Профил на Наталия Шукадарова

В унисон с чл. 57, ал. 3 от ЗПЗП да се предвиди, че установеното неспазване, за което ще се прилага Методиката следва да е за всички работници на бенефициера, които са заети в земеделското стопанство, назначени под Код на икономическата дейност в областта на селското стопанство, съгласно Класификацията на икономическите дейности в Република България.

Да бъде предвидена възможност за неналагане на намаления при маловажен случай!  Например при надлежно попълнен първоначален инструктаж, но един от периодичните липсва по отношение на 1 работник/служител, за което на бенефициера му е съставено наказателно постановление, недопустимо е ДФЗ да санкционира с 3 на сто от предстоящото плащане.

Отделно, размерът на санкциите следва да се преосмисли. Подобни намаления биха отказали малките земеделски производители. Предлагаме размера на намалението в Приложение 1, колона 4 да е 2 %, колона 5 – 5 %, колона 7 – 3 % и колона 8 – 8 %. И при тези размери ще се постигне целта на намаленията, посочена в мотивите към проекта – превенция за неспазване на предварителните условия в социалната сфера, а ефективния контрол не зависи от размера на санкцията, той се гарантира с обвързване на плащанията със спазването на мерките, посочени в Методиката.

Предлагаме да се избере един канал за уведомяване на ДФЗ от ИА “Главна инспекция по труда“ с предвидено задължение за уведомяване на бенефициера при получаване на информацията в ДФЗ, както и срок за изпращането й. Това гарантира прозрачност и предвидимост, каквито липсват в проекта по отношение на това кога и как ДФЗ е информиран за установено неспазване, кога, как и кой ще прецени дали с установеното нарушение, за което е получена информация представлява нарушение на изисквания на Методиката. Доколкото Методиката се одобрява от Министъра на труда и социалната политика, а не от Министъра на земеделието, на мнение сме, че ИА “Главна инспекция по труда“ следва да подава информация към ДФЗ само за установени с вл. в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушения, включени в обхвата на Методиката, а не за всички установени от нея/подчинените й дирекции нарушения, което също следва да бъде посочено в Методиката.

В допълнителната разпоредба , при определяне значението на понятията „повторяемост“, „умишленост“ и „системност“ по смисъла на Методиката, се употребява „едно и също неспазване“ и „едно и също по вид неспазване“. Очевидно е вложен различен смисъл, без да е посочено кое неспазване ще е „едно и също“ и кое „едно и също по вид“. Не е ясно, при повторението на една и също правна норма (напр. чл. 62, ал. 1 от КТ) многократно в Методиката, еднократно установяване за една календарна година на нарушение например на:

-       Чл. 16 от ЗЗБУТ, с посочването му 2 пъти в Методиката ще доведе ли до санкциониране за „системност“, доколкото с едно и също неспазване се констатира нарушение на две мерки  - Мярка за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците по чл. 6 и по чл. 9 на Директива 89/391/ЕИО (т. 2.2. и т. 2.5 от Методиката) и не е налице „повторяемост“, нито „умишленост“.

-       Чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, с посочването му 3 пъти в Методиката ще доведе ли до санкциониране за „системност“, доколкото с едно и също неспазване се констатира нарушение на три мерки  - Минимални изисквания за безопасност и здраве на работниците при използване на работно оборудване от тях, съгласно чл. 8 от Директива 89/391/ЕИО (т. 2.14 от Методиката), Мярка за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците по чл. 6 и по чл. 10 на Директива 89/391/ЕИО (т. 2.2. и т. 2.6 от Методиката) и не е налице „повторяемост“, нито „умишленост“.

-       Чл. 26, ал. 2 от ЗЗБУТ, с посочването му 3 пъти в Методиката ще доведе ли до санкциониране за „системност“, доколкото с едно и също неспазване се констатира нарушение на три мерки  - Минимални изисквания за безопасност и здраве на работниците при използване на работно оборудване от тях, съгласно чл. 9 от Директива 89/391/ЕИО (т. 2.15 от Методиката), Мярка за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците по чл. 10 и по чл. 12 на Директива 89/391/ЕИО (т. 2.2. и т. 2.6 от Методиката) и не е налице „повторяемост“, нито „умишленост“.

Ако посоченото еднократно неспазване в календарната година на примерно изброените по-горе разпоредби, води до квалифициране на деянието като системно неспазване, то предложението ни е да се посочат други, различни разпоредби от националното законодателства, които да отговорят на сочените от Директивата изисквания. Недопустимо би било за едно неспазване, но попадащо в два или три пункта на Методиката, бенефициера да бъде санкциониран за „системност“.

Без легална дефиниция на „едно и също“ и „едно и също по вид“, Методиката ще бъде обречена на всевъзможни тълкувания от страна на администрацията, налагаща намаленията. Целта би следвало да е посочване на точен механизъм при определяне на размера на намаленията, което в този проект лисва, доколкото има понятия, нуждаещи се от тълкуване.