според редакцията на чл. 15, ал. 1, такава публичност имаше само за инсталираните приемно-предавателни станции. Мотивите на КРС за това изменение са „Осигуряване на прозрачност за разположените точки с малък обхват. Към момента данните по чл. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ са публични в регистъра и е обосновано да бъде допълнен нормативният акт.“

Още по време на общественото обсъждане преди приемането на тази Наредба, бях предложил да има публичност както за инсталираните приемно-предавателни станции, така и за инсталираните точки за безжичен достъп с малък обхват и бях предложил да се добави текста „и по чл. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ в тази разпоредба.

Това мое предложение, както и много други предложения за изменения в представения тогава проект на Наредба, могат да се видят на сайта:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7067&success=1#addcomment

Пак на този сайт, на стр. 52-53 от приложената „Таблица-Справка за отразяване на предложенията и становищата“ е видно, че МТС не приема моето предложение без да изложи каквато и да е обосновка за това. Явно е, че след приемането на Наредбата и КРС и МТС са разбрали своята грешка и е осигурена публичност за разположените точки с малък обхват, а сега вкарват в Наредбата необходимото нормативно допълнение.

В това становище ще покажа каква е истинската цел на разпоредбите на § 2, т. 1 и т. 5 и § 3, т. 1 и т. 2 от проекта. Ще се убедим, че совите не са, това което са!

С разпоредбите на § 2, т. 1 и т. 5 от проекта се заличава информацията за „височина над кота терен“ на приемно-предавателните станции от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „б“ и се поставя тази информация като отделна буква „к“ на чл. 4, ал. 1, т. 2.

С разпоредбите на § 3, т. 1 и т. 2 от проекта се заличава информацията за „височина над кота терен“ на точките за безжичен достъп с малък обхват от разпоредбата на чл. 6, т. 2, буква „б“ и се поставя тази информация като отделна буква „е“ на чл. 6, т. 2.

Мотивите на КРС за горните изменения са абсолютно еднакви (макар че в единия случай става въпрос за приемно-предавателните станции, а в другия за точките за безжичен достъп с малък обхват) и те са „Предложенията … са редакционни и са с цел отделяне на данните на приемно-предавателните станции, които могат да се променят от данните, които са постоянни (напр. идентификационни данни на оператора на електронната съобщителна мрежа, местоположение, код на приемно-предавателната станция), за вписана вече в Регистъра станция.“

Това е още един ярък пример в този проект за неадекватни и неясни мотиви, който не носят някаква полезна информация, а дори пораждат и допълнителни въпроси. В случая тези мотиви са и подвеждащи, т.е. с цел да прикрият истинската цел на предложеното изменение.

Първото, което прави впечатление в мотивите е, че според КРС тези предложения за изменения са „редакционни“, но както ще докажа по-долу, те са много съществени и ще имат голямо значение (ако се приемат) за обезличаването на регистъра.

Друго, което прави впечатление в мотивите е нелогичната и несериозна обосновка. Уж са отделили само „данните на приемно-предавателните станции, които могат да се променят от данните, които са постоянни“ и дори са изброили кои са постоянните данни, като изрично са посочили „местоположение“, а отделят и „височина над кота терен“, която си е неизменна постоянна характеристика на местоположението. И децата вече знаят, че местоположението на един обект се определя с три координати – две в равнината и една за височината. Пределно е ясно, че характеристиките „височина над кота терен“ са си абсолютно постоянни данни „за вписана вече в Регистъра станция“ и затова на пръв поглед е напълно неясно от какъв зор се правят тези предложения за изменения.

Всичко обаче става пределно ясно и се разбира от какъв зор се прави всичко това, когато се анализира разпоредбата на § 10 от проекта, която е:

§ 10. В чл. 15, ал. 1 след думите „по чл. 4“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1,“, а след думите „букви „а“ и „б“ се добавя „и чл. 6, т. 2, букви „а“ и „б““

и по този начин разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата ще придобие вида:

„Чл. 15. (1) Данните по чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ и чл. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ са публични и свободно достъпни в съответните секции на регистъра.“

Това е една от важните (според мен) разпоредби в Наредбата, защото тя регламентира кои данни в регистъра са публични и достъпни за всеки желаещ да ги провери. Една от тези данни е местоположението на всяка приемно-предавателна станция и на всяка точка за безжичен достъп с малък обхват. Не е тайна, че желанието на гражданите за пълна прозрачност за инсталираните базови станции беше една от основните причини за нормативното създаване на този регистър.

Най-важното в случая с този регистър е, че цялата тази „служебна“ информация в регистъра се използва от КРС за осъществяване на нейните контролни функции по ЗЕС, а както доказах по-горе в другите становища, всички разходи за тези дейности на КРС по ЗЕС се остойностяват и трябва да се възстановят (според ясните изисквания на ЗЕС) със заплатените от предприятията еднократни административни такси (по чл. 17 от Наредбата и по чл. 9 от Тарифата) и от дължимата административна годишна такса за контрол (АГТК), която се заплаща от всички предприятия с оборот не по-малък от 100000 лева. И както ясно доказах по-горе, ако големите мобилни оператори и свързаните с тях предприятия се освободят от тези еднократни административни такси по чл. 17 от Наредбата (каквато е целта на предложените промени от КРС), това автоматически означава, че ще се повиши дължимата АГТК от стотиците други предприятия в сектора на електронните съобщения, а това нито е справедливо, нито е обективно, нито е законосъобразно.

Затова целта на КРС не трябва да е „Намаляване на административните разходи на трите мобилни предприятията … с 80%.“, както е записано в Частичната предварителна оценка на въздействието на този проект, а трябва да се осигури обективност, справедливост и равнопоставеност между всички предприятия в сектора на електронните съобщения, така че всяко от тях да заплаща еднократни административни такси според реалния обем на неговите заявленията/уведомления, които се обработват от КРС.

Не е правилно и не трябва КРС да обосновава своите предложения за изменения в Наредбата с аргумента, че преди за някои дейности преди не са се заплащали такси, а сега се заплащат. Справедливостта, а и нормативната база изискват да се спазва в максимална степен принципът на разходоориентираност на административните такси и те да се заплащат от предприятието, което е поискало услугата, а не да се прехвърлят на другите предприятия. Накратко казано, било каквото било, време е вече всяко предприятие да си заплаща в пълен размер дължимите еднократни административни такси, за да има справедливост, обективност и равнопоставеност.

Следователно крайната цел трябва да бъде да не се допуска ощетяване на стотиците предприятия от сектора на електронните съобщения за сметка на намаляването на дължимите по чл. 17 от Наредбата еднократни административни такси, които би трябвало да се заплащат от големите мобилни оператори или свързаните с тях предприятия.

а напротив, става пределно ясно, че в регистъра трябва да се вписват всички приемно-предавателни станции, които са в състава на всички наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги. Освен това, двукратното повторение на думите „приемно-предавателни станции“ в този дословно цитиран израз, допълнително усложнява усилията да се разбере какво наистина са искали да кажат авторите му и всъщност потвърждава мнението, че е налице словесен „миш-маш“.

Видно е, че основната идея, която се защитава с обосновката на КРС е, че преди приемането на Наредбата предприятията (тук под предприятията се имат предвид големите мобилни оператори и свързаните с тях предприятия) са предоставяли два пъти годишно актуални данни за пуснати в експлоатация базови станции и за тази, така наречена „служебна“ информация, те не са заплащали такси. В обосновката се прави опит с някаква неясна цел, да се представят тези данни като „преди всичко софтуерни“ данни (каквото и да означава това и кои тогава ще са хардуерните данни). А и думите „преди всичко“ внасят допълнителна неяснота, защото те означават, че данните не са напълно софтуерни и бъркотията става пълна.

Освен това, в обосновката се твърди, че тези данни „не попадат нито в разрешителния режим за строеж по Закона за устройството на територията (ЗУТ), нито в дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от същия закон“,

което не съвсем вярно, защото според чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ изграждането на една приемно-предавателна станция е категоризирано като строеж от трета категория, което означава, че всички нейни параметри ще са от значение, а и след нейното изграждане подлежи на проверка за спазване на здравните норми и изисквания, където мощността и честотата са от определящо значение.

По подобен начин стоят нещата и с дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, защото и при тях може да се изменят честотата и мощността и също подлежат на проверка за спазване на здравните норми и изисквания.

Ясно е, че един регистър би трябвало да съдържа колкото може повече информация, за да бъде полезен за по-голям брой потребители. В този смисъл са били в миналото и дебатите в НС, в пленарната зала и в комисиите, когато са се дебатирали промените в чл. 151 от ЗУТ и чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС. От тези дебати е видно, че депутатите са се обединили около становището, че КРС трябва да контролира и да носи отговорност за процеса на разполагане на приемно-предавателните станции, защото кметствата нямат необходимия капацитет за това. Още тогава се възлагат големи надежди от депутатите, че в регистъра, който ще се води от КРС ще са налице всички данни за излъчващите съоръжения и ще има свободен достъп до този регистър.

Наличието на всички данни в регистъра (включително и измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле) е от важно значение, защото по този начин регистърът на КРС по чл. 33, ал. 6 от ЗЕС може да стане една подробна интерактивна карта, която да дава необходимата пълна информация на всички заинтересовани органи.

По този начин, регистърът на КРС ще може да се ползва от всички заинтересовани ведомства за снемане на необходимата им информация, включително и много важната и полезна информация за сумарните стойности на плътността на мощност на електромагнитното поле, в случаите когато на малка площ са разположени множество излъчващи съоръжения. Няма друг начин това да се покаже, освен с интерактивна карта в резултат от данните в регистъра на КРС. По този начин и регистърът ще оправдае значителните финансови средства, вложени в неговото изграждане и поддържане.

„§ 13. За периода на промяна на функционалността на Регистъра по чл. 1, ал. 1, Комисията може да изиска от операторите на електронни съобщителни мрежи да подават данните по чл. 10 на електронен носител за период не повече от един месец след влизане в сила на тази наредба, за което се дължат административни такси по чл. 17.“

В горепредложения текст на § 13 се има предвид изменената редакция на чл. 17, така както е предложена по-горе в становището с наименование „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“.

Тук няма да излагам други мотиви за моите предложения в това становище, защото тези мотиви са подробно изложени и обосновани в другите ми становища по-горе.

Нека да анализираме и обосновката на КРС за необходимостта от предложените изменения в Наредбата. Тази обосновка е записана в „Частична предварителна оценка на въздействието“ и е във вида:

„Преди приемането на Наредбата предприятията имаха задължение, наложено в разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, да предоставят два пъти годишно актуални данни за пуснати в експлоатация базови станции. Актуалните данни представляват технически параметри като например честота, широчина на използваната лента, мощности, антенна система и др., касаещи управлението и използването на радиочестотния спектър, което е от компетентността на КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и представлява служебна информация. Тези данни са преди всичко софтуерни и не попадат нито в разрешителния режим за строеж по Закона за устройството на територията (ЗУТ), нито в дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от същия закон. За подаването на тази служебна информация не се заплащаха такси.

След приемането на Наредбата това задължение отпадна от разрешенията и съгласно сега действащите й разпоредби, предприятията подават заявления както за вписване на приемно предавателни станции, които са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим по ЗУТ и на дейностите, извършени при условията на чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, така и за всяка една промяна на техническите параметри, касаещи служебната информация. За подаването на заявление за промяна само на технически параметри, които не са свързани със строителни дейности, се заплащат дължимите по Наредбата такси.

Съгласно промените в чл. 33, ал. 6 от ЗЕС КРС поддържа регистър в който се вписват нови приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ приемно-предавателни станции, както и дейностите по поддръжка и дооборудване на съществуващи приемно – предавателни станции които попадат в чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ.

При подаването на двете заявления предприятията актуализират и техническите параметри на приемно-предавателните станции в случай на необходимост. С предложените промени в нормативния акт, в случаите на актуализиране на техническите параметри на приемно предавателните станции не се подава заявление, което води до намаляване на административната тежест.

Към настоящия момент не могат да бъдат разграничени промени в техническите параметри на приемно-предавателни станции, които са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим, в резултат на дейности по „лекия“ режим по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ или в резултат на други дейности, които не попадат в нито един от двата режима, но които променят някои от параметрите (информация за служебни цели на КРС).“

Както посочих и по-горе, тази обосновка на КРС представлява един словесен „миш-маш“, който не носи някаква ясна информация и дори съдържа неверни твърдения, като например твърдението:

„Съгласно промените в чл. 33, ал. 6 от ЗЕС КРС поддържа регистър в който се вписват нови приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ приемно-предавателни станции, както и…“.

Лесно може да се убедим, че в действащата разпоредба на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС няма и намек, че в регистъра се вписват

„нови приемно-предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ приемно-предавателни станции“,

Основната разпоредба в проекта, чрез която се толерират големите мобилни оператори и свързаните с тях предприятия, е разпоредбата на § 7 от проекта, с която се изменя напълно чл. 10 от Наредбата и с която значително ще се намалят дължимите еднократни административни такси от големите мобилни оператори и свързаните с тях предприятия, което (както доказах по-горе в другите становища) ще увеличи дължимата АГТК от останалите стотици по-малки предприятия.

В тази връзка предлагам да отпадне разпоредбата на § 7 от проекта. Освен това предлагам да отпаднат и разпоредбите на § 8, т. 1 и 2 и § 11 от проекта, защото те са пряко свързани с измененията на § 7 и не могат да съществуват самостоятелно.

Специално внимание и анализ изисква разпоредбата на § 13 от проекта, която е в ПЗР и е:

„§ 13. При необходимост за периода на актуализиране на регистъра по чл. 1, ал. 1, Комисията може да изиска от операторите на електронни съобщителни мрежи да подават данните по чл. 10, ал. 2 на електронен носител за период не повече от шест месеца.“,

като изложените от КРС мотиви за необходимостта от тази разпоредба са:

„Предложението за добавяне на преходната и заключителна разпоредба има за цел да продължат да се събират актуализирани технически данни в периода докато тече процесът по промяна на функционалността на Регистъра.“

Първото, което прави впечатление, че има голямо разминаване между мотивите и реално предложения текст на разпоредбата, дори бих казал, че нямат много общо. В мотивите се говори за „периода докато тече процесът по промяна на функционалността на Регистъра“ и това означава периода през който регистърът се ъпгрейдва от фирмата, която го поддържа и той ще е недостъпен за вкарване на нови данни. Но и това няма някакъв смисъл, защото е логично този процес на ъпгрейд да е сравнително кратък, най-много няколко дни, и не се връзва по никакъв начин с периода от шест месеца, регламентиран в предложената разпоредба.

За разлика от мотивите, в разпоредбата се говори за „При необходимост за периода на актуализиране на регистъра“, но смисълът на понятието „за периода на актуализиране на регистъра“ означава на практика „винаги“, защото актуализация на регистъра ще се прави всяко вписване на нови данни и това понятие няма нищо общо с краткия период „докато тече процесът по промяна на функционалността на Регистъра“. А и каква ще е тази „необходимост“ и кой ще я определя, също не е ясно.

Необясним е и фактът, че докато в мотивите се говори, че „Предложението за добавяне на преходната и заключителна разпоредба има за цел да продължат да се събират актуализирани технически данни…“, т.е. да се събират данни за всички вписани обекти в регистъра, то в предложената разпоредба на § 13 става въпрос само за „данните по чл. 10, ал. 2“, т.е. за данните, за които не се дължи такса. А за останалите данни, за които трябва да се дължи такса изобщо не е ясно как ще се вписват и защо няма нищо регламентирано за тях. Следователно и в този случай е видно, че с направените предложения за изменения в Наредбата се цели подробно и изрично да се регламентират само случаите, когато големите мобилни оператори няма да заплащат реално дължимите от тях еднократни административни такси по тази Наредба.

Във връзка с гореизложените съображения и факти по § 13, предлагам § 13 да отпадне от проекта.

В случай, че КРС реално обоснове необходимостта от този параграф в краткия период „докато тече процесът по промяна на функционалността на Регистъра“, предлагам друг вариант на § 13, примерно в следния вид:

Предлагам да отпаднат разпоредбите на § 7; § 8, т. 1 и 2; § 11 и § 13 от проекта

Мотиви: Както съм посочил по-горе, крайната цел на всички мои разсъждения и предложения е, да се осигури в най-голяма степен разходоориентираност на всички дължими административни такси от всяко предприятие в сектора на електронните съобщения, т.е. образно казано – което предприятие създава повече работа (разходи) на КРС, да заплаща съответно по-голям размер на административните такси, защото това всъщност е смисълът на принципа на разходоориентираност на административните такси. Факт е, че основната част от дейностите на администрацията на КРС е предизвикана и е заета с разрешаване на казуси, свързани само с няколко десетки предприятия, като основните „причинители“ от тях са по-малко от десет. Повечето от останалите стотици на брой предприятия най-често ангажират КРС само с подаването на ежегодната информация за дейността им.

По този законосъобразен начин (чрез правилното прилагане на правилните разпоредби в Правилата и Наредбата) ще се осигури справедливото, точно и законосъобразно разпределение на финансовата тежест между всички предприятия в сектора на електронните съобщения, при нормативно строго определен и ясно лимитиран общ размер на дължимите административни такси (АГТК + ЕТАУТ + АТНАР = ОАР). Този справедлив и законосъобразен начин се опитвам да обясня и обоснова вече няколко години в различни свои становища, но явно неразбирането и/или нежеланието са преобладаващи и прилагането му на практика непрекъснато се отлага във времето.

По-горе, в другите становища, доказах с елементарни изчисления и факти, че дори и при справедливото и законосъобразно разпределение на финансовата тежест, дължимите административни такси на трите големи мобилни оператора нарастват незначително (с няколко процента), докато дължимата АГТК от останалите стотици по-малки предприятия намаляват със значителен размер (в проценти), което значително ще подобри тяхното финансово състояние. Затова е неразбираемо несъгласието на големите мобилни оператори по тези въпроси, както и нежеланието на КРС и МТС да създадат адекватна нормативна уредба за решаването им.

Дори и при настоящия проект за изменение на Наредбата, КРС е формулирала като своя основна цел намаляване на административните разходи на трите мобилни предприятията.

Тази цел е ясно формулирана от КРС в раздел „2. Цели“ от Частичната предварителна оценка на въздействието на този проект, по следния недвусмислен начин:

„Цел 1. Намаляване на административната тежест за предприятията

Подцел 1.1. Намаляване на административните разходи на трите мобилни предприятията за подаване на актуална информация при софтуерна промяна на техническите параметри на приемно предавателни станции, които не са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим или в резултат на дейности по „лекия“ режим по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ с 80%.“

Следователно целта на така предложените изменения в Наредбата е да се намалят еднократните административни такси, които се заплащат от големите мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, но това означава, че ще се увеличи финансовата тежест върху останалите стотици предприятия от сектора на електронните съобщения. Този факт съм го доказал подробно и с конкретни изчисления по-горе в становището „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“. След това, в становището „Общи разсъждения и факти относно толерирането на големите мобилни оператори“ съм посочил, че „Лесно може да се докаже, че колкото повече нараства общия размер на еднократните административни такси, които заплащат по Наредбата трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, толкова повече ще намаляват процентите на АГТК.“.

С цел недопускане на горепосочените слабости и недостатъци на проекта и с цел осигуряване в най-голяма степен разходоориентираност на всички дължими административни такси от всяко предприятие в сектора на електронните съобщения, необходимо е да отпаднат някои от разпоредбите в този проект.

Видно, че законодателят е предвидил законова процедура със съответните ясни нормативни изисквания за регистрацията на всички „излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа“, което на практика включва и точките за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО), защото и те са излъчващи съоръжения, а са и базови станции по смисъла на съображения 7 и 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1070.

Освен това, в чл. 10 от Наредба № 9 е предвидена аналогична процедура и „при промяна в данните и обстоятелствата, вписани в регистъра“ и следователно тази процедура ще се изпълнява както при „инсталиране на приемно-предавателни станции“, така и при дейностите по „дооборудване, подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от приемно-предавателни станции“.

Следователно напълно логично и целесъобразно е, в регистъра по Наредбата да са вписани всички приемно-предавателни станции, които са вписани и в регистъра по Наредба № 9 и те трябва да са вписани с всички техни характеристики и параметри, които се изискват в Наредбата.

В този смисъл са били и в миналото дебатите в НС, в пленарната зала и в комисиите, когато са се дебатирали промените в чл. 151 от ЗУТ и чл. 33, ал. 6, 7 и 8. От тези дебати е видно, че депутатите са се обединили около становището, че КРС трябва да контролира и да носи отговорност за процеса на разполагане на приемно-предавателните станции, защото кметствата нямат необходимия капацитет за това. Още тогава се възлагат големи надежди от депутатите, че в регистъра, който ще се води от КРС ще са налице всички данни за излъчващите съоръжения и да има свободен достъп до този регистър.

Наличието на всички данни в регистъра (включително и измерената моментна стойност на плътността на мощност на електромагнитното поле) е от важно значение, защото по този начин регистърът на КРС по чл. 33, ал. 6 от ЗЕС може да стане една подробна интерактивна карта, която да дава необходимата пълна информация на всички заинтересовани органи.

По този начин, регистърът на КРС ще може да се ползва от всички заинтересовани ведомства за снемане на необходимата им информация, включително и много важната и полезна информация за сумарните стойности на плътността на мощност на електромагнитното поле, в случаите когато на малка площ са разположени множество излъчващи съоръжения. Няма друг начин това да се покаже, освен с интерактивна карта в резултат от данните в регистъра на КРС. По този начин и регистърът ще оправдае значителните финансови средства, вложени в неговото изграждане и поддържане.

Във връзка с гореизложеното, предлагам да отпадне разпоредбата на § 4, т. 1 от проекта, понеже е необоснована и пряко противоречи на разпоредбите на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС. Освен това, с тази разпоредба се осигурява значително съкращаване на броя на подадените заявления за регистрация на приемно-предавателни станции, с което ще се намали размерът на постъпилите административни такси от големите мобилни оператори, което (както доказах по-горе) ще увеличи дължимата такса за контрол от стотиците други предприятия в сектора на електронните съобщения.

Във връзка с отпадането на разпоредбата на § 4, т. 1, предлагам да отпадне и разпоредбата на § 5 от проекта, която е пряко свързана с разпоредбата на § 4, т. 1 и е излишна, защото разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата (която се изменя с § 5) си е пределно ясна и в досегашния си вид.

На практика, промени се нормативният акт (ЗЕС), за да бъде той в съответствие с подзаконовия нормативен акт (Наредбата). Вероятно и сега отново се върви по същата отъпкана, но незаконосъобразна пътека.

В мотивите към проекта изменението в § 4, т. 1 е обосновано с мотива: „Предложението в чл. 7, ал. 1 за добавяне на текста „по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "з" от Закона за устройство на територията,“ е с оглед прецизиране и постигане на съответствие с конкретната разпоредба от ЗУТ, касаеща приемно-предавателните станции.“

Тук първо възниква въпроса, защо е толкова важно да се постигне съответствие с разпоредбите на ЗУТ, а не със съответните разпоредби в ЗЕС, в които си има и препратки към ЗУТ.

Затова нека да видим какво се регламентира в чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ:

„Чл. 137. (1) В зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва:

3. трета категория:

з) приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани територии;“

Моето тълкуване за обхвата на тази разпоредба е, че тя се отнася за всички приемно-предавателни станции, а поясненията „от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани територии;“ се отнасят само за израза „останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“. Но ако тази разпоредба се отнася за всички приемно-предавателни станции, то тогава това вмъкване на израза „по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ“ е на практика излишно, защото не носи някаква нова информация.

За да има някакъв смисъл вмъкването на израза „по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ“, то това би трябвало да означава, че се приема друго тълкуване на тази разпоредба и това друго тълкуване е, че разпоредбата се отнася до „приемно-предавателни станции … извън урбанизирани територии“, но в този случай значително ще се намали броя на вписаните в регистъра приемно-предавателни станции, защото тези, които са „извън урбанизирани територии“ са много малък брой от всичките.

Освен това, изразът в чл. 7, ал. 1 от Наредбата „Заявление за регистрация на приемно-предавателна станция…се подава в 14-дневен срок след извършено уведомление по реда на чл. 36 от Закона за здравето“ много ясно ни насочва към хипотезите на чл. 36 от Закона за здравето и “Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции” (Наредба № 9).

От разпоредбите в тези нормативни актове е видно, че в уведомлението по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), което се попълва по образец, е налице изразът:

„Моля посоченият обект с обществено предназначение да бъде вписан в регистъра по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.“,

т.е. това уведомление на практика е заявка за регистрация и тази регистрация ще бъде извършена само ако след задължителната проверка от РЗИ се установи, „че са спазени здравните изисквания и са налице документите по чл. 2, ал. 2“ от Наредба № 9.”

Ясно е, че законодателят е предвидил съвсем реална формална процедура за регистрация на обектите с обществено предназначение, а в §1, т. 9, буква „ф“ от ДР на ЗЗ е налице легалната дефиниция, че обекти с обществено предназначение са и

“обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радио- и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други.“

Същото определение е налице и с код „46“ в Приложение 1 „Обекти с обществено предназначение, контролирани от РЗИ“ на Наредба № 9.

Предлагам разпоредбите на § 4, т. 1 и § 5 да отпаднат от проекта

Мотиви: Характерен пример за неадекватна разпоредба в проекта е разпоредбата на § 4, т. 1, с която разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата се изменя от:

„Чл. 7. (1) Заявление за регистрация на приемно-предавателна станция на наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги, се подава в 14-дневен срок след извършено уведомление по реда на чл. 36 от Закона за здравето.“ 

на

„Чл. 7. (1) Заявление за регистрация на приемно-предавателна станция по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "з" от Закона за устройство на територията на наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги, се подава в 14-дневен срок след извършено уведомление по реда на чл. 36 от Закона за здравето.“

Това предложение за изменение пряко противоречи на разпоредбите на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС, които са:

„(6) Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията, както и на уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват. Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за създаването, поддържането и ползването на регистъра, както и дължимите административни такси, включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.

(7) Операторът на електронната съобщителна мрежа по ал. 6 е длъжен да подаде заявление за регистрация на приемно-предавателната станция пред Комисията в 14-дневен срок след подаването на уведомление пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане. Заявление за регистрация на дейност по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията се подава в 14-дневен срок след регистрацията по чл. 151, ал. 8 от Закона за устройство на територията. Уведомления за вписване в регистъра по ал. 6 на точки за безжичен достъп с малък обхват се подават в 14-дневен срок от тяхното разполагане.

(8) Комисията уведомява служебно кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията на приемно-предавателна станция по ал. 7.“

Ясно е видно, че в чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС няма и намек, че в регистъра се вписват само „приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ“, а напротив, става пределно ясно, че в регистъра трябва да се вписват всички приемно-предавателни станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги. Също така, от тези разпоредби става ясно, че заявления за регистрация се подават за всички приемно-предавателни станции, а не само за „приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ“.

Видно е, че предложеното изменение с § 4, т. 1 пряко противоречи на изискванията в ЗЕС и следователно се създават предпоставки да се повтори предишната ситуация, допусната от МТС и КРС, когато първо се прие подзаконовия нормативен акт (Наредбата) в несъответствие с действащите тогава разпоредби на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 от ЗЕС. След приемането на Наредбата обаче, разпоредбите на чл. 33, ал. 6, 7 и 8 бяха незаконосъобразно изменени със ЗИД на ЗЕС (обн. ДВ бр. 58 от 2023 г.) със съдействието на МТС, без предложенията за измененията да се подлагат на обществено обсъждане и без да бъде предварително информирана КРС за това и да се получи нейното съгласие. Целта на това изменение на тези разпоредби от ЗЕС беше за да са те в съответствие с вече приетата Наредба.

Важно е да се отбележи, че горепосочените стойности на АТНАР са напълно възможно стойности, като се има предвид, че в близко бъдеще ще се инсталират и ще се променят параметрите/данните на десетки и стотици хиляди броя точки за безжичен достъп с малък обхват (ТБДМО) и хиляди приемно-предавателните станции.

Както вече доказах с конкретни примери и изчисления по-горе в становището „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“, дори и значителното нарастване на размера на платените такси АТНАР от големите мобилни оператори, се отразява незначително на общия размер на платените от тях административни такси (АГТК + АТНАР), но имаме значително намаляване на размера на дължимата АГТК от останалите предприятия.

Например (както се доказа), при увеличение на АТНАР от нула лева (както е сега) на 3000000 лева, увеличението на общия размер на платените от големите мобилни оператора административни такси (АГТК + АТНАР) ще е само 7,4 %, което си едно незначително увеличение. Но размерът на дължимата АГТК от останалите предприятия ще има приблизително 41,7 % намаление, което си е почти двойно.

При увеличение на АТНАР от нула лева (както е сега) на 1000000 лева, увеличението на общия размер на платените от големите мобилни оператора административни такси (АГТК + АТНАР) ще е само 2,5 %. Но размерът на дължимата АГТК от останалите предприятия ще има приблизително 13,9 % намаление.

Ясно е видно от горепосочените елементарни изчисления и факти, че дори и при справедливото и законосъобразно разпределение на финансовата тежест, дължимите административни такси на трите големи мобилни оператора нарастват незначително (в проценти), докато дължимата АГТК от останалите стотици по-малки предприятия намаляват със значителен размер (в проценти), което значително ще подобри тяхното финансово състояние. Затова е неразбираемо несъгласието на големите мобилни оператори по тези въпроси, както и нежеланието на КРС и МТС да създадат адекватна нормативна уредба за решаването им.

По този законосъобразен начин (чрез правилното прилагане на правилните разпоредби в Правилата и Наредбата) ще се осигури справедливото, точно и законосъобразно разпределение на финансовата тежест между всички предприятия в сектора на електронните съобщения, при нормативно строго определен и ясно лимитиран общ размер на дължимите административни такси (АГТК + ЕТАУТ + АТНАР = ОАР). Този справедлив и законосъобразен начин се опитвам да обясня и обоснова вече няколко години в различни свои становища и особени мнения в КРС, но явно неразбирането и/или нежеланието са преобладаващи и прилагането му на практика непрекъснато се отлага във времето.

Крайната цел на всички мои разсъждения и предложения е наистина да се осигури в най-голяма степен разходоориентираност на всички дължими административни такси от всяко предприятие в сектора на електронните съобщения, т.е. образно казано – което предприятие създава повече работа (разходи) на КРС, да заплаща съответно по-голям размер на административните такси, защото това всъщност е смисълът на принципа на разходоориентираност на административните такси. Факт е, че основната част от дейностите на администрацията на КРС е предизвикана и е заета с разрешаване на казуси, свързани само с няколко десетки предприятия, като основните „причинители“ от тях са по-малко от десет. Повечето от останалите стотици на брой предприятия най-често ангажират КРС само с подаването на ежегодната информация за дейността им.

От законовите норми в ЗЕС става пределно ясно, че замисълът, който е вложил законодателят в тях е, че всяка календарна година трябва да се определя такъв размер на АГТК, който да осигурява равенство/съответствие, от едната страна, на извършените административни разходи от КРС за дейностите по ЗЕС през предходната календарна година и от другата страна, на общия сбор на платените през предходната календарна година еднократни такси за административни услуги плюс АГТК, която трябва да платят предприятията през настоящата календарна година (която се изчислява на базата техните приходи (ясно дефинирани в чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) през предходната календарна година).

Ще обоснова чрез разпоредбите на ЗЕС защо това трябва да е по този начин.

Размерът на административната годишна такса за контрол (АГТК) е определен в закона (ЗЕС) в чл. 141, ал. 1 и е „до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги…“. Видно е, че законодателят не е определил конкретен размер, а е указал само максималната му граница. Следователно тази законова норма не се нарушава, дори не се и приближава до максималната позволена стойност. Но в чл. 139, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 139. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.“

законодателят ясно е посочил какъв трябва да е общият размер на административните такси (АГТК плюс еднократните такси за административни услуги според чл. 139, ал. 2) и този размер трябва да съответства на „на административните разходи на комисията, необходими за…“. Следователно е пределно ясно, че трябва да е приключила финансовата година и едва тогава може да се изчислят колко са били административните такси, дължими от предприятията и колко са били „административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им“ (които на практика са всички дейности по ЗЕС) и съответно да се направи сравнение спрямо тях.

А в чл. 53, ал. 1 от ЗЕС:

„Чл. 53. (1) В случай на разлика между общата сума на събраните административни такси и административните разходи на комисията, комисията предлага на Министерския съвет изменение на тарифата по чл. 147 относно размера на административната такса за контрол.“

ясно е посочено какво се прави при констатирана разлика между „събраните административни такси и административните разходи на комисията“, а именно да се предложи на МС да измени тарифата по чл. 147, ал. 1 с новия размер на АГТК, който разбира се, трябва предварително да се определи.

Тук затварям отворената скоба и се връщаме на изчисленията.

По-горе доказах, че при АТНАР = 0 лв., АГТК = 0,265 %.

Съответно, по същата формула:

при АТНАР = 500000 лв., АГТК = 0,246 %;

при АТНАР = 1000000 лв., АГТК = 0,228 %;

при АТНАР = 3000000 лв., АГТК = 0,154 %.

Ясно е видно, че при увеличаване на общия размер на платените еднократните административни такси, които се заплащат по Наредбата от трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, толкова повече ще намалява размерът на АГТК в проценти и следователно ще намалява в абсолютна стойност размерът на дължимата АГТК от стотиците други предприятия в сектора на електронните съобщения.

Лесно може да се изчисли, че при АТНАР = 1750000 лв., АГТК = 0,2 %, т.е. при тази стойност на АТНАР, размерът на АГТК ще остане на досегашната си стойност, а при АТНАР > 1750000 лв., АГТК ще започне да пада и под нея.

ОАР е общият размер на административните разходи на КРС през предходната календарна година, необходими за осигуряването на дейностите по ЗЕС и който за календарната 2023 г. е определен от КРС съгласно изискванията на чл. 7 от Правилата в размер на 7187902,74 лв.;

ЕТАУТ е общият размер на събраните през предходната година еднократни такси за административни услуги, на основание чл. 9 от „Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения“ (Тарифата) и който за календарната 2023 г. е в размер на 21314,50 лв.;

АТНАР е общият размер на събраните през предходната година административни такси, на основание чл. 17 от „Наредба за съдържанието, условията и реда за водене, поддържане и ползване на Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват“ (Наредбата), която всъщност се изменя и допълва с този проект и който размер за календарната 2023 г. е 0 лв., а и ако се приложат измененията в Наредбата, така както са предложени в този проект, АТНАР ще бъде приблизително нула и в бъдеще;

ОГПЗП е общата сума от годишните брутни приходи по смисъла на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС, на всички задължени предприятия за предходната календарна година, която се определя по реда на чл. 12, ал. 1 от Правилата и тази сума за 2023 г. е определена от КРС в размер на 2690410322,55 лв.;

КК е коригиращ коефициент, отразяващ влиянието на разпоредбите на чл. 147, ал. 5 от ЗЕС и чл. 5, ал. 2 и 3 от „Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Тарифата). Този коефициент е изчислен от КРС по реда, определен в чл. 12, ал. 3, т. 5 от Правилата, в размер на 1,005.

Следователно, като използваме горепосочената формула и стойностите, определени от КРС, ще можем да видим как се изменя АГТК при различни стойности на АТНАР, които биха били заплащани от големите мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, ако Наредбата не ги толерираше и те си заплащаха всяко заявление/уведомление, което подават за вписване в регистъра.

Например, при АТНАР = 0 лв., АГТК = 0,265 %, така както е изчислено от КРС в нейния анализ, който в момента е представен на обществено обсъждане, тук:

https://crc.bg/bg/statii/2657/krs-otkri-procedura-po-obshtestveni-konsultacii-na-analiz-po-chl-53-al-2-ot-zakona-za-elektronnite-saobshteniq-zes-na-neobhodimostta-ot-prerazglejdane-na-tarifata-za-taksite-koito-se-sabirat-ot-krs-po-zes

Тук ще отворя една скоба и опровергая твърденията на някои предприятия от сектора на електронните съобщения, че КРС необосновано вдига размера на АГТК, който дълги години (над 10) е бил постоянен и равен на 0,2 на сто (0,2 %).

Много важно е да се обърне внимание и ще го обоснова по-долу, че в случая няма повишаване на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК), а таксата се привежда към законосъобразния й размер, който трябва да заплащат предприятията според изискванията на ЗЕС. Факт е, че много години предприятията са заплащали по-ниски такси от законоустановения им размер, защото отговорното ведомство (КРС) не е изпълнявало законовите изисквания на чл. 53, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗЕС. По този начин приходът в държавния бюджет е бил намален с милиони левове.

Затова не е верен изводът, който се прави от мобилните предприятия, че ще се увеличи административната тежест върху предприятията, защото едва сега се правят първите плахи стъпки за определяне на реалния законоустановен размер на АГТК, който досега е бил значително по-нисък.

Ще представя някои допълнителни изчисления и аргументи към становището „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“

В ДВ, бр. 84/2024 г. бяха обнародвани поредните спорни изменения на „Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Тарифата). Фактът, че измененията са спорни, а някои дори незаконосъобразни, съм отразил и обосновал в моите становища в етапа на общественото обсъждане, които могат да се видят, за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

Една от промените е увеличаването на размера на административната годишна такса за контрол (АГТК) от 0,2 на сто на 0,291 на сто, което увеличение се отлага напълно незаконосъобразно чак за 2026 г. Същевременно, в момента тече процедура за намаляване на размера на тази такса в размер на 0,265 на сто, така както е предложено в годишния анализ на КРС, който е предложен за обществено обсъждане. Аз имам някои възражения относно начина на определяне на размера на АГТК от КРС, но това не е тема на това становище.

По-горе, в становищата с наименование „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“ и „Общи разсъждения и факти относно толерирането на големите мобилни оператори“ ясно доказвам, че всяко намаляване на еднократните административни такси, които се заплащат от големите мобилни оператора по тази Наредба води до автоматическо увеличаване на административна годишна такса за контрол (АГТК), която се заплаща и от всички останали предприятия в сектора на електронните съобщения.

Освен това от Частичната предварителна оценка на въздействието на този проект, която е изготвена от КРС, е видна целта на този проект за изменение на Наредбата, която е ясно формулирана от КРС в раздел „2. Цели“ по следния недвусмислен начин:

„Цел 1. Намаляване на административната тежест за предприятията

Подцел 1.1. Намаляване на административните разходи на трите мобилни предприятията за подаване на актуална информация при софтуерна промяна на техническите параметри на приемно предавателни станции, които не са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим или в резултат на дейности по „лекия“ режим по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ с 80%.“

Следователно целта на така предложените изменения в Наредбата е да се намалят еднократните административни такси, които се заплащат от големите мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, но това означава, че ще се увеличи финансовата тежест върху останалите стотици предприятия от сектора на електронните съобщения. Този факт съм го доказал подробно и с конкретни изчисления по-горе в становището „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“. След това, в становището „Общи разсъждения и факти относно толерирането на големите мобилни оператори“ съм посочил, че „Лесно може да се докаже, че колкото повече нараства общия размер на еднократните административни такси, които заплащат по Наредбата трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, толкова повече ще намаляват процентите на АГТК.“. Сега със съответните изчисления ще докажа и този факт.

Като използвам означенията и формулите, така както са регламентирани във „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“ (Правилата), които са приети от КРС след обществено обсъждане и са достъпни на страницата на КРС, тук:

https://crc.bg/bg/rubriki/130/regulatorni-politiki-principi-pravila

размерът на АГТК (в проценти) се определя по формулата:

АГТК = 100 × (ОАР - ЕТАУТ - АТНАР) / (ОГПЗП*КК), където

Какво прави впечатление в това изказване? Първо, не е вярно, че няма възражения от предприятията. Ако се разгледа изготвената от МТС и КРС „Справка за отразяване на предложенията и становищата“ ще се види, че възражения има и то доста. Но не това е най-важното, защото нормално е да има възражения – никой не обича да му се вдигат дължимите такси. Важното в случая е, че размерът на тази такса (АГТК) е определен от КРС съгласно изискванията на ЗЕС и въз основа на факти и обстоятелства, които са се случили в предходна година (аз имам някои възражения относно начина на определяне на размера на АГТК от КРС, но това не е тема на това становище). Следователно този размер е законосъобразен и затова не е от голямо значение дали предприятията са съгласни с него. Важното и интересното в случая е, че със заключителните разпоредби в ПМС-то се отлага прилагането на новия размер чак за 2026 г., от което държавния бюджет ще загуби милиони лева. Според мен, това трябваше да каже министър Стоянова на своите колеги, за да знаят те точно какво гласуват, но тази истина им беше спестена.

Вероятно всички предприятия в сектора на електронните съобщения са доволни от това отлагане за 2026 г., но това доволство е измамно, защото както доказах по-горе в становището „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“, размерът на таксата която заплащат стотиците предприятия (освен трите големи и свързаните с тях предприятия) зависи основно от общия размер на еднократните административни такси, които заплашат по Наредбата трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия. Лесно може да се докаже, че колкото повече нараства общия размер на еднократните административни такси, които заплащат по Наредбата трите големи мобилни оператора и свързаните с тях предприятия, толкова повече ще намаляват процентите на АГТК.

С това ще затворя наистина голямата скоба, която отворих и ще се върнем на проблемите, свързани с така представения проект за изменение на Наредбата. По-долу ще посоча конкретните примери в представения проект, от които е видно, че се намалява финансовата тежест върху големите мобилни оператора, което както вече доказах, се отразява върху повишаване на размера на дължимата АГТК от останалите стотици предприятия в сектора на електронните съобщения. Като допълнителен резултат от това е значителното намаляване на броя на регистрираните обекти в регистъра, което го обезсмисля като регистър и обезсмисля значителния финансов ресурс, изразходен за неговото създаване и поддържане.

Особено важно за това е Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г., в което категорично се заявява: „Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, пред които всички граждани са равни - чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от Конституцията. Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от  влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.“.

Мобилните предприятия и КРС правилно са посочили общото правило, че „Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред“, но явно не са отчели, че и това правило е спазено, защото законодателят е посочил ясно, че задължението за дължимите административни такси трябва да съответства на административните разходи на комисията, т.е. размерът на задължението (таксата) е принципно точно определен, а в законът е определен само максималният размер на тази такса (1,2 на сто, който размер дори не е близко до сегашната стойност), за да се премахне възможността за произволно повишаване на размера на таксата и да са защитени предприятията. Не трябва да се забравя и че има голяма принципна разлика за причините за дължимите данъци и за дължимите такси. Таксите, за разлика от данъците, се дължат за някаква извършена услуга (контролът е вид такава услуга) и следователно размерът на разходите за някои услуги, които не са еднократни, а са извършвани в някакъв период от време, може да бъде точно определен само след приключване на съответния период, а в конкретния случай този период е приключил в края на предходната календарна година и следователно таксата е дължима до 15 юли на настоящата година.

Следователно няма никакво нарушение на ЗЕС или други закони, а всичко си е законосъобразно и е съгласно разпоредбите на ЗЕС. Спазена е и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията:

„Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“,

защото е изпълнено изискването размерът на таксата да е установена със закон (до 1,2 на сто от годишните приходи, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС) и това изискване не е нарушено с новия размер на таксата, който е значително по-малък от максимално разрешения по закон). За да се изпълни обаче изискването, че таксата да е според доходите/приходите е ясно, е трябва да е изминала календарната година, за която се отнася таксата и тогава да се определи нейният размер, каквото е всъщност и моето становище.“

По този начин съм изложил по-горе и трите гледни точки (на КРС и МТС, на мобилните предприятия и моята) и всеки може да си направи извода – кой крив, кой прав.

Много показателно е и как е представен в МС проектът на ПМС за измененията в Тарифата. Това може да се види от изказването на министъра на транспорта и съобщенията г-жа Красимира Стоянова, с което тя представя проекта на ПМС на заседанието на МС на 27.09.2024 г., както е снето от стенограмата:

„КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър-председател.

Уважаеми колеги, две съществени изменения предвижда проектът на постановление, които касаят Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.

Първото е уточнение, което предвижда, че вече таксата за временно ползване на радиочестотен спектър в определения в действащата разпоредба размер се отнася, както за експериментално използване, така и за краткосрочни събития. Целта е да бъдат стимулирани краткосрочни проекти в сферата на електронните съобщения.

Второто, по-интересно изменение, предполагаме, е увеличаването на размера на годишната такса за контрол, която събира Комисията за регулиране на съобщенията от предприятията, осъществяващи електронни съобщения. Увеличението е от 0,2% на 0,291%. Този размер е съгласуван предварително с всички предприятия, които извършват електронни съобщения. Сред тях попадат и т.нар. мобилни оператори и няма възражения.“

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

Както и при настоящия случай с този проект за промени в Наредбата, така и в случая с промените в Тарифата, изложените мотиви са неадекватни във вида „Прецизиране на текстовете“, а за някои важни изменения дори липсват мотиви. Пример за липса на мотиви е незаконосъобразното и необосновано отлагане на прилагането на новия размер на административната годишна такса за контрол (АГТК) чак за 2026 г., което ще ощети държавния бюджет с милиони левове, които ще се прибавят към загубените милиони в резултат на тригодишното забавяне на въвеждането на ясните законови изисквания в ЗЕС за определяне на реален размер на АГТК. Това отлагане за 2026 г. е регламентирано в § 9 на Заключителната разпоредба (ЗР) на ПМС № 335 от 1.10.2024 г., с което се правят измененията в Тарифата. В проекта на това ПМС, който беше представен на обществено обсъждане на сайта strategy.bg, тази ЗР беше във вида:

„§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3-дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.

(2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения е в размер на 0,2 на сто.“

Както е видно, тези разпоредби са неясни и противоречиви (което съм обосновал в моето становище), но все пак допускат възможността новия размер на таксата (посочен в § 3 от проекта на ПМС) да се приложи още следващата година (2025). Но след общественото обсъждане, в резултат на конкретно предложение на едно от мобилните предприятия, тази ЗР беше и изменена в окончателния си вид:

„§ 9. (1) Постановлението влиза в сила 3-дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г., и се прилага за административната годишна такса за контрол, считано от 2025 г.

(2) Дължимата административна годишна такса за контрол за 2024 г. по чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, която се заплаща до 15 юли 2025 г., е в размер на 0,2 на сто.“

Ясно е видно, че в този си вид разпоредбата категорично отлага прилагането на новия размер на АГТК чак за 2026 г., което (както посочих по-горе) ще ощети държавния бюджет с милиони левове.

Интересно е, че МТС и КРС използват като свой аргумент Решение № 9/1996 на КС, с което да обосноват приемането на ЗР в горепоказания вид и да отхвърлят моето предложение, новият размер на АГТК да се прилага още през следващата година (2025). Техният аргумент, които е изложен на страница 67 в изготвената от МТС и КРС „Справка за отразяване на предложенията и становищата“ е във вида:

„В подкрепа на горното е и Решение № 9 от 9 юли 1996 г. на Конституционния съд, обн. ДВ, бр. 58 от 1996 г.,  в което е посочено, че гражданите следва да заплащат такси, установени със закон, като следва да бъдат определени, преди времето за което се отнасят.“

В случая МТС и КРС цитират решението на КС, както дяволът цитира Евангелието. Един внимателен анализ на Решение № 9/1996 разкрива, че с него КС обявява за противоконституционна законова разпоредба, която е свързана само с конкретен данък (данък сгради), а не е за такси и ясно е посочена разликата между данък и такса. Всъщност, в моето становище за Тарифата, аз точно с Решение № 9/1996 на КС аргументирах моята гледна точка със следната обосновка:

„По-горе посочих, че някои предприятия дори цитират решения на Конституционния съд в защита на своята обосновка, но цитираните решения на КС не са релевантни с този казус. Тук ще обоснова защо тези решения на КС нямат връзка със заплащането на АГТК. Ще цитирам едно от становищата на мобилно предприятие (което се подкрепя и от експертите и от мнозинството в КРС), което бе представено по време на обществената консултация:

„Предвид изложеното, считаме че без всякакво съмнение промяната в размера на годишната такса трябва да се отнася за календарната година следваща публикуване на изменението. Задълженията за данъци и такси следва да са установени отнапред. Такава е категоричната практика на Конституционния съд на Република България, която трябва да бъде взета предвид в настоящия случай.

Лесно може да се убедим, че действащата разпоредба на чл. 33, ал. 6 от ЗЕС е:

„(6) Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и извършените дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията, както и на уведомления за разположените точки за безжичен достъп с малък обхват. Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за създаването, поддържането и ползването на регистъра, както и дължимите административни такси, включително за издаване на документи по чл. 151, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на територията, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.“

и в нея няма и намек, че в регистъра се вписват „нови приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ“ (които реално са много малка част от всичките), а напротив, става пределно ясно, че в регистъра трябва да се вписват всички приемно-предавателни станции, които са в състава на всички наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги.

Фактът, че обосновката на КРС в Частичната предварителна оценка на въздействието е неясна, се потвърждава и от администрацията на Министерския съвет, която в своето становище по проекта (което също е приложено тук) е изразила мнението, че:

„I. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Дефинираният проблем е много общ, което затруднява разбирането за същността му. Предлагаме представянето на проблема да започне с ясното му дефиниране и да продължи с предоставяне на по-подробна информация относно естеството на проблема, …“

Видно е, че въпреки положените усили от КРС, яснотата на обосновката не е постигната в необходимата степен, а продължава да е налице „миш-маш“-а на различни понятия и обстоятелства от различни сфери на областта на електронните съобщения, които нямат много общо помежду си.

Единственото нещо, което напълно ясно и точно е формулирано от КРС, е целта на цялото мероприятие с предложените промени в Наредбата. Тази цел е ясно посочена от КРС в раздел „2. Цели“ на Частичната предварителна оценка на въздействието и тя е:

„Цел 1. Намаляване на административната тежест за предприятията

Подцел 1.1. Намаляване на административните разходи на трите мобилни предприятията за подаване на актуална информация при софтуерна промяна на техническите параметри на приемно предавателни станции, които не са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим или в резултат на дейности по „лекия“ режим по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ с 80%.“

Следователно, ефектът от така предложените промени в Наредбата ще бъде значителното намаляване на платените еднократни административни такси от трите големи мобилни оператора и ползата ще бъде за тях.

Но както подробно съм обосновал и доказал по-горе в становището с наименование „Трябва ли таксите на големите мобилни оператора да се заплащат от другите предприятия“, всяко намаляване на платените еднократни административни такси от трите големи мобилни оператора се отразява на повишаване на абсолютния размер на платената административна годишна такса за контрол (АГТК) от стотиците други предприятия в сектора на електронните съобщения.

Тук ще отворя една голяма скоба и ще анализирам друг аналогичен случай с промени в нормативната уредба, които имат за резултат не само намаляване на платените такси от големите мобилни оператора, но и намаляване на приходите в държавния бюджет с милиони лева годишно.

В ДВ, бр. 84/2024 г. бяха обнародвани поредните спорни изменения на „Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Тарифата). Фактът, че измененията са спорни, а някои дори незаконосъобразни, съм отразил и обосновал в моите становища в етапа на общественото обсъждане, които могат да се видят, за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

С предложените промени в Наредбата се толерират големите мобилни оператори чрез намаляване на дължимите от тях административни такси, които се прехвърлят за заплащане на останалите предприятия в сектора на електронните съобщения.

За да докажа горното твърдение, първо ще цитирам дословно обосновката на КРС за необходимостта от промени в Наредбата. Тази обосновка е част от Частична предварителна оценка на въздействието (изготвена от КРС), която е приложена и тук, но макар че е малко дълга, ще я цитирам за улеснение:

„Частична предварителна оценка на въздействието

Проблем 1: Необходимост да бъдат разграничени видовете промени в данните, които се подават от предприятията в Регистъра на приемно-предавателните станции на наземни мрежи, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и на уведомленията за разположени точки за безжичен достъп с малък обхват.

1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности.

Разграничаване и дефиниране на промените в техническите параметри на приемно предавателни станции, които са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим, в резултат на дейности, които попадат в чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройството на териториите (ЗУТ) или в резултат на други дейности, които не попадат в нито един от двата режима, както и да се изясни коя информация е за служебни цели на КРС, като в резултат се изменят някои разпоредби в Наредбата.

Преди приемането на Наредбата предприятията имаха задължение, наложено в разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, да предоставят два пъти годишно актуални данни за пуснати в експлоатация базови станции. Актуалните данни представляват технически параметри като например честота, широчина на използваната лента, мощности, антенна система и др., касаещи управлението и използването на радиочестотния спектър, което е от компетентността на КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и представлява служебна информация. Тези данни са преди всичко софтуерни и не попадат нито в разрешителния режим за строеж по Закона за устройството на територията (ЗУТ), нито в дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от същия закон. За подаването на тази служебна информация не се заплащаха такси.

След приемането на Наредбата това задължение отпадна от разрешенията и съгласно сега действащите й разпоредби, предприятията подават заявления както за вписване на приемно предавателни станции, които са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим по ЗУТ и на дейностите, извършени при условията на чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, така и за всяка една промяна на техническите параметри, касаещи служебната информация. За подаването на заявление за промяна само на технически параметри, които не са свързани със строителни дейности, се заплащат дължимите по Наредбата такси.

Съгласно промените в чл. 33, ал. 6 от ЗЕС КРС поддържа регистър в който се вписват нови приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ приемно-предавателни станции, както и дейностите по поддръжка и дооборудване на съществуващи приемно – предавателни станции които попадат в чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ.

При подаването на двете заявления предприятията актуализират и техническите параметри на приемно-предавателните станции в случай на необходимост. С предложените промени в нормативния акт, в случаите на актуализиране на техническите параметри на приемно предавателните станции не се подава заявление, което води до намаляване на административната тежест.

Към настоящия момент не могат да бъдат разграничени промени в техническите параметри на приемно-предавателни станции, които са в резултат на строителни дейности по разрешителен режим, в резултат на дейности по „лекия“ режим по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ или в резултат на други дейности, които не попадат в нито един от двата режима, но които променят някои от параметрите (информация за служебни цели на КРС).“

Ясно е видно, че горната обосновка на КРС представлява един словесен „миш-маш“, който не носи някаква ясна информация и дори съдържа откровени неистини, като например твърдението

„Съгласно промените в чл. 33, ал. 6 от ЗЕС КРС поддържа регистър в който се вписват нови приемно- предавателни станции по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з“ от ЗУТ …“.

Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784, изменено с Решение 2020/590/ЕС, обхват 26 GHz има строго определени граници и те са в рамките на радиочестотната лента 24,25-27,5 GHz. Следователно, внимателният анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5 от таблицата разкрива, че радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне), което води до неяснота и необходимост от тълкуване, когато тази радиочестотна лента се ползва от електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към точка“.“

и съответно предлагам два варианта за отстраняване на допуснатата нормативна празнота (техническа грешка).

Отговорът на КРС и МТС, с който те обосновават неприемането на моите аргументи и предложения и който е изложен в „Справка за отразяване на предложенията и становищата“ е следният:

„Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.

Конкретните радиочестотни ленти от съответните обхвати (700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2600 MHz, 3600 MHz, 10 GHz, 24 GHz, 26 GHz 27 GHz, 35 GHz и т.н.) са определени в правилата за използване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи, приети на основание на чл. 66а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и не е необходимо да бъдат определяни излишно и в Тарифата. Освен това някои честотни обхвати се използват съвместно от различни по вид мрежи (спътникови, неподвижни и др.) и не е целесъобразно в Тарифата да се посочват конкретните честотни ленти.

Към настоящия момент обхват 26 GHz или радиочестотна лента  24,25-27,5 GHz в България може да се използва както за мобилни, така и за неподвижни мрежи.“

От техния отговор е видно, че той няма нещо общо с поставения от мен проблем за разрешаване. Те самите потвърждават, че обхват 26 GHz е в радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz и следователно си е неопровержим факт моето твърдение, че „радиочестотната лента от 24 GHz до 24,25 GHz е пропусната в тези разпоредби и за нейното ползване няма определена такса, което е нормативна празнота и води до липсата на приходи от такси от тази лента, защото е пропуснато да се регламентират тези такси в Тарифата. А радиочестотната лента от 27 GHz до 27,5 GHz се дублира, както в т. 3.3, така и в т. 5 с две различни такси (различни и по размер и по начин на определяне)“.

Следователно, колкото и да твърдят КРС и МТС, че:

„Не е допусната нормативна празнота нито техническа грешка при изменението на Тарифата през 2023 г.“

изложените факти си остават неопровергани и наистина е неразбираемо за мен това поведение на КРС и МТС, с което те упорито отказват да си признаят допуснатите грешки.

Надявам се, че при настоящата, а и при всички бъдещи обществени консултации, КРС и МТС реално и правдиво да се преценяват целесъобразността на всяко направено предложение, за да има наистина максимално полезен ефект от тези процедури.

и за МТС тук:

https://www.mtc.government.bg/bg/category/167/proekt-na-postanovlenie-na-ministerskiya-svet-za-priemane-na-izmenenie-i-doplnenie-na-naredba-za-sdrzhanieto-usloviyata-i-reda-za-vodene-poddrzhane-i-polzvane-na-registra-na-priemno-predavatelnite-stancii-na-nazemni-mrezhi-deynostite-po-chl

където и КРС и МТС са публикували своите имейл адреси за получаване на становищата по проекта (МТС са дали дори два адреса).

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно! А можеше просто да си признаят грешката и всичко да си върви по правилния начин. Нали уж за това са обществените обсъждания, да се намери най-правилния начин за решаването на конкретен казус и реално и правдиво да се прецени целесъобразността на всяко направено предложение.

Ще посоча и друг ярък пример за непризнаване на допусната грешка от МТС и КРС. Той е свързан с моето становище с наименование „За допусната нормативна празнота в Тарифата и за изменение на чл. 7, ал. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 5“, което също може да се види тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

или тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

В това становище посочвам, че:

„В резултат на измененията в Тарифата, на основание ДВ, бр. 30 от 2023 г., разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3.2 и 3.3 от таблицата се измениха, а т. 5 си остана в предишния вид, както следва:

Чл. 7. (1) (Изм. бр. 30 от 2023 г.) За ползване на радиочестотен спектър чрез електронни съобщителни мрежи се събира годишна такса според заеманата честотна лента, както следва:

Доколкото Тарифата е акт на Министерския съвет и вносител се явява министърът на транспорта и съобщенията, за МТС възниква задължение да проведе също процедура по този нормативен акт.

С оглед процесуална икономия и максимално удобство за всички заинтересовани страни, КРС и МТС провеждат законовите процедури по обществено обсъждане паралелно и подготвят обща таблица по отношение на постъпилите предложения и бележки.

Предвид всичко изложено и двете процедури на обществено обсъждане отговорят на нормативните изисквания и не е налице нито нелогичност, нито незаконосъобразност.

Добрата координация прави възможно да бъдат обсъдени всички постъпили предложения, независимо в кое от двете ведомства. Публикуването на повече от едно съобщения напълно съответства на целта на закона, заложена в обществените консултации, а именно – публичност, участие на обществеността и прозрачност на работата на администрацията. Потенциалните заинтересовани лица разполагат с повече възможности да узнаят за проекта и изразят становище, а това няма как да бъде квалифицирано като незаконосъобразност.

Не можем да се съгласим с тезата, че администрацията следва да има дискреция по въпроса дали промените са обществено значими за гражданите. Законодателят е извършил тази преценка по отношение на всички нормативни актове – те по дефиниция са обществено значими и по проектите следва винаги да се провеждат консултации.“

Няма да се спирам сега на слабостите и пропуските в гореизложеното мнение/обосновка на КРС и МТС, защото както ще се види по-долу тези ведомства сами не са убедени, че са прави.

На пръв поглед, с тази обосновка КРС и МТС разбиват на „пух и прах“ моите аргументи и показват, че са напълно убедени в своята правота.

Но това е само на пръв поглед!

Какво виждаме при втория поглед?

Казусът с настоящия проект за изменение на Наредбата е абсолютно идентичен с проекта за изменение на Тарифата. И двата акта според изискванията на ЗЕС (чл. 33, ал. 6 и чл. 147, ал. 1 от ЗЕС), се изготвят от КРС и се предлагат от КРС за приемане от Министерския съвет, но реалният вносител в МС е МТС, защото такъв е установеният ред в държавната администрация според Устройствения правилник на МС и на неговата администрация.

Но какво виждаме сега тук на сайта strategy.bg. В момента тук на сайта strategy.bg има само една публикация за обществено обсъждане на Проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата и тази публикация по различни белези може да се предположи, че е от КРС. Явно е, че въпреки твърдите уверения на КРС и МТС, че е напълно правилно и законосъобразно да има две отделни обществени обсъждания на един и същ нормативен акт на сайта strategy.bg, те са разбрали своята грешка и сега тихомълком я поправят.

Забавното в случая е, че тук в публикацията липсва информация на кой имейл адрес да се изпращат становищата за общественото обсъждане, а такава информация е имало на предишните публикации на КРС и МТС на сайта strategy.bg. Явно целта на двете ведомства е, с тази публикация да се оправдае всяко ведомство за себе си, че е провело общественото обсъждане.

А иначе, на своите официални сайтове и двете ведомства са публикували същия проект за обществено обсъждане, за КРС тук:

https://crc.bg/bg/statii/2656/krs-otkri-procedura-za-obshtestveno-obsajdane-na-proekt-na-postanovlenie-na-ministerskiq-savet-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-naredbata-za-sadarjanieto-usloviqta-i-reda-za-vodene-poddarjane-i-polzvane-na-registara-na-priemno-predavatelnite-stancii-na-nazemni-mreji-deynostite-po-chl-151-al-1-t-16-ot-zakona-za-ustroystvo-na-teritoriqta-i-na-uvedomleniqta-za-razpolojeni-tochki-za-bezjichen-dostap-s-malak-obhvat

По време на общественото обсъждане на „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“, КРС и МТС бяха публикували едновременно проекта (един и същ без някаква разлика) за обсъждане:

за КРС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8347&success=1#addcomment

и за МТС, тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349

И двете ведомства изискваха становищата за общественото обсъждане да се изпращат на техните си имейл адреси, но и двете ведомства имаха текст в своите обяви, че:

„всички заинтересовани страни могат да подадат до Министерството на транспорта и съобщенията и КРС своите предложения и бележки по проекта“.

Тогава, в своето становище с наименование „Кое обществено обсъждане е легитимно?“ обърнах внимание на КРС и МТС, че едновременното публикуване за обществено обсъждане от две различни ведомства на един и същ проект на нормативен акт е нелогично, а освен това е и незаконосъобразно, защото в нормативните документи ясно е регламентирано, кой трябва да подлага на обществено обсъждане съответен нормативен акт. Следователно въпросът е, кое от двете обществени обсъждания е легитимно? Моето становище със съответните аргументи и предложения може да се види на горепосочените интернет адреси и затова няма да го излагам тук.

В отговор на моето становище, МТС и КРС изложиха своето единно мнение, че не приемат моите предложения и аргументи и обосноваха това мнение в приложената „Справка за отразяване на предложенията и становищата“.

Тяхното мнение беше във вида:

„Съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕС, КРС ежегодно следва да извърши анализ на необходимостта от преразглеждане на тарифата по чл. 147 и да проведе обществени консултации по реда на чл. 37.

Комисията, в зависимост от резултатите от анализа, може да предложи на Министерския съвет да приеме изменение или допълнение на тарифата по чл. 147.

Съгласно чл. 147 от ЗЕС, размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

Предвид горното, считаме, че на основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕС, КРС правилно и в съответствие със законовото изискване, е провела обществени консултации относно  проекта на Анализ по чл. 53, ал. 2 от Закона за електронните съобщения. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗЕС предвижда, че анализът относно необходимостта от преразглеждане на тарифата подлежи на обществена консултация. В тази връзка обществените консултации са законово предвидени и е спазен правно регламентираният ред.

Обществената консултация цели създаване на условия за  насърчаване на инвестициите, развитие на технологиите и създаване на конкурентна среда, като крайната цел е потреблението – осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги.

КРС е спазила предвидения в чл. 37, ал. 2 от ЗЕС, ред.

Конкретната процедура за обществени консултации е стартирала с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации на страницата на комисията в интернет, като е предоставен срок от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища.

Предвид факта, че Тарифата е подзаконов нормативен акт, който се изготвя по предложение на КРС, считаме, че за Комисията е относим чл. 36 от ЗЕС и в тази връзка следва да бъде спазена регламентираната процедура. Не считаме, че твърденията за това че КРС не следва да прилага тази процедура са правно обосновани.

От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 18 от ЗЕС, министърът на транспорта и съобщенията преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в този закон, публикува съобщение за изготвения проект, текста на проекта, мотивите и предварителната оценка на въздействието на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) в интернет и на Портала за обществени консултации. Законът описва подробно срока и начина на провеждане на общественото обсъждане.

Освен това, според ЗЕС КРС отговаря за гарантиране на ефикасното използване и ефективното управление на радиочестотния спектър. За да се разбере по-добре, какво означава това, нека да видим какъв е смисълът на думите ефективност и ефикасност.

Ефективността в най-общия смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел. Ефективността е свързана с целесъобразността на действията. Чрез нея се дава отговор на въпроса, дали се вършат „правилните“ неща. Тя не отчита разходите (енергия, материали, финансови средства), а само постигането на целта. Колкото степента на постигане на една цел е по-висока, толкова по-ефективни са действията и мероприятията.

А ефикасността е постигането на максимални резултати от използваните ресурси (отчитат се и разходите).

Ефективност означава да се вършат правилните неща, докато ефикасност е да се правят нещата по правилния начин.

Ефективен означава да постига ефект – да постигне целта, за която е предназначен.

Ефикасен означава да постигне ефекта на оптимална цена.

Често се дава следният пример - един автомобил, който ви закарва до точка В (целта, до която искате да стигнете) е ефективен. Той ще бъде и ефикасен, ако стигнете навреме и цената на горивото и поддръжката на автомобила е по възможностите ви.

От гореизложеното е видно, че типа на оборудването, включително на антенните съоръжения, има значение, особено за ефикасното използване на радиочестотния спектър.

Затова, предлагам разпоредбата на § 2, т. 3 да отпадне от проекта и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „з“ от Наредбата да остане непроменена.

По този начин ще се парират положените усилията да се намали драстично наличната информация в регистъра. Тези усилия личат, както от това предложение за изменение на Наредбата, така и от редица други предложения в проекта, за които ще стане дума по-долу.

С разпоредбата на § 2, т. 3 от проекта се отменя разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, буква „з“ от Наредбата, която регламентира, че регистърът трябва да съдържа информацията за „тип оборудване, включително на антенните съоръжения“ на приемно-предавателните станции.

Посоченият мотив за тази отмяна е „В процеса на работа беше установено, че информацията за типа оборудване по член 4, ал. 1, т. 2, буква „з“, предоставяна в Регистъра, не е необходима за изпълнение на дейностите, свързани с ефективно използване на радиочестотния спектър по ЗЕС.“

Това е още един пример за обтекаем и неясен мотив, който не носи някаква полезна информация, а дори поражда и допълнителни въпроси. Например, кой (експертите на КРС ли, мобилните предприятия ли или някой друг) и в процеса на коя работа е стигнал до този извод и след какъв анализ?

Аз не споделям мнението, че „информацията за типа оборудване по член 4, ал. 1, т. 2, буква „з“, предоставяна в Регистъра, не е необходима за изпълнение на дейностите, свързани с ефективно използване на радиочестотния спектър по ЗЕС.“ и по-долу ще посоча аргументи за това.

Дори да се приеме, че авторите на това предложение са направили подробен анализ (който е добре да се представи) и наистина са стигнали до категоричното становище, че информацията за типа оборудване не е необходима за дейностите, свързани с ефективно използване на радиочестотния спектър, то не трябва да се забравя, че има и редица други дейности на КРС, включително и с ефикасното използване на радиочестотния спектър, които явно не са обхванати от „анализа“ и в някои от тези дейности информацията за типа оборудване може да е полезна и необходима.

Освен това не трябва да се забравя, че този регистър ще се използва и от други държавни ведомства, включително и от сферата на националната сигурност, за които тази информация може да бъде от значение.