Профил на Реформаторка Реформаторска

Мотиви към предложените промени в 1 част - продължение:

Вземайки повод от последния случай на проявена жестокост към множество животни, чието изтезание и умъртвяване е било обект на заснемане и на практика създаване на материал, който впоследствие е предлаган с цел имотна облага на други лица, се предлага инкриминиране и на създаването, излъчването, предлагането или разпространяването чрез информационна или съобщителна технология на такива заснети материали, в случаите, когато на дееца не може да се търси наказателна отговорност за деянието по чл. 325б от НК.

Предлага се инкриминирането и на набавянето за себе си ли за другиго чрез обещана или дадена имотна облага на материал, съдържащ прояви на жестокост към гръбначно животно. За целта се предлага създаването на нов чл. 325в от НК, като сегашния текст става чл. 325 г.

Предложението за инкриминиране на дейността по създаването на материала (видео запис или изображение на какъвто и да е носител), съдържащ прояви на жестокост към гръбначно животно, излъчването на такъв материал (в реално време) или  отправяне на оферта до друго лице, въздействие върху него така, че то да бъде мотивирано да възприеме материала (предлагане) или разпространението на такъв материал по какъвто и да е начин, е продиктувано от хипотеза, при която създалия, предлагащия или разпространяващия такъв материал не е участвал в извършването на деянието по чл. 325б от НК. 

От субективна страна, деянието по така направеното предложение  може да бъде извършено умишлено и то само при пряк умисъл. Това е така, защото, за да бъде реализиран съставът на престъплението, е необходимо да е налице специална цел за набавяне на имотна облага. Предвижда се същото наказание и на онзи, който набавя за себе си или за другиго такъв материал чрез обещана или дадена имотна облага. Целта е да разшири обхвата на НК, така че да обхване всички лица, участващи не само в проявата на жестокост към гръбначно животно, но и тези, които създават материал съдържащ такава проява, тези които го предлагат или разпространяват по какъвто и да е начин, като и т.нар. „потребители“ на тези материали.

Предлага се и легална дефиниция за „материал, съдържащ прояви на жестокост към гръбначно животно“, чрез създаването на нова т. 33 на чл. 93 от НК, като е използвана вече съществуваща правна техника и използвани понятия като „неприемлив или несъвместим с обществения морал материал“.

Освен направените по-горе предложения, провокирани от конкретния случай на жестоко и садистично отношение към животни, считаме за удачно да предложим и инкриминирането на  не полагането на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под нечий надзор, в резултат на което това гръбначно животно причини  тежко или трайно увреждане или смърт на друго гръбначно животно.

Към настоящия момент текста на чл. 325в от НК предвижда наказателна отговорност за лице, което не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което това гръбначно животно причини средна или тежка телесна повреда на човек, като е предвидено  по-тежко наказание при последвала смърт.

Не малко са случаите, обаче,  в които поради бездействие- не полагането на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под нечий надзор (напр. кучета, държани гладни, или оставени да се движат без повод или в необезопасени пространства) нападат и дори убиват други гръбначни животни (най-често кучета и котки-домашни любимци), като понастоящем лицето, под чийто надзор е гръбначното животно, нанесло тежко или трайно увреждане или причинило смърт на друго животно, не носи наказателна отговорност, а само гражданска.

Съставът на престъплението от субективна страна изисква като форма на вина умисъл. Този извод следва от общия принцип, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. В направеното предложение  не е предвидена наказуемост за непредпазливо извършване, следователно  това престъпление може да бъде осъществено само умишлено и то при евентуален умисъл.

Направеното предложение е в унисон с разбиранията и ценностите на едно съвременно общество, в което хуманното отношение към животните и недопускане насилие над животни от всякакъв характер следва да е предмет и на наказателно правна защита.

С оглед необходимостта да се избегне дисбаланс в предвидените наказания по чл. 325в от НК и предложения текст-то предлагаме наказанието при причинена средна или тежка повреда на гръбначно животно да е пробация и глоба до 2 000 лева, а при последвала смърт- до 3 години лишаване от свобода и глоба в размер до 5 000 лева.

Мотиви към предложените промени в 1 част:

Проявите на жестоко отношение към животните е осъдително поведение не само от гледна точка на обществения морал, но и от наказателноправна гледна точка.

С приемането на чл. 325а и чл. 325б от НК през 2011 г. се инкриминира организирането и участието в провеждането на боеве с животни, отглеждането, тренирането или предоставянето на животни за боеве, както и проявите на жестокост към гръбначно животно, с които му причинява противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане.

Съгласно данни, публикувани в различни медии, които се позовават на данни, предоставени от Върховна касационна прокуратура на Република България, в  периода 2019-2024 година в България са предадени на съд 318 души за престъпления, свързани с жестокост към животни, не полагане на грижи и организиране на боеве с животни. Общо 309 прокурорски акта са внесени в съда за различни престъпления срещу животните. Осъдени са 262 лица с влязъл в сила съдебен акт, но ефективни наказания за наложени само на 9 осъдени лица.

          През 2023 г. санкциите за прояви на жестокост към животните бяха увеличени, но въпреки това завишаване      „предвидените санкции явно нямат необходимия и достатъчен възпиращ ефект срещу подобни прояви. Напротив, практиката на правоприлагащите органи показва, че подобни деяния продължават да се осъществяват и дори ескалират“ (Проект на Мотиви към Проект на Закон за изменение на Наказателния кодекс, публикуван на страницата на Министерство на правосъдието за предварително обществено обсъждане)

Със съжаление следва да се отбележи, че обикновено проблемът с проявите на жестокост към животните влиза във фокуса на изпълнителната и законодателната власт по повод на случаи, придобили известност и разтърсили обществото ни със своята жестокост и нечовешко отношение към животни, като обикновено подходът е с увеличаване на наказанията по съществуващи текстове от Наказателния кодекс.

Последния случай, провокирал нуждата от незабавна реакция от страна на държавата,  обаче, очевидно налага необходимостта от комплексен подход, свързан, както с неизбежното завишаване на наказанията по съществуващи вече текстове от НК, така и с  изменения и допълнения на Наказателния кодекс, с оглед инкриминиране на деяния, свързани с прояви на жестокост към животни, които не са в приложното поле на сега действащия НК.

Предвид на това предлагаме изменения в санкционната част на разпоредбите на чл. 325а и чл. 325 б от НК, чиито основна цел е разширяване на възможностите на съда при индивидуализиране на наказанието.

И в двата обсъждани текста от НК наказанието „лишаване от свобода“ е предвидено като самостоятелно наказание и при определяне на неговия размер съдът спазва общите правила в границите, предвидени за съответното престъпление в посочените норми, бидейки част от особената част на НК. При липса, обаче, на специален минимум, какъвто е случаят с основния състав на чл. 325а от НК,  минималната граница е посоченият в чл. 39, ал. 1 от НК предел от три месеца.

В този смисъл са и предлаганите изменения на чл. 325а и чл. 325б от НК:

- въвеждане на специален минимум от една година на наказанието лишаване от свобода за деяние по основния състав на деянието по чл. 325а от НК;

- завишаване на минималната граница на наказанието лишаване от свобода, както и размерът на глобата за квалифицирания състав на деянието по чл. 325а, ал. 2 от НК ;

- завишаване на размера на горната граница при глобата по чл. 325а, ал. 5 от НК;

- завишаване на максималния срок на наказанието лишаване от

свобода по основния състав на престъплението – по чл. 325б, ал. 1 от НК, както и на размерите на глобата;

- завишаване на максималния срок на наказанието лишаване от

свобода по квалифицирания състав на престъплението  по чл. 325б, ал. 2 от НК, както и на размерите на глобата.

Предлага се и допълване на чл. 325б, ал.3 от НК като се добавят и  нови, по-тежко наказуеми състави на престъплението по чл. 325б от НК, а именно когато проявата на жестокост към гръбначно животно, с причинена противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, е заснета с цел разпространение, деянието е извършено с цел имотна облага, извършено е от повече от едно лице или се представя на живо или в реално време пред другиго.

Наказанието в тези случаи се предлага да е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

§ 1. В чл. 93 се създава т. 33:

 „т. 33. "Материал, съдържащ проява на жестокост към гръбначно животно " е изготвен по какъвто и да е начин, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява действие или бездействие, с което се причинява противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане на животното.“

 § 2. В чл. 325а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 след думите „от свобода“ се добавя „от една“

2. В ал. 2 думите „от една до шест години и глоба от шест хиляди до петдесет хиляди лева“ се заменят с „от две до шест години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева“

3. В ал. 5 думите „ до двадесет хиляди лева“ се заменят с „до петдесет хиляди лева“

§ 3. В чл. 325б се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „четири години“ се заменят с „пет години“ и думите „от хиляда до пет хиляди“ се заменят с думите „от две хиляди до осем хиляди“

2. В ал. 2 думите „от две до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“ се заменят с „лишаване от свобода от две до осем години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева“.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1:

1.       е заснето с цел разпространение;

2.       се представя на живо или в реално време пред другиго;

3.       е извършено с цел имотна облага;

4.       представлява опасен рецидив.“

§ 4. Създава се нов чл. 325в:

„Чл. 325в. (1) Който с цел имотна облага създава, излъчва, предлага или разпространява чрез информационна или съобщителна технология материал, съдържащ прояви на жестокост към гръбначно животно, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, когато от него не може да се търси наказателна отговорност за деянието по чл. 325б от НК.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който обещае или даде имотна облага, за да набави за себе си или за другиго, чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин, материал, съдържащ прояви на жестокост към гръбначно животно.“

§ 5. Сегашният чл. 325в става чл. 325г.

§ 6. Създава се нов чл. 325д:

„ Чл. 325д  (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то нанесе тежко или трайно увреждане на друго гръбначно животно, се наказва с пробация и с глоба до две хиляди лева. 

(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.“

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

§ 7.  Неприключените до влизането в сила на този закон производства по чл. 325б, ал. 1-3 се довършват по досегашния ред.

Считаме, че така предложените промени са частични и недостатъчни, поради това, че не обхващат в пълен обем различните случаи на проява на жестокост към животните.