Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Българската асоциация за образование по социална работа (БАОСР) е сдружение, обединяващо висши училища в България, в които се осъществява обучение в професионално направление 3.4. Социални дейности.
1. Членовете на БАОСР изразяват сериозни резерви относно възприетия подход при оценката и планиране на приема на студенти от отделните професионални направления, при който не се отчитат разработените прогнози за потребностите от кадри в средносрочен и дългосрочен план.
БАОСР счита като най-важен и определящ критерий при актуализирането на на Националната карта на висшето образование в България данните за потребностите на пазара на труда от кадри с подготовка в съответното професионално направление и специалност.
В този аспект Националната карта на висшето образование в България не отразява изводите и препоръките на прогнозата на МТСП за развитието на потребностите на пазара на труда в България в средносрочен и дългосрочен план.
Съгласно разработения от МТСП Първи аналитичен доклад “Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България. Фактори на търсенето на труд, тенденции в заетостта, регионални и образователни дисбаланси (2008-2032)“ се очаква в средносрочен и дългосрочен план най-сериозно да се засили ролята на секторите „образование“ и „хуманно здравеопазване и социална работа“ Прогнозите показват, че заетите в сектора хуманно здравеопазване и социална работа през 2022 г. следва да бъдат 175.6 хил., а през 2032г. – 194.3 хил. Очакваното изменение за периода 2018-2022г. е с 16.0 хил. (ръст от 10.0%), а за периода 2018–2032г. – с 34.7 хил.души (21.8%).
Прогнозите на МТСП за развитието на потребностите на пазара на труда в България определят сектор социална работа като един от водещите по отношение на очакван брой заети лица и ръст на заетостта в сектора, което не се отчита при планиране на образованието по социална работа и приема на студенти от професионално направление „Социални дейности“.
В този аспект БАОСР предлага при определяне на значението на отделните направления да бъдат отчетени прогнозите на МТСП за развитието на пазара на труда в България.
2. БАОСР изразява сериозни резерви по отношение поставянето в Националната карта на висшето образование в България на професионално направление „Социални дейности“ в група 4, за която се предвижда задържане и дори намаляване на приема на студенти, за които е осигурено държавно финансиране.
Реализацията на приетите през последните години важни стратегически документи в сферата на социалното осигуряване и на социалното подпомагане и социалните услуги са свързани със сериозни предизвикателства във връзка с небоходимостта от значителен брой кадри с подготовка в направление „Социални дейности“. Значителното намаление на броя на студентите в това професионално направление поставя под сериозна опасност успешната реализация на политиката в сферата на социалната защита и подкрепа за групите в неравностойно положение.
БАОСР счита, че нарастващите потребности от социални работници - както на настоящия етап, така и в перспектива, не се отчитат при прогнозиране на приема на студенти в професионално направление „Социални дейности“, което е факт и в Националната карта на висшето образование в България. В резултат на това съществуващият и към момента дефицит от специалисти с необходимата професионална подготовка в сферата на социалната работа ще се увеличи съществено и ще създаде сериозни проблеми за реализацията на стратегически документи и на целите на МТСП по отношение развитието на социалните услуги и социалното подпомагане.
Моите коментари
Предлагам следното допълнение към предложение проект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО):
„В чл. 3, ал. 2 се създава т. 12:
„Сътрудничество между всички заинтересовани страни в сферата на образованието, включително чрез сдружаване и партниране в мрежи за усъвършенстване на предучилищното и училищно образованието.
МОТИВИ:
Създаването и функционирането на мрежи в сферата на училищното образованието е стратегически приоритет на повечето европейски държави, а ползите от функционирането на такива мрежи и насърчаването на тяхното създаване с участието на училищата и другите заинтересовани страни се доказват както от научните изследвания, така и от примерите на добрите практики. Добър пример в това отношение са страни като Северна Ирландия и Португалия, в които училищата си сътрудничат в мрежи през последните 10-15 години, обединени от постигането на обща цел – подобряването на различни аспекти на училищното образование, като си партнират не само помежду си, но и с други заинтересовани страни, постигайки положителни резултати и общо ноу-хау. Сътрудничеството в мрежа е регламентирано и подкрепено чрез националното законодателство в сферата на образованието в двете страни.
Предлагам следното допълнение към предложения проект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО):
„В чл. 252 се създава алинея 6:
„(6) По инициатива на РУО контролната дейност и методическата подкрепа може да се реализират и в група институции - междуинституционални мрежи за обмен на опит, добри педагогически практики, създаване на интелектуални продукти, свързани с напредъка на децата и учениците и подобряване на образователните резултати на учениците.“
МОТИВИ:
Предложението е в подкрепа на политиките, които Министерството на образованието и науката прилага за постигане на целите, заложени в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030), включително Цел 9.2. „Сътрудничество между институциите и свързване в мрежи“ от Приоритетна област 9 „Ефикасно управление и участие в мрежи“.
Целите на предложената нормативна промяна се отнасят до следното:
Съществуващите към момента регламенти в ЗПУО относно функциите на Регионалните управления на образованието не осигуряват в пълна степен условия за осъществяването на посочените цели.
Предложеното допълнение в ЗПУО ще подпомогне дейността на РУО за постигане на стратегическите цели, както и да бъде съобразена в по-висока степен с обществените очаквания – повишаване ефективността на училищните политики, свързани с резултатите от обучението, възпитанието и социализацията, и с напредъка на децата и учениците.