Министерски съвет Портал за обществени консултации

Профил на Милен Балтов

Обществени консултации с участието на Милен Балтов

Неактивна

Моите коментари


14.12.2023 16:37 Становище на Бургаския свободен университет

Националното законодателство на Република България регулира държавните и частните висши училища чрез еднакви нормативни изисквания, определящи правилата и процедурите за разкриване на структурни звена (филиали, факултети, колежи) и/или на ПН/СРП в тях. Държавните и частните ВУ, техни филиали и ПН/СРП, както и проектите за разкриването им се оценяват и се акредитират от НАОА съобразно едни и същи правила, по едни и същи стандарти за качество и в условията на сравнимост.

Формулираните в предложения проект на актуализирана НКВОРБ условия към насоките в т. 4.1.2, т. 4.2.1., т. 4.2.2., т. 4.4.1, т. 4.4.2 обаче свеждат вземането на решения за разкриване на нови ВУ, филиали, факултети, колежи и ПН/ СРП, съобразно това дали в региона има държавно ВУ, което предлага такова ПН/ СРП, като е без значение дали в съответния регион има частно ВУ с обучение по същото ПН/ СРП. Посочените условия към т. 4.1.2, т. 4.2.1., т. 4.2.2., т. 4.4.1, т. 4.4.2. в насоките за определяне на националната политика обаче не вземат предвид съществуването на ПН в частните ВУ, макар че те са в обхвата на методиката и са категоризирани според нейните индикатори. Ако посочените условия вземат предвид само  ПН в държавните ВУ, а наличието на същото ПН в частно ВУ в съответния регион е фактор без значение, на практика частните ВУ се елиминират от Националната карта на висшето образование в Република България.

В тази връзка предлагаме следните редакции

В т. 4.1.2.:

Условие първо – съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион;“ да се замени със следния текст: „– съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго ВУ в съответния регион;“

В т. 4.2.1.:

Условие първо– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответните ПН/СРП на национално ниво е над 60% от определения от НАОА капацитет;“ да се замени със следния текст: „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответните ПН/СРП на национално ниво е над 60% от определения от НАОА капацитет;“

В т. 4.2.2.:

Условие първо „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответното ПН/СРП на национално ниво е над 70% от определения от НАОА капацитет;“ да се замени със следния текст: „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответното ПН/СРП на национално ниво е над 70% от определения от НАОА капацитет;“

Към новата т. 4.4.

В т. 4.4.1.:

Условие първо „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответните ПН/СРП на национално ниво е над 60% от определения от НАОА капацитет;“ да се замени със следния текст: „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответните ПН/СРП на национално ниво е над 60% от определения от НАОА капацитет;“

В т. 4.4.2.:

Условие първо „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго държавно ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответното ПН/СРП на национално ниво е над 70% от определения от НАОА капацитет;“ да се замени със следния текст: „– обучение по съответното ПН или съответната СРП не се предлага от друго ВУ в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго ВУ в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответното ПН/СРП на национално ниво е над 70% от определения от НАОА капацитет;“

С уважение,

Проф. д-р Милен Балтов

Ректор

Неактивна

Моите коментари


10.05.2024 17:24 Становище за внесения проект за решение за приемане на Национална програма Фонд „Стефан Стамболов“

Във връзка с внесения проект за решение на Министерския съвет за приемане на Национална програма Фонд „Стефан Стамболов“, искаме да изразим изцяло отрицателното становище на Бургаския свободен университет. Аргументите за това са:

  1. Подпомагането не е свързано със заявена от работодателските организации нужда от конкретен вид специалисти.
  2. Не е идентифицирана липса на капацитет във висшите училища в Република България по професионалните направления за които се предвижда прием и подпомагане на кадри.
  3. Изтичането на „мозъци“ от Р. България е практика от десетилетия, но ако досега това се поощряваше с публични средства на други държави или за са сметка на кандидатите и физически или юридически лица, които ги подпомагат, сега се предвижда с публични средства от нашата страна.
  4. Не е достойно в наименованието на проектофонда да се използва името на Стефан Стамболов. Той самият, щеше не просто да се срамува, а да предприеме крути мерки срещу подобна волунтаристка идея.
  5. Ангажиментът на българската държава да осигурява заетост и то на високи постове в администрацията на завършилите посочените в приложенията към постановлението висши училища в САЩ и Великобритания противоречи както на здравата логика в едно общество и пазарна икономика, така и на нормативната уредба за назначение и развитие на кадрите в държавната и местна администрация.
  6. Европейският съюз, в който България е член и от чиито програми се ползва не само сега, но от близо 10 години преди членството ни, е създал най-голямата, ефективна и щедра система за студентски обмен и стимулиране на изследователския потенциал на студентите и докторантите в света. Нито икономически, нито морално е редно най-изявените млади хора в България да не се възползват максимално от това, при условие, че вноската на нашата държава в бюджета на ЕС ежегодно нараства, а този обмен повече от 25 години дава резултати за икономиката ни и цялото общество.
  7. В чл. 53 ал. 6 на Конституцията на Република България е установено конституционното право на способните ученици и студенти да бъдат подпомагани от държавата, но докато на способните ученици след 2018 г. това право е спазено независимо дали се изучават в държавни, общински или частни училища, то все още това право не се прилага към студентите и докторантите в недържавните висши училища в Република България, а в предложението е заложено да се прилага към студенти в частни висши училища в държави извън Европейския съюз.
  8. Предвиденият в предложената програма размер на разхода за едно лице е до 200 000 лева за целия период на обучение, а сумарно за годините трета и четвърта за всички е по 9 млн. лв., с изисквания към кандидатите (по критерий 4.1 наречени проекта на програма бенефициери) за успех от диплома за завършено средно образование или за завършена бакалавърска степен след средно образование, не по-малък от „Много добър“. Този годишен ресурс е напълно достатъчен за изпълнение на конституционното право на всички студенти, приети за обучение и покриващи изискванията по критерий 4.1 в недържавни ВУ в Р. България да бъдат подпомагани от държавата.

На основание на горните аргументи, предлагаме да се отхвърли внесеното предложение за решение за приемане на Национална програма Фонд „Стефан Стамболов“ и действията на Министерството на образованието и науката да се насочат към промени в Закона за висшето образование, чрез които конституционното право на способните студенти да бъдат подпомагани от държавата да се изпълни цялостно, включително за студентите и докторантите в недържавните висши училища, а предвиденият в проекта на програмата ресурс да бъде използван за тези цели.

С уважение:

Проф. д-р Милен Балтов,

Ректор

Бургаски свободен университет

 

Неактивна

Моите коментари


25.11.2024 15:12 Становище на БСУ по проекта за решение на МС за Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас

Във връзка с публикувания проект на решение на Министерския съвет (МС) за преименуване на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ със седалище в гр. Бургас на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ академичното ръководство на Бургаския свободен университет остро възразява в новото наименование на Университет „Проф. д-р Ас. Златаров“ да се съдържа определението „бургаски“. Мотивите ни за това са следните:

Подобен акт на преименуване би бил прецедент в системата на висшето образование у нас. Съгласно нормативната практика за названията на висшите училища в Република България името на населеното място присъства по два начина - или като част от наименованието на висшето училище - Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“, Бургаски свободен университет, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ , Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, или с добавяне на населеното място като седалище на висшето училище (какъвто е случаят с наименованието на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ със седалище в Бургас). В практиката няма нито един случай, при който в един и същи град да има висши училища с дублиране на тази част от наименованието, независимо, че в тези градове има и други висши училища. Ето защо не може и определението „бургаски“ да се съдържа в наименованието на повече от едно виеше училище в нашия град.

Смисълът на тази нормативна практика е да не се въвежда в заблуждение, да не се създават предпоставки за нелоялни практики и конкуренция, да се избягват грешки при решения и да не се създават проблеми с разпознаваемостта. Появата на подобно ново име на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас в общественото и виртуално пространство несъмнено би довело до объркване. Такова объркване се получаваше и когато Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас започна в публичното пространство, в противоречие с легитимното си наименование, да добавя към наименованието си определението „Бургаски университет“. Независимо от оценката на ръководството на университета, че това наименование „се приема много добре“, фактически това заблуждаващо наименование водеше до объркване и беше в ущърб на Бургаския свободен университет. В публичното пространство повече от 30 години нашият университет е известен като „Бургаски университет“ - хората в общуването си не боравят с пълните наименования на университетите.

Определението „бургаски“ е определено с акт на Великото Народно събрание от 1991 г. в наименованието на нашия университет - Бургаски свободен университет. Вече повече от 33 години университетът ни е известен така у нас и сред партньорите ни от над 250 университета по света, както и в международните структури и организации. Решение за добавяне на част от името ни към наименованието на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас не само би противоречило на изградената практика в наименованията на висшите училища в България, но и ще затрудни разпознаваемостта на нашия университет сред партньорите ни и би отнело част от нашите академични традиции.

Според нас изложените мотиви за преименуване на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ със седалище в Бургас на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ са неясни и реални проблеми с разпознаваемостта не съществуват. Едва ли има някоя от подкрепящите промяната общини и организации, на която да не е известно, че Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ е в Бургас и че той е държавен! Това е известно на обществеността и на партньорите на университета.

Ето защо академичното ръководство на Бургаския свободен университет е против това в новото наименование на Университет „Проф. д-р Ас. Златаров“ - Бургас Да се съдържа определението „бургаски“. Това е в ущърб на академичните традиции на Бургаския свободен университет, няма да разреши реални проблеми и ще доведе до объркване. Не възразяваме, ако новото наименование на университета е Държавен университет „Проф. д-р Ас. Златаров“ със седалище в гр. Бургас.

Неактивна

Моите коментари


30.06.2025 18:41 Становище на БСУ срещу предложението за отпадане на чл. 59 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

Във връзка с направено предложение за Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ), приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г., с параграф единствен, а именно: „Член 59 се отменя.“ изразяваме отрицателно становище.

Аргументите са свързани с 1) некоректно тълкуване на разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), а именно на чл. 86, ал. 1, която не бива да се разглежда изолирано от текстовете на целия Раздел III. Избор (от чл. 83 до чл. 88 на КТ), в който попада, 2) целесъобразност и необходимо време, както за работодателя, така и за бъдещия назначен след избора в подобна процедура и 3) несъгласуваност с други разпоредби за назначаване на академични длъжности от същия ППЗРАСРБ.

Предложеният за отмяна чл. 59. от ППЗРАСРБ, указващ сроковете за сключване на трудовия договор с избрания от научното жури и след това утвърден с избор от факултетния или научен съвет на академичната длъжност „доцент“, в момента гласи: „Трудовото правоотношение между висшето училище, съответно научната организация, и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора от ректора, съответно ръководителя на научната организация. В едномесечен срок от утвърждаването на избора се сключва трудовият договор.“ Преведените от нас три аргумента подкрепят запазването на този едномесечен срок поради:

  1. Действително цитирания като основание за промяната в ППЗРАСРБ, чл. 86, ал. 1 от КТ указва, че „Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.“, но още в първите текстове на Раздел III. Избор от КТ, а именно последното изречение на чл. 83, се посочва, че „Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.“, с което определя, че в този раздел се регулира избора на мандатни длъжности. Академичната длъжност „доцент“ (подобно и на "главен асистент" и на „професор“) обаче е свързана с безсрочно назначаване и за разлика от ръководните длъжности в едно висше училище не е мандатна.
  2. Целесъобразността и текстовете на КТ изискват от служителя преди напускане на настоящата си месторабота да направи 30-дневно предизвестие до настоящия си работодател. Тези норми защитават както служителя, така и работодателя, който също се нуждае от време (в случая почти идентичният срок от един месец), преди назначаването на нов служител. Необходимото време често е свързано и с изготвянето на допълнителни документи преди постъпване на работа, като медицинско свидетелство и др., а за работодателя за информиране на компетентните органи, като НАП например.
  3. Предложеното за отпадане на текста на чл. 59 води до несъгласуваност с други разпоредби за назначаване на академични длъжности в същия ППЗРАСРБ, а именно изборът на а. длъжност „главен асистент“, за който аналогично на „доцент“ в съществуващата разпоредбата на чл. 52 от ППЗРАСРБ, която указва, че „Избраните кандидати се назначават от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация до един месец от съобщението за избирането им.“. Различното тълкуване на сроковете за различните академични длъжности може да доведе до спорове и противоречиви практики.

С уважение,

Проф. д-р Милен Балтов,

Ректор,

Бургаски свободен университет

Моля изчакайте