Профил на Б Стоянов

Така написано ПМС е неработещо за целите на закона. Ще бъде просто едно статистическо отчитане, без реално активиране на икономически неактивните лица. Подади тази причина предлагам следните промени:

1. Информацията да се обменя по-често, напр. всеки ден, всяка седмица или максимум един път месечно. За една календарна година и още няколко месеца обработка може да съм бил неактивен, после да съм работил два пъти, да съм бил регистриран като безработен и пак зает. И ще се обаждат от бюрата на хора, които отдавна не са неактивни или пък докато съм неактивен от март до ноември - никой няма да ми се обади, защото се засичат данните към края на годината. Технически е възможно, тези институции правят ежедневни обмени. Предложението ми е срокът в чл. 2, ал.2 да е с възможно най-кратък интервал.

2. Описанието на механизмите показва остарели техногии на администрациите и някакъв странен механизъм. Данните се заключват с парола (чл. 2, ал. 1), после се пращат на АЗ. АЗ без да има паролата препраща файловете към ГРАО (чл. 3). НАП, МОН и НАПОО изпращат директно паролата на ГРАО (чл. 2, ал. 3). Това няма никаква логика. Освен това ГРАО придобива прекалено много информация - дали лицата работят, учат и др., което противоречи на принципите за минимален достъп и защита на личните данни.

Предлагам:

а) НАП, МОН, НАПОО и др. да пращат на АЗ данни "защитени съобразно правилата за МИС", без да се уточнява как, това те двустранно да си го оформят. АЗ да обработи данните, да добави безработните от своя регистър и да прати на ГРАО само ЕГН на икономически активните (пак по защитен канал). ГРАО да ги обработи и да върне останалите ЕГН от възрастовия диапазон, с всички необходими данни, за да могат бюрата по труда да ги намерят - напр. постоянен адрес, настоящ адрес и т.н. 

или 

б) НАП, МОН, НАПОО и др. да пращат на АЗ данни "защитени съобразно правилата за МИС", без да се уточнява как, това те двустранно да си го оформят. ГРАО праща на АЗ всички ЕГН от възрастовия диапазон от 16 до 65 г. (само ЕГН, по защитен канал) - това ще са и активни, и неактивни. АЗ обработват масивите - сравняват ГРАО данните с останалите и определят неактивните. След което правят запитване до ГРАО само за неактивните ЕГН, за да им се върнат допълнителни данни - имена, адреси и др. Тук няма противоречие със защитата на лични данни, защото във всички варианти АЗ има ЕГН и на заети, и на безработни, и на неактивни.