Профил на office@fmfib.bg

Уважаеми госпожи и господа,

Във връзка с проекта на постановление на Министерския съвет за определяне на реда и начина на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020 (ОПИМСП), „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД изразява следните коментари и предложения за промени:

 1.      В чл. 1. ал. 2 на проекта е посочен размер на ресурса възстановен на финансовия инструмент по ОПИМСП в абсолютна стойност от 48 353 532 евро. В тази връзка следва да се отчете, че в процеса на реинвестиране точният размер на ресурсите, възстановени на финансовите инструменти, би могъл да бъде известен едва след приключване на срока за предявяване на гаранции, погасяване на предоставените заеми и ликвидация на подкрепените дялови фондове. По ОПИМСП изпълнението е приключило, но изчерпателно определяне на средствата за реинвестиране не е удачен подход, като се има предвид, че съществува вероятност да бъде установена недопустимост, финансова корекция или друг тип грешка, която да промени този размер. Ако посочената сума представлява размера на освободените средства от ФИ по ОПИМСП към датата на подготовка на акта на МС, то следва да се има предвид че в процеса на амортизация на гарантираните заеми по ФИ по ОПИМСП е вероятно да се освободи допълнителен възстановен ресурс, което ще наложи последваща промяна на акта на МС за коригиране на стойността в чл.1, ал.2.

Предвид посоченото, предлагаме, чл.1, ал.2 да се заличи, като размерът на средствата в проекта на ПМС се посочи не в конкретна стойност, а в определяем размер за периода от 8 години след края на периода на допустимост, със следната редакция на чл.1, ал.1:

 „Чл.1 (1) С постановлението се определят редът и начинът на използване на ресурса, възстановен на финансовия инструмент по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОПИМСП) в рамките на 8 години след края на периода на допустимост на разходите.“

 2.      В чл.3, т.5 и чл.9, ал.4 от проекта на ПМС са дефинирани правомощия на Дирекция „Национален фонд“ (ДНФ) при МФ да съгласува проектите на финансови споразумения между УО и лицето, управляващо холдингов фонд. Регламентирането на изискване за съгласуване на финансови споразумения с ДНФ не произтича от националното законодателство, включително ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна база за неговото прилагане. Наред с това следва да се отчете, че дефинираните правомощия са в колизия с разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и реда за провеждане на обществени поръчки от страна на УО или за прилагане на чл.14 на ЗОП, въз основа на който може да се осъществи директно възлагане на субектите, изброени в чл.8,ал.2 от проекта на ПМС. Подготовката на процедурите и проектите на договори за обществени поръчки, както и договорите, сключени по реда на чл.14 от ЗОП, и измененията на тези договори са в оперативните компетенции на Възложителя и лицето, с което се сключва съответния договор. Съгласуването на финансови, оперативни и гаранционни споразумения с Дирекция „Национален фонд“ излиза извън обхвата на функциите на тази дирекция и Министерство на финансите. Към настоящия момент, за период от над 10 години изпълнение на финансови инструменти при  споделено управление в България, не е установена грешка или нередност при сключването на финансови споразумения между Управляващ орган и Холдингов фонд/Фонд на фондовете, което да налага допълнително и непредвидено в законодателството ниво на предварителен контрол от страна на ДНФ. Наред с посоченото нормативно несъответствие, въвеждането на съгласуване на документите, посочени в чл. 9, ал. 1 от проекта на ПМС, както и техните изменения представлява значителна допълнителна излишна административна тежест, която ще затрудни всички участници в процеса и ще забави процеса по реинвестиране.  

Аналогично на горепосоченото, дефинираните правомощия на Дирекция „Национален фонд“ при МФ в чл.3, т.6 от проекта на ПМС – „да разработва при необходимост инструкции и указания към Министерство на иновациите и растежа и контролира спазването им“ не произтичат от разпоредбите на националното законодателство, включително ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна база. Наред с това, условията и редът за реинвестиране се договарят между УО и лицето, управляващо холдингов фонд, в документите по чл.9, ал.1 и не могат да се променят въз основа на указания, издадени от Дирекция „Национален фонд“ при МФ.

В чл.3, т.1 от проекта на ПМС са въведени правомощия на Дирекция „Национален фонд“ при МФ да осъществява наблюдение на напредъка в изпълнението на операции, финансирани с възстановени средства.

С горепосочените текстове в проекта на ПМС са въведени квази-контролни функции за дирекция „Национален фонд“, по аналогия с функциите й на сертифициращ орган за програмен период 2014-2020 и счетоводен орган за програмен период 2021-2027 г. по отношение на средствата от ЕСИФ/ЕФСУ, вкл. даване на задължителни указания и инструкции, както и правомощия, извън установените с регламентите за ЕСИФ и ЕФСУ и ЗУСЕФСУ, като съгласуване на проектите на споразумения за финансиране и техните изменения, изискване на административна информация (в чл. 11) и др. Същевременно, основанието на което се възлагат тези функции е посочено в чл. 2, ал. 1 от проекта на ПМС и се аргументира с функцията по подпомагане на министъра на финансите при провеждане на националната политика по прилагане на финансови инструменти и управление сметката за средства от Европейския съюз. Доколкото възложените на дадена административна структура контролни функции следва да са базирани на законово основание (европейско или национално), то консултативната функция на ДНФ по подпомагане на министъра на финансите във връзка с националната политика по финансови инструменти не може да бъде възприета като валидно законово основание.

Предвид посоченото предлагаме в проекта на ПМС да се заличат чл.3, т.5, чл.3, т.6, чл.9, ал.4, както и изразът „осъществява наблюдение на напредъка в изпълнението“ в чл.3, т.1. 

3.      В чл.8, ал.2 на проекта на ПМС е предвидено УО да може да възложи ресурса на ФМФИБ, ЕИБ или ЕИФ, МФИ, в която Република България е акционер или банка или институция, публична собственост, учредена като юридическо лице, което извършва финансова дейност на професионална основа, която отговаря на изчерпателно изброени условия.

 Считаме, че посочената ал.2 на чл.8, следва да се заличи или да се остави единствената законосъобразна възможност, а именно възлагане на ФМФИБ. Съгласно параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕФСУ, „§ 9. Лицето, изпълняващо Холдинговия фонд, управлява Фонд на фондовете за финансовите инструменти, съфинансирани от ЕФСУ за програмния период 2014 – 2020 г., както и изпълнява функциите и на холдингов фонд за инструментите за финансов инженеринг по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и Оперативна програма "Регионално развитие", съфинансирани от ЕФРР за програмния период 2007 – 2013 г., след изтичането на срока на действие на рамковите и финансовите споразумения, сключени между Република България и Европейския инвестиционен фонд по инициативата JEREMIE и между Република България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA, както и управлява ресурсите, прехвърлени по реда на чл. 5, ал. 5 от Програмата за развитие на селските райони, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за програмния период 2007 – 2013 г.“.

Като допълнителен аргумент относно приложимостта на този подход е и систематичното място на уредбата, относима към рециклирания ресурс от финансови инструменти и реда за неговото възлагане. Разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 са неразделна част от член 5 на ЗУСЕФСУ, който урежда:

-       начина на изпълнение на финансови инструменти в Република България, а именно чрез Холдингов фонд,

-       начина на структуриране на Холдинговия фонд – като обособен финансов ресурс,

-       правният документ, въз основа на който се управлява ресурса -споразумение за финансиране, както и страните по него

-       лицето, което изпълнява Холдинговия фонд – ФМФИБ ЕАД.

В случай, че законодателят е възнамерявал да разшири кръга от субекти по отношение на възстановения ресурс по финансови инструменти, то той би създал отделна разпоредба, както е подходено с чл. 5а от ЗУСЕФСУ, в която се регламентира делегация за допълнителна правна уредба относно финансовите инструменти.

 4.      В чл.9, ал.5 е регламентирано изискване проектите на документи, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на проекти и операции за финансови инструменти се съгласуват с МФ по отношение на спазване на правилата за предоставяне на държавна помощ. Посоченият текст е излишен в проекта на ПМС, доколкото редът и условията за съгласуване за спазване на правилата за предоставяне държавни помощи с министъра на финансите е уреден в Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, които са приложими както за помощи с национален публичен ресурс, така и за помощи със средства от ЕС и възстановени средства от ФИ със средства от ЕС. Предвид посоченото предлагаме чл.9, ал.5 в проекта на ПМС да се заличи.

 5.      В чл. 10 е регламентирано въвеждане в структуриран вид на информацията по управление на всяка операция, финансирана с рециклирания ресурс, както и за участниците в нея в ИСУН. В тази връзка следва да се отчете, че проектът на ПМС урежда управлението на възстановени средства от ФИ, които са национален ресурс, а ИСУН е система за управление на средствата от ЕФСУ. Наред с посоченото, в ИСУН не са разработени подходящи функционалности за управление на ФИ. Съществуващите в ИСУН модули за договори за БФП не са съобразени със спецификите на ФИ и тяхното прилагане за ФИ би довело до сериозна административна тежест. Предвид посоченото предлагаме чл.10 в проекта на ПМС да се заличи и да се запази съществуващата практика, при която информацията за реинвестирането на възстановените средства по ФИ по инициативите JEREMIE и JESSICA в рамките на ОПКБИ 2007-2013 и ОПРР 2007-2013 не се въвежда в ИСУН.

 6.      В чл. 12 относно изискванията и правилата по отношение на извършването на плащания, отпускане на лимити, предоставянето на прогнози, счетоводната отчетност и възстановяване на неправомерно изплатените и надплатени средства е предвидено същите да се определят алтернативно чрез издаване на нормативен акт или указания на министъра на финансите. Доколкото двата подхода са неравностойни (единият предполага издаване на нормативен акт, а другият не), то в  проекта на ПМС следва да се установи ясна разпоредба относно реда за приемане на тези правила.

 7.      Наред с горепосоченото, е видно, че при подготовка на проекта на ПМС са реципирани множество текстове от правилата за средствата от ЕС, което не е нормативно изискуемо и редуцира възможностите за гъвкавост в процеса на реинвестиране. Възстановеният ресурс по финансови инструменти осигурява възможност за по-гъвкаво управление и не е необходимо в чл.9, ал.2 на проекта на ПМС да се копира изцяло съдържанието на Приложение № X от Регламент 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета. Подготовката на споразумения за реинвестиране на възстановени средства и респективно минимално изискуемото съдържание на споразуменията следва да остане в компетенциите на съответния управляващ орган, при спазване на изискването за съответствие с целите на политиката на програмата. Посоченото е относимо и към предвидените изисквания за „видимост, прозрачност и комуникация“ (чл.9, ал.2, т.13 от проекта на ПМС), който е реципиран от чл.50 на Регламент 2021/1060, докато за възстановения ресурс следва да се прилагат значително по-облекчени изисквания.

 Предвид посоченото предлагаме в чл.9, ал.2 да се заличи изчерпателното изброяване на задължителни елементи на споразуменията, като алинея 2 се редактира така:

 „Чл. 9(2) С документите по алинея 1 следва да се осигури повторно използване на ресурса по чл.1, ал.1 в съответствие с целите на политиката на програмата“.