Профил на Борислав Димитров

Предлагам:

В § 8. В чл. 28, ал. 1 т. 2 след думите "с навигационно известие до мореплавателите" да бъдат добавени думите "или с издадено известие до мореплавателите".

МОТИВИ:

Със статута на военните зони и пунктове за базиране могат да бъдат въвеждани ограничения не само с „навигационно известие до мореплавателите“, но и с постоянните „Известия до мореплавателите“ (т.нар. Notice to Mariners, които са общопризнати в морското право и практика). За пълна яснота и обхват на правната норма, е уместно текстът да бъде допълнен, така че да включва и двата вида известия.

Предложение – отмяна на т. 4 в § 58, т. 1 от законопроекта за ЗИД на ЗОВСРБ (чл. 227, ал. 6, т. 4):

**Предлагам т. 4 в § 58, т. 1 от законопроекта (нова редакция на чл. 227, ал. 6, т. 4 от ЗОВСРБ), а именно:

"на основание чл. 163 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3;"

да отпадне.**

Мотиви:

1. Потенциал за дискриминация и неравно третиране:
   
   Предложената т. 4 въвежда изключение от правото на обезщетение при освобождаване от военна служба за всички обучаеми* (включително, но не само, курсанти и колежани), напуснали преди изтичане на първоначалния срок на военната служба след обучение. Това създава различен режим спрямо останалите военнослужещи, които при други хипотези на освобождаване получават обезщетение по чл. 227, ал. 1 и 5. Липсва обоснована законосъобразна и пропорционална цел за това разграничение, което влиза в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ (равенство пред закона) и чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО (Забрана на дискриминация в заетостта).

2. Неспазване на принципа за защита на придобитите права
   
   До момента всички обучаеми/военнослужещи, включително и сключилите договор на основание чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1, чл. 144, ал. 3, са имали легитимно очакване, че при напускане на служба ще получат обезщетение за всяка прослужена година. Промяната, приложена със задна дата или без преходен режим, ще наруши принципите на правна сигурност и легитимни очаквания (чл. 14 от ЗАКОНА за нормативните актове, решения на Конституционния съд №10/2011 и №12/2010).

3. Липса на справедливост и риск от демотивация
   
   Обезщетението по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ се дължи за реално положен труд – за всяка година служба. Логиката, че при напускане преди изтичане на първоначалния срок това право отпада, обезценява положения труд и демотивира обучаемите да избират военната професия, особено в условия на недостиг на кадри. Практиките за обратно действие и отнемане на придобити права са изрично осъждани от Европейския съд по правата на човека (виж Член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ – защита на имуществото, което включва и обезщетения).

4. Влошаване на кадровата ситуация и обществената привлекателност
   
   Премахването на правото на обезщетение при напускане преди срока ще увеличи недоволството, фрустрацията и текучеството на персонала, което е в противоречие с мотивите на законодателя да осигури устойчивост и ангажираност на военния състав (виж: Мотиви към законопроекта, § 4.2 от приложените документи).

Завършващо предложение:

Апелирам т. 4 от § 58, т. 1 от законопроекта за ЗИД на ЗОВСРБ да отпадне изцяло, като така се гарантира равно третиране и се избегне създаване на изключение, лишаващо определена категория военнослужещи/обучаеми от дължимото обезщетение за реално положен труд.

В случай че въпреки изложените аргументи тази промяна бъде приета, настоявам да се въведе преходен режим, съгласно който новият ред ще се прилага само за лица, постъпили на обучение и подписали договори след датата на влизане в сила на закона (по аргумент от чл. 14 от ЗНА).