Профил на Валентин Стойков

Обърнете внимание как процентите са спрямо някаква цена/себестойност, която се изчислява по много сложен начин. Това допълнително увеличава правната несигурност и води до високи разходи за спазване на закона (compliance costs).

Цените на стоките типично се слагат веднага, тоест много преди счетоводителят да е готов с осчетоводяване на каквото осчетоводява. Този закон би изискал хипер-ускорено счетоводно изчисление, което е непрактично и скъпо.

В условия на пазарна икономика е недопустимо държавата да определя цени или надценки.

Благодарение на добре развития пазар на храни в България цените на храните са относително ниски спрямо средното за ЕС (с някои изключения като яйца и млечни продукти).

Натоварването на фирмите в сектора на храните с допълнителни разходи за правни консултации, четене и чудене дали спазват закона е необосновано.

Проектът за закон, ако бъде приет, ще повиши разходите на търговците и производителите за спазване на законодателството, които може да бъдат прехвърлени на потребителите (или да направи българските производители по-малко конкурентни спрямо чуждите).

Законът е особено вреден за малките производители, защото за тях разходите за правни консултации и четене/осмисляне на закона са най-големи като процент от продажбите или печалбата.

Да присъства думата справедливост в закона е особено вредно, защото така се създава голяма правна несигурност (поради невъзможността обективно да се тълкува какво е справедливо и какво не е).

"Забранява се всяко действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на доставчика."

Фразите "може да увреди интересите на доставчика" и "добросъвестната търговска практика" може да се тълкуват прекалено широко, създава правна несигурност.

Изискването за определен процент "български храни" е вредно, защото е антипазарно. То е против интересите на потребителите, които имат изгода да им се предлагат качествени и евтини стоки.

Пазарът трябва да решава дали да се предлагат български храни, не законодателят.

Ограничението за разходите за реклама е антипазарно, следователно вредно. Пазарът трябва да решава колко разходи за реклама да се правят, не законодателят.

Колко да са големи остъпките при промоции трябва да ги определя пазара. Не е в интерес на потребителите законодателят да ограничава отстъпките и промоциите.

Твърдо съм против да се дават привилегии на пороизводителите за сметка на всички останали.

"за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева."

Не е уточнен оборота за какъв период е.

Обичайна практика е търговците да слагат по-голяма надценка на някои стоки за да могат с печалбата да компенсират по-ниската надценка за други стоки. Това е изгодно за по-бедните потребители, които купуват по-евтините продукти с по-ниска надценка. Ограничаването на надценките (на стоките с висока надценка) и промоциите би повишило цените на евтините стоки на промоция, които по-бедните потребители купуват.

Създаването на регистри и задължението за вписване в тях създава прекомерни разходи за държавния орган (поддържащ регистъра) и за лицата, които се вписват в тях. 

Поради гореизложеното предлагам изцяло отпдане на този проектозакон.