Профил на Юлия Раданова

   4.        Относно нуждата от допълнителна статистика, анализ и координиране на провежданите информационни срещи:

Считаме, че за успешното интегриране на медиацията като неразделна част от системата за решаване на спорове в страната е необходимо допълнително да бъде детайлизирана уредбата относно как точно ще се събират и анализират данните от провежданите медиации, в това число и информационните срещи, заложени като задължителни в закона. В това число е необходимо да се предвиди и автоматизираното им събиране и обработка по един унифициран начин с цел по-лесното им последващо обобщение на национално ниво. В тази насока би било препоръчително да се обмисли как да бъде интегриран модул за медиация към понастоящем действащата единна информационна система за съдилищата по начин, позволяващ единния подход на събирането на статистически данни. Предвиждането на последното на законодателно ниво и последващото му детайлизиране в подзаконовата уредба се явява ключово за възможността да бъде осъществена качествена оценка на каквато и да е законова уредба на задължителна медиация.

Същевременно и още на този етап на регулиране на материята следва да бъдат приети и ключовите индикатори за изпълнение на заложените цели с промяната на уредбата, които впоследствие именно ще дадат онази солидна база, на която задължителната медиация в страната да стъпи.

    5.        Относно статута на медиаторите, които ще могат да провеждат информационни срещи по медиация:

Приветстваме, че Предложените изменения на ГПК биха позволили активното включване на всички вписани в Единния регистър на медиаторите в България да осъществяват дейност и като съдебни медиатори в случай, че успешно са преминали процедурата по обучение и подбор на ВСС. Считаме, че това е от особено значение и важност предвид нуждата от мултидисциплинарни компетенции за ефективно провеждане на процедурата по медиация. В тази насока обаче заостряме вниманието към предложеното изменение на чл. 21а от ЗМ, съгласно което съдът следва да може да определи задължителното участие на медиатор с юридическо образование. Считаме, че подобно указване противоречи на принципа на доброволност на процедурата по медиация, който обхваща не просто доброволното встъпване и продължаване на медиацията, но и съвместното определяне на професионалиста, който да фасилитира подобен диалог, в това число и на компетенциите, които последния следва да има. Нещо повече, в случай че страните счетат, че с оглед спецификите на техния спор е необходима именна подобна допълнителна юридическа експертиза, същите следва да могат да определят това без да са ограничени от волята на съда.

В допълнение към по-горното, изложени по-долу са допълнителни съображения по конкретно предложените текстове:

      1.        Относно разноските за провеждане на информационната среща и налаганите глоби за неучастие:

Предложената уредба предвижда всички разноски по провеждане на предвидената като задължителна информационна среща за процедура по медиация да бъдат покривани от бюджет на съда без впоследствие да бъдат възлагани по какъвто и да е начин на страните в производството. Приветстваме подобно разрешение, като единствено считаме, че може да бъде допълнително разяснено в предложената разпоредба на чл. 78б (1) от ГПК, че разноските, които ще бъдат покривани от бюджета на съдебната власт, няма да включват разноските, сторени от страните за участие – като пътни, пропуснато трудово възнаграждение, евентуално ангажирани процесуални представители за целите на участието в информационната среща.

От друга страна, следва да бъде отчетно че неучастието на страната лично във въпросните информационни срещи, подлежи на глоба по смисъла на чл. 92а от ГПК, като съгласно чл. 91, ал. 1 от ГПК глобите варират между 50 и 300 лв. В тази връзка е препоръчително да се обсъди и въведе единен критерий относно начина на прилагане на глобите, доколкото подобни парични санкции за определен кръг лица с по-нисък доход може да бъдат квалифицирани като препятстване достъпа им до правосъдие.

    2.        Относно личното участие на страните в информационната среща:

Действително считаме, че предвиденото лично участие на страните в предвидените задължителни медиационни срещи е важно за постигане на крайния ефект относно повишаване информираността относно ползите от медиацията и как тя на практика би могла да съдейства решаването на конкретен случай. В тази насока обаче считаме, че е препоръчително да се предвидят конкретни изключения относно личното явяване на страната за участие в информационна среща – като например трайно отсъствие от страната и невъзможност за провеждане на срещата онлайн, наличието на предхождаща динамика на насилие на страните, което прави невъзможно провеждането на обща среща с участие и на двете страни и др. В тази насока, отчитаме, че чл. 140a, ал. 3 от ГПК предвижда редица случаи при които информационната среща да не бъде провеждана, сред които и наличието на „убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес“. В тази връзка, препоръчително би било да се преосмисли нужда от квалифициране на доказателствата за предхождащо насилие като „убедителни“, за да бъде възразено срещу провеждането на задължителна информационна среща. Припомняме, че домашното насилие е социален проблем, който протича зад закрити врата и като такъв често е съпроводен от липсата не просто на убедителни, но и на каквито и да са други доказателства. В тази връзка препоръчваме отпадането на „убедителността“ това като основание жертвите на насилие да искат изключение от признака на задължителност на информационната среща.

   3.        Относно финансовия стимул за страните от възстановяване на 75 % от държавната такса при наличие на постигната спогодба:

Приветстваме предвидения в законопроекта финансов стимул за участие в медиация и решаване на даден казус посредством процеса посредством възстановяване на 75 % от заплатената държавна такса. Считаме, че това може да е допълнителен мотив на страните да ангажират добросъвестно своите усилия в насока на намиране на спогодба. Паралелно с това приканваме въпросния стимул от възстановяване на 75 % от дължимата такса да бъде относим и относно случаи на оттегляне или отказ от даден иск, постигнати в резултат на спогодба по дадения казус в рамките на процедура по медиация – по начина, по който това бе заложено в разпоредбите, които бяха отменени от Конституционния съд. Не считаме че това би нарушило по какъвто и да е начин правото на достъп до ефективно правосъдие – видно и от факта, че тази разпоредба не бе подложена на обсъждане в Конституционното решение, а бе отменена като част от „единния нормен комплекс“ на задължителната медиация.

АДР Център Глобал - Италия, е най-големият медиационен център в континентална Европа с богат опит в обучението на медиатори и правната регулация на процедурите по извънсъдебно решаване на спорове. Създадена през 1998 г. компанията се превърна във водеща консултантска организация, специализирана в изпълнението на международни проекти в областта на управлението на конфликти, алтернативното разрешаване на спорове (АРС), достъпа до правосъдие, търсена заради международния си опит в предоставянето на техническа помощ за създаване на най-съвременни програми за медиация. 

Предвид това, с настоящото искаме за изложим своята пълна подкрепа за промяна на нормативната уредба в България и преминаването към модел на задължителна първа информационна среща за медиация като част от повишаване разпознаваемостта на процедурата като ефективен способ за намиране на решения.

               Запознавайки се цялостно с Предложените изменения („Проекта за изменение на ГПК“), с настоящото искаме да обърнем вниманието Ви на следните съображения, които споделяме във връзка с така предложените текстове. В тази връзка запазваме своите опасения, че желанието за популяризиране на медиацията и повишаване на медиационната култура в страната е възможно да не бъде постигнато посредством предвидените изменения. Обръщаме и припомняме, че една от основните предпоставки за успешния италиански модел се дължи именно на изнасянето на задължителните информационни срещи преди формалното започване на съдебното производство – елемент, който липсва в настоящия модел, предложен на обсъждане, и който считаме, че би препятствал постигането на целените с реформата резултатите. В тази насока считаме още веднъж, че следва да бъде обсъдено дали делата по чл. 140а, ал. 1 от ГПК, които понастоящем е предвидено да бъдат задължени да участват в информационна среща след започване на съдебното производство, да не бъдат задължени да направят това преди входиране на съответната искова молба. Именно подобно времево задължение преди инициирането на делото и респективното добавяне на още разноски като държавни такси и адвокатски хонорари се явява в основата на успеха на италианския модел, където за периода 2013 -2023 г. само са администрирани над 2 милиона медиации от повече от 20 000 медиатори. В тази насока, статистиката в Италия сочи, че 50 % от тези първоначални информационни срещи са продължили своето участие в цялостна процедура по медиация, а от оставащите 50 % едва една малка част продължават с входиране на искова молба, докато останалите решават спора чрез споразумение или се отказват от воденето на съдебно производство. Считаме, че тази статистика доказва успеха на подобен подход за информационните срещи преди допълнителното обостряне на отношенията на страните, което е естествена последица на началото на състезателния съдебен процес. Нещо повече, с оглед новосъздадените съдебни центрове по медиация, работещи на бюджетна издръжка, считаме, че по същество дали последните ще бъдат ангажирани преди или след формалното начало на съдебното производство е без практическо значение, но крайният ефект от дейността им би се засилила в случай, че страните още не са встъпили в съдебната процедура. Предвид, че така изложеното предложение се явява съществено и явяващо се на диаметрална посока от предвиденото в законопроекта, оставаме на разположение за неговото по-подробно обсъждане и цялостно детайлизиране. Обръщаме ви внимание, че подобно „изнасяне“ на задължението за информационна среща по медиация е доста срещано и обосновано може да бъде заключено, че е преобладаващия модел на задължителна медиация в Европа, предвид че освен в Италия, същият се прилага успешно в Гърция, Кипър, Литва, Турция, Азербайджан и др.