Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

СТАНОВИЩЕ
по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г.

Уважаеми дами и господа,

По предложения § 1, с който се предвижда изменение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2011 г. и се допуска заустване на отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата във водоприемника“, изразявам следното становище.

Предложената редакция е прекалено обща и не изпълнява в достатъчна степен функцията на подзаконовия нормативен акт. Наредбата следва да конкретизира реда, критериите и условията за прилагане на закона, а не само да възпроизвежда общо условие за „невлошаване“.

В действащата Наредба № 2/2011 г. не се съдържа самостоятелна, ясна и достатъчно конкретна уредба на критериите и методиката, по които да се преценява кога заустването не води до влошаване на качеството на водата във водоприемника. Наредбата урежда режима чрез забрани, индивидуални емисионни ограничения, мониторинг и препратки към плановете за управление на речните басейни и към други нормативни актове, но не дава собствено конкретно правило за преценка на „невлошаването“. Поради това, ако абсолютната забрана по чл. 6, ал. 1, т. 1 бъде заменена с общата формулировка, че заустването е допустимо, когато пречистените отпадъчни води „няма да влошат качеството на водата“, без допълнителна нормативна конкретизация, ще се създаде риск от нееднакво тълкуване и прилагане на наредбата.

Този риск е особено съществен, тъй като зоните по чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите имат широк и различен по характер обхват. Те включват територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност над подземните водни тела, водни тела, определени като води за отдих и водни спортове, зони за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми, както и защитени територии и зони за местообитания и видове. Именно поради това не е достатъчно всички тези случаи да бъдат подведени под една обща и неконкретизирана формулировка.

Съгласно чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО държавите членки са длъжни да предотвратяват влошаването на състоянието на водните обекти, като при наличие на повече от една цел се прилага по-строгата. Отклонения са допустими само при изрично предвидени и строго ограничени условия. Практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-461/13 приема, че това задължение има обвързващ характер и се прилага при разрешаване на конкретни проекти, а не представлява само обща цел на планирането.

Следователно не е достатъчно наредбата да допуска заустване въз основа на обща преценка, че няма да се влоши качеството на водата, без да посочва по кои показатели, по каква методика и при какви условия се установява това, както и без да отчита различния режим на отделните видове защитени зони.

Предлагам проектът да бъде прецизиран, като в самата наредба се въведат:

• ясни критерии и показатели за преценка на влошаването;
• методика за установяване на съответствието;
• диференциран подход според вида на защитената зона и приложимите екологични цели.

В противен случай съществува риск наредбата да не изпълни предназначението си да осигури ясно, еднакво и законосъобразно прилагане на Закона за водите и на изискванията на европейското право. Самите мотиви към проекта показват, че се цели преодоляване на въведена с действащата редакция практическа забрана, каквато според вносителя не се съдържа в закона, но тази корекция не следва да се извършва чрез прекалено общ текст, който създава нова правна неяснота.

Предлагам проектът да бъде преработен в тази насока.

С уважение,

арх. Елисавета Георгиева