Профил на Merilin Ivanova

До момента имаме същите маймуни – нов цирк, или „Същият цирк, само клоуните са други“.

След като зададох въпросите  по проекта , непременно ще изразя личното си мнение по следния въпрос- здравето е приоритет от първи ред в нашето общество. На празници и делници всички си пожелаваме здраве. Защо тогава ни е толкова трудно да дадем смешната заплата от 3600 лева на хората, които ни го осигуряват, до степен да ги накараме да се срамуват, че искат да има какво да ядат и едновременно с това шанс да посещават поне един научен конгрес годишно, за да се развиват и да ни осигуряват повече здраве?

1. Трябва ли някой „як пич“ да излезе по телевизията и да каже: „Дайте им повече пари, за да не са корумпирани“ – и ще важи ли това поетично изказване и за лекарите?

2. Или трябва да блокираме града за два дни, както направиха работещите в транспорта, за да получават човешки заплати – но не и лекарите, понеже те не са хора, защото… нещо за Хипократовата клетва, в която, виждате ли, не пише нищо за мизерстване?

„Устойчив подход към извършването и публичното оповестяване на резултатите от проведените анкети сред специализантите…“

20. А кой регулира това?(отново да)

21. Какви са законовите наказания при неизпълнението му?

22. Как се верифицира обективността на публикувания резултат?

23. Какви активни мерки се предприемат във връзка с отчетените резултати?

Публичното им оповестяване не е активна мярка!

Сред целите на наредбата е включено „създаване на условия за по-качествена подготовка на специализантите“. Това не може да се регистрира само чрез повишаване на годините опит на ръководителя на специализация от 3 на 5 години, в бази, в които липсва не само човешки, но и материален ресурс.

24. Защо не помислим в посока осигуряване на безплатни обучения, конкурси и семинари, за да може реално да се подобри подготовката?

19.Кой следи следящите, ако те не следят? Колко време трябва да се забави един отговор за да се подаде сигнал,че институцията към която е подаден не върши работата си?

Струва ми се, че на другия край на това решение седи AI-секретар, който казва: „Ще се свържем с вас при първа възможност.“ Ако предлагате подобни „решения“, те трябва да бъдат обмислени, описани и контролирани адекватно. Иначе не предлагате решения, а хвърляте прах.

 „В случаите, в които специализантът не изпълнява учебната програма и индивидуалния си учебен план, с проекта се регламентира възможност ръководителят на специализанта да има право да предлага на ръководителя на базата за обучение прекратяване на обучението за придобиване на специалност.“

Коментар: Такива случаи няма. Заплахите за наказателни мерки вървят в посока, обратна на вярната. Обикновено ръководителят на специалността ти не те пуска да си ходиш на стажовете, защото трябва да работиш и да си в графика, а не „в съседна база да се обучаваш като бял човек, получавайки заплата“. Това да не е Западна Европа? Кой следи и контролира него? Ръководителя на специалността ти?

Щом е възможно в този аспект, то е възможно и във всички останали.

„Към настоящия момент при неспазване изискванията на Наредба № 1 от 2015 г. специализантите могат да подават сигнали в Министерството на здравеопазването по общия ред – по електронна поща или на хартиен носител. По данни на Инициативния комитет на Национален здравен протест „Бъдеще в България“ има специализанти, които се страхуват да подават сигнали по общия ред. По тази причина в проекта на наредба е предвидено Министерството на здравеопазването да създаде и поддържа раздел на интернет страницата си с възможност за подаване на онлайн сигнали от специализанти.“

17.Отново къде са регламентирани мерките, които се вземат – законово-наказателни – при отчитане на реално нарушение?

18. Кой следи и отговаря на тези сигнали? В какъв срок се реагира?

 Друг концептуален въпрос – а именно липсата на централизирано определяне на местата за специализанти. „Работодателите могат да извършват подбор на служителите си“ е концепция, която няма как да важи. Корекцията тук трябва да е на едно от СЛЕДНИТЕ нива:

или да се преустановят този тип взаимоотношения между пряк работодател и евентуално подбран от него кандидат, защото болниците не са козметични салони, в които назначаваш най-спретнатата рецепционистка;

или конкурсът да не се провежда пряко от работодателя;

или в клауза към трудовия договор, който се сключва, да се изведе условие/анекс, според който справедливите работодатели се отказват с декларация от „честта“ да извършват подбор на служителите си, за да бъде той извършен от някой друг (също толкова компетентен), но по обективен надяваме се.

10.На кое от изброените нива ще е корекцията?

Всичко това – в контекста на възникналите разногласия, за да излезем от патовата ситуация на спекулации и шуробаджанащина. Но този път – не за сметка на специализантите.

11.Не е ли Кодексът на труда е сам по себе си променим документ, както и Конституцията? Блясъкът му е във факта, че се променя в динамика с промените в обществото. Такова е удачно да се случи и сега.

Ригидност в това отношение е предпоставка за тоталитаризъм и основание да вярваме, че и след 200 години все още ще се оповаваме на средновековни закони.

Изтъкването на документи, пречещи на регулирането на толкова ключова процедура, означава само, че въпросните документи трябва да се променят. Това не създава усещане за невъзможност, а за нежелание и мързел.

„Сега само за едни специализанти ще променяме Кодекса на труда?“ – не е нещо, което трябва да си мислите, четейки това!

12. Съобразно решение на 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) № 9470 от 07.07.2014 г., с което се оставя в сила решение № 15612 от 26.11.2013 г. по адм. дело № 12716/2012 г. на тричленен състав на ВАС.

13. Ами това решение е взето през 2014 година, когато лекарите все още бяха съгласни да са роби. То може да бъде адаптирано спрямо потребностите на съвременното общество, нали?

14. Не е ли това естествената логика? 

15.Колко пък да е трудно да се съберат тези три члена на журито и чрез три до пет процедури да решим проблема умно?

Или да не ги занимаваме тези върховни администратори, защото „не е достатъчно важен административен проблем“ – само всички лекари в страната засяга.

При отмяната на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 е взето предвид също, че минималните трудови възнаграждения на специализантите, както и на всички останали лекари и други медицински специалисти, не могат да бъдат определени с наредба или постановление на Министерския съвет. Необходимо е те да бъдат определени на законово ниво. Такава законодателна промяна се обсъжда към момента в Народното събрание.“

16. Може би е редно да обсъдите и останалите законодателни промени – както тази цитирана.

Всички сме виждали как изглеждат обявите – в тях информацията е представена мъгляво и абстрактно.

Необходима е регулация. Дайте предложения как ще се реализира тя, но нека са ефективни и съдържателни, този път. 

5.В качеството си на какъв „рядък вид вундеркинд“ ще присъстват инспектори-НЕФУНКЦИОНИРАЩИ, АМОРТИЗИРАНИ кадри завършили медицина от Регионалната здравна инспекция на изпити за ортопедия, съдова хирургия, кардиология и педиатрия?

6. Способни ли са да обективизират резултата от проведения изпит и благодарение на какъв точно вид актуализирано позание ще участват в процеса? 

7.Каква “сила” имат те при ситуации на липса на прозрачност? 

8.Как ще изпълняват ролята на експерти по изтеглените теми от съответните специалности?

9.Как ще могат да поставят сами за себе си обективна оценка на учстниците в конкурса, за да могат в резултат на това да изразят позиция при „забелязана“ нередност в отчитането на оценка на кандидат?

Не е измислено добре, опитайте пак. Това не подобрява прозрачността, а само подобрява набора шоколадови бонбони в шкафчето на инспектора.1. А въпросът е: чудесно е, че обвързвате заплатата с осигурителния доход, както се сетихте да направите при полицаите и следователите. Но все пак – защо не дадете заплатите, които трябва, на ключовата за здравето ви обществена група?

 „Нормативно осигурената прозрачност“, която е цитирана, не е прозрачност. Обясних.

Няколко въпроса и коментара на които искам да отговорите последователно. 

В сектора ”Резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства “– никъде не е описано, че изпитът трябва да се провежда в писмен вид. Това обаче е единственият вариант за обективизиране на данните. В противен случай, при провеждане на устен изпит, резултатът, от който е само протокол, е неубедително относно обективността на конкурса, защото протоколът от проведения изпит съдържа само мнението на член или няколко на изпитващата комисия относно представянето на кандидата. Това превръща и безсмисленото присъствие на член на РЗИ в комисията в още по-безсмислено.

1.Защо не е вписан писмения вид, като задължителен и единствен възможен, във връзка с реализирането на многократно споменатата прозрачност!

Нека уточним, че писменото свидетелство за знанията на кандидата създава предпоставка за проверка на комисията с друга такава и в този аспект регулира нередности (шуробаджанащина, на която се основава единствената възможна и рядка финансова стабилност на много лекарски семейства в страната).

Наличието на клауза „други умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността“ (социални, организационни, компютърни, езикови), без наличието на инструмент, който да ги отчете като обективно налични или неналични, е нова заешка дупка, в която пропадаме.

2. Това че „Гинчо каза на Стефчо, че Ясен не може да работи с Фотошоп“ е ли основание Ясен да не спечели конкурсно място в задачата?

„Назначаването на специализанти по реда на Кодекса на труда не само че не ощетява специализантите спрямо останалите служители, но заемането на длъжностите за специализанти е регулирано в най-висока степен спрямо заемането на останалите длъжности за медицински специалисти“ – е оправдателно изречение, съдържащо достоверна информация само дотам, докъдето сте склонни да вярвате, че финансовите злоупотреби, извършвани на гърба на специализантите в болници из цялата страна, са плод на тяхното въображение.

3.Така ли мислите? 

Очевидно е, че „назначаването на специализанти по реда на Кодекса на труда не гарантира нищо на специализантите“, но… добър опит?!

 А „това е регулирано в най-висока степен спрямо“ означава само, че „останалите са регулирани само по-зле“, а не че заемането на длъжностите от специализанти е добре регулирано.

4. Кой гарантира, че правилата за балообразуване и класиране на кандидата се публикуват още в обявата на конкурса и че изчисленията на средния успех не са резултат от грешка в подкрепа на „запазването на рода“, тоест фалшифициране на резултата с цел осигуряване на място не за кандидата с най-добър успех, а за онзи с най-близка роднинска връзка?