Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация

Р Е Ш Е Н И Е

Със заявление, вх. № 94-00-252/20.03.2026 г., е отправено искане за предоставяне на информация както следва:

„1. Какви конкретни препоръки са формулирани в окончателния одитен доклад № 0300201223 (Доклада), които налагат или са свързани с измененията в УПМСНА.

2. Съдържа ли одитният доклад препоръки, свързани с определяне на ред и организация на работа с предложения и сигнали, и ако да – какви са те (моля за конкретно посочване)

3. Съдържа ли одитният доклад препоръки, свързани с промени в структурата и функциите на дирекции и отдели в администрацията на Министерския съвет, включително (но не само):

· Закриване на отдел „Контрол по изпълнението на актовете и договорите;

· Създаване на дирекция „Сигурност“, която да е на пряко подчинение на министър-председателя;

· Закриване на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“, като функциите й преминат към дирекция „Сигурност“;

· Закриване на дирекция „Управление на собствеността“ и прехвърляне на функциите й към дирекция „Административно и правно обслужване“, чието наименование да се промени на „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“.

4. Какви срокове са определени за изпълнение на съответните препоръки по одитния доклад, включително дали са поставени изисквания за спешност. При наличие на такива, моля да се уточни по отношение на кои мерки, съответно по отношение на кои от предложените в УПМСНА изменения са приложими.

5. Налице ли са в одитния доклад или в последваща кореспонденция на Сметната палата указания, препоръки или изисквания, които предполагат спешност при приемане на изменения в УПСМНА“

При преценка на допустимостта на заявлението се установява, че то съдържа изискуемата по чл. 25, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, а именно:

1. трите имена на заявителя;

2. описание на исканата информация;

3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;

4. адреса за кореспонденция със заявителя.

При преценка на вида на исканата в заявлението информация се установява, че доколкото се касае за информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, същата е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в частност – официална обществена информация.

На основание чл. 28, ал. 2, във връзка с чл. 34 от ЗДОИ и във връзка със заявление за достъп до обществена информация с вх. 94-00-252/20.03.2026 г., 

РЕШИХ:

Предоставям на заявителя пълен достъп до исканата със заявление с вх. 94-00-252/20.03.2026 г. официална обществена информация, както следва:

1. По въпрос № 1, № 2 и № 3

От Сметната палата е извършен одит на изпълнението „Мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Окончателният одитен доклад № 0300201223 е приет с Решение № 466/05.12.2025 г. на Сметната палата и в изпълнение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Сметната палата същият е публикуван на интернет страницата на институцията на следния адрес:

https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15559/OD_KORUPZIA_12.2025.pdf.

По този начин всяко заинтересовано лице може да се запознае с направените констатации, оценки, изводи и препоръки.

Обект на одита е оценката на ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при управлението на средствата от Европейските фондове за споделено управление за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г. Одитираните организации са Министерския съвет, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и храните.

По време на одита е установено, че Устройствените правилници на шест от проверените администрации, в т. ч. Администрацията на Министерския съвет, съдържат текстове за администриране на сигналите за корупция, но не е определена организация относно задължението за приемане на граждани и представители на организации и за изслушване на техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове. Констатацията е отразена в Раздел III Механизми за установяване на корупционни практики, т. 1 Получаване и администриране на сигнали за корупция, т. 1.1.1. (стр. 113 от одитния доклад).

В резултат на направената констатация, на министър-председателя е дадена препоръка да предприеме действия за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за определяне на ред и организация за работа с предложения и сигнали при спазване на изискванията на АПК относно задължението за приемане на граждани и представители на организации и за изслушване на техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове на ми. Препоръката се съдържа в Част пета „Препоръки“ на одитния доклад (Препоръка № 9 към министър-председателя на стр. 151 от доклада)

2. По въпрос № 4 и № 5

В резултат на извършения одит на министър-председателя са дадени общо девет препоръки, в т. ч и Препоръка № 9, касаеща изменението и допълнението на Устройствения правилник на Министерския съвет. На основание чл. 50, ал. 2 от Закона за Сметната палата министър-председателят е длъжен да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в определения в доклада срок, който трябва да бъде съобразен с характера на препоръките. Срокът, определен в Окончателен одитен доклад № 0300201223, е 30.11.2026 г. (стр. 152-153 от доклада)

3.Съгласно чл. 34, ал. 4, вр. чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ срокът, в който се предоставя достъп до обществената информация, е следният: информацията се предоставя без срок.

4. Форма, в която да бъде предоставена информацията: Съгласно подаденото заявление, по електронна поща.

5. По предоставянето на обществената информация не са направени разходи.

Решението да се връчи на заявителя на посочения в заявлението електронен адрес: stassi.andreeva@yahoo.com.

Решението подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаването му.

/лице, упълномощено по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ със

Заповед № 58/19.02.2025 г. на председателя на Сметната палата/

Предложеният проект на акт е несъстоятелен, немотивиран, нецелесъобразен и незаконосъобразен в преобладаващата си част. Приемането му ще доведе до първо по рода си критично несъответствие на функции и изисквания в основната административна структура в страната – администрацията на Министерски съвет (АМС) едновременно във връзка с няколко действащи закона и подзаконови нормативни актове.

Основната причина за горното е грешното целеполагане и извършената „формална“ частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) на проекта на акт. Сериозни притеснения буди фактът, че подобен документ е бил изготвен и съгласуван в рамките на АМС, но и също така надлежно съгласуван от ресорната за това дирекция „Координация и модернизация на администрацията“.

Посоченият в ЧПОВ Проблем 1 „Липса на самостоятелна, функционално консолидирана структура в администрацията на Министерския съвет, която да обединява дейностите по защита на класифицираната информация, отбранително-мобилизационна подготовка, мрежова и информационна сигурност, защита на личните данни и свързаните с тях дейности по информационни и комуникационни технологии.“ е несъстоятелен и противоречив в своята същност. Нито един действащ нормативен акт в страната не изисква, нито предписва, нито предполага наличието на самостоятелна, единна, функционално консолидирана структура, която да обединява посочените н проекта на акт функции и дейности. Самото законодателство, което дефинира изискванията към тези функции и дейности е обособено в различни закони, със специфични изисквания, без предвидени директни връзки и създава отделни структури за тяхното постигане. Законодателят изрично е предвидил отделни структури, процеси и процедури за боравене с класифицирана информация и некласифицирана такава. Законът за електронното управление (ЗЕУ) и Законът за киберсигурност (ЗКс) недвусмислено предвиждат приложното им поле да е напълно отделено от звена, информационни системи и инфраструктури, които обработват, съхраняват и обменят класифицирана информация. Напротив – законодателят изрично е предвидил разделение на подобни функции и дейности, за да се създадат адекватни условия за защита на класифицираната информация, към която се прилагат напълно различни изисквания и процедури спрямо информационните системи и инфраструктурите, които не обработват и съхраняват класифицирана информация.

Всички посочени в проекта на акт функции, свързани със защита накласифицираната информация и отбранително-мобилизационна подготовка, се изпълняват и към момента, и не е надлежно обосновано защо ще предлага промяна в съществуващата организация. В проекта на доклад на вносителя не е посочена информация за проверки, констатации или препоръки на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна комисия по сигурността на информацията или Министерство на отбраната, които да налагат промяна на съществуващата организация. Това прави предложението необосновано и немотивирано, а оттам и произволно. Предвид чувствителният характер на темите, ако в АМС са установени пробиви на сигурността или други подобни несъответствия и нарушения, министър-председателят следва да уведоми компетентните органи.

Механичното събиране множество и взаимно противоречащи си несвързани функции в една организационна структура ще създаде реални условия за нарушаване на принципа „необходимост да се знае“, който е основният принцип на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Включването на няколко самостоятелни функции в една обща дирекция се явява едновременно нецелесъобразно и незаконосъобразно.

Предвидените функции на дирекция „Сигурност“ са изключително небалансирани като обем. 19 дейности/функции касаят класифицирана информация и отбранително-мобилизационна подготовка, 2 функции/дейности по ЗЕУ, 1 функция по ЗКс и една международна.

Буди недоумение фактът, че държавните служители в АМС не са запознати с изискванията на ЗЕУ и наложената рамка и правила за извършване на услуги и дейности за системна интеграция. В ЧПОВ е посочено, че „…част от дейностите по информационните и комуникационните технологии, които към момента са възложени на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“, се припокриват с възложени по договор дейности по системна интеграция… По този начин се създава риск от дублиране на идентични или сходни дейности между договорно възложени услуги и вътрешни структурни функции, за които се осигурява отделен административен капацитет.“

Нито ЗЕУ, нито одобрените с Решение № 56 на Министерския съвет от 2026 г. Насоки за уеднаквяване на практиката по определяне и прилагане на дейностите по системна интеграция по чл. 7с от ЗЕУ (Насоките) предвиждат прехвърляне или предоставяне на функции от административните органи към системния интегратор Информационно обслужване. Точно обратното. Насоките предвиждат системният интегратор да участва и да подпомага административния орган - бенефициер от формулирането на първоначална концепция за изграждане на информационни и комуникационни системи до времето, когато ресурсите/системите са използвани докрай или се преустанови тяхната употреба. Също така заложено е обхватът на дейностите за системна интеграция да се определя съвместно между административния орган – бенефициер и системния интегратор, в зависимост от желания резултат, като Информационно обслужване в случая подпомага АМС текущо в процеса на планиране за възникнали потребности в изпълнение на специфичните правомощия на АМС. Няма как АМС да абдикира от заложени в ЗЕУ функции и отговорности, като ги „превъзложи“ с договор на Информационно обслужване. Това е явно нарушение на ЗЕУ.

Критично е отпадането на функции/дейности, които обезпечават административното съответствие с правилата и процедурите на ЗЕУ. Проектът на акт премахва възможността АМС да изпълнява тези правила и процедури, напр. в областта на планирането на информационните ресурси, предоставянето на електронни административни услуги и др.

В предложения проект на акт се съдържа и нарушение на изискванията за електронен документооборот, въведени от ЗЕУ, Наредбата за общите изисквания за информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, както и Наредбата за обмена на документи в администрацията. Проектът въвежда изрично обмен на документи на хартиен носител чрез изпращане на „преписи“ (в §10, по отношение на ал. 6). Преписът не е и не може да бъде електронен документ, а с това се създава опасен прецедент за отмяна на електронния документооборот между административните органи.

Налице е явно цялостно противоречие с установения модел на електронно управление, като предложеният проект на акт ще доведе до блокиране на текущото развитието на електронното управление и информационните и комуникационни технологии в АМС.

В предложения проект на акт е налице директно противоречие с разпоредбите на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност (НМИМИС), което ще доведе до нарушаване на базови принципи за мрежова и информационна сигурност (МИС), несъответствие с развивания модела на система за киберсигурност и директен кибер-риск за АМС. Съгласно НМИМИС административният орган носи пряка отговорност за МИС в обхвата на наредбата, дори и когато дейността е възложена за изпълнение на трети страни. Административният орган определя служител или административно звено, отговарящо за МИС на пряко подчинение на административния орган, с цел пряко информиране за състоянието и проблемите в мрежовата и информационната сигурност.

В проекта на акт незаконосъобразно е предвидено подчиняване на служителя по МИС едновременно на директор на дирекция и на служител но сигурността на информацията. По този начин се нарушава изискването на НМИМИС за пряко подчинение на служителя на административния орган, с цел пряко информиране за състоянието и проблемите в мрежовата и информационната сигурност. В допълнение е важно да се отбележи, че звеното за сигурност на информацията работи с информационни ресурси и в информационна среда, която не е свързана със съхранение и обработване на класифицирана информация, като тогава служителят по МИС осъществява предвидените в НМИМИС във връзка със ЗКс действия - следи за спазването на вътрешните правила и прилагането на законите, подзаконовите нормативни актове, стандартите, политиките и правилата за МИС, вкл. от страна на директора на дирекция „Сигурност“. Подчиняването на служителя по МИС на всеки друг отдел или дирекция, която има функции и компетентности различни от МИК е нарушение на принципите и изискванията на ЗКс и НМИМИС.

При установяване на несъответствия, нарушения или рискове служителят па МИС трябва да докладва директно на административния орган. В противоречие на този модел в проекта на акт е налице административна подчиненост, която създава друг нормативен ред, противоречащ на НМИМИС. В допълнение на това предложената от проекта на акт организация на работа и административна йерархия нецелесъобразно ще доведе до драстично ограничаване на потока на информация към административния орган с невъзможност същият да изпълнява възложените му функции и задачи в областта на киберсигурността. Също така, проектът на акт създава единен център на информация в лицето на директора на новата обединена дирекция, който „дублира“ нормативно определени функции на административния орган в редица сфери, без да се носи отговорност за концентрирането на подобна информация. Това само по себе си също противоречи на цялостния административен модел приет в България.

В заключение може да се обобщи, че почти всички критични функции за административен орган за изпълнение на изискванията на ЗЕУ и ЗКс не са предвидени, т.е. проектът на акт ще доведе за неизпълнение на задълженията на Министерския съвет и неговата администрация по двата основни дигитални закона на публичния сектор. Това ще генерира значителен брой закононарушения, последвани от актове за установяване на административни нарушения и свързаните с тях наказателни постановления.