Моите коментари
Бих искала да предложа промяна по отношение на организацията на учебния ден в прогимназиален етап за децата, които са на полудневен режим (чл. 102-103 от действация Закон).
В немалко училища училища, особено такива с допълнителни часове, извън задължителната подготовка, часовете в периода V-VII клас са 36-40 седмично или 7/8 учебни часа дневно. При едносменене режим тези деца приключват училище между 14 и 15 ч.
Предлагам в случаите когато краят на часовете преминава значително 13 ч., да се обособи по-голяма почивка, в рамките на 20-30 минути, в която учениците да могат да обядват, включително да се възползват от стола на училището. Това ще им даде възможност за пълноценен обяд, нещо от което повечето от тях са лишени в момента, при нуждата да се хранят "на крак" за 5-10 минути, докато тичат между кабинети, както и ще подпомогне добрата им концентрация през последните часове.
Като родител на две деца, съответно в начален и прогимназиален курс, както и като психолог, остро възразявам и изказвам абсолютното си несъгласие да има ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН предмет Религия и добродетели. В модерно и светско общество, каквото надявам се, е българското, през 2025 г. считам, че религията отдавна няма ролята, която е играла през Средновековието, когато е имала ролята на обучителна, възпитателна и пазеща българския дух и култура поради липса на други институции. Да се опитваме отново да й вменим тази роля означава, че считаме, че всички съществуващи в момента институции и структури – от семейството, през съдебната система, до образователните институции не могат да свършат своята работа.
Отделно, но не по-маловажно, немалка част от българското общество не се причислява към нито една религия или се причислява към религия, различна от православие или ислям.
Заявките, че ще има свобода на избор, не се приемат насериозно от никого, при положение, че в момента тази привидна свобода на избор по други предмети, чужди езици, например, не се случва почти никъде поради логистични причини или липса на преподаватели.
Да не говорим, че голяма част от децата дори и в момента имат прекомерно много часове и включването на допълнителни само ще влоши ситуацията. Имаме деца, които от 2. клас учат втора смяна и седят в училище до 18.30 ч. вечер. Сега. При още 1 час това означава някои от тях да приключват училище в 19.20 ч. Съжалявам, но не.
Нравствената култура и добродетелите не се формират „на теория“, а с адекватно поведение на значимите възрастни около децата, които да дадат пример. В контекста на училищната среда това означава учители, които да се държат с уважение към учениците си без да считат, че това уронва авторитета им, да показват емоционална зрялост в поведението си, и да третират всички свои ученици по един и същи начин, без фаворитизиране или отхвърляне.
В този ред на мисли, бих предложила друг подход, който да спомогне за развитието на нравствена култура и добродетели у учениците, а именно курсове за учители, свързани с Управление на конфликти, Емоционална интелигентност, Ненасилствена комуникация и други теми, свързани с развитието на т.нр. меки умения. Работата на учителя е изключително емоционално натоварена и считам, че това ще има ползотворен ефект както за самите преподаватели, така и за учениците им в дългосрочен план.
В допълнение, бих предложила също да се помисли за допълнителна социална придобивка за преподавателите и всички, работещи с директно с деца в сферата на образованието, да има безплатни консултации с терапевт с цел избягване на „емоционално прегаряне“, т.нр. „бърнаут“. Това са придобивки, предлагани от много от големите работодатели в България, и мисля, че биха били особено ценно за хора, които спомагат за отглеждането и обучението на бъдещето на България. Отново, ще има двустранен ефект, тъй като ще е в полза както на самите преподаватели, така и на учениците.
Психическото здраве е тема, която продължава да се подценява в България, а е много важна и е нужно да е фокус при високостресови професии - учители, лекари, пожарникари, полицаи.