Профил на Димитър Бичев

3. Възниква риск от дублиране на контрола. В чл.6 и чл.39 се разпределят правомощия между кметове, Морска администрация, ГВА, Комисия за защита на потребителите. Липсва разписана координация кой носи последната отговорност, респ. това може да доведе до противоречиви и разнопосочни предписания от различните контролни органи.

4. Разпоредбата на §3 предвижда 6 месечен срок за привеждане на съществуващите съоръжения в съответствие с нормите на закона. Следва да се отбележи, че при по-сложни конструкции това е нереалистично, особено ако трябва да се минава през нови акредитационни органи.

5. Документация и дневници – чл.17 и чл.19 изискват ежедневни предексплоатационни проверки и поддръжка с 5-годишно съхранение. Това е добра практика, която реално и сега съществува, но следва да отбележим, че законопроектът не уточнява дали е допустима изцяло електронна форма и кой я заверява. Това би създало несигурност за проектантите на атракционни съоръжения при предаване на обекта. 

Моля тези допълнителни съображения да бъдат считани за неразделна част от подаденото становище от името на „СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА АТРАКЦИОННИ СЪОРЪЖЕНИЯ“.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 10.09.2025г. на Интернет-страницата на Министерство на транспорта и съобщения и в портала за обществени консултации към Министерски съвет е публикуван проект на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

В законоустановения срок подадохме подробно мотивирано становище относно законопроекта от името на „СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА АТРАКЦИОННИ СЪОРЪЖЕНИЯ“, което представлява и обединява значителен брой физически и юридически лица, предоставящи различни атракционни услуги.

С настоящото допълнително становище, което депозираме в дадения 14-дневен срок, изразяваме свои допълнителни съображения относно отделни разпоредби от законопроекта, касаещи техническите стандарти и изисквания към съоръженията, и практическото прилагане на закона.

1. Липсва яснота относно техническите стандарти, които ще се прилагат спрямо съоръженията. В текстовете на законопроекта често се говори за това, че съоръженията трябва да отговарят на нормативните изисквания (чл.11, т.1; чл.20 и др.), без да са посочени конкретни EN/ISO или национални стандарти, нито кои точно директиви и регламенти от Европейското законодателство се приемат за задължителни. Това оставя възможности за твърде широко тълкуване при прилагането на закона от производители, проектанти и контролни органи.

2. Липсва разписана конкретна процедура при модификации на съоръженията – чл.18 изисква „управление на промени“ и сертификат от акредитиран орган, но не е описано какъв вид изчисления, чертежи или изпитвания се изискват. За проектантите това е критично важно, защото без ясни нормативно разписани стъпки и правила, може да има различни изисквания в различни общини или органи.

13. Предлагаме от текста на чл.28, ал.2 да отпадне основанието за издаване на заповед за незабавно спиране на експлоатацията на атракционното съоръжение поради липса на аварийно спиране. Това е неприложимо за лунапарк атракционите, тъй като отново се работи по наредбата.

14. Неоправдано високи са заложените санкции при ангажиране на административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения. В чл.29, ал.1 се предвижда санкция от 10 000 до 50 000лв. за доставчик, който предоставя услуга по чл.2 без вписване в регистъра или без сертификат за контрол, издаден от акредитиран орган за контрол за съответното съоръжение. Предлагаме тези санкции като долен и горен праг да бъдат редуцирани и съответно намалени като се отчете незначителната тежест и степен на опасност на нарушението, тъй като съоръжението може да е напълно изрядно и безопасно за използване, но въпреки това доставчикът да бъде санкциониран със значителна сума единствено заради това, че не е извършено едно формално действие, а именно вписване в регистъра или липсата на издаден от частен орган за контрол документ.  

15.  Крайно неясен и неприложим е текстът на чл. 37, ал.3, според който за нарушения, довели до смърт, санкциите се налагат в максимален размер, без да се изключва наказателна отговорност по общия ред. В случая следва да се работи по българското законодателство за установяване на виновника и едва тогава да се прилага каквато и да е санкция. Отделно от това, разпоредбата противоречи на чл.33, ал.1 от ЗАНН, която изключва възможността за образуване на административно-наказателно производство когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата.

16. Предлагаме от дефиницията за „Увеселително съоръжение“ по §1, т.6, а именно: Увеселителни съоръжения са всяко съоръжение или съвкупност от такива, технически устройства, конструкции или системи, предназначени за атракционни цели, които функционират чрез движение с висока скорост, бързо въртене или интензивно задвижване или на голяма височина, да отпаднат лунапарк атракционите.

9. С чл.13, ал.1 се въвежда изискване ползването на услуги от лица под 14 години да се разрешава ако са придружени от пълнолетно лице, което е подписало декларация за информирано съгласие. С ал.2-ра пък се въвежда задължение на лицата преди ползването на услугата по чл.2 да се запознаят с правилата по чл.12, за което подписват декларация за информирано съгласие, с която да удостоверяват, че са запознати с тях и че им е бил проведен инструктаж преди ползване на услугата. Със същата разпоредба се предвижда декларациите да се номерират и да се съхраняват за срок от една година.

Никъде по света няма такова нещо. Подобно изискване за попълване на декларация от всяко лице, използващо какъвто и да е атракцион, е практически неизпълнимо и би довело до огромен хаос, особено при масовите атракциони като лунапаркове, разполагащи с въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, мини влакчета и стрелбища. Това е неприложимо заради огромния брой документи, които ще следва да се попълват и съхраняват за период от 1 година. Нещо повече, проектът на закон не дава отговор на въпроса как ще се осигури спазването на неговите изисквания за ползване на услуга от лица под 14 години с придружител, ако съответният атракцион не позволява това – например някои от въртележките.

10. Предлагаме да отпаднат за лунапарковете като неприложими разпоредбите на чл. 14, предвиждащ преди ползването на услуга лицата да се запознаят с правилата за безопасност при ползване на услугата и да подпишат декларация за информирано съгласие, както и чл. 15, т.2 относно случаите в които лицата отказват да се запознаят с правилата за ползване на безопасност при ползване на услугата или да подпишат декларация за информирано съгласие.

11. Предлагаме отпадането на чл. 18 според който атракционните съоръжения ще подлежат на ежегоден контрол от акредитиран орган за контрол, ако в друг нормативен акт не е определен друг по- кратък период. За лунапарк атракционите се работи по наредбата за контролните органи, които имат право да ги проверяват. В разпоредбата не е посочено кой ще е органът за контрол и по какъв ред ще се извършва контролът. 

12. Не сме съгласни с чл.24, въвеждащ нова излишна фигура в отношенията между държавата и доставчиците на услуги, а именно фигурата на акредитиран орган за контрол. Разпоредбата указва в ал.1, че контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства използвани при предоставянето на услуги по чл. 2 се извършва от акредитирани органи за контрол вида съгласно изискванията БДС ЕН 130 / IEC 17020. Предвижда се контролът да се извършва по писмен договор между дставчик на услуги и акредитирания орган, което означава допълнително натоварване и необосновани разходи за доставчиците. Отново предлагаме за лунапарк атракционите това изискване за упражняване на контрол от акредитиран орган да отпадне. Що се касае до лунапарк атракционите се работи по действащата наредба.

6. На следващо място, законопроектът предвижда в чл.9, ал.1 доставчиците на услуги по чл.2 да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и за определяне на отговорно лице за безопасността, което съгласно ал.3-та трябва да притежава най-малко средно специално или висше образование в техническа или сходна област и най-малко една година опит в експлоатацията или поддръжката на съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставят услуги по чл.2.  

Планът за безопасност е и един от изискуемите се документи по чл.7, ал.1, т.4 за вписване в регистъра по чл.6, ал.1. А според чл.7, ал.1, т.5 доставчикът, който желае да бъде вписан в регистъра, следва да посочи в заявлението и отговорно лице по безопасността с данни за контакт.

Противопоставяме се и на изискването по чл.7, ал.1, т.8 за представяне на сертификат за оценка на съответствието, издаден от акредитиран орган за контрол. Тук отново се въвежда една ненужна допълнителна административна тежест, тъй като всички наши съоръжения разполагат с валидни технически паспорти. Тази разпоредба също следва да отпадне. 

Изискването по чл.9, ал.4, т.6 за притежаване на задължителни специфични умения свързани с предоставянето на съответната услуга – следва да отпадне за атракционите тип „лунапарк“.

Считаме, че изискванията за съставяне, утвърждаване, съдържание и представяне на план за безопасност и отговорно лице по безопасността следва да отпаднат, а именно чл.7, ал.1, т.4, т.5 и т.8, както и целият чл.9.

7. Разпоредбата на чл.11, гласяща, че при предоставянето на услуга по чл. 2 доставчиците използват съоръжения, екипировка и оборудване, които отговарят на нормативните изисквания и осигуряват ползването и съхранението им в съответствие с тези изисквания и с приложимите стандарти и изисквания на производителя, също трябва да отпадне за лунапарк атракционите, тъй като тези изисквания са въведени в действащата наредба, по която работим.

8. Следва да отпадне и чл. 12, съгласно който доставчиците на услуги по чл. 2 провеждат предварителен инструктаж преди началото на предоставяне на услугата по чл. 2 на всяко лице като го запознават подробно с правилата и дават необходими пояснения. Това изискване е неприложимо за лунапарк атракциони, поради големия брой хора, масово посещаващи подобни атракциони. То би довело до значително затрудняване и дори до блокиране на работата на лунапарк атракционите. Дори и при най-добро желание от страна на доставчика да изпълни това изискване, то ще е практически невъзможно, тъй като не биха могли да се обработят толкова много документи спрямо неограничен брой хора/посетители.

4. Настояваме да се преработи чл.4, ал.2 от проекта на закон и изискването услугите да са придружени с документ от производителя за съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката с приложимо законодателство за изискванията за безопасност. В България има приложимо законодателство и това е действащата Наредба № V-12-707 от 15.11.2013г. Имат право да работят всички съоръжения, които са произведени и в България и имат съответната документация по тази наредба, а това са всички съоръжения, произведени в България преди и след 2005-та г., както се класифицират атракционите според действащата Наредба.

5. С чл.6, ал.1 от законопроекта се предвижда създаването към Министъра на туризма на публичен електронен регистър на доставчиците на услуги по чл.2 от същия законопроект.  

Съответно съгласно чл.7, ал.1 всяко лице, което възнамерява да предоставя услуга по чл.2 е задължено да подаде заявление по образец до министъра на туризма или до кмета на съответната община в случаите по ал. 3 за вписване в регистъра. Разпоредбата на чл.7, ал.4 пък задължава лицата, възнамеряващи да предоставят услуга по чл.2, да уведомяват министъра на туризма или кмета на съответната община – в случаите по ал.3, за всяка промяна на данните от заявлението по ал.1 в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

Смятаме, че е нужно тези текстове да се прецизират и редактират, защото възникват редица неясноти и противоречия. Законопроектът не дава отговор на въпросите – какъв ще е териториалният обхват на вписването в регистъра, доколкото с такива права ще разполагат освен министъра на туризма още и кмета на общината, съгласно чл.6, ал.3.

В тази връзка не става ясно кой кмет ще е компетентен да извършва вписването – този по местоживеене или адресна регистрация на физическото или юридическото лице, или където се работи по отделните общини. Неясно е ако доставчик на услуги бъде вписан еднократно в регистъра от министъра на туризма, дали вписването ще важи за територията на цялата страна, или ще е необходимо доставчикът да подава отделно заявление до кмета на съответната община, в която възнамерява да предоставя услугата.

Не е изяснено и какъв ще е времевият обхват на вписването в регистъра, дали за това ще се дължи такса и в какъв размер ще е тя. Ще е нужно ли да се подновява през определен период или еднократното вписване ще е достатъчно.

Следва да се отбележи, че по принцип съоръженията, чрез които се предоставят атракционни услуги, в много случаи са мобилни, не са стационарни и рядко се задържат в едно населено място за по-дълго време. Въведеното в проекта на закон изискване за подаване на заявление до кмета на съответната община за вписване в регистъра би създало значителна административна тежест върху задължените лица. При повече от 200 общини в България на практика лицата, предоставящи атракционни услуги, ще бъдат принудени при всяко преместване на атракционните съоръжения в ново населено място да подават ново заявление и да поддържат за значителна по обем документация. От проекта на закон не става ясно и дали след като вече веднъж са вписани в регистъра от съответен кмет на община, това вписване ще важи за неопределено време или ще се налага при всяко последващо посещение на съответната община да се подава ново заявление. В тази връзка лицата, предоставящи атракционни услуги, различни от въздушноатракционните и водноатракционните, биха били поставени в неизгодно и неравностойно положение, доколкото те са по-мобилни при предоставянето на услугите си и не се задържат на едно място за дълъг период от време.

Нашето становище е, че от чл.6 трябва да отпадне ал.3 за вписване в регистъра от кмета на общината или оправомощено от него лице.       

2. Сдружение на собствениците на атракционни съоръжения настоява за изключването на лунапарк атракционите от чл.2, ал.2, т.1 на проекта на закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

Настояваме да продължим да работим по съществуващата и действаща в момента Наредба: № V- 12 – 707 от 15.11.2013г. за условията и реда за устройство безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставени в увеселителни обекти, издадена от МРРБ, МВР, Министерство на младежта и спорта, съгласувана с Министерство на инвестиционно проектиране. Става дума за обществени отношения, уредени вече с подзаконов нормативен акт, за което не е необходимо приемането на специален закон. Съгласно чл.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ със закон се уреждат първични или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. В конкретния случай не може да се говори за обществени отношения от такъв характер, че уреждането им да се нуждае от приемането на специален закон. Наредбата що се касае до лунапарк атракционите работи достатъчно добре и няма нужда от преуреждане на този сегмент от развлекателната индустрия. Намираме, че много по-голяма нужда от уредба имат услугите, предоставящи превозни средства под наем като АТВ-та, бъгита и други подобни, за които няма и една дума в проекта на закон. Необосновано е обаче да се вкарват в закона вече регламентирани и уредени в наредба отношения по предоставяне на лунапарк атракциони. 

3. Възразяваме против дадената в чл.2, ал.1 дефиниция на атракционните услуги, представляващи източник на повишена опасност, а именно: всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица, и която се предоставя срещу заплащане. От дефиницията по чл.2, ал.1 следва да бъдат изключени лунапарк атракционите, тъй като те не попадат в приложното ѝ поле. От дефиницията следва да отпадне и думата „косвена“ що се касае до характера на опасността, тъй като по този начин всяка едно атракционно съоръжение, дори и най-безобидното, чието използване не застрашава никого, би попаднало под приложното поле на закона на база на така общо дефинираната опасност. В проекта на закон липсва яснота какъв смисъл влагат изготвилите проекта когато предлагат за опасни да се считат и съоръженията, които създават косвена опасност. Няма дефиниция на това що е то косвена опасност и в кои случаи може да се говори за такава.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 10.09.2025г. на Интернет-страницата на Министерство на транспорта и съобщения и в портала за обществени консултации към Министерски съвет е публикуван проект на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

В законоустановения срок представям настоящото становище от името на СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА АТРАКЦИОННИ СЪОРЪЖЕНИЯ, което представлява и обединява значителен брой физически и юридически лица, предоставящи различни атракционни услуги.

Бихме искали да изразим своето несъгласие с голяма част от предложените текстове в законопроекта, които считаме за неприемливи и несъобразени със Закона за нормативните актове и със спецификата на обществените отношения, които се цели да бъдат уредени с проекта на закон. Считаме така изработеният проект на закон за недобре обмислен, изработен набързо, като с него се въвеждат значителни по обем административни тежести и рестрикции, задължения и изисквания спрямо лицата, предоставящи атракционни услуги.

Не е съобразен фактът, че тези обществени отношения вече имат своята уредба в Наредба: № V- 12 – 707 от 15.11.2013г. за условията и реда за устройство безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставени в увеселителни обекти, издадена от МРРБ, МВР, Министерство на младежта и спорта, съгласувана с Министерство на инвестиционно проектиране.

1. На първо място намираме, че даденият срок от 14 дни за провеждане на обществено обсъждане и за даване на становища и предложения, е твърде кратък и не позволява заинтересованите лица и по-широк кръг от хора да се запознаят подробно със законопроекта и мотивите за изготвянето му, и да вземат становище по тях, както и да направят своите предложения. Към законопроекта не са изложени обосновани мотиви, от които да е видно, че става дума за изключителен случай, в каквато хипотеза може да се намали срокът за обществено обсъждане, предложения и становища, по реда на чл.26, ал.4 от Закона за нормативните актове. Няма празнота в законодателството, която да налага неотложната регламентация на тези обществени отношения. Въпреки масовият характер на услугите, те са нормативно урегулирани с действащ подзаконов нормативен акт. Поради това настояваме срокът за обществено обсъждане да бъде удължен и да се даде възможност за по-задълбочено и подробно запознаване на заинтересованите страни с проекта на закон и мотивите за неговото изготвяне. Също и да можем да вземем по-обосновано и аргументирано становище относно текстовете на закона, предложени за обществено обсъждане.