Моите коментари
Считам, че вследствие на вече съществуващите и въвежданите сега рестрикции спрямо военнослужещи и същественото засягане и ограничаване на граждански и трудови права на военнослужещите по време на изпълнението на военната служба, следва да се даде възможност за военнослужещите, прослужили 20-25 и повече години, при необходимост от освобождаване от военна служба, вследствие на настъпила негодност поради заболяване (увреждане), да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, независимо от изискващата се възраст по чл. 69 от КСО .
В случай на такъв неблагоприятен резултат от изпълнение на военната служба и:
- тенденцията за повишаване изискващата се възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите;
- създадените привилегии за част от военнослужещите да получават пенсия и заплата, която ще продължи още няколко години;
- законовата възможност определени категории военнослужещи, като пилоти, подводничари, парашутисти и др., да получават пенсиия и заплата в период от почти 10 години и други,
поставят в дискриминационно положение хората, за които военната служба се е развила в неблагоприятна за тях и семействата им посока, а именно – физическа/психическа невъзможност или силно ограничена възможност за полагане на труд.
Несправедливо е, с оглед посочените доводи, военнослужещи изпълнили почти на 100 % изискванията за придобиване на право на пенсии за осигурителен стаж и възраст, да се отнема възможността за достойно приключване на военната служба и за определен период от време да бъдат оставени на произвола на съдбата, с инвалидна или липса дори на инвалидна пенсия, само защото вече са ненужни на системата.
С оглед вероятността на такива събития и реално пренебрежимият им брой спрямо правото на пенсия и заплата за голям брой категории военнослужещи – хиляди, имат право на пенсия и заплата от 45-47 г. до 55 г., финансовата тежест за държавата би била пренебрежимо малка и непропорционална спрямо заявените и декларирани в закони и прокламирани в редица стратегии, доктрини и визии, възвишен статут и обществено засвидетелствано уважение към военнослужещите.
Поради тези съображения, предлагам да се създаде разпоредба в чл. 227 от ЗОВС, със следното примерно съдържание: „Когато военнослужещият е прослужил 20 (25) и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане, придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, независимо от изискващата се възраст по чл. 69 от КСО.“
Моите коментари
Не са редки случаите, когато извършител на престъпление, напуска мястото на местопрестъплението, понякога дори напуска страната в опит да избяга от носене на наказателна отговорност. Когато (ако) накрая бъде заловен, той бива съден без да се отчита това обстоятелство. Считам, че след като съществува възможност, при признаване на вина, наказанието да се редуцира с 1/3, реципрочно опитът за бягство да се счита за утежняващо вината обстоятелство от съда и присъдата да се увеличава с определен срок. Това би довело до намаляване на случаите на опити за избягване на носене на наказателна отговорност, до по-ефективна работа на съдилищата и не на последно място - до спестяване на ресурс на органите на МВР за издирване и задържане на лица извършили престъпления.