Профил на Ирена Иванова

Подкрепям изцяло следните мотиви против промяна  „12. да не използват мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства“ :

Предложението разширява обсега на сега съществуващата забрана за използване на  мобилни телефони по време на учебните часове (ЗПУО, чл. 172. Новата формулировка може да доведе до пълна забрана за използване на мобилни устройства, включително отнемането им за цял ден и налагане на санкции при употребата им при възникване на спор дали е имало уважителна причина за това. 

Това би могло да има крайно неблагоприятни и опасни последствия.

1. Всяка мислима процедура за задължаване на учениците да оставят телефоните си за целия ден би била унизителна за тях и затрудняваща учителите.

2. Телефоните са буквално спасение за много деца. За тези, които се чувстват изолирани от съучениците си, и в междучасието се обаждат на приятел. За тези, които са станали обект на злепоставяне, вербално насилие или дори физическо от страна на връстници или учители и в междучасието се обаждат на родителите си - не с оглед на разправа, а споделяне и утеха. За тези, които са получили паник атака по време на изпитване или  са закъснели за час и искат да обяснят, преди родителят им да види електронния дневник. За тези, които се чувстват зле физически или психически, но медицинската сестра / психологът не е на работа и наблизо няма ДОВЕРЕН учител, на когото да споделят и да им обърне внимание.

3. Крайно време е да започнем да вземаме решения, основаващи се на научни изследвания, анализи и прогнози. През м. февруари 2025 г. в сп. Lancet беше публикувано мащабно изследване, показващо, че сама по себе си забраната за телефони в училищата не води нито до подобряване на образователните резултати, нито до положителен ефект върху благополучието на учениците, нито дори до намаляване на общото екранно време.

Училищното образование у нас се намира в тежка криза, част от която е липсата на усещане за смисъл у учениците и чувството, че са бездушни обекти на обучително и възпитателно въздействие в система, предназначена да служи преди всичко сама на себе си. Учебният материал не съответства на потребностите им и не способства развиването на умения, които са им необходими днес и ще им бъдат необходими в бъдеще. Оценяването е фокусирано върху тестове, които не измерват полезни знания и умения и не дават полезна обратна връзка, за сметка на това води до силен стрес, възпрепятстващ ученето, и често се използват като наказателен инструмент от учителите. Липсват възможности за свободно целеполагане, избор на средства за следване на поставените цели и самооценка. Липсва уважение към личността на ученика, възможности за изразяване на мнение и водене на дебати, за реално участие в управлението на училищния живот и мн. др. Всичко това неминуемо води до усещане за безсилие и незначимост, което често стои в корена на агресивното, антисоциално или самоувреждащо поведение и импулса за нарушаване на правилата. В този контекст всеки разговор за санкции и забрани води само и единствено до задълбочаване на проблема. Вместо това следва да работим активно за качествена промяна в подготовката на учителите, учебната програма и училищната култура като цяло, за да създадем човеколюбива и уважителна среда, възпитаваща по естествен път. Най-просто казано: да правим така, че учениците да не злоупотребяват с телефоните си не поради страх от наказание, а от интерес към случващото се в часа и уважение към съучениците и учителя. Не бива да забравяме, че това и сега става изключително успешно в много класни стаи благодарение на добри педагогически практики. Необходимо е да търсим начини да ги подкрепяме и разпространяваме, а не още повече да отблъскваме учениците от училището.

8. В ЗИД не се уточнява кога следва да се въведе въпросният предмет, което на практика позволява той да бъде въведен масово още от следващата учебна година. Но дори да се спази декларираното намерение това да се случи от 2026/2027 г. и само за 1 клас, такъв неприемливо ранен срок не би позволил разработване на качествени програми, адекватна подготовка на учителите, пилотно въвеждане  и апробация, задълбочен анализ на резултатите и последващи корекции, създаване на качествени учебници и др.

9. Намерението да се въведе за 1 клас само по себе си е силно обезпокоително. Първо, на тази възраст няма изградено абстрактно мислене. Второ, идеята да преподават началните учители поставя логичния въпрос за дълбокия когнитивен дисонанс у децата: как един и същи авторитет в един час ще говори за креационизъм, а в следващия – за еволюция? Как един и същи учител ще води различни програми? Как ще възпитаваме общочовешки ценности, ако децата от най-малки учат, че са по-добри от съучениците си, защото тяхната религия е по-добра и единствено вярна?

10. Особено тревожни са прокрадващите се сигнали, вкл. в изявления на министър Вълчев, че програмата, предвидена за деца, които не желаят да изучават религия, също ще съдържа значителна част религиозен материал. Възпитанието в добро обаче не е прерогатив на религията и внушението за обратното има опасни последици.

Безспорно училището има важна възпитателна роля, но поставянето на знак за тъждество между морала и религията е манипулативно и нередно. Силно неоснователно е също да смятаме, че с час по „добродетели“ може да се постигне полезен възпитателен ефект, намаляване на агресията, ограничаване употребата на вредни вещества и др. Изследванията показват, че тези проблеми имат дълбоки корени, които следва да се адресират с промяна в цялостната култура, в т.ч. семейството, училището и обществото, а не с „час по добродетели“.

11. Страната ни е на последните места в Европа по ред показатели, свързани с образованието: академични и социално-емоционални умения, критично и творческо мислене, мотивация за учене през целия живот, здравна култура, толерантност, гражданско самосъзнание и други важни компетентности. Учениците ни се представят под критичния минимум на собствените ни и международните изпити. На този фон МОН предлага… религия.

12. Дори да говорим за час по етика, това не бива да се случва прибързано, както в момента. Вместо да пилеем огромни ресурси за въвеждането на нов предмет, за който още не знаем какво ще съдържа, как ще се впише между останалите и как ще повлияе на учениците и тяхното израстване, трябва да започнем сериозен и задълбочен експертен и обществен дебат за целите на образованието; да очертаем нужните реформи, стъпвайки на надеждни данни, анализи и научно обосновани принципи и прогнози; да набележим стъпките в близък и далечен план за осъществяването им, включително адекватно проследяване на резултатите и  своевременни корекции. Едва тогава ще видим как, къде и в каква форма има място подобен предмет.

В заключение изразявам категорично мнение против въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“.

Възразявам срещу предложението  в § 25. В чл. 76  Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание, подкрепяйки  следните мотиви:

1. Изучаването на религиите в  исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма.

2. И сега желаещите могат да изучават религия (православие, ислям или т.нар. неконфесионална, но също религиозно насочена програма) като избираем предмет. Не е ясно кое налага превръщането на въпросния предмет в задължителен за всички.

3. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос мисията му да гради умения за критично мислене, основаващо се на научни достижения.

4. Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, създава предпоставки за опасно разделение и противопоставяне на децата от малки. Училището следва да бъде място на обединение и подчертаване на общото помежду ни.

5. Очевидно липсва обществен консенсус по този изключително важен въпрос, който засяга пряко всички ученици, техните родители и всички граждани на Република България, защото решението крие потенциал да повлияе на облика на образованието и обществото като цяло. Омбудсманът неслучайно призова за прозрачност на процеса по обсъждане и вземане на решение с обществен консенсус. И двете видимо липсват. Отвореното писмо против въвеждането на предмета като част от задължителната учебна програма има 9000 подписа, а МОН така и не отговори на въпросите, зададени в придружаващото писмо при внасянето му.

6. Не е ясно как ще се гарантират фундаментални права.

Позоваването на европейската практика („навсякъде се учи религия“) е силно спекулативно. Почти навсякъде, където присъства такъв предмет, програмата няма нищо общо с одобрените у нас към момента (припомням, че според информация от МОН конфесионалните до голяма степен ще се запасят), има възможност за отказ (на места дори само по желание на детето), а в някои държави – избор на друг, коренно различен и напълно неутрален предмет. Много държави, в които тази възможност не е била добре уредена, са понесли осъдителни решения от Европейския съд за правата на човека.

У нас обаче се планира въвеждането на общ задължителен предмет „Добродетели и религии“, който да дава възможност за избор между различни програми. Въпросните програми могат лесно да се променят без поправки в ЗПУО.

Споменатият чл. 12, ал. 2 гласи само: „Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните - от учениците със съгласието на техните родители“. Всички знаем, че в реалният избор в българското училище е силно ограничен: за чуждите езици, за нивата,  на които се изучават, за спорта, за профилиращите предмети и пр. Няма никаква яснота как ще се случва съставянето на групи. Министър Вълчев „успокоява“, че никой няма да бъде принуден да изучава религия, ако не желае, само че няма никакви гаранции за това. Не е ясно как ще се случва, когато децата са недостатъчно за сформиране на група. Има разлика дали принуждаваме децата да учат език, който не отговаря на желанието им, или религия, която не отговаря на личните им разбирания и тези на семейството им.

Възразявам със следните мотиви срещу промените в  „§ 50. В чл. 120 се създава ал. 9, касаещо НВО И ДЗИ:

Решение 3305/ 28.03.2025 на Върховния административен съд ,с което той обяви за нищожна забраната да се оспорват оценките от матурите, въведена в Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. Съдът заключва, че наредба, която съставлява подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения извън уредените такива в закона и по този начин да се дописва законът. Невъзможността за оспорване и промяна на оценка при несъответствие нарушава правата на учениците и има огромно значение за тяхното бъдеще.  Известни са много случаи на технически грешки и некоректно оценяване. Важно е да има работеща процедура за повторна проверка и коригирането на оценката, а не да се въвежда забрана в закона, което е в противоречие с основния закон.

Считам, че с предложенията за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) целите не са да се  модернизира и усъвършенства правната регулация на обществените отношения в системата, а да се затруднят още повече родителите и най-уязвимите- децата, чиито интереси следва да бъдат най-голям приоритет на държавата.  Предложените промени не само няма да  подобрят партньорството между институциите, родителите, социалните партньори и бизнеса, а ще отворят още по-голяма бездна. Държавата спешно трябва да вземе мерки, с които да съобрази спецификата на новите поколения, които идват с коренно различен начин на мислене. Те са нови хора с ново поведение и психика, на които предложените промени за повече санкции и безсмислени предмети няма как да повлияят позитивно. Системата трябва да спре да санкционира различните, защото всички от новата генерация са различават от сегашния шаблон. Училището трябва да открива позитивното в различността. Всъщност системата и учителите трябва да бъдат обучени да работят с новите деца и да разпознават техните нужди, възможности, таланти и емоции, а не да санкционира и наказва и това е промяната, от която има нужда образованието ни. Това няма как да се постигне със забрани. Промени ще има, когато училището започне да подкрепя и разбира.

Възразявам, срещу променете в „§ 47. В чл. 117, касаещи  ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ със следните мотиви:

Не е ясно какво следва да означава "синхрон в оценяването по различни предмети".

               Предложението в §47, т. 4. а именно: „Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално–поведенчески умения“ е неприемливо. Това ще даде възможност  наказателните оценки съвсем законно да бъдат  смесвани с оценката за знания и умения.

Оценката за поведение/дисциплина категорично неприемлива. Оценката за поведение е наказателна мярка, която в някои случаи може да постигне краткотрайно подчинение , но не и полезен ефект във формирането на личността. Децата имат нужда от подкрепа и  уважение, което ги учи да уважават себе си и другите, не от санкции и оценки.  В прикрития вид, който в момента ни се предлага, тази оценка е още по-опасна.

Методите на оценяване следва да се преразгледат изцяло, тъй като сегашните варианти на оценяване, включително НВО И ДЗИ са безполезни тестовете, които възпитават налучкване, но не и креативно мислене. Най-същественият проблем тук е, че НВО и ДЗИ не показват реални постижения на детето и училището, а показват колко усиля е хвърлило семейството, за да покрие безумните изисквания на тестовете чрез частни уроци, помощ вкъщи, частни учители и т.н. Това не повишава знанията на детето, а струва скъпо на семейството, най-вече уврежда здравето и психиката на родители и деца.

Неясните формулировки в предложението ще бъдат предпоставка за повече проблеми с включването на компонент поведение.