Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Публикационната активност е основен показател за развитието на науката и за ефективността на научноизследователската дейност. Чрез публикуването на научни резултати се осигурява устойчиво развитие на научното знание, обмен на идеи и утвърждаване на учените като ключови фактори в обществения и икономическия прогрес. Насърчаването ѝ следва да бъде приоритетна политика, насочена към утвърждаване на научния потенциал, повишаване на качеството на изследванията и максимално оползотворяване на експертния капацитет на учените.
В периода 2021 – 2025 г. се изпълняваше приетата с Решение МС № 733/21.10.2021 г. на Министерския съвет Национална програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“, която приключи успешно.
Допустими бенефициенти по програмата са висшите училища и научните организации в страната с програмна акредитация за образователна и научна степен "доктор" от Националната агенция по оценяване и акредитация и разполагащи с профил в BPOS.
По програмата на изследователи от висшите училища и научните организации ще бъдат предоставяни допълнителни възнаграждения, награди или други финансови стимули за авторство на научни публикации в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus, обвързано със споделяне на научни резултати в BPOS и в институционални или международни хранилища.
Очакваните резултати от изпълнението на програмата са повишаване броя на научните публикации с български автори в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus.
Програмата ще се изпълнява в периода 2026 – 2029 г., като необходимите за изпълнението й средства са в общ размер до 7 500 000 евро, разпределени, както следва: за 2026 г. - 2 500 000 евро, 2027 г. – 2 500 000 евро и 2028 г. - 2 500 000 евро. Финансирането по програмата ще се извършва от Министерството на образованието и науката на принципа на споделено финансиране, като необходимо условие за участие в програмата е НО или ВУ да имат и прилагат вътрешни механизми и правила за стимулиране на публикационната активност на научноизследователските си колективи, както и на отворения достъп до научна информация.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
Д. Лесева, дирекция "Наука"
Електронна поща: d.lesseva@mon.bg
Й. Диманачка, дирекция „Наука“
Електронна поща: i.dimanachka@mon.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Общо 1 коментар
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.27.01.2026
27.02.2026
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Изразявам принципната си подкрепа за стратегическата цел на Националната програма, насочена към повишаване на международната видимост на българската наука и насърчаване на отворения достъп до научна информация. Считам обаче за необходимо да бъдат ясно посочени съществени рискове и слабости в заложения модел на стимулиране, които могат да имат неблагоприятен ефект върху качеството, етиката и дългосрочното развитие на научните изследвания в страната.
На първо място, считам, че настоящият механизъм на програмата създава предпоставки за утвърждаване на лоши публикационни практики, включително публикуване в т.нар. predatory или гранично-качествени списания. Формалната индексация в Scopus или Web of Science сама по себе си не е гаранция за реално научно качество, строг рецензионен процес или високи етични стандарти. В международната научна общност е добре известно, че в тези бази данни присъстват списания с компрометирани редакционни практики, които се възползват именно от системи за финансово стимулиране, базирани единствено на квартилна принадлежност. При липса на допълнителна експертна оценка по научни области, програмата реално насърчава количествен, а не съдържателен подход към научната продукция.
На второ място, не мога да не отбележа, че програмата институционализира финансова и оценъчна зависимост от две частни търговски компании – Scopus и Web of Science. По този начин публични средства индиректно се насочват към поддържане на монополното им положение като единствени арбитри на „авторитетност“ в науката. Считам този подход за проблематичен, тъй като критериите на тези платформи са непрозрачни за националната научна общност и не отчитат адекватно спецификите на отделните научни области, особено в социалните науки, хуманитаристиката, медицината и интердисциплинарните изследвания.
На трето място, считам, че финансовото стимулиране, базирано почти изцяло на формални наукометрични показатели, води до подмяна на научните приоритети. Вместо да се стимулират оригинални изследователски въпроси, методологична иновация и обществена значимост, системата поощрява оптимизиране на публикационното поведение – избор на теми с по-висока „публикуемост“, фрагментация на резултати и търсене на списания с бърз и формален процес на приемане. В дългосрочен план това намалява качеството на научната продукция и подкопава доверието в нея.
В този контекст считам за необходимо въвеждането на национален, публично достъпен списък на одобрени научни списания по отделни научни области. Този списък следва да бъде изготвян и периодично актуализиран от независими експертни панели с доказана научна репутация, които да отчитат не само индексацията, но и реалното качество на рецензионния процес, редакционната политика, етичните стандарти и значимостта на списанието за съответната научна общност. Подобен подход би осигурил по-балансирана и контекстуално адекватна оценка на научната продукция.
Допълнително считам, че програмата следва да включи качествени корективи, като експертна оценка на подбрани публикации, отчет на приноса към национални политики, клинична практика, обществено здраве или иновации, както и стимули за репликационни изследвания, негативни резултати и методологични разработки. Това би доближило програмата до съвременните принципи на отговорната и отворена наука, вместо да я редуцира до механично отчитане на публикационни показатели.
В заключение, смятам, че без въвеждането на допълнителни защитни механизми и без експертно-областен контрол върху „авторитетността“ на списанията, съществува реален риск програмата да постигне краткосрочно увеличение на публикационните показатели за сметка на дългосрочното качество и обществената стойност на научните изследвания. Предложените корекции биха позволили програмата да се превърне в устойчив инструмент за развитие на българската наука, а не единствено в административен механизъм за финансово стимулиране.
д-р Костадинов, д. м.
Изразявам принципната си подкрепа за стратегическата цел на Националната програма, насочена към повишаване на международната видимост на българската наука и насърчаване на отворения достъп до научна информация. Считам обаче за необходимо да бъдат ясно посочени съществени рискове и слабости в заложения модел на стимулиране, които могат да имат неблагоприятен ефект върху качеството, етиката и дългосрочното развитие на научните изследвания в страната.
На първо място, считам, че настоящият механизъм на програмата създава предпоставки за утвърждаване на лоши публикационни практики, включително публикуване в т.нар. predatory или гранично-качествени списания. Формалната индексация в Scopus или Web of Science сама по себе си не е гаранция за реално научно качество, строг рецензионен процес или високи етични стандарти. В международната научна общност е добре известно, че в тези бази данни присъстват списания с компрометирани редакционни практики, които се възползват именно от системи за финансово стимулиране, базирани единствено на квартилна принадлежност. При липса на допълнителна експертна оценка по научни области, програмата реално насърчава количествен, а не съдържателен подход към научната продукция.
На второ място, не мога да не отбележа, че програмата институционализира финансова и оценъчна зависимост от две частни търговски компании – Scopus и Web of Science. По този начин публични средства индиректно се насочват към поддържане на монополното им положение като единствени арбитри на „авторитетност“ в науката. Считам този подход за проблематичен, тъй като критериите на тези платформи са непрозрачни за националната научна общност и не отчитат адекватно спецификите на отделните научни области, особено в социалните науки, хуманитаристиката, медицината и интердисциплинарните изследвания.
На трето място, считам, че финансовото стимулиране, базирано почти изцяло на формални наукометрични показатели, води до подмяна на научните приоритети. Вместо да се стимулират оригинални изследователски въпроси, методологична иновация и обществена значимост, системата поощрява оптимизиране на публикационното поведение – избор на теми с по-висока „публикуемост“, фрагментация на резултати и търсене на списания с бърз и формален процес на приемане. В дългосрочен план това намалява качеството на научната продукция и подкопава доверието в нея.
В този контекст считам за необходимо въвеждането на национален, публично достъпен списък на одобрени научни списания по отделни научни области. Този списък следва да бъде изготвян и периодично актуализиран от независими експертни панели с доказана научна репутация, които да отчитат не само индексацията, но и реалното качество на рецензионния процес, редакционната политика, етичните стандарти и значимостта на списанието за съответната научна общност. Подобен подход би осигурил по-балансирана и контекстуално адекватна оценка на научната продукция.
Допълнително считам, че програмата следва да включи качествени корективи, като експертна оценка на подбрани публикации, отчет на приноса към национални политики, клинична практика, обществено здраве или иновации, както и стимули за репликационни изследвания, негативни резултати и методологични разработки. Това би доближило програмата до съвременните принципи на отговорната и отворена наука, вместо да я редуцира до механично отчитане на публикационни показатели.
В заключение, смятам, че без въвеждането на допълнителни защитни механизми и без експертно-областен контрол върху „авторитетността“ на списанията, съществува реален риск програмата да постигне краткосрочно увеличение на публикационните показатели за сметка на дългосрочното качество и обществената стойност на научните изследвания. Предложените корекции биха позволили програмата да се превърне в устойчив инструмент за развитие на българската наука, а не единствено в административен механизъм за финансово стимулиране.
д-р Костадинов, д. м.