Моите коментари
ПРЕДЛАГАМ мотивите и ЧПОВ да бъдат приведени в съответствие с изискванията на ЗНА и НОМИОВ, което ако бъде действително извършено би показало, че законопроектът в настоящия му вид е противоконституционен, незаконосъобразен, вреден за държавата и обществото и не следва да бъде подлаган на обществено обсъждане, нито предлаган за одобряване от МС.
3. Предвид изложеното дотук и в изпълнение на задълженията Ви съгласно Конституцията и действащото законодателство (вкл. положената от всички членове на МС клетва по чл. 109 във връзка с чл. 76, ал. 2 от КРБ да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа) ПРЕДЛАГАМ настоящият ЗИД на ЗУТ да бъде оттеглен и да бъдат предприети действията, съответни на конституционните и законовите разпоредби, предложени в т. 2, т. 3 и т. 4 от становището ми по първите две посочени по-горе обществени консултации по ЗИД на ЗУТ (налични интернет адреси: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7107 и https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7197).
С уважение,
Петър Николов
Показателен в това отношение (наред с противоконституционните и противозаконни текстове както на настоящия, така и на предходните горепосочени три ЗИД-а на ЗУТ, в които няма нито дума за налагане на санкции и търсене на отговорност от възложителите/извършителите на незаконното инфраструктурно строителство и от отговорните лица за допускането, несанкционирането и непремахването на незаконните строежи, които се „узаконяват“/“амнистират“) е отказът както на доскорошния служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, така и на целия служебен МС (изготвил предходните горепосочени три ЗИД-а на ЗУТ, приел и внесъл в 49-то НС последния от тях), а предвид съдържанието на настоящия законопроект (в т.ч. на мотивите и ЧПОВ към него) – и на настоящия министър на РРБ и настоящия МС, да зачитат и дори да обсъдят (реално, а не проформа) множеството нарушавани с подобен законопроект (както в настоящата, така и в предходните му три редакции) конституционни и законови разпоредби (върху които изрично им е обърнато внимание в редица от становищата и предложенията в рамките на горепосочените три обществени консултации (в т. ч. в моето становище по първите две обществени консултации) и в становищата и предложенията по внесения от МС в 49-то НС (и впоследствие оттеглен от вносителя) ЗИД на ЗУТ с № 49-302-01-40/02.06.2023 г., където включително има становище, в което подробно и основано на действащото законодателство е аргументирано пълното несъответствие на мотивите и ЧПОВ (които очевидно са едни и същи по внесения в 49-то НС ЗИД на ЗУТ и по настоящия законопроект) със ЗНА и НОМИОВ, което е равнозначно на липса на мотиви и на ЧПОВ, както и отказът им в изпълнение на КРБ и действащите закони (вкл. принципите и изискванията за откритост, достъпност, отговорност, отчетност, предвидимост на дейността на администрацията, която следва да бъде осъществявана конституционносъобразно, законосъобразно и в интерес на обществото) да съберат, публично да представят и огласят (пред българските данъкоплатци) пълна, конкретна, достоверна, систематизирана, разбираема и изчерпателна информация (без лични данни) за всеки един финансиран с публични средства (независимо дали негов възложител е министерство, агенция, община, публично предприятие или друга административна структура/правен субект) незаконен строеж на инфраструктурен обект или на част от такъв обект, който би попаднал в предлаганата „амнистия“ (т.е. извършен е без строителни книжа), съгласно направеното предложение по т. 2 от становището ми по първите две посочени по-горе обществени консултации по ЗИД на ЗУТ (т.е. преди повече от една година), а още по-малко – да извършат цялостен независим, компетентен и конкретен анализ за идентифициране, систематизиране и групиране на закононарушенията в цялата система на администрацията (в широк смисъл, в т.ч. в контролираните от нея публични дружества), вкл. в контролните органи/звена, както и за идентифициране на причините за извършването, допускането, неотстраняването на незаконно (без строителни книжа) строителство в такива грандиозни мащаби, както и на вредните последици от него, въз основа на който да изготвят цялостен съобразен с Конституцията и действащото законодателство подход (план) за действие, който да гарантира предприемане в най-спешен порядък на действия за търсене на отговорност от всякакъв вид (в т.ч. дисциплинарна, административнонаказателна, имуществена, наказателна) и санкциониране с цялата строгост на закона на нарушителите, за премахване на незаконните строежи, както и за възстановяване в бюджета на възможно повече от незаконно „усвоените“ огромни публични средства, като се започне от най-големите нарушители (с оглед на събраната, анализирана и систематизирана информация) и от „знаковите“ и най-мащабни незаконни строежи (съгласно направеното предложение по т. 3 и т. 4 от становището ми по първите две посочени по-горе обществени консултации по ЗИД на ЗУТ (т.е. преди повече от една година).
2. Мотивите и частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) към настоящия законопроект (подобно на тези към горепосочените 3 предходни ЗИД-а на ЗУТ) също са написани изцяло проформа, т.е. колкото чисто формално да има такива, като същевременно са напълно лишени от изискуемото по закон (чл. 28, ал. 2 , във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗНА – за мотивите; чл. 19 и чл. 20 от ЗНА във връзка с чл. 2, ал. 1, чл. 3, чл. 4, ал. 1, чл. 7, чл. 10, ал. 2, чл. 16 и чл. 19 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието (НОМИОВ) – за ЧПОВ) коректно, достоверно, конкретно, задълбочено, компетентно, почиващо на комплексен експертен анализ и основано на данни аргументирано съдържание, обосноваващо: съответствието на законопроекта с КРБ и действащото законодателство; необходимостта от приемането му (вкл. действителните причини/проблеми и цели/решаване на поставените проблеми по конкретен и измерим начин); средствата (вкл. финансовите такива), нужни за прилагането му; очакваните резултати (вкл. финансовите такива), въздействия (в т.ч. икономически, социални, екологични, специфични) и потенциални рискове от прилагането му.
Очевидно е, че се касае и основната цел (независимо от формално прокламираните цели в про-форма написаните мотиви, доклад и частична оценка на въздействието) на законопроекта е противоконституционно и незаконосъобразно „амнистиране“ не само на станалите публично известни скандални и изцяло незаконни (вкл. с голяма степен на вероятност и по много други причини извън липсата на строителни книжа) строежи на пътища (в т. ч. автомагистрали) и язовири, но и на огромно количество други инфраструктурни строежи, по които през последните повече от 20 години (за които реално се отнася предлаганата „амнистия“) са „усвоени“ (т.е. най-вероятно преимуществено откраднати/присвоени/разхищавани) десетки или дори стотици милиарди левове публични средства на българските данъкоплатци.
По този начин законопроектът (както в настоящия, така и в преходните му варианти) се опитва окончателно да "скрие" от широката общественост (като я „заблуди“/“приспи“, че всичко е законно и в неин интерес, което изобщо не е така, а е тъкмо обратното) напълно съзнателно, противоконституционно и противозаконно извършваното и формално прикривано десетилетия наред, от множество държавни и общински органи, служители и структури (вкл. контролни такива), незаконно (вкл. вероятно в редица от случаите и престъпно) инфраструктурно строителство в огромен мащаб (в т. ч. да "скрие" неговия реален гигантски мащаб и виновните за извършването, допускането, несанкционирането и непремахването му лица) и да създаде условия и предпоставки за размиване на отговорността и/или осуетяване търсенето на всякакъв вид юридическа отговорност (в т. ч. дисциплинарна, имуществена, административнонаказателна и наказателна) от нарушителите.
1. По същество това е поредният (конституционно и законово несъответен) опит за „амнистиране“ („узаконяване“) на всички незаконни (по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ) строежи на основни обекти на техническата инфрастуктура за период от повече от 20 г. назад във времето (от влизането в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. досега), чиято конституционна и законова несъстоятелност, както и очевидно огромно потенциално пагубно въздействие върху всички системи, съставляващи устоите на държавата, нацията и обществото и като следствие от това върху засилването на демографската катастрофа, в която се намира България, са подробно изложени и обосновани в множеството отрицателни становища и предложения в рамките на горепосочените три обществени консултации (включително в подадените от мен становища и предложения по първите две от тях, налични интернет адреси: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7107 и https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7197), както и в становищата и предложенията, представени съгласно ПОДНС по внесения от МС в 49-то НС (и впоследствие оттеглен от вносителя) ЗИД на ЗУТ с № 49-302-01-40/02.06.2023 г. Предвид това ПРЕДЛАГАМ всичко изложено в тази връзка в тези становища и предложения да бъде обсъдено и взето под внимание в настоящата обществена консултация (тъй като е относимо и валидно и за настоящия законопроект), като обръщам внимание, че в изпълнение на изискванията на чл. 26 от ЗНА сте законово задължени да посочите всяко неприето предложение с относима, адекватна, ясна, конкретна, компетентна, логически издържана и правно аргументирана, в т. ч. съответстваща на Конституцията и действащите закони (а не проформа както досега правите) обосновка за неприемането му.
Подложеният на обществено обсъждане ЗИД на ЗУТ е поредното (след предходните 3 ЗИД-а на ЗУТ, за които бяха проведени обществени консултации съответно:
- в периода 12.09-12.10.2022 г. (налична на интернет адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7107;
- в периода 28.10-11.11.2022 г. (налична на интернет адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7197;
- в периода 27.04-11.05.2023 г. (налична на интернет адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7586)
меко казано скандално, тотално погазващо и обезсмислящо конституционния и законов правов ред в държавата проектопредложение на МРРБ, срещу което категорично възразявам.
Моите коментари
6). Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от проекто-наредбата предвижда „редът и начинът на изграждане, поддържане, използване и развитие на ЕИС, както и правата за достъп до нея“ да „се уреждат и предоставят съгласно процедури, утвърдени със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството“, а чл. 13, ал. 4 - „отстраняване на грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, съответно последваща промяна на вписвани обстоятелства“ да „се извършва служебно по ред, установен с процедурата по чл. 2, ал. 4“. Това очевидно представлява възлагане с наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството да издава актове по прилагането й, което е в грубо нарушение на чл. 44, ал. 1, изр. първо и ал. 2 от УКАЗ № 883 за прилагане на ЗНА (съгласно които актът по прилагане на закон урежда изчерпателно материята, до която се отнася, като с него не може да се възлага на други органи да издават актове по неговото прилагане). В тази връзка ПРЕДЛАГАМ проекто-наредбата да бъде цялостно преразгледана, преосмислена, прецизирана, конкретизирана, детайлизирана и пренаписана, така че в нея да бъде уредена изчерпателно материята, до която същата се отнася, без да се превъзлага в несъответствие със ЗНА и указа за прилагането му издаване на допълнителни актове за прилагането й.
5). Съгласно чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС единната информационна система (ЕИС) се създава и поддържа съгласно изискванията на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и приложимото законодателство. В чл. 2, ал. 1 от проекто-наредбата (ненужно и неточно повтарящ законовата разпоредба), това изискване е „удобно“ пропуснато. Същевременно проекто-наредбата изобщо не предвижда по какъв конкретен начин ще се осигури създаването и поддържането на ЕИС в съответствие с множеството изисквания на ЗЕУ и актовете по прилагането му (в т. ч. във връзка с изложеното в т. 1 по-горе, изискванията във по отношение на работата с електронни документи, предоставянето на електронни административни услуги, обмена на електронни документи като вътрешни електронни административни услуги и т.н.). В тази връзка ПРЕДЛАГАМ проекто-наредбата да бъде цялостно преразгледана, преосмислена, прецизирана, конкретизирана, детайлизирана и пренаписана при съобразяване и спазване на изискванията на ЗЕУ и на цялото приложимото действащото законодателство (вкл. с оглед изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА).
4). Проекто-наредбата изобилства от неясноти и от смислови и юридически неточности в несъответствие с чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1, изр. първо от УКАЗ № 883 за прилагане на ЗНА (съгласно които разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно). Включително са налице такива, дължащи се на повтарянето с различен словоред или думи на законовите текстове. ПРЕДЛАГАМ проекто-наредбата да бъде цялостно преразгледана, преосмислена, прецизирана и пренаписана при съобразяване и спазване на действащото законодателство.
3). В множество от текстовете си (в т. ч. в чл. 2, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 21, 22, 23, 25, 27, 28, 29 и др.) проекто-наредбата ненужно и в нарушение на чл. 44, ал. 1, изр. второ от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (съгласно който актът по прилагане на закон може да възпроизвежда разпоредби на закона по изключение) повтаря законови разпоредби на ЗУЕС (почти изцяло чл. 47а, 47б, 47в, 47г, 47д и 47е). В тази връзка ПРЕДЛАГАМ всички повторения на законовите текстове да отпаднат от съдържанието на наредбата.
2). Мотивите към проекто-наредбата са написани изцяло про-форма, т.е. колкото чисто формално да има такива, като същевременно са напълно лишени от изискуемото по закон (чл. 28, ал. 2 , във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗНА) коректно, достоверно, конкретно, задълбочено, компетентно, почиващо на експертен анализ и основано на данни аргументирано съдържание. В тази връзка ПРЕДЛАГАМ мотивите да бъдат пренаписани и приведени в действително (а не про-форма) съответствие със ЗНА.
1). Предлаганият проект на Наредба е поредното мъртвородено про-форма творение на „сглобената“ администрация, страдащо от същите пороци, характеризиращи и про-форма творението, от което произхожда - ЗИД на ЗУЕС (приет от НС в още по-безумен вид от първоначално предложения), подробно изложени (и както винаги изобщо необсъдени или про-форма „обсъдени“ в нарушение на ЗНА) в становището и предложенията ми от обществената консултация по законопроекта (и налични в портала тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7081). В тях (вкл. в т. 21 от документа) е детайлно аргументирано и до какви конкретни изключително негативни последици ще доведе тази порочна уредба (вкл. воденето и поддържането на регистри с подвеждаща, некоректна, невярна (недостоверна) и/или незаконосъобразна информация (данни)), които ПРЕДЛАГАМ да бъдат внимателно прочетени, обсъдени и взети под внимание. Допълнително обръщам внимание, че съгласно чл. 4а, ал. 1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен (т.е. достоверен) източник на данни, а съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗЕУ първичният администратор на данни носи отговорност за достоверността, пълнотата и наличността на данните.
Моите коментари
Предвид гореизложеното относно вече влезлият в сила, считано от 31.12.2024 г., нов ред (съгласно чл. 47а, чл. 47д и чл. 47е от ЗУЕС) за регистриране на УС (управителите) и на сдруженията на собствениците на/в сгради или отделни входове в режим на ЕС (в ЕЦРЕС, като част от ЕИС по глава трета от ЗУЕС), както и предвид предхождащото го влизане в сила (считано от 29.09.2023 г.) на реда (съгласно чл. 47б, чл. 47в и чл. 47г от ЗУЕС) за регистриране на професионалните управители на етажна собственост (в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, който също е част от ЕИС по глава трета от ЗУЕС), е очевидно че още на 31.12.2024 г. всички разпоредби на глава трета от ЗУЕС, касаещи създаването и фунционирането (поддържането) на ЕИС и на обединените от нея два регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУЕС (представляващи Единен централизиран публичен електронен регистър) са влезли в сила. Предвид това обсъжданата проекто-наредба не само е прекомерно закъсняла (в т. ч. в нарушение на чл. 45, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА не е изготвена заедно със ЗИД на ЗУЕС, обн. в ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г., нито е издадена в срока за цялостното му влизане в сила – който е 31.12.2024 г.), но и отсъства законово основание с подзаконов нормативен акт (какъвто е проекто-наредбата) да бъде допълнително отлагано влизането й в сила (в т.ч. на отделни нейни разпоредби). Още по-малко пък е законово допустимо да бъде отлагано изпълнението (прилагането) на която и да било от вече влезлите в сила законови разпоредби на глава трета от ЗУЕС. В тази връзка целият § 3, както и § 4 от ПЗР на проекто-наредбата, предвиждащи отлагане (при това неизвестно до кога) на влизането в сила на разпоредби от проекто-наредбата и на „започване на функционирането на ЕИСЕС“ (която ЕИС по силата вече влезлите в сила разпоредби на глава трета от ЗУЕС следваше да е започнала да функционира още от 31.12.2024 г.) са изцяло незаконосъобразни (вкл. лишени от законово основание) и представляват абсолютен и нагъл административен произвол (вкл. нарушение на базисните конституционни принципи на правовата държава, върховенство на закона и разделение на властите).
Предвид изложеното в настоящата точка е нормативно изискуемо и ПРЕДЛАГАМ всички преходни и заключителни разпоредби на проекто-наредбата не само да отпаднат, но и да не бъдат включвани (както те самите, така и други подобни на тях) в следващ вариант на обсъждания документ. Също така, ПРЕДЛАГАМ (и е нормативно изискуемо) да бъдат спешно иницирани изменения в ЗУЕС (които предвид гореописаното очевидно и отдавна предварително известно на администрацията прекомерно закъснение при изготвянето и издаването на наредбата, и разработването и внедряването/въвеждането в експлоатация на ЕИС по глава трета от ЗУЕС, следваше отдавна и много преди влизане в сила на разпоредбите на глава трета от ЗУЕС да бъдат иницирани), с които да бъде уредено (по единствения законово допустим начин – т.е. със закон) прилагането на разпоредбите на глава трета (с оглед гореописаното им очевидно и незаконосъобразно неизпълнение от страна на изпълнителната власт, което дори не е известно докога ще продължи) при създадената нормативно и обществено нетърпима ситуация. На последно място, ПРЕДЛАГАМ да бъдат предприети от всички органи и институции в Република България предписаните от действащото законодателство мерки за търсене на юридическа отговорност от всякакъв вид по отношение на всички виновни за така създадената ситуация лица (както на ръководни, така и на експертни длъжности) в МРРБ и в другите отговорни ведомства/институции.
8). В заключение, обръщам внимание, че Преходните и заключителни разпоредби на проекто-наредбата са своеобразна еманация на посочените в т. 1 от настоящото становище тотална некомпетентност (вкл. юридическа), неадекватност, безхаберие, отказ за спазване на правовия ред, безотговорност, безнаказаност и наглост на администрацията и ръководството на МРРБ (вкл. на всички лица изготвили, съгласували, одобрили и публикували за обществено обсъждане проекто-наредбата).
§ 2 и § 3, ал. 1 от ПЗР на проекто-наредбата противоречат на чл. 13 от ЗНА. Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е мълчаливо изцяло отменена (изгубила е изцяло юридическа сила) с отмяната на законовата разпоредба, въз основа на която е издадена, а именно с отмяната на чл. 44, ал. 4 от ЗУЕС (както и с цялостната отмяна на чл. 44, чл. 45, чл. 46, чл. 46а, чл. 46б и чл. 47 от ЗУЕС), която отмяна е в сила от 31.12.2024 г. (Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНА актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.) Още повече, че в ЗИД на ЗУЕС, обн. в ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г., с който посочените разпоредби на ЗУЕС са отменени, не е предвидено (каквато възможност съществува съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗНА и чл. 46 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА) след влизането на отмяната в сила (т.е. след 31.12.2024 г.) всички или някои разпоредби на тази наредба (която се явява акт по прилагане на отменения закон) да останат временно в сила. Това не е случайно, тъй като, съгласно същия ЗИД на ЗУЕС, считано от 31.12.2024 г. е влязъл в сила изцяло новият ред за регистриране на УС (управителите) и на сдруженията на собствениците на/в сгради или отделни входове в режим на ЕС (в ЕЦРЕС, като част от ЕИС по глава трета от ЗУЕС). Предвид това, както предвидената в § 2 от ПЗР на проекто-наредбата отмяна на Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г., така и препращането в § 3, ал. 1 от ПЗР на проекто-наредбата към реда (отменения регистрационен режим/режим на вписване) по тази отменена (изгубила юридическа сила) наредба, е незаконосъобразно (вкл. изцяло лишено от законово основание).
7). Не е извършено задължителното по закон (чл. 7з от ЗЕУ) съгласуване на проекта на наредбата с министъра на електронното управление, което е не само предписано от закона, но и повече от наложително, предвид очевидното несъответствие/несъобразяване на предлагания проект с разпоредбите на редица закони и подзаконови актове (в т.ч., но не само, ЗЕУ и актовете по прилагането му). ПРЕДЛАГАМ проекто-наредбата да бъде цялостно преразгледана, преосмислена, прецизирана, конкретизирана, детайлизирана и пренаписана при съобразяване и спазване на изискванията на ЗЕУ и на цялото приложимо действащо законодателство (вкл. с оглед изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА), след което да бъде извършено законовоизискуемото задължително съгласуване по чл. 7з от ЗЕУ с министъра на електронното управление и едва тогава съгласуваната и коригирана, допълнена и/или прецизирана в съответствие със съгласувателното становище проекто-наредба, заедно с цялата преписка (вкл. съгласувателното становище на министъра на електронното управление) отново да бъде публикувана на Портала за обществени консултации при спазване на всички изисквания на ЗНА. Обръщам внимание, че е нормативно изискуемо съгласуването по чл. 7з от ЗЕУ да бъде не проформа (каквото до момента е всичко, свързано с обсъжданата проекто-наредба), а действително извършено и подробно, конкретно, задълбочено, компетентно аргументирано в съответствие с действащото законодателство (вкл. с правомощията на министъра на електронното управление да контролира спазването на изискванията на ЗЕУ и подзаконовите актове по прилагането му). В тази връзка това съгласуване следва и ПРЕДЛАГАМ да съдържа конкретно посочване и аргументиране на всяко едно несъответствие със закона и конкретни предложения за необходимите промени, допълнения и/или други действия за привеждане на проекто-наредбата в съответствие със ЗЕУ, актовете по прилагането му и другите свързани с тях относими нормативни актове от действащото законодателство (вкл. но не само, с нормативните изисквания в горепосочените в настоящото становище области).
В допълнение, ПРЕДЛАГАМ (вкл. предвид изискванията на чл. 9, ал. 1 и на чл. 44, ал. 1, изр. първо от УКАЗ № 883 за прилагане на ЗНА) в проекто-наредбата да бъдат разписани конкретни, точни и ясни (в т.ч. както за администрацията, така и за гражданите и организациите) разпоредби, които да позволят (направят възможно) и да гарантират (обезпечат) реалното (на практика) прилагане на всички изисквания на ЗЕУ, на подзаконовите актове (наредби) по прилагането му и на останалото свързано с тях приложимо законодателство (вкл. неизчерпателно посочените по-горе) по отношение на Единния централизиран публичен електронен регистър и Единната информационна система на професионалните управители, сдруженията на собствениците и на етажната собственост, т.е. конкретно, точно и ясно да се регламентира как ще се осъществява на практика прилагането (спазването) на всички тези изисквания по отношение на единния регистър и ЕИС по глава трета от ЗУЕС. В противен случай, тези изисквания или изобщо няма да бъдат прилагани, или ще бъдат частично, произволно и неясно как прилагани, с което ще бъдат нарушени не само законовите изисквания, но и правата на гражданите и организациите при създаването, воденето и поддържането на Единния регистър и на ЕИС, включително при извършването на свързаното с тях административно обслужване, в т.ч. предоставяне на електронни административни услуги.
6). Съгласно чл. 47а, ал. 1 от ЗУЕС единната информационна система (ЕИС), която обединява двата публични централизирани електронни регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 и т. 2 в Единен централизиран публичен електронен регистър, се създава и поддържа съгласно изискванията на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и приложимото законодателство. В чл. 2, ал. 1 от проекто-наредбата (ненужно и неточно повтарящ законовата разпоредба), както и по-нататък в документа, това изискване е „удобно“ пропуснато. Същевременно проекто-наредбата изобщо не предвижда по какъв конкретен начин ще се осигури създаването и поддържането на ЕИС (в т.ч. събирането, обработването, съхраняването и поддържането на регистрите, обединени в ЕИС/Единен централизиран публичен електронен регистър) в съответствие с множеството изисквания на ЗЕУ, актовете по прилагането му и останалото приложимо законодателство. Предвид това проекто-наредбата (както всичките й разпоредби, така и приложенията към тях) следва и ПРЕДЛАГАМ да бъде съобразена (тъй като очевидно изобщо не е) с множеството изисквания на ЗЕУ, подзаконовите актове (наредби) по прилагането му и останалото свързано с тях приложимо законодателство, в т.ч. (без изброяването да е изчерпателно):
- с нормативните изисквания (правила) за еднократно събиране, създаване и повторна употреба на данни в администрацията (съгласно АПК, ЗЕУ и актовете по прилагането му), вкл. със законовата забрана за изискване от гражданите и организациите предоставянето или доказването на вече събрани или създадени данни, които административните органи са длъжни да съберат служебно от първичния администратор на данните или от централен администратор на данни;
- с нормативните изисквания (правила), съгласно ЗЕУ и актовете по прилагането му, за електронен (вкл. автоматизиран) обмен (предоставяне) на данни (вкл. за автоматизирана проверка в регистри, поддържани от първични администратори на данни, в които данните са вписани) и на електронни документи като вътрешни електронни административни услуги (ЕАУ) между административните органи, лицата осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, при осъществяването на правомощията им и при извършването на ЕАУ, които изисквания са съществен елемент от законовата концепция за „еднократно събиране на данни“ и намаляване на административната тежест;
- с нормативните изисквания (правила), съгласно ЗЕУ и актовете по прилагането му, за предоставяне на електронни административни услуги/ЕАУ (вкл. изискванията във връзка с: вписване, разгласяване на предоставяните ЕАУ и предоставяне на информация за тях; издаване на електронни документи; достъпност на ЕАУ (в т.ч. предоставянето им чрез Портала на електронното управление); отстраняване на грешки и пропуски при въвеждане на информация; достъп до издадените актове и изявления; подаване на електронни документи (в т.ч. използване на средствата за електронна идентификация; представителство и посредничество при заявяване на ЕАУ; автоматично установяване на законна представителна власт; проверка идентичността на юридически лица; връчване на електронни документи; преобразуване на приети на хартиен носител заявления и актове и т.н.); приемане на електронни документи (в т.ч. проверка за съответствие; потвърждаване на получаването; проверка за редовността на искането и за пълнотата и верността на предоставените данни); съхраняване на електронните документи и др.);
- с нормативните изисквания (правила), съгласно ЗЕУ и актовете по прилагането му, за оперативна съвместимост към информационните системи, електронните регистри, ЕАУ, както и към вътрешните ЕАУ и обмена на електронни документи между административните органи (вкл. изискванията във връзка с: вписване в регистрите за оперативна съвместимост; общите правила за водене на регистри; общия ред за вписване, заличаване и удостоверяване; поддържане от всички информационни системи на административните органи на функционалност и интерфейси за автоматизирано подаване, съответно обслужване, на стандартизирани заявки за ЕАУ и др.);
- с нормативните изисквания (правила), съгласно Закона за киберсигурност и актовете по прилагането му, за мрежова и информационна сигурност на използваните от административните органи информационни системи и т.н.
5). Проекто-наредбата изобилства от неясноти и от смислови и юридически неточности в несъответствие с чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1, изр. първо от УКАЗ № 883 за прилагане на ЗНА (съгласно които разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно). Включително са налице такива, дължащи се на неточно и/или непълно повторение на законови текстове. Преобладаващата част от разпоредбите на проекто-наредбата (както във връзка с ЕИС и регистрите, които обединява, така и във връзка със задължителното застраховане на професионалните управители-търговци и с определянето на идентификационен код на етажната собственост) и приложенията към тях са неясни, неконкретни, непълни, терминологично и съдържателно неточни (вкл. юридически неиздържани), нелогични, проформа разписани (колкото само формално да има нещо записано) и/или противоречиви едни спрямо други и/или спрямо разпоредби на други нормативни актове от действащото законодателство (вкл. такива от по-висока степен – закони, наредби на МС). Същевременно проекто-наредбата е хаотична (в т.ч. несъответна на ЗНА и Указа по прилагането му) и в структурно отношение (вкл.: обособена е глава втора, без проектът да съдържа други глави, в т.ч. глава първа; объркана е номерацията на разделите в глава втора; в несъответствие с чл. 30, ал. 1 от УКАЗ № 883 за прилагане на ЗНА, общи разпоредби се съдържат извън раздела с общи положения, в който същевременно са включени особени разпоредби; не е спазено изискването на чл. 30, ал. 2 от УКАЗ № 883 за прилагане на ЗНА относно начина на подреждането на особените разпоредби; заглавията на разделите не съответстват или съответстват само частично на предметното им съдържание; редица от разделите съдържат разпоредби, чието систематично място с оглед естеството и предметното им съдържание е в други раздели и т.н.). Предвид това, ПРЕДЛАГАМ проекто-наредбата да бъде цялостно преразгледана, преосмислена, прецизирана, конкретизирана, детайлизирана и пренаписана при съобразяване и спазване на цялото приложимо действащо законодателство (вкл. с оглед изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА).
4). В редица от текстовете си (в т. ч. в чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 2, т. 2, чл. 8, ал. 3, т. 2, чл. 14, чл. 22, ал. 1 и др.) проекто-наредбата ненужно (вкл. неточно и/или непълно) и в нарушение на чл. 44, ал. 1, изр. второ от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (съгласно който актът по прилагане на закон може да възпроизвежда разпоредби на закона по изключение) повтаря законови разпоредби на ЗУЕС (в т.ч. чл. 47а, ал. 1, чл. 47д, ал. 2, чл. 47е, ал. 1, чл. 47б, ал. 2, чл. 47е, ал. 4, изр. първо и др.). В тази връзка, както и с оглед избягване на неясноти, неточности и потенциално разнопосочно тълкуване и прилагане на повтаряните законови разпоредби, ПРЕДЛАГАМ всички повторения на законови текстове да бъдат идентифицирани и да отпаднат от съдържанието на проекто-наредбата.
3). Наименованието на проекто-наредбата и предметът й (посочен в чл. 1) не съответстват на ЗУЕС. ПРЕДЛАГАМ наименованието да бъде коригирано, така че да съответства на точното наименование на единната информационна система и Единния централизиран публичен електронен регистър, регламентирани в Глава трета (вкл. в заглавието й) от ЗУЕС (а именно Наредба № РД-…………за Единната информационна система и Единния централизиран публичен електронен регистър на професионалните управители, сдруженията на собствениците и на етажната собственост). ПРЕДЛАГАМ (вкл. с оглед спазване на чл. 12 от ЗНА) предметът на проекто-наредбата в чл. 1 да бъде коригиран, така че да съответства изцяло и точно на законовите делегации в чл. 47а, ал. 3, в чл. 47в, ал. 6 и в чл. 47е, ал. 4 от ЗУЕС, като за целта проекто-разпоредбата на чл. 1, т. 1 следва да отпадне изцяло, а проекто-разпоредбата на чл. 1, т. 4 следва да бъде редактирана, така че да съответства на законовата делегация в чл. 47в, ал. 6 от ЗУЕС.
2). Мотивите към проекто-наредбата отново (както и предния път) са написани/преписани изцяло проформа, т.е. колкото чисто формално да има такива, като същевременно са напълно лишени от изискуемото по закон (чл. 28, ал. 2 , във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗНА) коректно, достоверно, конкретно, задълбочено, компетентно, почиващо на експертен анализ (вкл., но не само, на относимото действащо законодателство и съдебна практика, както и на действителните проблеми и усложнения от фактическо и юридическо естество, които могат и неминуемо ще възникнат при прилагането на проекто-наредбата при очевидното й несъобразяване (в т.ч. предвид изложеното в т. 1 по-горе, както и в точките по-долу от настоящото становище) с действащото законодателство, с практиката на съдилищата по прилагането му и с обективните реалности (вкл. порочни практики) в отговорните за прилагането/изпълнението на проекто-наредбата администрации, дружества-професионални управители и етажни собствености) и основано на данни аргументирано съдържание. В тази връзка, ПРЕДЛАГАМ мотивите да бъдат пренаписани и приведени в действително (а не проформа) съответствие със ЗНА, като докато това не бъде извършено, съгласно чл. 28, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 3 от ЗНА проекто-наредбата не следва нито да бъде предлагана за обществено обсъждане (публикувана на Портала за обществени консултации), нито да бъде обсъждана от компетентния да я издаде орган.
За да се избегне всичко това и да се гарантира спазването на закона, пълнотата, актуалността и достоверността на данните в ЕЦРЕС (която не може и е абсурдно, включително предвид вече посочените и много други законови изисквания, както и предвид горепосочените множество потенциални вредоносни последици, да зависи от „добрата“ воля на изпълнителните органи (УС/управители, вкл. професионални такива) на ЕС (сгради или отделни входове в режим на етажна собственост) и на сдружения на собствениците, още повече при влезли в сила неблагоприятни за тях самите съдебни решения, чието незачитане, неизпълнение и опити за всяческо осуетяване (в нарушение на закона) е често срещана порочна практика, включително от така наречените „професионални“ управители) следва и ПРЕДЛАГАМ (като част от предложеното в настоящата точка по-горе) да бъдат внимателно обмислени и разписани конкретни разпоредби, в т.ч. да бъдат иницирани промени в ЗУЕС (което отдавна следваше да бъде направено от администрацията на МРРБ и министъра на регионалното развитие и благоустройството през Министерски съвет, включително по редица други въпроси, ако становището и предложенията ми от обществената консултация по ЗИД на ЗУЕС, обн. в ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г. (налични тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7081) бяха внимателно прочетени, обсъдени (в съответствие с действащото законодателство и съдебна практика) и взети под внимание), които да обезпечат своевременно служебно предоставяне/изпращане от съдилищата в МРРБ/съответните общини по местонахождението на сградите в режим на етажна собственост на влезлите в сила съдебни решения, с които са уважени предявени искове по чл. 40 и по чл. 43 от ЗУЕС и са отменени решения на ОС и актове на УС (управители) относно/касаещи подлежащи на вписване в ЕЦРЕС данни по чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС и по чл. 47д, ал. 2 от ЗУЕС, и своевременно служебно актуализиране/промяна (вкл. заличаване) на вписаните в ЕЦРЕС данни въз основа на предоставените/изпратени от съдилищата влезли в сила съдебни решния. Допълнително (като допълнителна гаранция за спазване на законовите изисквания и обезпечаване достоверността и актуалността на данните в ЕЦРЕС), ПРЕДЛАГАМ да бъде разписан и включен в проекто-наредбата и конкретен ред (съобразен и с изискванията на ЗЕУ) за подаване на сигнали (в т. ч. на документи в подкрепа на сигналите) за наличие на неверни/неактуални данни в регистрите по чл. 47а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУЕС минимум от собствениците/съсобствениците и ползвателите на самостоятелни обекти в сградите/отделните входове в режим на ЕС, за които се отнасят вписаните в регистрите неверни/неактуални (съгласно сигнала) данни, както и конкретен ред и срокове за извършване на служебни проверки и обратна връзка (информиране на подателя на сигнала за резултатите от проверката) по подадените сигнали и за актуализиране/промяна на данните при основателност на сигналите.
Още повече, че проекто-наредбата (респ. воденето и поддържането на ЕЦРЕС) не е съобразена и с разпоредбите на ЗУЕС относно съдебния контрол на актовете на общото събрание и на управителния съвет (управителя) по ЗУЕС, както и със задължителната сила на влезлите в сила съдебни решения по уважени искове за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС и по уважени искове за отмяна на незаконосъобразни актове на УС (управителя). С тези съдебни решения могат да бъдат отменени: решения на ОС, с които са избрани членове на управителни съвети (управители), респ. професионални управители-търговци (вписани в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС), членове на контролни съвети (контрольори) и/или касиери, както на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост, така и на сдружения на собствениците по ЗУЕС; решения на ОС за определяне размера на ежемесечните вноски за (във) фонд „Ремонт и обновяване“; решения на УС (както на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост, така и на сдружения на собствениците по ЗУЕС) за избор на председател на УС; решения за учредяване (за приемане на споразумения за създаване) или за прекратяване на сдружения на собствениците. Следователно с влезли в сила съдебни решения, при уважаване на предявени искове по чл. 40 и по чл. 43 от ЗУЕС, могат да бъдат засегнати почти всички видове данни по чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС и по чл. 47д, ал. 2 от ЗУЕС, подлежащи на вписване (вкл. вече вписани такива) в ЕЦРЕС. В резултат от това тези данни биха станали неактуални и недостоверни от момента на влизане в сила на въпросните съдебни решения, като без своевременното предоставяне/получаване на съдебните решения и отразяване на действието им по отношение на вписаните данни в ЕЦРЕС чрез тяхното актуализиране/промяна (вкл. заличаване), би се компрометирала (в нарушение на закона, вкл. на посочените по-горе изисквания на ЗЕУ) пълнотата и достоверността на данните и на самия регистър с всички горепосочени потенциални вредоносни последици от това. Същевременно би се нарушило и законовото изискване за зачитане на съдебните решения по чл. 297 от ГПК, съгласно който влезлите в сила съдебни решения са задължителни за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Като резултат в ЕЦРЕС ще бъде вписвана непроверена и потенциално невярна/недостоверна информация (данни) за професионални управители-търговци, които в редица случаи е възможно да се окаже, че изобщо не са имали правомощията на УС (управителя) по ЗУЕС (т.е. не са имали качеството на управляващ ЕС (сграда или отделен вход в режим на етажна собственост)) и респ. не е имало законово основание да бъдат вписвани в ЕЦРЕС (съответно, че срокът на правомощията им е изтекъл, без те да са заличени от регистъра). Същото се отнася и за председателите на УС (на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост), които съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗУЕС се избират от членовете на УС. Предвид това качеството председател на УС може да бъде проверено (удостоверено) единствено от представен протокол от проведено заседание на УС по реда на чл. 22 от ЗУЕС, съдържащ прието решение за избор на председател на УС измежду членовете му (т.е. не може да бъде проверено от протокол от ОС, единствено какъвто, при това с неуточнено съдържание, с проекто-наредбата е предвидено да бъде предоставян). Изложеното в настоящата точка се отнася и за вписването в ЕЦРЕС (вкл. предхождащата го проверка по чл. 47д, ал. 3 от ЗУЕС) на професионалните управители-търговци, избрани по реда на чл. 34, ал. 10 от ЗУЕС (който ред е напълно идентичен с реда по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС), управляващи сдруженията на собствениците, както и на председателите на УС на сдруженията на собствениците, предвид разпоредбите на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. Следователно проекто-наредбата в настоящия й вид не съдържа изисквания и ред за извършване на горепосочените законовоизискуеми проверки, предвид което не съдържа и гаранции, че в ЕЦРЕС ще бъдат вписвани реално и съгласно закона (а не проформа) проверени и достоверни данни относно горепосочените обстоятелства. По този начин, освен всичко друго, ще бъдат нарушени и горепосочените изисквания на чл. 4а, ал. 1 ЗЕУ регистрите и в частност ЕЦРЕС да съхранява и да бъде доверен автентичен (т.е. достоверен) източник на вписваните в него данни, както и изискването на чл. 2, ал. 5 от ЗЕУ първичните администратори на данните (в случая кметовете на общини) да отговарят за (т.е. да обезпечат) достоверността, пълнотата и наличността на данните. Всичко това освен незаконосъобразно е и изключително опасно и потенциално може да доведе до мащабни вредоносни последици и щети от всевъзможно естество, тъй като недостоверните и неактуални данни в ЕЦРЕС ще подвеждат и останалите административни органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, които съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните (какъвто в случая, както бе изложено, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ са кметовете на общини), включително чрез автоматизиран обмен на данни (автоматизирана проверка в ЕЦРЕС при техническа възможност за извършването й) като вътрешни електронни административни услуги. Оттук пък би могло да последват всевъзможни вредоносни последици по отношение правата на гражданите и организациите в резултат от предприети въз основа на неверните/неактуалните данни в регистъра потенциално незаконосъобразни действия от страна на всички тези органи, лица и организации.
Предвид изложеното, за да бъде спазен ЗУЕС (вкл. изричното изискване по чл. 47е, ал. 1, изречение второ от ЗУЕС в ЕЦРЕС да се вписва информация (данни) за професионалните управители-търговци, избрани по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС) при проверката по чл. 47е, ал. 2 от ЗУЕС (за спазване на изискванията на чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС) кметът на общината или оправомощеното от него длъжностно лице трябва да провери дали професионалният управител-търговец, за вписването в ЕЦРЕС на когото е подадено уведомление по чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС, е избран по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, т.е. трябва да провери дали е осъществен в пълнота (завършен изцяло) горепосоченият фактически състав по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, включително дали има подписан по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, в т.ч. предварително одобрен с решение на ОС и подписан от упълномощено от ОС лице, действащ (вкл. влязъл в сила) и валиден договор между собствениците в ЕС (в сградата или отделния вход в режим на етажна собственост) и професионалния управител-търговец. Такава проверка обаче няма как да бъде извършена, без да бъдат предоставени (копие/я от) протокол/и от ОС, съдържащ/и изискуемите по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС три решения на ОС (т.е. не само решение за възлагане на правомощията на УС (управителя) по ЗУЕС на професионалния управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, но и решение за одобряване на договора за възлагането на тези правомощия и решение за упълномощаване на лице, което да сключи с професионалния управител-търговец одобрения договор за възлагане от името на собствениците в ЕС), както и екземпляр (копие) от сключения в изпълнение на тези решения договор между собствениците в ЕС (в сградата или отделния вход в режим на етажна собственост) и професионалния управител-търговец, за вписването в ЕЦРЕС на когото е подадено уведомлението по чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС. Без представянето на всички тези документи включително няма как да бъде проверен/установен и срокът, в рамките на който (вкл. от коя дата и до коя дата) професионалният управител-търговец има съгласно ЗУЕС правомощията на управител на конкретната сграда или отделен вход в режим на етажна собственост (в т.ч. и предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС) и следва да фигурира (да бъде вписан) като такъв в ЕЦРЕС. Видно от съдържанието на проекто-наредбата и приложенията към нея, нито представянето на подобни документи, нито изобщо извършването на подобна проверка е предвидено. При това положение в нарушение на горепосочените изисквания на ЗУЕС очевидно няма да бъде проверявано дали вписваните в ЕЦРЕС професионални управители-търговци са избрани по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, респ. дали изобщо са възникнали правата, задълженията и отговорността им на управители на ЕС (на сграда или отделен вход в режим на етажна собственост) по смисъла на ЗУЕС (вкл. дали е започнал да тече мандата им и докога продължава той).
В допълнение и за разяснение на горепосоченото предложение, обръщам внимание, че в чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС е записано, че в Единния централизиран регистър на етажната собственост (ЕЦРЕС) се вписва информация (данни) за всички професионални управители-търговци, избрани по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Този законов ред обаче (съгласно чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС) изисква осъществяване на цял фактически състав, като приемането на решение от ОС за възлагане на правомощията на управителния съвет (управителя) на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, е само първият елемент от него. Законът (чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС) изисква осъществяването на още 3 задължителни елемента на този фактически състав, а именно: прието с квалифицирано мнозинство решение на ОС за одобряване на договора за възлагане правомощията на управителния съвет (управителя) на професионален управител-търговец, вписан в регистъра на професионалните управители на етажна собственост (ЕС); прието с квалифицирано мнозинство решение на ОС за упълномощаване на лице, което да сключи с професионалния управител-търговец одобрения договор за възлагане от името на собствениците в сградата или отделния вход в режим на етажна собственост; подписване (сключване) на одобрения с решение на ОС договор за възлагане от упълномощеното от ОС лице и от определения/избрания с решение на ОС професионален управител-търговец, вписан в регистъра на професионалните управители на етажна собственост. Същевременно в чл. 19, ал. 8, изр. четвърто от ЗУЕС изрично е регламентирано, че избраният професионален управител-търговец (вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС) има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по ЗУЕС „в срока на договора“ (т.е. очевидно от момента на влизането в сила до прекратяването на сключения с него по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС договор, а не от датата, записана в решението на ОС (респ. от датата на протокола от заседанието на ОС, на което е прието решението) за избирането му, както е при избора на управителен съвет и на вътрешен за ЕС управител). Следователно, без да бъде осъществен в пълнота (т.е. без да бъде завършен изцяло) посоченият (регламентиран в чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС) фактически състав и без да е налице действащ и валиден (вкл. сключен при спазване на законовия ред по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС) договор между собствениците в ЕС (в сградата или отделния вход в режим на етажна собственост) и избрания от тях професионалния управител-търговец, не може да започне да тече мандата на професионалния управител-търговец (вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС) като управител на ЕС (не могат да възникнат правата, задълженията и отговорността му на управител на ЕС) по смисъла на ЗУЕС, като отсъствието дори само на един (независимо кой) от посочените (по-горе) законовоизискуеми елементи на фактическия състав по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС е пречка за завършването на състава и респ. за наличието на валиден договор.
Същевременно в проекто-наредбата (отново, както в предишния й, публикуван за обществено обсъждане преди повече от 1 година и 2 месеца, вариант) отсъстват разпоредби, които да гарантират достоверността (вкл. верността и актуалността) и адекватна и съответна на действащото законодателство проверка на данните (в Единния централизиран регистър на етажната собственост) по чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС относно това кои лица са членове (в т.ч. председатели) на управителните съвети (управители) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост, респ. професионални управители-търговци, избрани по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, както и на данните относно това кои лица са членове на контролния съвет (контрольори), касиери и на данните относно размера на определените ежемесечни вноски за фонд "Ремонт и обновяване", по отношение на всички които данни кметовете на общини (съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ) са първичен администратор на данни. Изложеното в предходното изречение се отнася и за данните (в Единния централизиран регистър на етажната собственост) по чл. 47д, ал. 2 от ЗУЕС относно сдруженията на собствениците. В тази връзка, ПРЕДЛАГАМ, след вземане под внимание, обсъждане (в съответствие с действащото законодателство и съдебна практика) и съобразяване на всичко изложено в настоящата точка (включително в становището и предложенията ми от обществената консултация по ЗИД на ЗУЕС, обн. в ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г. (налични в портала тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7081)), в проекто-наредбата да бъдат внимателно обмислени и разписани конкретни разпоредби, които да гарантират достоверността (вкл. верността и актуалността) и своевременна, адекватна и съответна на действащото законодателство проверка и актуализиране на данните (в Единния централизиран регистър на етажната собственост) по чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС и по чл. 47д, ал. 2 от ЗУЕС.
1). Предлаганият нов проект на Наредбата (подобно на първия такъв отпреди повече от 1 година и 2 месеца) е поредното мъртвородено проформа творение на администрацията, показващо нейната тотална некомпетентност, мудност, пасивност, неадекватност, безхаберие, отказ да спазва правовия ред, безотговорност, безнаказаност и наглост. Проекто-наредбата (и в настоящия й втори вариант) страда от същите (както и от много други) пороци, характеризиращи проформа творението, от което произхожда - ЗИД на ЗУЕС, обн. в ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г. (приет от НС в още по-безумен вид от първоначално предложения), подробно изложени (и както винаги изобщо необсъдени или проформа „обсъдени“ в нарушение на ЗНА) в становището и предложенията ми от обществената консултация по законопроекта (налични в портала тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7081). В тях (вкл. в т. 21 от документа) е детайлно аргументирано и до какви конкретни изключително негативни последици ще доведе тази порочна уредба (вкл. воденето и поддържането на регистри с непроверена реално и в съответствие със закона (а само проформа) подвеждаща, некоректна, невярна (недостоверна) и/или незаконосъобразна информация (данни)), които ПРЕДЛАГАМ (най-накрая, след като това, очевидно и от обсъждания втори проект на наредбата, не е сторено в продължение на вече 2 години и половина) да бъдат внимателно прочетени, обсъдени (в съответствие с действащото законодателство и съдебна практика) и взети под внимание. Допълнително обръщам внимание, че съгласно чл. 4а, ал. 1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен (т.е. достоверен) източник на данни, а съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗЕУ първичният администратор на данни носи отговорност за достоверността, пълнотата и наличността на данните.
Моите коментари
10.4). В случай че, въпреки всичко изложено в настоящото становище и в нарушение на КРБ и на действащото законодателство (предвид изложеното), обсъжаданият законопроект бъде внесен от МС в Народното събразние, призовавам всички 240 народни представители (вкл. председателя на НС), предвид горепосоченото несъответствие на законопроекта с КРБ и ЗНА (вкл. несъответствието на проформа написаните мотиви и ЧПОВ към законопроекта с изискванията на ЗНА и на НОМИОВ и вероятно формалното (каквато е обичайната порочна практика) провеждане, в несъответствие с изискванията на чл. 26, ал. 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗНА, на настоящата обществена консултация, чрез изготвяне и публикуване на проформа справка за постъпилите предложения, без реална (а не проформа), конкретна, ясна, логична, относима, състоятелна (вкл. съобразена и съответна на Конституцията и действащото законодателство), задълбочена и компетентна обосновка за всяко неприето предложение), по силата и в изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗНА и на разпоредбите на ПОДНС, изобщо да не разпределят законопроекта и да не го обсъждат (нито в комисии, нито в пленарна зала) до отстраняване на всички тези нередовности/несъответствия, а в случай че и след като всички те бъдат отстранени, да вземат под внимание всичко гореизложено при преценката на конституционносъобразността и законосъобразността (с оглед на цялото действащо законодателство) на предлагания законопроект.
10.3). ПРЕДЛАГАМ (като част от предходното предложение) да бъде потърсена юридическа отговорност от всякакъв вид на всички лица (в т.ч. административни ръководители (вкл. членове на Министерски съвет) и служители в администрацията на всякакви нива и длъжности), отговорни за залагането в НПВУ на изискванията за въвеждане на задължителна съдебна медиация при някои граждански и търговски спорове с влезли в сила законодателни изменения в относимото законодателство, както и за многократните опити за изпълнение на тези изисквания в разрез с КРБ, действащото законодателство и обществения интерес.
10.2). ПРЕДЛАГАМ (като част от предходното предложение) не само обсъжданият законопроект (който при спазване на КРБ и на действащото законодателство следва и е изискуемо да бъде оттеглен), но и други подобни на него законопроекти да не бъдат предлагани (вкл. по гореизложения конституционно и законово несъответен начин) повече за обсъждане и приемане от НС.
10). В заключение:
10.1). ПРЕДЛАГАМ предвид всичко гореизложено, най-накрая да започне цялостното, пълно, точно, стриктно и неизбирателно спазване на КРБ и действащото законодателство от и по отношение на всички държавни/общински органи, администрации, граждани и организации.
Принос (също не малък) за увеличаване на броя на делата има и самата съдебна власт (част от която са и прокуратура и следствието, незаконосъобразните действия/бездействия на органите на които също са повод за завеждане на дела за обезвреда). Генератор на допълнителни такива са противоречивата съдебна практика по едни и същи казуси и при едно и също относимо към тях действащо законодателство на различните съдилища (а не рядко на същите съдилища и дори на едни и същи съдебни състави), немалък принос за която има и недоброто законодателство (както бе посочено по-горе), а също така и порочните съдебни актове на долустоящите инстанции (водещи до обжалването им по реда на инстанционния съдебен контрол).
Видно от изложеното основната причина за големия и растящ брой на делата се корени и в трите власти. В тази връзка за решаване на проблема очевидно е необходима тяхната обща воля, както и целенасочени, еднопосочни, координирани, системни и решителни действия за налагане на правовата държава и в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна), което неминуемо ще доведе до налагането й и в обществото (вкл. до формирането на респект и съзнание за доброволно спазване на закона у гражданите) и държавата като цяло. (Медиацията не може да реши проблема с липсата на правова държава, нито може да формира правосъзнание и респект към закона (в т.ч. култура за споразумяване като начин за разрешаване на спорове и повишаване на доверието към медиационната процедура) при положение, че и трите власти го погазват.) За да започне изобщо обаче подобен процес (за цялостно реализиране на който дори и в най-розовия сценарий ще са необходими десетилетия) е наложително спешно предприемане на редица непопулярни, стряскащи и политически меко казано неудобни (неприемливи с оглед възможната загуба на електорат), но напълно конституционно, законосъобразни и нормативно предписани действия и мерки (като напр. предложените от мен с становището ми по ЗИД на ЗУТ), които нито един парламент, нито едно правителство и нито една прокуратура (предвид обстоятелството, че в нейните изключителни правомощия е иницирането на наказателно преследване) до момента не са се осмелили да предприемат.
„За изграждането и съхраняване устоите на правовата държава ще трябва да се заплати твърде висока цена“. Ако обаче не започнем да плащаме тази цена не просто няма да намалим броя на съдебните дела (и да подобрим качестовото на правосъдието), но в нетолкова далечно бъдеще населението на България ще се „стопи“ още повече и ще бъде с такава числова, възрастова, здравна, образователна, културна, етническа и т.н. характеристика и структура, че практически ще блокират изцяло или до голяма степен всички обществени системи (икономическа, здравна, социална, пенсионна, образователна, културна и т.н., в т. ч. и правосъдната).
Не по-различно е реалното положение и в законодателната власт, където често се приемат (вкл. в голяма част внесени от изпълнителната власт – МС, като не по-различно, а дори и още по-лошо е положението с внасяните от народни представители законопроекти) закони (вкл. ЗИД-ове на закони), които (подобно на обсъждания ЗИД на ГПК) не отразяват/въплъщават по никакъв начин принципа на правовата държава (в описаните му измерения в практиката на Конституционния съд, както е изложено в горепосоченото ми становище по ЗИД на ЗУТ). Като резултат масово са налице закони, които: непрекъснато са изменяни/допълвани (вкл. по няколко пъти в годината), въз основа на формални и повърхностни доклади, мотиви, оценки на въздействието от вносителите, проформа становища от съгласуващите администрации, проформа обществени обсъждания (предложенията и становищата, от които доколкото изобщо има такива, предвид всеобщата демотивация и/или отсъствие/неспособност на гражданското общество, не се вземат под внимание изобщо - без или с формални/несъстоятелни мотиви от страна на администрацията); съдържат множество неясни/непълни разпоредби (пораждащи необходимост от допълнително тълкуване, за да бъдат приложени, което от своя страна води до разнопосочна и противоречива практика, както в администрацията, така и в съдилищата и е допълнителна причина за увеличаване на броя на съдебните дела); съдържат разпоредби, които не съответстват на Конституцията и/или на останалите закони (също предпоставка за правни спорове и завеждане на съдебни дела); не са съобразени със спецификите, проблемите и причините за тях на реалните обществени отношения (предмет на регулиране); изобщо не регулират част от тях или ги регулират по неадекватен начин (вкл. но не само чрез делегиране регламентирането на дадена материя, която би следвало да се регулира от закона, в подзаконов акт и обратно); не отразяват обществения интерес; не съдържат адекватен, реално приложим и ефективен механизъм за контрол и налагане на санкции при неизпълнение/нарушаване на закона, не са финансово и ресурсно (с човешки, материални, технически и пр. ресурси) обезпечени (което на практика ги прави неизпълними) и т.н. Казано на кратко масово се приемат закони които (в нарушение на принципа на правовата държава) нито са съобразени с Конституцията и действащото законодателство, нито са последователни, нито са предвидими, нито са стабилни, нито създават/гарантират правна сигурност и справедливост. Нагледен пример (сред множество други) в тази насока е и предложеният (внесен в НС от МС) и за съжаление приет през 2023 г. (в още по-безумен и несъответен на КРБ, на ЗНА, на НОМИОВ, на редица други актове от действащото законодателство и на обществения интерес, което е очеизвадно както от текстовете му, така и от множество отрицателни, подробно аргументирани, но почти напълно и в нарушение на закона игнорирани, становища) като част от „задължителните“ за приемане за получаване на финансиране по НПВУ закони - ЗИД на Закона за управление на етажната собственост (обн. ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г.), становището ми, по който е публикувано в поратала за обществени консултации (на следния линк: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7081), с което ПРЕДЛАГАМ да се запознаете и също да вземете под внимание (тъй като допълнително онагледява изключително негативните последици за държавата, за обществото и за отделните граждани и организации от описания в настоящата точка масово практикуван от изпълнителната и от законодателната власт противоконституционен и противозаконен „законодателен процес“). Напълно логична последица от всичко описано е допълнително, значително и възходящо градиращо увеличаване на броя на съдебните дела.
За всеки обикновен гражданин е видно какъв тотален (с много малки изключения) и все повече увеличаващ се произвол, безхаберие, некомпетентност, погазване на целия правов ред (Конституцията и законите) и корупция „цари“ в изпълнителната власт от страна на всевъзможни органи на власт, администрации (министерства, агенции, дирекции, служби и други ведомства), административни структури, създадени със специални закони, контролни органи, публични предприятия, държавни, общински и други служители, органи на местно самоуправление и пр. съставни части на изпълнителната власт (в широк смисъл), които масово превратно (и нерядко дори престъпно) упражняват предоставените/ възложените им власт/ правомощия/ отговорности в нарушение на закона или незаконосъобразно не ги упражняват/изпълняват, т.е. незаконно (и нерядко дори престъпно) бездействат, без да понасят каквато и да било отговорност за това (или понасяйки дребни временни наказания без някакъв съществен санкционен, възпиращ и превантивен ефект). Нагледни примери в тази насока и по-детайлен коментар относно измеренията на правовата държава и последиците от липсата на такава в нашата страна съм изложил в становището си по проекта на ЗИД на ЗУТ, публикувано в поратала за обществени консултации (на следния линк: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7107), с което ПРЕДЛАГАМ да се запознаете и също да вземете под внимание. В подобна ситуация, тъй като всички се чувстват безнаказани, от една страна, конституционно и законоустановените права на гражданите и организациите поголовно не се зачитат и/или се нарушават както от страна на други граждани и организации, така и от страна на самите органи на власт, институциите и техните служители (т.е. от изпълнителната власт и администрацията като цяло), включително от тези от тях, които (в конкретните случаи) са призвани да ги защитават (за което са им предоставени съответни властнически правомощия), а от друга страна, същите тези граждани и организации с незачетени/нарушени права все по-често не намират/не получават дължимата по закон защита на правата им по административен ред или друг извънсъдебен ред (която ако се спазваха Конституцията и законите биха получили, би била много по-навременна, бърза, евтина и ефективна от съдебната защита и би в преобладаващата част от случаите обезсмислила воденето на съдебни дела, т.е. реално би разтоварила съдилищата). Това води до купища от съдебни дела (административни, административнонаказателни, граждански) срещу множеството незаконни актове/действия/бездействия на админстрацията и вредните последици от тях, както и до купища от съдебни дела (граждански, търговски, изпълнителни) между граждани и/или организации. Съдебните дела на практика се превръщат все повече в основно, а нерядко и в първо и единствено средство за защита. В истинската правова държава (от която сме непостижимо далеч) воденето на съдебни дела би било последно (а не първо и единствено) средство за защита, до което би се стигало по изключение. Огромната част от завежданите ежегодно съдебни дела не биха се завеждали изобщо, ако органите на власт, администрацията (в широк смисъл), гражданите и организациите имаха респект към и спазваха Конституцията и законите, както повелява Основният ни закон.
9). Въз основа на изложеното дотук възниква същностният въпрос какви законопроекти ни се предлагат (в случая от изпълнителната власт), както и още по важният въпрос дали проекторазпоредбите им действително отразяват и са в състояние действително да защитят обществения интерес, т.е. отчитат ли реално те истинските проблеми и преди всичко истинските причини за тези проблеми и съдържат ли адекватни, ефективни, ефикасни, последователни, предвидими и трайни (стабилни) решения за елиминиране/намаляване на тези проблеми (изхождайки именно и основно от истинските причини за пораждането им)? За огромно съжаление отговорът (както обикновено предвид състоянието на администрацията като цяло, което е отражение на състоянието и на цялото общество) е ОПРЕДЕЛЕНО НЕ.
Основното ми възражение в тази връзка и обстоятелството, на което най-вече бих искал да обърна внимание за пореден път е, че медиацията във вида в който се предлага със законопроекта (а и изобщо медиацията по принцип) не е може и няма да разреши основния проблем, който се цели (формално, т.е. само на думи) да бъде разрешен с нея – проблемът с натовареността на съдилищата (съответно повишаване на ефективността в сферата на гражданското и търговското правораздаване и повишаване на бързината в гражданския и търговския оборот и подобряване на бизнес средата). Това е така защото нито са идентифицирани, нито са анализирани действителните причини за тази натовареност, което ПРЕДЛАГАМ в цялост, обективно, детайлно и компетентно да бъде направено, тъй като без систематично, решително, целенасочено, основано на Конституцията и законите, въздействие върху причините не е възможно да бъде решена дори част от проблема, който пораждат. Основната причина (по мое, а и не само мое мнение) за растящата натовареност на съдилищата (увеличаване на броя на делата) и то въпреки стремително намаляващото население на България е същата тази която индиректно води и до демографската катастофа (в която все повече затъваме) – това е реалната ЛИПСА НА ПРАВОВА ДЪРЖАВА, т.е. на такава, която се управлява според Конституцията и законите, както повелява едно от основните начала (принципите от най-висш порядък) на Конституцията на Република България (чл. 5, ал. 1 от КРБ). Тази липса е лесно видима навсякъде около нас, като е обхванала (като злокачествено обазувание) цялото ни държавно управление, включително и трите конституционноустановени власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.
В действителност промените в предлагания им вид е по-вероятно да доведат до затормозяване, утежняване, допълнително забавяне и оскъпяване на съдебния процес, до увеличаване/раздуване на съдебната администрация, до допълнително натоварване на бюджета (самостоятелна част от който е бюджетът на съдебната власт), до създаване на негативно отношение към медиаторите и медиацията (вкл. предвид обстоятелството, че налагането й като задължителна, когато не е желана от страните и/или обективно не е в състояние да разреши спора помежду им, може единствено да генерира силно отрицателно отношение, не само в конкретния случай, но и изобщо към този алтернативен способ за решаване на спорове), до разделение и противопоставяне в гилдията на медиаторите (които законопроектът разделя на два вида – медиатори към съдебните центрове по медиация и „обикновени“ медиатори), до злоупотреби при подбора и определянето на медиатори към съдебните центрове по медиация, до чисто формалното и про-форма извършване (подобно на почти всичко в „милата“ ни държава) на задължителната „информационна среща за процедура по медиация“ (за 3 часа, а камо ли за по-малко, медиаторът в немалко случаи дори няма да успее да вникне в същината на спора) и до свеждането й основно в средство за печелене на лесни пари от „правилните“ хора и др. под. Смислени аргументи в тези насоки се съдържат в подадените и публикувани в портала становища и коментари от предходната обществена консултация (по проекта на ЗИД на ЗМ от 2022 г.) които също ПРЕДЛАГАМ да бъдат взети под сериозно внимание (наред с всичко гореизложено).
8). При цялостен, внимателен, компетентен и задълбочен прочит на придружаващите законопроекта мотиви и ЧПОВ е лесно установимо и очевидно, че същите са написани изцяло проформа, т.е. колкото чисто формално да има такива, като същевременно са лишени от изискуемото по закон (чл. 28, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗНА – за мотивите; чл. 19 и чл. 20 от ЗНА във връзка с чл. 2, ал. 1, чл. 3, чл. 4, ал. 1, чл. 7, чл. 10, ал. 2, чл. 16 и чл. 19 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието (НОМИОВ) – за ЧПОВ) коректно, достоверно, конкретно, задълбочено, компетентно, почиващо на комплексен експертен анализ и основано на данни аргументирано съдържание, обосноваващо: съответствието на законопроекта с КРБ и действащото законодателство; необходимостта от приемането му (вкл. действителните причини/проблеми и цели/решаване на поставените проблеми по конкретен и измерим начин); средствата (вкл. финансовите такива), нужни за прилагането му; очакваните резултати (вкл. финансовите такива), въздействия (в т.ч. икономически, социални, екологични, специфични) и потенциални рискове от прилагането му.
Същевременно в тези поредни проформа написани мотиви и ЧПОВ безкритично и в несъответствие с фактическата и правна реалност са описани (и преписани от мотивите в ЧПОВ) въображаеми „розови“ и единствено положителни сценарии (ефекти/резултати/въздействия) от предлаганите промени (без нито един изложен в ЧПОВ, а камо ли обсъден и анализиран, въпреки императивните изисквания за това в НОМИОВ, съществуващ/потенциален проблем, риск и/или негативно въздействие/ефект на/от очевидно проформа и без никакъв реален анализ избрания вариант на действие). Направени са и напълно формални, необосновани (без каквато и да било аргументация) и очевидно неверни (предвид всичко изложено в настоящото становище) изводи, че законопроектът „не води до въздействие върху държавния бюджет“ (при положение, че част от него е бюджета на съдебната власт и че законопроектът предвижда не само поемане от бюджета на съда (респ. от бюджета на съдебната власт) на разноските за т. нар. задължителна „информационна среща“ и за процедурата по медиация по висящо дело по чл. 19а, ал. 1 и 2 от ЗМ, с обща продължителност до 3 часа, но и извършване (от същия бюджет) на разходи за създаване и поддържане на съдебни центрове по медиация, чиято структура, организация и ред други въпроси свързани с дейността и издръжката им (вкл. на координаторите и другите служители, обезпечаващи дейността на съдебните центрове по медиация, заплащането на обученията на координаторите и медиаторите към съдебните центрове и др.) е предвидено с проекторазпоредбата на чл. 25а от ЗМ да се уреждат с наредби, приети от ВСС, които актове по прилагане на закона освен това, съгласно изричната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, следва да се изготвени заедно с предлагания законопроект, но очевидно в нарушение на закона не са) и че не се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието (без да е направена императивно изискуемата конкретна, обоснована и почиваща на комплексен експертен анализ и конкретни данни преценка за това (съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 10, ал. 2, чл. 16, т. 15 и чл. 19 от НОМИОВ във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗНА)).
7). Частично редактираният със законопроекта подбор на видовете граждански и търговски спорове, попадащи в приложното поле на проекторазпоредба на чл. 140а¹ от ГПК, отново не се основава на ясно определени, логични и справедливи критерии, въз основа на които да се обоснове разумното предположение, че по тези дела провеждането на процедура по медиация може да разчита на по-голям успех от гледна точка на възможността за постигане на споразумение в сравнение с останалите видове дела. В тази връзка отново са валидни мотивите, изложени в РКС № 11 от 01.07.2024 г. по к. д. № 11/2024 г., а изложените в мотивите и ЧПОВ към законопроекта повърхностни общи изводи, очевидно не отчитат спецификите на редица от включените в обхвата на проекторазпоредбата дела и почиват на една твърде семпла, обща, неконкретна и неясна статистическа таблица, която не позволява въз основа на нея да бъдат обективно направени каквито и да било генерални заключения, аргументиращи/обосноваващи предлагания подбор на видовете дела, определени като „подходящи за доброволно уреждане на спора“ и „препращане към задължителна информационна среща“. В този смисъл предлаганата уредба на въпроса отново се явява произволна и като такава – противоречаща на Основния закон, съгласно изложеното в посоченото решение на КС.
Същевременно тези разпоредби очевидно не са съобразени и противоречат и на общите правила за процесуално представителство в гражданския процес по глава пета от част първа на ГПК (както по пълномощие, така и по силата на закона, вкл. на недееспособни лица, на безвестно изезнали, на обявени за отсъстващи, на лица с неизвестен адрес или ненамерени на адреса им лица, на юридически лица, държавни учреждения, общини и др.). От друга страна, предвид всичко гореизложено и с оглед размера (от 50 до 300 лв.) на предвидената с проекторазпоредбата на чл. 92а, ал. 2 във връзка с чл. 91, ал. 1 от ГПК глоба за неоснователно неявяване или отказ от участие в задължителната (по разпореждане на съда) информационна среща, в редица случаи (ако не и в преобладаващата част от тях) за страните ще е икономически по-изгодно да не участват в тази среща, а да заплатят глобата, като така си спестят по-големите спрямо нейния размер допълнителни разходи за транспорт, адвокатско възнаграждение и т.н. (които, с оглед на гореизложеното и предвид разнопосочната и противоречива практика на съдилищата при определяне размера на присъжданите разноски, особено за възнаграждение на адвокат, изобщо няма как да е предварително ясно и сигурно, че ще им бъдат възстановени или че ще им бъдат възстановени в пълен размер и в крайна сметка е напълно възможно да не им бъдат присъдени за заплащане от насрещната страна при спечелване на делото и да останат за тяхна сметка). Това допълнително онагледява (илюстрира) очевидния замисъл на предлаганите промени (както предния път, така и сега) да се въведе със закон на всяка цена, дори и чисто проформа, задължителната съдебна медиация при някои граждански и търговски спорове, без оглед нито на реалния ефект/резултат от нея, нито на съответствието й с Конституцията, действащото законодателство и обществения интерес, само и само да се изпълнят етапните цели, заложени в НПВУ (реформа 3 „Разширяване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове и въвеждане на медиация, задължителна по някои видове дела, етап 227 „Влезли в сила законодателни изменения в относимото законодателство за въвеждане на задължителна съдебна медиация при някои граждански и търговски спорове“). Всичко изложено в настоящата точка, в крайна сметка внася допълнителни смущения в пълноценното упражняване на конституционно гарантираното право на съдебна защита, което въпреки че не е изрично формулирано в Основния закон, в рамките на по-общата постановка на чл. 56 от Конституцията трябва да се счита за принцип на правовата държава, като това положение е утвърдено трайно в практиката на КС.
6). Не е преодоляно напълно и смущаването на пълноценното упражняване на правото на защита (по чл. 56 от КРБ) чрез поставянето на страните пред необходимостта за заплащане на допълнителни разноски (например за транспортни разходи и/или за заплащане на адвокатско възнаграждение) за участието в задължителната среща с медиатор (независимо от формално промененото й наименование), които макар и с оглед на новопредлаганите редакции да биха могли да бъдат претендирани в зависимост от изхода на съдебното производство (по силата на общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК), първоначално ще следва да бъдат направени и от изправната (в крайна сметка) страна (като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, особено след постановяване на Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22, изобщо не е сигурно/гарантирано, че ще бъдат присъдени, респ. заплатени от изгубилата делото страна в пълен размер). Това е така, тъй като според новата проекторазпоредба на чл. 78б от ГПК от бюджета на съда е предвидено да се заплащат направените от съдебния център по медиация разноски за организиране и провеждане (т.е. за възнаграждение на медиатора, преводачи, експерти и пр.) на т. нар. информационна среща, респ. за процедура по медиация по висящо съдебно дело по чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ, с обща продължителност до 3 часа (междувпрочем тук, очевидно от публикувания за обществено обсъждане законопроект, е нарушено и изискването на чл. 45, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, проектите на актове по прилагане на закона (с които в случая, включително е предвидено/делегирано да се регламентират размерите на разноските по чл. 78б от ГПК) да се изготвят заедно със законопроекта), но не и направените от страните разноски в тази процедура (например за транспортни разходи или за заплащане на адвокатско възнаграждение). Същевременно промененото изискване (в проекторазпоредбите на чл. 140, ал. 3 и чл. 314б от ГПК) за лично участие на страните в задължителната среща с медиатор (под абсурдния и несъстоятелен предтекст, че личното участие на страните в информационната среща е изключително важно и се налага, тъй като информацията, която ще получат, би ги мотивирала да изберат именно процедурата по съдебна медиация, който не само не държи сметка за липсата, в общия случай, на необходимите правни, фактологически и други познания у страните, за да преценят най-добре правния си интерес и изгодните за тях действия по конкретно дело и за потенциалните усложнения (вкл. забавяния) особено при дела с множество участващи страни, но и неглижира по законово недопустим начин ролята, компетентността и авторитета на адвоката), очевидно имащо за цел да създаде поредното проформа впечатление, а именно, че всички разноски за участието в задължителната за страните (противно на волята им) среща с медиатор се заплащат от бюджета на съда и участието в тази среща няма да натовари страните с допълнителни разходи и да оскъпи съдебното производство (респ. достъпа до съд), не отменя и няма как да отмени конституционно и законово регламентираното право (елемент и от правото на защита) на страните да се явяват със защитник, което е повече от логично, че те, в общия случай, ще упражнят, за да обезпечат пълноценно (гарантиращо правата и интересите им), а не проформа участие в срещата.
5). С предлагания със законопроекта частично редактиран комплекс от проекторазпоредби (в ГПК и ЗМ) не е преодоляно и препятстването (затрудняването) на пълноценното реализиране от страните на правото им на защита по чл. 56 от КРБ в резултат от задължаването им (противно на волята им) да участват в срещата с медиатор (независимо как формално ще бъде наречена тази среща). Всички изложени в тази връзка аргументи в мотивите на горепосоченото Решение на КС за забавяне на съдебното производство (което включително поставя под съмнение навременното предоставяне на поисканата защита на правата от съд и е в състояние да лиши от съдържание и да обезсмисли самото предоставяне на защитата) са валидни и за променените редакции. В допълнение, насрочването на т. нар. „информационна среща“ (в която страните са задължени да участват под страх от имуществена санкция) е оставено изцяло на преценката на съда (вкл. е отпаднал дори двумесечният срок от съобщаването на страните на определението за насрочването й спрямо предходния вариант), което отваря широко вратите за произволно тълкуване и прилагане на понятието „подходящ срок преди откритото заседание“ и за допълнително отлагане във времето (със необжалваемо самостоятелно съдебно определение) на и без друго твърде честото значително забавено (вкл. значително отложено във времето) насрочване на откритите заседания по делата.
4). Същевременно „свободата се реализира чрез основните права, свободи и задължения на гражданите“ (Решение № 5 от 2007 г. по к.д. № 11/2006 г.). Едно от тези основни права (наред с посоченото право по чл. 6, ал. 1 от КРБ и правото на защита по чл. 56 от КРБ) е и правото на информация по чл. 41 от КРБ. Като всяко субективно право, правото на информация означава свобода на избора на поведение. То е гарантирана от закона (в случая от Основния закон) възможност за субекта на едно право да извърши определено действие или да се въздържи от него. Упражняването на правото на информация по чл. 41 от КРБ по необходимост включва свободното формиране на воля/свободния избор да се търси или да не се търси, респ. да се получава или да не се получава информация. Това е несъвместимо с принудата да бъде заставен носителят на правото на информация чрез заплаха от санкция да получава информация въпреки волята си. В тази връзка, дори и да се приеме, че въпросната среща има единствено информационен характер (и няма връзка с/не е част от процедурата по медиация, макар очевидно да не е така), задължаването на страните да участват в нея под страх от имуществена санкция (глоба) и да получават непоискана/непотърсена от тях информация очевидно засяга и е несъвместимо с контитуционно грантираното им право на информация по чл. 41 от КРБ. По този начин се принизява не само предназначението на правото на информация, но и смисълът на свободата, която се гарантира от Конституцията (преамбюла, абз. втори) като висша ценност. Както изрично е подчертавал Конституционният съд, държавата е тази, която като гарант на прокламираните в Конституцията граждански права е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на тези права (каквото е и правото на информация) на всеки български гражданин. Това следва от издигането в преамбюла на Конституцията (абз. трети) във върховен принцип на правата на личността нейното достойнство и сигурност. Същевременно, както е посочено и в мотивите на РКС № 11 от 01.07.2024 г. по к. д. № 11/2024 г., не е налице конституционно призната ценност (вкл. преследваните с проектозакона цели не са насочени към съхраняване на ценности от конституционен ранг), представляваща легитимно от гледна точка на Основния закон основание за ограничаване на упражняването на конституционни права (каквото е и правото на информация по чл. 41 от КРБ, подобно на правото на свободна воля/свободен избор по чл. 6, ал. 1 от КРБ и правото на защита по чл. 56 от КРБ).
3). Използваната редакционна „хватка“ чрез видоизменена терминология (като вместо „първа среща в процедура по медиация“ вече се използва терминът „информационна среща за процедура по медиация“ с очевидната цел да се създаде впечатление (при повърхностен прочит и липса на адекватен, компетентен и задълбочен анализ), че се касае за нещо съвсем различно спрямо първоначалния вариант на комплекса от проекторазпоредби, обявен от КС за противоконституционен, и че тази т. нар. „информационна среща“, макар и задължителна и скрепена със санкция при неучастие в нея, е нещо извън/нямащо никаква връзка с процедурата по медиация в рамките на започнал съдебен процес, включително чрез формалното, изкуствено и лишено от логика (в т.ч. противоречащо на самото понятие за медиация по чл. 2 от ЗМ) заличаване в чл. 11, ал. 2 от ЗМ на текста, че когато липсва изрично съгласие от страните за започването й, за начало на процедурата по медиация се счита денят на първата среща на всички участници с медиатора) е твърде елементарен опит за създаване на проформа впечатление, че несъответствията с КРБ са преодолени. Повече от очевидно е, че тази среща (независимо как формално ще бъде наречена тя) представлява принудително участие в действия с активното съдействие (и участие в срещата) на медиатор, които са насочени към убеждаване на всяка от страните (или поне на една от тях) да направи компромис с поддържаната от нея теза относно предмета на делото. Колкото и да се повтаря в законопроекта, че срещата е „информационна“, с очевидната цел да се създаде формалното впечатление, че тази среща няма нищо общо с процедурата по медиация, без изясняване същността на конкретния спор и първоначално излагане (от медиатора) на възможни взаимноприемливи варианти за неговото решаване, които сами по себе си предполагат поне някакво, макар и предварително, очертаване на възможна рамка (или поне на отделни параметри) на споразумение, е обективно невъзможно медиаторът да „информира“ страните за последиците от процедурата по медиация по отношение на конкретното висящо дело, респ. е обективно невъзможно да се опита и евентуално да ги мотивира/убеди да продължат срещата/срещите си с него и да се опитат да постигнат окончателно споразумение. Принуждаването на страните по делата под страх от имуществена санкция (глоба) да участват в дейности (независимо как чисто формално ще бъдат наречени/озаглавени тези дейности), свързани с правния институт на медиацията, която помирителна процедура (както е разяснено/ аргументрано и в решението на КС), според европейското и националното законодателство, концептуално е обусловена от свободната воля на страните (т.е. по принцип се основава на съгласието им да постигнат, включително на съгласието им изобщо да участват в опитите за постигане на извънсъдебно уреждане на възникналия правен спор и в този смисъл е функция на свободата на договаряне като проявление на свободната им воля) засяга свободата като общочовешка ценност според Преамбюла на Конституцията. Както е посочил в мотивите на решението си Конституционния съд, според установената му практика свободната воля и свободният избор са "основно право на личността" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Основния закон и принципът на правовата държава изисква тяхното зачитане, щом са формирани в рамките на закона и за постигане на предвиден в него резултат.
3). Използваната редакционна „хватка“ чрез видоизменена терминология (като вместо „първа среща в процедура по медиация“ вече се използва терминът „информационна среща за процедура по медиация“ с очевидната цел да се създаде впечатление (при повърхностен прочит и липса на адекватен, компетентен и задълбочен анализ), че се касае за нещо съвсем различно спрямо първоначалния вариант на комплекса от проекторазпоредби, обявен от КС за противоконституционен, и че тази т. нар. „информационна среща“, макар и задължителна и скрепена със санкция при неучастие в нея, е нещо извън/нямащо никаква връзка с процедурата по медиация в рамките на започнал съдебен процес, включително чрез формалното, изкуствено и лишено от логика (в т.ч. противоречащо на самото понятие за медиация по чл. 2 от ЗМ) заличаване в чл. 11, ал. 2 от ЗМ на текста, че когато липсва изрично съгласие от страните за започването й, за начало на процедурата по медиация се счита денят на първата среща на всички участници с медиатора) е твърде елементарен опит за създаване на проформа впечатление, че несъответствията с КРБ са преодолени. Повече от очевидно е, че тази среща (независимо как формално ще бъде наречена тя) представлява принудително участие в действия с активното съдействие (и участие в срещата) на медиатор, които са насочени към убеждаване на всяка от страните (или поне на една от тях) да направи компромис с поддържаната от нея теза относно предмета на делото. Колкото и да се повтаря в законопроекта, че срещата е „информационна“, с очевидната цел да се създаде формалното впечатление, че тази среща няма нищо общо с процедурата по медиация, без изясняване същността на конкретния спор и първоначално излагане (от медиатора) на възможни взаимноприемливи варианти за неговото решаване, които сами по себе си предполагат поне някакво, макар и предварително, очертаване на възможна рамка (или поне на отделни параметри) на споразумение, е обективно невъзможно медиаторът да „информира“ страните за последиците от процедурата по медиация по отношение на конкретното висящо дело, респ. е обективно невъзможно да се опита и евентуално да ги мотивира/убеди да продължат срещата/срещите си с него и да се опитат да постигнат окончателно споразумение. Принуждаването на страните по делата под страх от имуществена санкция (глоба) да участват в дейности (независимо как чисто формално ще бъдат наречени/озаглавени тези дейности), свързани с правния институт на медиацията, която помирителна процедура (както е разяснено/ аргументрано и в решението на КС), според европейското и националното законодателство, концептуално е обусловена от свободната воля на страните (т.е. по принцип се основава на съгласието им да постигнат, включително на съгласието им изобщо да участват в опитите за постигане на извънсъдебно уреждане на възникналия правен спор и в този смисъл е функция на свободата на договаряне като проявление на свободната им воля) засяга свободата като общочовешка ценност според Преамбюла на Конституцията. Както е посочил в мотивите на решението си Конституционния съд, според установената му практика свободната воля и свободният избор са "основно право на личността" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Основния закон и принципът на правовата държава изисква тяхното зачитане, щом са формирани в рамките на закона и за постигане на предвиден в него резултат.
3). Използваната редакционна „хватка“ чрез видоизменена терминология (като вместо „първа среща в процедура по медиация“ вече се използва терминът „информационна среща за процедура по медиация“ с очевидната цел да се създаде впечатление (при повърхностен прочит и липса на адекватен, компетентен и задълбочен анализ), че се касае за нещо съвсем различно спрямо първоначалния вариант на комплекса от проекторазпоредби, обявен от КС за противоконституционен, и че тази т. нар. „информационна среща“, макар и задължителна и скрепена със санкция при неучастие в нея, е нещо извън/нямащо никаква връзка с процедурата по медиация в рамките на започнал съдебен процес, включително чрез формалното, изкуствено и лишено от логика (в т.ч. противоречащо на самото понятие за медиация по чл. 2 от ЗМ) заличаване в чл. 11, ал. 2 от ЗМ на текста, че когато липсва изрично съгласие от страните за започването й, за начало на процедурата по медиация се счита денят на първата среща на всички участници с медиатора) е твърде елементарен опит за създаване на проформа впечатление, че несъответствията с КРБ са преодолени. Повече от очевидно е, че тази среща (независимо как формално ще бъде наречена тя) представлява принудително участие в действия с активното съдействие (и участие в срещата) на медиатор, които са насочени към убеждаване на всяка от страните (или поне на една от тях) да направи компромис с поддържаната от нея теза относно предмета на делото. Колкото и да се повтаря в законопроекта, че срещата е „информационна“, с очевидната цел да се създаде формалното впечатление, че тази среща няма нищо общо с процедурата по медиация, без изясняване същността на конкретния спор и първоначално излагане (от медиатора) на възможни взаимноприемливи варианти за неговото решаване, които сами по себе си предполагат поне някакво, макар и предварително, очертаване на възможна рамка (или поне на отделни параметри) на споразумение, е обективно невъзможно медиаторът да „информира“ страните за последиците от процедурата по медиация по отношение на конкретното висящо дело, респ. е обективно невъзможно да се опита и евентуално да ги мотивира/убеди да продължат срещата/срещите си с него и да се опитат да постигнат окончателно споразумение. Принуждаването на страните по делата под страх от имуществена санкция (глоба) да участват в дейности (независимо как чисто формално ще бъдат наречени/озаглавени тези дейности), свързани с правния институт на медиацията, която помирителна процедура (както е разяснено/ аргументрано и в решението на КС), според европейското и националното законодателство, концептуално е обусловена от свободната воля на страните (т.е. по принцип се основава на съгласието им да постигнат, включително на съгласието им изобщо да участват в опитите за постигане на извънсъдебно уреждане на възникналия правен спор и в този смисъл е функция на свободата на договаряне като проявление на свободната им воля) засяга свободата като общочовешка ценност според Преамбюла на Конституцията. Както е посочил в мотивите на решението си Конституционния съд, според установената му практика свободната воля и свободният избор са "основно право на личността" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Основния закон и принципът на правовата държава изисква тяхното зачитане, щом са формирани в рамките на закона и за постигане на предвиден в него резултат.
2). Предлаганият със законопроекта частично редактиран (спрямо първоначалния, обявен от КС за противоконституционен, вариант в горепосочения ЗИД на ЗМ - обн. в ДВ, бр. 11 от 02.02.2023 г. ) комплекс от проекторазпоредби (в ГПК и ЗМ), отразяващ концепцията за задължителна съдебна медиация (задължителна медиация по висящи съдебни дела) като инструмент за извънсъдебно разрешаване на граждански и търговски спорове, отново като цяло не е в съответствие със същите основни принципи и разпоредби на КРБ съгласно изложеното в мотивите на РКС № 11 от 01.07.2024 г. по к. д. № 11/2024 г., които очевидно (от мотивите и ЧПОВ към законопроекта) са обсъдени и „съобразени“ твърде избирателно и повърхностно. От цялостния и задълбочен прочит на мотивите на Конституционния съд (във въпросното негово решение) е видно, че преценката за противоконституционността на разпоредбите не е обусловена единствено от ограничаването на упражняването на правото на защита пред съд, при това „произтичащо най-вече от понасянето на отговорността за разноски във връзка с производството по медиация в зависимост от участието, респ. неучастието на страната в процедурата по медиация, а не в зависимост от изхода на спора и добросъвестността на страните“ (както некоректно и в несъответствие с действителното цялостно съдържание на мотивите на КС е записано в мотивите към законопроекта). В действителност, Конституционният съд подробно е изложил и аргументирал много повече конституционно нетърпими противоречия не само с правото на защита (извън цитирания от вносителя аспект на засягането/ограничаването му), но и с други основни права и принципи (вкл. общочовешки ценности), съдържащи се в КРБ. С предлагания законопроект тези противоречия не са преодолени.
1). Очевидно единствената цел на предлагания законопроект (както бе и с предходния ЗИД на Закона за медиацията (ЗМ) от 2022 г. (обн. в ДВ, бр. 11 от 02.02.2023 г. ), въведените с който разпоредби в ЗМ и ГПК относно задължителната съдебна медиация, бяха обявени за противоконституционни от КС) е на всяка цена (вкл. чрез погазване на Конституцията на Република България (КРБ), на действащото законодателство и без оглед на обществения интерес и на реалните (а не въображаемите, проформа разписани и напълно несъответни на обективната действителност) ефекти/резултати от подобна противоконституционна законова уредба) да бъдат изпълнени изискванията, заложени в НПВУ (за въвеждане на задължителна съдебна медиация при някои граждански и търговски спорове с влезли в сила законодателни изменения в относимото законодателство). Същевременно предлаганият ЗИД на ГПК нито удовлетворява критериите за конституционосъобразност, установени в Решение № 11 от 01.07.2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2024 г., нито е в състояние да постигне останалите проформа посочени (напълно голословни, необосновани и нереалистични) цели и очаквани резултати в придружаващите законопроекта проформа мотиви и частична предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ).