Моите коментари
23.06.2025 10:41
В подкрепа на новата ал. 8 на чл. 76 ЗПУО
IV. Обществени очаквания:
В България обучението по вероучението в религия Православно
християнство е с вековна традиция. След излизането на държавата ни от
комунистическия режим в края на 80-те и началото на 90-те години на XXI век в
българското общество се зараждат очаквания, че заедно с отпадане на
потисническото отношение на държавата над Българската православна църква
ще се възроди и религиозното образование. В последните десетилетия се
наблюдават и увеличение на криминалните прояви на малолетни и
непълнолетни, девиантно поведение на младежите в училище и в на обществени
места, като все повече в публичното говорене се среща мнението, че сегашните
времена се характеризират с „криза на ценностите“. Релативизирането на
основни човешки ценности и подмяната на съдържанието водят до изостряне на
обществения дебат в търсене на причина и изход от ситуацията. Предложението
идва в контекста на засилен обществен интерес към моралното образование –
социологическо проучване (агенция „Тренд“, март 2025 г.) показва, че 57% от
българите одобряват включването на религия в редовната учебна програма, като
60% вярват, че такъв предмет ще спомогне за изграждането на морални
ценности у учениците. Тази ситуация обяснява в известна степен високия
процент на рейтинг на Българската православна църква и готовността на
гражданите да бъде въведено задължително вероучение в проведени и през
последните 10 г. социологически проучвания. Основната цел на новия учебен
предмет би отговорил на всички тези очаквания като от една страна засили
възпитателната роля на училището, а от друга младежите увеличат познанията
си относно развитието на основните добродетели и религиозните учения.
Същевременно концепцията на МОН е внимателно балансирана, предвиждайки
светски вариант (етика/добродетели) за семейства, които не желаят
конфесионално обучение. Много от общоприетите ценности на модерната
демокрация – свобода, зачитане на човешката личност, толерантност,
отговорност – всъщност имат дълбоки корени в християнската етика. Чрез
предмета тези ценности ще бъдат предадени по автентичен начин, свързан с
контекста на религията, а не като абстрактни идеи. Каква полза от всички
останали знания, ако нямаш понятия за добро и зло? Затова, паралелно с
математиката, литературата, езиците и науките, децата трябва да усвояват и
добродетели: честност, справедливост, милосърдие, трудолюбие, достойнство,
отговорност, смирение търпение, способност да се прощава и да се иска прошка.
Това би довело до повече уважение към родителите и учителите, до
толерантност и уважение към различните в обществото. Ако училището успее да
произведе поколения млади хора с изградени добродетели, това пряко ще се
отрази на социалните проблеми – по-ниски нива на престъпност, корупция,
нетолерантност. И не на последно място по важност пряко измерим ефект ще
бъде подобряването на училищната среда. Там, където вече са въведени
незадължителни часове по добродетели, се отчита спад в случаите на насилие и
тормоз между учениците.
С оглед на всичко изложено, предлагаме законодателят (Народното събрание) да
приеме съответните промени в Закона за предучилищното и училищното образование,
с които още от учебната 2025/2026 г. да стартира поетапното въвеждане на предмета
„Добродетели и религии“ в I клас, последователно надграждащо се нагоре по
випуските. Това въвеждане може да бъде предшествано от информационна кампания
към родителите и квалификационни курсове за учителите, за да се гарантира гладък
преход. Очакваният ефект е, че след няколко години ще имаме едно ново поколение
млади българи, които твърдо познават своята ценностна система, уважават чуждата,
вземат морални решения и имат по-дълбоко разбиране за традиционната вяра,
културата и историята ни. Отсъствието на вероучението досега ни е довело до липса на
важна част от познанието и на основни житейски ориентири. Ето защо, въвеждането на
този предмет е стъпка към по-добро образование и по-здраво общество и следва да
бъде реализирано без отлагане.
23.06.2025 10:41
В подкрепа на новата ал. 8 на чл. 76 ЗПУО
5. Право на избор и свободата на съвестта: Едно от ключовите достойнства на
предложения модел е, че той съчетава задължителността с право на избор,
гарантирайки уважение към личните убеждения. Родителите и учениците няма
да бъдат насилвани да изучават чуждо на тях вероизповедание – напротив, ще
избират измежду различни програми в зависимост от своите възгледи и
принадлежност. Същевременно, задължителният характер на часа гарантира, че
всяко дете ще получи определено ниво на познание по тези въпроси. Хората
трябва да имат право на избор, но за да бъде той истински свободен, трябва да е
информиран. Ние не можем да изберем или отхвърлим нещо, което не
познаваме. Затова е по-добре децата първо да научат какво представлява
православието (или съответно исляма), пък после – когато съзреят – сами да
решат дали да го следват или не. Всяко дете след определена възраст така или
иначе ще формира свое отношение към религията – нека този избор да се
основава на познание, а не на предразсъдъци или слухове. Идеята за
задължително религиозно образование с алтернативни модули напълно
кореспондира и с международните стандарти за свобода на вероизповедание. В
редица европейски страни съществува именно моделът „задължително, но с
право на избор между религия и етика“ – това се прилага напр. в Гърция, Белгия,
Испания, Полша, Унгария, Хърватия, Литва, Финландия, Словакия и др., без
това да поражда конфликти. Важно е да се отбележи, че обучението по религия
ще съчетава културно-историческо съдържание (историята на църквата), с
художествени елементи (иконография, църковна музика), с философски въпроси
(за смисъла на живота, за доброто и злото).
6. Науката и религиозното знание: Една от често обсъжданите теми е
съвместимостта на религиозното образование с секуларния характер на
училището и с научния мироглед. Преподаването на религия не означава отказ
от обективната истина и противоречие със науката. В действителност такъв
конфликт няма – науката и теологията имат различни области на компетентност
и могат да се допълват взаимно. Още средновековните мислители са казвали:
“Philosophia ancilla theologiae est” – философията е слугиня на богословието, т.е.
светската наука служи за по-доброто разбиране на вярата – двете не се
изключват, а подкрепят. В часовете по „Добродетели и религии“ децата няма да
бъдат учени да отхвърлят научния метод – напротив, Ще се разгледат и митове
за религията, които често битуват сред обществото маскирани като „народни
традиции“, за да докажат, че истинското християнство не противоречи на разума
и науката, а отхвърля суеверията. Всъщност, религиозното образование може да
играе роля за изграждане на критично мислене относно псевдонаучни и окултни
явления.
7. Запазване на секуларния характер на образованието: Конституцията и законите
ни го утвърждават, като въвеждането на религия като предмет не противоречи
на установения нормативен ред. Предлаганият модел напълно спазва тези
изисквания – преподаването ще е неутрално и образователно, ще се извършва от
квалифицирани учители (със съответната педагогическа подготовка).
8. Образователни предизвикателства: Държавното училище работи по
стандартизирани програми, с професионални учители, на ясна възрастова
периодизация. Това позволява материалът да бъде съобразен с психологическото
развитие на децата. Ако религията се учи вън от училище (например в
енорийски неделни школи), често се случва деца на различна възраст да са в
една група. На следващо място следва да се отбележи, че въвеждането на
„Добродетели и религии” в рамките на училищната система осигурява широк
обхват, качество, контрол и интеграция, които алтернативните форми не могат
да предложат в същата степен.
23.06.2025 10:40
В подкрепа на новата ал. 8 на чл. 76 ЗПУО
III. Необходимост на предлаганите изменения на ЗПУО:
1. Запълване на ценностен и светогледен вакуум в съвременното образование:
Светското училище днес предоставя знания за обективния свят, но почти не
засяга въпросите за смисъла на човешкия живот, произхода на света и моралните
устои. Именно религиите – макар и по различен начин – предлагат обяснения за
произхода на материалния свят, мястото на човека в него и целта на човешкото
съществуване. В този смисъл, запознаването на децата с религиозните идеи и
добродетели запълва важна празнина в мирогледното им формиране. То дава
контекст за големите въпроси от съществена важност за младежите (“Кой съм
аз?”, “Защо съм на света?”, “Какво е доброто и злото?”), на които чисто
научното знание не отговаря пряко.
2. Историческа традиция и прекъсването ѝ: До 1944 г. вероучението (катехизисът)
е било неразделна част от българското училище. Децата са били обучавани в
православно вероучение – семействата редовно са посещавали църква,
учениците дори се причастяват организирано, а държавният глава (Царят)
открито изповядва упование в Бога. След 1944 г. тази традиция рязко е
прекъсната от тоталитарната власт, наложила държавен атеизъм. В продължение
на десетилетия религиозното образование отсъства от училище.
3. Актуална среда и рискове: В днешното глобализирано общество децата се
сблъскват с разнообразни идеологии и информация, включително радикални и
деструктивни възгледи, без да имат нравствен филтър, изграден върху
устойчиви ценности. Липсата на познание за собствената духовна традиция ги
прави по-уязвими към секти, псевдодуховни течения или дори консуматорския
нихилизъм. материалните ценности често изместват духовните. В този контекст
въвеждането на предмет, който системно преподава добродетели, е навременна
мярка срещу нарастващата агресия, егоизъм и липса на уважение, наблюдавани
сред подрастващите. Практиката показва, че там, където вече се преподават
религия и етика (макар и факултативно), децата стават по-дисциплинирани, по-
ученолюбиви и проявават по-малко агресия.
4. Предпоставки за успешно въвеждане: През последните години са налице редица
стъпки, подготвящи почвата за този предмет. От 2018 г. в училищата
съществуват одобрени учебни програми по религия – православие. Светият
Синод на Българската православна църква разработи нови учебници по „Религия
– Християнство-Православие“, които МОН официално одобри през 2020 г. Това
показва институционална готовност – налични са както учебни програми и
материали, така и подкрепа от страна на традиционните вероизповедания. Време
е този дълго обсъждан въпрос да намери и необходимия политически консенсус,
за да бъде доведен докрай.
23.06.2025 10:37
В подкрепа на новата ал. 8 на чл. 76 ЗПУО
Разпоредбата на чл. 26 ЗНА въвежда ясни изисквания за процеса на изработване
на нормативни актове. Намираме, че проектозаконът е точно и ясно формулиран,
обоснован с реалистично заложена оценка на въздействие предвид изследваното
съотношение между формулираните цели и очакваните резултати.
1. Необходимост:
Съвременната образователна среда показва ясна потребност от формиране на
позитивни нагласи, универсални човешки ценности и добродетели сред
учениците. Наблюдават се случаи на агресия, тормоз и липса на емпатия,
което обуславя необходимостта от ранна превенция чрез възпитание в
добродетели.
2. Обоснованост:
Има солидна педагогическа и психологическа обосновка за ползите от
възпитанието в добродетели и формирането на морална отговорност още в
началния етап. Въвеждането на алтернативни програми, които родителите и
учениците могат да избират, допълнително аргументира ползата от
възможността да бъде направен избор съобразен с ценностната система,
която изповядва всяко отделно семейство, която да бъде допълвана и
обогатявана в образователния процес.
3. Предвидимост:
Ясно е структурирано, че предметът „Добродетели и религии“ е с точно
определена цел и съдържание, разграничен от задължителната догматична
религия и без оценки. Учениците и родителите предварително знаят
методите на преподаване, очакваните резултати и темите, по които ще се
работи във всяка една възрастова група.
4. Откритост:
Изготвянето на учебната програма се извършва с участието на учители,
университетски преподаватели, психолози, родители и обществени
организации, осигуряващи широко обсъждане на проекта. Предвидена е
открита процедура по обсъждане и възможност за корекции според
общественото мнение, което гарантира прозрачност и демократичност на
процеса.
5. Съгласуваност:
Новият предмет не измества съществуващи задължителни предмети, а
рационално преразпределя задължителни и избираеми часове, като гарантира
хармонична интеграция в образователния процес. Съдържанието е
съгласувано с други предмети като гражданско образование, литература и
история, осигурявайки цялостна интегрирана визия за морално възпитание.
6. Субсидиарност:
Изборът между три алтернативни програми предоставя възможност на
учениците и техните родители да решават в рамките на училищната общност,
т.е. най-ниското възможно ниво, кой конкретен подход е най-подходящ за
тяхната общност. Учителите имат свободата да адаптират методиката към
специфичните нужди на своя клас.
7. Пропорционалност:
Мерките са съразмерни на поставените цели – не се налагат вяра и ценности
на изучаващите предмета, а се разширява познавателния им апарат
(мирогледа). Методологията на обучение е насочена към поощряване на
диалога, дискусията и свободния избор. Оценяването чрез качествени, а не
количествени показатели (без оценки) отговаря точно на целите за
формиране на личността и морална отговорност.
8. Стабилност:
Предвижда се поетапно и устойчиво въвеждане от 1. до 12. клас с ясно
разписани цели и методи, което гарантира последователност и стабилност на
учебното съдържание. Съдържанието на учебните програми е устойчиво и
дългосрочно приложимо, защото ценностите и добродетелите, които ще се
преподават, са универсални и непроменливи във времето.
Предложените изменения на ЗПУО по отношение на въвеждането на
задължително избираем предмет намираме, че постигат целите предвидени в чл. 26
ЗНА като осигуряват качество, ефективност, правна сигурност и обществено доверие
към новата правна уредба. Същата ще допринесе за създаването на качествена,
социално ангажирана и етично ориентирана нормативна уредба в областта на
духовното образование на подрастващото поколение, следвайки примера на останалите
държави-членки на Европейския съюз.
