Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Вирусните хепатити са едни от най-разпространените инфекциозни заболявания в света, включително и у нас, и са причина за значителна заболяемост и смъртност сред човешката популация.
Министерство на здравеопазването
Адрес: София, София, пл. Света Неделя № 5
Електронна поща: press@mh.government.bg
Дирекция "Обществено здраве"
Електронна поща: bgavazova@mh.government.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Общо 1 коментар
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.23.01.2026
23.02.2026
---
Справка или съобщение.
Проектът на Националната програма за превенция на вирусните хепатити в Република България за периода 2026–2030 г. представлява навременна и добре структурирана стратегическа рамка, съответстваща на целите на Световната здравна организация за елиминиране на вирусните хепатити като проблем на общественото здраве. Програмата коректно идентифицира основните типове вирусни хепатити, приоритетните групи от населението и ключовите направления за интервенция, включително имунизации, скрининг, профилактика и повишаване на информираността
Особено положително следва да се оцени акцентът върху уязвимите и труднодостъпни групи (лица, инжекционно употребяващи наркотици, лишени от свобода, мигранти, МСМ, сегрегирани общности), както и стремежът за интегриран подход, съчетаващ медицински, социални и поведенчески интервенции. Това е в пълно съответствие със съвременната концепция за синдемичен подход при инфекциозните заболявания.
В същото време, сериозно притеснение буди предвиденият финансов ресурс, който изглежда недостатъчен спрямо амбициозните цели и обхвата на планираните дейности, особено по отношение на:
епидемиологичните проучвания и серопревалентните изследвания;
системното събиране, анализ и интерпретация на данни;
мониторинга и оценката на ефективността на интервенциите;
изследванията сред приоритетни и скрити популации, където методологично коректното проучване е по-скъпо и ресурсно интензивно.
Липсата на достатъчно финансиране за аналитични и проучвателни дейности създава риск програмата да се опира основно на непълни, фрагментарни или индиректни данни, което може да ограничи възможността за прецизно планиране, приоритизиране и адаптиране на мерките във времето. Това е особено критично за хепатит B и C, където самият документ отчита значителен дял недиагностицирани случаи и несигурност в оценките за реалното разпространение.
В този контекст следва да се подчертае, че инвестициите в качествени проучвания и надеждна информационна система не са допълнителен разход, а предпоставка за ефективно и икономически обосновано прилагане на всички останали мерки. Недофинансирането на този компонент би компрометирало дългосрочната устойчивост и възможността за обективна оценка на напредъка към целите за елиминиране на вирусните хепатити.
Програмата заслужава подкрепа по отношение на стратегическата си насоченост и общественото си значение. За да постигне реален и измерим ефект обаче, е необходимо преразглеждане и увеличаване на финансовия ресурс, в частност за епидемиологични изследвания, анализ на данни и мониторинг. Без адекватно финансиране на този фундаментален компонент съществува риск програмата да остане формално добре замислена, но ограничена в практическата си ефективност.
Проектът на Националната програма за превенция на вирусните хепатити в Република България за периода 2026–2030 г. представлява навременна и добре структурирана стратегическа рамка, съответстваща на целите на Световната здравна организация за елиминиране на вирусните хепатити като проблем на общественото здраве. Програмата коректно идентифицира основните типове вирусни хепатити, приоритетните групи от населението и ключовите направления за интервенция, включително имунизации, скрининг, профилактика и повишаване на информираността
Особено положително следва да се оцени акцентът върху уязвимите и труднодостъпни групи (лица, инжекционно употребяващи наркотици, лишени от свобода, мигранти, МСМ, сегрегирани общности), както и стремежът за интегриран подход, съчетаващ медицински, социални и поведенчески интервенции. Това е в пълно съответствие със съвременната концепция за синдемичен подход при инфекциозните заболявания.
В същото време, сериозно притеснение буди предвиденият финансов ресурс, който изглежда недостатъчен спрямо амбициозните цели и обхвата на планираните дейности, особено по отношение на:
епидемиологичните проучвания и серопревалентните изследвания;
системното събиране, анализ и интерпретация на данни;
мониторинга и оценката на ефективността на интервенциите;
изследванията сред приоритетни и скрити популации, където методологично коректното проучване е по-скъпо и ресурсно интензивно.
Липсата на достатъчно финансиране за аналитични и проучвателни дейности създава риск програмата да се опира основно на непълни, фрагментарни или индиректни данни, което може да ограничи възможността за прецизно планиране, приоритизиране и адаптиране на мерките във времето. Това е особено критично за хепатит B и C, където самият документ отчита значителен дял недиагностицирани случаи и несигурност в оценките за реалното разпространение.
В този контекст следва да се подчертае, че инвестициите в качествени проучвания и надеждна информационна система не са допълнителен разход, а предпоставка за ефективно и икономически обосновано прилагане на всички останали мерки. Недофинансирането на този компонент би компрометирало дългосрочната устойчивост и възможността за обективна оценка на напредъка към целите за елиминиране на вирусните хепатити.
Програмата заслужава подкрепа по отношение на стратегическата си насоченост и общественото си значение. За да постигне реален и измерим ефект обаче, е необходимо преразглеждане и увеличаване на финансовия ресурс, в частност за епидемиологични изследвания, анализ на данни и мониторинг. Без адекватно финансиране на този фундаментален компонент съществува риск програмата да остане формално добре замислена, но ограничена в практическата си ефективност.