Профил на Мария Георгиева

чл. 228. (2) Атестирането на учителите, директорите и другите педагогически специалисти се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет, като в нейния състав задължително се включват:

1. представители на работодателя, на финансиращия орган в случаите, когато той е различен от работодателя, на педагогическия съвет, на регионалното управление на образованието, както и родител от обществения съвет - при атестиране на директорите;

2. представители на работодателя, на регионалното управление на образованието и на педагогическия съвет - при атестиране на учителите и другите педагогически специалисти.

Работата на психолозите и логопедите може да бъде оценена адекватно само от човек, работещ в сферата дейността.

Нито в РУО, нито в образователната институция има други назначени специалисти на длъжност „психолог“ или „логопед“.

Предложение:

В атестационния процес да бъде включен специалист с доказан опит и знания, практикуващ в друго учебно заведение или ДГ. Това не би могъл да бъде представител от РЦПППО, тъй като логопедите и психолозите там нямат същите задължения и дейности при предоставяне на обща и допълнителна подкрепа, както назначените в съответните ДГ и училища психолози и логопеди. 

Раздел IV. Кариерно развитие на педагогическите специалисти

Чл. 227 (4) Кариерното развитие на педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Присъждането им се извършва от работодателя.

Степените не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

Дискриминационен елемент в определяне на степените за кариерно развитие на психолози и логопеди спрямо това на учителите както и по отношение на техния характер. 

При психолози и логопеди степените не се запазват при промяна на работното място, докато при  учителите те са с постоянен характер.

Чл. 227. (5) Основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти са учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен или придобитите следдипломни или други допълнителни квалификации, участие в проекти, научни изследвания и публикации както и резултатите от атестирането им.

(6) По-големият брой квалификационни кредити и по-високата професионално-квалификационна степен са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от учителския стаж.

Да се включи: Основание за по-бързо кариерно развитие независимо от педагогическия стажа за психолозите и логопедите са придобиването на допълнителна академична степен „бакалавър“ или „магистър“, следдипломната квалификация във висше учебно заведение, свързани със заеманата длъжност в сферата на образователната институция, участие в изследователски проекти и наличие на научни публикации.

Към момента изискване за придобиване на първа степен от кариерното развитие на психолозите и логопедите е 10 години учителски стаж и придобиване на 3 ПКС.

Отново бихме желали да алармираме, че логопедите и психолозите не са педагози и че придобиването на ПКС не трябва да има задължителен характер, както и че трябва да бъде предложена друга алтернативна възможност, чрез която колегите психолози и логопеди да получат втора или първа степен на кариерно развитие.

Това биха могли да бъдат: допълнителна квалификация във ВУЗ по съответна специалност, допълнителна магистратура, бакалавърска степен, свързани с основната специалност, участие в изследователски проекти, наличие на публикации в реномирани издателства и други.  

Раздел IV. Кариерно развитие на педагогическите специалисти

Чл. 227 (4) Кариерното развитие на педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Присъждането им се извършва от работодателя.

Степените не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

Дискриминационен елемент в определяне на степените за кариерно развитие на психолози и логопеди спрямо това на учителите както и по отношение на техния характер. 

При психолози и логопеди степените не се запазват при промяна на работното място, докато при  учителите те са с постоянен характер.

Чл. 227. (5) Основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти са учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен или придобитите следдипломни или други допълнителни квалификации, участие в проекти, научни изследвания и публикации както и резултатите от атестирането им.

(6) По-големият брой квалификационни кредити и по-високата професионално-квалификационна степен са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от учителския стаж.

Да се включи: Основание за по-бързо кариерно развитие независимо от педагогическия стажа за психолозите и логопедите са придобиването на допълнителна академична степен „бакалавър“ или „магистър“, следдипломната квалификация във висше учебно заведение, свързани със заеманата длъжност в сферата на образователната институция, участие в изследователски проекти и наличие на научни публикации.

Към момента изискване за придобиване на първа степен от кариерното развитие на психолозите и логопедите е 10 години учителски стаж и придобиване на 3 ПКС.

Отново бихме желали да алармираме, че логопедите и психолозите не са педагози и че придобиването на ПКС не трябва да има задължителен характер, както и че трябва да бъде предложена друга алтернативна възможност, чрез която колегите психолози и логопеди да получат втора или първа степен на кариерно развитие.

Това биха могли да бъдат: допълнителна квалификация във ВУЗ по съответна специалност, допълнителна магистратура, бакалавърска степен, свързани с основната специалност, участие в изследователски проекти, наличие на публикации в реномирани издателства и други.   

Раздел III. Повишаване квалификацията на учителите, директорите и

другите педагогически специалисти 

Чл. 224.

(2) Повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист е насочено и към напредъка на децата и учениците, както и към подобряване на образователните им резултати.

Включване на нова алинея:

Аргумент: Работата на психолозите е свързана с обучение и консултации на учители, и на родители, което предполага да обученията на специлистите да бъдат насочени към подобряване на техните умения и знания в областта на консултирането и тренингите.

Нова: (3) Повишаването на квалификацията е свързана с обучения, насочени към подобряване на работата с родители, учители и институции.

(3) Професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация "учител" и имат програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по докторска програма, съответстваща на учебен предмет от училищната подготовка или професионалното направление, в което работи педаготическият специалист.

Докторските програми за психолози и логопеди не са свързани с учебен пердмет от училищната подготовка! Допълнението се налага, за да не се допусне дискриминация между професиите на педагогическите специалисти. 

Глава единадесета. УЧИТЕЛИ, ДИРЕКТОРИ И ДРУГИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ

СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел I. Общи положения

Чл. 214. (1) В детските градини и училищата от системата на предучилищното и училищното образование се провежда практическа подготовка на:

1. студенти, които се обучават за придобиване на степен на висше образование в професионално направление, съответно на длъжностите на педагогическите специалисти;

2. лицата, които са придобили степен на висше образование и се обучават за придобиване на професионална квалификация "учител", „психолог“, „логопед“.

(2) Лицата по ал. 1, които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители, стажант-психолози, стажант-логопеди

Чл. 218.

(2) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя условията и реда за организиране и провеждане на практическа подготовка на стажант-учителите, стажант-психолозите, стажант-логопедите по чл. 214.

Чл. 219.

(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието и подкрепа на личностното им развитие.

С цел постигане на равнопоставеност на педагогическите специалисти смятам, че е редно да се добавят и стажант-психолозите, и стажант-логопедите. Практическа подготовка на бъдещи психолози, например, към настоящия момент се извършва от назначени в ДГ и училищата психолози, които не получават абсолютно никакво възнаграждение за своя труд, тъй като няма регламентирани правила затова. Наставничеството е доброволно и понякога неефективно поради липса на мотивация и регламентирано време за извършването му. 

Липсата на регламент и адекватно заплащане е пречка за получаване на  реална представа за професията както на бъдещите психолози и логопеди, така и за университетите, които трудно намират възможност за стаж за своите студенти. 

Времето на наставника, предназначено за обучение на младите специалисти, трябва да бъде включено в  работното време, да се зачита за реално отработено време, а не обучението на студентите да се осъществява в извънработно време, което е абсолютно недопустимо и неправомерно!

Допълнение към чл. 219:

Аргумент: В задълженията на педагогическите специалисти се включва индивидуален подход и подкрепа на личностното развитие на децата. (Съгласно Наредба за приобщаващото образование и др.)

Глава единадесета. УЧИТЕЛИ, ДИРЕКТОРИ И ДРУГИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ

СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел I. Общи положения

Чл. 214. (1) В детските градини и училищата от системата на предучилищното и училищното образование се провежда практическа подготовка на:

1. студенти, които се обучават за придобиване на степен на висше образование в професионално направление, съответно на длъжностите на педагогическите специалисти;

2. лицата, които са придобили степен на висше образование и се обучават за придобиване на професионална квалификация "учител", „психолог“, „логопед“.

(2) Лицата по ал. 1, които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители, стажант-психолози, стажант-логопеди

Чл. 218.

(2) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя условията и реда за организиране и провеждане на практическа подготовка на стажант-учителите, стажант-психолозите, стажант-логопедите по чл. 214.

Чл. 219.

(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието и подкрепа на личностното им развитие.

С цел постигане на равнопоставеност на педагогическите специалисти смятам, че е редно да се добавят и стажант-психолозите, и стажант-логопедите. Практическа подготовка на бъдещи психолози, например, към настоящия момент се извършва от назначени в ДГ и училищата психолози, които не получават абсолютно никакво възнаграждение за своя труд, тъй като няма регламентирани правила затова. Наставничеството е доброволно и понякога неефективно поради липса на мотивация и регламентирано време за извършването му. 

Липсата на регламент и адекватно заплащане е пречка за получаване на  реална представа за професията както на бъдещите психолози и логопеди, така и за университетите, които трудно намират възможност за стаж за своите студенти. 

Времето на наставника, предназначено за обучение на младите специалисти, трябва да бъде включено в работното време, да се зачита за реално отработено време, а не обучението на студентите да се осъществява в извънработно време, което е абсолютно недопустимо и неправомерно!

Аргумент: Чл. 219. (2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

Основно задължение на педагогическите специалисти включва индивидуален подход и подкрепа на личностното развитие на децата!

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

Предложение за допълнение на чл. 187 с нова точка 6:

6. Индивидуална работа на учителите с децата с цел подпомагане усвояването на учебния матриал

Аргумент: 

Обучителните затруднения на децата и учениците със СОП са сериозно предизвикателство, с което образователните институции не винаги се справят. Към настоящия момент ресурсното подпомагане би трябвало да подкрепя работата на учителите, за да могат децата и учениците по-лесно да усвояват учебния материал. Факт е, обаче, че ресрурсните учители нямат необходимите знания и подготовка да осъществяват качествено подкрепата на децата в тази посока, особено в сферата на училищното образование, което прави тяхната работа неефективна и понякога безсмислена.

Обучителните затруднения на децата и учениците изискват допълнителни часове работа с цел адаптиране на материала, разясняване, усвояване и упражнения. Сложността на учебния материал по математика, химия, физика, например, след 4 клас често пъти е сериозна пречка за провеждане на ефективни занимания с ресурсния учител, който няма необходимите знания и подготовка, за да подпомогне ученика в усвояването на учебния материал.

В детските градини също се наблюдават сериозни проблеми в тази посока. Поради това, че се грижат целодневно за много и то малки деца, те не отделят време на децата със СОП с цел индивидуални занимания с обучителна цел, а разчитат на ресурсния учител. Подпомагането на децата със СОП по време на педагогическите ситуации е спорадично, а не целенасочено и задълбочено в зависимост от индивидуалните потребности на детето.

Ресурсните учители в детските градини не винаги подпомагат работата на учителите като работят индивидуално по образователните направления с децата, което включва работа с книжките. Случаите на подпомагане в групата по време на ситуации също са много редки.

Липсва ясно регламентирани правила за работа, контрол и отчетност за работата на ресурсните учители, които играят основна роля в подкрепата на децата с цел преодоляване на обучителните затруднения.

Би трябвало да се преосмисли предоставяното висше образование за тази специалност с цел диференциация на професията за различните етапи от образованието, регламентиране на точни и ясни правила за работа, както и придобиване на необходимите знания за подпомагане на учениците в по-горните класове по учебните предмети, особено природните и точните науки, за да се постигне ефективност и ефикасност в работата.

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

1. работа с дете и ученик по конкретен случай;

2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;

Предвид дефиницията за психо-социална рехабилитация на Световната Здравна организация, която гласи: 

"ДЕФИНИЦИЯ Психосоциалната рехабилитация е процес, който улеснява възможността на лица, които са с увреждания, инвалидност или инвалиди от психично разстройство, да достигнат оптималното си ниво на независимо функциониране в общността. Това включва както подобряване на компетентността на индивидите, така и въвеждане на промени в средата, с цел да се създаде живот с възможно най-добро качество за хора, които са преживели психично разстройство или имат увреждане на умствените си способности, което води до определено ниво на инвалидност. ПСР има за цел да осигури оптималното ниво на функциониране на индивидите и обществата, и минимизиране на уврежданията и недъгите, като набляга на избора на индивидите как да живеят успешно в общността. ПСР е сложна и амбициозна, защото обхваща много различни сектори и нива, от психиатрични болници до домове и работни среди. Следователно тя обхваща обществото като цяло. Въпреки това, тя е съществена и неразделна част от цялостното управление на лицата с увреждания от психични разстройства. Вследствие на това, органите, участващи в ПСР, също са разнообразни, напр. потребители, професионалисти, семейства, работодатели, мениджъри и администратори на обществени агенции и самата общност като цяло. Предвид тази сложност, средствата за предоставяне на ПСР варират в зависимост от географските, културните, икономическите, политическите, социалните и организационните характеристики на условията, където се предоставя ПСР.."

И която не кореспондира с дефиницията в т. 28 от ЗПУО от Допълнителните разпоредби, а именно: „"Психосоциална рехабилитация" е комплекс от дейности за подпомагане на учениците със затруднения, увреждане или разстройство на тяхното психично здраве за постигане на оптимално ниво на самостоятелност и за придобиване и прилагане на умения, необходими за пълноценно участие в училище.“

Смятам, че определението в нормативната уредба за психологическата работа, насочена към предоставяне на допълнителна подкрепа на деца и ученици, трябва да бъде преформулирано поради следните причини:

1. Определението на СЗО е с медицинска насоченост и обхваща дейности, насочени предимно към лица със сериозни ментални проблеми и заболявания. Предвид българското законодателство и Наредбата за приобщаващото образование, в която детет със СОП би могло да бъде както дете с леки артикулационни нарушения или дете с поведенчески проблеми с положителна перспектива за отшумяване, дължащи се на етапи от развитието, или дете с таланти и т.н., смятам, че това определение е абсолютно неточно.

2. В дефиницията на т. 28 от Допълнителните разпоредби присъства само думата „ученик“ и липсва думата „дете“.

От влизането в сила на Наредба за приобщаващото образование през 2017 година допълнителна подкрепа получават както учениците, така и децата в предучилищна възраст.

Предлагам терминът "психо-социална рехабилитация" да се замени с подходящ/и  термин/и: психологическа работа, психологическа консултация, когнитивен тренинг, психологически тренинг игри или други, след провеждането на сериозно обсъждане в професионалната общност.

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

1. работа с дете и ученик по конкретен случай;

2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;

Предвид дефиницията за психо-социална рехабилитация на Световната Здравна организация, която гласи: 

https://iris.who.int/handle/10665/60630

"ДЕФИНИЦИЯ Психосоциалната рехабилитация е процес, който улеснява възможността на лица, които са с увреждания, инвалидност или инвалиди от психично разстройство, да достигнат оптималното си ниво на независимо функциониране в общността. Това включва както подобряване на компетентността на индивидите, така и въвеждане на промени в средата, с цел да се създаде живот с възможно най-добро качество за хора, които са преживели психично разстройство или имат увреждане на умствените си способности, което води до определено ниво на инвалидност. ПСР има за цел да осигури оптималното ниво на функциониране на индивидите и обществата, и минимизиране на уврежданията и недъгите, като набляга на избора на индивидите как да живеят успешно в общността. ПСР е сложна и амбициозна, защото обхваща много различни сектори и нива, от психиатрични болници до домове и работни среди. Следователно тя обхваща обществото като цяло. Въпреки това, тя е съществена и неразделна част от цялостното управление на лицата с увреждания от психични разстройства. Вследствие на това, органите, участващи в ПСР, също са разнообразни, напр. потребители, професионалисти, семейства, работодатели, мениджъри и администратори на обществени агенции и самата общност като цяло. Предвид тази сложност, средствата за предоставяне на ПСР варират в зависимост от географските, културните, икономическите, политическите, социалните и организационните характеристики на условията, където се предоставя ПСР.."

И която не кореспондира с дефиницията в т. 28 от ЗПУО от Допълнителните разпоредби, а именно: „"Психосоциална рехабилитация" е комплекс от дейности за подпомагане на учениците със затруднения, увреждане или разстройство на тяхното психично здраве за постигане на оптимално ниво на самостоятелност и за придобиване и прилагане на умения, необходими за пълноценно участие в училище.“

Смятам, че определението в нормативната уредба за психологическата работа, насочена към предоставяне на допълнителна подкрепа на деца и ученици, трябва да бъде преформулирано поради следните причини:

1. Определението на СЗО е с медицинска насоченост и обхваща дейности, насочени предимно към лица със сериозни ментални проблеми и заболявания. Предвид българското законодателство и Наредбата за приобщаващото образование, в която детет със СОП би могло да бъде както дете с леки артикулационни нарушения или дете с поведенчески проблеми с положителна перспектива за отшумяване, дължащи се на етапи от развитието, или дете с таланти и т.н., смятам, че това определение е абсолютно неточно.

2. В дефиницията на т. 28 от Допълнителните разпоредби присъства само думата „ученик“ и липсва думата „дете“.

От влизането в сила на Наредба за приобщаващото образование през 2017 година допълнителна подкрепа получават както учениците, така и децата в предучилищна възраст.

Предлагам думата психо-социална рехабилитация да се замени с подходящ/и  термин/и: психологическа работа, психологическа консултация, когнитивен тренинг, психологически тренинг игри или други, след провеждането на сериозно обсъждане в професионалната общност.

Огтоворността, стресът и натоварването са огромни! Повечето от колегите, които си вършат съвестно работата работят извънредно, за да могат да се справят с поставените им задачи в установените от нормативната уредба срокове. Издъхваме, но всички се правят, че не виждат! Във всяка една институция психолозите са самостоятелна единица, чиято професия с нейните трудности и особености не е разбрана от останалите педагогически специалисти и непедагогически персонал. Качеството на живот на психолозите, заети в сферата на образованието е ниско поради свръхнатовареността, която имат, обезценяването на труда им, липсата на заплащане за допълнителния труд, който полагат, както изкуственото занижаване на престижността на работата им чрез липсата на регулация на професията  Липсва удовлетвореност и мотивация! Психолозите се отказват да работят в такива неравностойни условия на труд и често пъти се преквалифицират в ресурсни учители или логопеди, чиито професии и длъжности са регулирани с ясно установени и регламентирани правила за отчитане на работното време и дейностите!!!

Поемането на толкова много отговорности, допълнително натоварване с несвойствени задачи и бумащина, не ни позволява да обърнем достатъчно голямо внимание и да отделим време на обществено значими проблеми, свързани с необходимостта от превенция на психичното здраве на подрастващите! Очакванията на обществото също са насочени към това да подпомогнем всички деца да се развиват нормално, да живеят спокойно и да получат съответните знания, грижа и подкрепа от нас. За съжаление, обаче, обществото все още не е запознато с проблемите и трудностите, които среща училищния психолог! Родителите също не си дават сметка за това.

Нашето желание е да работим, да практикуваме и да бъдем полезни в сферата на нашата професионална квалификация като психолози, а не да вършим административна работа, да запълваме дупки и да изпълняваме безброй несвойствени задачи! Ние сме невидими за синдикатите, на които плащаме членски внос и които не защитават по никакъв начин интересите ни като гилдия!!! Ние сме невидими и за МОН, и за РУО, и за обществото като цяло! Нашата значимост и авторитет са обезценени и сринати!

Уважаеми законодатели! Психолозите имат желание да практикуват професията си в рамките на своята квалификация, спазвайки етичните принципи в работата си, получавайки равностоен и справедлив статут в нормативната регулация на МОН, равнопоставеност в трудовата ангажираност и достойно заплащане!

 Моля, обърнете сериозно внимание на коментарите в Портала за обществено обсъждане на Наредба 4 !!!! 

Очакваме адекватни промени от Вас – законодателите!

По настоящем в нормативната уредба в предучилищното и училищното образование не се отчита спецификата на психологическата работа, която включва много и разнообразни дейности (Виж коментари в портала за обществено обсъждане Наредба 4): работата с учители, консултации с родители, институции, провеждане на диагностика,  анализ на данни, писане на становища и доклади, провеждане на наблюдения и оценки и пр. И пр..

Реално отчитането на работното време на училищния психолог по нормативна уредба към настоящия момент е 30 часа седмично работа с деца!

В ежедневната си работа психологът работи по график с децата със СОП със същата натовареност, каквато е на ресурсният учител и логопеда, които имат съответно 25 часа САМО работа с деца със СОП, и 21 ТЕРАПЕВТИЧНИ!!!! Часа седмично.

А  след последните обсъждания на Наредба 4 се очаква 25 астрономически часа на ресурсния учител да станат УЧЕБНИ!!!!!

Освен това, обаче, докато тяхната работа приключва с изпълнението на графика за деня, то психологът е продължава с работните задачи. Той е длъжен да обърне внимание на проблемите, свързани с останалите деца в институцията като всеки казус изисква индивидуално внимание и методи за разрешаване. Следват разговори с учители, родители, близки и роднини, осъщесвяване на срещи, писане на документи, протоколи и становища до институции. Справянето с проблемите изискват отдаденост в работата, професионализъм, много голям времеви и психо-емоционален ресурс. Разговорите с родителите понякога са трудни и много тежки. Очакванията на общността са психологът да бъде медиатор и добър професионалист, който да умее да общува качествено с всички, да балансира добре взаимоотношенията и да се справя успешно с възникналите проблеми. Често пъти психологът се включва в разрешаването на конфликти и между колеги. Той предоставя индивидуални консултации и психо-емоционална подкрепа на всички служители в институцията, когато бъде поискана такава.

В допълнение към тези специфични за психологическата работа функции, може да се включи и работата като координатор без допълнително заплащане на повечето от психолозите в сферата на образованието с вменените допълнително немалко отговорности и несвойствени работни задачи, които вкарват допълнително натоварване и напрежение в работата, тъй като координаторът е човекът, който изисква документацията да бъде изрядна, сроковете на изпълнение на задачите да бъдат спазвани, т.е. функциите му са предимно КОНТРОЛНИ!!! И поради това, изисквайки от своите колеги учители, психологът приема друга роля, на изискващ администратор, какъвто не е! Този конфликт на професионални роли не хармонира положително върху взаимоотношенията психолог – педагог!

Редно е тази работна позиция да се изпълнява от директор, зам.директор или главен учител. Това са служители, заемащи по-високо йерархично ниво в организацията, чиито задължения включват осъществяването на контролни функции.

Моля, обърнете сериозно внимание на коментарите в Портала за обществено обсъждане на

Наредба 4 !!!! Очакваме адекватни промени от Вас – законодателите!

Чл. 186. (1) Видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение се определят от детската градина и от училището и може да включват:

Предложение: 

Включване на нови точки:

9. Консултация с родителите

10. Консултация на учители

Раздел II. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

Да се включат нови точки:

15. Дейности, свързани с адаптацията и реадаптация на децата в ДГ

16. Консултации и работа с родители и учители

Мотив 1:       чл. 185 ал. 2, т. 3 – „партньорство с родителите“ – за преодоляване на тормоза

Мотив 2:       чл. 208. (1) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо.

(2) Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция.

Мотив 3: Чл. 209. Родителите имат следните права:

1. периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността;

2. да се срещат с ръководството на детската градина или училището, с класния ръководител, с учителите и с другите педагогически специалисти в определеното приемно време или в друго удобно за двете страни време;

Мотив 4: чл. 210. (1) Родителите имат следните задължения:

7. да се явяват в училището след покана от учител, директор или друг педагогически специалист в подходящо за двете страни време.

Мотив 5: Чл. 219. (2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

3. да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;

Психолозите, заети в сферата на предучилищното образование, имат съществени задачи, свързани с консултиране на родители и подкрепа на децата по време на адаптационния период в детските градини, който често пъти продължава от месец септември до месец декември. Дейностите включват участие в родителски срещи, провеждане на обучения, индивидуални консултации на родители, наблюдение на децата в първите и ясленските групи, идентифициране на различни проблеми, свързани с хранене, режим на сън и бодърстване, преодоляване на тревожността както на децата, така и на родителите, които за първи път се отделят от своите малки деца.

Адаптацията на малките деца, постъпващи за първи път в детските градини е сложен и дълъг процес, изискващ много отдаденост, време и ресурс. Провеждат се дълги наблюдения на децата в групите, анализира се тяхното поведение, провеждат се многогратно консултации с учителите, а след това и с двамата родители, предоставят се насоки за работа с детето, както и такива с цел промяна начина на живот и режим на хранене и спане, проследява се процеса на адаптация в продължение на няколко месеца, докато той приключи.

Всичко това не е включено като ангажимент на психолога в общата подкрепа, въпреки че всички психолози в детските градини извършват тези дейности, които не се зачитат като работа, тъй като тя не е описана като такава в нормативната уредба.

Работата на психолога, който предоставя и допълнителна подкрепа, и обща подкрепа включва много повече дейности и задължения, които изисква естеството на нашата професия, но нито ролята, нито множеството отговорности, нито натовареността на психолозите за оценени достойно като престиж и заплащане.

Неравностойното положение на психолозите спрямо логопедите и ресурсните учители, както и тяхната свръхнатовареност с много професионални отговорности и задачи, но и с много несвойствени дейности, поставят вече крещящо въпроса за преоценка на труда и политиките, свързани с регулацията на професията и свързаните с това промени в нормативната уредба на страната.

Моля, обърнете сериозно внимание на коментарите в Портала за обществено обсъждане на Наредба 4 !!!! Очакваме адекватни промени от Вас – законодателите!

Раздел II. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

12. Дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;

Предложение 1: Включване на допълнителни точки към съществуващата 12 т.:

12. 1 Работа с родители

12.2 Работа с учители

Дейността по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение е приоритет на психологическата работа в институцията, която изисква провеждане на консултации освен с детето/ученика, така и работа с родители, учители и други значими възрастни.

Това е основен метод за работа, особено при малките деца в предучилищна възраст, който е свързан с влагане на професионален ресурс, анализ на получената информация,  предоставяне на консултации както на родители, така и на учители с цел осъществяване на психо-корекционна промяна, работно време и т.н..

Работата на психолога не може и не трябва да бъде обвързана единствено с работа с дете или ученик! Тя представлява комплекс от различни дейности и консултации, които трябва да се отчитат в работното време на психолога в образователната институция!

В тази връзка са необходими сериозни законодателни промени, които да регулират дейностите на психологическата работа, с които да се отчита и оценява справедливо труда на училищния психолог!

Предложение 2:

Към точка 13. Ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения;

Да се включи работа на ресурсния учител

Ранното оценяване на потребностите и превенцията на обучителните затруднения изискват специално внимание, задълбоченост, професионализъм и добро познаване както на изискванията по ДОС, така и на приобщаващото образование.

Това са процеси, които трябва да се случат преди предоставянето на общата подкрепа (тъй като е свързано с индентифициране на проблема) и след това в рамките на общата подкрепа. В тези първоначални етапи от приобщаващото образование, обаче, нормативната уредба предвижда само и единствено учителите да са хората, които могат да идентифицират риск от обучителни затруднения и само те да осъщствяват обща подкрепа в посоко превенция на обучителните затруднения.

С оглед на това, че в задълженията на учителите е това те да се грижат и отглеждат останалите деца в групата в ДГ, както и да преподават и да обърнат внимание на всички останали деца/ученици, смятам, че е редно в този процес да бъде включен ресурсният учител, който активно да съдейства за установяване на обучителните затруднения на дете/ученик след сигнализиране от страна на учителите.

Към настоящия момент ресурсните учители работят единствено и само с децата със СОП и те не са вкючени по никакъв начин в процеса на установяване на проблема, както и предоставянето на обща подкрепа (3 месеца) на децата с обучителни затруднения, което не кореспондира по никакъв начин с тяхната функция и роля на подкрепящи работата на учителите в процеса на преодаляване на обучителните затруднения при децата.

Смятам, че е редно, както логопедът и психологът в образователната институция провеждат диагностика, терапия и психологическа работа с децата, провеждат консултации с родителите с цел преодаляване на затрудненията, така и ресурсният учител би могъл навреме да се включи със своята компетентност, знания и опит, за да подпомогне превенцията на обучителните затруднения на децата и учениците, предоставяйки обща подкрепа.  

Раздел II. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

2. Допълнително индивидуално обучение по учебни предмети и направления при условията на този закон, предоставено от учителите;

Обучителните затруднения на децата и учениците със СОП са сериозно предизвикателство, с което образователните институции не винаги се справят. Към настоящия момент ресурсното подпомагане би трябвало да подкрепя работата на учителите, за да могат децата и учениците по-лесно да усвояват учебния материал. Факт е, обаче, че ресрурсните учители нямат необходимите знания и подготовка да осъществяват качествено подкрепата на децата в тази посока, особено в сферата на училищното образование, което прави тяхната работа неефективна и понякога безсмислена.

Обучителните затруднения на децата и учениците изискват допълнителни часове работа с цел адаптиране на материала, разясняване, усвояване и упражнения. Сложността на учебния материал по математика, химия, физика, например, след 4 клас често пъти е сериозна пречка за провеждане на ефективни занимания с ресурсния учител, който няма необходимите знания и подготовка, за да подпомогне ученика в усвояването на учебния материал.

В детските градини също се наблюдават сериозни проблеми в тази посока. Поради това, че се грижат целодневно за много и то малки деца, учителите не отделят време на децата със СОП с цел индивидуални занимания с обучителна цел, а разчитат на ресурсния учител. Подпомагането на децата със СОП по време на педагогическите ситуации е спорадично, а не целенасочено и задълбочено в зависимост от индивидуалните потребности на детето.

Ресурсните учители в детските градини не винаги подпомагат работата на учителите като работят индивидуално по образователните направления с децата, което включва работа с книжките. Случаите на подпомагане в групата по време на ситуации също са много редки.

Липсва ясно регламентирани правила за работа, контрол и отчетност за работата на ресурсните учители, които играят основна роля в подкрепата на децата с цел преодоляване на обучителните затруднения.

Би трябвало да се преосмисли предоставяното висше образование за тази специалност с цел диференциация на професията за различните етапи от образованието, регламентиране на точни и ясни правила за работа, както и придобиване на необходимите знания за подпомагане на учениците в по-горните класове по учебните предмети, особено природните и точните науки, за да се постигне ефективност и ефикасност в работата.