Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект за допълнение на Кодекса на труда

Изцяло подкрепям предложението на Министъра на образованието и науката за изменение на Кодекса на труда с цел обявяване на официален празник в памет на Априлското въстание от 1876 г. Напълно подкрепям и аргументите за това и ще ги допълня след конкретизирането на предложенията, които ще направя, а именно:

1.     Формулиране на наименованието празника. Нека бъде в памет на Априлското въстание от 1876 г., но да се казва:

„Ден на българската национална революция, предприемачеството и храбростта на българската армия“

- Подобно на Унгарската национална революция от 1848 г., която избухва с мирното в началото превземане на крепостта на губернатора на 15 март, избухването на въстанието е изцяло на национална основа и може да се каже, че в най-голяма степен българското население (за разлика от други народности по това време в Османската империя) може да определи като нация.

- Революция, не само защото такъв е замисълът – организира се от Българският революционен централен комитет, но и в действителност има революционна ситуация в този момент, когато „върховете (в йерархията на империята) не могат, а низините (осъзнатите като нация) не искат“ да приемат това държавно устройство.

- На предприемачеството, защото идеолозите и практически всички водачи на тази революция са представители на младата работеща и търсеща просвещението буржоазия, а в първопричините са икономическите процеси, задушаващи капиталистическите процеси за най-предприемчивата народност (вече проявила се като нация при въстанието) – българите. През 1975 г. Османската империя обявява фалит, като спира изплащането на външните си задължения, данъчната система е остаряла и настроена да задушава производителността и инвестициите, а системата за сигурност или не съществува или облагодетелства кръгове и народности, които не успяват благодарение на своето трудолюбие и ученолюбие. Това практически е Българската буржоазна революция и няма място да се срамуваме – както някои други нации имат буржоазни революции е редно и нашата да се определя като такава.

- Храбростта на българската армия, защото въстанието не просто има организиран характер, а е свързано с класически форми на армейска подготовка, организация на въоръжението, командни принципи и дори постигане на макар и малки, но знакови тактически победи. И това с пълното съзнание, че предстои саможертва. Не случайно една настоящо и едно с минал статут и едно със статут понастоящем на факултет военни училища и най-голямата школа за запасни офицери носеха имената на водачите на българската национална революция – Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и Христо Ботев.

2.     Посочване на коректна дата за отбелязване на официалния празник – това може да бъде или 1 май, денят на който в настоящия век се отбелязва избухването на Априлското въстание или 2 май, възможно най-коректната дата по нов стил.

- Редно е датата да е по нов стил, за да може този ден да е в синхрон с останалите дни, на които отбелязваме важни дати: на 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата на Родината – по стар стил убийството на Ботев е на 20 май 1876 г., на 3 март - Деня на Освобождението на България от османско иго – по стар стил 19 февруари е датата, на която е подписан Санстефанският мирен договор през 1878 г. 24 май e Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, по стар стил празникът е на 11 май.

- Няма нищо тревожно, че въстанието е Априлско, а ще се отпразнува на майска дата – навремето „Великата октомврийска революция“ се отбелязваше на 7 ноември, а не на 24 октомври по стар стил.

3.     Подкрепям и аргументите представени от Асоциацията на индустриалния капитал в България, по отношение на натрупването на множество неработни дни и посочените от тях аргументи за това, че на всеки допълнителен почивен ден само за държавния бюджет пропуснатите приходи са между 90 и 120 милиона евро. Поради това предлагам, този национален празник да се отбелязва по един три възможни начина:

А. На 1 май, когато празнуваме Деня на труда и на международната работническа солидарност. Така ще имаме пълен празник – ден на който ще отдадем заслуженото на наемния труд и на труда на предприемачите. Само Априлско въстание ангажира всички трудещи се – по това време 95% самонаети в селското стопанство и занаятчийското производство, но такава е структурата на труда и 10 години по-късно, от когато се отбелязва деня на труда. При това положение, броят на неработните дни за цялата година ще се запази, а 6 май ще остане и официален празник и неработен ден.

Б. На 1 май, когато заедно с Деня на труда и на международната работническа солидарност да празнуваме и Деня на храбростта и Празникът на Българската армия, който да се премести от 6 на 1 май. Традиционно, празникът на армията се отбелязва на дати свързани с прояви на храброст. Така беше в периода от 1953 г. до 1990 г., когато се отбелязваше 23 септември (и макар армията да бе основен фактор в живота ни все пак деня не беше неработен) – денят, свързан с началото на Септемврийското въстание от 1923 г. Така беше и през периода 1991 – 1993 г., когато 23 август бе празник на Българската армия в чест на боевете при Шипка (1877) по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878). При това положение, броят на неработните дни за цялата година ще се намали с един.

В. На 2 май, като несъвпадащ с друг официален празник - Ден на българската национална революция, предприемачеството и храбростта на българската армия. Така трудът и постиженията на предприемачите, както и на храбростта на армията ще се отбележат на отделен – допълнителен неработен ден. При това положение, броят на неработните дни за цялата година ще се запази.

Още веднъж – подкрепям предложението и съм убеден съм, че каквото и прецизиране да се направи ще се запази важността на това събитие за нашата памет и разбиране на процесите, като Ден на българската национална революция, предприемачеството и храбростта на българската армия.

Коментар по проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, с номер на консултация в Портала за обществени консултации 12321-K

Относно: Предложението на Министъра на образованието и науката за изменение на Кодекса на труда с цел обявяване на официален празник в памет на Априлското въстание от 1876 г.

Изцяло подкрепям предложението на Министъра на образованието и науката за изменение на Кодекса на труда с цел обявяване на официален празник в памет на Априлското въстание от 1876 г.

Напълно подкрепям и аргументите за това и ще ги допълня след конкретизирането на предложенията, които ще направя, а именно:

1.      Формулиране на наименованието празника. Нека бъде в памет на Априлското въстание от 1876 г., но да се казва

„Дена на българската национална революция, предприемачеството и храбростта на българската армия“

-          Подобно на Унгарската национална революция от 1848 г., която избухва с мирното в началото превземане на крепостта на губернатора на 15 март, избухването на въстанието е изцяло на национална основа и може да се каже, че в най-голяма степен българското население (за разлика от други народности по това време в Османската империя) може да определи като нация;

-          Революция, не само защото такъв е замисълът – организира се от Българският революционен централен комитет, но и в действителност има революционна ситуация в този момент, когато „върховете (в йерархията на империята) не могат, а низините (осъзнатите като нация) не искат“ да приемат това държавно устройство;

-          На предприемачеството, защото идеолозите и практически всички водачи на тази революция са представители на младата работеща и търсеща просвещението буржоазия, а в първопричините са икономическите процеси, задушаващи капиталистическите процеси за най-предприемчивата народност (вече проявила се като нация при въстанието) – българите. През 1975 г. Османската империя обявява фалит, като спира изплащането на външните си задължения, данъчната система е остаряла и настроена да задушава производителността и инвестициите, а системата за сигурност или не съществува или облагодетелства кръгове и народности, които не успяват благодарение на своето трудолюбие и ученолюбие. Това практически е Българската буржоазна революция и няма място да се срамуваме – както някои други нации имат буржоазни революции е редно и нашата да се определя като такава.

-          Храбростта на българската армия, защото въстанието не просто има организиран характер, а е свързано с класически форми на армейска подготовка, организация на въоръжението, командни принципи и дори постигане на макар и малки, но знакови тактически победи. И това с пълното съзнание, че предстои саможертва. Не случайно една настоящо и едно с минал статут и едно със статут понастоящем на факултет военни училища и най-голямата школа за запасни офицери носеха имената на водачите на българската национална революция – Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и Христо Ботев.

2.       Посочване на коректна дата за отбелязване на официалния празник – това може да бъде или 1 май, денят на който в настоящия век се отбелязва избухването на Априлското въстание или 2 май, възможно най-коректната дата по нов стил.

-          Редно е датата да е по нов стил, за да може този ден да е в синхрон с останалите дни, на които отбелязваме важни дати: на 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата на Родината – по стар стил убийството на Ботев е на 20 май 1876 г., на 3 март - Деня на Освобождението на България от османско иго – по стар стил 19 февруари е датата, на която е подписан Санстефанският мирен договор през 1878 г. Днес е 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, по стар стил 11 май.

-          Няма нищо тревожно, че въстанието е Априлско, а ще се отпразнува на майска дата – навремето „Великата октомврийска революция“ се отбелязваше на 7 ноември, а не на 24 октомври по стар стил.

3.      Подкрепям и аргументите представени от Асоциацията на индустриалния капитал, по отношение на натрупването на множество неработни дни и посочените от тях аргументи за това, че на всеки допълнителен почивен ден само за държавния бюджет пропуснатите приходи са между 90 и 120 милиона евро. Поради това предлагам, този национален празник да се отбелязва по един три възможни начина:

-          А. На 1 май, когато празнуваме Деня на труда и на международната работническа солидарност. Така ще имаме пълен празник – ден на който ще отдадем залуженото на наемния труд и на труда на предприемачите. Само Априлско въстание ангажира всички трудещи се – по това време 95% самонаети в селското стопанство и занаятчийското производство, но такава е структурата на труда и 10 години по-късно, от когато се отбелязва деня на труда. При това положение, броят на неработните дни за цялата година ще се запази, а 6 май ще остане и официален празник и неработен ден;

-          Б. На 1 май, когато заедно с Деня на труда и на международната работническа солидарност да празнуваме и Деня на храбростта и Празникът на Българската армия, който да се премести от 6 на 1 май. Традиционно, празникът на армията се отбелязва на дати свързани с прояви на храброст. Така беше в периода от 1953 г. до 1990 г., когато се отбелязваше 23 септември (и макар армията да бе основен фактор в живота ни все пак деня не беше неработен) – денят, свързан с началото на Септемврийското въстание от 1923 г. Така беше и през периода 1991 – 1993 г., когато 23 август бе празник на Българската армия в чест на боевете при Шипка (1877) по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878). При това положение, броят на неработните дни за за цялата година ще намее с един;

-          В. На 2 май като несъвпадащ с друг официален празник - Дена на българската национална революция, предприемачеството и храбростта на българската армия. Така трудът и постиженията на предприемачите, както и на храбростта на армията ще се отбележат на отделен – допълнителен неработен ден. При това положение, броят на неработните дни за цялата година ще се запази.

Още веднъж – подкрепям предложението и съм убеден съм, че каквото и прецизиране да се направи ще се запази важността на това събитие за нашата памет и разбиране на процесите, като Дена на българската национална революция, предприемачеството и храбростта на българската армия.

С уважние,

Проф. д-р Милен Балтов