Профил на Emilia Slavova

Струва си МОН внимателно да се запознае с всяко от изброените възражения и да преосмисли позицията си, според която предложението се радва на широк обществен консенсус. Консенсусът по-скоро е в обратната посока: подобен предмет, наложен като задължителен, е опасен и вреден. 



Затова предлагам:

Оттегляне на предложението по чл. 11, ал. 1 „Обучение, свързано с религиите, включително с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и по реда на този закон.“ и свързаните с него промени в останалата част на ЗПУО. 



Часът по религия следва да остане както е в момента - като избираем предмет. Противното би обезсмислило твърдението, че всяко дете ще има избор. Най-ясният гарант за подобен избор и именно предметът да остане избираем. 

Ако се въвежда нов час, целящ да осъществи възпитателна функция, борба с агресията, създаване на добродетели, възпитаване на ценности и пр., то той следва да е изцяло светски (без конфесионални елементи), да се посещава от всички ученици (а не да се прилага сегрегация на религиозна основа), и да се обмисли внимателно след широк дебат между професионалните общности: педагози, психолози, философи, литератори, специалисти по гражданско образование и т.н. Този час не бива да се свързва с която и да е религиозна общност, защото това е автоматична предпоставка за разделение сред учениците, а също и сред обществото. 

Конфесионалното образование има своето място и то е в храма: чрез неделни училища, летни училища, извънкласни клубове по интереси, всякакви доброволчески инициативи и пр. Живеем в демократична държава, член на Европейския съюз, и никой не ограничава правата на вярващите да упражняват своята религия, нито правата на децата да се запознават с различните религии. Но това трябва да стъпва на изцяло доброволна основа и не бива да минава през институционално наложеното и задължително за всички образование в страната.

МОН следва да се съобрази с обществените нагласи и да не допусне поредното разделение в обществото около това силно контестирано предложение. 

Д-р Емилия Славова, университетски преподавател, инициатор на "12 писма до дванайсетокласниците", съосновател на първия родителски кооператив в България

* Отворено писмо на представители на българската академична общност относно въвеждането на религия в училище (https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeQ_bPTuH2nr-nwIC5isVgRmZ5D6uegSZUzJGIu4bkKmu4J1Q/viewform)  

* Становище на Обществения съвет към 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ относно концепцията на МОН за изучаване на добродетели и религи (https://www.facebook.com/vera.asenova);

* Становище на граждански организации и експерти от сферата на образованието относно “Концепция за изучаване на добродетели и религии – програма „добродетели/ етика“​ (https://zaednovchas.bg/reformata-v-obrazovanieto-iziskva-poveche-ot-30-dni/​)​;

* Петиция до Омбудсмана на РБ в защита на светския характер в българското образование (https://www.peticiq.com/485611);

*Два протеста под надслов "Училището не е църква!" на 8 май и 15 май 2025 г.; 

* Множество изразени позиции​ в медиите против въвеждането на този предмет на интелектуалци и университетски преподаватели: проф. Амелия Личева, проф. Валерия Фол, проф. Веселин Дафов, д-р Женя Лазарова, проф. Калин Янакиев, проф. Олег Йорданов, проф. Сергей Игнатов и т.н.;

* Дори православни формации изразяват негативно отношение към това предложение, както става ясно от сайта Hristianstvo.bg (https://hristianstvo.bg/от-евангелие-към-методичка/; https://hristianstvo.bg/когато-вярата-се-подменя-с-национална/; https://hristianstvo.bg/религия-православие-патриотизъм-иде/ и т.н.)