Консултационен документ относно проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението

Асоциация "Прозрачност без граници" даде своя принос в обсъждането като постави следните акценти: 

- Ясно фокусиране върху лобизма, което ще позволи да се избегне противоречието с изричното предупреждение на Венецианската комисия, че гражданската активност и застъпничеството на НПО не бива да се приравняват с професионалния лобизъм, защото накърняват свободата на сдружаване и участие;

– Забрана на практиката „revolving doors“;

– Ограничения за едновременно участие в публичния и частния сектор;

– Ясни правила за консултации и работни групи с гарантирано участие на всички заинтересовани страни;

– Изисквания към вътрешните правила и процедури на задължените лица, обвързани с международни стандарти за добро управление.

Уважаеми дами и господа,

Становището на Сдружение "Българската предприемаческа асоциация" (Besco) е публикувано на: https://drive.google.com/file/d/1BecmQlYFowXVwDY3QxT89snau8pQLKfz/view?usp=sharing   

Центърът за изследване на демокрацията, Българският институт за правни инициативи и Програма „Достъп до информация“ приеха общо становище във връзка с консултационния документ на министъра на правосъдието за прозрачността и публичността на лобистката дейност. В него организациите изразяват позиция, че подходът към регулацията трябва да бъде внимателен и постепенен, основан на комбинация от нормативни разпоредби в съществуващото законодателство и доброволни схеми за саморегулация, каквито са кодекси и етични хартии. Не е задължително приемането на отделен закон, а по-уместно е каскадно въвеждане на правила, което ще позволи оценка на въздействието и плавно разширяване на обхвата.

Особено внимание е отделено на дефиницията за лобиране, която трябва да бъде достатъчно широка и съобразена със стандартите на ОИСР и Съвета на Европа, но и ясно да отличава дейности като застъпничество и политическо консултиране, за да не се създават бариери пред гражданското общество. Организациите предупреждават, че враждебната среда към неправителствения сектор у нас крие риск новата регулация да се използва за ограничаване на неговата работа.

Подчертава се, че регулирането следва да е съсредоточено върху професионалните лобисти, които извършват тази дейност по занятие, като се осигури прозрачност и равнопоставеност в достъпа до публичните институции. Прозрачността може да бъде гарантирана чрез публични регистри, в които да се описват целите и предметът на лобистката дейност и срещите с длъжностни лица, като в същото време се въведат стимули за доброволна регистрация.

По отношение на институцията, която да отговаря за регистрите, становището препоръчва Народното събрание да създаде и поддържа такъв регистър чрез своята комисия по превенция и противодействие на корупцията, която да получи и разширени правомощия. Наред с това се посочва необходимостта от приемане на етични норми за народните представители и парламентарната администрация, както и осигуряване на контрол върху тяхното спазване.

Необходим е балансиран и контекстуално съобразен подход, който да гарантира прозрачност и отчетност в лобистката дейност, без това да води до ненужна административна тежест или ограничаване на демократичните форми на гражданско участие



Пълният текст на становищет може да намерите тук: https://bili-bg.org/12/1374/news_item.html

Въпросникът, съдържащ становище по Консултативният документ е изпратен чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Текстът на становището ни по въпросите ще може да се открие и на сайта и страницата на Сдружението.

Председател на УС на ГД “БОЕЦ”: /Георги Георгиев/

Може ли да поясните КОЙ очаквате и подканвате да попълни приложения въпросник относно оценката на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението и на КАКЪВ АДРЕС трябва да се изпрати попълнения въпросник.



 

"Целта на тази конкретна консултация изглежда да е събиране на първоначален кръг мнения и идеи, преди изобщо да бъде изготвен реалният текст на закона.

Това е по-скоро предварителен етап от законодателния процес, при който Министерството на правосъдието иска:

1. Да тества нагласите – да разбере как различните заинтересовани страни гледат на идеята за закон за прозрачност и почтеност.

2. Да очертае основните теми – да получи обратна връзка за това какво трябва да влезе в закона (регистър за прозрачност, принципи, санкции и т.н.).

3. Да спази формално изискванията – Наредбата за оценка на въздействието изисква предварителна обществена консултация, когато се разработва нов нормативен акт с голямо въздействие.

4. Да има „алиби“ за участие на обществото – тоест да може да се каже, че законът е обсъден предварително, дори и консултацията да е формална и без последваща реална тежест.

Но от начина, по който е направена процедурата, личат и проблеми:

• Липсата на контактно лице, имейл и телефон подкопава принципа на достъпност и прозрачност.

• Публикувана е само структура, а не дори първи чернови текстове → което силно ограничава смисъла на коментарите, защото участниците могат да дават само общи идеи, а не да обсъждат конкретни формулировки.

• Периодът (25.07–25.08) е в разгара на летните отпуски → по-ниска активност и по-малко реално участие.

• Използва се въпросник, който може да насочи отговорите в рамките, предварително зададени от администрацията, вместо да остави свободно формулиране на мнения.

Така че в чисто политико-административен смисъл, тази консултация е етап на предварителна оценка на въздействието (ex-ante impact assessment), но в реалността може да служи и за формално „отбиване на номер“ – събиране на няколко становища, които после да бъдат цитирани като „доказателство за проведен диалог“."



От ChatGPT, написано за мен и споделено от мен с Вас.