Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Към законопроекта БХК предлага и следните изменения и допълнения:
I. Наблюдението на производствата по ЗУБ посочва като продължаващ проблем липсата на своевременна идентификация на лицата от уязвими групи, както и на предписаните от закона действия по изготвяне на план за подкрепящи мерки и тяхното изпълнение на практика. В тази връзка считаме за необходимо да се въведе срок за извършването на тази оценка съгласно изискванията на чл.24, ал.1 от Директива 2013/32/ЕС, чрез което да създадат правни гаранции за своевременното изпълнение на това задължение в производството по ЗУБ пред ДАБ.
В тази връзка БХК предлага следното изменение и допълнение в законопроекта:
§ […]. В чл. 30а се правят следните допълнения:
„Чл. 30а. (1) В срок до 1 месец от установяване принадлежността на чужденец, търсещ международна закрила, към уязвима група се извършва идентификация и оценка на потребностите, като при необходимост се изготвя план за подкрепящи мерки със срокове за изпълнението им. Изготвените документи се прилагат към личното дело на чужденеца.
(2) За целите на производството се отчитат особеното положение на чужденеца от уязвима група или специалните потребности, независимо на кой етап са установени. Те задължително се обсъждат в мотивите на решенията по чл.70, ал.1 и чл. 75, ал. 1. “
В тази връзка БХК предлага следното изменение и допълнение в законопроекта:
§ […]. В чл. 58 се създава нова алинея 11, която гласи така:
„(11) След регистрацията на непридружено или разделено дете компетентните органи незабавно изпращат сигнал до съответната дирекция „Социално подпомагане“ за започване на действията по събиране на първоначална информация, извършване на проучване и оценка на риска и изготвяне на план за действие съгласно правилата и сроковете на Закона за закрила на детето и правилника за неговото приложение.“
III. От 2015 г. насам докладите по наблюдение на производствата по ЗУБ посочват като основен недостатък в решенията, с които ДАБ се произнася по молбите за предоставяне на международна закрила, липсата на връзка и кореспондиране на фактическите и правните констатации в мотивите на тези актове, а оттам и създаването на предпоставки за тяхната материалноправна незаконосъобразност и последваща съдебна отмяна.
В тази връзка БХК предлага следното изменение и допълнение в законопроекта:
§ […]. В чл. 74, ал.1 се изменя така:
„Чл. 74. (1) В срок до 4 месеца от образуването на производството за предоставяне на международна закрила интервюиращият орган обективно и безпристрастно изготвя становище и проект за решение, които заедно с личното дело предава за правно съгласуване. В срок до 1 месец от получаване на становището от интервюиращия орган проектът за решение заедно с личното дело се представя на председателя на Държавната агенция за бежанците за вземане на решение.“
Моите коментари
I. По предложената нова т. 13 на §1 от ДР на ЗСПД
„13. „Дете, посещаващо учебно заведение“ е дете, което е записано и се обучава в институция от системата на предучилищното и училищното образование на територията на страната или въз основа на закон или международен договор, по който Република България е страна.“
БХК изразява категорично становище против това определение за заради очевидната цел да изключат по нормативен ред от семейните помощи за деца украинските граждани с временна закрила, тъй като се изключват децата, които се обучават в училище, което не се намира на територията на България. Тази група деца са основно украинските деца в гимназиална степен, които поради разликите в образователните системи обичайно довършват своето образование чрез дистанционна форма на обучение, за да не изгубят една година. Това обаче не отменя качеството им на деца по чл. 2 от Закона за закрила на детето, нито е основание техните родители, които живеят и работят законно в България, да нямат право на семейни помощи за тях - напротив.
Както константната съдебна практика на националните съдилища постановява в повече от 400 съдебни решения от 2022 г. насам по жалби против отказ на АСП-МТСП да им отпусне семейни помощи на украински деца с временна закрила, съгласно чл.27, ал.3 от Конвенцията за правата на детето държавата следва да предоставя подпомагане на всички деца, особено за изхранване, облекло и жилище.
В постановените решения националните съдилища сочат, че отказите на АСП-МТСП да отпускат семейни помощи на родители с временна закрила, които живеят с децата си на територията на България, противоречат на чл.28, §1 на Директива 2004/83/ЕО. Българският съд константно указва на АСП - МТСП че са длъжни да дават социално подпомагане без дискриминация. Съдилищата отсъждат, че всякаква правна уредба, която ограничава възможността за предоставяне на помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на България, вкл. тези с предоставена временна закрила, противоречи на общностното право на ЕС и на Конвенцията за правата на детето. Така - Решение №306 от 04.11.2022г. по адм. д. №609/2022 на АС - Велико Търново; Решение №311 от 12.07.2023г. по адм. д. №192/2023 на АС - Добрич; Решение №915 от 19.05.2023г. по адм. д. №3232/2022 на АС - Пловдив; Решение №219 от 14.09.2023г. по адм. д. №434/2023 на АС - Велико Търново; Решение №873 от 28.09.2023г. по адм. д. №1374/2023 на АС-Бургас; Решение №5916 от 21.05.2024г. АССГ; Решение №231 от 10.02.2025г. по д. №594/2024 на АС - Добрич; Решение №8609 от 12.03.2025г. по д. №350/2025 на АССГ; Решение №3552 от 15.04.2025г. по д. №180/2025 на АС-Пловдив; Решение №16526 от 14.05.2025г. по д. №10672/2024 на АССГ; Решение №2819 от 16.06.2025г. по д. №80/2025 на АС-Благоевград; Решение №5984 от 02.07.2025 по д. №943/2025 на АС-Бургас; Решение №1150 от 08.07.2025г. по д. №221/2025 на АС-Кюстендил; Решение №6618 от 22.07.2025г. по д. №961/2025 на АС-Бургас; Решение №8154 от 21.07.2025г. по д. №1129/2025 на АС-Варна; Решение №1848 от 18.09.2025г. по д. №480/2025 на АС-Кърджали; Решение №8031 от 25.09.2025г. по д. №1510/2025 на АС-Бургас; и стотици други съдебни решения.
БХК счита, че проекторазпоредбата на т.13 от §1 от ДР на ЗСПД противоречи на съдебната практика и представлява опит за узаконяване на пряка форма на дискриминация в нарушение на чл. 4, ал.1 и 2 от Закона за защита от дискриминация. Чрез нея вносителят цели да заобиколи указанията на съдилищата от цялата страна, които от 2022г. единодушно отменят отказите на АСП-МТСП за отпускане на социални помощи на деца с временна закрила и осъждат този орган да предостави такива семейни помощи.