Профил на office@akb.bg

Асоциацията на козметиците в България (АКБ), като организация на професионалистите в сектора и член на Българската търговско-промишлена палата, представя настоящото становище в рамките на процедурата по обществено консултиране съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове.

АКБ приветства изготвянето на проект на Наредба за придобиване на квалификация по професията „Козметични услуги“ като необходим и навременен акт, който въвежда актуализирана компетентностна рамка, отчита развитието на сектора през последните години, успява да систематизира изискванията към придобиването на II, III и IV степен на професионалната квалификация и създава условия за повишаване на качеството на обучение и безопасността на потребителите, ползващи се от услугите, предоставяни от придобилите тази СПК лица.

Подкрепяме основната концепция и подхода на МОН. В същото време, в дух на конструктивно сътрудничество и с оглед натрупания дългогодишен практически опит на нашите членове, предлагаме конкретни редакции и прецизирания, насочени към:

• ясно очертаване на границите на компетентност, придобивани чрез провежданото професионално образование и обучение;
• недопускане на припокриване с медицински дейности по смисъла на Закона за здравето;
• избягване на рискове и противоречия с Регламент (ЕС) 2017/745 (MDR) относно медицинските изделия;
• гарантиране, че обучението и изискванията към квалификациите отразяват реалната пазарна, технологична и регулаторна рамка в България и ЕС.

Необходими затвърждаване на последователността и вътрешната логика на ДОС като поднормативен административен акт

Предложение №1: Допълване на т. 1 от Приложението по чл. 2:

Точка първа от Приложението по чл. 2 от проекта на наредбата обхваща изискванията към кандидатите за входящо минимално образователно или квалификационно равнище за придобиване на степен на професионална квалификация.

Така съответно в т. 1.1.3 се посочва изискване за входящо квалификационно равнище по продължаващо професионално обучение за придобиване на III степен – вече придобита II степен по същата професия.

В проекта липсва обаче ясно разписано изискване за входящо квалификационно равнище при продължаващо професионално обучение за придобиване на IV степен на професионална квалификация. Това води до вътрешна непоследователност в текста на проекта и създава неяснота относно надграждащия характер на степените на професионална квалификация. Предлагаме т. 1.1.3 да бъде допълнена, както следва:

„1.1.3. За придобиване на четвърта степен на професионална квалификация – завършено средно образование.

Изискването за входящо квалификационно равнище при продължаващо професионално обучение за придобиване на трета степен на професионална квалификация е придобита втора степен на професионална квалификация по същата професия.

(Нов) Изискването за входящо квалификационно равнище при продължаващо професионално обучение за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация е придобита трета степен на професионална квалификация по същата професия.“

Предложение № 2: Отпадане на израза „под надзор“ в т. 2.2.

В т. 2.2 относно III степен на професионална квалификация (СПК) е използван изразът „лице, което е придобило квалификация по част от професията, следва да упражнява под надзор единствено дейностите, свързани със съдържанието на професионалното обучение“.

Смятаме, че добавянето на израза „под надзор“ е непоследователно и неудачно по няколко причини:

– терминът „под надзор“ не е дефиниран нито в проекта на наредбата, нито в приложимата уредба за професионалното образование и обучение в България;

– въвежда се неясен режим на упражняване на дейност, който не е характерен за регулирането на квалификацията по част от професия и не става ясно кой упражнява надзор, в какви действия се изразява надзорът, кой носи отговорността за резултата от липсата на надзор, какво налага упражняването на надзор изначално;

– формулировката е достатъчно ясна и без този израз, тъй като ограничението се съдържа в думите „единствено дейностите, свързани със съдържанието на професионалното обучение“.

Предлагаме изразът „под надзор“ да отпадне, тъй като целта и правното му съдържание са неясни.

Предложения № 3 и № 4: Изисквания за придобиване на част от професията и преосмисляне на придобиване на квалификациите по част от професията

Предложението за извършване на дейности „под надзор“ в настоящата т. 2.3., може би е в резултат на това, че е възможно лице да придобие директно част от професия от ниво III СПК без да притежава ниво II СПК като предварително изискване.

Наистина, в момента проектът допуска придобиването на квалификация по част от професията на ниво III СПК без ясно определено предходно квалификационно равнище. Това създава риск лицето да навлезе в разширени или специализирани компетентности от III степен, без да притежава фундаменталните знания и умения, които II степен гарантира.

Удачна превантивна мярка, която би гарантирала сигурност на лицето да упражнява свободно професията е изискването за предходно придобито цяло ниво II СПК и възможност за последващо придобиване на част от професията по ниво III СПК съгласно възможностите, посочени в проекта.

Въвеждането на изискване за първоначално придобиване на пълна II СПК, преди да се позволи обучение за част от III СПК, представлява разумна защитна бариера, която осигурява базов минимум от компетентности, необходими за безопасно упражняване на дейностите и предотвратява създаването на „фрагментарна“ квалификация без достатъчна основа. В изпълнение на духа и смисъла на ЗПОО, както и на настоящата наредба, подобна мярка ще гарантира последователност в обучението, каквато е заложена в закона чрез разделението между квалификация по професия и квалификация по част от професия. Така ще се създадат условия лицето да упражнява професията уверено, компетентно и без риск от грешки, произтичащи от липса на фундаментална подготовка. Това ще повиши чувствително сигурността за потребителите на козметичните услуги.

Нещо повече – настоящият проект вече предвижда силна фрагментация съгл. т. 4. (стр. 56) за съвкупността от ЕРУ, които формират придобиването на квалификация по част от професията. Центровете за професионално обучение ще могат да издават 23 отделни категории удостоверения за част от професия от ниво III, както и 12 от ниво II. Възприемането на този подход силно ще затрудни възможното осъществяване на държавен здравен контрол поради следните причини:

-        липса на нормативно скрепено задължение за притежание на конкретна СПК за извършване на конкретни козметични услуги;

-        действие в бъдеще на предложената наредба, което означава, че ако влезе в сила, ще обхване единствено лицата, навършили 16 години след 01.01.2026 г. и учениците от учебната 2026-2027 година, докато лицата придобили проф. квалификация преди това ще са преминавали обучение по различни програми;

-        почти невъзможно проследяване на корелацията между придобитата СПК преди и след 01.01.2026 г. и предлаганите козметични услуги в рамките на козметичните салони.

Предлагаме въвеждане на изискване за придобита ниво II СПК като предварително изискване за обучение по част от професията по ЕРУ от ниво III. Съответно с това предложение, предлагаме преразглеждане и силно редуциране на броя на възможностите за раздробяване на СПК през издаването на удостоверения за част от професията. Разумно свеждането на възможност за част от професията, свеждаща се до обособяване на гримьори и масажисти.

Предложение № 5: Прецизиране на упоменатите козметични апарати и високотехнологични такива в проекта с цел изясняване съдържанието на обучението и възможностите за упражняване на професията след завършване

Развитието на пазара и навлизането на множество и най-различни апарати, приложими в козметичните практики от години влиза в колизия с предлагането на редица медицински апарати (медицински изделия) и води до размиване на границата между козметичните и медицинските процедури и използваната за тях техника.

От една страна част от апаратурата се използва от козметици и от лечебните заведения, защото самата технология позволява настройване на съответните подходящи параметри. Това често води до предписания от страна на държавния здравен контрол без значение дали козметикът спазва изискванията на закона за неинвазивна употреба. С приемането на Наредба № Н-4 от 3 октомври 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кожни и венерически болести“ голяма част от неинвазивните апарати, използвани и в козметичните практики биват причислени към използваните такива за медицински цели без оглед на параметрезацията.

От друга страна, част от самата апаратура формално отговаря на клас 3B или 4 според стандарта EN 60825-1 и Регламент (ЕС) 2017/745 за медицинските изделия, поради което без оглед на употребата, автоматично се счита за медицинска. Част от тях са предназначени за повърхностна фотобиомодулация, подмладяване, възстановяване на тъкани и биостимулация, без термичен или аблативен ефект.

От трета, с не по-малко значение, е необходимостта от задълбочена предварителна подготовка за работа с част от апаратурата и придобиването на тези знания и умения е добре да следва логиката на ЗПОО като всяка следваща СПК надгражда квалификацията и в посока усвояване на по-сложна и отговорна технология в рамките на козметичната употреба и приложение.

Поради горното, предлагаме въвеждане на изрично посочване на апаратурата, за която обучаващите се придобиват знания и умения за всяко ниво СПК поотделно. Описанията на апаратурата следва да включват конкретна параметризация, за да се определят границите между козметичната и медицинската употреба, която се преподава, както и обхвата на  материала. При конкретизиране, ще се проясни например необходимостта от допълване на ЕРУ с придобиване на знания за: основи на фотобиомодулацията, безопасност при работа с лазери и LED системи, употреба на параметри на експозиция (mW/cm², J/cm², nm), защита на очите и фоточувствителни състояния. Използването на високотехнологична апаратура изисква основни познания по физика (електротехника), които не са заложени в проекта към момента.

Предлагаме да се въведат параметрични граници за лазерни и светлинни уреди, допустими в козметичната практика, както следва:


• Нискоенергийни лазери (Low-Level Laser Therapy – LLLT)

  – Дължина на вълната: 400–850 nm

  – Изходна мощност: до 500 mW на диод

  – Енергийна плътност: до 60 mW/cm²

  – Без термичен и аблативен ефект

  • Средноенергийни лазери и LED системи за фотобиомодулация

  – Дължина на вълната: 400–900 nm

  – Енергийна плътност: до 120 mW/cm²

  – Мощност на излъчване: до 2000 mW общо (при множество диоди)

  – Контролирана експозиция, без увреждане на тъканите

  Допустими за професионална козметична практика след специализирано обучение и регистрация на уреда като козметичен.

• Високоенергийни лазери (клас 4 по безопасност)

  – Да се допуска ограничена категория уреди клас 4, само ако са регистрирани и декларирани от производителя като „козметични устройства“, не като медицински изделия.

  – Работна мощност до 5000 mW (5 W) при разсейвано или дефокусирано лъчение

  – Без аблативен, режещ или термичен ефект върху кожата

  – Енергийна плътност под 150 mW/cm²

  – Работа в непряк контакт с кожата или чрез дифузна оптика (LED, колариум, фотобиомодулатор, IR панел)

  – Оборудвани със защити (датчици за температура, таймери, сензори за дистанция, CE и EMC маркировка)

  Тази подкатегория следва да бъде дефинирана като „Високоинтензивни фотонни уреди за козметична употреба (VPCU – Cosmetic Photonic Class 4 Devices)“ и да се допуска тяхната употреба от козметици, преминали специализирано обучение и притежаващи удостоверение по безопасност при работа с оптични излъчвания.

Препоръка № 1: Разрешаване на възникващите нужди в резултат на приемането на новата наредба от достъп до обучение и квалификация в IV СПК

Настоящото положение на наличен единствен професионален колеж, осигуряващ професионална квалификация по ниво IV СПК ще се яви недостатъчно, за да се изпълнят поставените пред нормативния акт цели. Към момента без акредитиране на други колежи по реда на ЗПОО и/или подкрепа на професионалните гимназии за разкриване на възможност за придобиване на СПК по-висока от ниво III, ще остави достъпът до ниво IV силно ограничен и пазарно монополизиран.

Въпросът не е само на частна инициатива, защото съгл. чл. 19, ал. 3, изр. трето и четвърто  професионалните гимназии могат да осъществяват и професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация въз основа на заповед на министъра на образованието и науката, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по съответните професии. Професионалните гимназии могат да осъществяват и професионално обучение с придобиване на квалификация по част от професията.

Отделно, държавата или конкретни общини могат да създадат професионален колеж за нуждите на IV СПК по различните професии, за да гарантира избор и възможност за професионално развитие.

Препоръка № 2: В сътрудничество с министерство на здравеопазването да се изработи нормативен акт, който да различава медицинските клас 4 лазери (аблативни, хирургични, епилационни) от козметичните клас 4 фотобиомодулиращи системи.

Препоръка № 3: Необходимо е да се предвиди от страна на МОН как могат да бъдат използвани наличните възможности, уредени в законодателството в сферата на продължаващото професионално обучение, така че на специалистите с дългогодишен опит, които практикуват от години, но са завършили по стари учебни програми сравнително бързо да могат да приравнят уменията си. Особено важно би било, ако министерство на здравеопазването изисква наличието на конкретно преминато обучение за работа с конкретни апарати и процедури. Тези професионалисти трябва да имат възможност за валидиране и признаване на компетентности без да бъдат третирани като начинаещи, стига да могат да докажат опита си. Подходяща комуникация от МОН към общността би била високо оценена.

Препоръка № 4: Включване на принципа на непрекъснато професионално развитие (CPD) – системно надграждане на знанията и уменията чрез допълнителни обучения и сертификации, което е задължителен стандарт в ЕС в сходни нормативни актове.

В обобщение, предлаганите от Асоциацията на козметиците в България редакции и допълнения целят да подпомогнат усъвършенстването на проекта на ДОС чрез повишаване на неговата вътрешна логичност, яснота и приложимост в практиката.

Предложенията ни укрепват последователността при придобиването на квалификациите, ограничават възможностите за разногласия при тълкуването, гарантират по-висока степен на безопасност при упражняване на професията и улесняват последващия административен контрол. Убедени сме, че тяхното интегриране в крайната редакция на проекта ще допринесе за създаването на стабилна, модерна и съобразена с реалните потребности на сектора нормативна рамка, която едновременно защитава професионалните стандарти и повишава качеството на предоставяните козметични услуги.

 Оставаме на разположение за участие в работни групи, експертни срещи и допълнителни консултации, когато това бъде необходимо, и вярваме, че в партньорство с институциите ще бъде постигнат най-добрият резултат за системата на професионалното образование и обучението по професията „Козметик“.