Профил на Ивайло Халов

Като родител на дете със специални образователни потребности изказвам несъгласието ми с предложените промени в чл.107 (4), а именно отпадане мнението на родителя при вземане на решение за формата на обучение. Децата ни са с индивидуални нужди, възможности и необходимости и само един родител може да прецени каква форма на обучение е в полза на детето му. Въпреки че, експертното мнение на външен екип е важно за незвисима оценка с цел определяне мястото на детето в обществото, естествено и логично идва следния въпрос:

Доколко обществото е склонно да приеме разликите и да осигури жизнено важната социализация на хората със специални образователни потребности?....

 Интеграция? ? ?....

 - ПО-СКОРО препоръката на екипа ще е естествено насочена към изолация и избягване на трудностите по прием на такава личност в група, т.е. към индивидуално обучение без социализация.

БЕЗ СОЦИАЛЕН ЖИВОТ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПЪЛНОЦЕНЕН И ВСЕКИ ОПИТ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА МАЛКОТО МУ РАДОСТИ В СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ ВОДИ ДО ТЪЖЕН КРАЙ.

Изключването на изречението в чл.107(4) води до риск на еднолично решение, което може да не е най-доброто решение за съдбата на детето. Отнемат се правата на родителите по чл.12 ал.2 от този закон в частта отнасяща се за малолетни и непълнолетни лица.

 ИНТЕГРИРАНЕТО НА ДЕЦАТА  със специални образователни потребности става когато се даде възможност на двете страни да се опознаят и социализират, а слабостта ни като общество да не можем  практически да  осигурим защитата на интересите на едната „нормална“ страна (виж чл.107(3) ) НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА води до ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ДРУГАТА !!!!