Профил на Daniel Stefanov

Настоящото становище се отнася до проекта на Национална програма „Без свободен час“, публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на образованието и науката, и съдържа предложение за разширяване на обхвата ѝ с образователните институции по чл. 49, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), а именно ЦПЛР - ученически общежития, чиято дейност не се организира от училища.

Не е приемливо Министерството да продължава да рамкира системата на предучилищното и училищното образование така, сякаш тя се изчерпва с училища и детски градини. Законът изрично включва ЦПЛР в системата, включително ученическите общежития, чиято дейност не се организира от училища (чл. 49, ал. 3 от ЗПУО). Когато в поредна национална програма тези институции не присъстват дори като адресати, това вече не изглежда като технически пропуск, а като устойчиво институционално неглижиране.

По този начин директорите на общежитията се поставят в абсурдна управленска ситуация: от тях се изисква да осигурят непрекъсваем режим (24/7), безопасност и педагогически надзор, както и стриктно спазване на трудовото законодателство и нормите за преподавателска работа, но същевременно институциите им се изключват от механизма за финансиране на заместването. На практика това означава държавата да прехвърля системен проблем за решаване „на място“ чрез импровизации, вместо чрез предвидим и законосъобразен финансов инструмент.

Особено съществен е и режимът на учебното време, утвърден със заповед на министъра, от който изрично е видно, че за VII–XI клас след 30.06.2026 г. е предвиден период 01.07.2026 г. – 31.08.2026 г., включващ + 2 седмици производствена практика за учениците в паралелки с професионална подготовка в X и XI клас и + 4 седмици практическо обучение в реална работна среда за учениците в дуална система на обучение в XI клас. Същата заповед отчита и спецификата на паралелките в спортни училища. Този график обективно означава, че през летните месеци продължава организирана ангажираност на ученици (практики/обучение), а при ученическите общежития това поддържа необходимостта от непрекъсваем режим и педагогически надзор и не оставя реален „летен прозорец“, в който отпуските да се ползват без назначаване на заместници. При това положение за да се спазят изискванията на Кодекса на труда относно ползването на платен годишен отпуск (чл. 155 и сл. КТ) и режима на работа и почивки, заместването не е „по желание“, а е организационна и правна необходимост.

Това неглижиране има пряк, измерим ефект върху организацията на труда и качеството на услугата. Общежитията работят в непрекъсваем режим (24/7), което означава 168 часа покритие седмично. Същевременно задължителната норма преподавателска работа (ЗНПР) за възпитатели е 30 часа седмично (Наредба № 5 от 14.05.2002 г.), поради което само за покриване на 168 часа при спазване на ЗНПР са необходими най-малко 168:30 = 5,6, т.е. минимум 6 възпитатели. Реалното законосъобразно обезпечаване обаче изисква кадрови „буфер“ за отпуск, болнични, квалификации, ротации и спазване на режима на работното време и почивките, което на практика означава минимум 7 възпитатели, за да не се стига до системно претоварване, извънреден труд и „скрито“ непокритие. При липса на ресурс за заместници и буфер неизбежно следват прегаряне на персонала, формално изпълнение на задълженията и предвидимо влошаване качеството на услугата (надзор, възпитателна работа, индивидуална подкрепа и сигурност).

Проблемът се задълбочава и от начина на разпределение на средствата. Финансирането на база брой настанени ученици в общежития е структурно порочно, защото игнорира факта, че основният разход е фиксиран и произтича от режима на работа, а не от числеността. Отговорността за осигуряване на денонощен педагогически надзор, безопасност и организационен контрол е по същество една и съща независимо дали са настанени 50, 100 или 200 ученици – покритието остава 168 часа седмично, а минималните кадрови изисквания за законосъобразно обезпечаване (вкл. при отпуски и отсъствия) не намаляват пропорционално при по-малка численост. Подходът на финансиране на база брой настанени ученици води до нелогичен резултат: институции с по-малък брой настанени ученици получават ресурс, който обективно не може да покрие минимално необходимите постоянни разходи за персонал, и това директно тласка директорите към „кърпене“ чрез компромиси в графици, натоварване и/или качество на услугата. Допълнително, при над 100 настанени ученици добрата управленска и безопасна практика налага дежурството да се обезпечава с поне двама педагогически специалисти на смяна, за да има реална възможност за едновременно: контрол на повече от една зона/етаж, реакция при инцидент, придружаване при спешност и непрекъсваем надзор без оставяне на група ученици без наблюдение. Това е още един аргумент, че финансиране, което следва само броя ученици, не отразява реалните задължения и рискове на институцията и не осигурява необходимия минимум за законосъобразно и качествено предоставяне на услугата.

В този контекст държавната политика фактически разделя системата на „видими“ и „невидими“ институции: финансират се механизми за заместване за едни, а други - при идентична или по-тежка организационна необходимост - се оставят без инструмент и ресурс. Това представлява необосновано неравнопоставено третиране при достъп до публична подкрепа и по ефект може да се възприеме като „дискриминационно“ спрямо педагогическите специалисти и учениците в тези институции, доколкото води до системно влошени условия за труд и намалено качество на услугата спрямо останалите звена в системата.

Министерството няма основание да управлява системата чрез удобни пропуски – или програмата е национална и законово коректна, което изисква изрично включване на ЦПЛР–общежитията, или тя остава селективна политика, която третира ЦПЛР като „невидима“ периферия и прехвърля риска върху персонала и учениците.

Във връзка с гореизложеното, отправям следното предложение за редакция на проекта на Национална програма „Без свободен час“:

Ø  В т. 1.2. „Обхват на програмата“ да се включат изрично и ЦПЛР по чл. 49, ал. 3 от ЗПУО - ученически общежития, чиято дейност не се организира от училища, като текстът „Национален - всички държавни и общински детски градини и училища, ЦСОП“ се допълни с: „ … както и ЦПЛР по чл. 49, ал. 3 от ЗПУО (ученически общежития, чиято дейност не се организира от училища)“.

Ø  Да се извърши съответно синхронизиране в разделите на програмата, в които се определят допустимите кандидати/целевите групи и се регламентира механизмът за финансиране на заместването, така че ЦПЛР по чл. 49, ал. 3 от ЗПУО да бъдат изрично посочени като допустими за участие при условията на програмата, включително за обезпечаване на заместване при ползване на платен годишен отпуск и други отсъствия на педагогически специалисти.