Профил на Калоян Ковачев

На следващо място, следва да отбележим, че с предложената в Проекта разпоредба на чл. 13 се препятства гарантираните права от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана от Република България с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

Съгласно чл. 31 от Конвенцията за правата на детето:

1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за отмора, подходящи за възрастта му, и на свободно участие в културния живот и изкуствата.

2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат и развиват правото на детето на пълноценно участие в културния и творческия живот и насърчават предоставянето на подходящи и равни възможности за културна и творческа дейност, отдих и отмора.

Водени от тези разбирания, редица европейски държави ограничават достъпа до атракционни услуги по критерия „подходяща възраст“, съобразявайки възможните рискове за ползвателите на атракциони с техническите характеристики на атракционните съоръжения и физическите дадености на ползвателя – ръст, тегло и др.

В този смисъл, ползвател на дадена атракционна услуга не може да бъде лице, което не отговаря на изискванията на атракционното съоръжения за възраст, ръст и тегло, за да се гарантира безопасността на този ползвател. Това е широко разпространен принцип за осигуряване безопасността на ползвателите на атракциони в световен мащаб. Считаме, че той следва да бъде приложен пряко и в законодателството уреждащо тези обществени отношения в страната ни, без да се въвеждат допълнителни административни тежести за доставчиците на атракционни услуги.

Въвеждането на допълнително изискване в чл. 13 от Проекта за подписване и представяне на декларация от пълнолетно лице, отнасяща се за лице под 14 години – ползвател на атракцион, би могло да ограничи правото на това лице за достъп до игри и дейности за отмора, ако тези дейности са подходящи за неговата възраст. Това може да доведе до пряко нарушение на Конвенцията за правата на детето от страна на Република България като страна, която я е ратифицирала и се е задължила да я спазва. Следва да подчертаем и че съгласно чл. 28 от Закона за нормативните актове, Проектът на закон или кодекс, трябва да съответства с правилата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Още повече въвеждането за изискване за предоставяне на такава декларация, нейното съхранение и защитата на личните данни, попълнени в нея, създава допълнителна административна тежест за доставчиците на атракционни услуги.

Представянето, попълването и съхранението на тази декларация ще доведе до невъзможност доставчика на атракционна услуга да обезпечи изпълнението ѝ, преди да е администрирал декларациите на всички ползватели на услугата, спазвайки действащото в страната законодателство, гарантиращо защитата на личните данни и обработката на документи.  Тази административна „тежест“ на практика ще забави изпълнението на услугата и ще е предпоставка за претенции за неточното ѝ изпълнение от страна на ползвателите към доставчика.

Следва да отбележим и че самото предоставяне на декларация от пълнолетно лице по никакъв начин не гарантира живота и здравето на непълнолетното лице, използващо атракцион, който не е подходящ за неговата възраст, и в случай, че недборосъвестен доставчик на атракционни услуги допусне непълнолетен ползвател до съответния атракцион.

Предвид гореописаното, изразяваме становище, че най-добрата мярка, гарантираща безопасността на ползвателите на атракционни услуги под 14-годишна, е ограничаването използването на атракциони, които не са подходящи за тези ползватели, а това от своя страна да бъде съобщавано на ползвателите и на техните пълнолетни придружители по подходящ и категоричен начин.