Профил на Ivan Robev

§ 29 от ЗИД ЗОВСРБ предвижда в чл. 142, ал. 2 да се създаде буква „з“, съгласно която на курсантите се изплаща равностойността в лева или евро на полагащата им се храна и ободряващи напитки само при изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, извън постоянното им място за обучение.

         В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение липсва аргументация относно уреждането само на този частен случай, в който е допустимо изплащането на равностойността на полагащата се храна.

         Липсват и мотиви относно различното третиране на курсантите, които изпълняват задачи извън постоянното им място на обучение в сравнение с тези, които са в постоянното си място на обучение и във военното формирование/структура по обективни причини (хипотези свързани с приложението на Закона за обществените поръчки, липса на помещение за приготвяне и/или сервиране на храна и др.) не е организирано войсково хранене или хранене от външен изпълнител.

         Липсват мотиви относно различното третиране на военнослужещите и курсантите, пък били те и с особен статут, предвид факта че на военнослужещите се изплаща равностойността на полагащата се храна когато във военното формирование/структура по обективни причини не е организирано войсково хранене или хранене от външен изпълнител (чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ във връзка с Наредба № Н-5/2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време).

         Важността на храненето е несъмнена – за курсантите, тъй като се обучават за изпълнение на отговорната военна служба, а за военнослужещите, тъй като експлоатират, обслужват и поддържат техника за милиони. В настоящия случай възниква въпроса, чие хранене е по-важно и защо това не е аргументирано по никакъв начин.

         Предвид изложените по-горе мотиви предлагам следния текст: „храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева или евро – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.“

§ 29 от ЗИД ЗОВСРБ предвижда в чл. 142, ал. 2 да се създаде буква „з“, съгласно която на курсантите се изплаща равностойността в лева или евро на полагащата им се храна и ободряващи напитки само при изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, извън постоянното им място за обучение.

         Следователно възниква въпроса как следва законосъобразно да се осигури полагащата се храна на курсантите, когато се намират в постоянното им място на обучение, при така направеното предложение за изменение, и имайки предвид въведената с чл. 3, ал. 4 от Наредба № Н-5/2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време, забрана за плащането на равностойността ѝ, за времето, през което се обжалват процедури по възлагане на храненето на външен изпълнител, при прекратяване на обществена поръчка и други хипотези, свързани с приложението на Закона за обществените поръчки (отказ на изпълнител да сключи договор, предсрочно прекратяване на сключен договор за възлагане на храненето и др.), както и при липса на помещение, в което да бъде приготвяна и/или сервирана храна.

         Очевидно така предложения текст не урежда максимален брой  хипотези, а само частен случай.

         Предвид изложените по-горе мотиви предлагам следния текст: „храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева или евро – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.“