Министерството на финансите на Република България ни предлага Стратегия за вкарване на България в дългова спирала !

Стратегията в сегашния ѝ вид представлява високорисков план за увеличаване на държавния дълг без гарантирани икономически ползи. Без реформи и реални преговори за по-благоприятни условия България рискува да попадне в дългова спирала.

Необходим е модел, който съчетава фискална дисциплина с инвестиции в национално производство, образование и иновации. Прилагането на предложените мерки и законови промени може да намали дълговото бреме и да повиши устойчивостта на икономиката. 

Основни проблеми и несъответствия

1. Нереалистичното намаляване на съотношението дълг/БВП при реално удвояване на задълженията предполага необосновано високи прогнози за растеж на БВП.
2. Разходите за обслужване на дълга се учетворяват, което заплашва да надмине бюджета за здравеопазване.
3. Заемът по механизма SAFE (3,26 млрд. евро) насочва публичен ресурс към чужди отбранителни производства, без ясно изискване за национална икономическа полза.
4. Високият дял на външния дълг увеличава зависимостта от международните пазари.
5. Стратегията не включва реални сценарии за стрес-тестове при повишени лихви или слаб икономически растеж. 

Необходими допълнителни анализи

• Изготвяне на стрес-тестове с различни сценарии за ръст на лихвите и инфлацията.
• Анализ на икономическия ефект и мултипликатора на всеки заем, особено SAFE.
• Оценка на вътрешните източници на финансиране чрез зелени, инфраструктурни и социални облигации.
• Анализ на възможностите за национален принос (offsets) при договорите по отбраната.
• Сравнение между лихвените разходи и бюджетите за здравеопазване, образование и социални дейности. 

Конкретни оперативни мерки за оптимизиране

Краткосрочни мерки (до 12 месеца):
• Преговори с ЕК и ЕИБ за удължаване на срокове и гратисни периоди по заемите.
• Удължаване на матуритета на външния дълг и диверсификация на инструментите.
• Временно ограничаване на проекти с нисък национален икономически ефект.

Средносрочни мерки (1–3 години):
• Реалокация на част от SAFE-заема за инвестиции в национално производство и иновации.
• Въвеждане на минимален процент капиталови разходи за образование, наука и водна инфраструктура.

Дългосрочни мерки (3–6 години):
• Изграждане на устойчив фискален буфер и фонд за управление на ликвидността.
• Засилване на публично-частните партньорства в стратегически сектори. 

Краткосрочни действия (To-Do лист)

1. Искане за публични стрес-тестове от Министерството на финансите.
2. Изготвяне на доклад за преговори по SAFE-заема и възможностите за условно финансиране.
3. Създаване на публична таблица, сравняваща лихвени разходи с разходи за здраве и образование.

Ключови индикатори за мониторинг

• Съотношение дълг/БВП.
• Дял на лихвените разходи в бюджета.
• Среден матуритет на дълга.
• Дял на външния дълг.
• Процент от заемите с национален икономически принос.
• Загуби във ВиК сектора.

Сценарии за развитие

Сценарий А – Бизнес както обикновено: дълг/БВП ≈ 37%, лихвени разходи над 1,7 млрд. евро, нисък икономически ефект.
Сценарий B – Преговорен/оптимизиращ: ограничаване на дълга, пренасочване на средства към образование и иновации, по-висок мултипликатор на растежа.
Сценарий C – Хибриден: използване на военни средства за технологии с двойно приложение – дронове, ИИ, киберсигурност.

Предложения за промени в законодателната рамка

• Закон за държавния дълг: въвеждане на задължителна оценка на икономическия ефект при заеми над 100 млн. евро.
• Закон за ВиК: въвеждане на таван на допустимите загуби (не повече от  20 % да се признават за присъщи разходи на ВИК дружествата).
• Закон за обществените поръчки: критерии за технологичен трансфер и локализация.
• Закон за публичните финанси: минимум 33 % от военните заеми да се реинвестират в иновации или национално производство.

Предложена методика за бъдещи официални стрес-тестове

• Формула: Δ лихвени разходи = Δi × рефинансиран дълг × среден матуритет.
• Използване на тригодишни сценарии (2026–2028) с ежегодно актуализиране.
• Въвеждане на матрица „риск × ефект“ за лихвен, растежен и ликвиден риск.

• Праг за интервенция: ако лихвени разходи > 2% БВП или дълг/БВП > 40%, активиране на буферни мерки. 

Цел на стрес-тестовете

Да се оцени чувствителността на лихвените разходи и бюджетния дефицит спрямо три основни вида шок:
1. Повишаване на лихвите по дълга;
2. Забавяне на икономическия растеж;
3. Едновременно настъпване на двете промени.

Основания : 
1. Стратегията не включва количествени оценки за чувствителност към лихвен риск.

2. При умерен лихвен шок (+200 б.п.) бюджетът може да загуби 0,8–1,0% БВП годишно.
3. Комбинираните рискове (лихви + растеж) водят до лихвени разходи над 2,2 млрд. € и дефицит над 3,8% БВП.
4. Необходим е буферен механизъм и публичен модел за чувствителност.
5. Препоръчва се ежегодно публикуване на стрес-тестове в рамките на стратегията.
6. Министерството на финансите следва да разработи индикатори за ранно предупреждение (напр. праг за лихвен риск, лихвен дял от приходите и др.).
7. Въвеждането на законова рамка за фискални буфери би намалило риска от дългова спирала. 

Преориентиране на държавните разходи в България

Настоящият анализ разглежда възможностите за стратегическо пренасочване на част от публичните средства в България от нарастващи военни разходи (планирани до 5% от държавния бюджет) към дългосрочни инвестиции във водна и друга инфраструктура, образование, научни изследвания и иновации. Също така се предлага концепция, при която дори военните разходи могат да бъдат насочени към развитие на иновативни технологии с граждански приложения (например дронове и свързаните с тях системи).

Контекст и проблематика

Ползи от алтернативната стратегия

Реализацията на подобен подход би довела до:
- Дългосрочна икономическа устойчивост;
- Подобрено качество на живот чрез достъп до чиста вода, модерна инфраструктура и качествено образование;
- Превръщане на България в регионален център за технологични иновации;
- Запазване на отбранителния капацитет чрез използване на високотехнологични решения.

Препоръки

1. Ограничаване на военните разходи до устойчиво ниво (например 2–2,5% от БВП), като разликата се насочва към инфраструктура и образование.
2. Разработване на програми за публично-частно партньорство за дронови технологии и ИИ (Nota Bene ! Съгласно член 57 на AI Act България има задължение за въвеждане в действие на Пясъчник/Sandbox  за изпитания и тестове на високорискови ИИ платформи и приложения ?
3. Създаване на национален фонд за стратегически иновации.
4. Активизиране на диалога с ЕС за финансиране на зелена и цифрова трансформация.

Пренасочването на държавните ресурси от прекомерни военни разходи към инвестиции в инфраструктура, образование и иновации би осигурило по-висока устойчивост и конкурентоспособност на България в дългосрочен план. Дори военният сектор може да се превърне в катализатор за технологично развитие, ако се постави акцент върху двойното приложение на иновациите.

Допълнителна информация, анализи и препоръки при поискване !

raichingr@abv.bg