Профил на Zlatko Belev

Въведжате рестриктивни мерки!

Така ли ще спасявате некомплекта от военнослужещи, чрез установяване на норми, необосновано нарушаващи основни, неотменими граждански права на военнслужещите. Защо се прави така, че цената на вашата политика да се плаща от заварените военнослужещи, които до идването на вашия лидер бяха в мир със себеси и със правата и задълженията в закона.

Какво налага и какви са мотивите за въвеждането на рестриктивните мерки – вие твърдите „При установяване на несъвместимостите по чл 188 ЗОВС - Военнослужещите могат да попаднат в техния правен обсег само при нарочно виновно неизпълнение, което налага в този случай те също да бъдат ограничени в получаването на горепосоченото обезщетение и доволствие.“, защо тогава не предложите да се налага и дисциплинарното наказание УВОЛНЕНИЕ, на каквото почти е равносилно лишаването от „20-те“ заплати при освобождаване от военна служба?

Само от волята на военнослужещия ли могат да настъпят обстоятелствата водещи до несъвместимост?

Къде е баланса между реалния икономически и политически живот и възможностите за прекратяване на договора за военна служба – без да има гарантиран минимален  организационен срок за това. Т. е  гарантираните от Конституцията права на гражданите съответно на военнослужещия да бъде избиран и да участва в стопанския и политическия живот в страната е поставен в зависимост от волята на МО, дали да освободи военнослужещия в конкретен момент. Това е противоконституционно, защото е един вторичен непозволен от конституцията способ за отстраняване от своевременното участие в икономическия и политическия живот на обществото, от което са част военнослужещите.

Един вид се цели военнослужещият да бъде просто един „крепостен“ – парадокс с оглед прокламираното уважение към тази категория хора от закона.

Защо целите да накажете военнослужещите, които попаднат в хипотезите на чл. 188 ЗОВС, чрез лишаване от правото на обезщетение. Това е придобито право и сега действащия закон урежда изцяло баланса, защото и сега при неизпълнение  на договора за военна служба, военнослужения дължи обезщетение за неспазения срок на договора, който му се приспада от обезщетението, когато разликата е положителна.

Отговора е ясен, защото сте това, което сте, защото резултатът от политиките и работа ви е нула. Интересуват ви само вашите привилегии, заплати и безконтролно и необезпокоявано участие в снабдяването на въоръжените сили.

 Другият аспект на тези рестриктивни мерки е „избягването на дисциплинарна отговорност от военнослужещите“, каквито са основните ви аргументи и мотиви за да го предложите. Дисциплинарната отговорност не може да се избегне и сега, но вие искате към евентуалната дисциплинарна отговорност да добавите и имуществена, но ще я взимате от децата и съпрузите на военнослужещите. От едни хора при които в повето случаи няма да има умисъл, за да ги давате на създаденото стадо от послушни АПЗ-та.

Командирите с оглед конкретните казуси и случаи, следва да могат да решават в кой случай са налице основания за освобождаване от военна служба по взаимно съгласие и в кой от случаите да отказват такова освобождаване до изхода от съответната проверка или производство, когато има вероятност за избягване на наказателна или дисциплинарна отговорност, както правилно и конституционосъобразно са въведени съществуващите текстове уреждащи по-гореизложените хипотези.

Другия скрит замисъл на предлаганите рестрикции е създаването на страх у военнослужещите, които правите свидетели на полузаконно и нецелесъобразно изразходване на финансови средства, за снабдяване на Въоръжените сили с необходимите материални и нематериални средства. Въвеждате бухалка, с която да се бетонират порочни практики. Това е незаконосъобразно и противоконституционно.

Основно правило при реализирането на наказателна отговорност е „По добре е 100 виновни да са на свобода, отколкото 1 невиновен да бъде лишен от свобода“. На какво основание предлагате да се зачеркнат двадесет, двадесет и седем или както по-нататък във времето ще предложите да се служи до умиране, безупречната служба, заради изпити 2 бири (Командирите/началниците знаят, за съответния военнослужещ такова събитие инцидентно ли е или е типично за човека военнослужещ. Те трябва да решават съдбата на този военнослужещ, не вие.)

По тези съображения предложените рестриктивни мерки не следва да се реализират и да останат съществуващите текстове, без редакции.

предлагам следната редакция на чл. 25, ал. 2 ЗОВС

„ал. 2 При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от заместник-министри, секретар на отбраната и началник на отбраната.“

По същество предлагам да отпадне думата „постоянен“ от словосъчетанието „постоянен секретар на отбраната“.

МОТИВИ:

Целта на предложението е следната – да не се допусне, някой да се вкопчи в думата „постоянен“ и да иска постоянно да е, постоянен секретар на отбраната.

Гражданският контрол в отбраната се изроди в гражданско управление и резултате са налице – тотална демотивация на личния състав и формализъм с оглед липсата на переспектива. Недопустимо е постоянно едно е също лице да е постоянен секретар докато за началниците на отбраната е въведен ограничен мандат. Това една напълно излишна и паразитна длъжност, която не  развива способности а напротив създава неформален подмолен, център на влияние и политики.

Въведе се като правило „постоянният секретар“ да подписва заповеди, с които да  командва, управлява и да администрира, дейности касаещи военнослужещи. Къде в текстовете на ЗОВС, той има вменени такива правомощия. Такъв паразитен и неформален център на ръководсво и управление, който измества министъра и началника на отбраната е пагубен за системата и вече е довел до пълна деморализация на огромна част от хорта в отбраната. МО вече е негово феодално владение.