Профил на Александър Божинов

Като родител на дете с увреждане, категорично се противопоставям и изразявам несъгласието си с предложения вариант за редакция на чл. 107 в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.

Чрез предложения вариант не се постигат заложените в редица нормативни документи цели по социализиране и адаптация на децата със специални образователни потребности. Нещо повече, така ще се „развържат“ ръцете на училищните власти за разправа и административен произвол, без форма на контрол и въздействие от страна на родителите по отношение на нуждите на тези деца.

Съгласно действащата нормативна уредба, образованието е задължително до навършване на 16 годишна възраст. В същото време няма адекватни условия за работа с деца със СОП в училища и детски градини, няма достатъчно места в ЦСОП и тези деца ще бъдат принуждавани да се обучават не във форма на обучение която е оптимална спрямо здравословното състояние и нуждите на детето, а спрямо удобството и желанието на училищната администрация.

Личният ми опит доказва, че не винаги екипът за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика преценява ситуацията обективно спрямо нуждите на детето, заключения на експерти и възможностите на родителите. В моя случай предвид здравословното състояние на детето, редица медицински специалисти аргументирано препоръчаха преминаване в дистанционна или самостоятелна форма на обучение, но екипът не взе това предвид. Те предлагаха само и единствено редовна форма на обучение, а след тежки преговори като компромисен и краен вариант – индивидуална. Часовете за индивидуалната форма на обучение по никакъв начин не кореспондираха с индивидуалните потребности и нужди на детето и при него се забеляза влошаване на състоянието и регрес в поведението! Реално всичко каквото бяхме постигнали с тежки и упорити терапии и работа със специалисти бе занулено само за да се угоди на екипа, който пък от своя страна гледаше да обслужва само и единствено своя работен комфорт.

Държа да отбележа, че в много голяма част от училищата няма оборудвани специализирани кабинети за работа с тези деца като по този начин това ще се използва като „аргумент“ за промяна на формата на обучение за деца със СОП.

Местата в центровете за специална образователна подкрепа пък са ограничени и крайно недостатъчни. В същото време не се предприемат действия нито за увеличаване на сградния фонд, което респективно ще доведе и до увеличаване на местата в тези центрове, нито процесите по прием на деца в тези центрове имат ясни, прозрачни и конкретни критерии.

Предвид всичко гореизложено настоявам в горепосочената нормативна уредба да се запази ролята на родителя при избор на формата за обучение на детето. Също така да се регламентират документите издадени от медицински структури след извършване на обследване съответното дете, като тяхното становище е водещо при избор на форма на обучение при деца и ученици със СОП.